Керамика

Керамиката (на старогръцки: κέραμος – глина) е общото наименование на изделия от неорганични, неметални материали (например глина) и техните смеси с минерални добавки.[1] Изделията се използват за домакински съдове, стенна украса и други. Тя намира приложение в строителството, архитектурата, медицината, науката и дома.

В по-общ смисъл терминът се използва от 19 в., обхващайки като значение всички грънчарски (груба керамика), майолика и порцеланови (фина керамика) изделия. Думата идва от названието на рог за пиене на вода, откъдето впоследствие така се именуват всички глинени съдове. Същото име носи и квартал в древна Атина населен предимно с грънчари.

Керамичното производство е първото овладяно от човека химично производство. Керамичните изделия са също така и добри топлоизолатори. Професионално керамика днес се изучава в Троян (троянска керамика) (Национална Гимназия за Приложни Изкуства „Проф. Венко Колев“) и Национална художествена академия в гр. София.

Ceramics-in-Troyan-Museum
История на керамиката, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства, Троян

Източници

  1. Керамика

Вижте също

Външни препратки

Анасази

Анасази са индианска култура, съществувала на територията на съвременните американски щати Колорадо, Юта, Аризона и Ню Мексико, и по-точно в областта известна като Четирите ъгъла. Тяхната цивилизация е интересна по ред причини. На много места в тези щати те са оставили развалини от скални жилища, които днес са обявени за национално културно наследство и са под защитата на ЮНЕСКО. Археологическите находки говорят, че те са имали познания по керамика, текстил и изкуствено напояване. Те също така са извършвали наблюдения на слънцето и са оставили интересни рисунки по скалите. Днешните наследници на анасизите са племената пуебло (с изключение на зуни) и хопите.

В средите на археолозите няма единно мнение за историческия период, в който възниква тази цивилизация.

Терминът анасази не се приема от народа пуебло, на езика навахо думата anaasází означава „древен враг“. За първи път е предложен в края на деветнадесети век от Ричард Уетърил и е като название в научната литература въпреки съпротивата срещу това наименование от страна на потомците на анасази.

Освен тях още три други култури (Хохокам, Могольон и Патаян) съставят културната група на индианците пуебло.

Останки от тези култури могат да се видят в националния парк Меса Верде, националния монумент Ховенуип, каньоните Чако и Де Шейи.

Антимон

Антимонът е химичен елемент, означаван със символа Sb и притежаващ атомен номер 51 в периодичната система на елементите. По химични и физични свойства принадлежи към групата на металоидите. Притежава три алотропни модификации – стабилната бледосиня модификация е металоид, а жълтият и черният антимон са неметали. Антимонът се използва за производството на огнеустойчиви покрития, емайли, керамика, сплави, както и в състава на различни бои, лакове и гуми.

Ар нуво

Ар Нуво (на френски: art nouveau, „ново изкуство“) или Моде́рн (от фр. moderne – съвременен) е стил в архитектурата, изящните и приложни изкуства, който е най-разпространен през последната декада на XIX и началото на XX век (до началото на Първата световна война).

Ар нуво достига своя връх през 90-те години на 19 век (особено периода 1890 – 1905). Като реакция на академичното изкуство на 19 век, стилът се отличава с изобразяване на плоски декоративни форми; преплетени форми на камшиковидната крива; асиметрия; изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство; широка употреба на нови и често скъпи материали; внимание към детайла и изработката; отхвърляне на предишните стилове в изкуството. Особено характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми – ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила модерн и японизма, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение. Засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. Балконите и еркерите се подкрепят не само от атланти (наместо класическите конзоли), но и от клони на дървета, изработени от камък, цимент, гипс. Растителни и животински мотиви украсяват сводовете и рамките на прозорци и врати, подобно на един доста по-ранен пример – Мануелинската архитектура. Много архитекти като Гауди утвърждават този стил на пренаситената украса в архитектурния пластичен декор.

Ар нуво обхваща всички форми на изкуството и дизайна: архитектура, мебелиерство, художествено стъкло, графичен дизайн, бижутерия, живопис, керамика, металопластика и художествен текстил. Така той създава ярък контраст между себе си и дотогавашните разбирания за разделение на изкуствата на изящни и приложни.

Бусинци

Бусинци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

Глина

Глина е естествен минерал, в чийто състав влизат основно дребно смлени алуминиеви силикати. В сухо състояние е прахообразна и добива консистенция подобна на пластилин при овлажняване. Глината е хигроскопична и при смесването си с вода получената пластична маса лесно се поддава на обработка, като същевременно съхранява формата си. Това я прави подходящ материал за производство на тухли, керемиди и керамика. Някои глини, поради разтворените в тях соли, притежават лечебни свойства, а също така и добри абсорбционни свойства.

Основните минерали в глината са от групата на каолинита. Алуминиев триоксид (Al2O3) и силициев диоксид (SiO2) също влизат в химичния състав на глината. Обикновените глини са полимерни смеси от каолин, пясък, железен оксид и други, като размерът на нейните частици е под 0,005 mm. Тя е фино дисперсен материал.

Град

Градът е голямо населено място, обикновено много по-голямо от селото. Градското население, за разлика от селското, се занимава с промишленост и търговия, а не със земеделие, животновъдство и други селскостопански дейности. Броят на населението е важен, но не и определящ показател за това дали едно населено място ще получи признание на град или село. В много части на света, като например Индия (поне към 2004 г.), едно голямо село се населява от няколко пъти повече хора, отколкото малък град. Но в цялост гъстотата на населението е много по-голяма в градовете. Те имат изградена управленска и обслужваща, законова, здравна, жилищна и политическа структура, както и добре осъществена транспортна система. Големите градове имат метра, небостъргачи, университети и други обществени и културни придобивки, които като правило липсват в селата. Населението на тези градове достигат до 34 милиона (Токио).

В древността става въпрос за група от свободни хора (които могат да имат роби), обединени в независимо общество със свои закони, вяра и законодателство. Тези хора се обединяват, за да построят града. Подредбата на града е основана на особеностите на дейности, които да позволят търговията и съществуването на отделните единици. Създава се войска за защита на хората и тяхното имущество. Започва добива и преработката на метални руди (олово, мед, злато) в пещи, раждат се средища на занаятчийска дейност за метални сечива, оръжия, съдове, накити, производство на платове и керамика. Тези дейности включват и обмен с монети на културите и добитъка от земите около града. Значението на термина „град“ идва от обичаите на древна Елада, където градът е обозначен с думата „полис“.

Градът е развит сбор със струпване на сградни и инженерни съоръжения, обеспечаващи жизненоважни потребности на населението. Градът служи като средище на развитието на изкуствата, занаятите и техническите постижения. Градът не е просто съвкупност от жилища, а самостоятелен многолик организъм.

С изучаването на правилното устройство на града се занимава специална наука – градостроителство и градоустройство, която изучава законите и правилата на устройството на градовете. Градостроителството се заражда в недрата на архитектурата, но с времето обемът от знания се увеличава, нужни са повече сведения и за хигиената, стопанствотв, екологията, транспорта и много други.

Особено важно място за отделните страни имат столиците, мегаполисите и глобалните градове.

Грънчарство

Грънчарството е занаятчийска технология за производство на керамика, при която глината се оформя в съдове, предимно за потребление.

Естетическите съображения често влияят на създаването на грънчарските съдове. Съвременните методи за серийно производство изместват традиционното грънчарство, поради което днес в индустриализираните страни то се концентрира повече върху естетиката, отколкото върху функционалността.

Човекът, занимаващ се с грънчарство, се нарича грънчар. Негов основен инструмент са ръцете му, въпреки че в историята на грънчарството са създадени множество други инструменти, като грънчарското колело, различни лопатки, оформящи и режещи инструменти, валяци.

Древногръцко грънчарство

Древногръцкото грънчарство е един от най-осезаемите изобразителни елементи на древното гръцко изкуство. Цветните вази и късове от глинени съдове на древните гърци са оцелели в голям брой и днес високо се ценят от колекционерите. Древногръцките грънчарство и керамични фрагменти са едни от най-ценните инструменти, които археолози използват за изучаване на древногръцката история.Към древногръцката керамика се отнасят съдовете, изработени в периода от 9 до 3 век пр.н.е. Образци са намерени в цяла континентална Гърция, по бреговете на Мала Азия, в Италия (Магна Греция и Етрурия), както и в гръцките колонии.

Камбана

Камбаната е просто устройство за произвеждане на звук. В музиката се класифицира като музикален перкусионен инструмент.

Обикновено има форма на кух цилиндър или пресечен конус с един отворен край, който резонира, щом бъде ударен. Инструментът, с който се нанасят ударите, може да бъде окачено в камбаната парче метал, наречено език, метална сачма, затворена в обема на камбаната, или отделен чук.

Камбаните обикновено се отливат от метал (бронз или друга сплав), някои малки камбанки се правят от стъкло или керамика.

Козарника (община Ботевград)

Козарника е пещера в землището на село Липница, община Ботевград, на около 600 m от махала Преславица. Името ѝ произлиза от това че местното население си е укривало козите в нея.Пещерата е безводна, леснопроходима, с една криволичеща галерия и едно разклонение. Входът е със ширина 4,5 m и височина 2,5 m. В началото е висока и широка след 15 m се стеснява и снижава. Има 14-метров комин.От пещерните образувания се наблюдават: сталактити, сталактони, сталагмити, дендрити, синтри, дралерии, пещерни бисери, хелактити. Преобладаващият цвят е розов и бял. От представителите на фауната се срещат троглофили и троглоксени. В пещерата са открити кости от пещерни животни и керамика.Картирана е през 1966 г. от Цв. Николов, Г. Димитров, В. Туевски и Г. Райновски.

Мозайка

Мозайка (на френски: mosaïque; на италиански: mosaico от на латински: (opus) musivum – (произведение), посветено на музите) е приложно и монументално изящно изкуство състоящо се във формиране на изображение с помощта на композиране и закрепване върху повърхност (като правило – плоска) на малки парченца стъкло, керамика, камъчета и други материали.

Техниката на мозайката е известна още от древността. Така например в древен Рим мозайки са украсявали богати къщи, обществени бани и дворци. Разцветът на мозайката настъпва по време на Византийската империя. През IV век мозайките започват да се използват в християнските църкви и базилики и изобразяват предимно светци и библейски фигури.

Най-често използваният материал за стъклените мозайки е венецианското стъкло. То е много подходящо за басейни поради неподатливостта му на влиянието на микроорганизми и бактерии. Керамичната мозайка, гланцирана или матова, е най-подходяща за облицовка на стени и подове. Мраморните мозайки са едни от най-скъпите, но мраморът е сравнително мек материал и лесно се драска. Той също така се оцветява при разливане на течности върху него.

Новокаменна епоха

Новокаменната епоха или неолит (от гръцки neos – „ново“ и lithos – „камък“ или нова каменна епоха) е последния период от каменната епоха. Това е най-ранната фаза на уседнал живот и наличие на земеделска дейност при отделните човешки общества. По българските земи тя е между 7-мото и 4-то хил. пр. Хр., но другаде, напр. в Близкия изток, обществата започват да обработват земята ок. 1000 – 1500 години по рано. Неолит или Новокаменна епоха е описние на тип археологически находки. Името е измислено от Джон Лъбок през 1865 г. който предлага да се различават палео-, мезо- и нео-лит. Появата на метални инструменти бележи края на неолита и цялата каменна епоха. Началото на този преход към следващ период наричат енеолит или каменно-медна епоха, а тя прераства по нататък в бронзовата или желязната епоха.

Новокаменната епоха по-конкретно се свързва с група специфични поведенчески и културни промени сред човешките общества, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни. Преходът от събирателство и лов и номадски/полуномадски начин на живот (характерни за старо- и среднокаменната епохи) към земеделие и уседнал начин на живот е наречен неолитна революция.

Приложно изкуство

По същност, приложното изкуство е функционално, но и естетически издържано изкуство – като например мебелиерството, изделията от метал, текстила, дърворезба, часовници, някои от изделията на полиграфията, както и интарзията.

Приложни изкуства: текстил, керамика (вази, чаши, съдове), бижутерство, стенописи, мозайка.

Свети Петър (остров)

Остров Свети Петър е малък остров в българските териториални води на Черно море с площ от едва 15 декара. Надморската му височина е до 9 м. Намира се близо до остров Свети Иван и полуостров Столец (стария Созопол). Известен е и като “Островът на птиците“. От техните изпражнения е придобил типичния си бял цвят на скалите.

Предполага се, че поради природен катаклизъм се е отделил от остров Свети Иван, тъй като не се споменава в писмените извори до втората половина на XIX в. Археологическите изследвания се натъкват на следи от възрожденски параклис, както и на антична керамика.

Твърдо тяло

Твърди тела се наричат тези вещества, които могат да запазват непроменени формата и обема си достатъчно дълго време. В зависимост от вътрешния си строеж, който обуславя и свойствата им, те се делят на две основни групи – кристални и аморфни. В кристалните атомите са разположени плътно един до друг и образуват кристална решетка с определено подреждане. В аморфните (например стъклото) атомите нямат определено подреждане. Делът от физиката, който се занимава с тяхното изучаване, се нарича физика на твърдото тяло, и по-точно Физика на кондензираната материя. Физиката на твърдото тяло се занимава с физика на материята в твърдо състояние, като специален случай на кондензираната материя. Материалознанието се занимава предимно с физичните и химични свойства на твърдите тела. Химията на твърдото тяло, в допълнение на химичния състав на веществата, се интересува и от синтеза на нови материали. Дисциплини като минералогия, металургия и кристалография също се занимават с изучаване на твърдите тела.

Теракота

Терако̀та (на италиански: Terra cotta, „изпечена земя“) е вид керамика без глазура, приготвяна на базата на особен вид цветна глина, която след изпичане придобива обикновено червеникав оттенък.

Още от древността теракотата е използвана в скулптурата при изработване на статуи и фигурки. Теракотата се използва и като материал в строителството за направа на тръби, керемиди и тухли.

Малката теракотена пластика е разпространена в почти всички неолитни култури. От теракота са правени скулптурни фигурки, саркофази и статуи в Древна Гърция, при етруските, в Древен Китай, Древна Индия и Древна Америка, архитектурни детайли в архаичните древногръцки, етруски и древноримски храмове. Едно от най-известните произведения, изработени от теракота, е теракотената армия от времето на китайската династия Цин. Друго известно произведение от теракота е релефът „Царицата на нощта“ (англ. Queen of the Night relief) от древна Месопотамия, който е на повече от 4000 години.

Трън

Трън е град в Западна България. Той се намира в област Перник, разположен е близо до границата със Сърбия и до градовете Брезник и Драгоман. Градът е административен център на община Трън.

Туника (племе)

Туника (на английски: Tunica) е група от езиково и културно свързани северноамерикански индиански племена, които в началото на колониалния период живеят в централната част на долината на река Мисисипи. Тази група включва, както самото племе туника така и племената язу, короа и тиу. Всички те говорят близки диалекти на езика туника, който е класифициран като език изолат. До средата на периода Мисисипи тези народи приемат изцяло характерните за Културата Мисисипи елементи като интензивното земеделие, йерархично подреденото общество, производството на керамика и Югоизточния церемониален комплекс. Преди това хората живеят в разпръснати малки села. През следващите векове обществото им постепенно става по-централизирано, а материалната им култура, производството на керамика и погребалните практики започват да се разминават.До 1540 г. туника живеят в северозападната част на Мисисипи и в по-голямата част на Арканзас, далеч на запад до река Уашита. До 1790 г., племето е принудено да се мести няколко пъти, докато накрая се установяват близо до Марксвил в Луизиана, където по-късно получават малък резерват от 415 акра. Племето получава федерално признаване през 1981 г. като Туника – Билокси племето на Луизиана. При преброяването от 2000 г., 648 души се определят като туника. Седалището на племето е в Марксвил. Хората все още практикуват някои от старите церемонии и се правят опити за възстановяване на езика, който изчезва, след като последният, който го владее умира през 1939 г.

Тухла

Тухла е блок от изпечена глина, използван като строителен материал. В зависимост от предназначението ѝ, тухлата може да бъде плътна или с различни по форма кухини. Използва се в строителството при зидането на носещи или преградни стени, и огради. Нарича се още глинен керамичен блок.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.