Ирод Велики

Ирод I Велики (на старогръцки: Ἡρῴδης), е от 37 пр.н.е. до 4 пр.н.е. цар на Юдея, Галилея, Самария и други територии. Той е поставен от Рим като проконсул. [1][2][3][4][5] Той става родоначалник на династията на Иродиадите.

Ирод Велики
Ἡρῴδης
цар на Юдея
HerodtheGreat2
Роден
Починал
Погребан Иродион, Палестина

Религия Езичество
Юдаизъм
Управление
Период 37 – 3 пр.н.е.
Предшественик Антигон II Мататия
Наследник Иродова тетрархия
Семейство
Род Иродиади
Баща Антипатър Идумейски
Майка Кипрос
Съпруга Мариамна
Мариамна
Деца Ирод Антипа
Антипатър (син на Ирод)
Ирод Архелай
Аристобул IV
Александър

Биография

Ирод е вторият син на Антипатър Идумейски, цар на Идумея, от съпругата му Кипрос, която е набатейка. Римляните го поставят на трона на Юдея след отслабването на династията на Хасмонеите и кратък период на партски контрол върху областта. С гъвкава и енергична политика по време на гражданските войни при създаването на Римската империя той успява да си създаде влияние в Рим и да се утвърди задълго като владетел на Юдея.[6]

Ирод е силно непопулярен сред еврейските си поданици, които го смятат за узурпатор и чужденец – заради идумейския му произход и съмнителната му привързаност към юдаизма, наложен принудително в Идумея по времето на баща му. Както християнският Нов завет, така и еврейски автори като Йосиф Флавий, описват подробно извършваните от него династични убийства, обичайни за елинистичните владетелски дворове. В същото време описаното в Новия завет масово убийство на деца при раждането на Иисус Христос не е отбелязано в други източници и вероятно е базирано на старозаветната история за детството на Моисей.[6]

Ирод развива мащабна строителна дейност на много места в Юдея, като най-мащабният му проект е голяма реконструкция и разширение на Йерусалимския храм, които продължават дълго след смъртта му.[6]

Ирод умира около 3 година пр. Хр. в Йерихон. След смъртта му неговите владения са разделени от римляните между четирима негови родственици – Иродова тетрархия, – а няколко години по-късно Юдея е превърната в римска провинция.

Ирод в Новия завет

Prise de Jérusalem par Hérode le Grand
Събиране на Йерусалим от Ирод Велики. Картина от Жан Фуке
Herod coin1
Медна монета на Ирод Велики

По време на неговото управление се ражда Иисус Христос във Витлеем. Ирод научава, че няколко влъхви от изтока, водени от звезда, са дошли в Йерусалим, за да се поклонят на новия цар на Юдея. Тази новина смущава както Ирод така и целия Йерусалим. Юдейският цар събира всички първосвещеници и книжници. Те му цитират пророчество от Стария завет, което гласи, че от Витлеем ще излезе вожд, който ще стане пастир на народа на Бог Израиля.

Ирод Велики повиква източни мъдреци при себе си. Казва им да разпитат за младенеца и щом намерят точното му място, да му се обадят, за да отиде и той да се поклони на новия цар.

Мъдреците намират новородения Христос, покланят му се и принасят дарове в негова чест. След това получават откровение насън и не се връщат в Йерусалим при Ирод.

Юдейският цар, побеснял от подигравката на влъхвите, праща да избият всички новородени момчета от 2 г. и надолу, родени във Витлеем и всички управлявани от него области.

Преди заповедта Ангел Господен се явява на Йосиф и той заедно с Мария и новородения Христос бягат в Египет. Завръщат се във Витлеем, когато Ирод Велики умира. На престола се е възкачил неговият син Ирод Архелай, което е причина преследваното семейство да се засели трайно в Назарет, Галилея. [7]

Съпруги и деца

Жените и децата на Ирод
Съпруги Деца
Дорис
Мариамна I, дъщеря на Александър от династията Хасмонеи,
екзекутирана 29 пр.н.е.
Мариамна II, дъщеря на първосвещеник Симон бен Боет
  • син Ирод Боет
Малтака от Самария
Клеопатра от Йерусалим
  • син Ирод Филип – тетрарх
  • син Ирод
Палас
  • син Фасаел
Файдра
  • дъщеря Роксана
Елпис
  • дъщеря Салома
братовчедка (име неизвестно)
  • не са известни деца
племенница (име неизвестно)
  • не са известни деца

Вероятно Ирод има повече деца.[8]

Бележки

  1. Richardson, Peter. Herod: King of the Jews and friend of the Romans, (Continuum International Publishing Group, 1999) pp. xv–xx.
  2. Knoblet, Jerry. Herod the Great (University Press of America, 2005), p. 179.
  3. Rocca, Samuel. Herod's Judaea: a Mediterranean state in the classical world (Mohr Siebeck, 2008) p. 159.
  4. Fergus Millar; Emil Schürer; Geza Vermes. The History of the Jewish People in the Age of Jesus Christ (Continuum International Publishing Group, 1973) p. 327.
  5. N. T. Wright The New Testament and the People of God (SPCK, 1992), p. 172.
  6. а б в Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 114, 117 – 122.
  7. Матей 2:1 – 23.
  8. Йосиф Флавий, Antiquities, 18.1.2 – 3.

Външни препратки

20 г. пр.н.е.

20 (двадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в сряда или четвъртък или високосна година, започваща във вторник, сряда или четвъртък по юлианския календар.

4 г. пр.н.е.

4 (четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща във вторник или обикновена година, започваща в сряда по юлианския календар.

7 г. пр.н.е.

7 (седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в събота или обикновена година, започваща в неделя по юлианския календар.

Александър (син на Ирод Велики)

Александър (Alexander; * ок. 36 пр.н.е.; † 7 пр.н.е.) е юдейски принц от династията Иродиади, син на Ирод Велики и Мариамна (I), принцеса от династията Хасмонеи.

Той е брат на Аристобул IV (* ок. 35 пр.н.е.; † 7 пр.н.е.), Салампсио и Кипро. Александър и Аристобул дълго време са смятани за наследници на трона. През 29 пр.н.е. Ирод екзекутира майка им Мариамна, заради предполагаема изневяра.

Александър и брат му Аристобул IV са изпратени през 22 пр.н.е. да учат в Рим. Там тe са възпитавани първо в къщата на Гай Азиний Полион. По-късно двамата братя получават жилища директно в палата на император Август. Те остават около пет години в Рим.

През 17 пр.н.е. той, вече на 19 години, се връща с брат си Аристобул IV в Йерусалим.

Той се жени през 17 пр.н.е. за принцеса Глафира (* ок. 35 пр.н.е.; † ок. 7 г.), дъщеря на Архелай IV Сисина, последният цар на Кападокия.

Населението в Юдея ги посреща с радост. Двамата братя били красиви и с хубави фигури и обичани заради произхода на майка им от предишната царска династия. Те искат да отмъстят за смъртта на майка им. Баща им определя през 14 пр.н.е. за свой възможен наследник най-голямия си син Антипатър (син на Дорис). Заради заплануван заговор, Александър и Аристобул са осъдени и екзекутирани от баща им през 8/7 пр.н.е., а Глафира я изпраща със зестрата ѝ обратно в Кападокия. Двата му сина, Александър и Тигран, Ирод Велики задържа обаче при себе си. След смъртта на Ирод през 4 пр.н.е. те отиват при майка им в Кападокия, отказват се от юдейската си вяра и вземат гръцката религия.

Александър и Глафира имат три деца:

Александър, който е баща на Тигран VI († сл. 68), цар на Армения 58–63 г.)

Тигран (16 пр.н.е.-36 г.), (като Тигран V, цар на Армения 6 – 12)

дъщеря

Антипатър Идумейски

Антипатър Идумейски II (на латински: Antipatros, наричан Antipas "като неговия баща"; * ок. 100 пр.н.е.; † 43 пр.н.е.) от Идумея е баща на Ирод I Велики, родоначалникът на управляващата Юдея царска династия Иродиади.

Женен е за Кипрос, която е от царската фамилия на Набатея. Двамата са родители на Фазаел (* ок. 75 пр.н.е.; † 40 пр.н.е.), Ирод Велики (* 73 пр.н.е.; † март 4 пр.н.е.), Йосиф (* ок. 70 пр.н.е.; † 38 пр.н.е.), Ферор (* ок. 68 пр.н.е.; † 5 пр.н.е.) и на Саломе (* ок. 65 пр.н.е.; † 10 г.).

Антипатър е като баща си Антипа първо управител (strategos) на Идумея. Около 67 пр.н.е. е съветник на цар Йоан Хиркан II и става римски управител на Юдея (57–54 пр.н.е.) и клиент на Цезар.

Антипатър е отровен на банкет на Хиркан от служител, подкупен от Малих.

Береника (майка на Агрипа)

Береника (Berenike; * след 33 пр.н.е. в Йерусалим; † преди 23 г. в Рим) е майка на Ирод Агрипа I. Тя е племенница на Ирод Велики и баба на Береника, годеницата на римския император Тит.

Береника e дъщеря на влиятелната Саломе I и Костобар. Майка и́ е единствената сестра на Ирод Велики. Баща и́ е 34 пр.н.е. управител на Идумея и Газа и през 28 пр.н.е. е екзекутиран от Ирод.

Береника се омъжва (15-16 годишна) през 18/17 пр.н.е. за нейния братобчед, юдейския принц Аристобул IV (35–7 пр.н.е.), който е син на Ирод Велики и втората му съпруга Мариамна от династията Хасмонеи. Двамата са родители на:

Ирод Агрипа I (* 10 пр.н.е.; † 44 г.), от 37 г. до смъртта си цар на Юдея.

Ирод от Халки, по-късният владетел на царство Халки (44–48 г.).

Аристобул Младши († сл. 44 г.), женен за Йотапа, дъщерята на цар Сампсигерам II от Емеса

Мариамна III, омъжва се за чичо си Ирод Архелай.През 7 пр.н.е. нейният съпруг Аристобул IV и брат му Александър са обвинени от баща им за планове за преврат и екзекутирани.

Береника се омъжва през 6 пр.н.е. за Теудион, който е брат на Дорис, първата съпруга на Ирод Велики.

Теудион и Антипатър (най-голямият син на Ирод Велики) заради планове за заговор са екзекутирани през 5/4 пр.н.е.

След смъртта на Ирод Велики през 4 пр.н.е. Береника (вече 29-30-годишна), с майка си Саломе I придружа Ирод Архелай, съпруга на дъщеря и́ Мариамна, до Рим при император Август. Береника не се връща отново в Юдея, а остава в Рим, където се ползва с уважението на императорския двор. Тук расте и синът и́ Агрипа I, който е възпитаван заедно с Друз Младши (синът на Тиберий), и бъдещия император Клавдий. Береника се сприятелява особено много с Антония Млада, съпругата на Друз Стари.

Втори йерусалимски храм

Втори Йерусалимски храм се нарича реконструкция на Йерусалимския храм (Соломоновия храм), разрушен от армията на вавилонския цар Навуходоносор II през 586 г. пр. Хр..

Вторият храм е построен през 515 г. пр. Хр., след завръщането на евреите от вавилонския плен, и е разрушен през 70 г. сл. Хр. от римския император Тит. През този период Храмът е културен и духовен център на юдаизма и място за извършване на ритуалните жертвоприношения. Периодът на съществуване на Втория храм е наричан зугот, тъй като за него е характерно духовното лидерство на пет двойки („зугот“) религиозни учители.

През 19 г. пр. Хр. Ирод Велики дава началото на работите по разширяване и преустройство на Втория храм; поради тази причина, от тази дата насетне Йерусалимския храм бива наричан също така и Храмът на Ирод.

Гай Юлий Александър Беренициан

Гай Юлий Александър Беренициан (на латински: Gaius Julius Alexander Berenicianus; на гръцки: ο Γαίος Ιούλιος Αλέξανδρος Βερενικιανός, 75 – 150 г.) e принц на Киликия.

Той е второроденият син на Гай Юлий Александър от династията Иродиади, праправнук на Ирод Велики. Майка му е царица Юлия Йотапа (* 45) е на Cetis, дъщеря на Антиох IV Комагенски. Неговият по-стар брат е Гай Юлий Агрипа, а сестра му е Юлия, която се омъжва за Гай Юлий Квадрат Бас (суфектконсул 105 г.).

Беренициан е роден в Cetis, малка държава в Киликия, клиент на Римската империя. Родителите му се женят през 58 г. в Рим и император Нерон ги оставя да царуват на тази територия.

През 94 г. Беренициан и Агрипа са приети в Римския Сенат. През 116 г. той е суфектконсул заедно с Луций Стаций Аквилия. Между 132 – 133 г. той е проконсул на провинция Азия.

Беренициан се жени за Касия Лепида (* 80 г.), дъщеря на Касий Лепид (* 55 г.), по бащина линия внучка на Гней Домиций Корбулон и Юния Лепида. Двамата имат дъщеря Юлия Касия Александрия, (* 105 г.), която се омъжва за Гай Авидий Хелиодор (* 100 г.) и има син Авидий Касий (* 130 г., узурпатор през 175 г.).

Ирод Агрипа I

Ирод Агрипа I (на латински: Herodes Agrippa I; * 10 пр.н.е.; † 44 г.) е от 37 г. до смъртта си цар на Юдея. Произлиза от Иродската династия. Внук е на цар Ирод Велики.

Син е на юдейския принц Аристобул IV (~35 – 7 пр.н.е., син на Ирод Велики и Мариамна, принцеса от Хасмонеите) и на Береника (дъщеря на Саломе I и Костобар). Баща му Аристобул е възпитаван пет години в Рим и има жилище в палата на император Август.

Брат е на Ирод от Халки, по-късният владетел на царство Халки (44 – 48 г.). Другият му брат Аристобул († сл. 44 г.) е женен за Йотапа, дъщерята на цар Сампсигерам II от Емеса. Сестра му Мариамна се омъжва за чичо си Ирод Архелай.

Ирод Агрипа расте в Рим, където след смъртта на Ирод Велики майка му Береника се заселва завинаги. Възпитаван е заедно с Друз Младши, синът на император Тиберий, и също с по-късния император Клавдий. След смъртта на майка му (преди 23 г.) той живее много на широко, напуска Рим, заради големите му задължения и живее в Идумея, Антиохия и Александрия. Богатият еврейн Тиберий Юлий Александър Старши му помага финансово и той се връща обратно в Рим през 35/36 г., където приятелката на майка му Антония Млада му помага.

През 37 г. император Калигула го прави цар на тетрархията на умрелия Ирод Филип и след две години на територията на изгонения му в Южна Галия роднина Ирод Антипа. През 41 г. Агрипа получава от Клавдий допълнително и тероториите на Ирод Архелай. Така неговото царство обхваща територията на Ирод Велики.

Външнополитически той търси добри контакти със съседите си. През 42 г. той свиква затова конференция в Тибериас, което не се харесва на сирийския управител Гай Вибий Марс

(42 – 44 г.).

Ирод Агрипа започва гонение против младата християнска община на Йерусалим, през което се стига до убийството на Яков Зеведеев и Апостол Петър e затворен през 42 г.

Ирод Агрипа I умира 44 г. Смъртта му е описана в библейската Апостолска история, в Деяния на апостолите, в Новия завет.

Ирод Агрипа е женен за Кипро (Kypros), която е правнучка на Ирод Велики.

Баща е на:

Ирод Агрипа II (* 27; † сл. 93)

Юлия Береника (* 28; † 79), съпруга на Марк Юлий Александър, Ирод от Халки, Полемон II от Понт и годеница на император Тит

Мариамна (* 34), съпруга на Гай Юний Антиох Епифан, син на Антиох IV (Комагена)

Друзила (* 38), съпруга на цар Азиз от Емеса и Марк Антоний Феликс, прокуратор на Юдея 52 – 60 г.

Ирод Агрипа II

Ирод Агрипа II или Марк Юлий Агрипа (Herodes Agrippa II., Marcus Iulius Agrippa; * 27; † сл. 93) е цар на римската провинция Юдея от 48 до 70 г. Той е правнук на Ирод Велики.

Ирод Агрипа II е син на Ирод Агрипа I, цар на Юдея, който е внук на Ирод Велики и съпругата му Кипро (Kypros), която е правнучка на Ирод Велики. Произлиза от Иродската династия. Ирод Агрипа II е брат на Береника, Мариамна и Друзила.

Ирод Агрипа II, както баща му, е възпитаван в императорския дворец на Клавдий в Рим. Когато баща му умира през 44 г. той е още млад, за да стане негов наследник като цар на Юдея.

След смъртта на чичо му Ирод от Халки († 48) той получава царството му в регион Chalkis в Ливанските-планини като тетрарх на Халки и отговаря за Йерусалимския храм с правото да поставя Първосвещениците. Така той става религиозен вожд на всички юдеи в Палестина и в еврейската диаспора. През 53 г. той се застъпва за евреите от Александрия. През 53 г. той получава от император Клавдий вместо Халки територията на бившата тетрархия на Ирод Филип († 34). През 64 г. император Нерон прибавил към неговите владения част от Галилея с главен град Тивериада.

Ирод Агрипа II прави великодушни дарения и строежи. След завършването на храма в Йерусалим (70 г.), той настила със свои средства улиците на Йерусалим с мрамор. Той построява театър в Беритос, раздава олио и зърно на населението. Ирод Агрипа II се опитва безуспешно чрез преговори да предотврати Юдейската война (66 – 70/73 г.) против римляните. След войната той придружава римския военачалник и по-късен император Тит в Рим, където живее до смъртта си.

Ирод Антипа

Ирод Антипа (Лука, 3:1) е син на Ирод Велики, когото му родила самарянската му жена. Той бил брат на Архелай и двамата братя се образовали заедно в Рим. След бащината му смърт Антипа бил определен от император Август за четверовластник в Галилея и Перея, т.е. в южната част на страната на изток от Йордан (Лука, 3:1). Той се е наричал понякога и цар (Марк, 6:14). Спасителят, като галилеянин, бил подвластен на гражданското ведомство на Ирод (Лука, 23:6 – 12). Първата жена на Ирод била дъщерята на Арета, арабски цар, но по-късно той обикнал Иродиада, жената на брат си Филип, своята братовчедка. Напуснал жена си и като наговорил Иродиада да напусне и тя мъжа си, се оженил за нея. По нейното желание той по-късно отишъл в Рим да проси царска титла, но там го наклеветил пред император Калигула братовчед му Ирод Агрипа, братът на Иродиада. Поради това той отишъл на заточение в галския град Лугдун, а неговата държава преминала под управлението на Ирод Агрипа. Ирод Антипа е този, който отсякъл главата на Йоан Кръстител (Мтей, 14:1 – 12); Мк. 6:14 – 29. Той е бил последовател или поне приятел на садукеите (Марк, 8:15).

Иродиади

Иродиадите (Herodianer) са управляваща (царска) династия в Юдея, която под патронажа на древния Рим управлява Юдея, или част от нейната територия в периода 37 г. пр. Хр. - 76 г. сл. Хр.

Родоначалник дал и наименованието на царстващата династия е Ирод Велики, син на Антипатър Идумейски II, който през 47 г. пр. Хр. става прокуратор на Юдея. Ирод от своя страна в 37 г. пр. Хр. получава от Рим царски титул.

Най-малко единадесет от членове на управляващата Юдея и римската провинция Юдея династия са упоменати в Новия завет. Произходът на династията е идумейски.

Синове на Ирод I Велики: Ирод Архелай, управлява Юдея, Идумея и Самария от 4 г. пр. Хр. до 6 г. сл. Хр., Ирод Антипа, тетрарх на Галилея и Перея от 4 г. пр. Хр. до 39 г. сл. Хр., Ирод Филип II тетрарх на Итурея от 4 г. пр. Хр. до 34 г. сл. Хр.

Мариамна

Мариамна (Mariamne, Mariamme; * 54 пр.н.е., † 29 пр.н.е.) е принцеса от династията на Хасмонеите и втората съпруга на царя на Юдея Ирод Велики, родоначалникът на династията Иродиади.

Тя е дъщеря на Александра и нейния братовчед Александър. Нейната прабаба е юдейската царица Саломе Александра. Тя е сестра на Аристобул. Мариамна (I) не трябва да се бърка с Мариамна (II), дъщерята на Симон бен Боет, която през 23 пр.н.е. става седмата жена на Ирод Велики.

През 42 пр.н.е. тридесетгодишният Ирод Велики се сгодява за дванадесетгодишната Мариамна.

През 37 пр.н.е. те се женат. След сватдбата Ирод изгонва своята първа съпруга Дорис и техния син Антипатър. Мариамна е през следващите години главната съпруга.

Мариамна ражда на Ирод няколко деца: синовете Александър и Аристобул IV, и дъщерите Салампсио и Кипроас III и още един син, който умира малък.

През 36 пр.н.е. Ирод нарежда екзекуцията на шестнадесегодишния Аристобул, братът на Мариамна, понеже го смята за опасност за трона. По-късно той екзекутира също и нейния дядо Хиркан. Мариамна никога не му прощава това.

През 29 пр.н.е. Мариамна, чрез интригите на Саломе (единствената сестра на Ирод Велики), е екзекутирана от Ирод за вероятна изневяра. След това Ирод изпада в дълбока депресия.

Синовете им са престолонаследници, но през 7 пр.н.е. са екзекутирани по нареждане на баща им.

През 1844 г. Христиан Фридрих Хебел пише драмата Ирод и Мариамна.

Мариамна (трета съпруга на Ирод)

Мариамна II (на гръцки: Μαριάμη o Μαριάμμη, Mariamne II; * 43 пр.н.е. в Александрия; † сл. 4 пр.н.е.) е дъщеря на Симон Боет и третата (или седмата) съпруга на Ирод Велики.

Мариамна е дъщеря на уважавания обикновен свещеник през 23 пр.н.е. в Йерусалим Симон Боет от египетските евреи. Тя е баба на Саломе, дъщерята на Иродиада и Ирод Боет, която е известна чрез легендата с нейното участие в обезглавяването на Йоан Кръстител.

Според Йосиф Флавий, Мариамна е смятана за най-красивата жена по нейното време. Тя произлиза от обикновен род и не трябва да се бърка с Мариамна, която е принцеса от царската династия на Хасмонеите и втората съпруга на Ирод Велики.

Ирод Велики вижда красивата Мариамна и за да се ожени за нея, през 23 пр.н.е. той издига нейния баща на първосвещеник на храма в Йерусалим.

През 22 пр.н.е. тя ражда син Ирод Филип I (наричан също Ирод Боет), който по-късно се жени за Иродиада и става баща на Саломе.

През 5 пр.н.е. Ирод изгонва Мариамна, понеже знаела за плануваното му отравяне от най-голямия му син Антипатър, задрасква син им от листа на престолонаследниците му и сваля баща ѝ от поста му първосвещеник. Малко по-късно Ирод Велики умира през 4 пр.н.е. За нея няма повече сведения.

Николай Дамаски

Николай от Дамаск (на гръцки: Νικόλαος Δαμασκηνός, Николаос Дамаскинос) е Сирийски историк и философ, живял по времето на император Октавиан Август. Името му е свързано с неговото родно място, Дамаск. Роден е около 64 пр.н.е. Той е близък приятел на Ирод Велики, при когото живее дълго време и служи като дворцов съветник и историк. Работи и в канцеларията на Октавиан Август. Според Софроний е учител на децата на Марк Антоний и Клеопатра VII . Отива в Рим с Ирод Аркелай Творчеството му е голямо, по почти всичко е загубено. Най-голямото и значимо негово произведение е История (Historiai или Archaiologia) в 144 книги. В нея е представена световната история на от древни времена (Асирия, Междуречието, Лидия, Персия, Троянската война) до смъртта на Ирод. Историта на Николай от Дамаск са използвали Страбон, Йосиф Флавий, Плутарх и Евсевий. Сред другите му произведения са посветеното на Ирод Велики съчинение „За обичаите“, автобиография, биография на Август. Освен тях Николай от Дамаск е автор на няколко незапазени философиски, ботанически и зоологически съчинения, както и на няколко трагедии и комедии.

Саломе I

Саломе I (на латински: Salome; * 65 пр.н.е., † 10 г.) e единствената сестра на Ирод Велики от династията Иродиади.

Дъщеря e на идумееца Антипатър II и набатейката Кипрос. Тя има четири братя Фасаел, Ирод Велики, Йосиф и Ферорас.

Саломе се омъжва първо за чичо си Йосиф, брат на Антипатър. След екзекуцията на съпруга ѝ тя е омъжена от брат си за Костобар (34 пр.н.е. управител на Идумея и Газа).

Саломе и Костобар имат дъщеря Береника, която става майка на Ирод Агрипа I и още четири деца. Саломе успявa дa нaкaрa брат си дa екзекутирa Костобар

прeз 28/27 пр.н.е.

Влюбвa сe в бoгaтия aрaбин Syllaios, управител при цар Obodas III, нo нямa прaвo дa сe омъжи за нeгo, пoнeжe нe искaл дa сe oбрeжe. Oмъжвaт я за Alexas.

Саломе рaждa някoлкo дъщери (мeжду тях Береника) и eдин син – Антипатър.

Саломе управлява териториите Ямния, Phasaelis и плантациите до Archelais, които завещава на Ливия Друзила, третата съпруга на император Август.

След смъртта ѝ нейните територии се управляват от Марк Амбибул, вторият прокуратор на римска Юдея.

Стена на плача

31.776667, 35.234167

Стената на плача е подпорна стена от времето на Втория храм в Йерусалим. Този храм е бил най-свещеното място в юдаизма. Ирод Велики построява огромни подпорни стени около Храмовия хълм, разширявайки малкото, квазиприродно плато. След разрушаването на Втория храм от римляните през I в. сл. Хр. Стената на плача е единствената структура, останала от него. По всяко време край нея може да се видят вярващи юдеи, които се молят. Някои от тях си удрят главата в камъните. Между пролуките се слагат листчета с различни пожелания. Някои хора вярват, че съдържанието им стига директно до юдейския бог. От другата страна на Стената на плача се намира монументът Купола на Скалата, от която се твърди, че се възнесъл Мохамед.

Фарисеи

Фарисеите (от староарамейски: פְּרִישָׁא‎, „отделени“) са секта в юдаизма, възникнала към II век пр. н. е., чиято доктрина става основа на съвременния юдаизъм.

Фарисеите са едно от теченията в юдаизма, възникнали след упадъка на авторитета на първосвещениците на Йерусалимския храм от средата на II век пр. н. е. За разлика от садукеите, придържащи се към буквална интерпретация на Тора, те подкрепят т.нар. „устна Тора“, неписана традиция на тълкуване на Тора, която според тях има древен произход. Друго нововъведение на фарисеите в юдаизма е доктрината за възкресението и посмъртното правосъдие, която, наред с устното тълкуване на Закона, след това е възприета и от първите християни.Фарисеите са критици на управлението на Хасмонеите, противопоставяйки се на обединяването на длъжностите на цар и първосвещеник. Според легендите хасмонейския владетел Александър Янай влиза в чести конфликти с тях, като на няколко пъти разпъва на кръст хиляди фарисеи. Фарисеите изглежда са покровителствани от неговата наследница Саломе Александра, но при Ирод Велики отново са преследвани.След разрушаването на Йерусалимския храм през 70 година възгледите на фарисеите се превръщат в основата на равинистичния юдаизъм, като тяхната „устна Тора“ е главният източник на Мишна и Талмуд.Според летописите, само две исторически личности се самоопределят като фарисеи – Павел от Тарс и Йосиф Флавий. Първият е приеман за отстъпник от юдаизма, а вторият – за изменник.

Хасмонеи

Хасмонеите (на иврит: חשמונאים‎) са династия, управлявала Юдея от средата на II век пр.н.е. до средата на I век пр.н.е.Те се утвърждават около 167 година като полунезависими владетели на областта в рамките на Селевкидското царство, а при неговото разпадане около 110 година пр.н.е. стават самостоятелни владетели. През следващите години те завладяват съседните области Галилея, Итурея, Перея, Идумея и Самария. През 63 година пр.н.е. Хасмонеите са разгромени от Римската република и продължават да управляват в няколко отделни княжества под римско върховенство. През 37 година всички те попадат под властта на Ирод Велики.

Давидово царство
Израил
Юдейско царство
Хасмонеи
Иродиади

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.