Колумбия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Колумбия.
Република Колумбия
на испански: República de Colombia
      
Герб
(герб)
Девиз: Libertad y Orden
Свобода и ред
Национален химн: Oh gloria inmarcesible
Местоположение на Колумбия

Местоположение на Колумбия
География и население
Площ 1 141 748 km²
(на 25-то място)
Води 8.8%
Столица Богота
4°42′40″ с. ш. 74°04′20″ з. д. / 4.711111° с. ш. 74.072222° з. д.
Най-голям град Богота
Официален език испански
Население
(пребр., 2018)
49,996,445
(на 29-то място)
Гъстота на нас. 43 души/km²
(на 173-то място)
Управление
Форма Президентска република
Президент Иван Маркес
Вицепрезидент Марта Лусия Рамирез
История
Независимост от Испания
7 август 1819
Икономика
БВП (ППС, 2018) $750.276 млрд.
БВП на човек (ППС) $15,055
БВП (ном., 2018) $327.978 млрд.
БВП на човек (ном.) $6,581
ИЧР (2017) Повишение 0.747 (висок)
(90-то)
Коеф. на Джини (2017) 50.8 (висок)
Валута Колумбийско песо (COP)
Други данни
Часова зона UTC-5
Код по ISO CO
Интернет домейн .co
Телефонен код +57

Колумбия или Коломбия, официално Република Колумбия, е държава в северозападната част на Южна Америка. Граничи с Карибско море на север, Венецуела и Бразилия на изток, Еквадор и Перу на юг, Панама и Тихия океан на запад. Столицата е Богота. Населението на столицата е 6 834 000 души, което поставя града на 30-то място в света според големината на населението и на 4-то в Южна Америка след Сао Паоло (Бразилия), Буенос Айрес (Аржентина) и Лима (Перу).

История

Културата в района на Колумбия е съществувала поне едно хилядолетие преди новата ера. Първият досег на европейските колонизатори е в началото на 16 век. През 1525 испанците основават първия европейски град на континента – Санта Марта в крайбрежието на Карибско море. Постепенно те добиват по-широк контрол и около 1538 конкистадорът Гонсало де Кесада навлиза навътре в сушата и основава града Санта Фе де Богота (днес Богота). Управителят на колонията, дотогава зависима от вицекралство Перу, основава собствено вицекралство Нова Гранада през 1717. Под юрисдикцията му попадат и части от днешни Венецуела, Панама и Еквадор.

През 1810 жителите на административния център Богота обявяват независимост. Водени от Симон Боливар и Франсиско Сантандер те я извоюват окончателно на 7 август 1819. Основаната Велика Колумбия се разпада през 1831 и част от нея става Република Нова Гранада, по-късно преименувана на Съединени щати на Колумбия и накрая на днешната Република Колумбия. Панама е част от нея до 1903.

Демократическата история на държавата е разтърсвана от множество кръвопролития. Две граждански войни между поддръжниците на консервативната и либералната партия се водят в началото и средата на 20 век. През 1957 се основава Национален фронт, при който двете партии управляват съвместно. Този модел обаче не успява да разреши социалните проблеми, а и политически постепенно губи доверие поради значителната корупция. Възникват няколко партизански движения с комунистически и националсоциалистически характер, които на моменти губят възможността си за съпротива, но и до днес владеят отделни предимно изолирани райони. Освен тях се появява и паравоенна организация, която им се противопоставя. Опитите за примирие с партизаните имат само временен успех. Вътрешните противоречия между различните групи се подхранват и от търговия с наркотици. Отвличанията също са честа практика. Сигурността в Колумбия се подобрява, но прилаганите военни мерки водят до сериозни дебати по отношение нарушаване на човешките права.

География

С обща площ от 1 138 910 km2 Колумбия е четвъртата по големина държава в Южна Америка след Бразилия, Аржентина и Перу. Климатът е екваториален и субекваториален, но е под влиянието на Андите и е по-хладен към планините. Колумбийският масив се разделя на три части от долините на реките Магдалена и Каука. Източната част Лос Лянос е равнинна и се състои предимно от савани и тропически джунгли, прорязани от притоци на Ориноко и Амазонка. Равнинни области има и по двете крайбрежия на север и запад от Андите.

Колумбия има една от най-разнообразните флора и фауна на планетата. Тук има над 40 000 вида цветни растения, 1500 вида птици (от най-малката птичка колибри до най-голямата летяща птица-андски кондор), множество влечуги, сред които гигантските змии питон, боа и анаконда (достигаща дължина 11 метра), голям брой крокодили и алигатори, някои от които са дълги над 7 метра и с тегло над 1 тон и др., голям брой бозайници-ягуар, пума, оцелот, тапир, капибара, очилата мечка, множество маймуни и др. Сред жабите тук е и най-отровната в света жаба – дървесната кокои.

Държавно устройство

Административно деление

Страната се разделя на 32 департамента и 1 столичен окръг*: Амасонас, Араука, Атлантико, Богота*, Боливар, Бояка, Калдас, Касанаре, Каука, Сесар, Чоко, Кордоба, Кундинамарка, Гуаиния, Гуавиаре, Уила, Ла Гуахира, Магдалена, Мета, Нарино, Путумайо, Киндио, Рисаралда, Сан Андрес и Провиденсия, Сантандер, Сукре, Толима, Ваупес, Вичада, Антиокия, Какета, Северен Сантандер и Вале дел Каука.

Население

Населението на Колумбия е 44 379 598 души (2007). 90% от населението са католици, а 10% определят за себе си, че изповядват друга религия. Годишният приръст на населението е 1.433% (2007), което и отрежда място сред страните със среден годишен прираст на населението.

Колумбия е на 4 място по население в Америка след САЩ, Бразилия и Мексико. По-голямата част от него е концентрирана в централната и западна част на страната. Характерна е вътрешната миграция от селата към големите градове. Докато през 1938 г. градското население е било едва 28%, то през 2005 г. то вече е над 76%. Външната миграция е главно към САЩ, Испания и Венецуела. По данни на местната статистика в чужбина са емигрирали и живеят около 3.5 милиона колумбийци.

Най-многобройната етническа група са метисите – 58%, следвани от бялата раса – 20% и афроколумбийците на трето място с 10,6%. Коренното население е представено от 3,4%.

Икономика

Икономиката на Колумбия е пета по сила в Южна Америка и от 1995 г. насам има среден годишен растеж от 5,5%. За 2007 г. БВП на Колумбия е 319.5 милиарда $, което се пада по 6 700 $ на глава от населението. Въпреки това има голяма пропаст между отделните класи в Колумбия – 49,2% от населението живее под прага на бедността, а безработицата за 2007 г. е 11,2%.

Култура

В литературата най-известното колумбийско име безспорно е Габриел Гарсия Маркес, който с неговия шедьовър Сто години самота печели Нобелова награда през 1982 г. Големи имена в съвременната световна литература са и Фернандо Вайехо, Алваро Мутис и Херман Кастро Кайседо, който е на второ място след Маркес по продадени книги от колумбийски автор.

В музиката Колумбия може да се гордее с три световни звезди – Шакира и Хуанес – и двамата са печелили в кариерата си Грами, както и J Balvin, който стана по-известен с хита Tranquila.

.co

.co е Интернет домейн от първо ниво за Колумбия. Администрира се от Universidad de los Andes (Университет на Андите). Представен е през 1991

Богота

Богота̀ (на испански: Bogotá, [boɣoˈta]) е столицата на Колумбия. В административно отношение образува самостоятелен столичен окръг, като в същото време е административен център на съседния департамент Кундинамарка. Богота е най-големият град в страната с население 7,4 милиона души (2010), а заедно с целия метрополен регион около града – към 10 милиона души.

От север на юг градът се простира на 40 km, а от изток на запад на 20 km. По своята площ Богота е най-големият град в Колумбия и един от най-големите в Латинска Америка. Градът е един от 30-те най-големи в света и е третата по надморска височина (2625 m) столица в Южна Америка след Кито и Ла Пас. Поставен е на 54-то място в Индекса на глобалните градове за 2010 година,, а Мрежата за изследване на глобализацията и световните градове го класифицира като глобален град от категория Бета+.Градът е основан на 6 август 1538 година. В града има много университети и библиотеки, поради което понякога го наричат „Атина на Южна Америка“. През 2007 година Богота е обявена от ЮНЕСКО за Световна столица на книгата.

Британска Колумбия

Британска Колумбия (BC; на английски: British Columbia; на френски: Colombie-Britannique) е най-западната провинция на Канада. Британска Колумбия е с население от 4 648 055 жители (2016) и обща площ от 944 735 km². Столицата ѝ е Виктория, а най-големият град е Ванкувър.

Ванкувър

Ванкувър (на английски: Vancouver) е канадски град в провинция Британска Колумбия. Той е най-големият град в западната част на страната и трети по големина в Канада. Населението на града е 631 486 души (2016). Ако се смятат всички предградия (над 20), които влизат в агломерацията Голям Ванкувър (Metro Vancouver), населението е около 2,5 млн жители.

В града се провежда Зимна олимпиада 2010 г.

Вашингтон

Вашингтон (на английски: Washington, D.C.) е столицата на Съединените американски щати.

Територията му образува Федерален окръг Колумбия, наричан често и само окръг Колумбия (District of Columbia) – единственият федерален окръг в САЩ. Смята се, че Вашингтон и Федерален окръг Колумбия представляват една и съща административна единица. Градът е разположен на северния бряг на река Потомак и граничи с щатите Вирджиния на югозапад и Мериленд от другите страни. Окръгът има население от 599 657 души. Пътуващите от околните предградия повишават неговото население през работната седмица до около милион.

Центровете на трите клона на федералното правителство на Съединените щати са разположени в окръга, както и много от националните исторически забележителности и музеи. Вашингтон е домакин на 174 чуждестранни посолства, както и седалищата на Световната банка, Международния валутен фонд (IMF), Организацията на американските държави (OAS), Интер-американската банка за развитие, Панамериканската здравна организация (PAHO). Седалищата на други институции като профсъюзи, лобистки групи и професионални сдружения също са разположени в окръга.

Вашингтон е управляван от кмет и 13 члена на Градския съвет. Въпреки това Конгресът на Съединените щати има върховна власт над града и може да отхвърля местни закони. По тази причина жителите на окръга имат по-малко автономност, отколкото жителите на щатите. Окръгът има делегат на федералното правителство, който не може да гласува закони и същевременно е действащ в конгреса, но не и сенатори. Жителите на окръга нямали право да гласуват в президентските избори до ратифицирането на Двадесет и третата поправка на Конституцията на САЩ през 1961 г.

Вашингтон е наречен на Джордж Вашингтон, първият президент на САЩ. Името на окръг Колумбия идва от старо поетично име за Съединените щати, произлизащо от Христофор Колумб, което е излязло от употреба в началото на 20 век. Много музеи и паметници на Вашингтон го правят популярно място за туристи.

Вашингтон (щат)

Вашингтон (на английски: Washington) е щат в северозападната част на САЩ, с пощенски код WA и столица Олимпия. На север граничи с канадската провинция Британска Колумбия, на изток с щата Айдахо, на юг с Орегон, а на запад с Тихия океан. Най-големият град е Сиатъл.

Щатът е кръстен в чест на Джордж Вашингтон, първият президент на Съединените щати, и е създаден от западната част на Вашингтонската територия, която е прехвърлена от Великобритания през 1846 г., съгласно Орегонския договор. Влиза в състава на Съюза като 42-ия щат през 1889 г.

Вашингтон е 18-ият по големина щат с площ от 184 667 km2 и 13-ият по население щат, с повече от 7,4 милиона души. Около 60% от жителите на Вашингтон живеят в метрополния регион на Сиатъл.

Вашингтон е водещ производител на дървен материал. Неговата здрава повърхност е богата на елха, бучиниш, пондероса, бял бор, смърч, лиственица и кедър. Щатът е най-големият производител на ябълки, хмел, круши, червени малини, масло от мента и череши, и се нарежда високо в производството на кайсии, аспержи, сух ядлив грах, грозде, леща, масло от мента и картофи. Животновъдството и животновъдните продукти имат значителен принос за общите приходи на стопанствата, а търговският риболов на сьомга, камбала и дънната риба допринася значително за икономиката на държавата. Вашингтон се нарежда на второ място след Калифорния в производството на вино.

Вашингтон е един от най-богатите и най-либерално прогресивни щати в страната. Той последователно се нарежда сред най-добрите за продължителността на живота и ниската безработица. Заедно с Колорадо, Вашингтон е един от първите щати, които легализират лечебния и рекреационен канабис, сред първите тридесет и шест щати, легализирали еднополовите бракове и един от едва четирите щати, които легално извършват аборт преди решението на Върховния съд от 1973 г. Жителите на щата също така одобряват легализирането на подпомогнато самоубийство в референдума от 2008 г. и в момента е един от едва пет щата (Орегон, Калифорния, Колорадо и Върмонт, както и окръг Колумбия), където тази практика се извършва.

Венецуела

Венецуела или Венесуела (на испански: Venezuela, [beneˈswela]), официално Боливарска република Венесуела (на испански: República Bolivariana de Venezuela, [reˈpuβlika βoliβaˈɾjana ðe βeneˈswela]), е държава в северната част на Южна Америка.

Граничи с Колумбия на запад, Бразилия на юг, Гаяна на изток. Столицата на страната е град Каракас, намиращ се на брега на Карибско море. Бреговата ѝ ивица е с дължина 2800 km и включва множество острови в Карибско море, а на североизток се мие от Атлантическия океан. Карибските острови Тринидад и Тобаго, Гренада, Кюрасао, Бонер, Аруба и Подветрените Антилски острови се намират близо до крайбрежието на Венецуела. Територията на страната обхваща около 916 445 km² с население от около 29,1 млн. души. Венецуела е страна с изключително голямо биологично разнообразие, с хабитати, вариращи от Андите на запад до тропическите гори на Амазонския басейн в южната част, през обширните равнини (лянос) и Карибския бряг в централните части до делтата на река Ориноко в източната част.

Венецуела е колонизирана през 1522 г. от Испания, която преодолява съпротивата на коренното население. Венецуела става първата испанска американска колония, обявила независимост (през 1811 г.), но фактическото установяване на тази независимост не идва преди 1821 г. (първоначално като субект на федерална република Велика Колумбия, и пълна независимост през 1830 г.). През 19 век Венесуела страда от политическа нестабилност и диктатура, и е била доминирана от регионални военни командири през 20 век. За първи път се установява демократично управление от 1945 до 1948 г., и след период на диктатура Венецуела отново става демократична от 1958 г. насам, докато в същото време в повечето страни от Латинска Америка се установяват една или повече военни диктатури. Икономическата криза през 1980 и 1990-те довежда до политическа криза, чиято кулминация са бунтовете в Каракас през 1989 г., два опита за преврат през 1992 г., и импийчмънт на президента Карлос Андрес Перес заради корупция през 1993 г. Сривът в доверието към съществуващите партии през 1998 г. довежда до избирането на бившия военен офицер Уго Чавес, както и началото на „Боливарска революция“, започнала през 1999 г. с учредително събрание за написването на нова конституция.

Венецуела е федерална президентска република, състояща се от 23 щата, столична област (включваща Каракас) и федерални зависими територии (включващи островите около бреговете на страната). Венецуела е сред най-урбанизираните страни в Латинска Америка; по-голямата част от венецуелците живеят в градовете на север, особено в столицата Каракас, която е най-големият град. Венецуела е член-основател на Организацията на обединените нации (1945 г.), Организацията на американските държави (1948 г.), Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) (1960), групата на 15-те (1989), Световната търговска организация (1995 г.), Боливарска алианс за Америка (ALBA) (2004) и на Съюза на южноамериканските нации (UNASUR) (2008). Преди слабо развит износител на селскостопански стоки като кафе и какао, днес Венецуела е водещ производител на петрол. Пресищането на световния пазар с петрол през 1980-те довежда до дългова криза и продължителна икономическа криза, по време на които инфлацията достига връх от 100% през 1996 г. и равнището на бедността се качва до 66% през 1995 г., а нивото на БВП на глава от населението спада до нивата от 1963 г. Петролният бум след 2001 г. увеличава значително държавните приходи и подобрява финансовата ситуация, но ефектите от кризата в края на първото десетилетие на 21 век причиняват нови проблеми на Венецуела.

Джорджия

Джорджия (на английски: Georgia [ˈdʒɔrdʒə]) е щат в САЩ, чийто пощенски код е GA, а столицата се казва Атланта. Джорджия е с население от 10 214 860 жители (2015) и има обща площ от 153 909 km², от които 148 880 km² суша и 4705 km² вода (3,1%). Известен е като „Прасковения щат“

Еквадор

Еквадор, официално Република Еквадор (на испански: República del Ecuador, букв. Република на екватора), е демократична република в северозападната част на Южна Америка.

Граничи с Колумбия на север, с Перу на изток и юг и с Тихия океан на запад. Тя е една от двете страни в Южна Америка, заедно с Чили, която не граничи с Бразилия. Републиката включва и Галапагоските острови, които се намират на около 1000 km от континента.

Еквадор се намира от двете страни на екватора, откъдето произлиза и името ѝ. Столицата на страната е град Кито.

Карибски регион

Карибският регион (също Кариби) е географска област, която обхваща Карибско море, Антилските острови и съседните брегове на Централна и Южна Америка.

Регионът на Карибите се състои от три островни групи:

Бахамски острови: Бахами и Търкс и Кайкос;Големи Антили: Куба, Ямайка, Испаньола (Хаити и Доминиканската република), Пуерто Рико и Кайманови острови;Малки Антили: Американски Вирджински острови, Британски Вирджински острови, Ангуила, Синт Мартен, Кюрасао, Саба, Бонер, Синт Еустациус, Аруба, Сейнт Китс, Невис, Барбуда, Антигуа, Редонда, Монтсерат, Гваделупа, Сен Бартелми, Доминика, Мартиника, Сейнт Лусия, Барбадос, Сейнт Винсент, Гренадини, Гренада, Тринидад, Тобаго, Маргарита, Тортуга.Островите започват от Флорида (САЩ) и свършват край Венецуела.

Климатът в региона е горещ и влажен тропичен, а ураганите са често явление.

Колумбия (совалка)

Космическата совалка „Колумбия“ (на английски: Columbia) е първата космическа совалка в орбиталната флотилия на НАСА. Работата по построяването и започва през 1975 г. а на 25 март 1979 е предадена на НАСА. Първата ѝ мисия продължава от 12 до 14 април 1981 година. Тя извършва общо 28 полета.

На 1 февруари 2003 Колумбия се разпада при повторното си навлизане в атмосферата по време на своята 28-ма мисия. Всичките седем членове на екипажа загиват.

Копа Либертадорес

Копа Либертадорес (на испански: Copa Libertadores или Copa Libertadores de América, на португалски: Copa Libertadores da América или Taça Libertadores da América, на английски: Liberators Cup) е ежегоден фтболен турнир, в който участват най-добрите отбори от Южна Америка, а в последните години – и от Мексико. Турнирът се организира от КОНМЕБОЛ – Южноамериканската футболна федерация – и е еквивалент на европейската Шампионска лига.

Турнирът е кръстен на Освободителите (Libertadores) – лидерите на освободителните войни в Южна Америка, довели до независимостта от Испания и Португалия: Симон Боливар, Педро Първи, Хосе де Сан Мартин, Антонио Хосе де Сукре, Бернардо О'Хигинс, Хосе Мигел Карера и Хосе Гервасио Артигас.

Официалното име на турнира се променя според главния спонсор, от 2012 г. то е Копа Бриджстоун Либертадорес, заради новият генерален спонсор – световния производител на гуми „Бриджстоун“.

Победителят в турнира получава правото да играе в Световното клубно първенство, а също така се изправя и срещу носителя на Копа Судамерикана в спор за Рекопа Судамерикана, еквивалент на Европейската суперкупа.

Кълъмбия Рекърдс

Кълъмбия рекърдс (на английски: Columbia Records) е американска звукозаписна компания, собственост на Sony Music Entertainment. Компанията е създадена през 1888 г., правейки я най-старата такава в света. През 1989 г. тя установява връзка и с Columbia Pictures.

Мисури (щат)

Мисури (на английски: Missouri) е щат, разположен в Средния запад на САЩ. Той е на 21-во място по обща площ с 180 534 km² в САЩ и на 18-то място по брой население с 6 063 589 (2014 г.) от 50-те щата. Мисури е с 178 399 km² суша и 2 135 km². Най-големите урабанизирани територии са Метрополния регион на Канзас Сити, Голям Сейнт Луис, Метрополния регион на Спрингфийлд и Колумбия; столицата на щата е Джеферсън Сити, разположена приблизително в централната част на реката Мисури.

Орегон

Орегон (на английски: Oregon [ˈɔrɪɡən], звучи оригън) е щат в тихоокеанския северозапад на САЩ, чийто пощенски код е OR. Орегон е с население от 3 930 065 души (2013). Тя граничи на запад с Тихия океан, на север с щата Вашингтон, на юг с щата Калифорния, на изток с щата Айдахо и на югоизток с щата Невада. Река Колумбия очертава голяма част от северната граница на щата Орегон, а река Снейк – до голяма степен неговите източни граници.

Щатът Орегон е обитаван от много местни племена преди да дойдат търговци, изследователи и заселници. През 1843 г. е създадена държавата Орегон с автономно управление. Територията на Орегон е била създадена през 1848 г., като на 14 февруари 1859 г. Орегон се присъединява към САЩ и става 33-ят щат.

Този щат е деветият по големина и 27-ми по население от всички щати. Столицата на щата Орегон е Салем, третият град по брой население на градовете. Жителите на град Портланд са 603 106 (2012 г.) като заема първо място в щата Орегон и 28-и в САЩ. Като метрополитен град по брой на населението той е на 23-то място в САЩ с 2 262 605 (2011). Долината Уиламит (Willamette Valley) е най-гъсто населената област в западната част на Орегон, където се намират осем от десетте най-гъсто населени градове.

Орегон е с обща площ от 254 233 km², от които 248 119 km² суша и 6 114 km² (2,4%) вода.

Панама

Панама е най-южната държава в Централна Америка. Тя граничи на северозапад с Коста Рика и на изток с Колумбия.

Перу

Перу, официално Република Перу (на испански: República del Perú, на кечуа и аймара: Piruw) е държава в северозападната част на Южна Америка, граничеща с Еквадор и Колумбия на север, с Бразилия на изток, с Боливия на югоизток и юг, с Чили на юг и с Тихия океан на запад. На територията на Перу има богат материал за културна антропология. Там се е зародила и империята на инките. Република Перу е с площ 1 285 220 km². Столица е гр. Лима (6,4 млн. жители). На 28 юли 1821 г. Хосе де Сан Мартин провъзгласява независимостта на Перу.

Южна Америка

Южна Америка е континент, по-голямата част от който се намира в Южното полукълбо. Пресича се от екватора. Намира се между два океана – Тихия и Атлантическия. Свързан е със Северна Америка от сравнително скоро време (в геологичен смисъл), когато се образува Панамският провлак. Андите, които са сравнително млада и неспокойна планинска верига, се простират покрай западния бряг на континента. По-голямата част от земите в Южна Америка на изток от Андите са тропични дъждовни гори; там е огромният водосборен басейн на река Амазонка.

Южна Америка е на четвърто място по площ и на пето по население сред континентите.

Южна Каролина

Южна Каролина (на английски: South Carolina, [saʊθ kærəˈlaɪnə]) е щат в САЩ, чийто пощенски код е SC, а столицата се казва Колумбия. Южна Каролина е с население от 5 024 369 жители (2017). Южна Каролина е с обща площ от 82 933 km², от които 77 978 km² суша и 4 955 km² (6%) вода.

Страни и територии в Южна Америка
Държави
Зависими територии

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.