Кишинев

Кишинев (или Кишинеу[1]; на молдовски/румънски: Chișinău, [kiʃiˈnəw]; на руски: Кишинёв) е столицата на Република Молдова. Населението на Кишинев през 2015 г. е около 678 200 души.[2]

Кишинев
Chișinău
— град —
Знаме
      
Герб
Montaj de imagini Commons a Chișinăului
Молдова
47.0056° с. ш. 28.8575° и. д.
Кишинев
Кишинев
47.0056° с. ш. 28.8575° и. д.
Кишинев
Страна Flag of Moldova.svg Молдова
Площ 123 km²
Надм. височина 85 m
Население 678 200 души (2015)
5514 души/km²
Кмет Руслан Кодряну
Основаване 1436
Пощенски код MD-20xx
Телефонен код +373 22 xxxxxx, +373 32 xxxxxx
МПС код C, K
Часова зона EET
Официален сайт www.chisinau.md

География

Градът е разположен на река Бик, приток на Днестър. Кишинев е разделен на пет административни района: Чентру (Център), Ботаника, Буюкани, Чокана и Ришкани (Ришкановка).

Площта на Кишинев е около 565 км².

История

Кишинев е основан в началото на 15 век като манастирски град. Смята се, че точната година на основаването му е 1436 г. През 1812 г. Кишинев, както и останалата част на Молдовското княжество, намираща се на изток от р. Прут, влиза в състав на Русия, която го превръща в център на Бесарабия.

След 1812 г. в градът бързо се разраства. В него се заселват жители от различни краища на Руската империя и извън нея. Основават се много манифактурни преприятия. Особено голям е процентът на еврейското население в града. През 1917 г., например, от 101 избрани общински съветници 44 са евреи, което не е далеч от съотношението между еврейските и останалите жители на града[3].

Кишинев се намира в румънско владение от 1918 до 1940 година, когато става част от СССР. От август 1991 година градът е столица на независима Република Молдова.

Население

Етнически състав
Година Молдовани (%) Руснаци (%) Украинци (%) Румънци (%) Българи (%) Гагаузи (%) Други (%) Неопр. (%) Общо
2004 481 626 67,6 99 149 13,9 58 945 8,3 31 984 4,5 8868 1.2 6446 0,9 11 605 1,6 13 595 1,9 647 513

Икономика

Кишинев е главен център в областта на услугите и в индустрията. Голяма част от индустрията се заема от потребителните стоки, производството на строителни материали, машини, пластмаса, каучук и текстил. В областта на услугите голям дял се пада на банките и кредитите, пазаруването и търговията, транспорта. Кишинев разполага с две автогари, като се изгражда трета. Освен тях, в града има международно летище, една международна жп гара и няколко хотела.

След разпадането на Съветския съюз жизненият стандарт в Кишинев остава много по-висок от този в провинцията.

Образование

В Кишинев са разположени Молдовската академия на науките и 23 университета – 12 държавни и 11 частни.

Личности

Родени в Кишинев
Други

Побратимени градове

Галерия

ChisinauGates

Изглед от жилищен комплекс в Кишинев

P1010114

Парк в Кишинев

Chisinau center 08 11 2005

Православен храм в централната част на града

Chisinau Station

Жп гарата в Кишинев

Airport Chisinau

Международното летище в Кишинев

Външни препратки

Източници

  1. „Нов правописен речник на българския език“, изд. „Хейзъл“, София, 2002, стр. 1008.
  2. www.statistica.md
  3. Копанский, Яков М. Благотворительные организации евреев Бессарабии в межвоенный период 1918 – 1940, Кишинев 2002, с. 3
Административно деление на Молдова

Република Молдова е разделена на 32 района (raioane), 5 общини (municipii) – (Кишинев, Белци, Бендери, Комрат и Тираспол) и едно автономно-териториално образувание – Гагаузия.

В Молдова има 60 града и 917 села.

Част от територията на Република Молдова се контролира от непризнатата държава Приднестровска Молдовска република.

Новоаненски район (Anenii Noi)

Бесарабски район (Basarabeasca)

Бриченски район (Briceni)

Кахулски район (Cahul)

Кантемирски район (Cantemir)

Каларашки район (Călăraşi)

Каушенски район (Căuşeni)

Чимишлийски район (Cimişlia)

Криуленски район (Criuleni)

Дондушенски район (Donduşeni)

Дрокиевски район (Drochia)

Дубосарски район (Dubăsari)

Единецки район (Edineţ)

Фалещки район (Făleşti)

Флорещки район (Floreşti)

Голденски район (Glodeni)

Хънчещки район (Hînceşti), бивш Котовски район

Яловенски район (Ialoveni), бивш Кутузовски район

Леовски район (Leova)

Ниспоренски район (Nisporeni)

Окницки район (Ocniţa)

Орхеевски район (Orhei)

Резински район (Rezina)

Ръшкански район (Rîşcani)

Сънджерейски район (Sîngerei), бивш Лазовски район

Сорокски район (Soroca)

Страшенски район (Străşeni)

Шолданещки район (Şoldăneşti)

Щефанводски район (Ştefan-Vodă)

Тараклийски район (Taraclia)

Теленещки район (Teleneşti)

Унгенски район (Ungheni)

Белци

Белци или Бълци (на молдовски: Bălţi, Бълци) е град в Северна Молдова. Разположен е на река Ръут, а населението му е около 144 800 души (2013 г.), което го нарежда на трето място в страната след Кишинев с 671 800 към 2013 г. и Тираспол със 159 163 към 2005 г.

Бесарабия

Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.

Българи в Молдова

Българите в Молдова са между 79 520 и 300 000 души. Според преброяването през 2004 година определени като етнически българи в Молдова са 79 520 души (2,02 %).

Българско опълчение

Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата руска армия на Балканския полуостров в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Съставът му включва предимно български доброволци, както и редовни руски военнослужещи и български офицери от Руската армия. Те се сражават на страната на Руската империя срещу Османската империя за Освобождение на България. Българите, участвали в Българското опълчение, след Oсвобождението са наричани опълченци-поборници.

Ватра

Ватра (на молдовски: Vatra) е град в централната част на Молдова. Попада в състава на столична община – Кишинев. Според преброяването през 2014 г. населението му е 3 457 души.

Дурлещ

Дурлещ (на молдовски: Durlești) е град в централната част на Молдова. Попада в състава на столична община – Кишинев. Според преброяването през 2014 г. населението му е 17 210 души.

Кишмиш лучисти

„Кишмиш лучисти“ е червен безсеменен десертен сорт грозде с произход от Молдова.

Получен е чрез кръстосване на сортовете „Кардинал“ и „Кишмиш розов“. Създаден е в Молдовския научноизследователски институт по лозарство и винарство. Разпространен е в Молдова и Украйна, главно в Средното Поволожие.

Средно ранен сорт. Гроздето му узрява в края на август – началото на септември. Лозите са от средно до силно растящи. Издръжлив на ниски зимни температури, устойчив е на оидиум.

Гроздът е средно голям до голям, коничен, разклонен, средно плътен и рехав. Масата на гроздовете е от 200 до 600 g. При добри условия на отглеждане гроздовете имат тегло над 1 kg. Зърната са средни по големина, удължени. Масата на зърното достига от 2,4 до 4 g. Месото е плътно. Консистенцията е месесто-сочна, сладка, с лек мискетов аромат. Семена няма. Кожицата на зърното е средно дебела, крехка, златисто-розова и розово-червена, с фин восъчен налеп.

Висококачествен безсеменен и високодобивен сорт. Съдържанието на захари е от 17 до 21 %, а на киселините – 6 – 7 g/dm3. Има добра транспортабилност. Гроздето може дълго време да се запази свежо. Сортът е универсален, годен за прясна консумация, за сушене и за производство на вино.

Кишмиш молдовски

„Кишмиш молдовски“ е червен безсеменен десертен сорт грозде с произход от Молдова.

Сортът е получен от М. Журавел, И. Гавраилов и Г. Борзиков в Научноизследователския институт по лозарство и винарство в Кишинев, чрез кръстосване на сортовете „Победа“ и „Кишмиш розов“. Най-много е разпространен в Молдова, Украйна, Гърция, Армения и България. В България е засаден на малки площи в почти всички лозарски райони.

Средно зреещ, силнорастящ сорт. Летораслите му узряват добре. Отличава се с добра родовитост. Устойчив е на сиво гниене. Проявява средна студоустойчивост до 20 oC.

Гроздът е голям, крилат или разклонен, полусбит до рехав, със средна плътност. Зърната са едри, полукръгли или овални. Кожицата е средно дебела, крехка, тъмновиолетова до тъмносиня с обилен восъчен налеп. Консистенцията е плътна, с хармоничен неутрален вкус. В зърната се намират недоразвити участъци на семена, които не се усещат при ядене.

Кишмиш молдовски е ценен, безсеменен десертен сорт. Гроздето му натрупва достатъчно захари (19-21 %) при 7-9 g/dm3 винена киселина. Отличава се с добра транспортабилност и устойчивост на продължително съхранение.

Кодру

Кодру (на молдовски: Codru) е град в централната част на Молдова. Попада в състава на столична община – Кишинев. Според преброяването през 2014 г. населението му е 15 934 души.

Криулян

Крулян е град в Република Молдова. Разположен е на 43 km североизточно от Кишинев, по брега ба река Днестър.

Молдова

Република Молдова (на румънски: Republica Moldova) е държава в Източна Европа, граничеща с Румъния и Украйна. Преди част от СССР под името Молдавска ССР, днес тя заема района, известен като Бесарабия, както и територии по източния бряг на река Днестър, присъединени през 1940 г. Молдова се обявява за независима страна през 1991 г., но по същото време най-източната ѝ част на свой ред се обявява за независима република под името Приднестровска молдовска република, която остава непризната.

Има около 500 m излаз на река Дунав, но няма излаз на море. Столицата ѝ е град Кишинев с население 593 000 души. Молдова функционира като парламентарна република. Членка е на ОНД, СТО, ОССЕ и ОЧИС, и се стреми към членство в Европейския съюз.

Национална дивизия на Молдова

Национална дивизия на Молдова (на молдовски Divizia Naţională), е дивизията от най-високо ниво в молдовския футбол. В нея се състезават 10 отбора. В края на сезона отборът, завършил последен в първенството изпада в „А дивизия“, а първия оттам се изкачва в Националната дивизия.

Националната дивизия се създава през 1992, след като Молдова става независима от Съветския съюз.

Ниспорен

Ниспорен (на румънски: Nisporeni) е град в западна Молдова, административен център на Ниспоренски район. Населението му е около 14 400 души (2014).

Разположен е на 93 метра надморска височина в Молдовските възвишения, на 13 километра североизточно от границата с Румъния и на 52 километра западно от столицата Кишинев. Първото споменаване на селището е от 1618 година.

Орхей

Орхѐй (на румънски: Orhei; на руски: Орге́ев; на идиш: אוריװ, Урив) е град в Молдова. Населението му е 33 500 жители (2012 г.). Площта му е 8,5 км². Намира се в часова зона UTC+2 на 50 км северно от столицата Кишинев. Една от теориите за името на града е, че е с унгарски произход.

Списък на градовете в Молдова

В Република Молдова има 60 града и 917 села. Най-големият град е столицата Кишинев (Кишинеу), в чиято метрополия живее около 25% от населението на страната. Повечето наименования на градовете в Молдова са навлезли в българския език с русифицираните си форми, а не с оригиналните си румънски имена. По тази причина е напълно възможно едно населено място да бъде намерено в различни източници с различни наименования. Тези селища, за които няма утвърдени форми на български са дадени с наименованията си така както се четат на румънски, а останалите са с русифицираните си форми.

В списъка са включени всички градове с население над 10 хиляди души на територията на единствената фактически призната държава Молдова. Градовете в полу-автономния район Гагаузия и непризнатата република Приднестровие (Транснитрия) са също упоменати, а принадлежността им е посочена.

Към 2004 година в Молдова живеят 79 520 етнически българи и 151 596 гагаузи, които според някои теории са тюркоезично българско население.

а – градът е в състава на Териториално административна единица Гагаузияb – градът е част от самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска републикаc – град с отчетливо българско население

Стефан Любомски

Стефан Иванов Любомски е български офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878), Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Сръбско-българската война (1885). Народен представител.

Сънджера

Сънджера (на молдовски: Sîngera) е град в централната част на Молдова. Попада в състава на столична община – Кишинев. Според преброяването през 2014 г. населението му е 6 197 души.

ФК Зимбру

ФК Зимбру (на молдовски: Zimbru Chișinău) е молдовски футболен отбор от Кишинев. Играе в Молдовската национална дивизия, най-високото ниво на молдовския клубен футбол . Клубът е осемкратен шампион на страната и петкратен носител на Купата на Молдова. Зимбру е редовен участник в евротурнирите и най-често завършва на призовите места в молдовския шампионат.

над 100 000 души
50 000 – 99 999 души
20 000 – 49 999 души
10 000 – 19 999 души
5 000 – 9 999 души
под 5 000 души
Райони
Автономни региони
Градски общини
На независими държави
На зависими територии
На непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.