Клас Понтус Арнолдсон

Клас Понтус Арнолдсон (на шведски: Klas Pontus Arnoldson) е шведски пацифист, журналист и политик, съосновател през 1883 г. и първи президент на „Swedish Peace and Arbitration Society“. Удостоен, заедно Фредрик Байер, с Нобелова награда за мир за 1908 г.

Клас Понтус Арнолдсон
Klas Pontus Arnoldson
шведски политик
KParnoldson

Роден
Починал
Погребан Швеция

Националност Флаг на Швеция Швеция
Политика
Отличия
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за мир (1908)

Произход и образование (1844 – 1881)

Роден е на 27 октомври 1844 година в Гьотеборг, Швеция, в семейството на музикант.[1] Когато е на 16 години баща му умира и Клас е принуден да напусне училище, за да работи. Постъпва на работа като железничар и 21-годишна възраст успява да стане началник гара.

По това време Арнолдсон се занимава усилено със самообразованието си, изучава философия, история и религия. Вдъхновен от либералната теология на ХІХ век, особено от хуманистичните принципи на унитаризма, Арнолдсон се изправя срещу религиозния догматизъм. Уверен в мисълта, че съзнанието на личността и свободата на възгледите могат да подобрят човешкия живот, през 70-те години на ХІХ век той започва да я пропагандира във вестникарски статии.

Журналистическа и политическа дейност (1881 – 1905)

Вярата в могъществото на човешкия разум прозира и в подхода на Арнолдсон към международната политика. Потресен от кръвопролитието през 1864 г., когато пруско-австрийските войски завземат датските херцогства Шлезвиг и Холщайн, и Френско-пруската война през 1870 – 1871 г., той достига до извода, че усилията на Бисмарк да обедини Германия не оправдават разрушенията, които носят. Тревогата на Арнолдсон във връзка с растящия милитаризъм на водещите европейски държави го заставя през 1881 г. да остави работата си и да се посвети на журналистиката и борбата за мир. Въпреки че няма диплома, той постига бързо успех като писател. Статиите му в шведските вестници и списания неизменно предизвикват широк интерес.

Към 1889 г. известността на Арнолдсон като публицист и оратор достига такава степен, че той печели място в долната камара на шведския парламент. Всичките си сили Арнолдсон посвещава на борбата за права на личността и за демокрация, стремейки се да осигури по законодателен път религиозна търпимост и да намали милитаризма. След избирането му в парламента, той започва да убеждава колегите си да приемат резолюцията за неутралитет на Швеция (реализацията на това става едва през 1914 г.). Арнолдсон е наясно, че малките нации не могат да си съперничат по мощ с такива държави като Германия и Великобритания. Той призовава скандинавските страни да се обединят на основата на неутралитета, но не постига успех. Арнолдсон е един от основателите на Шведския съюз за мир и арбитраж, създаден през 1883 г.

Изпълнявайки парламентарните си задължения, Арнолдсон не скъсва с публицистиката. През 1883 – 1885 г. той редактира „Тиден“, издание, което разяснява проблемите на мира и прогресивни идеи. Автор е на няколко книги за мира и религията.

Като се убеждава, че ще е по-полезен с публицистиката си, Арнолдсон оттегля кандидатурата си за парламентарните избори през 1887 г. Способността му да изразява абстрактни понятия на прост и достъпен език го прави един от най-популярните оратори в зората на европейското движение за мир. През 1889 – 1890 г. Арнолдсон пътува по Швеция и Норвегия, четейки лекции за международния арбитраж като средство за предотвратяване на въоръжени конфликти. Речите му отекват в норвежкия парламент, който през 1890 г. става първата национална асамблея, дала съгласието си за арбитраж.[1]

От 1815 г. Норвегия е обединена с Швеция в една държава, но през 1895 г. стремежът на Норвегия към самоуправление започва да заплашва съюза. Отначало Швеция отхвърля претенциите на Норвегия. Проучвайки въпроса по време на пътуването си, Арнолдсон го вижда подходящ за изпробване на възможностите на арбитража. Макар че не се стига до арбитражно дело, той прави не малко, за да убеди шведските политици да не пречат на отделянето на Норвегия. През 1905 г. норвежкият парламент гласува за независимост.

На Арнолдсон принадлежи идеята за международен референдум, при който на възрастните граждани от всички страни да се задава въпроса съгласни ли са да подпишат следната декларация: „Ако всички нации унищожат въоръжените си сили и се ограничат с всеобща световна полиция, аз, долуподписаният, желая моят народ да направи същото“. Според него подобен референдум би вдъхновил правителствата за всеобщо разоръжаване и мирно решаване на всички спорове. Пацифизмът, казва Арнолдсон, е необходимо условие за прехода от варварството към цивилизацията.

Следващи години (1905 – 1916)

През 1908 г. Арнолдсон получава Нобеловата награда за мир. Въпреки, че не разполага с много средства, Арнолдсон привежда получените от Нобеловата награда пари на различни пацифистки организации, в които членува. Независимо от Първата световна война той продължава да защитава плана си за референдум и делото на мира.

Умира на 2 февруари 1916 г. в Стокхолм от сърдечен пристъп на 71-годишна възраст.[1]

Семейство

През 1869 г. Арнолдсон се жени за Ава Валгрен, с която се развежда през 1903 г., обвързвайки живота си с Едит-Виктория Бломскелд. .

Творчество

  • Är världsfred möjlig?: En historisk framställning af sträfvandena för lag och rätt mellan folken. Fröléen, Stockholm, 1890.
  • Pax Mundi, (предговор на Берта фон Зутнер) 1896.
  • Seklernas hopp: En bok om världfreden. Wilhelmsson, Stockholm, 1900.

Източници

  1. а б в Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия: Пер. с англ.– М.: Прогресс, 1992.

Външни препратки

20 февруари

20 февруари е 51-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 314 дни до края на годината (315 през високосна).

27 октомври

27 октомври е 300-ият ден в годината според григорианския календар (301-ви през високосна). Остават 65 дни до края на годината.

Гьотеборг

Гьотеборг (на шведски: Göteborg, произнася се [jœtəˈbɔrj]) е град в Южна Швеция.

Личности (Стокхолм)

Това е списък на известни личности, свързани с град Стокхолм, Швеция.

Нобелова награда за мир

Нобеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел – 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.

Към 2009, паричната стойност на наградата е 10 милиона шведски крони (около US$ 1.4 млн.)

Носители на Нобелова награда за мир

Това е списък на лауреати на Нобелова награда за мир

Анри Дюнан и Фредерик Паси (1901)

Ели Дюкомен и Шарл Албер Гоба (1902)

Уилям Рандъл Кримър (1903)

Институт по международно право (1904)

Берта фон Зутнер (1905)

Теодор Рузвелт (1906)

Ернесто Теодоро Монета и Луи Рено (1907)

Клас Понтус Арнолдсон и Фредрик Байер (1908)

Огюст Бернарт и Пол д'Естурнел (1909)

Международно бюро за мир (1910)

Тобиас Асер и Алфред Херман Фрид (1911)

Елиу Руут (1912)

Анри Лафонтен (1913)

Не е присъждана (1914 – 1916)

Червеният кръст и червеният полумесец (1917)

Не е присъждана (1918)

Удроу Уилсън (1919)

Леон Буржоа (1920)

Карл Ялмар Брантинг и Кристиан Лоус Ланге (1921)

Фритьоф Нансен (1922)

Не е присъждана (1923 – 1924)

Остин Чембърлейн и Чарлс Дос (1925)

Аристид Бриан и Густав Щреземан (1926)

Фердинан Бюисон и Лудвиг Квиде (1927)

Не е присъждана (1928)

Франк Билингс Келог (1929)

Натан Сьодерблум (1930)

Джейн Адамс и Никълъс Мъри Бътлър (1931)

Не е присъждана (1932)

Норман Ейнджъл (1933)

Артър Хендерсън (1934)

Карл фон Осиецки (1935)

Карлос Сааведра Ламас (1936)

Робърт Сесил (1937)

Международна служба за бежанците „Нансен“ (1938)

Не е присъждана (1939 – 1943)

Червеният кръст и червеният полумесец (1944)

Кордел Хъл (1945)

Емили Грийн Болч и Джон Мот (1946)

Квакерски страж на мира и обществото и Американски благотворителен комитет на приятелите (1947)

Не е присъждана (1948)

Джон Бойд Ор (1949)

Ралф Бънч (1950)

Леон Жуо (1951)

Алберт Швайцер (1952)

Джордж Маршал (1953)

Върховен комисариат на ООН за бежанците (1954)

Не е присъждана (1955 – 1956)

Лестър Пиърсън (1957)

Жорж Пир (1958)

Филип Ноел-Бейкър (1959)

Албърт Лутули (1960)

Даг Хамаршелд (1961)

Лайнъс Полинг (1962)

Червеният кръст и червеният полумесец (1963)

Мартин Лутър Кинг (1964)

УНИЦЕФ (1965)

Не е присъждана (1966 –1967)

Рене Касен (1968)

Международна организация на труда (1969)

Норман Борлауг (1970)

Вили Бранд (1971)

Не е присъждана (1972)

Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо (1973)

Шон Макбрайд и Ейсаку Сато (1974)

Андрей Сахаров (1975)

Бети Уилямс и Марийд Кориган (1976)

Амнести интернешънъл (1977)

Ануар Садат и Менахем Бегин (1978)

Майка Тереза (1979)

Адолфо Перес Ескивел (1980)

Върховен комисариат на ООН за бежанците (1981)

Алва Мюрдал и Алфонсо Гарсия Роблес (1982)

Лех Валенса (1983)

Дезмънд Туту (1984)

Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война (1985)

Ели Визел (1986)

Оскар Ариас Санчес (1987)

Международни сили на ООН за поддържане на мира (1988)

Далай Лама (1989)

Михаил Горбачов (1990)

Аун Сан Су Чи (1991)

Ригоберта Менчу (1992)

Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк (1993)

Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин (1994)

Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми и Юзеф Ротблат (1995)

Карлош Фелипе Шименеш Бело и Жозе Рамош Орта (1996)

Международна кампания за забрана на противопехотните мини и Джоди Уилямс (1997)

Джон Хюм и Дейвид Тримбъл (1998)

Лекари без граници (1999)

Ким Те Чжун (2000)

Организация на обединените нации и Кофи Анан (2001)

Джими Картър (2002)

Ширин Ебади (2003)

Вангари Маатаи (2004)

Международна агенция за атомна енергия и Мохамед ел Барадей (2005)

Мухамад Юнус и Грамин Банк 2006)

Ал Гор (2007)

Марти Ахтисаари (2008)

Барак Обама (2009)

Лиу Сяобо (2010)

Нобелова награда за мир Nobel prize medal.svg Лауреати на наградата

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.