Карлос Сааведра Ламас

Карлос Сааведра Ламас (на испански: Carlos Saavedra Lamas) е аржентински политик, министър на правосъдието и общественото образование и министър на външните работи. Председател на Обществото на народите и мирен посредник в конфликта между Парагвай и Боливия. По негова инициатива се създава „Договор за предотвратяване на война чрез ненападение и помирение“, по-известен като пакт Сааведра Ламас от 1933 г. Удостоен е с Нобелова награда за мир за 1936 г.

Карлос Сааведра Ламас
Carlos Saavedra Lamas
аржентински политик
Carlos Saavedra Lamas

Роден
Починал
Погребан Буенос Айрес, Аржентина

Националност Флаг на Аржентина Аржентина
Политика
Известен с Пакт Сааведра Ламас
Отличия
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за мир (1936)

Произход и ранни години (1878 – 1906)

Роден е на 1 ноември 1878 година в Буенос Айрес, Аржентина, в семейството на Мариано Сааведра Сабалета и Луиса Ламас.[1] Начално образование получава като частен ученик, след това учи в йезуитско училище и колежа „Лакордер“. През 1903 г. завършва университета в Буенос Айрес.

След продължително пътешествие в чужбина и обучение в Париж Сааведра Ламас става професор по право в университета в Ла Плата. По-късно е професор в университета в Буенос Айрес, където води курс по социология, преподава също политическа икономика и конституционно право в юридическо училище. Издава няколко книги за работническото законодателство, от което се интересува особено наред с международното право.

Дипломатическа дейност (1906 – 1938)

С държавна дейност Ламас се заема през 1906 г., когато е назначен за директор на обществената кредитна служба. Една година по-късно става секретар на общината в Буенос Айрес, а през 1908 е избран за първи път за народен представител. През 1915 е назначен е за министър на правосъдието и общественото образование. През следващите години е неофициален съветник на законодателната камара и министър на външните работи. През 1927 г. е делегат на Международния конгрес на юристите в Рио де Жанейро, а през 1928 г. председателства Международната конференция на труда в Женева.

Disputed Bolivia Paraguay
Преди началото на войната за Гран Чако (1932 – 1935)
(със светлосиво е обозначена спорната територия).

През 1932 г. генерал Агустин Педро Хусто, който става президент на Аржентина след две години революционно управление, назначава Сааведра Ламас за министър на външните работи. Скоро след това Боливия и Парагвай започват война за Чако – територия, която е спорна от 1825 г., когато настъпва краят на испанското господство в Боливия. Територията е заселвана постепенно от Парагвай при пълното безразличие от страна на Боливия, но с откриването на нефтените находища в Андите страната започва да се нуждае от излаз на море за транспортирането на нефта. Боливия губи достъпа си до Тихия океан след войната с Чили през 1884 г., затова разчита на излаз до Атлантическия океан по река Парагвай, която тече през Чако. Парагвай отказва да освободи усвоените земи и между двете държави през 1928 г. избухва война. Прекратяването на огъня е постигнато доста бързо и започват продължителни преговори. В средата на 1932 г. военните действия се възобновяват, броят на жертвите надхвърля 100 хиляди (война за Гран Чако).

След неуспеха в преговорите Сааведра Ламас прави опит да приключи с конфликта и едновременно с това да засили влиянието на своята страна на международната арена. През 1932 г. той формулира Декларацията от 3 август, която призовава страните от Америка да не признават промяната на границите по военен път. Сааведра Ламас предлага проект за Южноамерикански антивоенен пакт, виждайки в него надеждно средство за предотвратяване на войните.

Документът на Сааведра Ламас е съставен под влиянието на пакта Бриан-Келог (наречен в чест на Аристид Бриан и Франк Келог) и доктрината Стимсън (обнародвана през 1932 г. от държавния секретар на САЩ Хенри Стимсън). Както пактът Бриан-Келог, така и пактът на Сааведра Ламас призовава за отказ от агресивни войни. Подобно на доктрината Стимсън, той иска де не се признават насилствените промени на границите, но като прави още една крачка, призовава невоюващите страни да оказват натиск върху агресивните държави и да се разработи механизъм за умиротворяване. Към края на 1933 г. всички американски държави подписват пакта, но това не предотвратява войната за Чако.

Като продължава да работи по боливийско-парагвайския проблем, Сааведра Ламас не забравя и за другите направления на международната политика. През 1920 г. Аржентина напуска Обществото на народите. Сааведра Ламас убеждава своето правителство да се върне в Обществото през 1933 г., а след една година огласява пред международната общност своя Антивоенен пакт. По това време пактът е подписан от единадесет европейски страни.

Американският президент Франклин Д. Рузвелт смята Сааведра Ламас за способен държавен деец и водеща фигура в латиноамериканската политика. В средата на 30-те години Рузвелт му предлага да си сътрудничат за провеждане на политика на добросъседство в Латинска Америка. Въпреки своето предпазливо отношение към САЩ, които не един път осъществяват военна намеса в Латинска Америка, Сааведра Ламас започва да играе активна роля в Пан-американския съюз, организация, чиято цел е да постигне сътрудничество между американските държави.

През 1935 г., като преминава през редица възможности за решение на боливийско-парагвайския проблем, Сааведра Ламас се опитва да използва възможностите на Антивоенния пакт, подписан от двете страни, но нератифициран нито от едната, нито от другата. Той призовава шест неутрални американски страни – Бразилия, Чили, Перу, Уругвай, Аржентина и САЩ – да създадат примирителна комисия, в рамките на която участниците в конфликта да преговарят. Благодарение на комисията, на 12 юли същата година, е сключено боливийско-парагвайско съглашение. Една година по-късно Сааведра Ламас става председател на Асамблеята на Обществото на народите.

През 1936 г. Сааведра Ламас получава Нобеловата награда за мир. Критичните забележки за това, че му е присъдена Нобелова награда, са по повод на тесните му връзки с диктатора Хусто. Освен това през 1935 г. той приема Железен кръст от хитлеристкото правителство.

Следващи години (1938 – 1959)

През 1938 г. Сааведра Ламас излиза в оставка и се връща към своята академична дейност. От 1941 до 1943 г. е президент на университета в Буенос Айрес и до 1946 г. професор.

Умира на 5 май 1959 година в Буенос Айрес след кръвоизлив в мозъка на 80-годишна възраст.

Източници

  1. Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия: Пер. с англ.– М.: Прогресс, 1992.

Външни препратки

1 ноември

1 ноември е 305-ият ден в годината според григорианския календар (306-ти през високосна). Остават 60 дни до края на годината.

5 май

5 май е 125-ия ден в годината според григорианския календар (126-ти през високосна). Остават 240 дни до края на годината.

Буенос Айрес

Буенос Айрес (на испански: Buenos Aires, в превод: „добри ветрове“) е столицата и най-големият град на Аржентина.

Той е важен културен, административен, икономически и туристически център. Поправката към конституцията от 1994 г. дава на града статут на автономен град (наравно с провинциите в страната). Пълното име на града на испански: Ciudad de la Santísima Trinidad y Puerto de Nuestra Señora de Santa María de los Buenos Aires в буквален превод означава Град на Св. Троица и пристанище на Св. Богородица Дева Мария Буенос Айрес.

Нобелова награда за мир

Нобеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел – 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.

Към 2009, паричната стойност на наградата е 10 милиона шведски крони (около US$ 1.4 млн.)

Носители на Нобелова награда за мир

Това е списък на лауреати на Нобелова награда за мир

Анри Дюнан и Фредерик Паси (1901)

Ели Дюкомен и Шарл Албер Гоба (1902)

Уилям Рандъл Кримър (1903)

Институт по международно право (1904)

Берта фон Зутнер (1905)

Теодор Рузвелт (1906)

Ернесто Теодоро Монета и Луи Рено (1907)

Клас Понтус Арнолдсон и Фредрик Байер (1908)

Огюст Бернарт и Пол д'Естурнел (1909)

Международно бюро за мир (1910)

Тобиас Асер и Алфред Херман Фрид (1911)

Елиу Руут (1912)

Анри Лафонтен (1913)

Не е присъждана (1914 – 1916)

Червеният кръст и червеният полумесец (1917)

Не е присъждана (1918)

Удроу Уилсън (1919)

Леон Буржоа (1920)

Карл Ялмар Брантинг и Кристиан Лоус Ланге (1921)

Фритьоф Нансен (1922)

Не е присъждана (1923 – 1924)

Остин Чембърлейн и Чарлс Дос (1925)

Аристид Бриан и Густав Щреземан (1926)

Фердинан Бюисон и Лудвиг Квиде (1927)

Не е присъждана (1928)

Франк Билингс Келог (1929)

Натан Сьодерблум (1930)

Джейн Адамс и Никълъс Мъри Бътлър (1931)

Не е присъждана (1932)

Норман Ейнджъл (1933)

Артър Хендерсън (1934)

Карл фон Осиецки (1935)

Карлос Сааведра Ламас (1936)

Робърт Сесил (1937)

Международна служба за бежанците „Нансен“ (1938)

Не е присъждана (1939 – 1943)

Червеният кръст и червеният полумесец (1944)

Кордел Хъл (1945)

Емили Грийн Болч и Джон Мот (1946)

Квакерски страж на мира и обществото и Американски благотворителен комитет на приятелите (1947)

Не е присъждана (1948)

Джон Бойд Ор (1949)

Ралф Бънч (1950)

Леон Жуо (1951)

Алберт Швайцер (1952)

Джордж Маршал (1953)

Върховен комисариат на ООН за бежанците (1954)

Не е присъждана (1955 – 1956)

Лестър Пиърсън (1957)

Жорж Пир (1958)

Филип Ноел-Бейкър (1959)

Албърт Лутули (1960)

Даг Хамаршелд (1961)

Лайнъс Полинг (1962)

Червеният кръст и червеният полумесец (1963)

Мартин Лутър Кинг (1964)

УНИЦЕФ (1965)

Не е присъждана (1966 –1967)

Рене Касен (1968)

Международна организация на труда (1969)

Норман Борлауг (1970)

Вили Бранд (1971)

Не е присъждана (1972)

Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо (1973)

Шон Макбрайд и Ейсаку Сато (1974)

Андрей Сахаров (1975)

Бети Уилямс и Марийд Кориган (1976)

Амнести интернешънъл (1977)

Ануар Садат и Менахем Бегин (1978)

Майка Тереза (1979)

Адолфо Перес Ескивел (1980)

Върховен комисариат на ООН за бежанците (1981)

Алва Мюрдал и Алфонсо Гарсия Роблес (1982)

Лех Валенса (1983)

Дезмънд Туту (1984)

Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война (1985)

Ели Визел (1986)

Оскар Ариас Санчес (1987)

Международни сили на ООН за поддържане на мира (1988)

Далай Лама (1989)

Михаил Горбачов (1990)

Аун Сан Су Чи (1991)

Ригоберта Менчу (1992)

Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк (1993)

Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин (1994)

Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми и Юзеф Ротблат (1995)

Карлош Фелипе Шименеш Бело и Жозе Рамош Орта (1996)

Международна кампания за забрана на противопехотните мини и Джоди Уилямс (1997)

Джон Хюм и Дейвид Тримбъл (1998)

Лекари без граници (1999)

Ким Те Чжун (2000)

Организация на обединените нации и Кофи Анан (2001)

Джими Картър (2002)

Ширин Ебади (2003)

Вангари Маатаи (2004)

Международна агенция за атомна енергия и Мохамед ел Барадей (2005)

Мухамад Юнус и Грамин Банк 2006)

Ал Гор (2007)

Марти Ахтисаари (2008)

Барак Обама (2009)

Лиу Сяобо (2010)

Пакт Сааведра Ламас

Пакт Сааведра Ламас (на испански: Pacto antibélico Saavedra Lamas или Tratado antibélico de no agresion y de conciliacion) е антивоенен договор за предотвратяване на война чрез ненападение и помирение. Получава това название в чест на неговия автор Карлос Сааведра Ламас — министър на външните работи на Аржентина. Договорът е подписан на 10 октомври 1933 г. в Буенос Айрес от Аржентина, Бразилия, Мексико, Парагвай, Уругвай и Чили. До края на същата година се присъединяват Боливия, Колумбия, Коста Рика и Салвадор. На 27 ноември 1934 г. към пакта се присъединява и България.

Нобелова награда за мир Nobel prize medal.svg Лауреати на наградата

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.