Йонийско въстание

Йонийското въстание (на гръцки: Ιωνική Επανάσταση) е бунт на малоазийските и кипърските гърци по време на персийското управление, което трае между 499 и 493 г. пр. Хр. Основната причина за недоволство е тиранията на Персия, особено действията на двама тирани от Милет, Хистией и Аристагор.

Те В крайна сметка въстанието завършва с победа на персийците в морската битка при Ладе (494 г. пр. Хр.)

Йонийските градове са под персийска власт от около 540 г. пр. Хр., и се управляват от местни тирани, назначени от персийския сатрап в Сарди. През 499 г. пр. Хр. тиранът на Милет Аристагор организира заедно с персийския сатрап Артаферн военна експедиция за завладяване на остров Наксос. Експедицията е неуспешна и опасявайки се, че ще загуби поста си, Аристагор решава да вдигне цяла Йония на бунт срещу персийския цар Дарий.

Отначало успехът е на страната на въстаналите. През 498 г. пр. Хр., с подкрепата на войници от Атина и Еретрия йонийците се отправят към Сарди, нападат го и го опожаряват. При завръщането си към Йония обаче са настигнати от персийска армия и разбити при Ефес (498 г. пр. Хр.). Това е единствената нападателна акция на йонийците, оттук нататък те са в отстъпление. През 497 г. пр. Хр. персийците организират атака в три посоки, но поради разпространението на бунта към Кария най-голямата армия, начело с Дарий, се насочва натам. Бунтовниците организират засада, при която унищожават цялата армия, включително командирите Даврис и Аморг. Персите спират настъплението си и следващите две години (496 и 495 г. пр. Хр.) протичат относително мирно.

През 494 г. пр. Хр. персийците се прегрупират и се отправят право към центъра на размириците Милет. Йонийският флот се опитва да защити града откъм морето, но е разбит в битката при Ладе. Милет е обсаден и завладян от персите. Това на практика прекратява въстанието, след като и карийците слагат оръжие. През 493 г. пр. Хр. персийците покоряват един след друг останалите огнища на бунт по западното крайбрежие, след което е сключено мирно споразумение.

Йонийското въстание е първият военен конфликт между гърци и перси и става първа фаза от гръко-персийските войни. Макар и да си връща Мала Азия, Дарий се заклева да накаже Атина и Еретрия за подкрепата им за въстаниците. Нещо повече, той си поставя за цел да завладее цяла Гърция. През 492 г. пр. Хр. той организира първото нахлуване в Гърция.

Йонийско въстание
Гръко-персийски войни
Ionian Revolt Campaign Map-en
Място и основни събития във въстанието
(по Херодот)
Информация
Период 499–493 г. пр. Хр.
Място Мала Азия и Кипър
Резултат решителна персийска победа
Територия Персия възстановява контрола си върху Мала Азия и Кипър
Страни в конфликта
Йония, Еолия,
Дорийски хексаполис, Кария
Древна Атина, Еретрия,
Кипър
Ахеменидска Персия
Командири и лидери
Аристагор,
Мелантий
Дионисий Фокейски
Хистией
Хекатей от Милет
Мегабат,
Артаферн,
Даурис,
Датис

Причини

Според Херодот, основен подбудител на въстанието е Аристагор, братовчед и зет на тирана Хистией от Милет, който го замества, когато Дарий извиква Хистией в Суза[1]. Богати гърци, прогонени от Наксос от демоса, искат подкрепа от Милет с войска и флот, за да си върнат властта. Персите одобряват експедицията на флот от 200 триреми към Наксос, но по време на плаването избухва конфликт между Аристагор и персийския военачалник Мегабат. Островът успява да устои на атаката и четиримесечната обсада (499 пр.н.е.) приключва с провал[2]. Аристагор е наясно, че ще му бъде потърсена сметка и се решава на отчаяно действие – да вдигне въстание и в останалите йонийски градове, като се отказва от властта си на тиран и обявява равноправие за всички граждани.

Според Марков, вместо да се разглежда като изцяло гръцко начинание, екипирането на сериозен флот говори за планирано пълно подчиняване на острова, което би осигурило удобен плацдарм на персите на Цикладските острови. От друга страна, вътрешната политика на Персия в Йония е доста по-различна от тази в другите области на империята. Йонийските градове се радват на относителна свобода и гръцко самоуправление. Религията не е елитарна (в Юдея, Египет и Вавилония духовенството е приобщено към персийския елит и служи като инструмент за управление, а при гърците няма висша духовна прослойка)[3].

В икономическо отношение персийското господство налага тежки данъци и военни повинности за издръжка на армията и населението обеднява прогресивно. В годините преди въстанието настъпва и икономическа криза поради прекъсването на търговията на йонийските градове с Египет и Финикия. Поради това стават все по-силни настроенията срещу тиранията като форма на управление и това обяснява бързото му разпространение не само в Йония, но и в Еолия, Кария, Ликия и Кипър.

Turkey ancient region map ionia
Йония

Ход на въстанието

Начало

В късната есен на 499 г. пр.н.е. рухват тираничните режими във всички йонийски градове. Тъй като сезонът за бойни действия е отминал, Аристагор се заема да възстанови Йонийския съюз. Бедните граждани приемат каузата присърце, но аристокрацията подхожда ограничено и страхливо – хоплитите на всеки град са склонни да защитават собствения си град, но е и да се обединят за общи действия. Необходимо е да се привлече подкрепата на гърците от Елада, и най-добре – спартанските хоплити. Мисията на Аристагор в Спарта обаче се проваля – Клеомен отказва помощта си. В Атина Аристагор намира повече разбиране – атиняните са враждебно настроени към персите и защото Артаферн е дал убежище на сваления атински тиран Хипий. През пролетта на 498 г. пр.н.е. в Милет пристигат 20 атински триреми и 5 триреми от Еретрия, която има силни връзки с Милет. В същото време персийски войски настъпват, за да потушат въстанието.

Успехи на въстаниците

Обединените йонийски сили се събират при Ефес и вместо да се притекат на помощ на Милет, минават по околни пътища и нападат Сарди. Артаферн е стъписан от атаката и персийският гарнизон се скрива в цитаделата. Нападателите опожаряват града, като изгарят и храма на богиня Кибела. Местните жители лидийците възприемат изгарянето на храма като поругаване, вдигат се на оръжие и йонийците отстъпват. Археологическите данни разкриват, че градът е изгорял почти напълно. Шокът от това събитие е огромен – за първи път от половин век персийската власт понася сериозен удар, и то в сърцето на една от най-важните западни провинции. Като научават вестта, много други йонийски градове се присъединяват към въстанието.

Артаферн призовава на помощ персийските сатрапи от съседните територии и те изпращат свои войски в Сарди. Настигат отстъпващите при Ефес и в последвалата битка гърците търпят поражение и са принудени да отстъпят. Атиняните се завръщат у дома.

Разорението на Сарди произвежда силно впечатление в имперската столица Суза. Персите започват да действат по-бързо и енергично. Дарий си поставя за цел да отмъсти на атиняните.

Настъпление на персите (497 – 495 г. пр.н.е.)

Кипър

В началото на 497 г. пр.н.е. въстават всички градове на Кипър освен Аматунда. Персите обаче използват острова за своя основна военноморска база и не могат да си позволят да го загубят. Кампанията през лятото на същата година се отличава с най-мащабните и ожесточени бойни действия по време на цялото въстание.

Кипърците викат на помощ йонийската флота и започват битки по суша и море. В морето побеждават гърците, а на сушата – персите. Битката при Саламин на Кипър е решаваща за Кипърското въстание – скоро персите надделяват навсякъде.

Хелеспонт и Пропонтида

Дарий екипира три армии, за да смаже бунта. Армията, командвана от зет му Даурисес се отправя на северозапад към Пропонтида (Мраморно море) и много бързо покорява въстаналите Дардания, Абидос, Перкоте, Лампсак и Пес, след това тази армия се насочва към Кария.

Кария

Карийците са разбити в две битки, но въпреки това успяват да поддържат съпротивата си. Устройват засада на Даурисес и цялата му армия и той самият загиват в боя. Персийското настъпление е спряно и следващите две години (496 и 495 г. пр.н.е.) преминават сравнително мирно.

Йония

В Йония персите превземат силните крепости Клазомена и Киме. В същото време в Милет с течение на времето настроенията се променят – Аристагор губи позиции, не може да остане начело на бунта и е принуден да напусне града.

Потушаване

Битка при Ладе и падане на Милет

През 494 г. пр.н.е. персийците променят тактиката си. Вместо да се опитват да превземат една по една крепостите на Йония и Кария, те се насочват към Милет. И двата лагера са наясно, че битката трябва да се реши по море. Йонийският флот, наброяващ 353 триреми според Херодот, се разполага в защитна позиция близо да малкия остров Ладе. Персите имат значително превъзходство в броя кораби – 600 триреми, повечето от които финикийски. В тяхната войска влизат войници от покорените народи: финикийци, киприоти, киликийци и египтяни[4]. Общото командване е възложено на мидиеца Датис.

Според Херодот в последвалото сражение самоският контингент от 60 триреми, биещ се на страната на гърците, отстъпва без бой лявото крило. Объркани от това, лесбоските кораби също започват да се изтеглят, като така над една трета от общия гръцки флот не влиза в сражение и пресите поемат инициативата на левия фланг. На десния фланг 100 триреми от остров Хиос се сражават с отчаяна храброст, но са обкръжени и напълно разбити.

Милет е обкръжен. След кратка обсада персите пробиват крепостните стени и подлагат града на опустошение. Повечето жители са продадени в робство или депортирани.

Военна кампания на Хистией

Хистией съумява да избяга от столицата и се отправя към остров Хиос. Използвайки връзките си, той се опитва да вдигне въстание срещу Артаферн, но не успява. Заминава за Милет, но жителите на града не го допускат и той е принуден да събере свой отряд, с който успява да превземе Византион[5].

Хистией е победен през 493 пр.н.е. от персийския генерал Харпаг. Той го разпъва на кръст в Сарди, а осолената му глава изпраща на Дарий в Суза. [6]

Окончателно потушаване (493 г. пр.н.е.)

След падането на Милет въстанието е обречено. Персите постепенно си връщат всички градове, над които са загубили контрол. Персите се разправят жестоко с жителите им, градовете са обезлюдени и никога не си възвръщат предишния блясък. Единствено остров Самос е пожален и не понася жертви и разрушения[7].

Значение

Съществуват две противоположни тези за значението на Йонийското въстание [8]. Според първата то е само епизод в историята на западните владения на Ахеменидската империя и дори и без него персийският цар Дарий I и неговите наследници със сигурност са щели да опитат да завладеят цялото Егейско море. Според втората теза, макар към това време персите да са завладели Източна Тракия и западното черноморско крайбрежие, те вече са достигнали апогея на имперското си разширение. Дарий никога не застава начело на войските, нахлуващи към Гърция и затова последвалите Гръко-персийски войни се разглеждат по-скоро като наказателни акции. От тази гледна точка Йонийското въстание играе определяща роля за последвалите събития, защото персите никога не забравят участието на атински и еретрийски кораби, което е равносилно на обявяване на война. Тези полиси трябва да бъдат наказани.

През 492 г. пр.н.е. Мардоний, командир на събираната персийска армия за настъпление към Елада, потвърждава отмяната на тираничните режими в йонийските градове. Така парадоксално е постигната една от политическите цели на въстаниците.

Друг резултат от въстанието е, че опустошените йонийски градове губят водещата си роля в търговията на Източното Средиземноморие. След няколко десетилетия това ще бъде използвано от Атина и сицилийските градове[9].

Източници

  1. Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 5, 23 – 4.
  2. Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 5, 33 – 4.
  3. Марков 2015, с. 54.
  4. Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 6.6.
  5. Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 6,5.
  6. Meyers Konversations-Lexikon, 4. Auflage, Band 8, S. 575
  7. Марков 2015, с. 64.
  8. Марков 2015, с. 49 – 50.
  9. Марков 2015, с. 65.

Литература

  • Марков, Георги. Гръко-персийските войни. Millenium, 2015. ISBN 978-954-515-298-6. с. 172.
  • Херодот, 5,30 ff.
  • Karl-Wilhelm Welwei, Das klassische Athen. Demokratie und Machtpolitik im 5. und 4. Jahrhundert, Darmstadt 1999, S. 27 – 31.
Втора персийска инвазия в Гърция

Втората персийска инвазия по време на гръко-персийските войни протича в периода 480 – 479 г. пр. Хр. под командването на цар Ксеркс. Тя е непосредствен, макар и временно отложен отговор на поражението, което персите претърпяват при първата си инвазия (492 – 490 г. пр. Хр.) в битката при Маратон, която слага край на опита на Дарий да покори гръцките полиси. След смъртта на Дарий неговият син Ксеркс подготвя в продължение на няколко години второ нахлуване, като събира огромна армия и флот. Гръцката съпротива се води от Древна Атина и Древна Спарта, към които се присъединяват около една десета от гръцките полиси; останалите запазват неутралитет или се подчиняват на персийската власт.

Кампанията започва през пролетта на 480 г. пр. Хр., като персийската армия прекосява Хелеспонт и се придвижва пеша през Тракия и Македония към Тесалия. Напредването на персийците е спряно при прохода Термопили от малък военен отряд на обединените гръцки сили, командван от спартанския цар Леонид. В същото време персийската флота е блокирана от гръцките кораби в протока Артемизия. В прочутата битка при Термопилите обединените гръцки сили удържат персийците в продължение на три дни, но след това персийската армия надделява над силите на защитниците и проходът пада. Гръцката флота също устоява два дни на персийските атаки в битката при Артемизия, но когато научава за поражението при Термопилите, се оттегля към остров Саламин.

След Термопилите персийците завладяват Евбея, Фокида, Беотия и цяла Атика, като превземат и опожаряват Атина. Гръцката армия укрепва Коринтския провлак, защитавайки Пелопонес и спирайки настъплението на персите по суша. Двете воюващи страни са принудени да търсят решителна победа по море. Атинският стратег Темистокъл прибягва до хитрост и примамва персийския флот в тесния проток при Саламин, където протича морско сражение, завършило с решителна гръцка победа. Това слага край на победния хода на персийското нашествие и Ксеркс, разочарован и разтревожен от загубата, се връща в Персия с голяма част от войската, като оставя в Гърция 300 000 души под водачеството на Мардоний, за да продължат бойните действия. Според Херодот Мардоний сам предлага на Ксеркс да се оттегли, а според Корнелий Непот Темистокъл отново си служи с хитрост, като изпраща човек с фалшиво донесение в стана на персите.

На следващата пролет обединените гръцки сили на Спарта, Атина, Коринт и Мегара сформират най-голямата дотогава армия от хоплити и настъпват на север от Коринтския провлак. В последвалата битка при Платея персийската войска претърпява съкрушително поражение – обединените гръцки сили унищожават на практика цялата войска на противника, като Мардониус е убит. В същия ден от другата страна на Егейско море остатъците от персийския флот са разбити от гърците в битката при Микале. С това двойно поражение на персийската инвазия е сложен край и персийското надмощие е сериозно накърнено. Гърците пристъпват към контраатака (479 – 478 пр.н.е.), като прогонват персийците от Европа, Йония и Егейските острови.

Гръко-персийски войни

Гръко-персийски войни (499 пр.н.е. – 449 пр.н.е., с прекъсвания), между Ахеменидската империя и гръцките градове-държави, отстояващи своята независимост. Описани подробно от гръцкия историк Херодот.

Големи победи на гърците: при Маратон, 490 г. пр.н.е.; при остров Саламина, 480 г. пр.н.е.; при Платея, 479 г. пр.н.е.; при нос Микале, 479 г. пр.н.е.; при град Саламин (на Кипър), 449 г. пр.н.е. Персия губи владенията си в Егейско море, по бреговете на Хелеспонт и Босфора и признава политическата независимост на полисите в Мала Азия.

Древна Спарта

Древна Спарта (на гръцки: Σπάρτη – Спарти) е полис в Древна Гърция, на полуостров Пелопонес, намиращ се в подножието на планината Тайгет. Днешният му наследник е едноименният гр. Спарта.

В Античността Спарта е войнствен полис, в чиято територия попадат целите области Лакония и Месения. Древна Спарта била силно военизирана общност. Характерни за гръцките полиси били крепостните стени, но в Спарта нямало такива. От спартанските войски са се плашили цяла Древна Елада. Самата Спарта е била общност от пет незащитени свързани помежду си селища. Тя е основана от дорийски заселници, през 8 век преди Христа. Населението на Древна Спарта се разделя на няколко категории: гражданите, наречени „равни“, участвали в Народното събрание. Тяхно основно задължение било да служат на армията на полиса. Те притежавали земя, но не я обработвали. Периеките също били свободни хора, които можели да търгуват и притежават земя. Те също били задължени да участват в армията. Илотите били поробени месенци и ахейци. Те не били изселвани от родните им места, но обработвали земите на гражданите и плащали данък за нея.

Спарта имала олигархично управление. Съветът на старейшините, който вземал политическите решения, се състоял от 2 наследствени царе и 28 пожизнено избрани от събранието на гражданите старейшини, на възраст над 60 години. Единствено гражданите – около 5000 души, вземали участие в Народното събрание и можели да приемат или отхвърлят решенията на Съвета на старейшините. Цялото възпитание на момчетата било посветено на военна подготовка. На 7 години децата напускали домовете си, за да живеят в отряди, където да се закаляват, спортуват, учат музика и бойни похвати. Гражданинът бил задължен на военна служба от 20 до 60 години. През по-голямата част от това време спартанските мъже живеели във военни лагери извън градовете и наблюдавали отблизо обучението на младежите.

През 546 г. пр. Хр. в градовете с гръцко население в западните части на Мала Азия е имало негодувания. Те са породени от завземането на древната държава Лидия от Персия, която накърнява икономическите им интереси, тъй като налага по-високи данъци. Персийската флота е далеч по-мощна от тази на гръцките градове и спира връзката им с Черно море. Освен това гърците в западните малоазийски градове са принудени да бъдат на строежите на персите и да бъдат част от войските им. Всичко това довежда до общо въстание на поробените от Персия гърци. Въстанието, наречено още Йонийско въстание, е подкрепено от Атина и Еретрия и избухва в Милет, но е бързо потушено от Персия. Град Милет е превзет и опустошен, а персите започват подготовка за наказателна акция към Атина и Еретрия. Първият отпор на атиняните е даден при Маратонското поле, където персите са обърнати в бяг. В името на борбата срещу мощната империя гръцките полиси се обединяват в Общоелински морски съюз, в който се включва и Спарта. След продължителните гръко-персийски войни елините печелят битката и близо 2 десетилетия Персия престава да бъде заплаха за Елада. Но след войните Спарта и Атина се изправят една срещу друга в борба за надмощие в Древна Гърция. Конфликтът между двата полиса довежда до Пелопонеската война, спечелена от Спарта, чието превъзходство в Гърция е наречено спартанска хегемония. То обаче трае само до поражението през 371 пр.н.е. при Левктра, когато спартански хоплити в пълно въоръжение за първи път са победени в бой от тиванците начело с Епаминонд.

По-късно, по времето на Александър Велики, през 336 пр.н.е. Спарта е само сянка на предишното си величие и се принуждава да стане членка на Ахейската лига.

Спарта възниква към 10 в. пр.н.е. по долината на река Евротас. Поради социалната структура и държавното си устройство Спарта заема особено място между гръцките полиси. То дава повод на нея да се гледа още през древността като нещо изключително. През 740 – 720 г. пр.н.е. започва първата месенска война, последвана от втора (650 – 620 г. пр.н.е.). Войните завършват с пълно завоевание на областта и с поробване на местното население.

Спартанската армия образува един вид затворена военна община и неслучайно техният бог на войната е изобразяван окован, за да им остане верен и да не ги напусне. Всички се подчиняват на казармена дисциплина и упражняват своего рода колективна диктатура над поробеното население. Тази особеност на историческото развитие на Спарта предопределя нейното своеобразие, превръща социалните и политическите ѝ институции в строго йерархични. Единствената цел е да се укрепи бойната мощ на държавата, като се спазва принципът за пълно подчинение на отделната личност пред нея.

През 8 – 6 в. пр.н.е. в обществото се оформят 3 основни класи: спартанци, периеки и илоти. Спартанците са жители на Спарта – представители на господстващата военна върхушка. Те образуват т.н. спартански демос, включващ семействата им. Мъжете се занимават само с военно дело и не вземат участие в земеделието, занаятите и търговията. Периеките – (тези, които живеят наоколо) са вероятно потомци на предишните ахейски жители. След завземането на земите им те са подчинени съюзници. Те запазват личната си свобода, но не се ползват с никакви политически права, плащат данъци и не могат да встъпват в брак със спартанците. В ръцете на периеките са занаятите и търговията. Периеките участват и в бойните действия, но са в отделна група от спартанците и ги използват като помощни отряди. Илотите са поробеното население в Месения. Те се занимават със земеделието, като се изхранват главно с него. В ежедневието илотите са под постоянно наблюдение и се отличават от всички с особеното си облекло. За да се предотвратят каквито и да е опити за въстание, всяка година държавата прилага предпазни мерки, като спартанците се пръскат из цялата страна и избиват най-смелите и енергичните сред илотите.

Държавният строй в Спарта е пригоден за военизирана аристократична робовладелска държава. Начело на държавата стоят двама наследствени царе – базилевси или още наричани архигети. Произхождат от два аристократични рода – дорийски и ахейски. Вторият орган на управление е герузията – съветът на старейшините. Той е съставен от 28 души – геронти. Висшата власт принадлежи на народното събрание – апела. В нея влизат всички спартанци, навършили 30 години.

Към Спарта със силата на оръжието се присъединяват и Елида, Сикион, Коринт, Егина, в съюза не влизат само Аргос и Ахея. По този начин през втората половина на 6 в. пр.н.е Спарта започва активно да се намесва и във вътрешните работи на Средна Гърция.

Атина и Спарта заемат главно място сред многобройните градове и държави в Древна Гърция. Съперничеството между тях играе важна роля в Древногръцката история на 4 век пр.н.е.

Атина и Спарта имат различно държавно устройство, различни традиции и начин на живот. Атина е оживен търговски град, в който непрекъснато прииждат граждани от другите полиси. Върховната власт в Атина е оглавена от народно събрание, в което се обсъждат и решават главни за града въпроси чрез гласуване. Могъщата и богата Атина става най-големият търговски и културен център на Древна Гърция, привличащ знаменити поети, историци и философи.

Спарта е управлявана от двама царе и висши длъжностни лица. Спартанското общество се подчинява на строги военни закони. Градът разполага със силна дисциплина и великолепно обучена армия. В резултат на реформите на Клистен и Перикъл Атина става родина на демокрацията. Право да гласуват и да заемат държавни длъжности имат всички атински граждани. От това право са лишени жените, чужденците и, разбира се, робите. В 400 г. пр.н.е. благодарение на мощния си флот Атина контролира корабоплаването в Егейско море и в много от гръцките колонии.

Тя контролирала със силната си воля съюзниците си и безпощадно потушава с военна сила всяка тяхна съпротива и опит и да излязат от съюза. Много от народите плащат данъци на атинската хазна, за да си осигурят защита и преимущества в търговията. В Атина са издигнати величествени храмове и обществени сгради, украсени с великолепни скулптури.

Настъпва подем в областта на духовния живот. Постиженията на атинските поети, философи и математици допринасят за развитието на гръцката култура. Създадените в този период творения на изкуството стават в следващия век обект за подражание, затова са смятани за класически. От тук идва наименованието на този период в древногръцката история. Свой принос към културата на класическа Гърция имат и много други гръцки полиси – Коринт, Тива, Самос, Византион. Тъй като са по-малки и не толкова силни, колкото Атина и Спарта, те са принудени да се съюзят или с единия, или с другия от големите съперници.

Отношението на спартанците към своите роби – илоти, е много жестоко. През 464 г. пр.н.е. илотите се разбунтуват, което продължава близо 20 години. За потушаването на бунта на помощ се притичат и други гръцки градове, но спартанците се справят едва когато създават специална армия за борба срещу робите – първата „държавна полиция“. След края на войната в държавата на спартанците започва голяма криза, след която Спарта не се възстановява никога повече. Спартанските жени също са обучавани военно. В сравнение с другите гръцки градове държави, жените в Спарта имат много повече права и свободи. Те живеят в градовете, често без своите мъже и се занимавали предимно с мъжки професии като например търговия.

Наксос

Наксос (на гръцки: Νάξος; на италиански: Nicsia; на турски: Nakşa) е гръцки остров, най-големия (428 км²) от Цикладските острови в Егейско море. Дължината на бреговата му линия е 91 км. Отстои на 103 морски мили (191 км) от пристанището на Пирея и на 87 морски мили (162 км) от пристанището на Рифинас. В древността е бил център на Цикладската цивилизация.

Първа персийска инвазия в Гърция

Първата персийска инвазия в Древна Гърция, по време на Гръко-персийските войни започва през 492 г. пр. Хр. и приключва с решителна гръцка победа в битката при Маратон през 490 г. пр. Хр. Инвазията се състои от два различни похода и е извършена по заповед на Дарий I основно за да накаже Древна Атина и Еретрия, оказали помощ на своите сънародници под персийска власт в бунта на йонийските градове. Изпратени са посланици в различни области на Гърция с искане „да дадат земя и вода“, т.е. да се подчинят. Повечето се съгласяват, но в Спарта и Атина посланиците са убити. Това дава началото на войната.

Първата кампания през 493 г. пр. Хр. е предвождана от Мардоний. Огромната персийска армия под негово командване покорява Тракия и печели победа след победа, но в една от битките Мардоний е ранен. В същото време персийската флота се насочва към бреговете на Древна Македония, но морска буря разбива флотата на Мардоний близо до полуостров Атон. Според Херодот, персите загубват 300 кораба и 20 000 човека. Раняването на Мардоний и загубата на флотата край Атон го принуждават да се прибере в Мала Азия..

Дарий изпраща пратеници до всички части на Гърция, като изисква пълно подчинение. Голям брой полиси се съгласяват, разтревожени от заплахата: Македония, Тесалия, Беотия, Егина и Аргос признават върховната власт на персите. В Атина обаче хвърлят пратениците от висока скала, а в Спарта – в кладенец.

През 490 г. пр. Хр. персите предприемат втора военна кампания. Начело на флота е опитният военачалник Датис, а сухопътната армия се командва от Артаферн – племенник на Дарий. Флотата се насочва отначало към Наксос, който е опожарен, след това към Цикладските острови и ги подчинява, накрая атакува Евбея. Еретрия е обсадена и не след дълго унищожена, а населението поробено. Персийските кораби извършват десант на източния бряг на Атика в Маратонската равнина.

При Маратон обединената армия на гърците постига победа срещу по-многобройните перси в легендарна битка на 12 септември 490 пр.н.е. Това поражение става причина за оттеглянето на персите. По данни на Херодот от атиняните загиват 192-ма, а от персите 6400 войници. Персийският флот се опитва да превземе Атина, но е принуден да се оттегли. Все пак Ахеменидска Персия постига част от целите си, наказвайки Наксос и Еретрия и покорявайки нови територии, в частност Македония, която заставя напълно да се подчини. Дарий се подготвя за много по-голяма инвазия, но вътрешни проблеми в империята забавят новата експедиция. След смъртта му задачата е оставена на сина му Ксеркс, който започва втората персийска инвазия в Древна Гърция през 480 г. пр. Хр.

Битки през Йонийското въстание

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.