Исус Навин

Иису́с Нави́н или Ису́с Нави́н (на иврит: יְהוֹשֻׁעַ בֶן-נוּן, Йехошу́ъа бен-Нун; в исляма: Йуша бин Нун) е предводител на еврейския народ в период на завоюване на обетованата земя - Ханаан.

Приемник на Моисей. Неговото битие и дела се съдържат в „Книга на Иисус Навин“.

Lanfranco Moses and the Messengers from Canaan
Иисус Навин
Dore joshua sun
Иисус Навин скрива слънцето. Гравюра от Гюстав Доре.

Източници

  • Книга на Исус Навин.
Амореи

не бива да се бъркат или смесват с амораите от историята на юдаизмаАмореите или Аморейците (асирийски: Amurru), наричани също аморити, са семитска народност, населявала Плодородния полумесец през 3-1 хилядолетие пр.н.е. Аморейският език е близък до акадския и днес е известен само от отделни запазени в тогавашните текстове имена.

Според първите споменавания на амореите в Месопотамия, в края на 3 хилядолетие пр.н.е. те населяват територията на Древна Сирия и Ханаан, но се предполага, че са се преселили там от Арабския полуостров. Групи амореи се заселват в Месопотамия, като първоначално остават под властта на местните държави. След падането на Третата династия на Ур, на територията на Месопотамия възникват множество малки държави, много от които са доминирани от амореите. Една от тях е Вавилония, която подчинява цяла Месопотамия и остава водеща сила в региона до около 1600 пр.н.е.

През следващите столетия аморейското присъствие в Месопотамия отслабва и около 1100 пр.н.е. те отново се свързват само с Древна Сирия и Ханаан.

Баал-Хамон

Баал-Хамон, срещан още и като Баал-Амон, Баал-Камон или Ваал-Хамон, Ваал-Амон, Ваал-Камон е картагенския „владетел на тълпата или множеството“ и главен (мъжки) бог на Картаген, божество на небето, растителността и плодородието. Изобразяван е като брадат възрастен мъж с рога на чифтокопитно (бик, овен), който е съпруг на картагенската богиня и покровителка на града – Танит. По принцип, Баал-Хамон покровителства и отъждествява родовите (расовите) връзки на пуните със своята прародина. Баал-Хамон е упоменато като име в Библията (Песен на Соломон 08:11) и се идентифицира с Ваалгад, а също и с Амон от племето на Асир (Исус Навин 19:28). Други го идентифицират с Беламон от централен Ханаан.

Врати на Рая

Вратите на Рая (на италиански: Porta del Paradiso) се наричат източните порти на баптистерия „Сан Джовани Батиста“ („Свети Йоан Кръстител“) във Флоренция.

Те са изработени от ренесансовия скулптор и ювелир Лоренцо Гиберти и неговите помощници в периода 1425 – 1452 г. по поръчка на настоятелството на флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре“.

Вратите се състоят от 2 крила, на всяко от които има по 5 релефа, изработени от позлатен бронз. На тях са представени библейски сюжети, почерпани от „Стария завет“. Композициите са с квадратна форма и размери 79×79 cm. На всяка са изобразени по около сто фигури. Повечето библейски сюжет са представени с по няколко сцени, поместени в рамките на една композиция – похват характерен за средновековното изкуство.

Бронзовата рамката на вратите също е богато декорирана с „листа, птици и малки животни“ – по собствените думи на Гиберти. Сред тях, в малки ниши, са разположени 24 статуетки на библейски персонажи и 24 кръгли медальона със скулптрирани човешки глави. Между последните са и портретите на Лоренцо Гиберти и синът му Виторио.

Скулпторът ползва постиженията на правата перспектива за да придаде усещане за пространственост. Фигурите и предметите на преден план са изобразени орелефно. Колкото по-назад са разположени те, в толкова по-нисък релеф са изработени. На места е използвано единствено гравиране на детайлите върху плоската повърхност на паното. Успешното изпълнение на толкова сложни релефи е възможно само при съвършено владеене на техниката на бронзолеене. Отливането и почистването от шлаката на релефите от „Вратите на Рая“ отнело около 11 години.

Художественият подход на Гиберти при изработката на „Вратите на рая“ не е така тясно свързан с готическото изкуство, колкото при създадените също от него Северни врати. Смята се, че Източните врати е произведение, в което ренесансовият мироглед се налага над готиката.

Григорий Презвитер

Григорий Презвитер е български духовник и преводач от кръга на цар Симеон I Велики (893-927).

Името на Григорий е известно най-вече по надслова на един от разделите в т.нар. "Архивски Хронограф", руски ръкописен сборник от XV в.: "Книги на Божия Стар завет, разкриващи образите на Новия завет, които са истинни, преведени от гръцки език на славянски при българския княз Симеон, син на Борис, от Григорий, презвитер мних на всички църковници на Българските църкви, по заповед на същия книголюбец княз Симеон, по-добре да се нарече боголюбец". Григорий е бил презвитер мних ("презвитер" значи "свещеник", а "мних, значи "съдия", Бог е върховният съдия на всички християни, а римският папа на всички католици) и е заемал висока духовна длъжност - съдия на всички църковници на Българските църкви. Освен в тях подобен текст е известен и в други руски летописи, като в "Летопис Переславля Суздалски", "Супрасалски летописец", "В Допускането, той да е споменатият в Бориловия синодик български патриарх Григорий е несъстоятелно, тъй като той е живял по времето на Борис, Симеон и Петър, а в последните години от живота си е живял и в Киевска Рус, като съветник на Великата Княгиня Олга, което е съобщено в "Книга за церемониите" на император Константин Багренородни за неин придружаващ по време на визитата ѝ през 955 г.

Бележката в Архивския Хронограф предхожда книги 5-7 от хрониката на Йоан Малала и четирите старозаветни Книги на царете. Освен тях сборникът съдържа библейското Осмокнижие (Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, Исус Навин, Съдии, Рут), "История на Юдейската война" от Йосиф Флавий, откъси от библейската Книга на Йов и от хрониката на Георги Амартол. Неясно е кои от тези съчинения са преведени лично от Григорий. Предполага се обаче, че той е бил съставителят на голям старобългарски сборник, целящ да обхване човешката история от „сътворението на света“ насетне и преработен по-късно в Русия.Някои учени приписват на Григорий и група запазени също в руски преписи поучителни слова, чиито заглавия съдържат името "Григорий черноризец" или "Григорий мних".

Джон Мартин (художник)

Джон Мартин (на английски: John Martin) е английски художник-живописец, гравьор и илюстратор, представител на Романтизма. Известен с мащабните си живописни платна на библейски теми, с илюстрациите си на „Изгубеният рай“ на Джон Милтън, както и с плановете си за благоустрояване на Лондон. Бил е придворен исторически художник на принц Леополд.

Долнопасарелски манастир

Долнопасарелският манастир „Св. св. Петър и Павел“ е православен манастир в България.

Ересите от Фегор

Ересите от Фегор са старозаветен сюжет, олицетворяващ похотливостта, сладострастието и разврата като първият от Седемте смъртни гряха.

Оргиите в чест на Баал-Пеор или Ваал Пеор продължавали с дни, в които нищо друго не се вършело освен съвокупления от Израиля. С този библейски сюжет се заклеймява култа по високите места, а именно върха на хълм или планина, на която Валак провожда Валаам (чародей), в опит да го накара да прокълне Израиля. От върха се вижда цялата земя на Израиля и Юда, но чародеят отказва пророчески, за да успее опита за спасение на Божия народ. Високият Пеор е аналогичен и отъждествяван етимологически с египетския Пи-Ор ("Къща на Хор(а)", т.е. и в смисъл на публичен дом).

Известно е, че израилтяните бил изпаднали по времето на Съдиите на Израил в грях и служели и се кланяли по високите места идолопоклонически на Белфегор - моавитския Ваал-Пе'ор (Фегор), който бил изобразяван под формата на фалос и ритуалите, с които бил почитан, имали оргиен характер в смисъл на разврат.

Иевусейци

Иевусейците (на иврит: יבוסים) са древен народ в Палестина, единствените сведения за който се съдържат в Библията.

В Битие иевусейците са посочени като един от клоновете на ханаанците, изброени между хетите и амореите.[Бит. 10:16] Според Библията те основават град Йерусалим (наричан и Иевус) и го контролират до завладяването му от еврейския цар Давид през 1003 година пр.н.е. Управлявани са от царе, името на един от които е Абду-Геба (раби Еви) е известно от египетски папирус от времето на фараона Аменхотеп III, а на друг техен владетел - Адониседек, което е съхранено от Библията (Исус Навин;10:3).

В наши дни някои видни лидери на палестинците извеждат техния произход от иевусейците, обосновавайки с това палестинските претенции към Йерусалим.

Изход (Библия)

Изход (на гръцки: ο Έξοδος; на латински: Exodus, а на на иврит: שְׁמוֹת – Шемот, Имената) е втората книга от Библията и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).

Илия Вулев

Илия Христов Вулев, с псевдоним Исус Навин, е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Книга Иисус Навин

Книгата на Исус Навин (на иврит: Сефер Йехушуа [ספר יהושע]), заедно с Книга на съдиите, Първа и Втора книга на Самуил, както и Първа и Втора книга на царете, спада към историческите книги в Библията (Стария завет), а според традицията на юдаизма се числи към ранните пророци (Неви’им Ришоним [נביאים ראשונים]). Съвременната библеистика определя книгата на Исус Навин като второзаконна история, поради това, че тя е вътрешно свързана с Второзаконие, петата книга от Петокнижието. Нейното съдържание представя събития, които са свързани с изхода от Египет, и същевременно е хроника на завладяването на Ханаан и влизането на израилтяните в Обетованата земя. След дългогодишен египетски плен и четиридесетгодишно скитане из пустинята на израилтяните най-накрая е позволено да стъпят на земята, която Бог обещал на предците им (на Авраам: Битие 15:18; 17:8).

Лоренцо Гиберти

Лоренцо Гиберти (на италиански: Lorenzo Ghiberti) е виден италиански скулптор и ювелир от епохата на ранния Ренесанс. Известен със своето произведение вратите на флорентинския баптистерий, наречени Вратите на Рая, което се смятат за един от най-големите шедьоври на италианското изкуство и Кватроченто.Гиберти е всепризнат майстор на бронзолеенето.

Михаил Благоев

Михаил Благоев Дамянов е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.

Модест Мусоргски

Модест Петрович Мусоргски (1839 – 1881) (на руски: Моде́ст Петро́вич Му́соргский) е руски композитор, автор на известни опери върху теми от руската история.

Моисей

Моисей или Мойсей (на иврит: מֹשֶׁה, Мошѐ, „изваден (спасен) от вода; на арабски: موسى, Му̀са; на старогръцки: Mωϋσῆς) е библейски пророк, религиозен водач, законодател и основател на юдаизма. Той повежда Великия изход – бягството на евреите от Египет, което го прави най-важният пророк в юдаизма и една от най-влиятелните личности в еврейската история. Исляма и християнството също го считат за пророк, както и други религиозни течения.На Моисей се приписва авторството на Петокнижието – първата основна част от Библията. Според библейската книга Изход той е роден по време, когато евреите пребивават в Египет. Те са подложени на масово изтребление и преследване – новородените бебета от еврейски произход са убивани, за да се намали популацията на чуждия народ. За да получи спасение, невръстният Моисей е пуснат във водите на река Нил и намерен от сестрата на фараона, която го осиновява.

Впоследствие детето е отгледано от дойка, която всъщност е истинската му майка. Моисей става принц на Египет, но нетърпимостта му спрямо жестокостите на египтяните към народа му го карат да направи необмислен акт – убива садистичен надзирател. Убиецът бяга в пустинята, където се жени за дъщерята на мъдър шейх и става пастир. Бог, във вид на неизгаряща къпина, приканва изгнаника да освободи народа си от египетското робство. Моисей се връща в Египет, където настоява пред фараона да пусне евреите. След няколко бедствия владетелят скланя и чужденците напускат страната. Преминават през разтвореното от Божията сила, измолена от водача им, Червено море. В пустинята, на планината Синай, Моисей получава Десетте Божи заповеди, с които е сключен завет между евреите и Бога. Еврейският народ обаче обикаля 40 години из пустинята, докато намери Обетованата земя. Самият Моисей не доживява този момент.

Стар завет

Старият завет (според българоезичната традиция Ветхий завет) е първата от двете (наред с Новия завет), по-стара част от християнската Библия, включваща древното еврейско Свещено писание (Танах) – общ свещен текст на юдаизма и християнството. Книгите на Ветхия завет са писани в продължение на 1100 години – в периода от ХІІІ в. до І в. пр. Хр.

Според най-старите християнски традиции, запазени в православието и утвърдени на Трулския събор през VІІ в., Ветхият завет се състои от 50 книги (39 канонични и 11 неканонични), сред които Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, Книга на Исус Навин, Книга Съдии Израилеви, Рут, четирите книги Царства, двете книги Паралипоменон, трите книги на пророк Ездра, Книга на Неемия, Книга Естир, Йов, Псалтир, Притчи Соломонови, Еклисиаст, Песен на песните, Книга на пророк Исая, Книга на пророк Йеремия, Книга на пророк Йезекиил, Книга на пророк Даниил, Книга на пророк Осия, Книга на пророк Иоил, Книга на пророк Амос, Книга на пророк Авдий, Книга на пророк Йон, Книга на пророк Михей, Книга на пророк Наум, Книга на пророк Авакум, Книга на пророк Софоний, Книга на пророк Агей, Книга на пророк Захария, Книга на пророк Малахия, Книга на Товит, Книга Иудит, трите Книги Макавейски, Книга Премъдрост Соломонова, Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, Послание на Йеремия и Книга на Пророк Варуха.

В Стария завет според католицизма са включени 46 книги, признати за канонични и утвърдени от Тридентския събор през ХVІ в., включително книгите Товит, Иудит, Премъдрост Соломонова и двете Книги Макавейски. До ХХ в. част от Католическата библия (Vulgata Sixto-Clementina) са били и Трета книга Макавейска и Трета Книга на Ездра.

В епохата на Реформацията в Западна Европа протестантството радикално променя възгледите си за каноничността и авторитета на библейските книги. През 1534 г. Мартин Лутер издава Библия, която включва в Стария завет само 39-те книги според юдейския канон. Останалите 11 книги получават в протестантската традиция названието апокрифи, което в източнохристиянската традиция се използва за много по-късно възникнала християнска литература (от ІІ в. пр. Хр. до І в.)

С изключение на свитъците от Мъртво море всички съществуващи най-стари еврейски библейски ръкописи са от късния масоретски период. Най-ранният датиран ръкопис на еврейската масоретска Библия е едно копие на последните пророци в Ленинград (Кодекс Ленинграденсис), написан в 916 г. Други прочути копия на еврейската Библия са Кодекс Лаудианус в Оксфорд, от 10 век, съдържащ почти целия Стар завет, Кодексът Бен Ашер от Халеб (Алепо Кодекс) от 10 век и др. които се намират в различни колекции и библиотеки.

Съдии на Израил

Съдиите на Израил са племенни или съюзни главатари, със съдийски и жречески, а по-късно и с военни функции, чиято институция е основана, според библейското предание, още от Мойсей, в началото на първото пътуване на евреите към Ханаан. Преданието разказва, че Йотор - мадиамски свещеник, за чиято дъщеря Мойсей бил женен и който изглежда е бил първожрец, в светилището на Йехова, в планината Хорив, и може би е идентичен, с помощника на Мойсей, известен като Ор (име, което вероятно произлиза също от името на тази планина, тъй като тя се нарича и Ор) - посъветвал Мойсей да създаде тази институция. За съдии, Мойсей трябвало да издигне мъдри и достойни хора, които да се допитват до него само по най-сложните въпроси и за общи наставления, а иначе да решават спорните въпроси, в съгласие с неговите поучения и според както бъдат посъветвани свише. Първоначално Мойсей бил, освен водач на Дванайсетте израилски племена, също и техен единствен съдия. Със създаването на съдийската институция, съдебната му власт била делегирана, върху някакъв брой племенни първенци и жреци.

Институцията, в този ѝ вид се запазила и при управлението на Исус Навин, а след неговата смърт и при настъпилото разцепление, между еврейските племена, съдиите станали основни крепители на народното единство, защитници от чуждоплеменни нападения, борци за справедливост, свобода и чистота на вярата – изобщо във владетели на "Синовете Израилеви", обединяващи в себе си различните обществени функции и предвестници на управлението на жреците и на царете.

В Библията, съдиите са описани, като военни предводители, призвани да осигуряват оцеляването и сигурността на еврейския народ(или на отделни племена), които били застрашени, защото са отстъпвали Живия и Единствения Бог – Господ БОГ (Бог Авраамов, Бог Исааков, Бог Яковов).

Друга тяхна функция е именно възвръщането на поклонението към Израилевия Бог – Господа, което – казва Библията – те успявали да постигнат и така Бог не наказвал Израил. Между управленията на отделните съдии има промеждутъци от време, описани като времена на бедствия – причинени от това, че след смъртта на съответния съдия(властта им била пожизнена), евреите отново отстъпвали от Господ БОГ, което довеждало на тях Божия гняв и Господ ги наказвал (между тях да избухвали тежки вражди, нападенията на различни враждебни племена се увенчавали с успех и други).

Имената на съдиите, след смъртта на Исус Навин и описание на техните дела са предадени, в Книга на съдиите.

Тимъти Дуайт

Тимъти Дуайт (на английски: Timothy Dwight) (1752 – 1817) е американски поет, един от първите певци на младата американска нация, известен с 11-томната си поема „Завладяването на Ханаан“ (10 000 реда римувана реч), в която сравнява американските заселници с древните израилтяни и внушава идеята, че американците са в правото си да изтребят индианците, както древните израилтяни са изтребили ханаанците (Библия, Числа, Глава 33, 50:56).

Христо Благоев (зограф)

Христо Благоев (Блажев) Дамянов е виден български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.