Искър

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.
Искър
Река Искър край МВЕЦ "Черепиш"
Река Искър край МВЕЦ „Черепиш“
Relief Map of Bulgaria
42.2886° с. ш. 23.5347° и. д.
43.7322° с. ш. 24.4414° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Софийска област
Област София
Област Враца
Област Ловеч
Област Плевен
Дължина 368 km
Водосборен басейн 8646 km²
Отток 54,5 m³/s
Начало
Място сливането на реките:
Черни Искър (лява съставяща)
Бели Искър (дясна съставяща)
Координати 42°17′18.96″ с. ш. 23°32′04.92″ и. д. / 42.2886° с. ш. 23.5347° и. д.
Надм. височина 1047 m
Устие
Място десен приток на река Дунав (на 637-ми км) → Черно море
Координати 43°43′55.92″ с. ш. 24°26′29.04″ и. д. / 43.7322° с. ш. 24.4414° и. д.
Надм. височина 25 m
Iskar Map of the Bassin
Карта на водосборния басейн
IskaratGerman
Река Искър при с. Герман
Iskar-River-near-Mezdra-3
Река Искър в района на град Мездра

Искърантичността на латински: Oescus, Ескус) е река в България, област София и области Софийска, Враца, Ловеч и Плевен, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, заедно с река Бели Искър, която ѝ отрежда 2-ро място сред реките на България. Дължината само на река Искър е 340 км. Искър е най-дългата изцяло българска река.

Географска характеристика

Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м северно от село Бели Искър, на 1047 м н.в. Веднага след това навлиза в Самоковската котловина. След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия и живописен Панчаревски пролом (22 км). След напускането на язовир „Панчарево“ реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом (около 65 км). След село Лютиброд Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-ми км), на 25 м н.в.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на Искър е 8646 км2, което представлява 1,1% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад – с водоброрните басейни на реките Струма и Нишава;
  • на северозапад – с водоброрния басейн на река Огоста;
  • на изток – с водоброрните басейни на реките Вит и Марица;
  • на юг – с водосборния басейн на река Места.

Списък на притоците на река Искър. След името на реката е отбелязана нейната дължина в km и площта на водосборния ѝ басейн в km2, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

  • → Банкя (Какач)
  • Блато 30 / 174
  • ← Лозянски дол
  • → Кътинска река
  • → Свидница
  • ← Сърчарски дол
  • Батулийска река (Ябланица) 40 / 256
  • → Дълбочица
  • ← Градешница
  • ← Рединска река
  • Искрецка река 22 / 57
  • → Бабин дол
  • → Варовитица
  • ← Трескавец
  • → Зимевишка река
  • ← Ковайски дол
  • → Пребойница
  • Габровница (приток на Искър) 22 / 96
  • ← Ръжанска река
  • → Златица
  • ← Джерневница
  • ← Габровница
  • ← Бебриш
  • ← Малката река
  • → Каменица
  • → Крапешка бара
  • → Върбешка бара
  • ← Брусника
  • ← Лишка река
  • ← Реката
  • Малки Искър 86 / 1284
  • ← Реката
  • → Косматица (Бешовишка бара)
  • Златна Панега (Панега) 50,3 / 350
  • → Големия дол
  • → Габарска река (Барата)
  • Гостиля 40 / 320

Хидроложки показатели

  • Средногодишен отток при с. Говедарци – 1,5 m3/s;
  • Средногодишен отток при гр. Нови Искър – 23,30 m3/s (виж таблицата);
  • Средногодишен отток при с. Ореховица – 54,5 m3/s;
речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средно-
годишен
количество (m3/s) 18,60 28,50 30,30 28,30 32,60 27,50 16,70 14,30 15,50 19,50 21,80 25,50 23,30
количество (% от годишния обем) 6,70 10,20 10,90 10,10 11,70 9,80 6,00 5,10 5,60 7,00 7,80 9,10 100,0

Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.[1]

В най-горния си басейн (района на Рила) реката има преоладаващо снежно подхранване, а в останалите части – дъждовно подхранване. В района на Стара планина и Предбалкана подхранването нараства с карстови подземни води. По този начин сезонният режим претърпява големи изменения в различните участъци от долината на реката. Пълноводието в Рила е от май до юли, а в Дунавската равнина – от март до юни. По цялото течение през месеците от август до октомври се наблюдава маловодие. Голямо влияние върху вътрешногодишния ход на речния отток оказват трите язовира по течението на реката, чрез които той се контролира. При майско-юнския валежен максимум водите се задържат в язовир „Искър“, което оказва влияние върху разпределението на речния отток.

Селища

По течението на реката са разположени 45 населени места, в т.ч. 9 града и 38 села:

Стопанско значение, забележителности

В горното течение на Искър водите на реката се използват предимно за производство на електроенергия и водоснабдяване. Изградени са язовирите „Бели Искър“, „Искър“ (най-голям в България), „Пасарел“ и „Панчарево“, малка руслова ВЕЦ от Проект „Среден Искър“ и ВЕЦ-овете – „Бели Искър“, „Искър“, „Мала църква“, „Кокаляне“, „Пасарел“.

В района на Предбалкана и Дунавската равнина водите на реката се използват предимно за напояване.

Долината на реката, особено двата ѝ пролома (Панчаревски и Искърски), още в древността са се използвали за преодоляване на Стара планина и не случайно по тях са построени шосета и жп линия.

От София до Самоков, през Панчаревския пролом, на протежение от 51,4 км преминава второкласен път № 82 от Държавната пътна мрежа София – Самоков – Костенец.

От София до Мездра, през Искърския пролом, на протежение от 86,9 км преминава второкласен път № 16 от Държавната пътна мрежа София – Своге – Мездра.

Освен горепосочения път № 16, през Искърския пролом е прокарана и важната за България удвоена жп линия София – Горна Оряховица – Варна, която в участъка от Нови Искър до Червен бряг следва долината на реката.

В Панчаревския и Искърския пролом има множество природни забележителности – скални образувания, пещери и др., които предлагат отлични условия за туризъм, алпинизъм, отдих и риболов. В горното течение на реката са разпространени балканска пъстърва и черна мряна.

По бреговете на Искър има и археологически забележителности – крепостта Урвич (на десния бряг, преди с. Кокаляне) и римският град Улпия Ескус (близо до устието на Искър, край село Гиген).

Живописната долина на Искър в Панчаревския и Искърския пролом от векове са предлагали закътани места за изграждане на православни манастири. Сега по поречието на реката има 6 манастира: Долнопасарелски, Кокалянски, Свети Николай Летни, Курилски, Черепишки и Струпецки.

Фотогалерия

IskaratGerman

Река Искър при Герман.

Eliseyna-cemetery-Iskar-river

Река Искър при Елисейна.

CherniIskaratGovedartsi

Притокът Черни Искър при Говедарци.

Вижте също

Топографска карта

  • Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-34-60. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-35-13. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-35-1. Мащаб: 1 : 100 000.

Бележки

  1. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8

Източници

Външни препратки

Абдовица

„Абдовица“ е квартал в Източна София, част от район „Искър“. Разположен е северно от кв. „Димитър Миленков“, южно от с. Бусманци и източно от квартал „Гара Искър“. До квартала вървят автобусни линии № 8;10;14 и маршрутни линии №19 и 35. На 9 януари 2002 г., Българският хелзинкски комитет, цитирайки вестник „Труд“, информира, че „Люта вражда между роми и столичани от кв. "Абдовица" в район "Искър" тлее от есента. Десетки цигани са обсадили гората до малката рекичка и я секат поголовно (Труд)...“

Димитър Миленков (квартал)

„Димитър Миленков“ е квартал на София, разположен в район „Искър“, намиращ се в източната част на града. Намира се северно от бул. Цариградско шосе, източно от кв. „Гара Искър“, южно от кв. „Абдовица“ и западно от с. „Казичене“ и Околовръстния път. Кварталът се обслужва от автобусни линии 10 . Има голям стадион. Кварталът е населен предимно от българи и малка част роми. Кварталът вече има градоустройствен план влязъл в сила от края на 2015 година, обнародван в Държавен вестник. Квартал „Димитър Миленков“ е в рамките на София повече от 55 години. Там има повече от 360 еднофамилни къщи. Река Искър минава покрай квартала. Има и складова база. Кв. „Димитър Миленков“ се води като силно озеленена зона. Има добри връзки с другите части на града. Най-важната връзка е откритата на 2 април 2015 г. – метро станция „Искърско шосе“, разположена на 2 километра от квартала. От „Димитър Миленков“ до нея може да се достигне с автобусна линия 10 като довеждащ транспорт до метрото. В квартала има нова логистична база, което допринася за бизнеса поради локацията и близостта на квартала до Летище София и Индустриална зона Искър.

В края на 2016 г.е изградено видеонаблюдение в квартала с цел по-висока сигурност и е поставен полицейски пост в началото на квартала.

Дружба (квартал на София)

„Дружба“ е жилищен комплекс в югоизточната част на София.

Искър (град)

Ѝскър е град в Северна България, Плевенска област, административен център на Община Искър. Предишните му имена са Махалата и Пелово (1957 – 1998).

Искър (улица в София)

„Искър“ е улица в район „Оборище“, София.

Простира се между бул. „Ген. Данаил Николаев“ и бул. „Мария-Луиза“. Пресича се с бул. „Васил Левски“ и „Г. С. Раковски“.

Искър (язовир)

„Искър“ (до 21 декември 1949 г. Пасарел, до 19 януари 1962 г. Гигант язовир Сталин) е най-големият по площ и обем язовир в България.

Искърско шосе (булевард в София)

„Искърско шосе“ е булевард в район „Искър“, Източна София.

Простира се между бул. „Христофор Колумб“ на запад и района на река Искър на изток (при промишлена зона Гара Искър). На кръстовището с ул. „Кръстьо Пастухов“ се намира метростанция „Искърско шосе“, част от метролинията до Летище София, която бе открита на 2 април 2015 г.

Нови Искър

Нови Искър е град в Западна България. Той е един от общо 4-те града към Столична община, заедно с гр. София, гр. Банкя и гр. Бухово.

Град Нови Искър е административен център на столичния район „Нови Искър“, който е един от общо 24-те района на Столична община.

Републикански път II-13

Републикански път II-13 е второкласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на области Монтана, Враца и Плевен. Дължината му е 105,3 km.

Пътят започва от 114,4-ми км на Републикански път I-1 при село Крапчене и се насочва на изток през Западната Дунавска равнина. Преминава през селата Стубел и Липен, навлиза в Област Враца, пресича река Ботуня (десн приток на Огоста) и достига до град Криводол. След това преминава последователно през селата Осен, Девене и Борован, пресича град Бяла Слатина и река Скът и навлиза в Област Плевен. Тук пътят преминава през град Кнежа, пресича река Искър и през градовете Искър и Долни Дъбник, където източно от последния се свързва с I-3 на неговия 101,0 km

По протежението на пътя от него наляво и надясно се отделят 9 третокласни пътя, в т.ч. 3 с трицифрени номера и 6 с четирицифрени:

Пътища с трицифрени номера:

при 60,8 km, в град Бяла Слатина — надясно Републикански път III-134 (39,5 km) до село Горна Бешовица;

при 61,3 km, в град Бяла Слатина — наляво Републикански път III-133 (71,8 km) до град Лом;

при 72,9 km, в град Кнежа — наляво Републикански път III-137 (33,4 km) до село Крушовене.Пътища с четирицифрени номера:

при 16,9 km, в град Криводол — надясно Републикански път III-1302 (15,0 km) през селата Големо Бабино, Пудрия, Краводер и Главаци до 36,5 km на Републикански път III-162;

при 17,6 km, в град Криводол — наляво Републикански път III-1301 (30,1 km) през селата Галатин, Лесура, Фурен и Бели брод до село Лехчево;

при 62,6 km, след град Бяла Слатина — надясно Републикански път III-1304 (19,0 km) през селата Търнак, Лазарово и Бреница до 5,7 km на Републикански път III-1306;

при 84,3 km – надясно Републикански път III-1306 (65,0 km) през село Глава, град Койнаре, селата Чомаковци, Лепица, Габаре, Върбица, Вировско, Тишевица и Горно Пещене до 8,6-ти км на Републикански път II-15;

при 89,1 km, в град град Искър — наляво Републикански път III-1307 (13,4 km) през село Староселци до село Ставерци;

при 89,9 km, в град град Искър — надясно Републикански път III-1308 (15,9 km) през село Писарово до село Горни Дъбник.

Забележка

Републикански път II-16

Републикански път II-16 е второкласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на област Враца, Софийска област и област София. Дължината му е 88,0 km.

Пътят започва от 163,0-ти км на Републикански път I-1 в източната част на село Ребърково и по цялото си протежение трасето му преминава през Искърският пролом. В северната част на град Нови Искър излиза от пролома, навлиза в Софийската котловина и в южната част на града се свързва с Републикански път I-8 при км 58,2 и Републикански път II-18 при км 18,2, като двата пътя в този си участък са част от Околовръстния път на София. По трасето на пътя са разположени 2 града Своге и Нови Искър и 12 села: Ребърково, Лютиброд, Зверино, Елисейна, Оплетня, Лакатник, Гара Бов, Церово, Томпсън, Реброво, Луково и Владо Тричков.

От пътя вляво и вдясно се отделят 3 третокласни пътя:

на 1,2 km, след село Ребърково, вляво Републикански път III-161 (38,1 km) за Ботевград

на 36,3 km, преди село Лакатник, вдясно Републикански път III-162 (41,0 km) за 131,1 km на Републикански път I-1

на 56,4 km, в град Своге, вдясно Републикански път III-164 (21,0 km) за с. Бучин проход

Републикански път III-1031

Републикански път IIІ-1031 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на Врачанска и Плевенска област. Дължината му е 24,6 km.

Пътят се отклонява наляво при 31,2 km на Републикански път III-103 в югоизточната част на град Роман и се насочва на североизток покрай десния бряг на река Искър. Минава покрай село Радовене, отива на левия бряг на реката, пресича центъра на село Кунино, изкачва се на билото на източната част на Каменополското плато и навлиза в Плевенска област. След това при село Реселец пътят слиза от платото, отново преминава на десния бряг на река Искър и в центъра на град Червен бряг се свързва с Републикански път III-306 при неговия 11,4 km.

Републикански път III-1306

Републикански път IIІ-1306 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на Плевенска и Врачанска област. Дължината му е 65 km.

Пътят се отклонява надясно при 84,3 km на Републикански път II-13 западно град Искър и се насочва на югозапад през Западната Дунавска равнина по лявата част от долината на река Искър. Преминава последователно през село Глава, град Койнаре и селата Чомаковци (тук напуска долината на Искър) и Лепица, след което навлиза във Врачанска област. Тук пътят е със западно направление като следва северното подножие на предбалканския нисък рид Веслец. Минава през село Габаре, преодолява нисък вододел и при село Върбица навлиза в горния водосборен басейн на река Скът. Минава последователно през селата Вировско, Тишевица и Горно Пещене и североизточно от град Враца се свързва с Републикански път II-13 при неговия 8,6 km.

Републикански път III-1307

Републикански път IIІ-1307 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, на територията на Плевенска област, Община Искър. Дължината му е 13,4 km.

Пътят се отклонява наляво при 89,1 km на Републикански път II-13 в центъра на град Искър, насочва се на север, преминава през село Староселци, пресича река Искър и южно от село Ставерци се свързва с Републикански път III-137 при неговия 22,9 km.

Републикански път III-1308

Републикански път IIІ-1308 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ изцяло по територията на Плевенска област. Дължината му е 15,9 km.

Пътят се отклонява надясно при 89,9 km на Републикански път II-13 в източната част на град Искър, насочва се на юг, минава през село Писарово, завива на югоизток, пресича село Горни Дъбник и в югоизточния му край се свързва с Републикански път I-3 при неговия 110,8 km.

Републикански път III-137

Републикански път IIІ-137 е третокласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, изцяло на територията на област Плевен. Дължината му е 33,4 км.

Пътят започва от 72,9-ти км на Републикански път II-13 в центъра на град Кнежа и продължава на североизток през Западната Дунавска равнина, по левите брегове на реките Гостиля и Искър. Последователно преминава през селата: Гостиля, Ставерци и Брегаре и в село Крушовене се свързва с Републикански път II-11 при 165,8-ми км.

Републикански път III-6206

Републикански път IIІ-6206 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ изцяло по територията на Софийска област, Община Самоков. Дължината му е 25,6 km.

Пътят се отклонява надясно при 79,6 km на Републикански път II-62 в центъра на град Самоков и се насочва на юг през най-южнатаа част на Самоковската котловина. Преди разклона за село Бели Искър навлиза в Рила и завива на югозапад, като продължава по долината на река Черни Искър. Последователно преминава през селата Мала църква, Маджаре и Говедарци и след 13 km завършва в курортния комплекс "Мальовица".

Роман (България)

Ро̀ман е град в Северозападна България, област Враца, в близост до град Мездра. Градът е административен център на община Роман.

Списък на реките в България

В този списък по азбучен ред са изброени всичките 325 реки в България с дължина над 20 km.

От поместената таблица се вижда, че в България има 32 реки (или 10% от всичките) с дължина над 100 km, като на 6 от тях – Доспат, Канагьол, Луда река, Нишава, Струмешница и Тимок, дължината им на територията на България е под 100 km. От 50 до 99 km в България има 64 реки (или 19% от всичките), но и тук на 2 от тях Ерма и Лебница, дължината им е под 50 km на територията на България. Най-голям е броят на реките между 20 и 49 km – 229 (или 71%) от всичките 325 български реки.

Столична община

Столичната община е единствената община в област София, Западна България.

Река Искър
Държави
Градове
Притоци
Flag of Germany.svg Германия
Flag of Austria.svg Австрия
Flag of Slovakia.svg Словакия
Flag of Hungary.svg Унгария
Flag of Croatia.svg Хърватия
Flag of Serbia.svg Сърбия
Flag of Romania.svg Румъния
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Ukraine.svg Украйна
Flag of Moldova.svg Молдова
Притоци
Острови

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.