Коста Рика

Коста Рика (на испански: Costa Rica, в превод богато крайбрежие), официално Република Коста Рика (на испански: República de Costa Rica) е държава в Централна Америка, граничеща на север с Никарагуа, на югоизток с Панама, на югозапад с Тихия океан, на североизток с Карибско море и Еквадор на юг от остров Кокос. Известна е като една от 22-те страни в света, които не разполагат със собствени въоръжени сили. Коста Рика премахва въоръжените си сили през 1949 г.[1] Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе.

Тя има население от около 5 милиона[2] с площ от 51 060 квадратни километра (19,714 квадратни мили). Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе, където живеят около 333 980 души и около 2 милиона души с околностите на столичния район[3].

Суверенната държава Коста Рика е единна президентска конституционна република. Известна е с дългогодишната си и стабилна демокрация, както и със своята високо образована работна сила, повечето от които говорят английски[4]. Страната изразходва приблизително 6,9% от бюджета си (2016 г.) за образование, в сравнение със средната стойност в световен мащаб от 4,4%. Нейната икономика, някога силно зависима от селското стопанство, е диверсифицирана и включва сектори като финанси, корпоративни услуги за чуждестранни компании, фармацевтични продукти и екотуризъм. Много чуждестранни компании за производство и услуги действат в зоните за свободна търговия в Коста Рика, където се възползват от инвестиционни и данъчни стимули[5]. През 2017 г. Коста Рика е изправена пред криза на ликвидност на пазара поради нарастващия дълг и бюджетен дефицит. До август 2017 г. Министерството на финансите изпитва затруднения с изплащането на задълженията си. Други предизвикателства, пред които е изправена страната в опитите ѝ да подобри икономиката чрез увеличаване на чуждестранните инвестиции, включват лоша инфраструктура и необходимост от подобряване на ефективността на публичния сектор.

Коста Рика е рядко заселена от коренно население преди идването на испанското управление през 16-ти век. Тя остава периферна колония на империята до независимостта си като част от Първа мексиканска империя, последвана от членство в Съединените провинции на Централна Америка, от които официално обявява независимост през 1847 г. От тогава Коста Рика остава сред най-стабилните, проспериращи нации в Латинска Америка.

Страната постоянно се представя благоприятно в Индекса на човешкото развитие (ИЧР), бидейки на 69-то място в света през 2015 г., сред най-високите в Латинска Америка[6]. Програмата за развитие на Организацията на обединените нации също така посочва, че Коста Рика постига много по-висок индекс на човешко развитие от други страни с еднакви равнища на доходи, по-добър от средния за региона[7].

Коста Рика също има прогресивни екологични политики. Това е единствената страна, която отговаря на всичките пет критерии на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации, определени за измерване на екологичната устойчивост[8]. Класирана е на 42-то място в света и на трето място в Америка, в Индекса за екологична ефективност за 2016 г.[9] Два пъти е класирана като най-добре представящата се страна в индекса на щастие на Нова икономическа фондация, който измерва устойчивостта на околната среда и е идентифицирана от като най-зелената страна в света през 2009 г.[10][11][12] Коста Рика планира да стане въглеродно неутрална страна до 2021 г. До 2016 г. 98,1% от електроенергията е генерирана от зелени източници, по-специално хидро, слънчева, геотермална и биомаса.

Република Коста Рика
República de Costa Rica
      
Герб
(герб)
Национален химн: Noble patria, tu hermosa bandera
Наименование на местния жител: костариканец
Местоположение на Коста Рика

Местоположение на Коста Рика
География и население
Площ 51 100 km²
(на 126-то място)
Води 0.7%
Столица Сан Хосе
9°55′ с. ш. 84°04′ з. д. / 9.916667° с. ш. 84.066667° з. д.
Най-голям град Сан Хосе
Официален език испански
Население
(пребр., 2016)
4,857,274
(на 123-то място)
Гъстота на нас. 95,3 души/km²
(на 107-мо място)
Управление
Форма Президентска република
Президент Карлос Алварадо
История
Независимост
от Испания
15 септември 1821
Независимост
от Мексико
1 юли 1823
Икономика
БВП (ППС, 2018) $90.157 млрд.
БВП на човек (ППС) $17,930
БВП (ном., 2018) $61.064 млрд.
БВП на човек (ном.) $12,144
ИЧР (2015) Повишение 0.776 (висок)
(66-то)
Коеф. на Джини (2015) 48.2 (висок)
Валута Костарикански колон (CRC)
Други данни
Часова зона UTC-6
Код по ISO CR
Интернет домейн .cr
Телефонен код +506

История

Предколумбова история

Историците класифицират коренното население на Коста Рика като част от Междинната зона, където местните култури на Мезоамерика и Андите се припокриват. Съвсем наскоро колумбийската Коста Рика също е описана като част от Истмо-Колумбия.

Каменните оръдия на труда, най-старото доказателство за човешката дейност в Коста Рика, са свързани с пристигането на различни групи ловци-събирачи около 10 000 до 7 000 години пр.н.е. в долината Туриалба. Наличието на културата Кловис и стрели от Южна Америка отваря възможността в тази област да съществуват едновременно две различни култури.

Селското стопанство става забележимо в популациите, които живеят в Коста Рика преди около 5000 години. Те отглеждат главно клубени и корени. Около първото и второто хилядолетие пр.н.е. вече има селища. Те са малки и разпръснати, въпреки че времето за преход от лов и събиране към селското стопанство като основен поминък на територията все още не е известно.

Най-ранната употреба на керамика се появява около 2000 до 3000 г. пр.н.е. Открити са парчета от саксии, цилиндрични вази, плочи, кратуни и други форми на украсени вази, някои с форми на животни.

Влиянието на коренното население върху съвременната костариканска култура е сравнително малко в сравнение с други нации, тъй като в страната липсва силна родна цивилизация. По-голямата част от местното население е погълнато от испаноезичното колониално общество чрез брак, с изключение на някои малки останки, най-значимите от които са племената Брибри и Борука, които все още обитават планините на Кордилера де Таламанка, в югоизточната част на Коста Рика, близо до границата с Панама.

Испанска колонизация

Името Ла Коста Рика, което означава „богатото крайбрежие“ на испански език, е представено според някои източници първо от Христофор Колумб, който плава до източните брегове на Коста Рика по време на последното си пътуване през 1502 г. и съобщава за огромни количества златни бижута, носени от местните жители. Името може да идва от конкистадора Гил Гонсалес де Авила, който акустира на западния бряг през 1522 г., среща местните жители и присвоява част от златото им.

През по-голямата част от колониалния период Коста Рика е най-южната провинция на Генералното капитанство на Гватемала, номиналнa част от Нова Испания. На практика Генералното капитанство е автономна единица в рамките на Испанската империя. Коста Рика се превръща в беден, изолиран и рядко населен район в рамките на Испанската империя[13] и е описана като „най-бедната и най-нещастната испанска колония в цяла Америка“ от испанския губернатор през 1719 г.[14]

Друг важен фактор за бедността в Коста Рика е липсата на значително коренно население, достъпно за принудителен труд, което означава, че повечето от костариканските заселници трябва да работят на собствената си земя, предотвратявайки създаването на големи хасиенди и плантации. Поради всички тези причини Коста Рика като цяло е недооценена и пренебрегвана от испанската корона и оставена да се развива самостоятелно. Смята се, че обстоятелствата през този период довеждат до много от особеностите, с които Коста Рика става известна, като едновременно с това поставя началото на развитието на Коста Рика като по-егалитарно общество от останалите съседи. Тя се превръща в „селска демокрация“ без потиснати метиси или местни жители. Не след дълго испанските заселници се обръщат към хълмовете, където откриват богата вулканична почва и по-мек климат от низините[15] .

Независимост

Като останалата част от Централна Америка, Коста Рика никога не се сражава за независимостта си от Испания. На 15 Септември 1821, след финалното поражение на Испания в Мексиканската Война за Независимост (1810-21), правителството в Гватемала обявява независимостта на цяла Централна Америка. Датата все още се празнува като ден на независимостта в Коста Рика, въпреки че според Испанската Конституция от 1812, която е въведена отново през 1820, Никарагуа и Коста Рика се превръщат в автономна провинция със столица Леон.

След обявяването на независимост, властите са натоварени с задачата да вземат решение за бъдещото развитие на страната. Формират се две групи; Империалистите, подкрепяни от градовете Картаго и Хередиа, се обявяват за идеята за присъдиняване към Мексиканската Империя и Републиканците, представлявани от градовете Сан Хосе и Алахуела, които се обявяват за независимост. Заради липсата на споразомение между двете страни, в страната избухва първата гражданска война. След като Републиканците печелят решаващата битка на Връх Очомого столицата е преместена от Картаго в Сан Хосе.

През 1838, дълго след като Федерална република Централна Америка на практика престава да функционира, Коста Рика се оттегля формално и обявява своята суверенност.

20-ти и 21-ви век

Източните брегове на Коста Рика са открити от Христофор Колумб през 1502 г., докато западните стават достояние за испанските завоеватели едва през 1562 г.

  • 1821 – по време на Войната за независимост на испанските колонии в Америка се освобождава от колониална зависимост
  • 1823 – влиза във Федерацията на централноамериканските републики
  • 1838 – Коста Рика става независима държава. Чрез основаването на United Fruit Company американските монополи контролират и използват икономиката на Коста Рика
  • 1941 – Коста Рика се включва във II световна война на страната на антихитлеристката коалиция
  • 1948 – в страната се води гражданска война
  • 1949 – приета е конституцията
  • 1983 – Коста Рика обявява неутралитет към въоръжения конфликт в Централна Америка
  • 1986 – за президент е избран Оскар Ариас Санчес, който получава Нобелова награда за мир през 1987 г. за изготвянето и утвърждаването на плана за мир в Централна Америка
  • 1991 – президент става Р. А. Калдерон Фурниер
  • 2002 – президент става А. Пачеко де ла Есприеля
  • 2006 – президент отново става Оскар Ариас Санчес
  • 2010 – за президент е избрана (за пръв път в историята на страната) жена – Лаура Чинчиля

Коста Рика е членка на ОАД (от 1948 г.) и на ООН (1945).

География

Коста Рика е разположена в Централна Америка, на 10° северно от екватора и на 84° западно от Гринуич. Граничи с Карибско море на изток, с Тихия океан на запад, като общата дължина на бреговата линия на страната е 1 290 km – 212 km с Карибско море и 1 016 km с Тихия океан. Коста Рика граничи също с Никарагуа на север (309 km дължина на границата) и с Панама на юг и югоизток (330 km). Площта на страната е около 51 000 km² плюс 589 000 km² териториални води. 23% от площта на страната е защитена.

Най-високата точка на страната е връх Серо Чирипо, висок 3 820 m, който е пети по височина в Централна Америка. Най-високият вулкан в Коста Рика е вулканът Ирасу (3 431 m), а най-голямото езеро е езерото Аренал.

Няколко острова също принадлежат на Коста Рика – остров Кокос, разположен на 480 km от брега на страната, с площ 24 km², остров Калеро с площ 151 km² и др.

Държавно устройство

Коста Рика е република. Глава на държавата и правителството е президент, избиран за 4 години. Законодателната власт принадлежи на Законодателната асамблея от 57 депутата, избирани за 4 години.

Административно деление

Provinces Costa Rica
Провинциите на страната

Население

Населението на страната е 4 195 914 души (2008)[16]. Мнозинството от населението са бели – 77%, следват метиси – 17%, чернокожи – 3%, китайци – 1%, индианци – 1% и 1% други.

Икономика

Страната е считана за икономически стабилна с умерени нива на инфлация, оценена на около 2.6% през 2017 и сравнително високи темпове на рестеж на БВП, който нараства от $41.3 милиарда през 2010 до $52.6 милиарда през 2015. Прогнозирания БВП за 2017 е $61.5 милиарда, докато покупателната способност на населението е $12,382. Растящите дългове и бюджетен дефицит са основните проблеми пред икономиката на страната.

Това е и основната причина големите агенции за кредитен рейтинг да намалят оценката си за нивата на риск за Коста Рика.

Много чуждестранни компании (производство и услуги) оперират в Свободните Търговски Зони на Коста Рика, където могат да се възползват от инвестиционни и данъчни стимули. Над половината от този тип инвестиции идват от САЩ. Според правителството, зоните са подпомогнали за над 82 хиляди директни работни места и 43 хиляди индиректни през 2015.

5.5% от БВП се генерира от агрикултурния сектор, 18.6% от промишления и 75.9% от този на услугите. Агрикултурния сектор осигурява работни места за 12.9% от работната сила на страната, промишлеността 18.57%, а услугите 69.02%. Процента на безработица е сравнително висок за региона (18.57% през 2016 според МФВ). Въпреки, че около 20.5% от населението живее под прага на бедността, Коста Рика е сред първите по стандарт на живот в Централна Америка.

Главни експортни култури са кафе, банани, абака (манила), какао, захарна тръстика, цветя, ориз и други. Отглежда се едър рогат добитък, свине, овце и кози. Промишлеността е представена предимно от малки предприятия, 70% от които са специализирани в производството на хранителни стоки, текстил, обувки.

Транспорт

Ж.п. линии – 950 km; шосета – 26 хил. km, от които 8 хил. km асфалтирани. През страната преминава Панамериканското шосе. Основни морски пристанища – Пуерто Лимон (Карибско море) и Пунтаренас (Тихи океан).

Култура

Източници

  1. ((es)) Премахване на армията
  2. "World Population Prospects: The 2017 Revision". ESA.UN.org (custom data acquired via website). United Nations Department of Economic and Social Affairs, Population Division. Посетен на 10 септември 2017.
  3. Capital Facts for San José, Costa Rica. // 18 октомври 2017.
  4. Amazon invests in Costa Rica as tiny nation carves out profitable niche in world economy. // 11 март 2017.
  5. The Investment Promotion Agency of Costa Rica. // www.cinde.org.
  6. UNDP Human Development Report 2015. Costa Rica – Country Profile: Human Development Indicators. // UNDP. Посетен на 5 април 2016.
  7. UNDP Human Development Report 2010. Table 1: Human development index 2010 and its components. с. 5, 49, 144. Посетен на 6 ноември 2010.
  8. UNDP Human Development Report 2015. Table 1: Human Development Index and its components.. // UNDP. Посетен на 5 април 2016. pp. 4, 42 (see Table 2.4 and Box 2.10) and 128.
  9. Yale Center for Environmental Law & Policy / Center for International Earth Science Information Network at Columbia University. 2016 EPI Country Rankings. // Архивиран от оригинала на 2 февруари 2016. Посетен на 5 април 2016.
  10. Irene Rodríguez. Costa Rica es nuevamente el país más feliz del mundo, según índice 'Happy Planet'. // La Nación. 14 юни 2012. Посетен на 14 юни 2012. (на испански)
  11. Fiona Harvey. UK citizens better off than EU counterparts, says happiness index. // The Guardian. 14 юни 2012. Посетен на 14 юни 2012.
  12. Ashley Seager. Costa Rica is the world's happiest and greenest country in the world. // London, The Guardian, 4 юли 2008. Посетен на 4 юли 2009.
  13. Claudia Quirós. La Era de la Encomienda. Historia de Costa Rica. Editorial de la Universidad de Costa Rica. 1990..
  14. Shafer, D. Michael. Winners and losers: how sectors shape the developmental prospects of states. Ithaca, N.Y., Cornell University Press, 1994. ISBN 0-8014-8188-0.
  15. Costa Rica – Cartago. // Costarica.com, 22 май 2009. Посетен на 26 юни 2010.
  16. [1]

Външни препратки

.cr

.cr е Интернет домейн от първо ниво за Коста Рика. Администрира се от NIC-Internet Costa Rica. Представен е през 1999 г.

Гватемала

Република Гватемала (на испански: República de Guatemala) е страна в Централна Америка, на юг от Северна Америка, граничеща с Тихия океан и Карибско море. Граничи с Мексико на север, с Белиз на североизток и с Хондурас и Ел Салвадор на югоизток. Името идва от езика науатъл и означава „място с много дървета“ (Cuauhtēmallān).

Кейлор Навас

Кейлор Антонио Навас Гамбоа (на испански: Keylor Antonio Navas Gamboa) е костарикански футболист, роден на 15 декември 1986 г., играещ на поста вратар за френския Пари Сен Жермен.

Навас се състезава и за националният отбор на Коста Рика, а своя дебют прави през 2008 година. Той е представлявал страната си на два турнира на КОНКАКАФ Голд Къп и на Световното първенство в Бразилия през 2014 г., помагайки на отбора да достигне до четвъртфиналите на турнира.

Кокос (остров)

За плода кокос или кокосов орех, виж Кокосов орехКокос (на испански: Isla del Coco) е костарикански остров, разположен на 550 км (330 мили) от тихоокеанското крайбрежие на Коста Рика в Тихия океан.

Съставлява 11-та околия (една от 13-те околии) на кантон Пунтаренас в провинция Пунтаренас Островът няма нищо общо с намиращите се южно от о. Суматра Кокосови острови.

Кокос е един от националните паркове на Коста Рика. Туристи могат да стъпят на брега само след позволението на охраната на острова, но не им се разрешава лагеруване и спане на него. Координатите на остарова са: 5°31′08″ с. ш. 87°04′18″ з. д.5.518889° с. ш. 87.071667° з. д.5.518889, -87.071667. Територията му е 23,85 км² (16 мили²), около 8 на 3 км (5 на 1.8 мили) дължина на ширина, в някаква степен с правоъгълна форма. Станция Вафер (Estación Wafer) е разположена на залива Вафер (Bahía Wafer) на северния бряг. Най-високата част Серо Иглесиас (Cerro Iglesias) висока 671 м се издига в югозападната част на острова. Периметърът му е около 21 км (12½ мили). Остров Кокос и околните му скали са единствените изплували острови на Кокосовото плато, една от малките тектонични плочи. Заобиколен от океански дълбини със силни турболентни вълни той е предпочитано място за посещения от леководолазни гмуркачи заради популациите от акула чук, морски звезди и делфини.

Копа Америка

Копа Америка е футболен турнир, в който участват националните отбори на страни от Южна Америка и поканени отбори от други континенти. Представлява първенство по футбол на Южна Америка и има характер на континентален шампионат (съответства на Европейското първенство по футбол).

Първото състезание се състои през 1910 г. в Аржентина, още преди основаването на КОНМЕБОЛ, затова не е бил признато официално. Първият признат турнир се провежда през 1916 г., като домакин е отново Аржентина, а победител е тимът на Уругвай. Това е най-старият футболен турнир за национални отбори. От 1917 г. турнирът получава названието „Шампионат на Южна Америка за национални отбори“ (исп. Campeonato Sudamericano de Selecciones). Изключение от това име са турнирите през 1935, 1941, 1945, 1946, 1956 и вторият през 1959 г., но и те са признати официално от КОНМЕБОЛ.

От 1916 до 1975 година шампионатите се играят нередовно. Понякога е имало случаи, когато държави изпращат на турнира вторите си състави или младежките отбори. Най-често се провеждат първите 12 турнира – всяка година или през година до 1929 г., когато следва втората по големина пауза в историята на турнира – 6 години. Най-малкият интервал е между март и декември 1959 г., когато се провеждат 2 турнира. Най-голямата пауза е 8 години между турнирите през 1967 и 1975 г. До тогава всеки следващ турнир се е състоял в различна държава. От 1975 г. състезанието има ново име „Копа Америка“. Първенствата през 1975, 1979 и 1983 година се провеждат по друга система: не се играе турнир в някоя определена страна, а на всички стадии съперниците се срещат два пъти при разменено гостуване – като домакини и гости. От 1987 година отново се провежда турнир в една страна.

Най-много домакинства на състезанието има Аржентина – 9, следвана от Уругвай и Чили по 7 и Перу – 6 пъти.

До 1935 г. в шампионата участват от 3 до 5 отбора, най-често 4. Броят им постепенно нараства. От 1975 г. в Копа Америка участват 10 страни от КОНМЕБОЛ: Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Еквадор, Колумбия, Парагвай, Перу, Уругвай, Чили. През 1993 г. за пръв път участват поканени страни извън континента Южна Америка – САЩ и Мексико, която става постоянен участник до 2016 г. От 1993 година участват 2 поканени отбора. На турнира са играли също така Япония (1999), Хондурас (2001), Коста Рика (1997, 2001, 2004) и САЩ (1993, 1995, 2007, 2016 г.)

Турнирът през 2016 г. се провежда след интервал 1 година от предходния за втори път след 59 години (от 1957) и за първи път извън Южна Америка (в САЩ) по случай 100-годишнината на състезанието. В него участват и 6 поканени отбора от Северна и Централна Америка (КОНКАКАФ): САЩ, Мексико, Коста Рика, Хаити, Панама и Ямайка. Така юбилейният турнир, наречен Копа Америка Сентенарио, се превръща в първенство на Америка. Печели се от Чили.

До 2017 г. са проведени 45 първенства. С най-много участия е тимът на Уругвай – 43, следван от Аржентина – 41, Чили – 38, Парагвай – 36, Бразилия – 35 и др. Уругвай е изиграл най-много мачове – 197, пред Аржентина – 189. Въпреки че е участвал на 2 турнира по-малко и е изиграл 8 мача по-малко от Уругвай, отборът на Аржентина има 40 точки повече от него и е спечелил най-много точки в Копа Америка – 398, втори е Уругвай с 358, а трета – Бразилия с 332. Отборът на Аржентина е с най-много победи – 120, пред Уругвай – 108 и Бразилия с 99; той е отбелязал рекордните 455 гола, следван от Бразилия – 405 и Уругвай – 399; има най-добра голова разлика – (+282), пред Бразилия (+205) и Уругвай – (+181) както и най–висока успеваемост в мачовете – 70,19 %, втора е Бразилия – 62,17 %, а трети – Уругвай с 60,58 %.

Настоящият носител на купата е отборът на Бразилия, който я спечелва като домакин на 46-то първенство през 2019 г. Следващите турнири са предвидени в Аржентина и Колумбия през 1920 и в Еквадор през 2024 г.

Рекордьор по титли е отборът на Уругвай с 15 титли. Последната е на „Копа Америка 2011“ с домакин Аржентина, където тимът на Уругвай отстранява Аржентина с 6:5 след дузпи (1:1 в редовното време). Пропускът за Аржентина прави Карлос Тевес, като дузпата му бива спасена от стража на „урусите“ Фернандо Муслера. На финала Уругвай побеждават с 3:0 Парагвай.

Рекордът за най-много спечелени медали е на Аржентина – 33 (14 златни, 15 сребърни и 4 бронзови), следвана от Уругвай – 30 (15 зл., 6 ср. и 9 бр.) и Бразилия – 27 (9 зл., 11 ср. и 7 бр.).

Латинска Америка

Латинска Америка обхваща 38 държави, разположени в Северна и Южна Америка. Тя е събирателно понятие за културните региони, където се говорят романски езици, т.е. езици производни на латинския. Говорими езици са испанският и португалският. Повечето страни от региона имат благоприятно транспортно-географско положение. Само две държави, Боливия и Парагвай, нямат излаз на море или океан. Страните от Латинска Америка имат общи черти в историческото, демографското и стопанското си развитие. Повечето от тях принадлежат към Третия свят. Те са наследници на стари цивилизации – на ацтеките, маите и инките. Запазени са неповторими архитектурни паметници от тези цивилизации.

Мезоамерика

Мезоамерика (от гръцки μέσος – среден) е историко-културен регион на северноамериканския континент включващ южната половина на Мексико, териториите на Гватемала, Ел Салвадор и Белиз, както и на запад Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. Това е една област, определена от сходни култури, които са просъществували продължително през историята на местния регион.

Население на Коста Рика

Населението на Коста Рика през май 2009 година е 4 509 290 души.

Национален отбор по футбол на Коста Рика

Националният отбор по футбол на Коста Рика представя страната на международни футболни срещи. Контролира се от Костариканската футболна асоциация. Отборът е три пъти шампион на първенството на КОНКАКАФ (сега „Gold Cup“ – „Златната купа“), веднъж завършва втори и е осемкратен първенец в първенството на отборите от Централна Америка – Копа Центроамерикана. Участва и четири пъти на турнира Копа Америка, където два пъти достига до четвъртфиналите – през 2001 г. и 2004 г. Коста Рика е първият отбор, побеждавал Мексико на техния стадион „Ацтека“ в официален мач – с 2-1 на 16 юни 2001 г. по време на квалификациите за Световното първенство в Южна Корея и Япония. През лятото на 2014 г. Коста Рика постига най-доброто си класиране на световно първенство по време на шампионата в Бразилия, под ръководството на колумбиеца Хорхе Луис Пинто. В груповата фаза костариканците побеждават Уругвай с 3-1, Италия с 1-0 и след нулево равенство с Англия, печелят своята група D. На осминафинал след 1-1 след продължения и 5-3 при дузпите е отстранен отборът на Гърция. С достигането до четвъртфинала, отборът на Коста Рика подобрява постижението си от световното първенство в Италия през 1990 г. На четвъртфиналите, отборът среща състава на Холандия и отпада след 0-0 след продължения и 4-3 при дузпите. През септември същата година, под ръководството на легендарния нападател Пауло Уанчоп Коста Рика печели за осми път турнира Копа Центроамерикана и се изкачва до най-високата си позиция в ранглистата на ФИФА – 15.

Национално знаме на Коста Рика

Националното знаме на Коста Рика е прието на 27 ноември 1906 година. Знамето е съставено от пет ивици в синьо, бяло, червено, бяло и синьо. Синият цвят представлява небето, възможностите и идеализма. Белият цвят значи мир, мъдрост и щастие. Червеният цвят символизира кръвта на борците за независима Коста Рика. Това знаме е подобно на знамето на Тайланд, но тайландското знаме е прието 11 години по-късно.

Никарагуа

Никарагуа, официално Република Никарагуа, е демократична държава в Централна Америка. Граничи на север с Хондурас, а на юг с Коста Рика, на запад с Тихия океан, а на изток с Карибско море. Столица на Никарагуа е град Манагуа. Страната е сред най-бедните страни в света. В региона тя е на второ място по бедност след Хаити.

Според най-разпространената теория, произхода на името идва от езика нахуатъл и се крие във фразата „ни-кан-атл-хуа“, който се превежда като „господарите на тукашната вода“.

Нова Гранада

Нова Гранада (на испански: Nueva Granada) е испанско вицекралство, съществувало между 1717 и 1819 и обхващащо северната част на Южна Америка – днешните Колумбия, Еквадор, Венецуела, Панама, Гвиана, Коста Рика, Тринидад и Тобаго.

То е наследник на създаденото през 16 век Ново кралство Гранада, чийто губернатор е подчинен на вицекраля на Перу. Става самостоятелно вицекралство, пряко подчинено на краля на Испания, на 27 май 1717 (с прекъсване през 1723 – 1739). Столица на вицекралството е Санта Фе де Богота.

През 1810 то става независимо от Испания, но през 1816 е отново подчинено. През 1819 териториите на Нова Гранада окончателно се отделят от Испания, като стават основата на държавата Велика Колумбия.

След нейното разпадане през 1831 днешна Колумбия се нарича Република Нова Гранада до 1863.

Оскар Ариас Санчес

Оскар Рафаел де Хесус Ариас Санчес (на испански: Óscar Rafael de Jesús Arias Sánchez) в периода от 8 май 2006 г. до 8 май 2010 е президент на Коста Рика, длъжност която е заемал и в периода (8 май 1986 – 8 май 1990) г. Посветил първия си мандат на защитата на мира в Централна Америка. На 10 декември 1987 е удостоен с Нобелова награда за мир за приносите му към установяване на траен мир в региона.

Панама

Панама е най-южната държава в Централна Америка. Тя граничи на северозапад с Коста Рика и на изток с Колумбия.

Провинции на Коста Рика

Коста Рика е разделена на 7 провинции, които са допълнително разделени на общо 81 кантона.

Провинциите са:

Алахуела

Картаго

Гуанакасте

Ередия

Лимон

Пунтаренас

Сан Хосе

Сан Хосе

Сан Хосе (San José) е столица и главен град на Република Коста Рика.

Градът е разположен в централния район на страната и е почти еднакво отдалечен от Атлантическия и Тихия океан, чрез които се свързва чрез железопътна линия с градовете Пунтаренас и Лимон.

Населението заедно с предградията е 1 527 300 жители.

Градът е избран за столица през 1821 г. заедно с обявяването на Коста Рика за независима държава.

Световно първенство по футбол 2006

Световното първенство по футбол Германия 2006 е международен футболен турнир, който започва на 9 юни 2006 г. и завършва на 9 юли 2006 г. Във финалния мач световен шампион става Италия, побеждавайки Франция след изпълнение на дузпи. Това е 18-ото в историята Световно първенство по футбол. През юни 2000 г. Германия спечелва правото на домакинство, побеждавайки кандидатурите на Бразилия, Англия, Мароко и РЮА (която е домакин на Световното първенство по футбол през 2010 г.).

Играчи, които получат жълт картон в два мача, биват наказани за един мач. На играчите с един от двата жълти картона преди полуфиналния мач този жълт картон бива опростен.

Тел Авив

Тел Авив, също и Тел Авив-Яфо (на иврит: תֵּל־אָבִיב-יָפוֹ, преведено на български език „Пролетен хълм“; на арабски: تل أبيب, Тал ʼАбиб) е вторият по големина град в Израел, дълги години изпълнявал функциите на столица на страната.

Сравнително млад град – едва на 100 години, с характерна за Южна Европа архитектура, той е обявен през 2003 г. от ЮНЕСКО за обект на световното наследство. Тел Авив включва и Яфо, един от най-старите градове в Близкия изток, намиращ се на възвишение предлагащо неоценима гледка към брега на Тел Авив с неговите плажове. Градът е родина на израелската филхармония, на много музеи и разполага с университет (намиращ се в северната част на града).

Почти цялата световна общност разглежда Тел Авив за столица на Израел. Поради тази причина повечето посолства се намират в този град, вместо в Ерусалим. Изключение правят само Коста Рика и Салвадор, чиито посолства са в Ерусалим.

Хондурас

Република Хондурас на испански: República de Honduras, Репу̀блика де Онду̀рас, букв. „дълбини“) е държава в Централна Америка.

На запад граничи с Гватемала и Ел Салвадор, на юг с Никарагуа и Тихия океан, а на север с Хондураския залив и Карибско море. Страната е членка на групата на най-бедните страни в света.

Хондурас е страната с най-много убийства на човек от населението в света с 82,1 убийства на 100 000 души през 2011 г.

Страни и територии в Северна Америка
Държави
Зависими територии

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.