Корабостроене

Корабостроенето е икономически отрасъл за строене на кораби и други плавателни съдове.

Строенето на кораби се извършва в предприятие, наречено корабостроителница. Съвременната корабостроителница разполага обикновено със съоръжение, наречено сух док, където се извършва монтажът на плавателния съд. След завършването му, той се спуска във водата.

Корабостроенето е древен занаят, водещ началото си още отпреди създаването на писмеността (преди 4 век пр.н.е.) Към 2011 г. водещите корабостроителни страни в света по пазарен дял са Южна Корея (37,45 %), Китай (33,7 %), Япония (17,3 %) и Филипините (1,6 %).

Pizarroshipbuilding
Строителство на кораб, картина от 1541 г.

Вижте също

Бронирана палуба

Бронирана палуба е елемент от конструкцията на бронираните бойни кораби. Представлява хоризонтална преграда на корпуса на кораб, което е изградено от плочи броня, често изпъкнало или имащо насочени надолу скосявания. Предназначено е да защитава съда от падащи отгоре снаряди, бомби, осколки и отломъци. При големите кораби обикновено съединява горната и долната част на бронирания пояс, но може да се използва и като самосточтелен елемент в бронирането на кораба.

Бронираната палуба за първи път се използва на кораба „Монитор“, построен 1862 г. в САЩ, като защита от косо летящи снаряди. След това се появила през 1870-те години на бронепалубните крайцери, като умерено по тегло решение на проблема за защита на механизмите на кораба и артилерийските му погреби. По нататък палубата получава скосявания към бордовете, а също и към носа и кърмата, като дадената конструкция се нарича „черупковидна“, по аналогия с черупката на костенурката с нейната коруба.. Последващата еволюция на бронираната палуба е свързана с увеличаването на дистанцията на сражение, което увеличава вероятността от падащо попадение на снаряд, а след това и бомба с развитието на авиацията. На линейните кораби от 20 век, като правило има две или три бронирани палуби, всяка от които има своя собствена роля в защитата на кораба. В съвременното корабостроене този елемент от конструкцията на бойните кораби практически вече не се използва.

Българско Черноморие

Българското Черноморие е една от физикогеографските зони и области на България. Зоната включва крайбрежието, представляващо цялата източна граница на страната, както и прилежащата акватория.

Венеция

Венеция (на италиански: Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн. тона. Населението му е около 263 736 души към 31 септември 2015 г. Градът е разположен върху множество малки острови – около 118 на брой – в плитка лагуна на Адриатическо море, позната като Венецианска лагуна. Соленоводната лагуна заема крайбрежието между устията на реките По и Пиаве. Около 1/3 от града се намира върху континенталната част.

Символът на Венеция е крилат лъв, който фигурира на знамето и герба на града.

Промишлено-пристанищната част на града се намира на континента. Характеризира се с корабостроене, ремонтиране на кораби, цветна металургия, нефтопреработваща, химическа, електротехническа и лека промишленост. Слави се със занаятчийското си производство на изделия от стъкло – венецианско стъкло, дантели, мозайки. Има университет и консерватория, оперен театър и богати музеи.

Островната Венеция е морски курорт, център на международния туризъм със световно значение, място за провеждане на международни кинофестивали и художествени изложби. В градския транспорт са запазени традиционните за града гондоли и моторни лодки.

Селище там съществува от V век пр.н.е., а градът е създаден през IX век. От X до XIV век той е значителен център; посредник в търговията между Западна Европа и Изтока. В Средновековието Венеция е република – Венецианската република, оглавявана от дожи. Тя е независима държава, съществувала между IX и XVIII век. През периодите 1797 – 1805 и 1815 – 1866 г. е владение на Австрия.

Градът и лагуната са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, защото градът е уникален както в архитектурата на сградите, така и в основите на града. Венеция е построена върху дървени подпори (пилони). Заради слягането на почвата и основите си Венеция е застрашена от постоянни наводнения (на италиански: acqua alta (букв. висока вода).

Газене

Газене (на английски: Draft) – във военното и гражданското корабостроене – дълбочината на потапяне на кораб или плавателен съд във водата.

Има следните видове газене:

Проектно или разчетно газене, или вертикалното разстояние от горната част на кила до нивото на главната водолиния, измерено на половината дължина на корпуса. В техническата документация се означава като T.

Проектно газене по мидъл шпангоута – разстоянието от водолинията до външната част на обшивката при кила.

Носово газене, измервана по носовата точка на потапяне или при носовата марка.

Кърмово газене, измервана по кърмовата точка на потапяне или при кърмовата марка.

Средно газене – средното аритметическо значение на носовото и кърмовото газене.За измерване на газенето на корпуса на кораба се нанасят марки за потапяне. В повечето флотове тези марки се правят по вертикала от крайните точки на правата на кила до главната водолиния, от двете страни на бордовете. В англосаксонските страни (и не само у тях) единиците на марките е фут.

При съдовете с голямо газене е затруднено или невъзможно влизането в плитководни райони на морето, заливи, пристанища, а също и в устията на реките.

Главен кораб

Главен кораб (съд) на проекта – първият от серия (тип или клас) кораб, всички единици на който се строят по еднакъв общ проект.

Дадения термин практически винаги се отнася към военните кораби и големите граждански съдове. Големите съдове имат сложно вътрешно устройство, и за тяхното построяване може да са необходими от пет до десет години. Всички изменения или усъвършенствания, появяващи се на тях за времето на строеж на кораба, могат да станат част от проекта; по тази причина съществуват малко напълно идентични кораби.

В морския строй под главен съд или главен кораб традиционно се разбира кораба плаващ пред ескадрата. Като правило това е флагманския съд, водещ отряда, който при такова разположение има възможност да следва своя флагман, без да чака от него сигнали за курса. В ескадрения бой главния кораб се подлага обичайно на най-силния огън на противника, тъй като изваждането му от строя нарушава управлението на ескадрата; за това, още през XIX век, редица военни стратези изказват мнение, че флагмана трябва да се намира средата на колоната от кораби или извън нея като отделен кораб. Но, удобството при управление от главен кораб има толкова голямо значение в морския бой, че малко се отказват от такова построение дотогава, докато минното дело не достига съвременното си ниво, а развитието на средствата за свръзка, на свой ред, правят местонахождението на флагмана несъществено.

Изъмбард Кингдъм Брунел

Ѝзъмбард Кѝнгдъм Брюнѐл (на английски: Isambard Kingdom Brunel) (9 април 1806 – 15 септември 1859) е британски строителен инженер.

Проектира мостове и корабостроителници, в това число и Голямата западна железница; поредица известни параходи, включително първият задвижван с витло презокеански параход, както и редица важни мостове и тунели. Неговите проекти революционизират обществения транспорт и съвременното инженерство.

Въпреки че проектите на Брюнел не винаги са успешни, те често съдържат новаторски решения на дългогодишни инженерни проблеми. По време на своята кратка кариера той реализира много инженерни постижения, между които първият тунел под плавателна река и създаването на парахода SS Great Britain, който е първият витлов презокеански параход, и към това време (1843) най-големият кораб въобще.

Той проектира и построява и един от първите висящи мостове в света – Клифтън Съспеншън Бридж в Бристол.

През 2002 г. Брюнел е поставен на второ място в публичното допитване на BBC за определяне на "100-те най-велики британци". През 2006 г., по повод двувековната годишнина от рождението му, са организирани големи тържества под името Брюнел 200.

Каземат

Каземат или каземат(ира)но помещение (на френски: casemate, от на италиански: casamatta букв. „сляпо (невидимо) укрепление, здание“, от casa „дом, къща“ + matta „луд, побъркан; също и матов, затъмнен“) е военен термин с няколко значения:

отделно вътрешно помещение в укрепено фортификационно съоръжение (крепост, форт, ДОТ, батарея и т.н.), защитено от вражески артилерийски огън и бомбардировка, служещо за разполагане на гарнизона, складове с боеприпаси, продоволствие и т.н., понякога и на въоръжение;

защитено помещение на броненосен кораб за разполагане на артилерийски оръдия (остар.);

килии в крепост за затвор.

Корабен док

Корабен док или само док – инженерно съоръжение за строеж, ремонт и съхраняване на плавателни съдове или кораби, в което се правят повечето от необходимите дейности по подводните части на корпуса. Дока може да бъде плаващ, наливен или сух. Строи се от метал, железобетон или (в началото на корабостроенето) дърво и е предназначен за строеж, ремонт, транспортиране или товаро-разтоварни дейности на съдове и морскими (речни) съоръжения.

В доковете се влиза през специални врати – шлюзове. Това означава, че новото на водата в него трябва да е постоянно, независимо от нивото на морето, приливите и отливите. В сухите докове (където няма вода) се извършва технически оглед и ремонт. Съществуват различни типове докове. Най-стария от тях е мола, представляващ дълга стена пуспоредно на брега. Тя защитава брега и кораба и служи като платформа за товарене и рязтоварване. Кей (пристан, причал) — правоъгълна платформа, надлъжно на брега и съединена чрез пътека (проход) с брега. Пирс — проста платформа на колове, над водата. Пирса обикновено се прави от железобетон, макар понякога да се използват дърво или метал. Плаващите докове се издигат и спускат, заедно с нивото на морето. За да се достигне от него на брега се минава по естакада, единия край на която подвижно е укрепен на брега, а другия свободно лежи на понтон.

Корабни изпитания

Корабни изпитания (Изпитания на плавателен съд) са практическото определяне на тактико-техническите елементи и експлоатационните качества на кораб (плавателен съд). Изпитанията на кораба се правят след неговото построяване, модернизация, преоборудване и ремонт: те биват швартови, заводски ходови и държавни (приемни за неголеми съдове серийна постройка, кораби и съдове, преминали ремонт и/или модернизация).

Кофердам

Кофердам – корабостроителен термин, използван по два начина. 1) Тесен отсек, служещ за разделение на помещения на плавателен съд. Използва се за предотвратяване на течове на газове от цистерни. 2) Във военното корабостроене под кофердам се разбира водонепроницаем отсек между бронирания пояс и водонепроницаема преграда. В конструкцията на бронепалубните крайцери се разполага при водолинията, между наклонената бронирана палуба и външния борд. Предназначен е за локализация на повреди по обшивката, нерядко са запълнени с целулоза или с кокосови очистки.

Ланкашър

Ла̀нкашър или Ланкашир (на английски: Lancashire, произнася се [ˈlæŋkəˌʃə]) е историческо, церемониално и административно графство в Северозападна Англия. Граничи на север със Северен Йоркшър и Къмбрия, с Западен Йоркшър на изток, с Голям Манчестър и Мърсисайд на юг. Главен административен център на графството е град Престън. Равнинен и нископланински релеф. Мек морски климат. Памуко-текстилна промишленост. Добив на въглища. Корабостроене, металургична и електротехническа промишленост. Най-големи градове в графството са Манчестър, Ливърпул и Ланкастър.

Отсек (корабоплаване)

Отсек (в плавателен съд) – пространство в корпуса на кораба, ограничено по дължина от плътни напречни прегради, по ширина от бордовете или плътни надлъжни прегради.

В корабостроенето широко се използват водонепроницаеми отсеци, оборудвани със специални водонепроницаеми врати, които имат за цел да ограничат приемането на вода в случай на повреда по корпуса и да позволят на съда да съхрани своята плавучест. В съвременното военно корабостроене се изисква съхраняване на плавучестта на кораба при наводняване на независимо кои три отсека.

Порт Саид

Порт Саид (на арабски: بورسعيد,, правопис по Американската система BGN Port Said) e египетски град, разположен в североизточната част на страната при вливането на Суецкия канал в Средиземно море. Административен център е на малката област Порт Саид. Кръстен е на Саид паша, който е инициатор на проекта за канала. Има население около 588 935 души от 2008 г.

Икономиката на града включва основно риболов, корабостроене, химическа, текстилна и хранително-вкусова промишленост и производство на цигари.

Порт Саид е и важно пристанище за износ на памук и ориз, служи и като база за презареждане на корабите, минаващи през Суецкия канал.

Ремонт на кораба

Ремонт на кораба (плавателния съд) – комплекс от организационни и технически мероприятия, насочени към поддържането или възстановяването на качествата на кораба, неговото оръжие и техническите му средства със силите на личния състав, кораборемонтни работилници или кораборемонтни заводи. Има следните видове ремонт на кораба: авариен, гаранционен, доков, междупоходен, навигационен, планово-предупредителен (планов), среден и текущ.

Северодвинск

Северодвинск (на руски: Северодвинск) е град в Русия, разположен в градски окръг Северодвинск, Архангелска област.

Населението на града през 2018 година е 183 255 души. Намира се на брега на Бяло море в североизточната част на Европейска Русия.

Основан е през 1936 година. Израства като важен промишлен център в Севера на европейската територия на Русия.

Развити са следните отрасли: машиностроене – главно корабостроене („Севмаш“), дървообработваща и хранителна промишленост, производство на строителни материали.

Спускане на вода на плавателен съд

Спускане на вода (на плавателен съд или кораб) – технологичен процес в корабостроенето и кораборемонта. В процеса на спускането корпуса на съда, изначално намиращ се на брега (или в док), се премества във водата.

Стапел

Стапел (от на нидерландски: stapel; също и хелинг) е съоръжение за строеж на плавателни съдове и спускането им на вода, а също и за ремонт на съдове.

Постройката (сборката) на съда на стапела започва с неговото залагане. Като правило, сборката на съда на стапела се прави от вече готови блокове и секции, които вече са произведени в специализирани производствени цехове (възможността за изготвяне на блоковете и секциите „под покрив“ позволява да се повиши качеството им и да се съкрати времето за производство).

Едновременно със сборката на корпуса в него се поставя и голямогабаритното оборудване на кораба.

Процесът на постройка на плавателния съд завършва с неговото спускане на вода.

И така, стапел по определение се нарича построечно-спусково съоръжение, представляващо наклонена плоскост, на която се извършва постройката на съда. Спускането на вода се осъществява под действие на неговата собствена маса, за което наклоненият стапел се оборудва със спускови пътеки, по които на водещи греди се пързаля построеният съд. За осигуряването на плъзгането на гредите се нанася специална смазка или самите греди имат на триещите се повърхности специално покритие (например пластмаса), което да улеснява плъзгането. Има няколко вида наклонени стапели – надлъжни и напречни, стапел палуби, а също и други видове стапели.

Наклоненият стапел, както и стапелното място от всички останали типове, е снабден с подемно-транспортно оборудване (пристанищен кран или кулокран, или релсов кран), а също и инженерни мрежи за подаване на електроенергия, сгъстен въздух, газове, пара, вода и т.н. Недостатъци на наклонения стапел са: неуправляемия и неконтролируем спуск на съдовете, значителните сили, които действат при спускането на корпуса на съда и на спусковото устройство, невъзможност за нормално спускане на съда определени обстоятелства (ако смазочното покритие на водещите релси се загуби), необходимост да се строят съдовете в наклонено положение (само при надлъжно наклонените стапели), сложното им покриване с хелинги.

Сух док

Сух док е вид корабен док и представлява специално съоръжение – тесен басейн или специално плавателно средство, което може да бъде наводнявано и дренирано, позволявайки на плавателни съдове да бъдат ремонтирани, достроявани и др.

Със сух док разполага всеки кораборемонтен завод в света.

Тайпе

Тайпе или Тайпей, е столицата на Тайван. Той е най-големият град и е политически, търговски, медиен, образователен и културен център на Тайван.

Населението на града е 2 627 474 жители (2006). Заедно с Чилунг и други селища от окръг Тайпе формира метрополиса Тайпе, който е с общо население 3 758 821 души.

Основните индустрии са електротехническа, електронна, текстилна, рудна, корабостроене и машиностроене.

Официалното отношение на България към Тайван е на принципа „Единен Китай“, като страната приема Тайван за част от Китай. София не поддържа дипломатически отношения с Тайпе.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.