Концентрационен лагер

Концентрационният лагер (концлагер) е голям център за масово задържане, предназначен за политически затворници, както и за етнически или религиозни групи, които са лишени от свобода без съдебен процес. Понякога концентрационните лагери са използвани като места за принудителен труд (т.нар. трудови лагери), представяни като трудово-изправителни институции (такива са ГУЛАГ и много от нацистките лагери) или като сборен пункт за военнопленници или места за превантивно задържане на терористи (например американската база в Гуантанамо). Но в много случаи концентрационните лагери са били използвани за физическото унищожение на затворниците (т.нар. лагери на смъртта).

Причините за попадане в концлагер по правило са политически, рядко и по изключение криминални. Концлагерът не е затвор, в него вкарват хора без присъда или с формални присъди, в които причините не отговарят на последствията. Другото съществено отличие между затвор (или „обикновен“ военнопленнически лагер) и концлагер е, че вътрешният ред в концлагера и продължителността на престоя се определят по независещ от затворника начин, служителите в него не се съобразяват с никакви закони и международни конвенции, и не подлежат на регулация извън създалата ги система. Нов момент е въведен от американците през 21 век – дори списъкът на задържаните в концлагери не се обявява и не подлежи на контрол.

Buchenwald Slave Laborers Liberation
Концентрационният лагер Бухенвалд

Първи концлагери: Куба, Британска Южна Африка, Намибия

Според някои автори, идеята за създаване на концлагери принадлежи на испанските колониални власти в Латинска Америка. В частност, американската изследователка Ан Апълбаум твърди, че първото подобие на концлагер се е появило в Куба още през 1895 г., по времето, когато тази страна е била колония на Испания.

Опитът на испанците (или американците) е възприет от британците при създаването на концлагери за бурските семейства в Южна Африка по време на Англо-бурската война (1899 – 1902) г. Целта на създаването на „лагери за концентрация“ (именно тогава се появява и терминът) е да се лишат бурските партизани от възможности за снабдяване и поддръжка, като се съберат фермерите в специално определени места. Понеже снабдяването на лагерите е било изключително лошо, в тях е царила висока смъртност.

Към пролетта на 1901 г. британски концентрационни лагери са създадени по цялата окупирана територия на бурските републики – в Барбъртън, Хайдълбърг, Йоханесбург, Клирксдорп, Мидълбърг, Почефстром, Стандъртън, Феринигинг, Фолксрюс, Мафекинг, Айрин и други места. В тях англичаните затварят над 200 хиляди души, основно жени и деца, което е около половината от бялото население на бурските републики. В течение само на една година – от януари 1901 до януари 1902 година – в концлагерите умират от глад и болести около 17 хиляди човека, предимно деца. През април 1901 г. в Йоханесбургския лагер умират почти 70% от намиращите се там деца до осемгодишна възраст.

Немците за първи път използват метода на задържане на мъже, жени и деца в концлагери в Намибия (Юго-Западна Африка) през 1904 г. за борба с въстаниците от племето херреро.

Гърция – Първи концлагер в Европа

Гърция създава първия концлагер в Европа на 18 юни 1913 г. Той е специално предназначен само за македонски българи от гражданското население и пленени български войници. Това е лагерът на о. Трикери, където само за 3 месеца са унищожени според различните изследвания между 1000 и 7000 българи. През октомври 1913 г. военнопленниците са освободени, но съдбата на останалите българи е неизвестна. Сведения за този лагер дава чехът Владимир Сис, който през 1914 г. посещава острова, намира масовите гробове на избитите българи и ги фотографира.

Концлагери през Първата световна война

Концлагери в Румъния

През 1916 г. румънските власти създали в Молдова специални лагери, в които депортирали над 25 хиляди българи и българи мюсюлмани, гагаузи, татари от Южна Добруджа. Много от тях загиват от недохранване и болести. [1].

Концлагери в Турция

По време на арменския геноцид през 1915 г. са създадени лагери в Хам, Хомс и до Дамаск в Сирия за депортиране на арменци, през които от август 1915 г. до 1919 г. преминали над 130 000 арменци. Освен тях са създадени лагери и до градовете Баб, Мескене, Ракка, Зиарет, Семга, Рас-ул-Айн, и в крайния пункт на керваните на смъртта – Дейр ез-Зор. В тези лагери депортираното население се държи под открито небе, лишава се от вода и храна. Гладът и епидемиите стават причина за висока смъртност, особено сред децата. По свидетелството на различни източници, в някои от лагерите остават живи няколко стотици от десетки хиляди депортирани. През март 1916 г. турското правителство решава да унищожи останалите живи депортирани арменци, които наброяват около 200 хил. човека.[2]

Концлагери в Австро-Унгария

В началото на Първата световна война австро-унгарските власти създават концлагера в Талерхоф (провинция Щирия). Там са задържани жителите на Галиция и Буковина, симпатизиращи на Русия. В официалния рапорт на фелдмаршал Шлеер от 9 ноември 1914 година се съобщава, че в Талерхоф в този момент се намират 5700 русофили. Общо от 4 септември 1914 до 10 май 1917 през лагера преминават повече от 20 хиляди човека. Само за първата година и половина са загинали около 3 хиляди задържани.

Концентрационни лагери за сърби има в Добож (46 хиляди), Арад, Нежидер, Дьор.

Концлагери в СССР

Първият концлагер в Русия е създаден в Холмогори през 1920 г. по личното указание на Ленин. През 1920-те години в съветските лагери е въведен принудителен труд на задържаните, а след образуването на специалното ведомство (ГУЛАГ) лагерите за принудителен труд стават важна част от съветската система за задържане.

Концлагери във Финландия

След завършване на гражданската война от 1918 г., около 75 000 комунисти са били задържани в концентрационни лагери. 125 човека са убити, а приблизително 12 000 задържани са умрели от глад, болести и издевателства.

По време на Втората световна война финландската армия окупира Източна Карелия, където са създадени концентрационни лагери за съветски граждани от славянски произход, насилствено заселени в т.н. Карело-Финска република от други краища на СССР по заповед на Сталин. Първият лагер е основан на 24 октомври 1941 г. в Петрозаводск.

Числеността на задържаните във финландските концлагери е:

Общо на територията на Източна Карелия са действали 13 финландски концентрационни лагери, през които са преминали 30 хиляди човека. Около една трета от тях са загинали[3].

Концлагери през Втората световна война

Концлагери в Царство България

По време на участието на България във Втората световна война, прогерманското правителство създава система от концлагери, в които депортира противници на политиката си. По-известни лагери са Еникьой, Гонда вода, Свети Кирик. По същото време се създава и лагерът на остров Белене, използван и по време на тоталитарното управление след 9.9.1944 г.

Концлагери в Хърватия

През август 1941 е създадена система от лагери на територията на Независимата хърватска държава (виж. Хърватия), активно сътрудничеща с Германия, на 60 километра от Загреб, в района на градчето Ясеновац.

На изток от Ясеновац се намира лагер № 1 – до селата Брочици и Крапе; лагер № 2 – на брега на Сава и Струга, около 3 километра на северозапад от Ясеновац; лагер № 3 – бившия тухлен завод на Озрен Бачич, в устието на Лони, на три километра по течението от Ясеновац.

Мнозинството от жертвите са сърби и евреи.

Концлагери в Нацистка Германия

Първият концентрационен лагер в Германия е бил създаден почти веднага след идването на Хитлер на власт, през 1933 г. Той е разположен в предградието на градчето Дахау (близо до Мюнхен).

През 1937 г. недалеч от Ваймар е построен концлагерът Бухенвалд, известен с надписа над входа Jedem das Seine („Всекиму своето“). От края на 1930-те до 1945 г. в Бухенвалд са били унищожени повече от 56 хил. човека от общо 250 хил. задържани. След идването на съветските войски там отново е организиран лагер за интернирани. За пет години в него загиват 3 хил. човека.

По заповед на Хайнрих Химлер от 27 април 1940 година е създаден концлагерът Освиенцим, предназначен за масово унищожение на хора. На 14 юни 1940 г. е пристигнал първият транспорт – 728 поляка.

На територията на Полша, Австрия, Чехия, Латвия и други източноевропейски страни са съществували също лагерите Маутхаузен, Заксенхаузен, Треблинка, Саласпилс и много други.

Официално признати от правителството на ФРГ са следните концентрационни лагери (1939 – 1945 гг.)[4][5][6]

  1. Арбайтсдорф (Германия)
  2. Аушвиц/Освиенцим/Биркенау (Освиенцим, Полша)
  3. Берген-Белзен (Германия)
  4. Бухенвалд (Германия)
  5. Варшава (Полша)
  6. Грос-Розен (Германия)
  7. Дахау (Германия)
  8. Кауен (Каунас, Литва)
  9. Плашов (Краков, Полша)
  10. Заксенхаузен (Германия)
  11. Майданек (Люблин, Полша)
  12. Маутхаузен (Австрия)
  13. Мителбау-Дора/Дора-Нодрхаузен (Германия)
  14. Нацвайлер (Франция)
  15. Нойенгаме (Германия)
  16. Нидерхаген-Вевелсбург (Германия)
  17. Равенсбрюк (Германия)
  18. Рига-Кайзервалд (Латвия)
  19. Файфара/Вайвара (Естония)
  20. Флосенбург (Германия)
  21. Херцогенбуш (Дания)
  22. Щутхоф (Полша)
  23. Собибор (Полша)

Концлагери след войната и в наши дни

Концлагери в Гърция

Гърция открива най-зловещия си и най-голям концлагер в пролетта на 1947 г. на о. Макронисос. Той е затворнически комплекс от лагер за интернирани, военен затвор, казарми и т.н. През него по различни оценки са репресирани от 50 000 до 100 000 души, много от които са македонски българи. В 1960 г. комплексът е окончателно закрит и дейността му постепенно е поета от военните затвори.

Концлагери в Югославия

Най-печално известният концлагер в Югославия в годините след Втората световна война е Голи оток. В него са репресирани стотици хиляди души, голяма част от които македонски българи, а също и такива от западните покрайнини. Тук са интернирани мъже с присъди от 6 до 24 месеца. Жените са изпращани в наказателно-поправителните „домове“ в Столац (Херцеговина) и на остров Свети Гъргур, а бившите служители на Югославската армия, на Държавната сигурност и милицията – в лагера „Билеча“. Тези концлагери са ползвани успешно за подтискане на всяка съпротива срещу комунистическата власт на Тито.

Британски концлагери

Нови китайски села в Малайзия

В средата на 50-те години в хода на войната срещу прокомунистическите партизани, английските власти на Малайзия в изпълнение на плана на ген. Харолд Бригс насилствено преместват в охраняеми селища над 500 000 души. Селищата получават името „New Village“.

Американски концлагери

Концлагери в Ирак

Най-известен е затворът в Абу Граиб, който е използван първоначално от Саддам Хюсеин за измъчване и екзекутиране на дисиденти, а впоследствие и от американските военни за задържане и измъчване на терористи.

Списък на 11 от общо 16-те лагера за заподозрени в Ирак, които англо-американските окупационни власти поддържат:

  1. Абу Граиб, на 35 км западно от Багдад. Това е най-големият концентрационен комплекс, който обхваща 3 лагера. Един от тях е Кемп Виджилант. В него са затворени арестанти с „висока разузнавателна стойност“, разделени на три категории, съответно в „черни“, „сиви“ и „бели“ списъци. Другият, Кемп Ганси, има 5 отделения в зависимост от тежестта на подозрението. Третият лагер е за обикновени затворници. Известен е като Селблок, т.е. килиен блок. Има и медицинско крило.
  2. Кемп Бука до гр. Ум Каср. В доклада на генерал Тагуба този лагер е посочен като място, където 800-на полицейска бригада на военната полиция е вършила издевателства над лагерници, преди да бъде преместена в Абу Граиб.
  3. Кемп Уитфорт (бившата военновъздушна база Талил) на юг от Багдад.
  4. Ал Русафа в Багдад (бивш депортационен затвор Тасфират).
  5. Ал Кадимия (женски лагер) в Багдад.
  6. Ал Карх (само за юноши) в Багдад.
  7. Ал Дивания.
  8. Лагер за задържане в Тикрит.
  9. Лагер за задържане в Мосул.
  10. Кемп Ашраф (или МЕК) близо до ал Рамади.
  11. Кемп Кропър. В този лагер, разположен недалеч от багдадската аерогара, са затворени „обекти с най-голяма разузнавателна стойност“. Това са лагерници, заподозрени в активно участие в иракската съпротива.

Българско участие: Официално в България лагерът „Ашраф“ се води за бежанци от Иран. От 11 април 2006 там има българска охранителна рота.[7] Тя се грижи за вътрешния ред, въоръжена е само с електрошокови палки.

Концлагери в Куба

Американската база Гуантанамо на остров Куба от 2002 започва да служи и за концентрационен лагер. Към началото на 2007 в този лагер се намират повече от 700 затворници, държани без съдебно решение, единствено на базата на подозрението, че са свързани с тероризма. [8] В базата са извършвани доказани мъчения и изнасилвания.[9]

Концлагери в Русия

По време на първата война в Чечения 1994 – 1997 руските сили откриват множество лагери за чеченски граждани, наречени „филтрационни лагери“. Някои от големите филтрационни лагери са в Моздок, Северна Осетия, и в Ставропол и Пятигорск в Южна Русия. [10]

След втората война в Чечения на територията на републиката са отворени филтрационни лагери предимно в руски военни бази като в Хатуни, Ханкала, Чернокозово, в които хиляди чеченци са подложени на мъчения, побои и изнасилване.[11]

Сведения за мъченията, за ямите, в които са държани затворниците и за изнудването за пари на близките им дава Анна Политковская, задържана в лагер от руските военни по нареждане на ФСБ.[12]

Източници

  1. Тервелския край по време на войните
  2. Арменски геноцид
  3. С. С. Авдеев. Немецкие и финские лагеря для советских военнопленных в Финляндии и на временно оккупированной территории Карелии г.г. Петрозаводск, 2001.
  4. Информация о материалах, хранящихся в службе розыска Международного Красного Креста (г. Арользен, Германия) [1]
  5. Автор: К. Валтер, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел. Ужасите, за които не знаем. // Дойче веле България. Посетен на 21 юли 2013.
  6. История и цивилизация за 10 клас. Рива & Прозорец & Просвета. С. 2001.
  7. Сайт на правителството: Охранителна рота във военно-хуманитарна мисия в лагера „Ашраф“
  8. Безправието не върши работа в борбата срещу тероризма, Deutsche Welle 10,01.2007
  9. САЩ: Мъченията са факт, какво да правим след това?
  10. Mistreatment and Abuse of Detainees by Russian Forces, an excerpt from a Human Rights Watch report
  11. Hundreds of Chechens Detained in „Filtration Camps“, Human Rights Watch
  12. Интервю с Анна Политковска в радио „Эхо Москвы“, 23.02.2001
  • Бруно Бетелхейм."Просветено сърце".
  • 50 Years of Chinese New Village in Malaysia (Chinese: 馬來西亞華人新村50年 作者:林廷輝、宋婉瑩) ISBN 983-9673-65-3

Външни препратки

Вижте също

  • ГУЛАГ
  • Военнопленнически лагер
Ане Франк

Анелис или Анелизе Мари Франк (на немски: Annelies Marie Frank, според някои източници Anneliese Marie Frank), съкратено Ане Франк (Anne Frank), е еврейско момиче, родено в Германия и прекарало по-голямата част от живота си в Нидерландия. По време на Втората световна война то се укрива от нацистите със своето семейство в Амстердам и води дневник, публикуван след края на войната. Тя умира в концентрационния лагер Берген-Белзен.

Аушвиц (концлагер)

50.036622, 19.175897

Аушвиц или Освиенцим е комплекс от нацистки концентрационни лагери, построени и ръководени от Нацистка Германия в окупирана Полша по време на Втората световна война. Състои се от Аушвиц I (оригиналният концлагер), Аушвиц II-Биркенау (комбинация от концентрационен и изтребващ лагер), Аушвиц III-Моновиц (трудов лагер) и 45 сателитни лагера.

Аушвиц I първоначално е построен, за да държи полски политически затворници, които пристигат през май 1940. Първото изтребване на лагерниците е през септември 1941. Аушвиц II-Биркенау се превръща в основен обект на окончателното решение на нацистите по отношение на еврейския въпрос по време на Холокоста. От началото на 1942 до края на 1944 транспортни влакове водят евреи от цяла окупирана Европа до газовите камери на лагера, където биват масово убивани с отровата Циклон Б, първоначално разработена да бъде използвана като пестицид. Около 1,3 милиона души са изпратени в лагера, 1,1 милиона от които умират. Около 90% от тях са евреи; приблизително един на всеки шест евреи, убити в Холокоста, са заинали в лагера. Други хора, депортирани в Аушвиц, включват 150 000 поляци, 23 000 цигани и синти, 15 000 съветски военнопленници, 400 Свидетели на Йехова и десетки хиляди други от различни националности, включително и неизвестен брой хомосексуалисти. Много от тези, които не биват обгазени в камерите, умират от глад, принудителен труд, инфекциозни болести, индивидуални екзекуции и медицински експерименти.

В хода на войната, лагерът е управляван от 7 000 членове на германския Шуцщафел (SS), приблизително 12% от които по-късно са осъдени за военни престъпления. Някои, включително и лагерния командир Рудолф Хьос, са екзекутирани. Съюзниците не реагират на ранните съобщения за жестокости в лагера, а неуспехът им да бомбардират лагера или железниците му остава спорен. Поне 802 затворници опитват да избягат от Аушвиц, 144 от които успяват.

С приближаването на съветските трупи към Аушвиц през януари 1945, повечето от населението му е изшратено на запад на марш на смъртта. Затворниците, останли в лагера, са освободени на 27 януари 1945, ден, на който днес се отбелязва Международния възпоменателен ден на Холокоста. През следващите десетилетия оцелелите като Примо Леви, Виктор Франкъл и Ели Визел пишат мемоари на своите преживявания в Аушвиц и лагерът става доминиращ символ на Холокоста. През 1947 Полша открива Държавен музей Аушвиц-Биркенау на територията на Аушвиц I и II и през 1979 става Световно наследство на ЮНЕСКО.

Бруно Бетелхайм

Бруно Бетелхайм (на немски: Bruno Bettelheim) е американски психолог от австрийски произход, философ по образование. Особено сериозен е приносът му към детската психология и теориите за аутизма.

Бухенвалд

51.022222, 11.248056

Бухенвалд е германски концентрационен лагер, създаден от нацистите в околностите на Ваймар през 1937 г. Първоначално името на лагера е Етерсберг.

През концлагера са преминали около 240 000 концлагеристи. По време на Втората световна война в него са умъртвени около 56 000 души.

Отначало в него са затваряни криминално престъпници, немски комунисти, социалдемократи и представители на религиозната секта „Свидетели на Йехова“, отказали военна служба и представители на други антифашистки сили. Същевременно в лагера са прехвърлени и затворници от други концентрационни лагери – Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург.

По-късно основен контингент стават евреите, следвани от военнопленниците, циганите, затворници от почти всички страни на света и пр. Смъртността в лагера става висока още през 1940 г., когато е открит и първият крематориум. Ликвидирането на затворници е извършвано чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Със затворниците са извършвани и медицински експерименти за нуждите на фирмата „Беринг“ от Марбург и на берлинския институт „Роберт Кох“. Затворниците са изпращани да работят в заводи за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел.

През август 1943 г. в съседство е създаден лагерът Дора – в началото като подразделение на Бухенвалд, а от октомври 1944 г. като автономен концентрационен лагер. През 1945 г. през Бухенвалд преминават и много затворници от лагерите на изток, преместени поради приближаването на Червената армия.

Няколко дни преди освобождаването му от лагера са евакуирани голям брой затворници. Лагерът и намиращите се в него 20 000 затворници са освободени от американската армия на 11 април 1945 г. Този ден се чества като Международен ден на пострадалите от фашизма и войната. Денят е избран и обявен от международната федерация на борците от Съпротивата и пострадалите от фашизма.

През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите в концлагера хора.

Васил Чернаев

Васил Добрев Чернаев е виден български цигулар, познат на международната сцена и с ярко присъствие в българския културен живот в средата на XX век.

Голи оток

Голи оток (от хърватски: Goli otok, в превод "Голи остров") е остров в северната част на Адриатическо море и в Северна Далмация покрай т.нар. хърватско приморие (днес в Република Хърватия).

Става известен с изградения на него концентрационен лагер по времето на Тито. Огромна част от лагеристите са македонски българи и такива от Западните покрайнини. Тук умира революционерът Панко Брашнаров.

Венко Марковски публикува през 1984 г. в САЩ спомените си за 5-те години (1956-1961), които е осъден да прекара в Титовия концлагер. Книгата се казва "Голи оток – островът на смъртта" (ISBN 0880330554).

Гонда вода

Гонда вода е концентрационен лагер, създаден през януари 1941 година с постановление на Министерския съвет №3 в едноименната местност в Родопите. Намира се на 6 – 7 km от Асеновград и преди съоръжението се е ползвало като летовище за деца.В лагера са затваряни дейци на Българската комунистическа партия, Работническия младежки съюз и други противници на политиката на правителството на Богдан Филов. През юни 1941 година в лагера има 25 интернирани, а по-късно общият брой достига 162 души. През юни 1941 същата година близо до „Гонда вода“ е създаден женски отдел „Свети Никола“. Той е разположен в едноименната местност и в него са задържани 16 лагеристки. Организирани на военен принцип – във взводове и отделения, концлагеристите са принуждавани да работят в горското стопанство, при изграждането на пътища и в самия лагер. На 15 и на 31 август 1941 отряд от 70 души от бойните групи в района прави безуспешни опити да освободи интернираните. Впоследствие обаче десетки концлагеристи успяват да избягат и да се включат в партизанското движение в България.

През декември 1941 година „Гонда вода“ е закрит, но се преоткрива през пролетта на 1942 година. Тогава лагеристите са 50. През май 1943 година затворените в „Гонда вода“ са 59 души, а в „Свети Никола“, който е единственият женски лагер – 81. Лагерът е официално закрит през есента на 1943 година, а интернираните са освободени.

Сред задържаните в лагера са Аврам Гачев, Венко Марковски, Велко Спанчев, Георги Узунов.

Дахау

Дахау е град в Бавария, южната част на Германия. Това е един от големите окръжни градове на административния район Горна Бавария. Намира се на около 20 км северозападно от Мюнхен. Разположен е на 480 метра надморска височина на Баварското плато. Жителите на града наброяват 40 000. Градът има исторически център и замък от 18 век.

На 21 март 1933 г. в Дахау е отворен първият концентрационен лагер в Германия, с капацитет от 5000 души. В него биват изпращани противници на режима, които първоначално биват използвани като работна ръка за задачи на СС, „Месершмит“ и „БМВ“.

Там са затваряни противниците на нацисткия режим. През лагера преминават около 250 000 човека, от които умират около 70 000. След Втората световна война на мястото на лагера е издигнат мемориален комплекс.

Ели Визел

Сър Ели (Елиезер) Визел (на немски: Elie (Eliezer) Wiesel), по-известен като Ели Визел (Elie Wiesel), е писател и общественик с унгарско-еврейски корени.

Имре Кертес

Имре Кертес (на унгарски: Kertész Imre, МФА:[ˈkɛrteːs 'imrɛ]) е унгарски писател от еврейски произход, Нобелов лауреат за литература през 2002 година за книгите му, „които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята“.

Карл Кандулков

Карл Димитров Кандулков е български архитект.

Кръстополе (лагер)

„Кръстополе“ или „Еникьой“ е български концентрационен лагер в Ксантийско. Имената на лагера, с които е познат, са всъщност българското и турското име на селото, край което той се намира - Кръстополе или Еникьой.

Създаден е на 1 септември 1941 г. с постановление на Министерския съвет на Царство България като Селище на Държавна сигурност № 2. Това е най-големият български лагер от онзи период, като през пролетта на 1943 година там са затворени 1467 души.В лагера са изпращани дейци на БКП и други противници на политиката на правителството на Богдан Филов, както и лица от еврейски произход. Според „Кратка българска енциклопедия“ от 1966 г. концлагеристите са поставени при крайно тежки условия на живот. В том трети на „Енциклопедия България“ (1982 г.) се посочва, че интернираните в лагера организират и провеждат политико-просветна работа.Затворниците в лагера са разделени на групи по професионален признак, които работят в дърводелска и механично-техническа работилница, шивална, обущарна, зидарско-бояджийска, каменарска и други групи. Лагерът има зеленчукова градина от 60 декара, продукцията от която е използвана за храна на лагеристите, лазарет с 10 лекари и зъболекарски кабинет. За историята на лагера в него няма починали затворници.

Куциян

„Куциян“ е въгледобивна мина в Перник, България. През октомври 1945 година комунистическият режим създава там концентрационен лагер, затворените в който са принудени да работят в мината. Лагерът е разширен през 1948 година и остава един от основните в страната до 1950 година, когато заедно с повечето други лагери е закрит и затворените в него са прехвърлени в „Белене“.

Маутхаузен (концлагер)

Концентрационен лагер „Маутхаузен“ (на немски: Konzentrationslager der Nationalsozialisten in Mauthausen), е група от концентрационни лагери на Нацистка Германия по време на Втората световна война, построени през лятото на 1940 година в близост до селата Маутхаузен и Гусен в Горна Австрия, на около 20 km източно от град Линц.

Най-голямата лаборатория за различни изследвания върху хора, включително инжектиране на химикали и отрови в кръвта, ампутации и други, извършвани под контрола на така наречения „Доктор Смърт“ – офицера от Вафен СС – Ариберт Хайм.

Освен основните лагери около Маутхаузен и Гусен, към лагера са прикрепени още около 50 по-малки лагери-лаборатории, разположени в Австрия и южна Германия.През януари 1945, в лагера се намират около 85 000 лагерници, но в различни периоди на Втората световна война, в лагерите от комплекса се намират между 122 766 и 320 000 лагерници.

Въпреки че комплексът е сред първите, създадени от нацистите, той е измежду последните, освободени от силите на съюзниците през 1945 г.

2-та главни лагера – Маутхаузен и Гусен I, са единствените лагери в Европа, които са категоризирани като „Клас III“ лагери, в които са изпращани хора, категоризирани като например „непоправими политически противници на Райха“.

Станислав Пигон

Станѝслав Пѝгон (на полски: Stanisław Pigoń) полски литературовед, литературен историк, полонист, издател, професор и ректор (1927 – 1928) на Вилнюския университет, от 1931 година професор в Ягелонския университет, член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, затворник в концентрационен лагер „Заксенхаузен“ (1939 – 1940). Научните му интереси са областта на полската литература от периода на романтизма и Млада Полша.За заслугите си към полката наука е удостоен с Командорски кръст на ордена на Възраждане на Полша.

Тадеуш Лер-Сплавински

Тадѐуш Франчѝшек Ян Лер-Сплавѝнски (на полски: Tadeusz Franciszek Jan Lehr–Spławiński) е полски езиковед славист, професор по славянска филология в Ягелонския университет (1929 – 1962) и негов ректор в годините 1938 – 1939 и 1945 – 1946. Автор на около 400 научи единици с областта на диалектологията, етимологията, историята на полския език и ономастиката.

Създател и ръководител на Катедрата по славянска филология на Познанския университет (1918 – 1921), професор в Лвовския университет (1922 – 1929), затворник в концентрационен лагер „Заксенхаузен“ (1939 – 1940), член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, чуждестранен член на Българската академия на науките.

Тадеуш Милевски

Тадѐуш Милѐвски (на полски: Tadeusz Milewski) полски езиковед, специалист по обща и индоевропейска лингвистика, професор в Ягелонския университет, член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, затворник в концентрационните лагери „Заксенхаузен“ и „Дахау“. Автор на около 250 публикации основно в областта на славистиката, балтистиката, иранистиката, хетитологията, както и на монументалния труд „ Очерк по общо езикознание“ (на полски: Zarys językoznawstwa ogólnego).

Франц Баварски

Франц Баварски (на немски: Franz Herzog von Bayern, с пълно име: Franz Bonaventura Adalbert Maria, Herzog von Bayern, Franken und in Schwaben, Pfalzgraf bei Rhein, * 14 юли 1933 в Мюнхен) е от 1996 г. херцог, глава на Дом Вителсбахи, бившата владетелска фамилия на Кралство Бавария. До 1996 г. той е с името Франц принц Баварски.

Франц Баварски е най-възрастният син на херцог Албрехт Баварски (1905–1996) и неговата първа съпруга, Мария графиня Драшкович от Тракошчан (1904–1969). Той е правнук на последния баварски крал Лудвиг III. Заедно с неговите сестри, близначките Мари Габриела и Мари Шарлота (* 1931), и неговия по-малък брат Макс Емануел (* 1937) той расте в Мюнхен, Хърватия и Унгария. През октомври 1944 г. баща му е арестуван от Гестапо и заедно с тогава единадесетгодишния Франц и други фамилни членове затворен в концентрационните лагери Захсенхаузен, Флосенбюрг и Дахау. След войната посещава хуманистичната гимназия в бенедиктинския манастир Етал (1952) и следва Бизнес икономика на университетите Мюнхен и Цюрих. След това той учи търговия в магазин за железария в Хамбург.

След смъртта на баща му през 1996 г. Франц е фамилна глава, шеф на Вителсбахите. Той не е женен и няма деца и живее в част на Нимфенбургския дворец, където е роден.

Франц Баварски е потомък на Стюартите. Затова от Якобитите е смятан за претендент за британския трон и е наричан от тях като „Францис II, крал на крал на Англия, Шотландия, Ирландия и Франция“.

Франц Халдер

Франц Халдер (на немски: Franz Halder) е немски генерал, началник на Генералния щаб на германската армия от 1938 до септември 1942 г., когато е освободен от поста, поради чести несъгласия с Адолф Хитлер.

Основни форми
Специфични форми
Проявления
Линии на поведение
Законодателство
Други форми

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.