Истанбул

Цариград пренасочва насам. За други значения вижте Цариград (пояснение).
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Турция. За вилаета вижте Истанбул (вилает).
Истанбул
İstanbul
— град —
Изглед от Златния рог между Галата и Сарайбурну; превърнатата в джамия църква „Света София“; Момината кула; Ортакьойската джамия с Босфорския мост на заден план; трамвай по булевард „Истиклял“; търговският квартал Левент.

Изглед от Златния рог между Галата и Сарайбурну; превърнатата в джамия църква „Света София“; Момината кула; Ортакьойската джамия с Босфорския мост на заден план; трамвай по булевард „Истиклял“; търговският квартал Левент.
Турция
41.01° с. ш. 28.9603° и. д.
Истанбул
Мармара
41.01° с. ш. 28.9603° и. д.
Истанбул
Истанбул
41.01° с. ш. 28.9603° и. д.
Истанбул
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Истанбул
Площ 5343 km²
Надм. височина 23 m
Население 15 067 724 души (2018)
2820 души/km²
Кмет Екрем Имамоглу[1]
Основаване VII век пр.н.е
Пощенски код от 34 010 до 34 850
Телефонен код 0212 (европейска страна)
0216 (азиатска страна)
МПС код 34
Официален сайт ibb.gov.tr

Истанбу̀л (на турски: İstanbul, /isˈtanbuɫ/), наричан още Стамбул и от славяни Цариград, с предишни имена Византион (на гръцки: Βυζάντιον) и Константинопол, е най-големият и най-гъсто населеният град в Турция, представляващ икономическото, културното и историческото сърце на страната.

С население от 15,5 милиона души градът е естествен център на градска агломерация, която е сред най-големите в Европа[2] и света по население[3][4]. 18,4% от населението на Турция живее в Истанбул. Площта на Истанбул е 5343 km² и е еднакъв по размер с Истанбулската провинция, на която е административна столица. Истанбул е преходно-континентален град, разположен около Босфора, през него минават едни от най-натоварените пътища в света. Неговият търговски и исторически център се намира в Европа, а една трета от населението му живее в Азия.[5]

Основан през 660 г. пр.н.е. с името Византион, по-късно Константинопол, още Цариград, Истанбул е орисан да се превърне в един от най-значимите градове в историята. За почти шестнадесет века той служи като столица на четири империи: Римската империя (330 – 395), Византийската империя (395 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922)[6]. Той изиграва ключова роля в развитието на християнството по време на римското и византийското управление, преди османците да завладеят града през 1453 г. и да го превърнат в ислямска крепост и седалище на ислямския халифат. В днешни дни, въпреки че Република Турция установи своята столица в Анкара, имперското наследство в града все още видимо напомня за някогашната централна роля на града.

Истанбул заема стратегическа позиция по протежение на историческия път на коприната[7] между Черно, Мраморно и Средиземно море. В днешни дни градът възстановява някогашната си мощ. Осеян е с една от най-сложните транспортни мрежи в света. Над Босфора са построени 3 висящи моста. На 29 октомври 2013 г. е официално открит жп тунелът под Босфора „Мармарай“, който свързва двете части на града под водите на Босфора. От двете страни на протока се простират мощни индустриални зони, осеяни с небостъргачи. Населението е нараснало десетократно от 1950 г. до днес.

През 2010 г. Истанбул е обявен за Европейска столица на културата и става десетата най-популярна дестинация в света със седем милиона чуждестранни гости.[8] Голяма част от историческия център е обект на световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО. Като космополитен град[9], Истанбул е седалище на много турски фирми и медийни компании. Градът кандидатства за домакин на Летните олимпийски игри през 2020 г.[10]

История

Следи от първите заселения на града са открити в азиатската част и се отнасят към неолитната епоха. През Бронзовата епоха са извършени заселвания в околностите на двореца „Топкапъ“.

За първата известна дата в историята на града се счита 659 г. пр.н.е.[11], когато на азиатската страна на Босфора се появяват първите гръцки заселници от Мегара – те основават колонията Халкедон, която днес се намира в квартал Кадъкьой.

През 660 г. пр.н.е. начело с пълководеца Бизас се заселват в европейския район на историческия полуостров, наречен днес Сарайбурну и основали град Бизантион. Великолепното географско положение и благоприятните за морска търговия условия подпомогнали бързото му развитие. През 513 г. пр.н.е. градът попада в ръцете на персите, през 407 г. пр.н.е. е под влиянието на Атина, а през 405 г. пр.н.е. е управляван от спартанците. През 227 г. пр.н.е. идващите от Европа галати се установили в азиатската част на града.

Сключеният съюз с Древен Рим през 191 г. пр.н.е. способства за военната отбрана на Бизантион, който отначало е свободен град, но през 100 г. пр.н.е. е включен в рамките на римската република. През 194 г. градът взема страната на претендента Песцений Нигер в борбата му срещу император Септимий Север и последният след тригодишна обсада го разрушава, включително събаря крепостните стени. Византион е възстановен и бързо достига предишната си слава и просперитет

През 330 г. тракийският град Византион (на гръцки: Βυζάντιον) е избран от император Константин I Велики за нова столица на Римската империя. От Византион произлиза и името на Византийската империя, което никога не се е употребявало в самата империя и е използвано за пръв път през 1557 г. от германския историк Йеронимус Волф. Градът е столица и за кратко на съществувалата през XIII век Латинска империя. Именно от късноримската епоха той остава известен с името Константинопол, а по-късно с турското име Истанбул. Влязъл е в историята и с българското си име Цариград. Името Константинопол и до днес се използва в Европа (особено в Западна Европа), Северна Америка и Австралия. Името „Истанбул“ идва от гръцкия израз „към града“ (гр. ις τιν πολιν, „ис тин полин“) – така възклицавали оттеглящите се към вътрешността на обсадения от турците град гърци. Съществува и предание, че когато завоевателят на града Мехмед II го превзема след дълга обсада, той заявява на гръцки на събралото се множество, че от днес нататък тронът му ще бъде „в града“.

При превземането на Константинопол от Османската империя действа патриаршия на арменската църква, която е действаща през цялото съществуване на империята.[12] Седалището на гръцката патриаршия също се намира в града по цялото време на съществуването на империята.[13] През XVI век ориенталец може да се разхожда по улиците на града, само ако е придружен от еничар, предоставен му от консула.[14]

През 1877 г. е построена железопътна линия между Цариград и Пловдив, достигаща Белово, която по-късно става част от линията на Ориент Експрес.[14]

География

Местоположение

Географското положение на Истанбул е най-важната причина в нарастването му като световна метрополия. Истанбул е единственият в света град, разположен на два континента. Разделя се предимно на 3 основни части: 1) Историческият полуостров, разположен на юг от залива Златен рог; 2) Галата – на север от Златния рог и 3) Новият град. Първите две части се намират в европейската страна, а третата – в азиатската. В европейската част преобладават предимно търговски и промишлени предприятия, а в азиатската – жилищни комплекси.

Истанбул, разделящ Европа и Азия, обединяващ Черно и Мраморно море, се разполага на двата бряга на пролива Босфор. Заливът Златен рог (дължина 7 km) разделя европейската страна на две части. Месторазположението на града от хилядолетия насам му придава важно геополитическо значение. Държавите, целящи да завладеят тези два континента, първоначално се стремели да вземат под контрол именно Истанбул.

Днес за страните на Балканския полуостров и Средния изток, също и за тюркоезичните републики градът е важен политически и търговски център. Първоначалното название Бизантион идва от името на основателя Бизас. След като Римската империя била разделена на западна и източна, градът бил наречен Новият Рим.

Заради доброто му географско положение през 324 г. Константин Велики избира Византион за столица на Римската империя. През 330 г. градът официално е осветен за столица с името Константинопол – градът на Константин. След 1453 г. под името Константиние е столица и на Османската империя. Разположен на седем хълма (досущ като Рим), заобиколен от три страни с вода, Истанбул е бил непревземаем, а заливът Халич (Златен рог) е бил идеално убежище за военната флота.

След превземането му от османците бил преименуван на Истанбул (на гръцки означава „отивам в града“) и се превърнал в един от най-големите и многолюдни градове в Европа.

Климат

Истанбул има типичен умерен морски климат с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна зима. Най-топлият месец е юли и август със средни температури от 18 до 28 °C. Най-студеният месец е януари със средна температура от 3 °C до 9 °C. Средногодишното количество на валежите е 870 mm с максимум през декември и минимум през юни.

Най-ниската температура, измерена в Истанбул на 9 февруари 1927 г., е била -16,1 °C, а най-високата (отчетена на различни места в града) на 12 август 2000 г., е била 40,5 °C. На 9 септември 2009 г. в местността Санаториума е регистриран най-големият денонощен валеж в Истанбул – 342 mm.

Климатични данни за Истанбул (1970 – 2009 г.), Флаг на Турция Турция
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18,3 24,0 26,2 32,9 33,0 40,2 40,5 38,8 33,6 34,2 27,2 21,2 40,5
Средни максимални температури (°C) 8,7 9,1 11,2 16,5 21,4 26,0 28,4 28,5 25,0 20,1 15,3 11,1 18,4
Средни температури (°C) 5,8 5,9 7,6 12,1 16,7 21,0 23,4 23,6 20,2 16,0 11,9 8,2 14,3
Средни минимални температури (°C) 2,9 2,8 3,9 7,7 12,0 16,0 18,5 18,7 15,5 12,0 8,5 5,3 10,3
Абсолютни минимални температури (°C) −10,4 −16,1 −7 −0,6 3,6 8,0 10,5 8,2 5,2 1,0 −4 −9,4 −16,1
Средни месечни валежи (mm) 98,4 80,2 69,9 45,8 36,1 34,0 38,8 47,8 61,4 96,9 110,7 123,9 843,9
Брой на дните с валежи 20 17 16 14 12 8 5 6 7 12 16 19 152
Източник: worldweather.org meteor.gov.tr и bbc.co.uk/weather
Fog-over-istanbul-skyscrapers
Небостъргачите в кв. Левент след пролетна роса

Население

İstanbul 6019
Българската желязна църква „Свети Стефан

През по-голямата част от своята история Истанбул е бил сред най-големите градове в света. От 500 г. сл. Хр. в някогашния Константинопол са живеели между 400 000 и 500 000 души[15]. Дълго време Истанбул остава най-големият град в Европа, докато през 19 век е изпреварен от Лондон.[16] Днес Истанбул е третият по големина град в света[17].

Турският статистически институт определя населението на Истанбул на 13 483 052 (31 декември 2011 г.) души, което го прави най-големият град в Турция с 18% от населението на страната.[18] Най-гъсто населеният район е Юскюдар в азиатската част на града.[19]

Истанбул е един космополитен град, в който съжителстват различни етноси и религии, от които, разбира се, най-многобройни са изповядващите исляма турци, но има още гърци, евреи, арменци, кюрди, араби, малък брой българи и още много други, изповядващи православно християнство. Истанбул е център на православието. Тук се намира седалището на Цариградската патриаршия и Вселенския патриарх. Мюсюлманите в Истанбул разполагат с около 2690 джамии, християните – с около 160 църкви, а евреите – с 26 синагоги. Арменците населяват района Кумкапъ, евреите – района Балат, а квартал Фенер традиционно си остава дом на цариградските гърци.

Историческа ретроспекция на броя на жителите
Година Население
330 40 000
400 400 000
530 550 000
545 350 000
715 300 000
950 400 000
1200 150 000
1453 36 000
Година Население
1477 70 000
1566 600 000
1817 500 000
1860 715 000
1885 873 570
1890 874 000
1897 1 059 000
1901 942 900
Година Население
1914 909 978
1927 680 857
1935 741 148
1940 793 949
1945 860 558
1950 983 041
1955 1 268 771
1960 1 466 535
Година Население
1965 1 742 978
1970 2 132 407
1975 2 547 364
1980 2 772 708
1985 5 475 982
1990 6 629 431
2000 8 803 468
Patriarchate Constantinopolis
Църквата „Св. Георги“, седалище на Вселенския патриарх

Икономика

Истанбул е център на икономическия живот на страната, защото е разположен на международен кръстопът между сухопътните и морски търговски пътища. През 2008 г. Истанбул е имал БВП от 174 милиарда щ.д.[20]

FulyaGirişi
Вход на метрото заедно с най-големия мол в Европа

През 2005 г. фирмите в Истанбул осъществяват износ на стойност 41 397 000 000 щ.д. и внос на стойност 69 883 000 000 щ.д., което съответства на 56,6% от износа и 60,2% от вноса на Турция през тази година.[21] През 2006 г. износът на Турция е нараснал с 16,1%, докато вносът е нараснал с 17,6% поради нарастващото търсене на енергийни ресурси и суровини от индустрията в страната. [22] Според списание „Форбс“, в Истанбул живеят през март 2008 г. 34 милиардери (от 25 през 2007 г.). По този показател градът се класира на 4-то място в света по брой милиардери след Москва (74), Ню Йорк (71) и Лондон (36 милиардери). След него следват Хонг Конг (30 милиардери), Лос Анджелис (24), Мумбай (20), Сан Франциско (19), Далас (15) и Токио (15 милиардери).[23]

LeventView
Левент е друг голям бизнес-център в Истанбул

В края на последното десетилетие на XX век икономиката на Турция и в частност на Истанбул претърпя няколко големи депресии. Азиатската финансова криза през периода между юли 1997 г. и началото на 1998 г., както и кризата в Русия в периода между август 1998 и средата на 1999 г. оказаха отрицателно влияние във всички области на икономиката, особено на износа. След този неуспех бавно се наблюдава постоянен ръст на икономиката през 1999 година.

Въпреки това Истанбул винаги е бил финансова столица на Турция, дори и след като през 1923 г. за административна столица на страната е обявена Анкара. Откриването на нови пазари в града през 90-те години на XX век допълнително засилва този статут. Откритата в началото на 1986 г. Истанбулска фондова борса (ISE) е единственият пазар на ценни книжа в Турция, създаден за осигуряване на търговия с акции и държавни облигации.

Maslak kerembarut
Маслак, един от бизнес-центровете на Истанбул

Бизнес-центровете Левент и Маслак са дом на най-големите компании и банки в Турция, между които Citibank, Merrill Lynch, Fortis, ING Bank, Société Générale, Banka di Roma, „УниКредит“, WestLB, Deutsche Bank, Commerzbank и много други. И Левент, и Маслак имат непрекъснато разрастващ и динамично променящ се силует и осеяни с небостъргачи квартали.

В града работи около 20% от трудоспособното население в Турция и допринася за 38% от индустриалното производство в страната. В допълнение, градът генерира 55% от търговията и 45% от брутния национален продукт на Турция.

Образование

Истанбулският университет, основан през 1453 г., е най-старото висше учебно заведение в страната. Първоначално е създадено като ислямско училище, но по-късно се създават факултети по право, медицина и други науки. След установяването на турската република е изцяло секуларизирано.[24] Истанбулският технически университет е основан през 1773 г. като училище на военноморския флот и е третият най-стар университет в света посветен изцяло инженерните науки.[25] Други известни университети в Истанбул са Университетът по изкуствата Мимар Синан и Университетът Мармара, който е третата по големина институция в страната за висше образование. Истанбул Меденийет пък е името на най-новия университет в града, открит през 2010 г.[26]

RobertCollegeGouldHall1
Най-престижният университет в Истанбул – бившият Робърт колеж, днес Босфорски университет

Най-утвърдените университети в Истанбул са подкрепени от правителството, но градът има още редица видни частни ВУЗ-ове. Първият модерен частен университет в Истанбул е Робърт колеж, основан с подкрепата на САЩ през 1863 г. През 1971 г. университетът приема новото си име Боазичи (Boğaziçi).[27] Първият частен университет в Истанбул е създаден през 1982 г. Частни университети са Коч и още тридесет други като Търговския университет и университета Кадир Хас.

През 2007 г. в Истанбул са регистрирани 4350 училища (начални, средни и висши). През последните години образователната система в Истанбул се разширява значително. В периода 2000 – 2007 г. класните стаи и учителите са се увеличили двойно, а броят на студентите е нараснал с повече от 60%. [28] Гимназията Галатасарай е създадена през 1481 г. е най-старата гимназия в Истанбул и второто най-старо учебно заведение в града. Тя е построена по искане на султан Баязид II, който цели да подобри образованието на колкото се може повече младежи, без значение от религията или произхода им, като средство за допълнително укрепване на растящата му империя. Гимназията е едно от най-елитните училища в града като усилено се набляга на изучаването на чужди езици. В града има и чуждестранни висши училища като например Liceo Italiano, които са създадени през 19 век с целта да се образоват чужденци.

Kuleli Istambuł RB1
Военната гимназия Кулели край Босфора

Други висши училища в Истанбул се отличават със своите стилове на преподаване или входните изисквания. Военната гимназия Кулели, разположена по протежение на бреговете на Босфора и гимназията Навал, разположена на един от Принцовите острови са висши военни училища, които се допълват от три академии – военна, военновъздушна и военноморска. Друго важно училище в Истанбул е гимназията Darüşşafaka, която осигурява безплатно образование за деца сираци в цялата страна.[29] Гимназията осигурява обучение по английски език и втори чужд език – немски или френски. Други известни висши училища са Мъжката гимназия Кабаташ(Kabataş) (основана през 1908 г.) и Анадолската гимназия Кадъкьой (основана през 1955 г.).

Транспорт

Fatih Sultan Mehmet Bridge panorama
Мостът Фатих Султан Мехмет е един от двата висящи моста над Босфора

Основните магистрали на Истанбул са O-1, O-2, O-3, както и O-4. Магистралите се разклоняват във вътрешността на града и преминават през двата моста над Босфора. O-2 продължава на запад до Одрин а O-4 води на изток до Анкара. O-2, O-3, и O-4 са част от европейски път E80 (Трансевропейската магистрала) простираща се от Португалия до турско-иранската граница. Двата моста над Босфора формират връзката между азиатската и европейската части на Турция и пропускат над 400 000 МПС всеки ден. Железопътният тунел Мармарай под Босфора свързва кварталите Фатих и Кадъкьой. Третият мост над Босфора, за който се заговори още през 1990 г. е открит официално на 26 август 2016 г. Мостът е комбиниран – автомобилно-железопътен, с 4 платна с 2 железопътни линии – по една във всяка посока.

Istanbul T1 line Alstom Citadis tram
Модерните трамвайни линии в Истанбул

Общественият транспорт в Истанбул е сложна мрежа от трамваи, тролейбуси, автобуси, метро, високоскоростни автобусни линии и фериботи. Още през 1875 г. е открита подземната линия „Тунел“, която е втората най-стара в света подземна линия за железопътен транспорт. Тя все още работи с пътници между Каракьой и булевард Истиклял. През 2006 г. е открита модерната линия между площад Таксим и Кабаташ. Метрото в Истанбул се състои от 4 линии (М1, М2, М3 и М4), които постоянно се разширяват.

Линиите на метрото са свързани чрез подводния тунел Мармарай. Така са свързани Източна Тракия и Мала Азия под водите на Босфора. Днес най-широко разпространеният транспорт е автобусният, който превозва над 2,2 млн пътници дневно, а със специално създадените бус ленти в града и по двата моста този вид транспорт е най-бърз, защото не попада в зоната на адските задръствания, които стават по истанбулските пътища. В Истанбул работи и най-голямата фериботна станция в света, осигуряваща надежден транспорт на хора и стоки в различни точки от Мраморно до Черно море. Основният терминал на града е пристанище Каракьой с капацитет от 10 000 пътници на час. Въпреки че повечето посетители влизат в Истанбул по въздуха, всяка година около половин милион чуждестранни туристи влизат в града по море.

Ataturk Airport Karakas-1
Международно летище „Ататюрк“

Главната автобусна гара в Истанбул е най-голямата в Европа с капацитет от 15 000 автобуса и 600 000 пътници дневно, а линиите достигат до всяка точка на Стария континент. Истанбул има две международни летища, по-голямото от които е „Ататюрк“. Намира се на 24 km западно от центъра на града, с натовареност от 37,4 милиона пътници през 2011 г., което му отрежда 8 място по натовареност в Европа. Второто летище е открито през 2001 г. с цел да облекчи трафикът към летище „Ататюрк“. Капацитетът му е 12 млн пътници годишно.

В Истанбул са и международното летище „Ататюрк“ (на неговата територия се е намирало градчето Сан Стефано, където е бил подписан Санстефанският мирен договор) и международното летище Сабиха Гьокчен.

В началото на 2012 г. главното управление на държавните летища на Турция (DHMI) обявява плановете за строителство в Истанбул на трето летище с пропусквателна способност до 100 милиона пътници годишно. Очаква се първата му фаза да бъде завършена през октомври 2018 г.[30]

Култура

Ortakoy mosque
Като път към Черно море Босфора е един от най-натоварените транспортни коридори в света. Мостът Фатих султан Мехмед е отляво, а отдясно е джамията в квартал Ортакьой.

Истанбул е град с вековна история и затова и местата, които могат да се посетят са много. Ето някои от тях:

В Истанбул също се намират студията на най-големите турски телевизии: Шоу тв, Канал Д, Атв, Стар тв, Си Ен Ен Тюрк.

Спорт

Atatürk Olimpiyat
С капацитет от 76 092 зрители, олимпийският стадион Ататюрк е най-големият турски многофункционален стадион

Традиционно Истанбул се смята за дом на най-старите и успешни клубове в Турция. Най-старият спортен клуб е създаденият през 1903 г. и регистриран 1910 г. „Бешикташ“. Той е първият регистриран спортен клуб в Турция. Развива секции по футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, лека атлетика, бокс, борба, шах, гимнастика, гребане, тенис на маса и параолимпийски спортове. Футболният отбор е един от водещите в страната. По-изявени в европейските турнири са отборите на „Фенербахче“ и „Галатасарай“, които държат всички рекорди по спечелени титли и купи на страната. „Галатасарай“ е единственият клуб от Турция носител на трофей от европейските клубни турнири след като през 2000 г. печели Купата на УЕФА с победа на финала над Арсенал с 4:1 след изпълнение на дузпи, а по-късно завоюва и Суперкупата на Европа след победа над тогавашният носител на трофея от Шампионската лига отбор на Реал Мадрид като го побеждава с 2:1 след продължения. От своя страна „Фенербахче“ се слави като най-богатия турски отбор. Завоюва 18 пъти супер купата на страната. Голям фен на отбора бил и самият Мустафа Кемал Ататюрк.

Ülker Sports Arena- Fenerbahçe vs. Armani Milano
Юлкер Спорт Арена, завършена през 2012 г. е дом на баскетболния отбор на Фенербахче

Домакинските си мачове „Фенербахче“ играе на стадион Шюкрю Сарачоглу с капацитет близо 56 000 места. Седалището му е в азиатската част, докато Бешикташ и Галатасарай се намират в европейската част на града. Вечното дерби на Босфора традиционно се води между тези два отбора. Много от съвременните спортни съоръжения са изградени или обновени след 2000 г. в опитите си Турция да бъде домакин на летните олимпийски игри. Такъв например е Олимпийският стадион Ататюрк (най-големият и модерен стадион в Турция), завършен през 2002 г. На него се играе финалът на Шампионска лига през 2005 г. Такива са и стадионите „Шюкрю Сарачоглу“ и „Тюрк Телеком Арена“. Всички те са категория елит-4.

Istanbul park front straight and main grandstand
Истанбул парк, изглед от основната трибуна

Тук се намира и пистата за Формула 1Истанбул парк“, построена през 2003 г. Пистата е с дължина от 5,378 km и се състои от 13 завоя. Както повечето трасета в календара на Формула 1, и тя е проектирана от германския архитект Херман Тилке. Една от любопитните подробности на Истанбул парк е, че трасето е изпълнено с множество изкачвания и спускания. Това е нехарактерна черта за пистите от Формула 1 – повечето от тях са с равна и равномерна настилка.

Фотогалерия

Istanbul Aya Sofia

Света София, Истанбул

Новият султански дворец

Новият султански дворец на Босфора (Долмабахче)

Istanbul bridge

Изглед към Босфора

Pałac Küçüksu Istambuł RB1

Летният дворец „Кючуксу“

Sommerhaus der dt botschaft in tarabya istanbul

Германското посолство по време на Османската империя

Източници

  1. www.trtworld.com
  2. The United Nations defines an urban agglomeration as „the population contained within the contours of a contiguous territory inhabited at urban density levels without regard to administrative boundaries“. The agglomeration „usually incorporates the population in a city or town plus that in the suburban areas lying outside of, but being adjacent to, the city boundaries“. Figures dated 1 July 2011 place the populations of the agglomerations of Moscow and Istanbul at 11.62 million and 11.25 million, respectively. The UN estimates that the agglomeration of Istanbul will exceed the agglomeration of Moscow in population by 2015 (with 12,46 million and 12,14 million, respectively), although extrapolation suggests that the former will not surpass latter until the second half of 2013. A revision with 2013 data is due in the first half of 2014
  3. rapor.tuik.gov.tr
  4. Mossberger, Karen; Clarke, Susan E.; John, Peter (2012). The Oxford Handbook of Urban Politics. Oxford Handbooks in Politics and International Relations. Oxford, Eng.: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-536786-7.
  5. WCTR Society; Unʼyu Seisaku Kenkyū Kikō (2004). Urban Transport and the Environment: An International Perspective. Amsterdam: Elsevier. ISBN 978-0-08-044512-0.
  6. Çelik, Zeynep (1993). The Remaking of Istanbul: Portrait of an Ottoman City in the Nineteenth Century. Berkeley, Calif., & Los Angeles: University of California Press. ISBN 978-0-520-08239-7.
  7. Dumper, Michael; Stanley, Bruce E., eds. (2007). Cities of the Middle East and North Africa: A Historical Encyclopedia. Santa Barbara, Calif.: ABC-CLIO. ISBN 978-1-57607-919-5.
  8. Weiner, Miriam B. „World's Most Visited Cities“. U.S. News & World Report. Посетен на 21 май 2012
  9. ^ „The World According to GaWC 2010“. Globalization and World Cities (GaWC) Study Group and Network. Loughborough University. Посетен на 8 май 2012.
  10. www.olympic.org
  11. Кембриджская древняя история. Т. III. Ч. 3. М., 2007. С. 193
  12. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 129.
  13. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 161 – 167.
  14. а б Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 78 – 81.
  15. Morris 2010, с. 113
  16. Chandler 1987, с. 463 – 505
  17. File 11a: The 30 Largest Urban Agglomerations Ranked by Population Size at Each Point in Time, 1950 – 2025 (xls). // World Urbanization Prospects, the 2011 Revision. The United Nations. Посетен на 11 юли 2012. (на английски)
  18. Province by Province / Town Center and Town / Village Population – 2011. // Address Population-Based Registration System (ABPRS) Database. The Turkish Statistical Institute, 2011. Посетен на 9 май 2012. (на английски)
  19. Population and Demographic Structure. // Istanbul 2010: European Capital of Culture. Istanbul Metropolitan Municipality, 2008. Посетен на 27 март 2012. (на английски)
  20. PriceWaterhouseCoopers: U.K. Economic Outlook and Global City GDP Ranking 2005 – 2020 Full Report (PDF)
  21. CNN Türk: Dış ticaretin lokomotifi İstanbul (Istanbul is the locomotive of foreign trade)
  22. State Statistics Institute of the Republic of Turkey: Statistics of Foreign Trade (1923 – 2006)
  23. Forbes: The World's Top 10 Billionaire Cities in 2008
  24. History. // Istanbul University, 11 август 2011. Посетен на 20 август 2012.
  25. History. // Istanbul Technical University. Посетен на 4 юли 2012.
  26. About Marmara. // Marmara University. Посетен на 4 юли 2012.
  27. Doğramacı, İhsan. Private Versus Public Universities: The Turkish Experience (DOC). // 18th International Conference on Higher Education. Август 2005. Посетен на 30 март 2012.
  28. 2007 Yılına Ait Veriler. // Governorship of Istanbul. Архивиран от оригинала на 2 август 2011. Посетен на 30 март 2012. (на турски)
  29. Principles of Education. // Darüşşafaka High School. Посетен на 6 юли 2012.
  30. Как новото летище на Истанбул ще засегне България?

Вижте също

Външни препратки

Абдул Меджид I

Абдул Меджид I (на османски турски: عبد المجيد اول, ‘Abdü’l-Mecīd-i evvel) е 31-ият султан на Османската империя (1839 – 1861). Наследява баща си Махмуд II, а самият той е наследен от брат си Абдул Азис. По-късно султани стават и синовете му Мурад V, Абдул Хамид II, Мехмед V и Мехмед VI, последните владетели на Османската империя.

Майка на Абдул Меджид I, т.е. Валиде султан е руската еврейка Безмиалем, известна като Сузи.

Бешикташ

Бешикташ (на турски: Beşiktaş; произнасяно beˈʃictaʃ) е околия и община (градски район) на Истанбул, Турция. Разположен е по европейския бряг на Босфора. Граничи от север с околиите на Саръйер и Шишли, на запад с Кааътхане и Шишли, на юг с Бейоулу, а от изток остава Босфора. На отсрещния бряг на Босфора е градски район Юскюдар.

Градският район обхваща голяма част от старата част на Истанбул с множество градски забележителности, от двореца „Долмабахче“ на юг до квартал Бебек в северната част.

Босфор

41.119444, 29.075278

Босфор (на турски: İstanbul Boğazı – Истанбул Боазъ) е протокът, който свързва Мраморно и Черно море и разделя европейската част на Турция (Румелия) от азиатската (Анадола).

Намира се във Вилает Истанбул. Бреговете му са гъсто населени: от 2-те му страни е разположен мегаполисът Истанбул, други селища от вилаета, множество вили и места за отдих, пристанища и предприятия.

Византион

Тази статия е за древния град Византион. За Византия, виж Византия, а за съвременният град Цариград – виж Истанбул.

Византион (на гръцки: Βυζάντιον; на латински: BYZANTIUM) е античен гръцки град, основан от гръцки колонисти от Мегара през 667 пр.н.е. и наречен на техния цар Визас или Византас (Βύζας или Βύζαντας на гръцки). Името „Византиум“ е латинизация на оригиналното име Византион.

В периода между 324 и 337 г. сл. Хр. градът е избран за новата столица на Източната Римска империя, приема името Константинопол в чест на нейния император – Константин Велики; изграждат се новите крепостни стени.

Константинопол пада под властта на Османската империя през 1453.

Името на града е променено още веднъж, през 1930 г., когато правителството на младата турска република иска от международната общност да признае официално смяната на имената на градовете Константинопол и Ангора, които стават съответно Истанбул и Анкара..

Висока порта

Високата порта или Портата, (на турски: Bab-ı Ali, Бабъ Али) е термин, с който се обозначава диванът на Османската империя, в който се изработва държавната политика.

Терминът се използва в дипломатически контекст от западните държави, тъй като техните дипломати са били приемани буквално на портата на двора. По време на Хуриета функциите на дивани са поети от имперското правителство и „Порта“ започва да означава външното министерство.

Терминът „Висока порта“ произлиза от вратата към седалището на Великия везир в двореца Топкапъ, където султанът приемал чуждите посланици. По-късно започва да означава външното министерство, а днес - офиса на валията на вилаета Истанбул.

Вселенска патриаршия

Вселенската, наричана още Цариградската или Константинополската патриаршия (на гръцки: Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως) е автокефална поместна православна църква със седалище в Истанбул, Турция. Катедрална църква на патриаршията е „Свети Георги“.

Двете лица на Истанбул

Двете лица на Истанбул (на турски: Fatih Harbiye, в най-близък превод Между) e турски драматичен сериал, излязъл на телевизионния екран през 2013 г.

Джамия

Джамията е обществена сграда, в която мюсюлманите се събират и извършват обща молитва. За разлика от християнските църкви, джамията не е храм и не притежава статут на свято място, с изключение на Масджид ал-Харам в Мека, в чийто двор се намира древният езически храм Кааба.

Думата за джамия в повечето съвременни европейски езици (mosque, moschee, mosquée, moschea) произхожда от испанската дума за джамия mezquita, която от своя страна е съществителното масджийд от арабския глагол саджада - „да се простреш в молитва“, т.е. със значение „място за извършване на молитвата“. На български, както и на останалите балкански езици, думата за мюсюлманския молитвен дом е заемка, през турски cami, от арабското جمع (jámaʕa), което значи „събиране“ или „място за сбор на хората“.

След 7 век обикновено се строи във формата на четириъгълник, с външен двор, и включва 1-2 минарета (кула, от която мюезинът с напев призовава мюсюлманите за молитва). Единствената джамия с цели 6 минарета в света е така наречената Синя джамия в Истанбул.

Стената, обърната към Мека, се нарича кибла и се отбелязва с празна ниша, михраб. Обикновено е украсена с инкрустации, мозайки, резба върху камък и дърво.

Характерни за османската джамия са кръглите медальони с имената на Аллах, пророка Мохамед, праведните халифи или с цитати от Корана, изписани калиграфски. Най-често те украсяват барабана на джамията, подкуполното пространство, михраба и вратата. Кръглите композиции с Аллах и Мохамед в повечето случаи са поставени над самия михраб, което засилва усещането за оформянето на своеобразен „иконостас”.В повечето джамии допускат само мюсюлмани. Височината на минаретата, съгласно канона, е 63 m — точно толкова години (63) живял пророкът Мохамед.

Евлия Челеби

Евлия Челеби (на османски турски: اوليا چلبي; на турски: Evliya Çelebi) е османски пътешественик, пътеписец, поет и историк, който е пропътувал земите на Османската империя за около 40 години.

Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са ценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба.

Източна Тракия

Източна Тракия (на турски: Doğu Trakya; на гръцки: Ανατολική Θράκη, Анатоликѝ Тра̀ки) е част от Тракия, отговаряща приблизително на територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале. Към Източна Тракия принадлежи и остров Имброс (Гьокчеада), част от турския вилает Чанаккале.

Като части от Източна Тракия се споменават и районите на Свиленград и Малко Търново, които остават в България съгласно Цариградския договор от 1913 г.Понякога в българската историческа литература под Източна Тракия се разбира не цяла Европейска Турция, а Одринска Тракия – територията приблизително на запад от линията Мидия - Енос, която по Лондонския договор е отстъпена от Османската империя на България като член на Балканския съюз.

Истанбул (вилает)

Истанбул (на турски: Istanbul) е вилает в Северозападна Турция. Административен център на вилаета е едноименният град Истанбул. Вилает Истанбул е с обща площ от 5 196 km² и население 13 255 685 души (2010).

Истанбул парк

„Истанбул парк“ е писта за провеждане на автомобилни и мотоциклетни състезания, намираща се в Истанбул, Турция.

Константинопол

Константинопол (на средногръцки: Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; на гръцки: Κωνσταντινούπολη; на латински: Constantinopolis; на османски турски: قسطنطينيه, Kostantîniyye; на турски: Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330-1204 и 1261-1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922). Официално е преименуван на неговото съвременно турско име Истанбул през 1930 г.

Градът носи името на римския император Константин Велики, избрал го за място на новата си столица. В строителството му участват над 1 милион роби и колонати. Построена е огромна система от ровове и стени, правещи града практически непревземаем до развитието на артилерията. В продължение на векове той е най-многолюдният град в Европа и средище на средновековната наука и култура. През 12 век има население от един милион и двеста хиляди души.

Мармара

Регионът Мармара (на турски: Marmara Bolgesi), с площ от 67 000 km², е най-малкият, но най-гъсто населеният от седемте географски района на Турция. Той заема приблизително 8,6% от територията на Турция и около 30% от населението му. Включва 11 вилаета (провинции), граничи с три морета (Мраморно, Черно и Егейско) и включва два пролива (Босфора и Дарданелите). Център на региона е град Истанбул.

Този район води официалното си съществуване от географския конгрес през 1941 г. в Анкара и е географски разделен на четири регионални части.

Името му произлиза от името на Мраморно море (на турски: Marmara Denizi).

Мраморно море

Мраморно море (на турски: Marmara Denizi; на гръцки: Θάλασσα του Μαρμαρά) е вътрешно море, част от Атлантическия океан, разположено между Балканския полуостров на северозапад и север и Мала Азия на североизток, изток и юг. На североизток чрез протока Босфор се свързва с Черно море, а на югозапад чрез протока Дарданели – с Егейско море.. В тези си граници дължината му от запад на изток е 280 km, а максималната ширина до 80 km. Площ 11 472 km² и е най-малкото море на света. Среден обем 4 хил.km3, средна дълбочина 494 m, максимална 1389 m, разположена в централната му част.Пропонтис (Προποντίς) е старогръцкото име на морето. То идва от про („преди“) и понт – („море“), тъй като древните гърци често плавали през Пропонтис, за да стигнат до Черно море. Думата има и новогръцки вариант Пропонтида (Προποντίδα).Мраморно море се е образувало в резултат на дълбоки разломи на земната кора преди около 2,5 млн. години през късния плиоцен, разделили Европа, Азия и Африка. Движенията на земната кора все още не са затихнали, в резултат на които земетресенията са често явление.Бреговете му са предимно планински, като на юг и изток са силно разчленени. Полуостров Ердек на юг, заливите Ердек и Перамо на юг, Инджир на югоизток, Измит на изток. Край северните брегове има множество подводни рифове. Има две големи островни групи – Принцовите острови на североизток и Мраморните острови на югозапад. Вторите са богати на гранит, шисти и бял мрамор и са дали името на морето. Принцовите острови се намират близо до Истанбул, и там е развит туризмът. От юг в него се вливат две по-големи реки Симав и Гьонен. През зимата температурата на повърхността на водата е 9°С, а през лятото – до 29°С. Хидроложкият режим на Мраморно море зависи от обмена на вода със съседните му морета Черно и Егейско. В него няма силни течения. Средната му соленост на повърхността е до 26‰ и тя е най-висока около Дарданелите.Флората и фауната на морето са сходни с тези на Средиземно и Егейско море. Развит е уловът на скумрия и има няколко известни морски курорта. През Мраморно море преминават важни търговски пътища от Черно и Азовско море за Средиземно море и Световния океан. Най-големите градове и пристанища по крайбрежието му са Истанбул, Измит, Бандърма, Галиполи, Текирдаг.

Света София (Константинопол)

„Света София“ (на гръцки: Ἁγία Σοφία; на латински: Sancta Sophia; на турски: Aya Sofya) или „Църква на светата Премъдрост Божия“ е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция. Била дълго време християнска катедрала, по-късно сред главните джамии на Константинопол, а днес е музей.

Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици. Съвременната сграда е построена през 532 – 537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал. Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ е смятана за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха.Църквата „Света София“ е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София“ е превърната в джамия. След разпадането на Османската империя правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя функционира като музей.

Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия (на гръцки: Ναός τῆς Ἁγίας τοῦ Θεοῦ Σοφίας), божествената страна на Иисус Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.

Турция

Ту̀рция, официално Репу̀блика Ту̀рция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti), е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг – с Ирак и Сирия; на запад – с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта ѝ е 783 562 km², от които 769 632 km² суша и 13 930 km² водна площ. Разположението на Турция между Европа и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение.

Сунитският ислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече алевитство, юдейство и православно християнство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започва преговори за пълноправно членство в Европейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия изток чрез членството си в организации като Организация „Ислямска конференция“ и Организация за икономическо сътрудничество.

След опита за държавен преврат в Турция от юли 2016 г. в страната е въведено извънредно положение.

ФК Галатасарай

Галатасарай СК (на турски: Galatasaray Spor Kulübü, Галатасарай Спор Кулубу) е спортен клуб от град Истанбул, Турция.

Футболният отбор на клуба държи всички рекорди по спечелени титли и купи на страната. Това е единствения клуб от Турция носител на трофей от европейските клубни турнири, след като през 2000 г. печели Купата на УЕФА с победа на финала над Арсенал с 4:1 след изпълнение на дузпи. Година по-късно завоюва и Суперкупата на Европа след победа над актуалния тогава носител на трофея от Шампионската лига отбор на Реал Мадрид, като го побеждава с 2:1 след продължения. Има и един полуфинал от турнира за Шампионската лига през 1988 – 89, където отпада от Стяуа Букурещ с общ резултат 1:5.

Спортен Клуб Галатасарай развива още секции по лека атлетика, баскетбол, волейбол, водна топка, плуване, Гребане, Ветроходство, джудо, Бридж, конен и автомобилни спортове.

Фенербахче

Фенербахче (на турски: Fenerbahçe Profesyonel Futbol Takımı, пълно име Професионален футболен клуб „Фенербахче“) е футболен отбор от Истанбул, Турция.

Клубът е 19 пъти шампион на страната си, 6 пъти е носител на Турската купа и 9 пъти е носител на Турската суперкупа. Отборът играе домакинските си мачове на стадион Шюкрю Сарачоглу, който се намира в истанбулския квартал Кадъкьой и е с капацитет 50 509 места. В отбора са играли: Дани Гуйса, Никола Анелка, Ариел Ортега, Пиер ван Хойдонк,, Джей Джей Окоча, Валдир Перейра, Емил Костадинов, Станимир Стоилов, Роберто Карлош. Голям почитател на футболния клуб е бил първият турски президент Мустафа Кемал Ататюрк.

Знамето на ЮНЕСКО Обекти от световното културно и природно наследство в Югоизточна Европа
Албания
Босна и Херцеговина
България
Гърция
Румъния
Северна Македония
Словения
Сърбия
Турция
Хърватия
Черна гора

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.