Ирод

Ирод (иврит: הוֹרְדוּס‎ Hordus, на гръцки: Ἡρῴδης Hērōdēs; на латински: Herodes) е името на няколко от царете на Юдея:

Членове на династията Ирод Велики, Иродиади:

Други:

Символ, обозначаващ пояснителна страница Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия.
Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия.
20 г. пр.н.е.

20 (двадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в сряда или четвъртък или високосна година, започваща във вторник, сряда или четвъртък по юлианския календар.

34

34 (тридесет и четвърта) година е обикновена година, започваща в петък по юлианския календар.

39

39 (тридесет и девета) година е обикновена година, започваща в четвъртък по юлианския календар.

44

44 (четиридесет и четвърта) година е високосна година, започваща в сряда по юлианския календар.

4 г. пр.н.е.

4 (четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща във вторник или обикновена година, започваща в сряда по юлианския календар.

7 г. пр.н.е.

7 (седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в събота или обикновена година, започваща в неделя по юлианския календар.

Апий Аний Атилий Брадуа

Апий Аний Атилий Брадуа (Appius Annius Atilius Bradua) е политик и сенатор на Римската империя през 2 век.

Атилий Брадуа произлиза от клон Ании Регили от фамилията Ании и е син на Апий Аний Требоний Гал (суфектконсул 139 и 140 г.) и Атилия Кавцидия Тертула, дъщеря на Марк Атилий Метилий Брадуа и Кавцидия Тертула. Той е внук на Апий Аний Требоний Гал (консул 108 г.), който е роднина на Марк Аний Вер, дядото на император Марк Аврелий.

През 160 г. Атилий Брадуа е консул заедно с Тит Клодий Вибий Вар.

Той съди своя зет Ирод Атик, като го обвинява в убийство на съпругата си Аниа Регила, която е сестра на Атилий Брадуа.

Втори йерусалимски храм

Втори Йерусалимски храм се нарича реконструкция на Йерусалимския храм (Соломоновия храм), разрушен от армията на вавилонския цар Навуходоносор II през 586 г. пр. Хр..

Вторият храм е построен през 515 г. пр. Хр., след завръщането на евреите от вавилонския плен, и е разрушен през 70 г. сл. Хр. от римския император Тит. През този период Храмът е културен и духовен център на юдаизма и място за извършване на ритуалните жертвоприношения. Периодът на съществуване на Втория храм е наричан зугот, тъй като за него е характерно духовното лидерство на пет двойки („зугот“) религиозни учители.

През 19 г. пр. Хр. Ирод Велики дава началото на работите по разширяване и преустройство на Втория храм; поради тази причина, от тази дата насетне Йерусалимския храм бива наричан също така и Храмът на Ирод.

Давидово царство

Давидовото царство, Соломоновото царство, Двойното царство или още и Еврейското царство (1050 г. пр. Хр. - 930 пр. Хр.), е държава в Ерец Израел според Библията, съществувала като първата и единствена обединена еврейска монархия в Древността.

Ирод Агрипа I

Ирод Агрипа I (на латински: Herodes Agrippa I; * 10 пр.н.е.; † 44 г.) е от 37 г. до смъртта си цар на Юдея. Произлиза от Иродската династия. Внук е на цар Ирод Велики.

Син е на юдейския принц Аристобул IV (~35 – 7 пр.н.е., син на Ирод Велики и Мариамна, принцеса от Хасмонеите) и на Береника (дъщеря на Саломе I и Костобар). Баща му Аристобул е възпитаван пет години в Рим и има жилище в палата на император Август.

Брат е на Ирод от Халки, по-късният владетел на царство Халки (44 – 48 г.). Другият му брат Аристобул († сл. 44 г.) е женен за Йотапа, дъщерята на цар Сампсигерам II от Емеса. Сестра му Мариамна се омъжва за чичо си Ирод Архелай.

Ирод Агрипа расте в Рим, където след смъртта на Ирод Велики майка му Береника се заселва завинаги. Възпитаван е заедно с Друз Младши, синът на император Тиберий, и също с по-късния император Клавдий. След смъртта на майка му (преди 23 г.) той живее много на широко, напуска Рим, заради големите му задължения и живее в Идумея, Антиохия и Александрия. Богатият еврейн Тиберий Юлий Александър Старши му помага финансово и той се връща обратно в Рим през 35/36 г., където приятелката на майка му Антония Млада му помага.

През 37 г. император Калигула го прави цар на тетрархията на умрелия Ирод Филип и след две години на територията на изгонения му в Южна Галия роднина Ирод Антипа. През 41 г. Агрипа получава от Клавдий допълнително и тероториите на Ирод Архелай. Така неговото царство обхваща територията на Ирод Велики.

Външнополитически той търси добри контакти със съседите си. През 42 г. той свиква затова конференция в Тибериас, което не се харесва на сирийския управител Гай Вибий Марс

(42 – 44 г.).

Ирод Агрипа започва гонение против младата християнска община на Йерусалим, през което се стига до убийството на Яков Зеведеев и Апостол Петър e затворен през 42 г.

Ирод Агрипа I умира 44 г. Смъртта му е описана в библейската Апостолска история, в Деяния на апостолите, в Новия завет.

Ирод Агрипа е женен за Кипро (Kypros), която е правнучка на Ирод Велики.

Баща е на:

Ирод Агрипа II (* 27; † сл. 93)

Юлия Береника (* 28; † 79), съпруга на Марк Юлий Александър, Ирод от Халки, Полемон II от Понт и годеница на император Тит

Мариамна (* 34), съпруга на Гай Юний Антиох Епифан, син на Антиох IV (Комагена)

Друзила (* 38), съпруга на цар Азиз от Емеса и Марк Антоний Феликс, прокуратор на Юдея 52 – 60 г.

Ирод Агрипа II

Ирод Агрипа II или Марк Юлий Агрипа (Herodes Agrippa II., Marcus Iulius Agrippa; * 27; † сл. 93) е цар на римската провинция Юдея от 48 до 70 г. Той е правнук на Ирод Велики.

Ирод Агрипа II е син на Ирод Агрипа I, цар на Юдея, който е внук на Ирод Велики и съпругата му Кипро (Kypros), която е правнучка на Ирод Велики. Произлиза от Иродската династия. Ирод Агрипа II е брат на Береника, Мариамна и Друзила.

Ирод Агрипа II, както баща му, е възпитаван в императорския дворец на Клавдий в Рим. Когато баща му умира през 44 г. той е още млад, за да стане негов наследник като цар на Юдея.

След смъртта на чичо му Ирод от Халки († 48) той получава царството му в регион Chalkis в Ливанските-планини като тетрарх на Халки и отговаря за Йерусалимския храм с правото да поставя Първосвещениците. Така той става религиозен вожд на всички юдеи в Палестина и в еврейската диаспора. През 53 г. той се застъпва за евреите от Александрия. През 53 г. той получава от император Клавдий вместо Халки територията на бившата тетрархия на Ирод Филип († 34). През 64 г. император Нерон прибавил към неговите владения част от Галилея с главен град Тивериада.

Ирод Агрипа II прави великодушни дарения и строежи. След завършването на храма в Йерусалим (70 г.), той настила със свои средства улиците на Йерусалим с мрамор. Той построява театър в Беритос, раздава олио и зърно на населението. Ирод Агрипа II се опитва безуспешно чрез преговори да предотврати Юдейската война (66 – 70/73 г.) против римляните. След войната той придружава римския военачалник и по-късен император Тит в Рим, където живее до смъртта си.

Ирод Антипа

Ирод Антипа (Лука, 3:1) е син на Ирод Велики, когото му родила самарянската му жена. Той бил брат на Архелай и двамата братя се образовали заедно в Рим. След бащината му смърт Антипа бил определен от император Август за четверовластник в Галилея и Перея, т.е. в южната част на страната на изток от Йордан (Лука, 3:1). Той се е наричал понякога и цар (Марк, 6:14). Спасителят, като галилеянин, бил подвластен на гражданското ведомство на Ирод (Лука, 23:6 – 12). Първата жена на Ирод била дъщерята на Арета, арабски цар, но по-късно той обикнал Иродиада, жената на брат си Филип, своята братовчедка. Напуснал жена си и като наговорил Иродиада да напусне и тя мъжа си, се оженил за нея. По нейното желание той по-късно отишъл в Рим да проси царска титла, но там го наклеветил пред император Калигула братовчед му Ирод Агрипа, братът на Иродиада. Поради това той отишъл на заточение в галския град Лугдун, а неговата държава преминала под управлението на Ирод Агрипа. Ирод Антипа е този, който отсякъл главата на Йоан Кръстител (Мтей, 14:1 – 12); Мк. 6:14 – 29. Той е бил последовател или поне приятел на садукеите (Марк, 8:15).

Ирод Архелай

Ирод Архелай (на латински: Herodes Archelaos, Archelaus; * 23 г. пр. Хр.; † 18 г.) е етнарх на Самария, Юдея, Идумея (библейски Едом) от 4 г. пр. Хр. до 6 г. сл. Хр.

Архелай е най-възрастният син на Ирод Велики и неговата четвърта съпруга самаритянката Малтака.

Брат е на Ирод Антипа и Олимпия (* 19 г. пр. Хр.). Полубрат е на Ирод II

Заедно с брат си е възпитаван в Рим.

Последното желание на баща му е той да стане цар на цялото царство. След смъртта на баща си през 4 г. пр. Хр. Архелай потушава брутално бунта на фарисеите и отива в Рим, за да му бъде призната титлата от император Август.

Август му отказва обаче царската титла и го назначава за етнарх на Юдея, Идумея и Самария.

Архелай управлява народа си обаче тирански и невъздържано. След връщането му от Рим той сменя Йоазар бен Боет и назначава брат си Елеазар за първосвещеник, като след кратко време го сменя с Йешуа бен Сие и скоро след това отново с Йоазар бен Боет.

Той прогонва първата си съпруга Мариамна (вероятно вдовицата на полубрат му Антипатър), за да се ожени за Глафира, съпругата на екзекутирания му брат Александър, въпреки че е още омъжена за Юба II (царят на Мавретания). Женитбата с вдовица на брат е обаче забранена.

Архелай получава годишно общо 600 таланта от данъци и от неговата собственост.

През 6 г. сл. Хр. Архелай e обвинен от знатните юдеи и самарити при Август, който чрез редовен съд го осъжда заради лошо управление, взема му титлата и собствеността и го заточава във Виен в Галия. Неговата Етнархия става римска провинция. Юдея се управлява след това от римския префект Копоний (6–9 г.).

Архелай живее в Галия от 6-18 г. За него няма повече сведения.

В Новия Завет Ирод Архелай e споменат един път (Мат. 2, 22 ). Неговото започване на управление служи за датиране на връщането на Исус, Мария и Йосиф от Египет в Назарет.

Ирод Атик

Ирод Атик (на старогръцки: Ἡρώδης ὁ Ἀττικός), известен и с римското си име, Lucius Vibullius Hipparchus Tiberius Claudius Atticus Herodes Marathonios (101-177) е гръцки ритор, известен като защитник на Филострат и Втората софистика, опитът за завръщане към класическата гръцка култура.

Ирод Атик е роден е Маратон в Атика. Син е на Тиберий Клавдий Атик Херод (консул 132 г.), от когото наследява голямо богатство. Получава образование по риторика и философия. Адриан го назначава за префект на свободните градове в провинция Азия през 125. Ирод се връща в Атина и се прочува като учител. Избран е за архонт. През 140 Антонин Пий го завежда в Рим да учи Марк Аврелий и Луций Вер и в знак на признателност и уважение го прави консул през 143.

Освен своята литературна работа, Ирод основава и няколко публични проекта:

стадион – Атина

Одеон – Атина

театър в Коринт

стадион в Делфи

бани в Термопили

акведукт в Канузий в Италия

екседра (или нимфеон) в Олимпия, Гърция

Ирод Велики

Ирод I Велики (на старогръцки: Ἡρῴδης), е от 37 пр.н.е. до 4 пр.н.е. цар на Юдея, Галилея, Самария и други територии. Той е поставен от Рим като проконсул. Той става родоначалник на династията на Иродиадите.

Иродиади

Иродиадите (Herodianer) са управляваща (царска) династия в Юдея, която под патронажа на древния Рим управлява Юдея, или част от нейната територия в периода 37 г. пр. Хр. - 76 г. сл. Хр.

Родоначалник дал и наименованието на царстващата династия е Ирод Велики, син на Антипатър Идумейски II, който през 47 г. пр. Хр. става прокуратор на Юдея. Ирод от своя страна в 37 г. пр. Хр. получава от Рим царски титул.

Най-малко единадесет от членове на управляващата Юдея и римската провинция Юдея династия са упоменати в Новия завет. Произходът на династията е идумейски.

Синове на Ирод I Велики: Ирод Архелай, управлява Юдея, Идумея и Самария от 4 г. пр. Хр. до 6 г. сл. Хр., Ирод Антипа, тетрарх на Галилея и Перея от 4 г. пр. Хр. до 39 г. сл. Хр., Ирод Филип II тетрарх на Итурея от 4 г. пр. Хр. до 34 г. сл. Хр.

Йоан Кръстител

Св. Йоан Кръстител (старобългарски: Іоаннъ Крестѧи, старогръцки: Ἰωάννης ὁ βαπτίζων), известен и като Св. Йоан Предтеча е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на месията (на Христа). Живял отшелнически живот в пустинята.

В исляма Йоан Кръстител е смятан за един от пророците, като обикновено е наричан с арабската форма на името му – Яхия.

Луций Вителий (консул 34 г.)

Тази страница е за Луций Вителий, бащата на император Вителий. За неговия син, брата на императора, вижте Луций Вителий млади.Луций Вителий (Lucius Vitellius; * 5 – 10 пр.н.е.; † 51 г.) е римски консул и цензор. Той е баща на император Авъл Вителий през 69 г.

Луций произлиза от фамилията Вителии от Луцера в Апулия и е син на квестор Публий Вителий (управител,прокуратор, при Август). Той има три братя Авъл, Квинт и Публий.

Луций получава достъп до императорската фамилия чрез неговото почитание към Антония Младша.

Луций се жени за Секстилия и има с нея два сина, Авъл и Луций. Авъл е по-късно един от императорите през Годината на четиримата императори, a Луций помага на брат си по време на неговото господство. По времето на император Тиберий Луций Вителий е консул през 34 г. заедно с Павел Фабий Персик. Суфектконсулите тази година са Квинт Марций Барей Соран и Тит Рустий Нумий Гал.

През 35 г. Луций Вителий е управител на провинция Сирия и командва 4 легиона с повече от 20.000 войници и напада Партското царство. Той управлява и провинция Юдея и през зимата на 36/37 г. изпраща Пилат Понтийски обратно в Италия. През март 37 г. Вителий отива с два легиона да помага на Ирод Антипа. На празника Пасха той е в Йерусалим. Населението го посреща особено добре и той разрешава на вишите свещеници да си получат обратно свещените дрехи, които са били в римски ръце след смъртта на Ирод Велики (+ 4 пр.н.е.). Освен това той назначава за първосвещеник Теофил Бен Ананий (Theophilos ben Hannas) на мястото на брат му Йонатан Бен Ананий (Jonathan ben Hannas).

На четвъртия ден получава съобщението за смъртта на император Тиберий и напуска Юдея, за да изчака потвърждението за управител от новия император Калигула. През 39 г. е сменен от Публий Петроний. Той се връща в Италия и внася особени сортове смокини и шамфъстъци.

При император Клавдий Вителий е през 43 и 47 г. отново консул и го замества, когато е в Британия.

Вителий е в колегията на арвалските братя.

През 48–49 Вителий е цензор заедно с императора. Той е голям приятел с Валерия Месалина и носел една нейна обувка под тогата си. Сприятелява се и с новата съпруга на Клавдий

Агрипина Младша, която го спасява 51 г. от обвинението на Юний Луп за замислен държавен преврат.Вителий е почетен с държавно погребение (funus censorium) през 51 г. и поставяне на негова статуя в Форума.

Соломон

Соломон (на иврит: שְׁלֹמֹה, Шломо́; на гръцки: Σαλωμών; на гръцки: Σολωμών в Септуагинта; на латински: Salomon във Вулгата; на арабски: سليمان Сюлейман в Корана) според Библията, Хадиса, Корана и Скритите думи е последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид. Той управлява в средата на 10 век пр.н.е., от около 970 г. до 931 г. пр.н.е. Според Талмуда, Соломон е един от 48 пророци. В Корана той се смята за голям пророк.

При Соломон Древен Израел достига най-голямата си военна сила, като подчинява съседните области от долината на Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим. Държавата, създадена от него, се разпада малко след смъртта му.

Голяма част от сведенията за Соломон идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги (сред тях „Притчи Соломонови“, „Еклисиаст“ и „Песен на песните“). В Библията той е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество, но в същото време е обвиняван за толерантността към многобройните си жени, които, макар и приели юдаизма, продължават да почитат старите си богове. След време сам Соломон започва да се покланя на тези богове и да принася жертви на високите места. Но после се обръща към Йехова.

Тиберий Клавдий Брадуа Атик

Тиберий Клавдий Брадуа Атик (Tiberius Claudius Marcus Appius Atilius Bradua Regillus Atticus) e политик и сенатор на Римската империя през 2 век.

Брадуа Атик произлиза от Атина и е син на Ирод Атик, който не му дава наследство, получава такова само от майка си.

По времето на император Антонин Пий той е приет в патрицийанското съсловие. През 185 г. Брадуа Атик е консул заедно с Триарий Матерн Ласкивий.

През 191/192 г. (187/188?) той става архонт в Атина, 209/210 г. става хералд и честван като euergetes („помагач“) на града.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.