Капитализъм

Капитализмът (от френски: capitalisme) е икономическа система, при която търговията, индустрията и средствата за производство се контролират от частни собственици в условията на пазарна икономика[1]. Основни характеристики на капитализма са натрупването на капитали, конкуренцията и пазара на труда. В капиталистическата икономика участниците в пазара определят цените на активите, стоките и услугите.

Някои изследователи използват и по-широки дефиниции на понятието капитализъм, като включват в него смесени икономики, като социалното пазарно стопанство, и дори икономическата система на комунистическите режими, разглеждана като държавен капитализъм.

Някои елементи на капитализма съществуват още през Античността, а през европейското Късно Средновековие процъфтява т.нар. търговски капитализъм.[2][3][4] Класическият капитализъм се формира в Западна Европа от 16 век,[5] и се превръща в преобладаващата система в региона в края на 18 век.[4] Той постепенно се разпространява и във вътрешността на континента, а през 19 – 20 век се превръща в основния двигател на индустриализацията в по-голямата част от света.[6]

Наименование

Други понятия, използвани понякога вместо капитализъм:

Наименованието „капитализъм“ произлиза от понятието „капитал“. То започва да се използва през 12 – 13 век със значение на фондове, запаси от стоки, суми пари или пари, носещи лихва,[2][13] като по това време за същата цел се използват и други синоними, като богатство, пари, фондове, стоки, активи, собственост и други.[2] По-късно, в средата на 17 век се появява и понятието „капиталист“, което означава собственик на капитал.[2] То се използва често в трудовете на Дейвид Рикардо в началото на 19 век.[14]

Понятието „капитализъм“ е използвано за пръв път от френските социалисти Луи Блан (1850) и Пиер-Жозеф Прудон (1861).[15] Малко по-късно Карл Маркс също го използва в своя труд „Капиталът“, макар че той говори далеч по-често за капиталистически начин на производство. През 70-те години понятието започва да се използва не само в социалистическата литература, но и в популярния печат.[13] В началото на 20 век то навлиза и в академичната литература, например в трудовете на Вернер Зомбарт[16] и Макс Вебер, който през 1904 година издава книгата „Протестантската етика и духът на капитализма“ („Die protestantische Ethik und der Geist des Kapitalismus“).

История

В труда си „Апология на историята, или занаятът на историка“ френският историк Марк Блок отбелязва трудността да се укаже конкретното време на появата на капитализма:[17].

„Към коя дата следва да се отнесе появата на капитализма – не капитализма от определена епоха, а капитализма като такъв, Капитализъм с главна буква? Италия от 12 век? Фландрия от 13 век? Времената на Фугерите и антверпенската борса? 18 или даже 19 век? Колкото историци – толкова рождени дати.“

За епоха на първоначално натрупване на капитала в Европа се счита времето от средата на 15 век до средата на 18 век. В този период се наблюдава ръст на търговията, като и основаването и развитието на редица обслужващи я институции (банки, застраховане, акционерни дружество, запис на заповед и др.). Владетелите в Западна Европа започват да провеждат политика на меркантилизъм, която е основана на теорията, че е необходимо да се продава зад граница повече, отколкото се купува, а разликата да се получава в злато. За получаването на най-голям доход от износа, меркантилистската теория препоръчва използването на монополи, предоставянето на които превръща владетелите и приближените им в съюзници на търговците.[18] От 15 век, в Англия започва процес на отнемане на земята на селяните (т.н. ограждане), след известно време подобни процеси протичат в Германия и други страни на Западна Европа, вследствие на което много селски жители се преселват в градовете, увеличавайки предлагането на труда в тях.

Maquina vapor Watt ETSIIM
Парната машина на Джеймс Уат

Още през 14 век в градовете на Италия възникват първите манифактури. Към 18 век те стават разпространено явление по цяла Западна Европа. Но възникването на промишления капитализъм се случва на границата между 18 и 19 век. Съгласно изказването на Карл Маркс, „мелницата създава феодализма, а парната машина – капитализма.“ („Misere de la philosophie“ (1847 г.)). Използването на парните машини довежда до това, че работилниците и фабриките се превръщат в огромни фабрики. Занаятчиите, първоначално владеещи техните собствени средства за производство, постепенно се превръщат в наемна класа на работници, лишени от от собственост върху средствата за производство – пролетариат. Собствениците на манифактури и банкерите се превръщат в капиталисти и формират новата управляваща класа, изтласкала старата земевладелска аристокрация. Индустриалната революция е придружена от рязко увеличаване на производителността, бърза урбанизация, началото на бърз икономически растеж (такъв растеж, като правило, е наблюдаван дотогава в рамките на столетие), исторически бързото нарастване на жизнения стандарт на населението. Индустриалната революция позволява в рамките едва на 3 – 5 поколения да се премине от земеделското общество (където по-голямата част от населението води натурално домакинство) към съвременната градска цивилизация.

Reddish Mill 1
Тъкачна фабрика в град Редиш, Великобритания

Бързата урбанизация и ръстът в броя на наемните работници изострят со­циалните проблеми. В протежение на 19 – началото на 20 век, жилищните условия на голяма част от градското население не отговарят на елементарни санитарно-хигиенни изисквания. Внедряването на машини позволява да се използват нискоквалифицирани работници с малък срок на обучение и непритежаващи голяма физическа сила. В промишлеността започва масово да се използва женски и детски труд.

Child laborer
Малолетна предачка в Южна Каролина, САЩ, 1908 г.

Във Франция, Великобритания и други страни още в края на 18 век се появява стремеж на работниците към образуване на профсъюзи.

На тези обединения противодейства законодателството, забраняващо всякакъв род съединения и съюзи на работниците за преследване на общите им интереси под страх от углавно наказание. Съюзите на работниците започват да се организират тайно. В края на 18 и през първата половина на 19 век недоволството на работниците от тяхното положение довежда до многочислени стачки и безпорядък, съпровождан от грабежи и разрушение. В същото време, работниците считат за причина на своето обедняване машините и фабриките и се обръщат против тях. Към такъв род вълнения се отнасят например движението на лудитите във Великобритания, бунтовете във Франция от 30-те и 40-те години, вълненията в Силезия през 1844 г. и др.

За първото организирано работническо движение може да се счита чартизма във Великобритания от 1837 – 1848 г. Чартистите искат предоставяне на работниците на избирателни права. В класовата борба на работниците се появяват два течения – икономическо и политическо. От една страна, работниците се обединяват в профсъюзи и устройват стачки за повишаване на работните заплати и подобряване на условията на труд, а от друга, осъзнавайки се като отделна социална класа, те се стремят да влияят на хода на политическия живот в страните си за приемането на законодателство, защитаващо правата им, и провеждането на социални реформи. При това, сред работниците започват да се разпространяват социалистически и комунистически, както и анархистки идеи. Най-радикалните поддръжници на тези идеи призовават към социална революция. Първата голяма революционна проява на работническата класа е Юнското въстание от 1848 г. в Париж. Във втората половина на 19 век започват да възникват социалдемократическите партии, които отстояват интересите на работниците.

THE STRIKE OF COLLIERS IN DURHAM 048
Стачката на миньорите в Даръм, Англия (1863 г.)

Социалните протести и стреме­жът да се намали политическата нестабилност заставят политиците да излязат в подкрепа на разработването на социални програми, държавно регулиране на отношенията между наемните работници и наемателите на труда им. Постепенно законодателните забрани за работническите организации са отменени. В края на 19 и началото на 20 век в страните от Западна Европа са въведени държавното социално осигуряване в случай на нетрудоспособност, медицинското осигуряване, помощите за безработни, пенсиите по старост. Така възникват основите на социалната държава.

Характерен елемент на развиващия се капитализъм е колониализма. През 18 – 19 век Великобритания създава колониална империя, която става пазар за нейната промишленост. През 19 век бързата индустриализация довежда до ръст на търговията между европейските държави, техните колонии и САЩ. В този период търговията с развиващите се страни често има неравнопоставен характер.

Първата световна война изостря социалните противоречия в капиталистическите страни и довежда до Октомврийската революция в Русия, в резултат на която средствата за производство са национализирани.

В развитите капиталистически страни след Първата световна война работническата класа се сдобива с въвеждането на всеобщо избирателно право, 8-часов работен ден, признаване на практиката на колективни трудови договори, приемането на по-прогресивно социално законодателство.[19]

Сериозен удар по световната капиталистическа система нанася световната икономическа криза в края на 1920-те и началото на 1930-те години. Възниква спешна нужда от мерки за държавно регулиране и социална защита, въведени в САЩ от правителството на Франклин Делано Рузвелт в рамките на „Новия курс“. В Англия значимо събитие в политическо-правния живот е докладът на Уилям Бевъридж в парламента (1942 г.), в който се говори за принципите на държава на всеобщото благосъстояние. Терминът е употребен като синоним на понятието „социална държава“. Започва да се говори за „модела на социална защита“ на Бевъридж. Правителството на лейбъристите реализира този модел във Великобритания, формирайки от 1945 г. система за социална защита, включваща предоставяне на държавна гаранция за населението, установяване на задължение за работодателя да осигури социална осигуряване за наемните работници с тяхното частично участие, както и задължение на работниците за допълнително лично осигуряване. Обезпечават се основни условия за живот – държавно (безплатно) здравеопазване, равни възможности за семействата във възпитанието на децата (учебни пособия), предотвратяване на масова безработица.

Втората световна война води до влизането в социалистическия лагер на още редица страни. В световната икономика глобализацията ускорява темповете си. Това създава условия за привличане в световната икономика на по-слабо развитите страни, осигурява икономия на ресурси, стимулира световния прогрес, но има и някои негативни последствия.

Paris - Blick vom großen Triumphbogen
Изглед на бизнес-квартала Дефанс в Париж.

През 1940-те и 1950-те години в най-развитите страни настъпва периода на научно-техническата революция, в резултат на която произтича трансформацията на индустриалното общество в постиндустриално. Изменя се структурата на трудовите ресурси: намалява се дела на физическия и нараства дела на умствения висококвалифициран и творчески труд. Частта на сферата на услугите в БВП започва да преобладава над промишлеността.

Краят на 1970-те и началото на 1980-те години са белязани с криза на идеите за социална държава във Великобритания и САЩ, където преобладават съответно тачъризма и рейгъномиката.

В края на 1980-те и началото на 1990-те години перестройката в СССР и революциите от 1989 г. в Централна Европа довеждат до приватизация на средствата за производство в съответните страни и завръщането им към капиталистическата система. Монголия, Виетнам и Лаос също започват да се развиват по капиталистически път през 80-те години на 20 век.

Видове капитализъм

Има много съществуващи варианти на капитализма. Те се различават по страна и регион, по състава на институциите им и икономическите им политики. Общата черта на всички тези форми на капитализма е, че се основават върху производство за печалба, пазарно-ориентирано или смесено разпределение на ресурсите, и че са структурирани върху натрупването на капитали. Доминиращите форми на капитализъм са изброени по-долу:

Меркантилизъм

Меркантилизмът е националистическата форма на ранния капитализъм, която се появява приблизително в края на 16 век. Тя се характеризира с преплитането на националните икономически интереси с интересите на държавата и империализма, и впоследствие държавния апарат се използва за да благоприятства националните икономически бизнес интереси зад граница. Пример за това са колонистите, живеещи в Америка, на които е позволено да търгуват и купуват стоки само от съответните им метрополии (Великобритания, Франция и др.). Меркантилизмът твърди, че богатството на една нация се увеличава посредством положителния баланс от търговията с други народи, и е фазата в капиталистическото развитие, наречена първоначално натрупване на капитал.

Капитализъм на свободния пазар

Капитализмът на свободния пазар е икономическа система, в която цените на стоките и услугите се определят свободно от силите на търсенето и предлагането и са оставени да достигнат точката си на равновесие, без намесата на правителството. Тя обикновено предполага подкрепа за силно конкурентните пазари и частната собственост на производствените предприятия. Лесе-фер е по-широката форма на свободния пазарен капитализъм, в която ролята на държавата е ограничена до защита на правата на собственост.

Социална пазарна икономика

Социално-пазарната икономика формално е свободна пазарна система, в която правителствената намеса в ценообразуването е сведена до минимум, но държавата осигурява важни услуги в областта на социалното осигуряване, обезщетения при безработица и признаване на трудовите права чрез национални колективни договори. Този модел е известен в западно- и североевропейските страни, макар и в малко по-различни конфигурации. В този икономически модел, по-голямата част от предприятияа са частна собственост.

Държавен капитализъм

Държавният капитализъм се състои от държавна собственост върху средствата за производство в държавата.[20] Дебатът между привържениците на частен срещу държавен капитализъм е центриран около въпросите на управленската и производствената ефективност, както и справедливото разпределение на богатството.

Според Алдо Мусачио, професор в Харвардската бизнес школа, това е система, в която правителствата, независимо дали са демократични или автократични, упражняват голямо влияние върху икономиката, или чрез директната си собственост или чрез различни дотации. Мусачио подчертава също така разликата между съвременния държавен капитализъм и неговите предшественици. Според него са отминали дните, когато правителствата са назначавали бюрократи да управляват компаниите. Най-големите държавни предприятия се търгуват на публичните пазари и се поддържат в добро състояние от големи институционални инвеститори.[21]

Корпоративен капитализъм

Корпоративният капитализъм е свободна или смесена пазарна икономика, характеризираща се с доминирането на йерархични, бюрократични корпорации, които са законово задължени да преследват печалба. Държавно-монополният капитализъм първоначално е марксистка концепция, отнасяща се до формата на корпоративен капитализъм, в която държавната политика се използва за облагодетелстване и насърчаване на интересите на господстващи или новоосновани предприятия, като ги защитава от конкурентния натиск или като им предоставя субсидии.

Смесена икономика

Смесената икономика е до голяма степен пазарна икономика, състояща се от и частна, и от публична собственост върху средствата за производство и икономически интервенционализъм чрез макроикономически политики, предназначени да коригират пазарните фалити, да намаляват нивото на безработица и да поддържат ниска инфлацията. Степента на намеса на пазарите варира между различни страни. Някои смесени икономики, като Франция при дирижизма, също така включват степен на непряко икономическо планиране.

Други

Други варианти на капитализма са:

Етика, морал и основни ценности на капитализма

Критики

Capitalism-stencil
Антикапиталистически графити с шаблон от Северна Гърция

Самото понятие „капитализъм“ възниква в социалистическите среди, подлагащи на критика икономическата система в Западна Европа в средата на 19 век. Капитализмът е критикуван по различни от представители на разнородни течения – социалисти, анархисти, комунисти, националсоциалисти, социалдемократи, фашисти, християндемократи, антиглобалисти.

Критиците на капитализма го свързват с различни негативни социални явления, като несправедливо разпределение на богатството и властта, тенденция към образуване на монополи и олигополи, олигархично държавно управление, империализъм, различни форми на стопанска и културна експлоатация, подтискане на работниците и профсъюзите, алиенация, икономическо неравенство, безработица, стопанска нестабилност, нерационално използване на природните ресурси.

Много социалисти смятат капитализма за ирационален, тъй като производството и управлението на икономиката не са предварително планирани, което създава вътрешни дисбаланси в стопанската система.[22] Крайните социалисти, като марксистите, се застъпват за насилствено премахване на капитализма чрез революция и установяване на алтернативна система – комунизъм. Практическите опити за осъществяване на тази идея довеждат до икономическа система с много сходства с капитализма, определяна понякога като държавен капитализъм. По-умерените критици на капитализма, като социалдемократи или християндемократи, се стремят към реформирането му чрез различни политически мерки, като регулиране на пазарите или частична национализация, които довеждат до възникването на т.нар. смесени икономики.

Капитализмът е критикуван и въз основа на религиозни съображения. Традиционните авраамически религии – юдаизъм, християнство и ислям – изрично забраняват заемането на пари срещу лихва, което е един от основните елементи на капитализма. Някои християнски автори критикуват капитализма за неговите материалистични аспекти.[23]

Контрааргументът на критиките за изчерпването на ограничените природни ресурси се състои от икономическия закон за намаляващата възвръщаемост, алтернативната цена, както и недостига в икономиката – движещи фактори на ценообразуването и предлагането. Тези принципи означават, че колкото повече някой има от даден продукт, толкова по-малко той е готов да плати за една допълнителна единица от същия продукт, способността на човек да консумира е ограничена от фактори, които причиняват даването на приоритети в производството и потреблението; а с увеличаването на недостига на една стока, толкова по-високи стават цените за нея. Саморегулиращият се характер на пазара, е това, което известният икономист и философ Адам Смит нарича Невидимата ръка.

Друго

След Първата световна война, с последвалите я революции, в отличие от либералния капитализъм на запада и болшевишкия комунизъм на изтока се оформя технократския и корпоративен фашизъм, който „примирява“ хищническата природа на необуздания капитализъм със зверските страсти на ленинизма (според Уинстън Чърчил) по одържавяването и национализацията на цялата гражданска собственост в бившата Руска империя.

Вижте също

Бележки

  1. Chris Jenks. Core Sociological Dichotomies. „Capitalism, as a mode of production, is an economic system of manufacture and exchange which is geared toward the production and sale of commodities within a market for profit, where the manufacture of commodities consists of the use of the formally free labour of workers in exchange for a wage to create commodities in which the manufacturer extracts surplus value from the labour of the workers in terms of the difference between the wages paid to the worker and the value of the commodity produced by him/her to generate that profit.“ London, England, UK; Thousand Oaks, California, USA; New Delhi, India: SAGE. p. 383.
  2. а б в г Braudel, Fernand. Production, or Capitalism away from home. // The Wheels of Commerce, Vol. 2, Civilization & Capitalism 15th–18th Century. Los Angeles, University of California Press, 1982. ISBN 9780520081154. p. 231 – 373. (на английски)
  3. Banaji, Jairus. Islam, the Mediterranean and the rise of capitalism. // Journal Historical Materialism 15. Brill Publishers, 2007. DOI:10.1163/156920607X171591. p. 47 – 74. (на английски)
  4. а б в Capitalism. Encyclopedia Britannica, 2006. (на английски)
  5. capitalism. // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на 14 септември 2011. (на английски)
  6. Scott, John. Industrialism: A Dictionary of Sociology. Oxford University Press, 2005. (на английски)
  7. Werhane, P.H. Adam Smith and His Legacy for Modern Capitalism. // The Review of Metaphysics 47 (3). Philosophy Education Society, Inc., 1994. (на английски)
  8. а б в free enterprise. // Roget's 21st Century Thesaurus, Third Edition. Philip Lief Group, 2008. (на английски)
  9. Barrons Dictionary of Finance and Investment Terms. 1995. p. 74. (на английски)
  10. market economy. // merriam-webster.com. Merriam-Webster, 2011. Посетен на 14 септември 2011. (на английски)
  11. About Cato. // Cato.org. Посетен на 6 ноември 2008. (на английски)
  12. The Achievements of Nineteenth-Century Classical Liberalism. // (на английски)
  13. а б Murray, James Augustus Henry. Capital. // A New English Dictionary on Historical Principles. Oxford English Press. p. 93. (на английски)
  14. Ricardo, David. Principles of Political Economy and Taxation. John Murray Publisher, 1821. (на английски)
  15. Braudel, Fernand. The Wheels of Commerce: Civilization and Capitalism 15 – 18 Century. Harper and Row, 1979. p. 237. (на английски)
  16. Атали, Жак. Евреите, светът и парите. Рива, 2009. ISBN 954-320-002-5. с. 391. (на български)
  17. Марк Блок. Апология истории, IV, 3
  18. Н.Розенберг, Л. Е. Бирдцелл, мл. „Как Запад стал богатым“
  19. Статья „Рабочий класс“ в БСЭ
  20. Williams 1983, с. 52.
  21. Musacchio, Aldo. Economist Debates: State capitalism: Statements. //
  22. Brander, James A. Government policy toward business. 4th ed. Mississauga, Ontario, John Wiley & Sons Canada, 2006. (на английски)
  23. III. The Social Doctrine of the Church. // The Vatican. Посетен на 26 февруари 2008. (на английски)
Цитирани източници
  • Williams, Raymond. Keywords: A vocabulary of culture and society. Oxford University Press, 1983. ISBN 0195204697. (на английски)

Литература

Външни препратки

1980-те

1980-те („осемдесетте години на 20 век“, съкратено „осемдесетте“) е десетилетието от 1 януари 1980 до 31 декември 1989 г.

През това десетилетие настъпват големи социално-икономически промени в резултат на напредъка в науката и технологиите и преминаването в много страни от планова икономика към лесе-фер капитализъм. Мнозина икономисти са на мнение, че глобалните икономически тенденции през 1980-те поне отчасти се свързват с рейгъномиката – период на рекордно икономическо развитие в историята на САЩ.

В резултат на икономическата либерализация редица многонационални корпорации в областта на производството се преместват от развитите страни в Тайланд, Мексико, Южна Корея, Тайван и Китай. Япония и Западна Германия отбелязват голям икономически ръст. През десетилетието започва СПИН пандемията, жертва на която към 2013 стават около 39 милиона души. Учените оповестяват настъпването на глобалното затопляне.

Обединеното кралство и САЩ възприемат все-повече принципите на икономика на предлагането, започвайки тенденция към стабилност в международната търговия, която ще се затвърди през следващото десетилетие, когато разпадането на СССР прави по-популярни десните икономически политики.

Последното десетилетие на Студената война започва със неизменната конфронтация между суперсилите САЩ и СССР, която обаче ескалира след като президентът Рейгън се отказва от политиката на задържане и възприема по-агресивна позиция поради съветската намеса в Афганистан, което води до ново замразяване на отношенията. САЩ също се намесва с военна сила в Никарагуа, Салвадор и остров Гренада, където има антиамерикански настроени правителства и партизански движения. През 1983 г. Рейгън обявява нова отбранителна инициатива (наричана „междузвездни войни“), която поне за известно време спира американско-съветските преговори за разоръжаване.

През 1988 г. Михаил Горбачов изтегля съветските войски от Афганистан. Той провежда множество икономически и политически реформи – гласност и перестройка, довели до рухване на социалистическата система. Една по една държавите сателити на СССР отхвърлят старите си правителства и те са заменени от демократични. Поредицата от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 г. е известна като „есента на народите“. В резултат на промените към 1988 г. отношенията между Изтока и Запада се подобряват и Студената война отшумява.Развиващите се страни срещат все по-често икономически трудности и са изправени пред дългови кризи, за които се налага намесата на Международния валутен фонд и Световната банка. В средата на десетилетието в Етиопия настъпва глад, довел до множество жертви, и преодолян с помощ от чужбина, включително известният концерт Live Aid през 1985 г.

В Близкия изток продължават въоръжените конфликти и насилието. Към войната в Афганистан се добавят Ирано-иракската война, войната в Ливан, Нагорнокарабахският конфликт, бомбардировките на Либия и първата интифада в ивицата Газа и Западния бряг на р. Йордан. Ислямизмът става мощна политическа сила и са основани множество терористични организации, включително Ал-Каида.

Генетиката отбелязва значителен напредък и след години експерименти върху животни през 1989 е предприета първата генетична модификация при хора, довела до създаването на генна терапия. Родени са първите „дизайнерски бебета“ по метода на асистирана репродукция. Сурогатното майчинство е приложено за първи път през 1986 г.Във втората половина на 1980-те се развиват компютърните мрежи и Интернет – зародил се първоначално в университети в САЩ под формата на USENET, Fidonet и Bulletin Board System. Към 1989 Интернет става глобална мрежа, обхванала развитите страни с презокеански и сателитни връзки. Въз основа на опита си от 1980-те Тим Бърнърс-Лий създава концепцията за уеб към 1989 и прави първите демонстрации през декември 1990 и 1991 г. Телевизията прониква и в развиващите се страни, като броят на приемниците в Китай и Индия нараства съответно 15 и 10 пъти.

Анархизъм

Анархизмът е политическа философия, мотивирала анархистките движения по света. Анархизмът застава в опозиция на властта и йерархичната организация във всички човешки отношения. Като следствие анархизмът се противопоставя на всяка форма на държавност и защитава анархията като алтернативна форма на обществено устройство.Анархизмът обикновено се счита за радикално лява идеология и по-голямата част от анархистката икономическа визия и анархистката социална философия отразяват анти-авторитарни интерпретации на комунизма, колективизма, синдикализма, мутуализма и икономиката на участието. Традиционно анархистите са атеисти. Основен символ е червено-черното знаме..

Антиглобализъм

Антиглобализъм е движение, което е критично към процесите на глобализация и корпоративния капитализъм. Известно е още като глобално движение за справедливост , алтерглобализъм , анти-корпоративно движение, движение против неолиберализма и други.

Антиимпериализъм

Терминът антиимпериализъм се отнася до движения, които под една или друга форма се противопоставят на империализма.

Те са най-вече против завоевателните войни. Възниква в Съединените американски щати по време на Испано-американската война. През 1898 г. писателят Марк Твен след анексията на САЩ във Филипините основава Антиимпериалистическа лига на Съединените щати. Като самостоятелно политическо движение антиимпериализмът възниква в Европа в края на 19 век и в началото на 20 век.

През 1916 г. Ленин пише "Империализмът като висш стадий на капитализма", с което изяснява основни положения на империализма и антиимпериализма. Че Гевара в своите творби говори за световна съпротива на империализма и необходимостта от неговото унищожаване.

Диктатура на пролетариата

Диктатурата на пролетариата е израз, измислен от Луи Огюст Бланки, и понякога използван от Карл Маркс, за да се представи преходната фаза от капиталистическо към комунистическо общество.

Когато все още съществува държавата, марксистката теория разглежда замяната на съществуващата капиталистическа икономическа система и изграждането на безкласово комунистическо общество да се реализира с неограничена власт, наричана диктатура на пролетариата, поддържана от голямата обществена група на пролетариата. Теоретично под диктатура се разбира не класическата еднолична и неограничена власт, а революционно правителство, опиращо се на пролетариата. Неговото основно действие е подтискането на обществените групи поддържащи съществуването на буржоазната социална и управленческа форма, както и реализация на целите за създаване в перспектива на комунистическо безкласово общество със структура и собственост, съгласно марксистката теория. Марксизмът отрича други форми за преход от капитализъм към комунизъм.

Тази концепция е в центъра на много дебати, които основно се отнасят до това как да се приложи самата диктатура на пролетариата. Управлението на болшевиките, както и други режими определят своята форма на управление като диктатура на пролетариата. Това понятие е използвано и от противниците на марксизма, но с негативно значение и като основа за критика. Причината за това е, че теоретичната постановка за революционното правителство, осъществяващо диктатурата на пролетариата, на практика е заменена с еднолична диктатура.

Държавен капитализъм

Държавният капитализъм е капиталистическа икономическа система, при която държавата замества частните предприемачи в ролята им на капиталисти.

При държавния капитализъм често частната собственост е експроприирана по силата на някаква идеологическа индоктринация (примерно под лозунга „от ръцете на експлоататорската класа“), като цялата собственост (без личната, която е неотчуждима и по своята правна природа) ведно с всички средства за производство се съсредоточава в ръцете на един капиталист – държавата, управлявана в повечето случаи от партийна върхушка и номенклатура. Придадената стойност от труда на наемните работници-граждани се преразпределя от единствения капиталист в случая – държавата, била тя наричана социалистическа или комунистическа.

Различни противници на държавния капитализъм, като анархистите, твърдят, че държавите от бившия социалистически блок не са нито народни, нито социални, а икономическата система при тях представлява по съществото си държавен капитализъм, като революциите в тях са използвани за изземване без обезщетение (по силата на идеологически мотивирана експроприация) на собствеността на гражданите, която преминава от ръцете на частните собственици у единствения капиталист в случая – т. нар. социалистическа държава.

Икономика

Икономиката се състои от икономическата система на дадена страна или определен регион, работните, капиталовите и земните ресурси, икономическите агенти, които социално участват в производството, обмяната, дистрибуцията и консумирането на стоки и услуги в тази област или регион. Дадена икономика е крайният резултат от прогреса, който включва техническа еволюция, история и социална организация, както и нейната география, естествени ресурси и екология, като основни фактори. Тези фактори определят контекста, съдържанието и съвкупността от условия и параметри, при които икономиката функционира.

Икономиката е неотделима част от историята и устройството на обществото, произходът на думата може да бъде проследено до Древна Гърция, като идващо от гръцкото οικονομία, „човек, ръководещ домакинството“, дума, производна на οικος, дом, и νέμω, „разпределям, управлявам“.

Съвременния капитализъм е пазарна икономика, в която собствеността на производствения капацитет е притежаван и управляван от частния сектор. Ролята на държавата е ограничена, до голяма степен, и се свежда до определени задачи.

От друга страна, традиционния социализъм е икономика, основана на команда, в която пазарите на свободния обмен на стоки и услуги, както и производството им, се заменят с производство, търговия и дистрибуция, направена от правителството на централното планиране или държавни предприятия. В тази икономика всички частни собственици на капитала (наречен капиталист) и на земя (наречени собствениците на земя) не са разрешени или забранени; разрешено само частната собственост е на потребителски стоки.

Комунизъм

Комунизъм (от латински: commùnis, „общ“, „обществен“) е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление, премахване на наемния труд и на държавата. В частност „комунизъм“ се нарича и обществено-политическата, икономическа и идеологическа система, изградена от тоталитарните режими в Съветския съюз и страните от неговата сфера.Според марксистката теория (философско-историческа система с претенции за научност,), комунизмът е етап от историческото развитие, който възниква като неизбежен резултат от развитието на производителните сили, предизвикващо свръхизобилие на материално богатство и даващо възможност за разпределение, основано на нуждите („от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“), и за обществени отношения, базирани на свободното сдружаване на индивидите, което предполага „отмирането на държавата“ като инструмент на политическата принуда. Според съветския марксизъм социализмът е преходен етап между капитализма и същинския комунизъм. Ленинизмът извежда на преден план концепцията за партията-авангард: централизирана организация от професионални революционери, която трябва да оглави комунистическата революция и да упражнява цялата политическа власт „в името на работниците“ по време на прехода от капитализъм към социализъм.Поддръжниците на безвластническия комунизъм се противопоставят на идеята за диктатура на пролетариата и за авангардната роля на комунистическата партия и поддържа незабавното изоставяне на капитализма и преминаване към истинско комунистическо общество. Според тях организацията на комунистическо общество може да се осъществи единствено чрез доброволни споразумения и сътрудничество между свободни хора. За да бъдат възможни те, държавата със своята управляваща класа и репресивен апарат трябва да бъдат унищожени. Те нямат претенциите да прогнозират институциите в комунистическото общество, оставяйки на неговите членове да намерят най-добрите форми за организация, подходящи за конкретните условия.

Редица държави в миналото и днес се наричат комунистически, въпреки че обществено-политическото и икономическото им устройство е далеч от теоретичния модел на комунизма. Така съвременната стопанска система във Виетнам включва принципите на дой мой, в Китай – на „социалистическата пазарна икономика“, а класическият комунизъм в Съветския съюз е определян от редица комунисти като държавен капитализъм. Комунистическата партия управлява България от средата на 40-те до началото на 90-те години на XX в. Според някои изследователи, комунистическите режими са довели до гибелта на около 90 милиона души.

Ленинизъм

Ленинизмът (или марксизъм-ленинизъм) е обществена и икономическа теория и политическа практика, които се базират на марксизма. Той е разработен от Владимир Илич Ленин в началото на 20 век и приложен на практика в подготовката и извършването на Октомврийската революция в Русия.

Според Сталин, ленинизмът е марксизъм по време на империализма и пролетарските революции.

Главните отличителни черти на марксизма-ленинизма спрямо традиционния марксизъм са:

Комунистическата партия играе решаваща роля по пътя към комунизма. Според Маркс както събарянето на капитализма, така и преходът към комунизъм е обективен – неизбежен процес. Ленин смята, че субективният фактор е изключително важен за ускоряване или забавяне на този процес: една идеологически образована и съзнателна част от пролетариата – неговият авангард – пролетарската партия е в състояние да подпомогне обществените промени, необходими както в периода преди събарянето на капитализма, така и през преходния период между събарянето на капитализма и въвеждането на комунистическото общество.

Събарянето на световния капитализъм не винаги започва в най-развитите капиталистически страни, а в най-слабото място на световната капиталистическа система, тоест това може да стане и в по-малко развити капиталистически страни.

Вдъхновено и ръководено от работническата класа, и бедното селячество е революционна класа. В по-слабо развитите капиталистически страни именно бедното селячество допълва силата на работническата класа, по този начин въможна е диктатура на пролетариата и при малобройна работническа класа.

Империализмът е висш и последен стадий на капитализма.Същевременно, политиците – ренегати, самоопределящи се като марксисти, развили дейност в различни исторически периоди, смятат, че ленинизмът е форма на изкривяване, а не на развитие на марксизма. По времето на Октомврийската революция сред тях са Юлий Мартов, Карл Кауцки и Роза Люксембург.

Лесе-фер

Лесѐ-фер (от френски: laissez-faire, [lɛsefɛʁ] – „оставете да се прави“, както и на английски, но с английско произношение /ˌlɛseɪˈfɛər/) в икономиката е икономическа среда, в която сделките между икономическите субекти са свободни от държавни регулации (държавна интервенция) под формата на държавно регулирани цени, държавни субсидии, държавно наложени монополи, като се допуска само такава държавна намеса, която да гарантира правото на частна собственост (закони против кражбата и агресията/насилието) и другите основни човешки права. Фразата на френски буквално означава „да се позволи да се прави“, но по-широко означава „да се позволи да е“ или „да се остави по само себе си“.

Учените приемат, че държава с икономическа среда лесе-фер никога не е съществувала (винаги е имало или твърде много държавна намеса, или твърде малка държавна намеса (недостатъчна, неадекватна или никаква защита на човешките права), или изобщо е нямало държава).

Обективизъм (Айн Ранд)

Обективизмът е философия, съдадена от руско-американската философка и романистка Айн Ранд (1905-1982). Обективизмът твърди, че реалността съществува независимо от човешкото съзнание; че човек поддържа директна връзка с реалността чрез своите сетива, посредством които той може да придобива обективни познания благодарение на процеса на създаване на понятия и използване на индуктивна и дедуктивна логика; че единствената морална цел на човек е преследването на собственото му щастие и собствения му рационален интерес; че единствената социална система, която е съвместима с този морал и която признава индивидуалните права, е въплътена в чистия laissez-faire капитализъм; и че ролята, която изкуството заема в живота на човек, е да придава и на най-смелите му метафизически идеи, чрез специално пресъздаване на реалността, физически облик – произведения на изкуството – които той да разбира и на които да откликва емоционално.

Първоначално Ранд излага своите философски идеи в романите си: „Изворът“, „Атлас изправи рамене“ и в други свои трудове. По-късно ги доразвива в списанията си: „The Objectivist Newsletter”, „The Objectivist”, „The Ayn Rand Letter“ и в сборниците си с есета като: „Въведение в Обективистката епистемология“ и „Добродетелта на егоизма“.

Името „Обективизъм“ произхожда от принципа, че човешкото познание и човешките ценности са обективни: те не са продукт на човешкото съзнание, а – определени от природата на реалността, която човешкият мозък възприема. Ранд уточнява, че избира това име, защото подходящият термин за философия, изхождаща от върховенството на екзистенцията (съществуващото; реалността) – екзистенциализъм – е вече зает.

Пазарна икономика

Пазарната икономика е икономическа постройка, при която повечето от разпределянето на ресурсите става чрез взаимодействието между продавачи и купувачи на стоки и услуги. Тя често се противопоставя по смисъл на плановата икономика, при която икономическите регулации и/или разпределянето на ресурсите се определят централизирано (от изпълнителната власт).Макар пазарната икономика често да се равнопоставя с чиста форма на капитализма, то това не винаги е вярно. Тя често позволява правителствена намеса с цел поправка на провал в пазарите. Ключовата разлика между пазарната и плановата икономика е именно количеството и най-вече начина за подобно вмешателство. Например, ако правителство се нуждае от определено количество стомана, то в пазарната икономика то ще събере средства чрез данъци и такси и ще купи продукта на пазарни цени, докато при класическото планово стопанство, правителството директно ще поръча производството на стоманата.

Точното количество и вид позволена правителствена намеса си остават спорни въпроси. Повечето поддръжници на пазарите вярват, че правителството има легитимна роля в определянето и налагането на правилата в пазарите. Дори по-спорен е въпросът за ролята на държавата в даването определена насока на икономиката и справянето с етичните въпроси, произтичащи от този вид социална постройка. Примери са появяването на неравностойни приходи за различни прослойки от обществото, протекционизма като национална политика, контрол върху финансовите пазари (чрез лихвените проценти) и други.

Панаир

Панаирите (на гръцки: πανηγύρι) са временни пазари и/или увеселения, периодично провеждани в даден град (по-рядко в село или дори в манастир), често свързани с определен празник през годината. Разграничават се търговски и нетърговски панаири.

Писател

Писател e човек, който се занимава със създаването на писмени произведения, предназначени за обществена, а не лична употреба. Човек, който пише литературни текстове непрофесионално, в името на своя лична нужда, за която няма читатели и аудитория, се нарича графоман. За някои писатели това е професия и когато основната част от доходите им идва от писането на литературни произведения, те обикновено са наричани „професионални писатели“. Като синоними могат да се използват автор или литератор, макар значението им да не съвпада напълно със значението на думата. Така например автор има малко по-широк смисъл и се използва за предаване на юридическа отговорност.

Трябва да се отбележи също така, че понятието писател е нееднозначно в различните култури и различните епохи. Възможно е авторите на научни или журналистически статии също да бъдат наречени така, макар да е общоприето писатели да се наричат само авторите на художествена литература. Литературата е изкуство, което използва словото като инструмент, а писателят работи с този инструмент, за да го доведе до професионално и художествено ниво.

Писателите използват писменото слово, за да комуникират идеи. Те създават различни форми на литературно изкуство и творчество като романи, разкази, поезия, пиеси, вестникарски статии, сценарии, пътеписи или есета. Висококвалифицираните писатели са в състояние да използват език, който допринася съществено за обогатяване на културата на едно общество

Популизъм

Популизмът е термин с латински произход (от populus – народ) – политическа позиция или стил в реториката, адресирани към широки слоеве в обществото. В българския език думата популизъм е заемка от френски: populisme и се свързва с бурните исторически събития от Френската революция. Терминът се използва за политическа насоченост на обществена група или индивид:

Разнородни обществено-политически течения и движения, насочени към суверена, издигащи идеи за пряко участие на народа в управлението и стимулиращи недоверието в държавните институции.

Начин за политическо поведение за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на суверена (създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми).

Постмодернизъм

Постмодернизъм (пост, от латински post – след + модернизъм) е течение, концепция, философия, начин на мислене и писане, което се противопоставя на предхождащия го модернизъм, постмодернизъм буквално означава „след и контра модернизъм“. Постмодернизмът е тясно свързан с психоанализата, феминизма, деконструкцията, постструктурализма, постколониализма, неопрагматизма и изследванията на пола и рода (gender studies).

Идейните движения след романтизма трудно се поддават на дефиниция или категоризация, тъй като рядко може да се постигне консенсус. Постмодернизмът обикновено се свързва с новите идеи, мисловни модели и нагласи и промените в тяхното изразяване след Втората световна война, когато дори проблематизираните правила и категории на модернизма биват подложени на критика и преосмисляне. Те засягат визуалните изкуства, науката, културата и обществото и др.

Идеите и нагласите, които обикновено се свързват с постмодернизма, са: доминацията на масмедиите; случайността; политическите идеологии; релативизмът; артистичният еклектизъм и незавършеността; аморфността на идентичностите; формите и моделите; културният плурализъм; скептицизмът по отношение на науката, прогреса и идеалите; ироничната дистанция и пародийността и др. Компактният оксфордски речник на английския език се отнася към постмодернизма като „стил или концепция в изкуствата, характеризиращ се в недоверието в теории и идеологии и от привличането на вниманието към конвенциите.“Терминът започва да се използва през 70-те години на ХХ век в различни области. Например Джон Уоткинс Чапман заявява „един постмодерен стил на рисуване“, за да се разположи извън репертоара на френския импресионизъм. Основните идеи на постмодернизма са изследвани от Жан-Франсоа Лиотар („Постмодерната ситуация“, 1979, и др.), Юрген Хабермас („Модерност срещу постмодерност“, 1981, и др.), Фредерик Джеймисън („Постмодернизмът или културната логика на късния капитализъм“, 1991, и др.), Ихаб Хасан, Матей Калинеску и др.

Румен Аврамов

Румен Любенов Аврамов е български икономист и стопански историк.

Свободен пазар

Свободният пазар в икономиката обхваща всички пазарни размени в обществото, които са предприети доброволно, без да са резултат от външен натиск или принуда.

При свободния пазар размените на стоки и услуги се извършват според доброволно споразумение относно цената между продавача (този, който ги предлага) и купувача (този, който ги получава). Цените се определят според търсенето и предлагането на пазара. Решението на двете страни дали са съгласни относно цената на размяната и дали искат да я предприемат, се взима свободно и доброволно.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.