Китай

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Китайската народна република. За държавата, известна под името Тайван, вижте Република Китай.
Китайска народна република
на китайски: 中华人民共和国
— частично призната държава[1]
      
Национален химн: 义勇军进行曲
Наименование на местния жител: китаец
Местоположение на Китай

Местоположение на Китай
География и население
Площ 9 596 961 km²
(на 4-то място)
Води 2,8%
Климат умерен, субтропичен и тропичен
Столица Пекин
39°55′ с. ш. 116°23′ и. д. / 39.916667° с. ш. 116.383333° и. д.
Най-голям град Шанхай
Официален език китайски(1)
Население
(пребр., 2019)
1 394 310 000[1]
(на 1-во място)
Гъстота на нас. 147 души/km²
(на 83-то място)
Управление
Форма Комунистическа страна
Председател Си Дзинпин
Премиер Ли Къцян
Организации ООН, СТО, ШОС, APEC
История
Основаване 1 октомври 1949
Икономика
БВП (ППС, 2019) $27,449 трилиона[2][3]
(на 1-во място)
БВП на човек (ППС) $19 559
(на място)
БВП (ном., 2019) $14,172 трилиона
(на 2-ро място)
БВП на човек (ном.) $10 099
(на място)
ИЧР (2017) Повишение 0,752[4] (висок)
(86-то)
Коеф. на Джини (2015) Green Arrow Down.svg 38,6[5] (среден)
Валута Китайски юан (CNY)
Други данни
Часова зона UTC+8
Код по ISO CN
Интернет домейн .cn
Телефонен код +86
(1): Мандаринският китайски език е официален езиков стандарт в страната, с изключение на Хонгконг и Макао, където се използва и кантонският китайски език. Китайският е съофициален с английския в Хонгконг и с португалския език в Макао. В автономните райони на страната китайският е съофициален и с много други малцинствени езици като уйгурски, монголски, тибетски и др.

Китайската народна република (на традиционен китайски: 中華人民共和國, на опростен китайски: 中华人民共和国, на пинин: Zhōnghuá Rénmín Gònghéguó,  изговор – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, а по население е първа. Столица е град Пекин.[6]

Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света – китайската, КНР е основана през 1949 година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с Японската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на СССР под управлението на Сталин.

Започналите през 1970-е години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики[7], и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност на БВП.[8] Китайската народна република е най-голямата социалистическа страна в света.

История

Китайската народна република е основана през 1949 г., когато Китайската комунистическа партия побеждава Гоминдана, който се оттегля на остров Тайван. Под ръководството на Мао Дзедун е установен комунистически строй на управление под формата на маоизъм, и са установени близки отношения със СССР. През 1958 година е поставено началото на Големия скок – мащабен икономически план, целящ превръщането на изцяло аграрния Китай в модерна, индустриализирана комунистическа държава. Големия скок завършва с провал през 1963, довеждащ до смъртта на милиони хора от глад. Позициите на Мао започват да отслабват и, въпреки че се отказва от поста си на председател на ККП, той продължава да има голямо влияние върху партията.

През 1959 на политическата сцена се появяват Лю Шаоци и Дън Сяопин. През 1966 обаче, заради вътрешнополитическите борби срещу Лю и Дън, и страх от нарастващата мощ на СССР, под ръководството на Мао е стартирана Културна революция. Тя довежда до значителна социална и икономическа нестабилност в Китай, и до сериозен културен упадък. Съветският съюз прекратява отношенията си с тази страна и дори се стига до кратък въоръжен конфликт през 1969. Културната революция приключва с арестуването на т.нар. Банда на четиримата (организирали революцията), както и със смъртта на Мао през 1976.

В последвалите години комунистическата партия осъжда Културната революция и започва отстъпление от марксистката и социалистическа идеология в икономиката, реформирайки я чрез либерализация по пазарните принципи. Държавната планова икономика се превръща в смесена, а днешната китайска конституция бива приета през 1982 година. Въпреки това, в политически план ККП запазва своята тоталитарна власт и еднопартиен режим на държавата. Поради тази причина, през 1989 година мотивирани от падането на Берлинската стена и рухването на диктатурите на Варшавския договор, стотици хиляди студенти и млади хора излизат на протести в Пекин и се събират на площад Тиенанмън с призиви за изоставяне на диктаторския модел в държавното управление и политически свободи. Партийните ръководители категорично отказват да се съобразят с исканията и след близо месец неуспешни преговори заповядват на китайската армия да разпръсне събралия се народ. На 4 юни подкрепени с танкове, войсковите части достигат до площада и откриват огън по хората, с което смазват протеста за една нощ. Точният брой на убитите и до днес остава неизяснен, а правителствата от цял свят осъждат този подход за справяне с общественото недоволство.

През 1990-те Китай е под ръководството на президента Дзян Дзъмин. Въвеждането на пазарна икономика помага на Китай да реализира значителен икономически ръст. През 2001 Китай се присъединява към Световната търговска организация. През 2002 генерален секретар на Китайската комунистическа партия става Ху Дзинтао, а премиер – Уън Дзябао, които продължават по пътя на по-либералната икономическа политика. В социален план обаче успехите са незначителни. С установяването на капитализма се увеличава разделението между бедни и богати, като основната част от ресурса се усвоява от големите крайбрежни метрополиси, докато в провинцията и по-специално по селата средствата са достатъчни основно за прехрана. Статистиките за БВП на глава от населението показват, че събрано в едно общото жизнено равнище на китайския гражданин е близо два пъти по-ниско отколкото в най-бедните държави от ЕС.[9]

География

Географско положение

YangpachenValley
Долината Янпачън, Тибет
Tongli village, Jiangsu, China
Село Тунли, Дзянсу

Китайската народна република е разположена в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи с КНДР (1 416 km), на север – с Русия (3645 km) и Монголия (5677 km), на югозапад – с Афганистан (76 km), Пакистан (523 km), Непал (1236 km), Бутан (470 km) и Индия (3380 km), на юг – с Мианмар (2185 km), Лаос (423 km) и Виетнам (1281 km), на запад и северозапад – с Киргизстан (858 km), Казахстан (1533 km), Таджикистан (414 km), на изток и югоизток има морски граници с Япония, Филипините, Малайзия, Бруней и Индонезия.

Площ и територия

По територия Китайската народна република е на четвърто място в света (след Русия, Канада и САЩ) с 9 596 960 km2, което представлява 6,5% от земната площ. От тях 9 326 410 km2 са суша, а 270 550 km2 – вода. От запад на изток – от Памир (73°40' източна дължина). Разположена западно от окръг Удзя в Синдзян-Уйгурския автономен район до източната граница (135°5' източна дължина), където се сливат реките Хъйлундзян и Усури – дължината на китайската територия е около 5200 km. От север на юг – по фарватера на река Хейлундзян (53°31' северна широчина), разположен северно от град Мохъ до нос Дзъмуанъпа (4°15' северна широчина) в най-южната част на архипелага Наншадзюндао – разстоянието е около 5500 km. Дължината на сухопътната граница е 22 000 km, а бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 km (32 000 km заедно с бреговата ивица на над 500-те острова, които влизат в пределите на страната). На изток и югоизток Китай граничи с Бохайско, Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско морета.

Релеф

Mount Everest North Face
Връх Еверест

Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 m надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 m – 19%; от 1000 до 2000 m – 28%; от 2000 до 5000 m – 18%, и тези над 5000 m – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – Еверест (8848 m). В южното подножие на планината Богдо (5445 m) от Тяншанския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 m под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление: (1) планинските вериги от запад на изток включват системите ТяншанИншан –Яншан, Кунлун – Цинлин – Дабъшан и планинската система Нанлин; (2) планинските вериги от север на юг, към които се отнасят Хъланъпан, Лиупанъпан и Хъндуаншан; (3) планински вериги от североизток на северозапад – Чанбайшан, Голям Хинган, Тайханшан и Уишан; (4) планински вериги от северозапад на югоизток – Цилянъпан и Монголски Алтай; (5) дъгообразни планински вериги, към които се отнасят Хималаите и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала“. Най-високото „стъпало“ е Тибетското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 m. Следващото „стъпало“ започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000 – 2000 m възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и от Таримската, Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало“ започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500 – 1000 m равнини и низини, като тези в Манджурската и Севернокитайската равнина и Равнината на Яндзъ. Четвъртото „стъпало“ обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 km² и средна дълбочина от 18 m, Жълто море с площ 380 000 km² и средна дълбочина от 44 m, Източнокитайско море с площ 770 000 km² и средна дълбочина 370 m, и Южнокитайско море с площ 3,5 млн. km² и средна дълбочина 1212 m.

Климат

Китай е разположен в умерения, субтропичния и тропичния климатичен пояс. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай.

Реки и езера

漓江山水
Река Лидзян

В Китай има множество реки, чиято обща дължина е 220 000 km. Те образуват вътрешни и външни системи. Вътрешните реки са Яндзъ, Хуанхъ, Хъйлундзян, Джудзян, Ланцандзян, Нудзян и Ялуцангпо. Те се вливат в Тихия, Индийския и Северния ледовит океан и общата им водосборна площ обхваща около 64% от територията на страната. Вътрешните реки, чийто брой не е голям, са значително отдалечени една от друга. Те се вливат в езера във вътрешността или се губят в пустини и солници. Тяхната водосборна площ е около 36% от територията на страната. В Китай има и множество езера, чиято обща площ е около 80 000 km², както и изкуствени водохранилища. Езерата също могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Към външните спадат богатите на водни продукти сладководни езера като Пуоянху, Дунтинху и Тайху. Към вътрешните се отнасят солените езера, най-голямото от които е Цинхай. Сред вътрешните езера има и много пресъхващи, като Лобнор и Дзюйен. Ледниците и вечните снегове също са част от континенталните води на Китай. Те са разположени в западните планински райони и заемат площ от 44 000 km². Запасите от вода в тях се оценяват на 2300 млрд. m³ и снабдяват много реки в Западен Китай с огромни количества вода.

Държавно устройство

Китай е най-голямата еднопартийна комунистическа държава в света. Властта се упражнява от страна на Китайската комунистическа партия и Държавния съвет. Конституцията гарантира избирателни права на китайските граждани по подобие на конституционните демократични гаранции, които са установени в Източния блок на Варшавския договор. На по-високо ниво е висшият Народен конгрес, от който на свой ред се избират членовете на комунистическата партия. Реформите в икономиката обаче имат и негативна страна, а именно разделението на китайските комунисти на по-старо поколение (т.нар. „комунисти-другари“) и по-ново поколение („комунисти-граждани“). ККП аргументира тоталитарната си власт със заплахи че без нея неизбежно ще последва вътрешнополитически хаос. Партийните комитети все още играят важна роля в икономиката и обществения живот.

Основните органи на партията са Постоянният комитет на Политбюро (с 9 членове), Политбюро, Секретариатът, Централният военен комитет и Централната комисия за морална инспекция. Последната има специфична функция – да се занимава с изкореняването на корупцията по високите етажи и злоупотребата с държавни средства от страна на политическите лица, но нито тя, нито останалите подлежат на извънпартиен контрол, поради което ефективността им е с неясен характер.

Главен политически проблем остава нарушаването на човешките права. Многократни са обвиненията срещу правителството заради цензурирането и манипулирането в Интернет с цел възпрепятстване на свободното мнение, преследване на граждани и общественици с опозиционни настроения, нарушения на основни трудови права на работниците по строителството на олимпийските обекти за домакинството през 2008 г. и др.

Въоръжени сили

Народната освободителна армия или НОА е общото название на всички въоръжени сили на Китай. Със своите 2,25 милиона войници е най-голямата действаща армия в света. Основана е на 1 август 1927 г. Тогава тя е представлявала въоръженото крило на Китайската комунистическа партия, а до 1946 година е била известна като Китайска червена армия. НОА се състои от множество родове войски, но четирите основни са Сухопътни сили, Военновъздушни сили, Военноморски флот и Стратегически ракетни ядрени войски, по-известни като Втори артилерийски корпус. Между 1934 и 1935 г. тя на няколко пъти удържа войските на Чан Кайшъ, а по-късно взема участие в Дългия поход на комунистите. В началото Червената армия е използвала предимно партизанска тактика, но в хода на Втората китайско-японска война прибягва и до нормални сражения. До края на войната е била част от Националната революционна армия, (НРА) която обединява войските на комунистите с тези на Гоминдана. През 1946 г. НРА се разцепва на Народна освободителна армия и армия на китайския Гоминдан, която запазва името си на Национална революционна армия. НОА печели гражданската война и в резултат на това Гоминданът се оттегля на остров Формоза (Тайван) и сформира своя държава (Република Китай). От 60-те години досега китайската армия е в постоянна готовност да удря първа, да нанася тежки поражения и да се бие с ядрени оръжия. Според Дън Сяопин обаче китайската армия трябва да има мироопазваща роля в световен мащаб. Затоплят се отношенията с бившите врагове на страната – САЩ и Русия. Между 1996 и 2000 година числеността е намалена със 700 000 войници.

Китайските въоръжени сили са снабдени с последен модел руски въоръжения (произведени по лиценз в Китай), както и висококачествени оръжия с местен произход. НОА разполага с 9200 танка, над 6000 бронирани бойни машини, 17 300 артилерийски системи и над 6000 зенитни комплекса. Китай разполага също с 62 подводници (от които 9 ядрени), около 200 надводни съда и над 2000 бойни самолета и вертолета. Китайският ядрен арсенал възлиза на 400 или повече оръжия. Втори артилерийски корпус има около 30 междуконтинентални балистични ракети ДФ-5.

Административно деление

Sanya Sun Photo by Dale Preston
Плаж край Хайнан
Hupao
Извор, наречен Съня на Тигъра близо до Ханджоу
13-08-08-hongkong-by-RalfR-Panorama2
Изглед от Хонг Конг

Китайската народна република се състои от 22 провинции (省); Тайван (台湾) се разглежда от правителството също като 23-та провинция. Освен това има 5 автономни региона (自治区), населени с пет големи малцинства, 4 града на централно подчинение (直辖市) и 2 специални административни района (特别行政区) – Хонконг (Сянган) и Макао (Аомън), които се ползват със значителна самостоятелност.

Списък на провинциите на КНР:.

Провинции(省) Автономни райони(自治区)
Анхуей (Ānhuī 安徽)
Фудзиен (Fújiàn 福建) Гуанси (Guǎngxī 广西壮族自治区)
Гансу (Gānsù 甘肃) Вътрешна Монголия (Nèi Měnggǔ 内蒙古自治区)
Гуандун (Guǎngdōng 广东) Нинся (Níngxià 宁夏回族自治区)
Гуейджоу (Guìzhōu 贵州) Синдзян (Xīnjiāng 新疆维吾尔自治区)
Хайнан (Hǎinán 海南) Тибет (Xīzàng 西藏自治区)
Хъйлундзян (Hēilóngjiāng 黑龙江) Градове на централно подчинение(直辖市)
Хубей (Húběi 湖北)
Хунан (Húnán 湖南) Пекин (Běijīng 北京市)
Хъбей (Héběi 河北) Чунцин (Chóngqìng 重庆市)
Хънан (Hénán 河南) Шанхай (Shànghǎi 上海市)
Дзянсу (Jiāngsū 江苏) Тиендзин (Tiānjīn 天津市)
Дзянси (Jiāngxī 江西)
Дзилин (Jílín 吉林) Обособени административни райони(特别行政区)
Ляонин (Liáoníng 辽宁) Хонконг (Xiānggǎng 香港特别行政区)
Цинхай (Qīnghǎi 青海) Макао (Àomén 澳门特别行政区)
Шанси (Shānxī 山西)
Шандун (Shāndōng 山东)
Шънси (Shǎnxī 陕西)
Съчуан (Sìchuān 四川)
Юнан (Yúnnán 云南)
Джъдзян (Zhèjiāng 浙江)
Тайван (Táiwān 台湾) (политически оспорван)

Дипломатически мисии

Досегашни посланици:

Икономика

GDP BRIC Bulgaria 1984-2009
БВП на глава от населението на Китай (в зелено), останалите страни от БРИК и България (1984 – 2009)
Flickr - Shinrya - Shanghai Skyline HDR
Шанхай е един от най-важните центрове на световната икономика.

След десетилетия на развитие по пътя на плановия икономически модел, Китай прилага реформи за установяване на пазарни механизми от средата на 70-те години. Това е т.нар. „социализъм с Китайски характеристики“, при който повечето предприятия и компании остават държавна собственост, но им се позволява да функционират чрез пазарни механизми. Колективното земеделие е отменено, а на заетите в тази област се отпускат заеми за стимулиране на производството и развитие. Тази политика, съчетана с огромния брой трудоспособни китайци, е в основата на т.нар. „китайско икономическо чудо“, и челната позиция на страната в списъка на най-бързо развиващите се държави в света.[10] Въпреки пазарните механизми, все още се счита, че в Китай е налице силно видоизменена разновидност на плановата икономика заради силния партиен контрол върху икономиката и следването на петгодишни планове за развитие.[11]

Partially completed buildings in Wuhan
Строящи се сгради във Вухан

КНР е на второ място в света (след САЩ) по БВП (ППС) за 2008 – $7,8 трлн., както и по номинален БВП – $4,22 трлн. На глава от населението БВП (ППС) е $6 100. В началото на 80-те години близо 53% от китайците живеят под линията на бедността, а през 2001 те са едва 8%. [12] От 1978 насам китайската икономика е нараснала по обем 70 пъти.[13] Бързото развитие обаче създава и някои проблеми – замърсяването на околната среда от една страна, и увеличаване неравенството в доходите сред населението.[14]

Китай е четвъртата най-посещавана страна в света, като през 2006 тя е била посетена от 49,6 млн. души.[15]

Промишленост

Factory in China
Фабрика на р. Яндзъ. Заради хилядите производствени предприятия на стотици чужди фирми, Китай понякога е наричан „Работилницата на света“.

Промишлеността и строителството генерират 48% от БВП на Китай. Страната произвежда около 8% от всички промишлени стоки в света, нареждайки се на трето място по този показател. Водещи са добива и химическата промишленост, произвеждат се най-вече комуникационна апаратура, дрехи, автомобили, играчки, електроника, оръжия и строителни материали. Китай разполага с богати запаси на различни видове полезни изкопаеми, с най-голямо значение от които са нефт, желязна руда, въглища, алуминий, природен газ, живак, калай, волфрам, молибден, уранова руда, олово и други.

От 1996 г. насам, Китай е на първо място в света по добив на стомана и въглища, и по производство на цимент, изкуствени торове и телевизори. Развитието в този сектор е с изключителни темпове. Например, производството на стомана скача три пъти за 7 години – от 140 млн. тона през 2000 г. до 420 млн. тона през 2007 г. Още по-голямо впечатление прави ръста на производство на интегрални схеми, широко използвани в много електроуреди. През 1978 г. Китай произвежда 30 милиона броя интегрални схеми, а през 2004 са произведени 21,15 милиарда броя – 705-кратно увеличение.

Земеделие

Китай е добре развита земеделска цивилизация. Още преди шест хиляди години на територията на страната е обработвана земя, като около II хил. пр.н.е. са били изчерпани възможностите за по-нататъшно развитие на земеделието чак до епохата на индустриализация. Професията земеделец винаги е била уважавана /поне на думи/, а стара поговорка гласи: „Сред 72-те занятия на хората, земеделието е най-почетно“.

Общата площ годни за обработка земи в КНР не превишава 20% от територията на страната, като на 90% от тези земи се отглеждат зърнени култури. Според климатичните условия в Китай са се образували шест типа обработка на земята:

Yuanyang hani farmer
Китайски земеделец
  • 1. Зона на пролетна пшеница или летница и други зърнени.

Тази зона като цяло съвпада с територията на североизточен Китай, където има студени зими с обилен снеговалеж. Пшеницата тук се сее през април след стапяне на снеговете и се събира само една реколта. Освен пшеница, в Манджурия (т.е. трите северни провинции – Хъйлундзян, Дзилин и Ляонин) отглеждат и соеви бобове, просо, гаолян (вид сорго, известен на китайците още от 13 век), овес, ечемик и внесената от Америка царевица. Соята заема най-голяма територия, тъй като е една от най-важните съставки в диетата на китайците. В Манджурия се отглежда около ¼ от цялата соя в Китай.

  • 2. Зона на есенната пшеница и други зърнени.

Обхваща основно територията на Северно-китайската равнина. Вегетативният период, т.е. периодът, през който може да се получи реколта, е 6 – 7 месеца. В тази зона няма достатъчно валежи, което не позволява отглеждането на ориз. Като зимна култура освен пшеницата тук се отглежда и соя, а през лятото се сее просо, царевица, ечемик, чумиза и батати (сладки картофи), които са внесени в Китай през 14 век и са станали любимата храна на бедняците. През летния период на полетата, където сеят зимните култури, отглеждат най-често соя и зеле.

  • 3. Зона на смесените посеви на пшеница и ориз.

Тази селскостопанска зона се разполага между река Хуанхъ и планинската верига Цинлин на север и река Яндзъ – на юг. Тук валежите достигат 750 – 1000 mm на година, а вегетативният сезон продължава най-малко 8 месеца. В районите на север от Нанкин се отглежда зимна пшеница, реколтата се събира през юни, а през лятото сеят соя, грах, батати. В много райони отглеждат ориз.

  • 4. Зона на две реколти на ориза.

Оризовият земеделски пояс в Китай се намира там, където валежите са не по-малко от 1100 mm на година. Това основно са районите на юг от Яндзъ и в Съчуанската котловина, където по склоновете на хълмовете почти на 2/3 от територията се отглеждат по 2 реколти ориз на година. В по-високите райони отглеждат батати и царевица. Главни технически култури тук са черницата, като основна храна на копринените буби и тунгово дърво – субтропично маслодайно растение, захарна тръстика и чай.

  • 5. Зона на три реколти на ориза. Такъв тип земеделие се среща на юг от планинската верига Наншан, където валежите достигат до 1500 mm на година, а вегетативният сезон продължава през цялата година. Тук отглеждат любимите на китайците цитрусови плодове лиджъ, ананаси, банани и др. На о-в Хайнан растат кокосови орехи, дурян и други тропически плодове.
  • 6. Оазисно земеделие.

Този тип обработка е характерен за западните райони на Китай, особено около басейна на река Тарим в Синдзян-уйгурския автономен регион (най-голямата провинция на КНР). Вегетативният период тук продължава 7 месеца, но няма зимни култури, заради пронизващите зимни студове. Съчетанието на горещини и оросяване е благоприятно за отглеждането на ориз, пшеница и грозде. От този район са и прочутите хамийски пъпеши, дини и разнообразни ядки.

Транспорт

Shanghai Transrapid 002
Влак маглев в Шанхай
Beijing Capital International Airport Terminal 3 Interior 20090818
Терминал 3 на Пекинското летище

Китай разполага с огромна и гъста транспортна мрежа. Общата дължина на пътищата е четвъртата най-голяма в света – 1 930 544 km към 2005 година. Системата от магистрали се развива бързо, но все още сравнително малка част от китайците разполагат със собствени автомобили. Като се изключат военните и полицейски автомобили, през 2002 в Китай е имало 12 милиона автомобила и автобуса, и 8,1 милиона други пътни возила. Градският транспорт обхваща всички методи за превоз – автобуси, трамваи, тролейбуси и метро. Най-старите метрополитени са Пекинският и Шанхайският, построени през 1960-те. Метро има още в Чанчун, Чунцин, Гуанджоу, Нанкин, Шънджън, Тиендзин и Ухан. Строят се подземни линии и в Чънду, Харбин, Циндао, Шънян и Сиан.

Железопътният транспорт също е силно застъпен. Дължината на железопътните линии е 75 438 km, от които обаче само 20 151 km са електрифицирани. Около 6000 km от тях са подходящи за високоскоростни влакове. В Шанхай се намира първия в света влак маглев (магнитна левитация) за граждански цели, между една от станциите на метрото и международно летище Пудън. Влакът по тази линия държи железопътния рекорд за скорост на Китай – 501 km в час. Цената за него на обикновен двупосочен билет е едва 80 юана (около 12 долара). Китай има железопътни връзки с Русия, Монголия, Казахстан, Виетнам и Северна Корея, която е единствената от изброените, използваща същата ширина на линията. Планирани са железопътни връзки с Лаос и Макао. Част от Цинхай-тибетската железница минава през тибетския проход Тангула на надморска височина 5072 м, което го прави най-високия железопътен участък в света.

Китай разполага с 467 летища. Най-големите са в Пекин, Гуанджоу и Шанхай. Пекинското летище е най-натовареното в цялата страна. Съществуват три основни авиокомпании – Еър Чайна, Чайна Ийстърн Еърлайнс и Чайна Съдърн Еърлайнс. При полети до Тайван трябва да се следват специални правила, а полетите до Хонгконг се смятат за международни.

Водният транспорт играе важна роля за вътрешната икономика. Китай разполага със 140 000 km водни пътища и търговски флот от 1826 съда – трети по големина в света след тези на Панама и Либерия. От близо 2000 морски пристанища само 130 са отворени за чужди съдове. Вътрешните пристанища са над 5100. Великият китайски канал е най-големият плавателен канал в света. Дължината му възлиза на 1794 km, и обслужва 17 града от Пекин до Ханджоу.

Системата от газопроводи е с обща дължина 28 132 km, на нефтопроводите – 20 204 km, и на тръбите за други продукти – 9746 km.

Комуникации

Китайската народна република разполага с обширна и разнообразна телекомуникационна мрежа. Средното ѝ ниво е под това на развитите западни страни, но се разработват и употребяват някои от най-усъвършенстваните технологии.

Телефонните и телеграфни мрежи са изградени изцяло през 1950-те години. Дотогава в Китай е имало съвсем малко на брой линии, а апаратурата е била примитивна и остаряла. През 1960-те започва активно разширяване и на радиоразпръскването. Към края на 1970-те започва и предаването на сигнал през космически спътници. Благодарение на Четвъртия петгодишен план (1971 – 75) са разширени способите за производство на електронно оборудване, което увеличава значително телекомуникационния капацитет на страната. През 1990-те започва и предаването на информация по оптичен кабел и дигитални способи.

Днес КНР осъществява най-активната интернет телефония в света.

Потребителите на Интернет в Китай в началото на 2011 г. е 485 млн. души (36,3% от населението на страната) [16]

Население

Ethnolinguistic map of China 1983
Етнолингвистична карта на КНР. В зелено – китайци; в жълто – тибетско-бирмански етноси; светло лилаво – монголски народи; тъмно синьо – корейци

Китай е на първо място в света по население – 1 330 000 000 души с Хонг Конг и Макао, към 2008. През 1979 в страната е въведена политика, която ограничава семействата да имат само по едно дете. Изчислено е, че благодарение на нея са били предотвратени 400 милиона раждания, което би увеличило населението на Китай днес до 1,7 млрд. души.

Официално правителството на Китайската народна република признава 56 етнически групи в страната[17]. Властите в специалните административни райони на Хонконг и Макао понякога не правят разлика между различните етнически групи в страната.

  1. китайци[18] (汉族: Hàn Zú) – 1 207 541 842 (88,76%) (2008)
  2. джуанци (壮族: Zhuàng Zú)
  3. манджури (满族: Mǎn Zú)
  4. хуейци (回族: Huí Zú)
  5. мяо (苗族: Miáo Zú) (хмонги)
  6. уйгури (维吾尔族: Wéiwúěr Zú)
  7. и (彝族: Yí Zú)
  8. тудзя (土家族: Tǔjiā Zú)
  9. монголци (蒙古族: Měnggǔ Zú)
  10. тибетци (藏族: Zàng Zú)
  11. буи (布依族: Bùyī Zú)
  12. дун (侗族: Dòng Zú)
  13. яо (瑶族: Yáo Zú)
  14. корейци (朝鲜族: Cháoxiǎn Zú)

Наука и технологии

Zhai Zhigang
Джай Джъган, първият китаец, излязъл в открития Космос (през 2008)

Още от древни времена китайската наука е много напредничава. Китайците са известни като изобретатели на редица изобретения, като барута, компаса, хартията. Барутът бил употребяван за направата на фойерверки, но най-вече по време на бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. 200 години по-късно китайците направили първите ракети, с които подпалвали вражеския лагер. Измислили бомбите и първи са използвали барута за зареждане на оръдията. Китайците измислили и хартията, а също така и процеса на печатането. Освен това за първи път в Китай е започнало използването на хартиените банкноти, което е облекчило значително търговците.

Китайците забелязали, че лъжица от магнетит, поставена в равновесие върху хоризонтална плоча, се извърта винаги така, че дръжката на лъжицата сочи в посока към слънцето, когато е в зенита си. Така е открит компасът преди повече от 2000 години, а по-късно е променена формата му и започва да се използва игла, закачена на копринен конец или плуваща във вода. След пътешествията на Джън Хъ с неговата огромна флотилия из Индийския океан компасът започва да се използва от арабите и достига до Европа около XII – XIII век, правейки възможни великите географски открития. Други големи китайски открития с изключително значение са: коприната, порцелана, арбалета, сухопътни и морски мини с експлозив, пушките, пистолетите, хвърчилото, стремената за яздене на кон, ръчната количка с колела, първите газопроводи, а в областта на бита – четката за зъби, тоалетната хартия, кибритa и много други. За първи път в Китай е започнало използването на природен газ и въглища за осветление и като гориво, използването на коприната за производство на дрехи, използването на огнестрелни оръжия по време на война, пиенето на чай. В Древен Китай са измислени и много различните видове игри и спортове като: играта на карти, домино, го, маджонг и футбола.

Китай изпробва първото си атомно оръжие през 1964, а първата си водородна бомба – едва три години по-късно, през 1967. Отделно притежава и разработва неутронни, биологични и химически оръжия. В гражданската сфера Китай активно разработва източници на ядрена енергия и бързо разширява атомната си промишленост за мирни цели.

През 2003 г. Китай става третата нация, изпратила самостоятелно човек в Космоса. До 2020 г. страната планира да изпрати свой тайконавт до Луната.

Най-новото доказателство за възхода на Китай във водещите области на науката и технологиите идва от факта, че към края на 2017 г. Китай надминава САЩ, като става най-голямата страна в света по брой на публикуваните научни статии.[19]

Култура

Sunset of the Forbidden City 2006
Северозападната ъглова кула на Забранения град
Wudangshan 2003 10
Даоистки манастир в планината Вутаншан
Ming musketeers
Китайски мускетари в учебна формация, 16 век.

Китайските празници са много пищни. Винаги има представления с участието на животните, в които китайците вярват, че носят късмет – драконите и лъвовете. Посрещането на Новата година е наистина забавно. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Има година на Кучето и на Дракона. Китайците вярват, че всеки носи характера на животното, в чиято година е роден. Празненствата за посрещането на Новата година продължават цял месец. Най-весел е празникът на фенерите. Хората украсяват домовете си с различни по големина и форма фенери и организират шествия и фойерверки. Огромен дракон е начело на процесията. Той е направен от бамбуков скелет, покрит с коприна или хартия. В него влизат до 20 души, които го карат да танцува по улиците. На китайските празници има и танцуващи лъвове. Танцьорите в лъвския костюм са много атлетични. Подскачат нависоко, за да хванат пликовете с пари, които хората им подхвърлят. Понякога има танцьор, който се закача с лъва, за да демонстрира своята сръчност.

Език

Китайският език (汉语/漢語, pinyin: Hànyǔ; 中文, пинин: Zhōngwén) може да бъде разглеждан като език или езиково семейство и представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа група Хан. Той е един от езиците, формиращи Сино-тибетското езиково семейство. Различните варианти на китайския са роден език за около една шеста от населението на света, или повече от един милиард души. Въпросът дали разновидностите на китайския са „езици“ или „диалекти“ е спорен. Като езиково семейство китайският език включва близо 1,2 милиарда души; Само разновидността мандарин включва около 851 милиона местни говорещи, с което превъзхожда числено който и да било друг език в света.

Говоримият китайски език се отличава с високо ниво на вътрешно разнообразие, въпреки че всички говорими разновидности са тонални и аналитични. Основните регионални групи са между шест и дванадесет (в зависимост от схемата на класификация), от които най-многочислена (до този момент) е групата мандарин (850 милиона), следвана от групата ву (90 милиона), мин (70 милиона) и кантонски (70 милиона). Разликата между повечето от тези групи е по-голяма, отколкото между отделни европейски езици, въпреки че някои, като диалектите сианг и югозападен мандарин, имат общи изрази и до някаква степен са взаимно разбираеми.

Панда

Едно от най-редките животни в света се намира в Китай – пандата. Има два вида панди, които живеят в китайските гори. Първият и по-известен вид е Голяма черно-бяла панда, а другият е Малка червена панда. Козината на голямата панда на цвят е в черно и бяло. Тя е гъста, непромокаема и пази животните от студа и влагата. Китайците ги наричат байсюн, което означава бяла мечка. Хората убивали пандите заради козината им. Вярвали, че притежават магическа сила за закрила от злите духове. Днес пандите се срещат само в няколко района с гъсти бамбукови гори. Тези животни изяждат огромни количества бамбукови листа и клонки. На ден поглъщат около 30 kg бамбук. На свобода има само около 500 панди. В Китай за тях са създадени специални резервати. Най-големият от тях, който включва и център за изследване, проучване и развитие се намира в Чънду. В зоологическите градини по света живеят още около сто панди.

Неправителствени организации

Най-голямата неправителствена организация в Китай е All-China Youth Federation, която има за основна цел да обедини всички активни млади хора в страната и да им помага да се развиват. Организацията изгражда и развива бизнес инкубатори, доброволчески центрове, центрове за развитие на таланти в областта на културата и други. Към момента, членовете на организацията в цял Китай надхвърлят 2,5 милиона. Дъщерна организация е China International Center for Youth Exchange. Това е структурата, която отговаря пряко за целия младежки обмен към и от страната.

Партньорство между България и Китай в НПО сектора

България е първата страна от кръга Централна и Източна Европа, която създава Национална Организация под името „For the belt and road“, целяща да развива отношенията между Китай и България. През 2016-та година, Китай поднови инициативата 17+1, организирайки международния форум „Bridge for the Future“. България взе активно участие, представена от председателя на Сдружение АМОР – Вадим Рошманов. На второто издание на форума в Китай, България бе единствената държава, която официално подписа споразумение за сътрудничество между организациите по линията развитие на млади хора, лидери, предприемачи и културен обмен. Това доведе до организиране на третото издание на форума – Bridge for the Future #3 в България, София. По време на форума на официална ценеромия в Дома на учения – БАН се подписа международно тристранно споразумение за стартиране на обменна програма между Китай и България, която ще позволи млади лидери и предприемачи от България в различни сфери да посетят Китай и обратно китайски предприемачи да посетят България. Тристранното споразумение бе подписано от проф. д-р Захари Захариев, председател на Национална Асоциация „Един пояс, един път“, г-н Вадим Рошманов, председател на Асоциация за Международно Обществено Развитие и мис Хонг Гуймей – заместник генерален директор в Китайския международен център за обмен. През 2019-та година се състоя поредното издание на форума в Китай, а ето и част от информацията за участието на България там:

“През 2018-та година, Сдружение АМОР прие своите национална и международна стратегии с основни механизми за развитие на младежко предприемачество, обмен на млади лидери и международно сътрудничество. Основният механизъм на стратегиите, наречен „Академия Предприемач“ вече успешно се прилага и работи на територията на България. В резултат на това, с нашите партньори от Китай – All-China Youth Federation, стартираме обменна програма под името Bridge for the Future, където предстои млади лидери и предприемачи, преминали наши обучения да посетят Китай. За нас е чест и удоволствие именно заместник-министърът на младежта и спорта да бъде ръководител на делегацията. Очакваме много успешно участие и положително развитие на преговорите ни за стартиране на обменната програма“, коментира председателят на АМОР – Вадим Рошманов по повод изпращането на делегацията. Той самият бе част от първите проведени форуми и успя да наложи участието на Асоциацията и представители от България като традиция. Още на вторият реализиран форум в Китай той подписа споразумение за сътрудничество, което към днешната дата се изпълнява с голям успех.

Kitai-1
От ляво надясно: Проф. д-р Захари Захариев, Хонг Гуймей, Вадим Рошманов
Kitai-amor
международно тристранно споразумение за стартиране на обменна програма между Китай и България

Интересни факти

  • Пекинските власти са наложили ограничителна политика, която забранява притежаването на повече от един домашен любимец, който пък трябва да е с ръст до 35 cm.
  • Китайската петролна фирма „Petro China“ е втора в света по най-висока пазарна капитализация.
  • Най-голямата банка в света е китайската „Industrial & Commercial Bank of China“.
  • China Mobile е най-големия мобилен оператор в света.
  • Броят на мобилните телефони в Китай се е увеличил от 87 млн. през 2000 г. до 432 млн. днес.
  • Китай е на първо място в света по брой на строителни обекти.
  • Китайската комунистическа партия (ККП) е най-голямата партия в света.

Вижте също

Източници

  1. dfat.gov.au
  2. Report for Selected Countries and Subjects: China. // World Economic Outlook. International Monetary Fund, April 2017. Посетен на 6 декември 2017.
  3. Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)
  4. China's Economy Realized a Moderate but Stable and Sound Growth in 2015. // National Bureau of Statistics of China. Посетен на 6 декември 2017.
  5. GINI index (World Bank estimate). // Световна банка. Посетен на 30 май 2019.
  6. Constitution of the People's Republic of China. // People's Daily Online. Посетен на 23 ноември 2009. Article 138. The capital of the People's Republic of China is Beijing.
  7. Country profile: China. // BBC News, 1 юли 2009. Посетен на 14 юли 2009.
  8. Altucher, James. There's no stopping China. // New York Post. 8 януари 2010. Посетен на 2 август 2010.
  9. snippets.com
  10. Chinese economy slows to still sizzling 11.5% growth. // USA Today, 25 октомври 2007. Посетен на 30 октомври 2007.
  11. www.ft.com
  12. Fighting Poverty: Findings and Lessons from China’s Success (World Bank). Посетен на 10 август 2006.
  13. China jumps to world's No 3 economy The Australian. Посетен на 21 януари 2009.
  14. Reducing Inequalities in China Requires Inclusive Growth, Asian Development Bank, News Release, 9 август 2007.
  15. UNTWO Tourism Barometer. Брой за юни 2007
  16. 2 млрд. души достигнаха потребителите на интернет, статия в news.bg от 25 януари 2012 г.
  17. List of ethnic groups in China and their population sizes
  18. Известни и като народността „хан“.
  19. Статия в Interesting Engineering

Библиография

  • Робърт Темпъл. Геният на Китай. С., НСМ Медиа, 2007.
  • Надежда Христова. Индия, Китай и Япония през ІІІ-ХVІ век. Велико Търново, УИ, 2007.
  • Бамбър Гаскойн. Кратка история на китайските династии. С., Унискорп, 2008.
  • Ерик Израеллевич. Когато Китай променя света. С., Пулсио, 2008.
  • Жозе Фреш. Китай: някога и сега. С., Изток-Запад, 2008.
  • Джонатан Фънби. Седемдесетте чудеса на Китай. С., Рива, 2008.
  • Дж. А. Г. Робъртс. История на Китай. С., Рива, 2009.
  • Мариана Малинова. Генезис и развитие на китайската цивилизация. С., БАН Марин Дринов, 2009.

Външни препратки

.cn

.cn е Интернет домейн от първо ниво за Китай. Администрира се от Китайския информационен интернет център.

Днес е вторият най-използван домейн от първо ниво след .com, но преди .de и .net с над 12 милиона регистрации.

.tw

.tw e Интернет домейн от първо ниво за Тайван. Администрира се от TWNIC. Представен е през 1989 година.

.中国

.中国 е Интернет домейн от първо ниво за Китай. Това е китайското име на домейн за Китай.

7 век

VІІ век започва на 1 януари 601 г. и свършва на 31 декември 700 г. в съответствие с Юлианския календар.

Азия

Азия е най-големият и най-населеният континент на Земята. Той заема 30% от сушата (8,7% от цялата повърхност на Земята) и има население, надхвърлящо 4 милиарда души. Това представлява около 60% от човешката популация. Площта ѝ е 44 580 000 km².

Азия се помества предимно в източното полукълбо и северното полукълбо.

Границите не са строго определени, най-вече тази с Европа. За граница между Азия и Африка се смята Суецкият канал, а тази с Европа минава по планината Урал, река Емба, Каспийско море, Кавказ, по Черно море, Босфора, Мраморно море, по протока Дарданели и Егейско море. Континентът има пряк излаз на три океана: на север – Арктичния; на изток – Тихия, а на юг – Индийския океан.

Взимайки предвид размера и разнообразието ѝ, Азия е топоним, датиращ още от древността – повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкото еднородно цяло (виж Субрегиони в Азия и Азиатци).

Бутан

Кралство Бутан (на дзонгкха: འབྲུག་ཡུལ་) е планинска страна в Южна Азия. Намира се между Народна република Китай и Индия. Бутан е една от най-слабо развитите страни в Източното полукълбо, но все пак страната се класира на осмо място сред 20-те най-щастливи страни. След нея са държави като САЩ, Люксембург, Япония и др. Граничи с Китай на север и с Индия на юг.

Гуанси-джуански автономен регион

Гуанси-джуанският автономен регион (на мандарин:广西壮族自治区; пинин: Guǎngxī Zhuàngzú Zìzhìqū; джуански: Gvangjsih Bouxcuengh Swcigih) или само Гуанси (на мандарин:广西; пинин: Guǎngxī; джуански:Gvangjsih) e автономен регион в югозападната част на Китай. Административен център и най-голям град в провинцията е град Наннин.

Джъдзян

Джъдзян (浙江) е провинция в Източен Китай граничеща с Източнокитайско море. Името си получава от реката Чиантан някога наричана Джъдзян. Областният град е Ханджоу.

Граничи с провинциите: Анхуей, Фудзян, Дзянсу, Дзянси, Шанхай.

Казахстан

Казахстан, официално Република Казахстан (на казахски: Қазақстан Республикасы) е република в централната част на Евразия. Граничи с Русия, Китай, Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан. Има брегова ивица на Каспийско море и Аралско море. Държавата е почти изцяло разположена в Азия, но има малка северозападна част от страната, която е на територията на Европа. Тя е сред най-големите държави в света.

Корея

Корея е историческа област в Източна Азия, разположена на Корейския полуостров. В продължения на столетия тя е обединена в единна държава, но през 1910 година е анексирана от Япония, а през 1945 година е разделена на две самостоятелни и враждебни държави – на север се намира Северна Корея, а на юг – Южна Корея. На север от полуострова се намират Китай и Русия, а на запад е разположено Западно море, на срещуположната страна на което се намира Китай. Отвъд Източно море е разположена Япония, а на юг се намира Тихият океан.

Мианмар

Мианмар, официално название Република Съюз Мианмар (също Мианма (бирманско произношение), преди – Бирмански съюз или Бирма) е държава в Югоизточна Азия с обширна територия. На север граничи с Китай, на изток с Лаос, на югоизток с Тайланд, на запад с Бангладеш и на северозапад с Индия. Страната има над 2000 km брегова ивица на Индийския океан, (Андаманско море и Бенгалски залив). През 1989 г. официално сменя наименованието си от английското Бирма на бирманското Мианмар (заедно с това и английските наименования на много градове и местности, вкл. това на тогавашната си столица – от Рангун на Янгон).

Монголия

Монголия (на монголски: Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг. Тя е център на Монголската империя от 13 век, но през 17 век е завладяна от Китай и получава независимост през 1921 с Монголската народна революция извършена със съдействието на Съветска Русия. Повечето жители са монголци, като 30% от тях са традиционни пастири-номади. Основната религия е тибетски будизъм, но древният шаманистичен тенгризъм все още се практикува. Площта ѝ е 1 559 411 км², от които 1 552 706 км² суша и 6 705 км² водна площ.

Провинции в КНР

Провинциите в КНР (на мандарински китайски:省, пинин:shěng) са административно-териториални единици единици в Китай на високо ниво, наред с автономните региони и градовете на централно подчинение. Официално единици на ниво провинции се смятат също и специалните административни райони - Хонконг и Макао, въпреки че те разполагат със значителна автономия.

Към днешно време в Китай има 22 административни единици със статут на провинции. Официално 23-та провинция продължава да се смята и Тайван.

Република Китай

Република Китай (на китайски: 中華民國), често наричана Тайван по името на едноименния остров, е частично призната държава в Източна Азия. Исторически управлява цял Китай, но след Китайската гражданска война правителството губи континенталната част от комунистите и се премества на Тайван през 1949 г. Оттогава властта ѝ е ограничена до островните групи Тайван, Пенху (Пескадорски острови), Кинмен и Матсу. В последвалите десетилетия Република Китай често е наричана „Тайван“, а от края на 1970-те години името „Китай“ често се отнася за Китайската Народна Република (КНР). Поради натиск от КНР, в международни организации Република Китай често е наричана „Китайско Тайпе“, по името на столицата ѝ – град Тайпе. Република Китай е една от основателките и постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. През 1971 г. мястото ѝ е предадено на Китайската народна република. Към 2018 г. Република Китай е призната от 18 държави членки на ООН, но на практика поддържа отношения с повечето страни по света чрез свои представителства. Днес Тайван е 22-рата най-голяма икономика в света и високотехнологичната ѝ промишленост играе ключова роля в глобалната икономика.

Тибет

Тибет (на тибетски: བོད་ – Бод ("Земя на снеговете"); кит.: 西藏 - Сидзан) е географска област в Централна Азия, разположена на Цинхай-Тибетското плато. В различни периоди от историята Тибет е бил независима държава, част от Монголската империя или васална област на Китай. От 1950 г. е присъединена към КНР заедно с още няколко провинции. Традиционните граници на Тибет обхващат историческите области У Цанг, Кам и Амдо, а Тибетският автономен регион (ТАР) заема по-малко от половината от историческите земи на областта. Населението на ТАР съставлява едва трета от населението на Тибет. Столица и най-голям град на Тибет е Лхаса.

Хайнан

Хайнан (на мандарински:海南省; пинин: Hǎinán) e провинция в южната част на Китай, разположена на едноименния остров и още няколко по-малки острови в Южнокитайско море. Административен център и най-голям град в провинцията е град Хайкоу.

Хонконг

Специален административен район Хонконг (на традиционен китайски: 香港特別行政區, на опростен китайски: 香港特别行政区, на пинин: Xiānggǎng Tèbié Xíngzhèngqū; на английски: Hong Kong Special Administrative Region), съкратено Хонконг или Сянган, е специален административен район на Китайската народна република (КНР), зависима територия, бивша колония на Великобритания, разположена в Югоизточен Китай, на брега на Южнокитайско море. Включва остров Хонконг, полуостров Коулун и 235 крайбрежни малки острова. Има площ от 1104 km2, от които 4,6% са водна повърхност.

Населението наброява 7,4 милиона жители. Етническият състав в проценти е: китайци – 93,6%, други – 6,4%. Официалните езици са английски и китайски. Регионален език е кантонският.

Хонконг има процъфтяваща икономика, една от най-свободните в света, до голяма степен базирана на международната търговия. Въпреки че е малък остров, Хонконг заема десетата по големина търговска зона в света и е 11-ият по големина банков център в света. Валутата в Хонконг е хонгконгският долар.

Юннан

Юннан (на мандарин:云南省; пинин: Yúnnán), буквално „Южно от облаците“, e провинция в югозападната част на Китай. Административен център и най-голям град в провинцията е Кунмин.

Япония

Япония (на японски: 日本, Нихон или Нипон, букв. „Място, където изгрява слънцето“, официално: '日本国', „Нихон коку“, „Нипон коку“, буквален превод: „Държавата Япония“) е островна държава в Източна Азия, разположена в Тихия океан, на изток от Китай, Корея и Русия. Площта ѝ е 377 973 km², а населението – 126 168 156 души (2018 г.) . Столица е град Токио, а официален език е японският. Япония е най-развитата държава в Азия. Историята на Япония се характеризира с влияние от външния свят, последвано от дълги периоди на изолация.

Икономиката на Япония е третата по големина в света. Япония е член на Организацията на обединените нации, Г-8, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Тя е световен лидер в производството на технологии и машини.

Страни и територии в Азия
Държави
Зависими територии
Непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.