Историко-географска област

Историко-географската област е регион, който има ясни или приблизително ясни географски граници, и чието население има сходна историческа съдба. Така понятието е на практика сбор между понятията историческа област и географска област.

Невинаги, макар и понякога да е така, населението на една историко-географска област има еднакъв етнически или религиозен състав, но за определен сравнително дълъг период има еднаква история - например, областта има единни административни граници; при промяна на държавните граници не се разделя или при разделяне се запазват старите административни граници; схващана е като единно цяло; в нея има наличие на регионална идентичност и така нататък. Историко-географската област може да съвпада, но може и да не съвпада с етнографската област.

По отношение на географията историко-географската област се отличава с добре оформени естествени граници – високи планини, големи реки или морета.

Кога една област може да се квалифицира като историко-географска е спорен въпрос. Така например Македония, често определяна като историко-географска област, може да се квалифицира по-скоро като историческа област, тъй като географските ѝ граници са твърде променливи. Докато Пелагония, например е по-скоро само географска област, тъй като има ясни граници, но никога не е била единна административна единица, нито има наличие на регионална идентичност и така нататък.

Бесарабия

Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.

Боймия

Бо̀ймия или членувано Бо̀ймията (на македонска литературна норма: Бојмија) е историко-географска област в южната част на Северна Македония и северна Егейска Македония, Гърция. Съвпада с Гевгелийско-валандовската котловина.

Боймията обхваща селата по долното течение на река Вардар около градовете Валандово и Гевгели в Северна Македония и Боймица (Аксиуполи) и Гумендже (Гумениса) в Гърция. На север през Демир Капия граничи с Тиквеш, на запад през Паяк (Пайко) с Мъглен, на югозапад със Сланица, а на изток с Вардарията.

Босна

Босна е историко-географска област, заемаща северната и централната част от днешната държава Босна и Херцеговина.

Буковина

Буковина е историко-географска област в Югоизточна Европа. Исторически център на областта е град Чернивци.

Буковина е част от румънската историческа област Молдова. Днес е разделена – южната ѝ част се намира в Румъния, а северната – в Украйна, обособена като Чернивецка област.

Влашко

Влашко или Влахия (на румънски: Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния. През XIV-XIX век областта е основа на Княжество Влахия.

Далмация

За римската провинция Далмация, вижте Далмация (римска провинция)Далмация (на хърватски: Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.

Демир Хисар (община)

Демир Хисар (на македонска литературна норма: Општина Демир Хисар) e община, разположена в югозападната част на Северна Македония в едноименната историко-географска област Демир Хисар по горното течение на река Църна и нейните притоци, на северозапад от котловината Пелагония.

Център на община Демир Хисар е град Демир Хисар, бившето село Мургашево. Площта на общината е 480,13 km2, а градоначалник е Тони Ангелевски, който е избран в 2009 година и заменя на поста Любчо Найдовски (СДСМ). Община Демир Хисар има 9497 жители (2002), от които 9179 (96,65%) са македонци, а останалите са предимно албанци мюсюлмани. В общината освен град Демир Хисар влизат и 40 села.

Епир

Епир (на гръцки: Ήπειρος, Ипирос, на албански: Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир).

Македония (област)

Македония (на гръцки: Μακεδονία; на македонска литературна норма: Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 67 000 км² и население 4 750 000 души. Разположена е на басейните на реките Бистрица (Алиакмон), Вардар, Струма, Места, Караазмак и отчасти Черни Дрин.

Мала Азия

Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Югозападна Азия.Полуостровът заема приблизително 3/4 от азиатската част на днешна Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция. Наименованията Анатолия и Анадол най-често се използват за вътрешността на полуострова – Анатолийското (Анадолско) плато в Малоазийската планинска земя.

Мала Азия е мястото на възникване на няколко праисторически цивилизации, а по-късно е заселвана или завладявана от колхидци, хати, лувийци, хети, фриги, кимерийци, лидийци, перси, келти, гърци, пеласги, арменци, римляни, готи, кюрди, византийци, селджуки и османци.

Съвременните жители на Мала Азия говорят главно турски език, който се разпространява след завладяването на областта от Селджуките в края на 11, 12 и 13 век. Въпреки това статистически, до края на Османската империя в началото на 20 век, Мала Азия остава мултиетническа със значителни малцинства от кюрди, гърци, арменци, като е имало и няколко български общности на територията ѝ. В югоизточните ѝ райони днес преобладават кюрдите.

Малешево

Малешево, Малешевия или Малешевско (понякога Малешово и Малешовско, рядко Малеш) е историко-географска област в югоизточната част на Северна Македония.

Полог

Пологът или Тетовското поле (на македонска литературна норма: Полог; на албански: Pollogu) е историко-географска област в северозападната част на Северна Македония. Същото име означава статистически регион в страната. Най-големите градове са Тетово и Гостивар.

Пополе

По̀поле или Пополие (тъй като л е палатализиран се среща и днес неправилното изписване Пополье, на гръцки: Πόπολη, Пополи) е историко-географска област в Егейска Македония, Гърция.

Областта обхваща селата на север и изток от Костурското езеро между планините Вич (Вици) от север и Синяк (Синяцико) от юг. В Пополето влизат селата от дем Костур Тихолища (Тихио), Българска Блаца (Оксия), Вишени (Висиния), Кондороби (Метаморфоси), Фотинища (Фотини), Черешница (Поликерасос), Шестеово (Сидирохори), Горенци (Корисос), Чурилово (Агиос Николаос), Загоричани (Василиада), Бобища (Верга), Куманичево (Лития), Олища (Мелисотопос), Бъмбоки (Ставропотамос), Маврово (Маврохори), Кърпени (Крепени), Дупяк (Дипсилио), Личища (Поликарпи), Сетома (Кефалари), Нов чифлик (Хлои), Здралци (Амбелокипи) и Слимнища (Милица). Понякога към Пополето е причислявано и село Мокрени от дем Суровичево.

Разлог (област)

Разлог (често членувано Разлогът) или Разложко е историко-географска област в Югозападна България, област Благоевград, обхващаща изцяло Разлогожката котловина.

Славония

Славония (на хърватски: Slavonija; на сръбски: Славонија; на немски: Slawonien; на унгарски: Szlavónia) е историко-географска област в Източна Хърватия. Разположена е между реките Драва на север (границата с Унгария), Сава на юг (границата с Босна и Херцеговина) и Дунав на изток (границата със Сърбия). Областта е житницата и най-добре развитият селскостопански регион в Хърватска.

Тесалия

Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области. Главен град на областта е Лариса.

Тесалия граничи с Македония на север, с Епир на запад, със Същинска Гърция на юг и Егейско море на изток. Преди гръцките тъмни векове, Тесалия е известна с името Еолия от Одисея на Омир.

Уелс

Уелс (на английски: Wales; на уелски: Cymru – Къмри) e историко-географска област в Северозападна Европа и сред 4-те съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Разположен е в югозападната част на Великобритания и по суша граничи с Англия на изток, а от всички други страни е ограден с морета. Известен е като Земята на песента.

Фризия

Фризия (на немски: Friesland; на нидерландски: Friesland; на датски: Frisland, на фризийски диалекти Fryslân, Fraschlönj, Freesklöön, Freeskluin, Fresklun, Friislön, Fräislound, Freesland, Fraislaand) е историко-географска област в Северозападна Европа, обхващаща нидерландското, германското и много малка част от датското крайбрежие на Северно море. В миналото е била подложена на драматични промени, както поради чуждестранни нашествия, така и поради честите наводнения в ниските земи.

Фризия е съставена от 3 основни области:

Западна Фризия (Westfriesland) – днес територия на Нидерландия (провинции Фризия и Гронинген);

Източна Фризия (Ostfriesland) – в провинция Долна Саксония, Германия;

Северна Фризия (Nordfriesland) – в провинция Шлезвиг-Холщайн, Германия, както и много малка част от Дания.

Херцеговина

Херцеговина е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров.

Тя включва южната част на Босна и Херцеговина и северозападната част на Черна гора (наричана Стара Херцеговина). Води името си от средновековното Херцогство на Свети Сава. Към Херцеговина не спада тясната ивица земя по крайбрежието (до първите планински възвишения), която е част от Далмация.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.