Княжево

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Княжево.
Княжево
— квартал —
Паметникът на загиналите войници в двора на църквата „Свети Илия“

Паметникът на загиналите войници в двора на църквата „Свети Илия“
България
42.6563° с. ш. 23.2333° и. д.
Княжево
София
42.6563° с. ш. 23.2333° и. д.
Княжево
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област София
Община Столична община
Част от София

„Княжево“ е квартал на българската столица София. Намира се на изхода на града в посока към югозападната част на страната, между булевардите „Цар Борис III“, „Никола Петков“ и квартал „Горна баня“, като при бул. „Цар Борис III“ е разположен двустранно на булеварда до края на къщите към подножието на Витоша. Западната част на Княжево лежи на склона на Люлин планина, където Владайската река разделя Витоша от Люлин.

История

Sarcophagi of Bali Efendi
Саркофагът на Бали ефенди
The Tomb of Bali Efendi
Тюрбе Бали ефенди

Клисура е автентичното старо име на селото, както то е посочено в Боянския поменик, запазен в препис, датиран между 1562 г. и 1612 г., такова е името и на реката, която днес знаем като Владайска река или Княжевска. Евлия Челеби в пътеписа си в 17 век споменава селището като Бали ефенди, както го наричат турците, пренасяйки върху селото името на погребания тук юрушки дервиш, роден в Струмица и живял в София, за когото се смята, че е починал през 1551 година в Константинопол[1]. Зад днешната църква „Свети Илия“ се намира Бали ефенди тюрбе, което според преданието е построено от султан Селим II[1]. По стените на тази паянтова малка сграда са окачени в рамки молитви, написани на турски и арабски език.

През турско време в Княжево по посочените причини е известно като Бали ефенди и има 3 махали:

  • Клисурска махала под Витоша, наблизо до клисурата и река Клисурска, населявана от най-старите княжевски жители (кореняци), занимавали се със скотовъдство и дърварство;
  • Бали ефенди махала с гроба на дервиша, която минавала за централна, с много постройки около банята, с дюкяни, кафенета, ханища;
  • Черкезка махала на отсрещния край, над реката, където турските власти заселили черкези (като платени слуги на държавата) – снабдени с коне и оръжие, освободени от данъци, те се задължавали да пазят София от злосторници.
След Освобождението

От Бали ефенди е преименувано на Княжево през 1881 г. в чест на Александър Батенберг.[1] Княжево се числяло към Бояна до 1914 г. Като самостоятелна община се отделило и съществувало до 1938 г., но административно принадлежало към столицата. През 1948 г. общината се закрива и Княжево влиза в VI районен народен съвет. През 1958 г. в Княжево влизат кварталите „Петко Напетов“, Лозище-Кореняци, Грамада, Борова гора, Радин дол и „10-ти километър“. Княжево става квартал на София на 26 април 1958 г.

През 1881 г. французинът Хипокрит Бержие построява първата фабрика за спирт в страната. През 1882 г. Лазар Трифкович, по-късно през 1883 г. братята Богдан и Георги Прошек построяват първите пивоварни фабрики.

С Височайши указ №509 от 9 юли 1883 г. в Княжево е открито първото държавно занаятчийско училище. То е създадено през 1867 г. от Мидхат паша и известно като исляххането.

Княжево е първото селище след София, което се сдобива с поща. Тя се открива през 1886 г.

През 1891 г. чешкият инженер Йосиф Хорвет построява първата в България книжна-мукавена фабрика. Годишното производство по онова време достигало 1 341 000 kg хартия. Със заповед на окръжния управител №204 от 12 октомври 1893 г. в Княжево е открита първата Държавна мина за добив на живак.

Княжево е една от оправните точки при първото организирано, от Алеко Константинов, изкачване на Черни връх 27 август 1895 г. На 2 август 1899 г. в Княжево (на днешен адрес бул. „Цар Борис ІІІ“ №284) е учредено първото туристическо дружество „Алеко Константинов“. Негови учредители са проф. д-р Червениванов и д-р Точков.

На 14 януари 1901 г. е пуснат в експлоатация първият трамвай София – Княжево – София.[2].

Княжевско военно училище се е наричала Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ със седалище в Княжево и е като резултат от обединяването през 1908 г. на  Школа за запасни подпоручици в пехотата (открита на 7 февруари 1901 г.) и Школа за запасни подпоручици в артилерията (1903).

Писателят Йордан Йовков завършва (1902 – 1904) школата за запасни офицери в Княжево, като по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението „Под тежкия кръст“ (вестник „Съзнание“, бр. 9, 26 октомври 1902 г.)

В квартала са се заселили голям брой българи от Македония и Беломорска Тракия.

Княжево е първото електрифицирано селище в България. Това се случва през 1917 г.

До Първата световна война Княжево се сла­ви със своето местоположение в полите на Витоша и с целебните си минерални бани. По онова време служи само като място за разходки на софиянци и като лечебно място. След войната обаче София нараства и Княжево се развива и като индустриален център, с множество и разнообразни промишлени предприятия.[3]

Квартал на София

През 1938 г. Княжево заедно с други села става част от Столична община. По това време населението на Княжево е 5 000 души. Бюджетът на Княжевската отделна община за 1938 г. е възлизал на 4 милиона лева, като 1/4 от приходите на общината се внасят от фабричните предприятия.[3]

В местността „Черният кос“ в Княжево през 30-те години на 20 век е изградена първата ски-шанца в България, но вече не функционира.[4]

През 1962 г. от Княжево до Копитото е построен първият кабинков лифт в България, изграден от австрийската фирма „Братя Гирак“. Дължината му е 1920 м. с разлика във височините 600 м. Долната станция е на 760 м н.в., а горната – на 1340 м н.в. Разполагал е с 53 кабини с 4 места и е превозвал със скорост 3 m/s по 600 души на час в една посока. Времето за пътуване било 20 минути и тъй като лифтът има връзка с последната спирка на трамвая, предоставя най-краткия път към Витоша. Спрян от експлоатация след няколко инцидента през 90-те години, той е запуснат и оборудването разграбено.[5][6]

Забележителности

На територията на Княжево на пресечката между ул. „Меча поляна“ и „Проф. Державин“ се намира най-старото дърво на територията на столицата в планината Витоша, известно като Горуна (зимен дъб). Обиколката на дънера му е над 3 метра, възрастта му е над 500 години.

A mineral water fountain in Knyazhevo
Един от минералните извори

Минералните извори в квартала са 7, като на 2 от тях водата се бутилира. Температурата на водата им е между 25 и 35 градуса.

В Княжево се намира и държавният парк Княжевска гора.

Празник на Княжево и храмов празник на църквата „Св. Илия“ е Илинден. Провежда се събор на пл. Сред село.

Архитектура

Кооперация в кв.Княжево
Жилищна сграда на бул. Цар Борис III строена през 90-те

Кварталът е застроен предимно с еднофамилни къщи, вили и малки кооперации. Разположението му в близост до планината и бързата връзка с центъра на града по бул. „Цар Борис ІІІ“ го нареждат сред предпочитаните места за живеене в столицата.

Най-старият мост в София – Александров мост, построен през 1878 г. със средства на руския император Александър ІІ, се намира непосредствено преди местността Черния кос.

Образование

Knyazhevo chitalishte
Княжевското читалище „Братя Миладинови
Държавната минерална баня в Княжево 2009г
Държавна минерална баня

В пределите на Княжево са разположени няколко училища, детска градина и други обществени учреждения:

  • Читалище „Братя Миладинови“ (1923)
  • Професионална гимназия по екология и биотехнологии „Проф. д-р Асен Златаров“ (бившият химически техникум)
  • 26-то СУ „Йордан Йовков“
  • ЧОУ „Света София“ с изучаване на английски език
  • ЦДГ „Сияние“
  • 4-то помощно училище-интернат „Проф. Д. Кацаров“
  • 60 СДГ „Бор“.

Известни жители

  • Ангел Здравков – деец на ВМРО[7]
  • Стойно Бачийски – е български офицер и революционер, горянин, борец срещу комунистическата власт в България
  • Емил Димитров – естраден певец, починал на 30 март 2005 г.
  • Паша Христова – естрадна певица, загинала на 21 декември 1971 г. в самолетна катастрофа
  • Михаил Арнаудов – учен, академик
  • Георги Марков – писател и дисидент
  • Йордан Вълчев – писател и дисидент
  • Боян Вълчев – филолог, син на писателя Йордан Вълчев
  • Боян Петров – алпинист, първи българин изкачил три осемхилядника в един сезон Кангчендзьонга, Броуд пийк и К2
  • Дойчин Боянов – алпинист, пръв осъществил изкачване и слизане без кислород на връх Еверест
  • Маргрет Николова – певица
  • Иван Зарев – бронзов медалист от световното първенство по волейбол в Япония през 2006 година
  • Белослава – певица
  • Миро – певец

Други

  • Кабинков лифт „Княжево – Копитото“, тръгващ от ресторант „Бор“ (ст. „Бар Шишарка“), над обръщателното колело на трамваи 5 и 19, стигащ непосредствено до видимата от почти цяла София телевизионна кула на Копитото (в момента не работи)
  • Райска градина (спирка „Райска градина“, бивша спирка Шипка)
  • Княжевски манастир

Транспорт

Knyazhevo Tram line loop
Обръщалото на трамвайна линия 5 в Княжево

Линии на масовия градски транспорт, обслужващи квартала:

Всички автобусни линии минават и обслужват само източната страна на кв. Княжево откъм бул. „Димитър Петков“ с изключение на линии 59 и 107. Трамваите по маршрут 4 стигат само до бул. „Никола Петков“ в началото на квартала и въртят на трамвайното ухо там, линии 5 и 11 продължават към останалата по-голяма част на квартала, въртейки на трамвайно ухо „Княжево“, разположено в близост до парк Витоша.

Източници

  1. а б в Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5.
  2. Фотография на сайта lostbulgaria.com.
  3. а б Присъединяване на село Княжево към Столична голяма община. // сп. „Сердика“ (книга 4). блог Стара София, 1938 г.. Посетен на 19 юни 2015.
  4. Ски-шанцатана Черния кос. // Посетен на 19 юни 2015.
  5. Старият лифт Княжево – Копитото. // Посетен на 19 юни 2015.
  6. Лифтовете на Витоша. // Посетен на 19 юни 2015.
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 717
  • Държавен архив

Литература

  • Маргарита Кузова. Oбразът на c. Княжево (Софийско) – между традицията и модернизация Пощенски картички от края на ХIХ и началото на ХХ век и възможности за разкази отвъд модерността. – МИФ 15: Юбилеен. С., НБУ, 2010, 190 – 209.

Външни препратки

Бокар

Бокар е неофициалното име на един от новите квартали на София, официалното име е ж.к. Манастирски ливади - Б. Прилежащ е от източната страна на бул. „България“. От всички страни ж.к. „Манастирски ливади – Б“ е заобиколен от квартал Манастирски ливади. Строителната фирма, която го е застроила е „Бокар ООД“.

Витоша (район)

Район „Витоша“ е един от 24-те административни района на Столична община. Той се намира в подножието на планината Витоша и обхваща кварталите Бояна, Симеоново, Драгалевци, Павлово, Бъкстон, Манастирски ливади, Княжево и селата Владая и Мърчаево.

Намира се в южната част на София в подножието на планината Витоша – първият Народен парк на Балканския полуостров.

Владайска река

Владайска река е река в България, област София, ляв приток на Перловска река от басейна на Искър. Дължината ѝ е 37 km.

Владайска река извира на около 300 m северозападно от Черни връх на 2245 m н.в. Тече на северозапад, преминава през местностите „Торфено бранище“ и „Златните мостове“ и се спуска по дълбока, стръмна и залесена долина към село Владая. В селото реката завива на североизток, навлиза в София, като пресича кварталите Княжево, Карпузица и Овча купел и промишлена зона „Средец“. Оттам навлиза в централната част на града по бул. „Инж. Иван Иванов“ и после по бул. „Сливница“. След площад „Сточна гара“ минава през промишлена зона „Хаджи Димитър“, през кв. Орландовци, на север от кв. Малашевци и на изток от кв. Бенковски. Под Обрадовския манастир се влива отляво в Перловска река на 515 м н.в. на 500 м преди устието на последната в река Искър.

Площта на водосборния басейн на реката е 151 km2, което представлява 58,8% от водосборния басейн на Перловска река. Основни притоци са: река Планиница (вливаща се отдясно между Владая и София), Горнобанска река (ляв приток, в кв. Овча купел) и Суходолска река (ляв приток, на изток от кв. Бенковски). Над нея в София има десетки мостове. По-известни сред тях са, „Мостът на героите“, Александров мост и Лъвов мост.

Сродногодишният отток на реката при станция „Княжево“ е 0,65 m3/s, като максимумът е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето във Витоша, а минимумът – август-октомври.

Цялото корито на реката в чертите на София е коригирано.

В миналото е била наричана Луда Елешница, и Клисурска (по старото име на кв. „Княжево“ – Клисура).

Владайско въстание

Владайското въстание, познато също като Войнишкото въстание, е въоръжен бунт на дезорганизирани формирования от българската армия, дезертирали след поражението при Добро поле и напредващи към София през септември 1918 г.

Терминът „войнишко въстание“ е възприет и използван в историографията по време на социализма и отчасти след това. След 1989 година този термин е подложен на съмнение, като някои историци определят действията на разбунтувалите се войници като „опит за държавен преврат, за насилствено изменение на съществуващия конституционен строй“.

На 14 септември Антантата започва настъпление на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е пробит и в българската отбрана зейва пролука от стотина километра. Претърпелите поражение войски при Добро поле отстъпват към старите предели на България.

Недоволството на войниците е голямо. На 24 – 25 септември част от тях образуват първите бунтовнически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември бунтовнически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от установената в града главна квартира на Действащата армия. На път за Радомир се събират около 4000 – 5000 метежници. Цар Фердинанд и правителството търсят изход от създаденото положение.

На 25 септември водачите на Българския земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора. На следващия ден заминават за Радомир, заедно с военния министър генерал Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и фронтът да се стабилизира. Даскалов обаче решава да оглави тяхното въстание. След известно колебание променя своята линия на поведение и Стамболийски. На 27 септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За неин председател (държавен глава) въстаниците провъзгласяват Стамболийски, а за главнокомандващ – Даскалов. Въстаническото ръководство бързо и трескаво подготвя настъплението срещу София. Неговите основни сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.

По същото време правителството организира своите сили за съпротива. Към 25 септември разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с 6 оръдия и 1,5 конни ескадрона, повечето от тях от юнкери от Военното училище. През следващите дни пристигат подкрепления, сред които 4 германски роти и артилерийска батарея. Частите са разположени между склоновете на Витоша при с. Княжево и района на кв. Захарна фабрика.

На 26 септември генерал Савов обещава да предостави на отстъпващите части влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На следващия ден няколко влака и отделни придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени, но на 28 септември събитията придобиват драматичен характер. По железопътната линия при Захарна фабрика пристига влак с отстъпващи войници. Офицерите, командващи разположените там юнкери, правят опит да започнат преговори, но междувременно от влака откриват огън. Малко след началото на започналата престрелка влакът е подложен на обстрел от разположените по склоновете на Витоша и в Лагера артилерийски батареи. Това довежда до голям брой убити и ранени, след което войниците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без инциденти.

На следващия ден Даскалов иска ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта в България. На 29 септември, след изтичане на дадения срок, въстаниците в 3 колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Даскалов, с бой превзема село Княжево. Лявата колона се спуска през билото на Люлин, отхвърля прикриващите правителствени войски при Горна баня. Към 17 часа бунтовниците от дясната колона обхождат Боянския редут и го атакуват от всички страни с удар на нож. Привечер настъплението е спряно.

Забавянето дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят. Рано сутринта на 30 септември преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. На 2 октомври е превзет Радомир, с което бунтът е окончателно потушен.

Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части – 30 убити и 98 ранени.

При западния край на Княжево (днес квартал на столицата) са изградени 2 паметника за въстанието: статуя срещу бившето ханче „Черния кос“ (до пътя за Перник) и друг в местността Кърлежа (на 500 метра северно-североизточно над Черния кос). Статуята, изобразяваща въстаник с пушка с лице към София, шеговито е наричана „Перничанин чака софийско жителство“.

Горна баня

Горна баня е квартал на София и част от административния район Овча купел на Столична община. Намира се в югозападния край на столицата. На юг граничи с кв. Княжево, на север и изток с кв. Овча купел. Известен е с минералните си води и най-чистия въздух в София, благодарение на уникалното взаимодействие между въздушни течения от Владайското дефиле, Бучинския проход и Сливнишкото поле, осигуряващи постоянно проветрение и препятстващи задържането на мъгли.

Княжево (село)

Княжево е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, област Хасково.

Люлин (планина)

Люлин е планина в Западна България, на границата между Софийска градска, Софийска и Пернишка област и е част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.

Момкова махала

Момкова махала е жилищен квартал в северозападната част на София. На север граничи със Северния парк, на изток с ж.к. Свобода, а на юг и запад, с ж.к. Надежда.

Момкова махала е старото име на ж.к. „Надежда 4“.

Павлово

Павлово е квартал в южната част на София, вече обединен с ж.к. Бъкстон. Кварталът граничи с бул. „Цар Борис III“ на северозапад, с бул. „Никола Петков“ (Околовръстен път) на юг, и с бул. „Братя Бъкстон“ на изток. Централната пътна артерия е ул. „Александър Пушкин“. За квартала е характерно ниското строителство, къщи и малки кооперации. В миналото кварталът е тих и не много оживен, но в последните години бива активно застрояван, като други части на София.

Републикански път I-6

Републикански път I-6, известен и като Подбалкански път е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на 9 области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска. Общата му дължина е 508,5 km, която го прави най-дългият републикански път в България. В участъка от ГКПП Гюешево до Перник пътят съвпада с Европейски път Е871, а в участъка от „Петолъчката“ до Бургас – с Европейски път Е773.

Републикански път II-18

Републикански път II-18 е второкласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, преминаващ изцяло по територията на Област София и явяващ се софийски околовръстен път (СОП). Дължината му е 61,8 km. По него минават важни европейски пътища, като Е79, Е80 и Е871. Пътят е планиран да се разшири на няколко етапа до 2012 г., което е калкулирано на около 300 млн. евро.Пътят започва от km 273,7 на Републикански път I-1 и km 103,6 на Републикански път I-6 в югозападната част на София, кв. „Княжево“ и по часовниковата стрелка се завръща отново в началната си точка. С изключение на първите си 9,5 km пътят в различни участъци се дублира с още 3 първокласни пътя от Републиканската пътна мрежа.

На протежение от 35,0 km, от 9,5 km (бул. „Сливница“) до 44,5 km (бул. „Цариградско шосе“) – с Републикански път I-8, от km 49,5 до km 84,5;

На протежение от 28,3 km, от 35,8 km (бул. „Ботевградско шосе“) до 61,8 km (бул. „Цар Борис III“) – с Републикански път I-1, от km 245,4 до km 273,7;

На протежение от 28,3 km, от 35,8 km (бул. „Ботевградско шосе“) до 64,1 km (бул. „Цар Борис III“) – с Републикански път I-6, от km 131,9 до km 103,6.

Републикански път II-76

Републикански път II-76 е второкласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на области Ямбол и Хасково. Дължината му е 67,2 km.

Пътят се отклонява надясно при 306,4 km на Републикански път I-7 северно от село Гранитово и се насочва на югозапад през хълмистата част на Елховското поле. След 1,6 km пресича река Тунджа, навлиза в Хасковска област, минава през село Княжево и достига центъра на град Тополовград. След града пътят навлиза в северозападните части на планината Сакар, минава през селата Хлябово и Българска поляна и достига пътен възел „Голямата звезда“, където преодолява билото на Сакар. След това следва постепенно спускане към долината на река Марица, като минава последователно през селата Черепово, Браница, Богомил и Българин. Източно от град Харманли пътят пресича река Марица и автомагистрала „Марица“ при нейния 71 km и в източната част на града се свързва с Републикански път I-8 при неговия 336,1 km.

От Републикански път II-76 наляво и надясно се отклоняват три третокласни пътя от Републиканската пътна мрежа на България, в т.ч. 1 път с трицифрен номер и два пътя с четирицифрени номера:

при 3,6 km, в северната част на село Княжево – наляво Републикански път III-761 (38 km) до село Маточина;при 19,1 km, в град Тополовград – надясно Републикански път III-7602 (46,4 km) през селата Голям манастир, Крумово и Генерал Инзово до село Роза при 11,4 km на Републикански път III-536;

при 53,3 km, в село Богомил – надясно Републикански път III-7604 (14,4 km) през селата Овчарово и Свирково до 54,9 km на Републикански път III-554 източно от град Симеоновград.

Републикански път II-82

Републикански път II-82 е второкласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, на територията на Софийска област и област София. Дължината му е 86,3 km.

Републикански път III-761

Републикански път IIІ-761 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ изцяло по територията на Хасково. Дължината му е 38 km.

Пътят се отклонява наляво при 3,6 km на Републикански път II-76 в северната част на село Княжево и се насочва на юг през Сремския пролом на река Тунджа. След разклона за село Срем излиза от пролома, минава през село Устрем и навлиза в източните ниски части на Сакар планина. След като премине през село Радовец асфалтовото покритие свършва и на протежение от около 7 km представлява полски (горски) път до село Варник. След Варник пътят отново е с асфалтова покривка и завършва при село Маточина в близост до границата с Турция.

В село Устрем, при 13,9 km надясно се отделя III-7612 (21,9 km), който през селата Планиново и Дервишка могила достига до 12 km на Републикански път III-5507.

Сакар

Сакар (от 29 юни до 23 юли 1942 г. Бранница) е куполообразна планина в Югоизточна България (Хасковска и Старозагорска област) и най-северозападната част на Европейска Турция.

Средище (област Търговище)

Средище е историческо село в Североизточна България, намирало се в община Омуртаг, област Търговище. Разположено е на 43°03′ с. ш. 26°18′ и. д.43.05° с. ш. 26.3° и. д.43.05, 26.3. До 1951 се нарича Княжево, а през 2001 е присъединено към село Илийно.

Степна усойница

Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), срещаща се в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.

Обикновено степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm. Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици. Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

Тополовград (община)

Община Тополовград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

Цар Борис III (булевард в София)

Цар Борис III е основен булевард в София.

Започва от моста над бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“, където се отделя от бул. „Ген. Тотлебен“. Прекосява няколко столични квартала – ж.к. Лагера, ж.к. Хиподрума, кв. Красно село, като преминава съвсем близо до самия пазар със същото име и покрай Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг, кв. Бъкстон, където се намира и 6-то Районно полицейско управление, кв. Павлово и едноименния пазар, през кв. Княжево и достига до вилна зона Черният кос, където се движи успоредно на Владайската река. Накрая, напускайки границите на София, се влива в европейски път E79 в посока Перник и Кулата.

Квартали и жилищни комплекси на София

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.