Каменна епоха

Каменната ера е най-старият културно-исторически период в развитието на човечеството, когато основните оръдия на труда и оръжията са изработвани от камък, макар по същото време да са употребявани и дърво, рога и кости. В края на каменната ера възниква и се разпространява използването на глинени съдове.

Каменните оръдия се изработват от различни видове камък според своето предназначение. Така например кремък и плочник са използвани за изработването на режещи инструменти, а базалт и пясъчник за работни инструменти, например хромели, примитивни малки ръчни воденични камъни. Към края на каменната ера са одомашнени някои диви животни и започва експлоатацията на медна руда за изработване и използване на метални сечива и оръжия.

В различните райони по света каменната ера протича по различно време и по различен начин. Въпреки това поради сходните елементи от битовата култура е възможна определена класификация. През 1836 г. датският археолог Кристиян Томсен създава своята трипериодна система – каменна, бронзова и желязна епоха). В 1856 г. английският учен Джон Лубок разделя каменната ера на две епохи, стара и нова – палеолит и неолит, а по-късно на три периода – стар (палеолит), среден (мезолит) и нов (неолит).

През палеолита оръдията на труда и оръжията, изработвани от човека, са по-груби и примитивни, но с течение на времето хората ги усъвършенстват и през неолита те са доста по-сложни, по-тясно специализирани и по-качествени. В края на 1860-те френският археолог Габриел дьо Мортийе разработва по-подробна периодизация, като я разделя на шест различни култури.

Според настоящите данни и доказателства, люлката на човешкия род се намира в Източноафриканската рифтова система и по-специално в северна Етиопия, като разселването на праисторическите хора протича на различни етапи и по различни маршрути.

Човешка праистория и история
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Каменната ера в археологията

Metkrok av ben från stenåldern, funnen i Skåne
Риболовна кука от каменния период

Точните дати на този период остават неопределени, спорни и зависят от конкретния регион, който се изследва. Въпреки това може да се говори за каменна ера като цяло, за цялото човечество, въпреки че в някои култури не се е появила металургия, не са се сблъскали с влиянието на технологически развитите цивилизации. Периодът все пак започва преди около 3 милиона години, с първите хуманоиди, живеещи в Африка, които започват да използва каменни оръдия на труда, за да решават битовите си задачи. Мнозинството австралопитеци вероятно не са използвали каменни оръдия на труда, макар тяхната култура да се изучава в този период.

Тъй като до наши дни са достигнали предимно каменни находки, върху тях се провеждат археологически изследвания. Археолозите провеждат различни проучвания на каменните предмети, за да установят тяхната типология, предназначение и технологическо използване. Нерядко инструментите на каменната епоха достигат до нас в полуразрушено състояние, затова разделът експериментална археология се занимава с тяхното възстановяване и създаване на техни копия.

Съвременно използване на термина

National park stone tools
Различни каменни инструменти

Един от проблемите в използването на термина каменна ера се заключава в това, че да се съди за нивото на развитие на доисторическите общества (общества без писменост) може само на основание на съхранилите се каменни инструменти, а не по типа и сложността на устройството на обществената организация, източниците за получаване на продоволствия или адаптацията към суровия климат. Това произтича от археологическите методи, използвани в деветнадесети век, когато е разработена тристепенната историческа система. Главната цел на тези методи се заключава в провеждане на максимално количество археологически разкопки за намиране на каменни инструменти. Съвременните методи в археологията обаче се основават на това къде има най-голям сбор информация, която значително би разширила знанията ни за тези доисторически времена и би позволила да се разбере кое в древните времена човешко общество има най-сложна организационна система. Всичко това прави термина каменна ера (в съвременния смисъл) остаряло за обозначение на указания временен период. Сега е известно, че на развитието на древните общества оказват влияние множество различни фактори, като селско стопанство и религия, а каменните оръдия не са находки, които да могат напълно да отразят степента на развитие на древното общество, неговите вярвания и бит. Те дават сведения единствено за битовата и материална култура на древните хора.

Още един проблем, свързан с понятието каменна ера се заключава в това, че терминът е създаден за описание на археологически култури на древна Европа, и не бива да се прилага в отношенията на другите региони на света, такива като Северна Америка и Южна Америка, Океания, където племената на земеделците или ловците-събиратели използват камък чак до тяхната европейска колонизация. Така също използването на металите в живота на древните хора не носи толкова важен характер, колкото е прието да се мисли, и термините Медна, Бронзова и Желязна епоха са не съвсем приемливи за обозначение на дадените периоди в човешката история. Така например във времето, когато в целия свят активно се използват изделия от желязо, в Америка желязото е неизвестно до 1492 година (но са известни мед, сребро и злато), а в Океания – до XVII век.

Следващата след каменната ера е бронзовата епоха, в течение на която хората се научават да изработват бронзови инструменти от мед и калай и да ги използват във всекидневието. Преходът от каменната ера към бронзовата епоха за по-голямата част от човечеството става в периода от 6 до 2,5 хиляди години преди новата ера. Обаче в някои райони, като например Централна и Южна Африка каменната ера директно преминава в желязната епоха, защото не навсякъде, където има човешки общества, те имат достъп до едни и същи метални ресурси. Обикновено се смята, че каменната ера завърша ок. 6000, а на някои места ок. 4000 години пр.н.е. Но културата на Инките в Южна Америка съществува на ниво каменна ера до ок. 2000 година пр.н.е. когато златото, медта и среброто започват да се използват повсеместно. Австралия остава в каменния век до XVII век.

Преходът от каменната епоха към бронзовата, както се вижда, не е едновременен. Преходът се характеризира и с началото на използването на злато, сребро освен медта, което се потвърждава в находките от неолита. Той е кратък и протича само в отделни региони, защото бронзовата сплав се появява и разпространява много бързо. Например, при намерената ледена мумия, Йоци, са забелязани както меден топор и нож, така и кремък, което говори за близост на технологиите на каменната и медната епохи. Съвместното използване на каменни и метални оръдия на труда продължава чак до ранното Средновековие. В Европа и Северна Америка каменните сечива се употребяват и до края на XX век. В диканята се използват дялани кремъци или метални шипове т.е двете технологии едновременно.

Хронология

Палеолит

Това е периодът на най-древната човешка история, който обхваща времето от отделянето на човека от животинския свят и появяването на първобитно-общинните отношения до окончателното отдръпване на ледниците. В палеолита човекът започва да използва каменни инструменти във всекидневния си живот. Каменната ера обхваща една голяма част от развитието на човечеството (около 99 % от времето[1]) на земята и започва преди 2,5[2], или 2,6[3] милиона години. Каменната ера се характеризира с появата на каменните инструменти, селското стопанство и завършването на плейстоцена около 10 000 години пр.н.е.[1][4][5] Епохата на палеолита завършва с настъпването на мезолита, който на свой ред завършва с началото на неолита.

По време на палеолита хората живеят в неголеми номадски и полуномадски общини, като племена и се занимават със събиране на растения и лов на диви животни[6]. Палеолитът се характеризира с използването предимно на каменни предмети, макар да могат да се намерят и такива, изработвани от кост и дърво. Природните материали са адаптирани от човека за използването им като инструменти, така както са били адаптирани и кожите и растителните влакна, но находки от тях не са достигнали до наши дни. По време на палеолита човекът еволюира от ранните представители на рода Homo, например Homo habilis, които използват примитивни каменни оръдия на труда до анатомически съвременния човек (Homo sapiens sapiens)[7]. В края на палеолита човекът създава първите произведения на изкуството и започва да практикува религия и духовни и религиозни обреди, като например погребване на мъртвите[6][8][9][10]. Климатът по време на палеолита включва ледниковите и междуледниковите периоди, когато температурите варират от високи до ниски и обратно.

Ранен палеолит

Atlanthropus mauritanicus

Atlanthropus mauritanicus

Среден палеолит

Този период е най-добре познат като ерата през която неандерталците живеят в Европа и Близкия изток (преди ок. 300 000 – 28 000). Тяхната технология е главно мостерианска, но физичните характеристики неандерталците са открити в неясна връзка с по-скорошната Шателперонска археологическа култура в Западна Европа и няколко местни в Източна Европа/Евразия. Няма доказателства за наличието на неандерталци в Африка, Австралия или Америка.

Неандерталците се грижат за своите възрастни и практикуват ритуални погребения, което показва наличието на организирано общество. Най-старото доказателство за селище в Австралия е от около преди 40 000 години, когато съвременните хора пристигат от Азия през островите. Доказателствата за символични и обредни дейности като декорация на тялото и погребение са неясни за средния палеолит и са все още предмет на дебат. Скалните жилища при Бхимбетка са най-старата следа за хора в Индия, които са на около 30 000 години.

Jebel-Irhoud

Череп от този период в Мароко

Ateriense Punta foliácea

Подострен камък, типичен за тази култура

Ateriense punta

Друго типично сечиво за тази култура

Ateriense raspador

Характеристично атерийско стъргало

Късен палеолит

Отпреди 50 000 до 10 000 години в Европа Късния палеолит приключва с края на плейстоцена и началото на нова холоцена епоха (края на последната ледена епоха). Съвременните хора се разпръскват по земята през този период наречен късен палеолит. Той е характеризиран със сравнително бърда поредица от често сложни каменни артефакти и голямо увеличение на създаването на изкуство и лични орнаменти. През периода от преди 35 000 до 10  000 години се появяват: от 35 хил. до 30 хил. г. Шателперон, 40 хил. – 28 хил. Ориняшки, 22 хил. – 22 хил. Гравет, 22 хил. – 17 хил. Солютрейски, и 18 хил. – 10 хил. Мадленски. Всички те, с изключение на Шателперон, са свързани със съвременните хора. Авторството на Шателперон все още е предмет на дебати.

Америка пък е заселена през Беринговия проток, който е бил суша по това време поради ниските нива на моретата. Тези хора се наричат палео-индианци и най-старите документирани техни находки са тези на Кловис отпреди 13 500 г. В световен мащаб обществата са ловци-събирачи, но има доказателства за местни идентичности, които се появяват сред голямото разнообразие на каменни инструменти, създадени за отговарят на различната външна среда.

Mechta el-Arbi

Череп Mechta el-Arbi

Мезолит

OpgravingStevoort
Предмети от мезолита

Мезолитът е периодът между палеолита и неолита, с варианти, датиращи от XV до VI хилядолетие пр.н.е.

Началото на мезолита е свързано с края на ледниковия период в Европа и изчезването на мега-фауната, което засяга голяма част от човешките култури на Европа. За регионите, които не са засегнати от този процес, вместо термина „мезолит“ се използва хронологично идентичния „епипалеолит“; за тези култури границата с палеолита не е толкова рязка, а понякога е просто условна.

Мезолитът започва в края на плейстоцена, завършва с разпространението на селското стопанство, което се появява в различни географски райони по различно време. В някои области като Близкия изток, където земеделието вече съществува в края на плейстоцена, мезолитът е кратък и почти незабележим. Този период обхваща края на ледниковия период, когато на земята се установява познатия днес климат, флора и фауна. През мезолита хората успяват да се разселят далеч на север, усвояват територията на Шотландия, балтийските държави и части от крайбрежието на Арктика.

Най-значимите постижения на мезолита са изобретяването на лъкове и стрели, както и опитомяването на животните. Кучета са използвани за лов и опазване на дома. Тази епоха се характеризира с малки съставни инструменти от кремък. В някои места са запазени рибарски мрежи, каменни тесли и дървени предмети, като например канута и салове.

Мезолитът отбелязва напредък в развитието на социалните фактори: членоразделна реч, разработването на общи норми и правила на поведение, както и на забрани, които са определени идеологически и стават част от традицията, религията и табуто. Разпространяват се форми на насилие, които не са свързани с проблема за оцеляването, а с нарушение на социалните норми, когато към извършителите се прилагат различни форми на принуда, а понякога и физическа разправа.

Натрупват се нови знания за света, развиват се и се усъвършенстват умения, които помагат на оцеляването. Така че, за да оцелеят, хората са принудени да знаят характеристиките на областта, навиците на животните, растенията и свойствата на природните минерали. Има първи опити в лечението на наранявания по време на лов, навяхвания, циреи, ухапвания от змия и т.н. Провеждат се и първите операции: вадене на зъби, ампутация на крайници. Формират се първите т.нар. „жилищни хълмове“.

Възниква и се развива изкуството. Намерени са множество рисунки на хора, животни, растения, както и скулптури, които с времето стават по-сложни. Има дори рисунки на фантастични създания (като човека-риба), което говори за възникването на митове и легенди. Появяват се и първи наченки на пиктографията – прототип на рисувателната писменост. Появяват се музика и танци, които са използвани по време на празници и ритуали, свързани с религиозни вярвания и обреди.

В горските райони на света се появяват първите признаци на обезлесяване, което става широко разпространено в периода на неолита, когато се обезлесяват целенасочено големи площи за нуждите на селското стопанство.

В археологията на предколумбова Америка, терминът мезолит не се използва за да се избегне хронологично объркване, тъй като явление като европейския мезолит (култивиране на растения, местна керамика) възниква в Америка много по-късно, около 2000 г. пр.н.е. (късен архаичен период в американската история). Повечето племена на Северна и Южна Америка се занимават предимно с лов и събирателство и усвояват земеделието едва при контакта си с европейците.

Неолит

Неолита, или Новокаменната ера, е характерна с широкото разпространение на селското стопанство и преходът от търсене на храна към произвеждане на храна. Това е една от най-революционните промени в човешката история, наречена още Неолитна революция. Развиват се и грънчарството, полираните каменни оръдия и се появяват по-сложни и по-големи селища като Чаталхьоюк и Йерихон. Някои от тези характеристики се появяват на определени места по-рано в предходния мезолит. Като цяло първите неолитни култури се появяват около 7000 г. пр.н.е. в плодородния полумесец (Месопотамия) и се разпространяват концентрично към другите части на света. Въпреки това Близкия изток не е единствената родина на селското стопанство тъй като то се развива и в Средна Америка (индианските култури, които отглеждат царевица) и в Далечния изток (древните китайци, които отглеждат ориз). Възникването и развитието на земеделието води до допълнително разделение на труда и възникване на нова обществена и цивилизационна форма – градът и градския начин на живот.

С развитието на земеделието, поради увеличената нужда от по-сигурно прибиране и съхраняване на реколтата и преработката на растенията се появяват шлифовани каменни артефакти, включително инструменти за мелене, рязане и кълцане. Скара Брае, близо до Оркнейските острови, е един от най-запазените образци за европейско неолитно селище. Общността съдържа каменни легла, рафтове и дори вътрешна тоалетна свързана с поток.

Първите мащабни строежи пък са градските кули и стени (Йерихон) и церемониалните обекти (мегалитът Стоунхендж). Храмовете Джгантия в Гозо на малтийския архипелаг са най-старата оцеляла постройка в света, построена ок. 3600 – 2500 г. пр.н.е.

Най-ранното доказателство за търговска дейност е от също от неолита, когато наскоро заселилите се хора започват да внасят необходимите им стоки от разстояния от по няколкостотин мили. Затова се смята, че търговията като обособена човешка дейност е възникнала именно през неолита.

Тези находки са доказателство, че през неолита съществуват достатъчни ресурси и наличие на обществена организация и кооперация, които да позволят на големи групи хора да работят по тези мащабни проекти. До каква степен това е основа за създаване на нови елити и усложняване на социалната йерархия е все още въпрос на дебат. Въпреки че някои късни неолитни общности създават сложни общества подобно на древните хавайци, базирани на съвременните племена с приблизително ниво на технологията, повечето неолитни общества са прости и егалитарни. Сравнение на изкуството на двете ери обаче, кара някои теоретици да стигнат до заключението, че неолитните общества са по-йерархични от тези на палеолита.

Материална култура

Прехрана

Източниците на храна за човека през каменната епоха са животните и растенията в района му на обитаване. Хората ползват за храна месото и вътрешните органи на животни, включително и черния дроб, бъбреците и мозъка. Млечни продукти и растителни храни, богати на въглехидрати (като бобови и житни култури), са консумирани малко. Използват се листата и корените на растенията. Месото от животните се добива главно чрез лов, макар че в края на каменната епоха започва да се развива скотовъдството. Също така, много преди селскостопанската революция през неолита, се увеличава консумацията на бобови растения, за което говорят археологически находки в Израел.[11]. Освен това, последните археологически данни показват, че хората започват да обработват и ядат диви зърнени култури, преди повече от 23 хиляди години, още по време на ранния палеолит, но вероятно земеделието не е успяло да се разпространи по това време заради по-суровите климатични условия и по-опасната околна среда (наличие на повече и по-опасни хищни животински видове. [12].

Местообитание

Paulnabrone
Долмен в графство Клеър, Ирландия

Преди около два милиона години, хората за първи път започват да развиват анторопогенни структури в Източна Африка, изграждани от камъни и клони на дървета с помощта на най-прости механизми. Преди около 500 хил. години, хората започват да използват каменно колело при строителството. Някои от постройките от този период са открити близо до Ница във Франция. Местообитания на хора в каменната епоха са открити по целия свят, включително:

  • Палаткови структури във вътрешността на пещера, в близост до Грот Лазарет край Ница, Франция.
  • Структури с покрив, направен от дърво, намерени край Долна Вистоница в Чехословакия, на възраст около 23 000 години пр.н.е. Стените са изградени от камък и глина, във формата на блокове.
  • В много хижи на древните хора в Източна Европа и Сибир са открити кости на мамут, което предполага обитаването им от хора, ловували мамути за прехрана. Такива места са открити в долината на река Днепър в Украйна, както и в близост до Чернигов, в Моравия, Чехия и южната част на Полша.
  • Останки от животни в колибни структури на възраст от около 10 – 15 хиляди години пр.н.е. от Мадленската археологическа култура са открити на платото Паран във Франция.
  • Мезолитна гробница с няколко гроба и долмен с останките на мъж са открити в Граве. Подобни структури от епохата на неолита са открити в цяла Европа и Азия. В могилите са открити медни и бронзови инструменти, което нагледно демонстрира проблема с определянето на точния период на каменната ера.

Изкуство и религия

Праисторическото изкуство може да бъде проследено само по оцелелите находки от каменната ера. Сведения за музикалната култура на първобитните хора могат да бъдат открити въз основа на съхранени примитивни музикални инструменти, а данни за изобразителното изкуство – въз основа на скалната живопис, която включва петроглифи и скални рисунки. Не е известно дали праисторическото изкуство изпълнява религиозна функция.

Съвременните изследвания и задълбочения анализ на находките от каменната ера показват съществуването на ритуали и вярвания сред хората от праисторическите времена. Дейностите на хората от каменната епоха надхвърлят задоволяването на основните нужди като храна, подслон и облекло. В праисторическите времена са се практикували ритуали, свързани със смъртта и погребението на хора, въпреки че те варират значително в отделните култури и общности. В каменната ера очевидно започват да се разпространяват и танците, придружаващи обредите.

Древните хора по време на средния палеолит, очевидно са погребвали своите мъртъвци. За украса на тялото на починалия, както и на гробовете им, се използват ярки цветове от цветния прашец на растения, охра и други. В каменната ера започват да се формират идеите за живота след смъртта и религиозните представи на хората. Също така се извършват ритуали, свързани с призоваването на дъжд, подготовката за лов, лечението на болните.

Търговски обмен

Обмяната на храна и различни материали и инструменти се среща още от най-ранните култури на каменната епоха. Извършва се търговия дори между населени места, разположени на големи разстояния едно от друго. Находките на каменни сечива, накити, както и на материали за производство на оръжия, спомагат за определяне на търговските пътища от древността. С появата на йерархичната структура на обществото, племенните вождове получават част от печалбата от търговията на тяхното собствено племе. Въпреки това, дори и в края на каменната епоха, търговията се извършва на доста примитивно ниво.

В съвременната култура

Hendidor en mano
Типичен инструмент от каменната ера

Като жаргонен израз, Каменна ера понякога се използва за определение на народи, водещи племенен начин на живот и подсказващ тяхната технологична изостаналост. Определянето на начина на живот на отделни народи с този термин, може да се използва от технологично по-напреднали цивилизации, като предлог за завладяването им и за преразпределението на земята им и другите природни ресурси.

Всички учени-антрополози са съгласни, че отрицателното използване на изразите „примитивни“ и „живеещи в каменната ера“ за определянето на дадени народи, водещи племенен начин на живот, може да има сериозни последици за бъдещото им развитие.

[13]

Терминът „пещерен човек“ обикновено също се свързва с каменната ера. Например, в много карикатури, филми и компютърни игри като „Семейство Флинтстоун“ и Милион години пр.н.е. е показано съвместното съществуване на първобитни хора и динозаври, макар че съществуването на динозаври в каменната ера не е потвърдено от науката.

Каменната ера се среща широко и в литературата, например в книгата „Децата на Земята“ от поредицата на писателката Джийн Оел, която се основава на археологически изводи за живота на хората в епохата на палеолита. През 1981 г. излиза филма „Борба за огън“ на режисьора Жан-Жак Ано, по романа на Жозеф-Анри Рони-старши, който описва историята на първобитно племе, изгубило внимателно съхранявания си огън, и открило нов, но вече с помощта на технологията.

Изразът „обратно в каменната ера“ е приписван на началник-щаба на американските военновъздушни сили, ген. Къртис Леман, който през 1965 г. заявява за северовиетнамците, по време на Виетнамската война: „Те трябва да спрат агресията си или ще ги бомбардираме обратно в каменната ера“. Същността на това твърдение предполага масивни бомбардировки, които да разрушат инфраструктурата на противника до такава степен, че напълно да го лиши от възможността за използването на модерни технологии.

В преносен смисъл, изразът „каменна ера“ се използва за каквато и да е остаряла технология, стил, методика и др.

Външни препратки

Източници

  1. а б Nicholas Toth and Kathy Schick. Handbook of Paleoanthropology. Springer Berlin Heidelberg, 2007. ISBN 978-3-540-32474-4 (Print) 978-3-540-33761-4 (Online). с. 1963.
  2. "Stone Age, " Microsoft® Encarta® Online Encyclopedia 2007 © 1997 – 2007 Microsoft Corporation. All Rights Reserved. Contributed by Kathy Schick, B.A., M.A., Ph.D. and Nicholas Toth, B.A., M.A., Ph.D.
  3. Grolier Incorporated. The Encyclopedia Americana. University of Michigan, Grolier Incorporated, 1989. ISBN ISBN 0-7172-0120-1. с. 542.
  4. "Stone Age, " Microsoft® Encarta® Online Encyclopedia 2007 © 1997 – 2007 Microsoft Corporation. All Rights Reserved. Contributed by Kathy Schick, B.A., M.A., Ph.D. and Nicholas Toth, B.A., M.A., Ph.D.
  5. Grolier Incorporated. The Encyclopedia Americana. University of Michigan, Grolier Incorporated, 1989. ISBN ISBN 0-7172-0120-1. с. 542.
  6. а б McClellan. Science and Technology in World History: An Introduction. Baltimore, Maryland, JHU Press, 2006. ISBN 0-8018-8360-1. Page 6 – 12
  7. "Human Evolution, " Microsoft® Encarta® Online Encyclopedia 2007 © 1997 – 2007 Microsoft Corporation. All Rights Reserved. Contributed by Richard B. Potts, B.A., Ph.D.
  8. Uniquely Human. 1991. ISBN 0674921836.
  9. Kusimba, Sibel. African Foragers: Environment, Technology, Interactions. Rowman Altamira, 2003. ISBN ISBN 0-7591-0154-X. с. 285.
  10. World’s Oldest Ritual Discovered – Worshipped The Python 70,000 Years Ago The Research Council of Norway (2006, November 30). World’s Oldest Ritual Discovered – Worshipped The Python 70,000 Years Ago. ScienceDaily. Посетен на 2 март 2008, fromhttp://www.sciencedaily.com/releases/2006/11/061130081347.htm
  11. Efraim Lev, Mordechai E. Kislev, Ofer Bar-Yosef. Mousterian vegetal food in Kebara Cave, Mt. Carmel. Journal of Archaeological Science, т.32. стр. 475 – 484. март 2005 Mousterian vegetal food in Kebara Cave, Mt. Carmel.
  12. Piperno DR, Weiss E, Holst I, Nadel D. Processing of wild cereal grains in the Upper Palaeolithic revealed by starch grain analysis. Nature. бр. 430. стр. 670 – 3. 5 август 2004 г. Processing of wild cereal grains in the Upper Palaeolithic revealed by starch grain analysis.
  13. BBC
Античност

Анти́чност (на латински: antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр. Хр. до VI век сл. Хр.По време на тази епоха се развиват две големи цивилизации – древногръцката и римската и са положени основите на всяка една област на човешкия живот – строителство, архитектура, търговия, занаяти, бит и култура.

Разнообразните постижения на елинския свят са наследени от Древен Рим, който ги използва, но и издига на нова, по-висока степен.

Античността се цени заради своето богато съдържание, както и за продължителното благотворно въздействие върху следващите епохи.

Бронзова епоха

Бронзовата епоха е исторически период, характеризиращ се с използването на бронза, а в някои региони и с протописменост, както и с първите прояви на градска цивилизация. Бронзовата епоха е вторият главен период в трипериодната система, предложена през XIX век от Кристиан Юргенсен Томсен за класифициране и изучаване на обществата от Древността.

Едно древно общество се определя като принадлежащо към бронзовата епоха, когато произвежда собствен бронз чрез топене на мед и сплавянето му с калай, арсен или други метали или когато се снабдява с бронз чрез вноса му от други области. Самият бронз е по-твърд и устойчив от другите метали, известни по това време, което дава технологично предимство на обществата на бронзовата епоха.

Медните и калаени руди са редки, както се вижда от отсъствието на калаен бронз в Западна Азия преди началото на бронзовата търговия през III хилядолетие пр. Хр. Като цяло по света бронзовата епоха следва новокаменната, като каменно-медната епоха служи за преход между двете. Макар че обикновено желязната епоха настъпва след бронзовата, в някои региони, като Субсахарска Африка, тя започва непосредствено след новокаменната.Хронологическите рамки на бронзовата епоха в различни части на света варират в широки граници – нейното начало е между средата на IV хилядолетие и началото на II хилядолетие пр. Хр., а краят ѝ – между XII и IV век пр. Хр. Някои от културите на бронзовата епоха – тези в Месопотамия с клинописното писмо и в Египет с йероглифите – създават първите писмени системи, докато други не използват писменост.

Древност

Древност или древна история е период от човешката история, който покрива времето от около 3300/3000 г. пр.н.е. до периода 800/500 г. пр.н.е.

За начало на древността обикновено се счита времето на първата протошумерска писменост, последвана от шумерския клинопис и египетските йероглифи. Трудностите в изучаването на древността идват от обстоятелството, че до наши дни са достигнали само ограничен брой писмени документи, които не дават пълна картина за живота в древността. Едни от най-добре запазените археологически находки от този период са теракотената армия и прословутите египетски пирамиди.

Първите писмени цивилизации са свързани с т.нар. плодороден полумесец – Древен Египет (3150 – 3100 гг.) и Шумер в Южна Месопотамия (3000 – 2900 гг.), които през Елам били в контакт с т.нар. Индска цивилизация, датирана даже малко по-рано като писмена – около 3300 г. пр.н.е.

Първата китайска императорска династия Ся се въздига 2698 г. пр.н.е., а първият семитски център в древността Ебла възниква около 2500 г. пр.н.е. – почти два века преди Акад.

Първата мезоамериканска цивилизация – тази на олмеките се датира не по-рано от 1200 г. пр.н.е. и по някои трактовки е свързана с Древен Египет посредством семитите развили морско дело – финикийците и пуните (виж и доколумбови презокеански контакти с Америка).

Изолирано и неизяснено остава възникването и произходът на народа, създал критско-минойската цивилизация около 3000 г. пр.н.е.

В различните райони по света думата древност може да има различен смисъл, най-вече с оглед на възприетата историческа периодизация. Понякога терминът класическа древност неправилно заменя по-точния термин античност, който в класическата периодизация на историята се отнася до периода, който започва с Древна Гърция, и по-точно документираното провеждане на първата Олимпиада през 776 г. пр.н.е. По същото време е основан Рим (753 г. пр.н.е.), а малко преди това е основан Картаген (825/814 г. пр.н.е.). В този смисъл своеобразното „начало на писаната история“ се свързва основно със средиземноморския басейн с островите и крайбрежните и свързани територии.

Желязна епоха

Желязната епоха е исторически период, характеризиращ се с широкото използване на желязо за изработването на инструменти и оръжия. Нейните начални и крайни дати, както и археологическите характеристики, се различават в зависимост от географския регион.Широкото разпространение на желязото и стоманата е съпътствано с промени в обществото, земеделските технологии, религиозните вярвания и художествените стилове. Това е последната трета епоха, след каменната и бронзовата, в периодизацията на праисторията на Кристиан Юргенсен Томсен. Последователността на тези епохи не е универсална – в някои области, като Океания, вътрешността на Африка и части от Америка, желязната епоха настъпва непосредствено след каменната без междинна бронзова епоха. Желязната епоха обхваща не само края на праисторията, но и ранния исторически период, в който се появяват първите писмени източници, като авестийските гати, Ведите, най-старите части на Библията.

Началото на желязната епоха в Европа и съседните региони се характеризира със специфични инструменти, оръжия, украшения и керамика, като и с декоративни системи, които са напълно различни от тези в предходната бронзова епоха. Технологията на обработка на метала се пренасочва от характерното за бронза отливане към коване, а при декоративните елементи повтарящите се мотиви с правоъгълни форми са изместени от криволинейни орнаменти.

Историческа периодизация

Историческата периодизация е методология в историографията, посредством която изучаването на всеобщата история се разделя хронологично на няколко обобщителни времеви периода въз основа на характерни различия, особености и отграничителни репири в развитието на човечеството с културата.

Универсално и евроцентрично, но не само, класическата периодизация в историята разграничава следните епохи:

Праистория в каменната ера с преходен халколит;

Древност с овладяване на писмеността през бронзовата епоха;

Античност, предшествана от бронзов колапс, с последвал период на т.нар. осево време и нова ера;

Средновековие

Ново време

Съвременна епоха

История

История (от гръцки: ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е хуманитарна наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни. Резултатът от историческото изследване обикновено е систематичен наратив (разказ), излагащ и анализиращ поредицата от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят.Хората, професионално занимаващи се с изучаването, изследването и записването на история, се наричат историци. Историците използват разнообразни източници, наричани още извори, включително писмени и печатни сведения, интервюта (устна история) и археология. В определен контекст понятието „история“ може да обозначава и времето след появата на писмеността в противовес на събитията, случили се преди това, които са известни като праистория (т.е. предистория).

В по-широк смисъл понятието може да се използва и за теми, които не са предмет на историята в тесен смисъл, а са изучавани от природните науки като геоложка история, история на Вселената, еволюционна история и други. Към историята не се отнасят и историческите традиции на дадена култура, които не са подкрепени с проверими източници като например историческите легенди и митове.

Каменно-медна епоха

Каменно-медната епоха (наричана също медна епоха, халколит или енеолит), (на старогръцки: χαλκός khalkos + на старогръцки: λίθος lithos; на латински: Chalkolithikum, Äneolithikum, aeneus) е епоха в развитието на човека, преход между неолита и бронзовата епоха, свързан с откриването на първия метал – медта. Терминът е въведен през 1876 г. от унгарския археолог Ференц Пулски на международния архологически конгрес, уточнявайки класификацията на Томпсън, в която бронзовата епоха следва пряко каменната.

Каменно-медната епоха обхваща приблизително периода 4800 – 4000 г. пр. Хр., като в някои райони на света продължава и до по-късно, а в други изобщо отсъства. Най-често халколитът се смята за ранен етап от бронзовата епоха, но някои учени го считат и за отделен период. През тази епоха се разпространяват медните оръдия на труда, които, въпреки че са меки и чупливи, са по-прецизни и по-качествени от предишните каменни. Въпреки това през целия период каменните остават по-често срещани поради все още примитивния начин на добив и обработка на метала. През този период хората откриват за пръв път и други метали като злато, калай и др.

По времето на каменно-медната епоха започва изграждането на йерархична обществена система и се наблюдава по-голямо разделение на труда отколкото по-рано.

Най-важната находка в България от епохата на халколита е Варненският халколитен некропол, където е открито обработено злато. Златните предмети, открити в гробовете, наброяват 3000. Най-богатият от гробовете е гроб №43, в който е открит скелет на мъж с височина около 175 см (гигантски за времето си размери) и приблизителна възраст 40 – 43 години. Учени предполагат, че това е скелет на владетел, който е съвместявал и функциите на върховен жрец. Само в този гроб предметите са с тегло около 1,5 кг, а общо цялото съкровище – над 6 кг.

Това са доказателства за най-старата европейска цивилизация, чието благосъстояние най-вероятно се дължи на добиването на каменна сол в близкия район около днешна Провадия и търговията с нея не само във вътрешността на европейския контитент, но и на юг и югоизток, както и на североизток до днешна Русия.

В началото на 4-то хилядолетие настъпсва дълговременен хиатус, причините за който учените не са в състояние да посочат. Нито пък това, как животът отново се е възродил, за да продължи с периода на Бронзовата епоха.

Кония

Кония (на турски: Konya; на гръцки: Ικόνιο; на старогръцки: Ικόνιον; на латински: Iconium) е град в Турция, който е седми по големина в страната и е разположен на централното Анадолско плато. Той е административен център на вилает Кония, който е най-голям по площ в Турция. Населението на града през 2018 година е 2 205 609 души. Градът е бивша столица на селджукския Румелийски султанат.

Културноисторически музей, Осло

Културноисторическият музей (на норвежки: Kulturhistorisk museum, KHM), или Музей на културната история, е музейна организация, която функционира към Университета на Осло, Норвегия.

Музеят е основан през 1999 г. като университетски музей на история на културата, в чиято структура влизат организацията Oldsaksamlingen, Монетарницата и Етнографският музей. Сменя името си на Културноисторическия музей през 2004 година.

Дейностите на музея понастоящем са обособени в 4 основни сгради в центъра на Осло: Историческия музей на улица „Фредерикс“ в близост до централния булевард „Карл Йохан“, лабораторни депа и Музея на викингските кораби на полуостров Бигдьо.

Културноисторическият музей е сред най-големите норвежки исторически музеи, отличава се с най-голямата колекция на праисторически археологически находки – оръдия на труда, оръжия, украшения, съдове, ритуални и религиозни артефакти, както и рунически архив. Експонатите датират от времето на ранната и късната каменна епоха, бронзовата епоха, желязната епоха и епохата на викингите в Норвегия. Колекцията средновековни религиозни образци съдържа църковни двери, молитвени пейки и столове от XII–XIII век, както и най-голямата сбирка църковно изобразително изкуство от периода 1100 – 1350 година и голям брой средновековни пръстени.

Музеят помещава изчерпателна етнографска сбирка, включваща облекло и ритуални маски не само от арктическа и субарктическа Европа, но и от Северна и Южна Америка и Африка. В него се съдържа и международно значима колекция от европейски и норвежки исторически и по-съвременни монети, банкноти, медали и отличия от цял свят.

Музеят на културната история не бива да се бърка с Норвежкия народен/фолклорен музей (на норвежки: Norsk Folkemuseum), превеждан също като Норвежки музей на културната история (на английски: Norwegian Museum of Cultural History), който се намира на полуостров Бигдьо и представлява музей под открито небе от над 150 постройки, преместени там от разни градове и села в Норвегия.

Най-ново време

Най-новото време, обозначавано и като Съвременност, е исторически период в развитието на човечеството, който бележи началото на най-новата историческа епоха, за разлика от предходните три класически исторически епохи - Древност и Античност, Средновековие, Ново време.

Ново време

Новото време е исторически период в човешката история от Средновековието до наши дни. Някои историци отделят най-новата или още и модерна история от този период в отделен или самостоятелен раздел.

Новокаменна епоха

Новокаменната епоха или неолит (от гръцки neos – „ново“ и lithos – „камък“ или нова каменна епоха) е последния период от каменната епоха. Това е най-ранната фаза на уседнал живот и наличие на земеделска дейност при отделните човешки общества. По българските земи тя е между 7-мото и 4-то хил. пр. Хр., но другаде, напр. в Близкия изток, обществата започват да обработват земята ок. 1000 – 1500 години по рано. Неолит или Новокаменна епоха е описние на тип археологически находки. Името е измислено от Джон Лъбок през 1865 г. който предлага да се различават палео-, мезо- и нео-лит. Появата на метални инструменти бележи края на неолита и цялата каменна епоха. Началото на този преход към следващ период наричат енеолит или каменно-медна епоха, а тя прераства по нататък в бронзовата или желязната епоха.

Новокаменната епоха по-конкретно се свързва с група специфични поведенчески и културни промени сред човешките общества, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни. Преходът от събирателство и лов и номадски/полуномадски начин на живот (характерни за старо- и среднокаменната епохи) към земеделие и уседнал начин на живот е наречен неолитна революция.

Палеолит

Палеолитът (от гръцкото палеос – „стар“ и литос – „камък“) е етап от човешката история и първият период от каменната ера. Завършва около 8000 г. пр. Хр. Наричан още и старокаменна епоха. Характеризира се с разработването на каменни сечива и обхваща около 95% от човешката праистория.

Праистория

Праистория (етимологията на думата идва от латинското præ – преди и гръцкото ιστορία - история), първобитно общество (доисторическо общество), предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността, влязъл в употреба през XIX век..

Датира от създаването на Вселената (преди около 14 млрд. г.), но понятието най-често се използва, за да опише периода, когато вече има живот на Земята, а още по-определено от появата на пещерния (праисторически) човек или древния човек до появата на писмеността. С появата на писмеността започва историческият период от развитието на човечеството. Обикновено се доуточнява долната граница на доисторическия период, например, доисторическата маймуна от миоцена (преди 23 – 5,5 млн.г.) или Homo sapiens от средния палеолит (преди 300 – 30 хил. г.). Информация за този период дават археологията, етнологията, палеонтологията, биологията, геологията, антропологията, палеоантропологията, археоастрономията и палинологията.

Писмеността се появява в различно време при отделните народи, затова и терминът доисторически или не се използва в описанието на много култури или границите им не съвпадат с тези на човечеството като цяло. В частност се употребява терминът протоистория за определяне на крайния стадий на доисторическата епоха за дадена култура, когато самата култура още не е създала своя писменост, но вече е упомената в писмените паметници на други народи. Всички термини свързани с периодизацията на праисторията, например неандерталец или желязна епоха са ретроспективни и в значителна степен условни, а тяхното точно определяне е предмет на обсъждане.

В марксистката литература се среща понятието първобитно-общинен строй, с което се обозначава първата обществено-икономическа формация, в която всички членове на обществото имат еднакво отношение към средствата за производство и равен достъп до обществените блага. За разлика от следващите обществено-икономически формации, през първобитно-общинния строй отсъства частна собственост.

Рафаил Попов (археолог)

Проф. Рафаил Петров Попов (Троянски) е български историк, археолог, палеонтолог, спелеолог и музеен деятел.

Сопот (област Ловеч)

Со̀пот е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, област Ловеч.

Средновековие

Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на 3 периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Тази схема е въведена от Кристоф Селариус още през 1688 година. Той счита, че Средновековието започва през 395 година – с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, и завършва през 1453 година с падането на Константинопол. Характеризира се с феодалния обществен строй и огромното значение на християнската религия и църква за духовния, културен, обществен и политически живот в европейските държави.

Поставянето на точна дата както на началото, така и на края на Средновековието се оказва проблематично и трудно. Обикновено от историците се приема за негово начало краят на Западната Римска империя (5 век или по-точно 476 година), а за негов край – възходът на националните монархии, европейските отвъдморски открития, разпространението на книгопечатането, възраждането на класическите форми (известно като Ренесанс) през 15 век в Италия и началото на 16 век в Северна Европа, както и протестантската Реформация, започнала през 1517 година. Някои историци приемат годината 1492 г. за края на Средновековието поради няколко причини – откритието на Америка от Христофор Колумб, падането на Византийската империя, изобретяването на печатната преса и края на Стогодишната война. Всички тези явления отбелязват началото на Новата европейска история.

Самото название Средновековие води началото си от 15 век, когато хуманистите се опитват да разграничат собствената си епоха и наричат времето между Античността и 15 век със следните имена: media tempestas (на латински: средно време; 1469 г.), media antiquitas (на латински: средна античност; 1494 г.), medium tempus (на латински: средно време; 1531 г.), saeculum medium (на латински: среден век; 1596 г.). Най-вероятно за пръв път Средните векове са наречени така от Леонардо Бруни в неговата „Historia Florentini populi“.От своя страна Средновековието се разделя от гледна точка на социокултурните и геополитически процеси в Европа на латинско и византийско средновековие – историческите процеси във Византия протичат различно от тези в западната част на тогавашна Европа.

От гледна точка на хронологичното развитие на феодалния строй и християнството Средновековието се дели на Ранно, Развито и Късно.

Съвременна епоха

Съвременната епоха или Съвременността, често обозначавана в социокултурен план и с термините Модерна ера и Модерност (на английски: Modernity), е историческа категория с която се отнася настоящето време като историческа епоха, ведно с предхождащия го период с историческите причинно-следствени връзки, които са породили настоящото статукво.

Съвременната епоха типично се отнася в социално-икономически план до „пост-традиционалния, пост-медиевистичен исторически период“, маркиран в частност от възхода на индустрията, капитализма, секуларизацията, националната държава и конституентните форми на следене и проследяване.

Терминът „модерност“ е свързан с термините „модерна ера“ и „модернизъм“, но формира различна концептуалност. В различни контексти терминът може да се отнася до културните и интелектуални движения за даден период, започвайки някъде във времето между 1436 и 1789 г. (а за някои дори късната 1895) и продължаващи до 1970-те или по-късно.

Тесалийци

Тесалийците са населението на Антична Тесалия.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.