Инженерна наука

Техническите науки, наричани и инженерство или инженерни науки, са науките, които се занимават с изследване на явленията, свързани с развитието на техниката, разработването на нови конструкции и на технологични процеси. Това се постига чрез използването на знания в областта на, физиката, математиката и чрез практически експерименти, насочени към усъвършенствуването на инструменти, уреди и апарати или създаването на нови материали, процеси или изделия за нуждите на човечеството.

Цели на инженерната дейност са изобретяването, разработката, създаването, внедряването, производството, ремонта, обслужването на машини, апарати и т.н.

Техническите науки са еволюирали от занаятите. Една от първите технически науки е механиката, която дълго време остава в сянката на физиката и архитектурата. С настъпването на индустриалната революция възниква необходимост от академично изучаване на техниката и технологиите. Едно от първите образователни структури в областта на техническите науки става Политехническата школа на Гаспар Монж, основана през 1794 г. През 19 век се появява електротехниката, а през 20 век – радиотехниката, космонавтиката, кибернетиката, изчислителната техника, роботиката и т.н.

Maquina vapor Watt ETSIIM
Парен двигател на Джеймс Уат (James Watt), основен двигател от индустриалната революция, илюстриращ значението на техниката в модерната история. Този модел е изложен в сградата на факултета по индустриално инженерство на Политехнически университет в Мадрид, Испания.

История

Инженерството е съществувало от древни времена когато хората са изобретявали основни неща, които днес са неразривна част от ежедневието ни като макарата, лостът и колелото. Всяко от тези изобретения днес продължава да е част от съвременните технологии и машини, които използват основните механични принципи, с помощта на които вземат участие в създаването на полезни инструменти и предмети.

Терминът инженерство етимологично възниква от думата инженер, която пък от своя страна датира от 1390 г. Инженер произлиза от думата „engine'er“, която в буквален смисъл означава човек, който работи с машина, и първоначално с нея са наричани конструкторите или операторите на обсадни машини.[1] Ето защо използвана в този контекст думата отдавна не се ползва, но въпреки това се е запазила като с годините е сменила своето значение. Думата за машина на английски и други западноевропейски езици „engine“ е още по-стара и произлиза от латинската „ingenium“ (около 1250 г.), което пък означава „естествено качество, особено умствена сила, а оттук и блестящо откритие“.[2]

На по-късен етап, когато проектирането на невоенни строежи, като мостове и сгради, се развива в техническа дисциплина, терминът „гражданско инженерство“ (civil engineering) започва да се използва за разграничаване от военното инженерство.[3]

Античност

Pont du Gard BLS
Древните римляни изграждат акведукти, за да осигурят устойчиво снабдяване на градовете си с чиста и прясна вода

Александрийският фар, Египетските пирамиди, Висящите градини на Вавилон, Акрополът и Партенонът в Атина, древноримските акведукти, Виа Апия, Колизеумът в Рим, Теотиуакан, градовете и пирамидите изградени от империите на маите, инките и ацтеките, Великата китайска стена и много други древни постройки са свидетелство за изобретателността и уменията на древните строителни и военни инженери.

Първият известен на историята инженер се нарича Имхотеп.[3] Той е бил на служба при фараона Джосер и вероятно е проектирал и организирал строителството на Пирамидата на Джосер – стъпаловидна пирамида в Сакара в Древен Египет, изградена в периода 2630 – 2611 г. пр.н.е.[4]

В Древна Гърция изобретяването и използването на различни механизми се е стимулирало едновременно от военното дело и обществените нужди. Антикитерският механизъм – първият известен механичен компютър[5][6] – и механичните изобретения на Архимед са примери за ранна форма на инженерство. Някои от иновациите на Архимед, както и механизмът от Атикитера, изискват усъвършенствани познания за диференциалното или планетното предаване, два основни принципа в теорията на машините, които се използват в конструкцията на зъбните предавки от Индустриалната революция и продължават да се използват и днес в различни области от роботиката до автомобилостроенето.[7]

В Китай, Древна Гърция и Рим армиите използват военни машини и изобретения като артилерията, разработена от гърците около IV век пр. Хр.,[8] триремата, балистата и катапулта. В Средновековието е създаден и требушета.

Възраждане

Първият електроинженер е Уилям Гилбърт, който през 1600 г. написва „De Magnete, Magneticisque Corporibus, et de Magno Magnete Tellure“ („За магнита, магнетичните очи и за Големия земен магнит“). Той е родоначалник на термина „електричество“.[9]

Първият парен двигател е създаден през 1698 г. от машинния инженер Томас Савъри.[10] Развитието на това революционно устройство е довело до индустриалната революция през следващите десетилетия. Парният двигател дава възможност за възникването на масовото производство.

С възхода на инженерството като професия през осемнадесети век, терминът става все по-тясно използван в области, в които математиката и точните науки са били употребявани за тези цели.

Начало на съвремените инженерни науки

International Space Station after undocking of STS-132
Международна космическа станция може да е символ на инженерните науки.

Изобретаторите Томас Нюкомен и Джеймс Уат дават тласък на модерните инженерни науки. Разработката на специализирани машини и инструменти по време на индустриалната революция води до бързо развитие на машинното инженерство в Англия и извън нея.

Джон Смийтън е първият наложил се официално като строителен инженер и е считан от някои за бащата на строителното инженерство. Той е английски строителен инженер, отговорен за строителството на мостове, канали, пристанища и морски фарове. Като способен машинен инженер и физик той разработва технологията на цимента, втвърдяващ се под водата. Неговата работа води до откриването на портлад цимента.

Началните стъпки в електроинженерството включват експериментите на Алесандро Волта от 1800-те, експериментите на Майкъл Фарадей, Георг Ом и други и изобретяването на електрическия двигател през 1872 г. Теоретичните разработки на Джеймс Кларк Максуел и Хайнрих Херц в края на 19 век дават тласък на развитието на електрониката. Последващите открития на електронната лампа и транзистора ускоряват по-нататък развитието на електрониката до такава степен, че в момента броя на електронните и електроинженерите надминават колегите си по други специалности.

Химическото инженерство се развива в края на 19 век. Индустриалното производство изисква нови материали и нови процеси и в края на 80–те години на 19 век, необходимостта от голямо количество химически продукти води до създаването на нова индустрия. Ролята на химическите инженери е да разработват нови химически процеси и заводи.

FalkirkWheelSide 2004 SeanMcClean
Фолкъркското колело в Шотландия, свързващо два канала на различна височина.

Фолкъркското колело в град Фолкърк, Шотландия, свързващо два канала на различна височина, представлява съоръжение, в което архитекти, строителни, хидро– и машинни инженери влагат таланта и знанията си.

Няколко десетилетия след успешния полет на братята Райт има интензивно развитие на самолетостроенето и разработката на военни самолети, използвани през Първата световна война.

Специфика

Буквално до 19 век човечеството познава само два типа науки: естествени и хуманитарни. Техническите науки заемат междинно положение, защото техниката е продукт на човека и не се среща в природата, но същевременно тя се подчинява на същите обективни закони като природните обекти. Техниката се превръща в своего рода изкуствена природа, в която човекът създава свои закони.

Спецификата на техническите науки е в това, че те изследват законите на тази изкуствено създадена среда и връзката им с естествените закони. Освен това, техническото познание може и да няма конкретен обект на изследване в реалността, тъй като той предстои да бъде конструиран. Професионалистите, практикуващи технически науки, се наричат инженери.

Основни области на инженерните науки

Symphony Hall Birmingham
Дизайнът на модерна зала включва много инженерни науки, включително акустика, архитектура и строителство.
Hoover dam from air
Язовир "Хувър" в САЩ

Инженерните науки се разделят на четири основни области:

  • Химия – Използването на физика, химия, биология и принципите на инженерната работа за промишлено прилагане на химически процеси.
  • Строително инженерство – Конструиране и изграждане на частни и обществени сгради, инфраструктура, пътища, язовири и водни канали, водообработка, мостове и други.
  • Електроинженерство – Конструиране, изследване и производство на различни електрически и електронни системи като например електронни схеми, електрически мотори и генератори, компютри и други.
  • Машиностроене – Конструиране и производство на физически и механични системи като задвижване, оръжие, транспортни системи, вакуумни системи, летателни апарати и други.

Освен тези четири основни области има още много други, които са се наложили исторически като минно дело, морско инженерство, медицинска техника и други.

Всички тези области се припокриват в областта на прилагането на фундаменталните науки като физика, химия и математика.

Примери за технически науки

Видове инженерна работа

Съвременното разбиране за инженерната работа включва целенасочено използване на научните знания в създаването и експлоатацията на инженерни технически устройства и обхваща три вида инженерно-техническа дейност:

  • Изследователска работа – приложни научни изследвания.
  • Проектантска дейност-конструиране (проектиране), създаване и изпитание на прототипи на технически устройства, разработка на технологии за производство и други подготвителни дейности.
  • Технологична производствена дейност-организационна, консултантска и друга дейност свързана с редовното производство. Експлоатация и техническа поддръжка на съоръженията.

Методи

Dampfturbine Montage01
Разработката на турбината изисква съвместна работа на инженери от много специалности, тъй като системата включва механични, електромагнитни и химични процеси. Перките на турбината, ротора, статора, както и парния цикъл трябва да бъдат разработени с използването на широк кръг от знания и да бъдат оптимизирани.

Основен метод на техническите науки е математическото моделиране и компютърното моделиране (а при невъзможност – физическото моделиране) на предполагаеми или реализирани конструкции.

Инженера използва познанията си по математика и науки като например физика, за да намери подходящо решение на определен проблем или да подобри съществуващо решение. Повече от всякога инженерите трябва да имат познания в научни области, свързани с техните проекти. В резултат на това те трябва да търсят нови знания през цялата си кариера.

При съществуването на различни възможности за решение на проблем, те трябва да оценят предимствата и недостатъците на отделните решения и да изберат най-доброто за случая. Задачата на инженера е да определи, разбере и оцени ограниченията на дизайна, за да постигне успешно решение. Не е достатъчно да се направи успешен технически продукт, но също така е важно да се отговори на бъдещите предизвикателства към продукта.

Ограниченията могат да включват налични ресурси, физически или технически ограничения, гъвкавост за бъдещи модификации, както и изискванията за цена, сигурност, търговски вид, производителност и възможност за ремонт.

Инженерите трябва да се опитат да предвидят как тяхната разработка ще се държи преди да се започне редовно производство. За целта се използват прототипи, макети, симулации, разрушаващи тестове, неразрушаващи тестове и стрестестове. Тестовете трябва да удостоверят, че продуктите ще се държат както се очаква от тях.

Един от най-използваните инструменти за разработка е компютърно подпомогнат дизайн-CAD програмно осигуряване. Това е широко разпространен програмен продукт, който осигурява 3D моделиране, 2D чертежи и схеми. CAD–софтоерните продукти, заедно с цифровите макети (англ.:digital mockup), както и програмни продукти, като например анализ чрез метод на крайните елементи позволява на инженера да създава модели без да прави скъпи и трудни за изработка физически модели и прототипи.

Учебни заведения в България

Sokol of Aleksandar Aleksandrov
Космическият скафандър на българския космонавт летец-инженер, доктора на техническите науки Александър Александров. През 1988 година той извършва на борда на космическата станция Мир над 59 експеримента, подготвени от българските учени и инженери.

В България преди Освобождението 1878 година развитието на инженерните науки е ограничено в рамките на икономическите условия на Османската империя. За целите на съществуващото занаятчийско производство като например абаджийство, са създавани различни занаятчийски работилници, примери от които могат да се видят в Етъра Габрово. Строителството основно е ограничено в сгради като малки църкви, конаци, жилища и в редки случаи мостове като например Беленският мост. Работата по него започва през 1865 г. и завършва през 1867 г. Беленският мост е сводов мост, разположен над река Янтра на 1 км от град Бяла (Област Русе), чието име мостът носи. Той е построен от Колю Фичето и се смята за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство.

За Колю Фичето и Беленския мост Феликс Каниц казва: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, извън Цариград“.

В България първото висше учебно заведение за технически специалисти е Държавната политехника, създадена едва през 1941 година в София. През 1953 г. Държавната политехника е разделена на 4 части:

  • Инженерно-строителен институт, в който влизат Строителният, Архитектурният, Геодезическият и Хидротехническият факултети;
  • Машинно-електротехнически институт, в който влизат Машинният и Електротехническият факултети;
  • Химико-технологически институт, в който влиза Факултетът по индустриална химия;
  • Минно-геоложки институт, в който влиза Минният факултет.

През следващите години се създават и други висши технически учебни заведения.

В съответствие с Болонската декларация в България се подготвят кадри в трите основни степени – бакалавър, магистър и доктор. Следните висши учебни заведения и техни филиали подготвят основно инженерни кадри в трите основни степени: бакалавър, магистър и доктор(за специалност архитектура без бакалавър):

Тези висши учебни заведения обучават основните инженерни кадри, които през 60–те, 70–те и 80–те години развиват металургия, химия, енергетика, електропромишленост и създават нови отрасли, за които в България няма традиции като компютърна техника, роботика, космическа техника, съобщителна техника, кибернетика, полупроводникова техника и други.

Професионално сдружение на български инженерни кадри Федерацията на научно-техническите съюзи, създадена през 1949 година, в която членуват 19 национални съюза.[11]

Отношения с други дисциплини

С науката

Expedition 36 flight engineer Chris Cassidy
Кристофър Касиди от НАСА работи по експерименти за капилярност на борда на МКС.

„Учените изследват света, какъвто е, инженерите създават света, който не е съществувал никога“ (Scientists study the world as it is; engineers create the world that has never been.)–Theodore von Kármán

Съществува препокриване между работата на учените и практиката на инженерите: една инженерна специалност отговаря обикновено на една приложна наука. Учените често трябва да извършват инженерни дейности по създаването на подходяща апаратура за изследване или създаването на прототипи. И обратно, инженерите може в процеса на разработката на нови технологии или оборудване да се сблъскат с нови явления.

С медицината и биологията

Leonardo da Vinci - presumed self-portrait - WGA12798
Автопортрет на Леонардо да Винчи, който винаги е бил пример за художник и инженер, използващ изучаването на живата природа за създаването на инженерни проекти

Медицината се нуждае от инженерните науки за създаването на различни апаратури за изследване като се започне от обикновен апарат за измерване на кръвното налягане до скенери, за създаването на различни апарати за лечение като се започне от спринцовката и се стигне до операционен робот.

The SynCardia temporary Total Artificial Heart with pink heart background
Изкуствено сърце за ограничено използване във времето от 2011 г.

Модерната медицина може да възстановява някои от функциите на човешкото тяло чрез използването на изкуствени органи и може да извършва частично възстановяване на работата на лошо функциониращи органи като използва например пейсмейкъри или мозъчни импланти. Цел на съвремената инженерна наука в медицината е било създаването на изкуствени органи, напълно заместващи човешките, като например изкуствено сърце или изкуствен бъбрек. Пътят до създаването на тези органи е все още много продължителен и труден, защото изисква решаването на много технически и медицински проблеми.

Биониката от своя страна и различните ѝ клонове на развитие разглежда човешкото тяло и цялата жива природа с огромното ѝ разнообразие като източник на технически решения. Такива решения са разработването на изкуствен интелект, роботика, невронни мрежи и други.

Изкуство и инженерна дейност

В някои области на човешката дейност има пряка връзка между изкуството и работата на инженера, като например архитектура, индустриален дизайн, ландшафт и други. При тези инженерни науки изучаването на специалности свързани с изкуството е част от обучението.

Историята на киното е свързана пряко с развитието на техническите средства за него: Киното възниква със създаването на техническата възможност за заснемане на подвижни картини. С всяко ново откритие в техниката на киноиндустрията се променя и самото изкуство. Голяма част от суперпродукциите широко използват компютърна техника, както и всички технически новости като например 3D, използването на допълнителни въздействия върху зрителя като например вибрации и други.

Спорт и инженерна дейност

Технологиите играят съществена роля в съвременният спорт. В някои спортове те са основата на създаването им като например мотоспорт, моделизъм, стрелба и други. В други спортове те съществено подобряват спортните постижения като например тенис (ракети), овчарски скок (прът за овчарски скок) и в по-нови времена плуване (костюми за плуване), спортни обувки както и много други. В тези спортове често пъти подобряването на резултатите на елитните спортисти е толкова съществено, че са налага забраната на определени технически постижения-като например новите биотехнологични костюми за плуване, забранени от Международната федерация по плуване FINA. Много съществено влияние на резултатите може да има при параспортистите, които ползват в по-голяма степен технически средства.

С развитието на запис и повторение съществено се променя съдийството в някои спортове. Възможността спорни положения да се решават чрез повторения подпомага вземането на решения. Във футбола се разработва система за автоматично определяне на головете. Вариант на такава система е използвана в Бразилия на Световно първенство по футбол 2014 от FIFA.

Съществуват редица спортни състезания в света, които са създадени от инженерите като състезания между технически идеи и резработки. Пример за това е състезанието RoboCup, представляващо спортно състезание между роботи. През 2016 година се поставя началото на автомобилно състезание roborace, в което с електрически спортни автомобили, в големи градове при реални условия ще се провеждат състезания без пилоти. Инженерните екипи ще представят своите програми за безпилотно управление на автомобилите. При подобни състезания факта, че има основно конкуренция между технически идеи и програми, атрактивността и интереса към спортната страна си остава.

Инженерство като понятие

В редица области извън техниката се използва понятието инженерство, което показва връзка с някои методи на инженерните науки.

  • Генно инженерство – представлява пряка промяна на ДНК–структурата на човека, растения и животни.
  • Политическо инженерство– създаване на структури и субекти на политиката по предварителни планове.
  • Социално инженерство–(англ.social engineering(political science))

Социален контекст

Инженерната дейност се извършва както от големи колективи така и самостоятелно. Почти всички инженерни проекти се реализират със съдействието на определени финансови институции – големи компании, инвеститори, държавата или собствени средства на реализаторите. Има проекти, които се разработват на принципа на отвореното проектиране или pro bono.

Всеки продукт или конструкция, която се използва от хората са повлияни от инженерната дейност. Инженерната дейност е мощен инструмент за промяна на околната среда, социалното положение и икономиката и нейното прилагане носи голяма отговорност.

Инженерните проекти много често са предмет на полемика, особено когато засягат живота на много хора. Разработването на ядреното оръжие, разработването на големи инженерни проекти в областта на преобразуване на природата, като например язовира Три клисури, изкуствен интелект и други. Колкото по-големи промени носи определен проект в живота на хората, толкова по-голяма е моралната отговорност от страна на инженерите, участващи в разработката.

Бележки

  1. Lexico.com 2019.
  2. Random House 2002.
  3. а б Smith 2019.
  4. Kemp 2005, с. 159.
  5. The Antikythera Mechanism Research Project 2007.
  6. Wilford 2008.
  7. Wright 2005, с. 54 – 60.
  8. Hornblower 2019.
  9. Tietz 2015.
  10. Jenkins 1936, с. 66.
  11. Федерация на научно-техническите съюзи 2014.
Цитирани източници
  • Същност. // fnts.bg. Федерация на научно-техническите съюзи, 2014. Посетен на 2019-09-19.
  • Hornblower, Simon. Ancient Greek civilization. // britannica.com. Encyclopædia Britannica, 2019. Посетен на 2019-09-19. (на английски)
  • Jenkins, Rhys. Links in the History of Engineering and Technology from Tudor Times. Ayer Publishing, 1936. ISBN 0836921674. (на английски)
  • Kemp, Barry J. Ancient Egypt. Routledge, 2005. (на английски)
  • engineer. // lexico.com. Lexico.com, 2019. Посетен на 2019-09-17. (на английски)
  • Random House Webster's Unabridged Dictionary. Random House, 2002. ISBN 978-0375425738. (на английски)
  • Smith, Ralph J. Engineering. // britannica.com. Encyclopædia Britannica, 2019. Посетен на 2019-09-17. (на английски)
  • The Antikythera Mechanism Research Project. // antikythera-mechanism.gr. The Antikythera Mechanism Research Project, 2007. Посетен на 2007-07-01. (на английски)
  • Tietz, Tabea. William Gilbert – The Father of Electrical Studies. // scihi.org. scihi.org, 2015. Посетен на 2019-09-19. (на английски)
  • Wilford, John. Discovering How Greeks Computed in 100 B.C.. // nytimes.com. New York Times, 2008. Посетен на 2019-09-17. (на английски)
  • Wright, M T. Epicyclic Gearing and the Antikythera Mechanism, part 2. // Antiquarian Horology 29 (1). 2005. p. 54 – 60. (на английски)

Вижте също

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Технические науки“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Електроенергетика

Електроенергетиката е отрасъл на икономиката, подразделение на производството и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, включващ производството, преноса, разпределението и търговията с електрическа енергия.Електрическата енергия се създава с помощта на генератори преобразуващи механичната енергия, създадена от други енергоизточници.

Електроенергетиката представлява мощен комплекс за производство на електрическа енергия от електроцентрали, териториално разпръснати в близост до използваните първични енергоносители, но технологично свързани в едно цяло посредством преносна мрежа от електропроводи, трансформаторни подстанции и с мрежа от ниско напрежение за доставка на електрическа енергия на потребителите.

Голяма част от комплекса се изгражда основно на базата за производство на трифазен ток, но посредством възможностите за трансформиране и изправяне на електрическия ток, освен трифазно или монофазно променливо напрежение (АС), се създават мощни енергийни системи за захранване с постоянно (DC) електрическо напрежение, използвани например в жп транспорта или мощните предаватели на комуникационните системи.

В България по-рано електроенергетиката като научна област е наричана силнотокова електротехника, като в значителна степен се развива на теоретичната база на електротехниката. Познанията и опитът свързан с електрически генератори, електрически машини и преносни мрежи не е достатъчен за създаването на производствения комплекс, който използва разнородни първични енергоизточници -

вода,

вятър,

слънчева енергия,

твърди и течни горива,

атомна енергия.Нужни са знания и опит по създаването на машини за ефективно преобразуване на енергията на тези източници в механична работа (във въртеливо движение), например като се преобразува мощта от високото налягане на водния стълб във водноелектрическите централи или силата на парата в парните машини или в парните турбини в съвременните ТЕЦ и атомни централи. Създават се механични системи, които превръщат движението на въздуха с ниска скорост за задвижване на електрогенератори с мощност 3000 kW, а с постиженията в микроелектрониката се създават условия за пряко преобразуване на слънчевата светлина в електрически ток. Понастоящем електроенергетиката се развива като комплексна инженерна наука, което включва и проектирането на задвижващите и преобразуващите технически средства за производството на електроенергията.

В съвременния свят електрификационните системи на отделните държави са свързани, което позволява износ или внос на електрическа енергия от енергосистемата на съседна държава.

Електроника

Електрониката е инженерна наука, чиято цел е ползването за полезни цели на контролирано и регулирано движение на електрони в различна среда. Възможността за контрол и регулиране на електронните потоците служи обикновено за обработка на информация (микропроцесорна система, компютърен уред, компютър, комуникационна система) или за управление на различни устройства (промишлена електроника, интернет на нещата).

Електрониката е клон на електротехниката, която има по-широк предмет, включващ генерирането, разпространението, управлението и приложенията на електроенергия. Обособяването на електрониката от останалите области на електротехниката започва през 1904 година, когато е изобретена електронната лампа. До средата на 20 век този дял на техниката се нарича радиотехника, тъй като неговите основни приложения, използващи главно електронни лампи, са свързани с предаването и приемането на радиосигнали. Днес повечето електронни устройства използват полупроводникови компоненти и намират приложение в широк кръг практически области.

Изучаването на фундаменталните физически процеси е предмет и дял от физиката, докато проектирането на конкретни електронни схеми в зависимост от областта им на приложение са предмет на електронното инженерство.

Летателен апарат

Въздушните летателни апарати (на английски: aircraft; на немски: Luftfahrzeug) са превозни средства, които могат да летят, използвайки подемната сила на въздуха за преодоляване на гравитационното привличане към земната повърхност. Подемната сила може да бъде статична (при апарати, по-леки от въздуха, като балоните) или динамична (при апарати, по-тежки от въздуха, като самолетите и хеликоптерите). Теорията и практиката на полетите с летателни апарати се нарича авиация.

Макар че ракетите също летят в атмосферата, повечето от тях не са летателни апарати в описания смисъл, тъй като не разчитат на подемната сила на въздуха. Все пак някои ракети, като ракетопланите и крилатите ракети, влизат в дефиницията за летателен апарат, тъй като използват при летенето си съчетание от подемната сила на въздуха и прякото действие на ракетните двигатели. Друг особен вид летателни апарати са орбиталните самолети, предназначени да се издигат в околоземна орбита, но с възможност да се приземяват.

Математически модел

Математическият модел използва математически език, за да опише физична система. Математически модели са използвани не само в естествените науки и инженерните дисциплини (като физика, биология, наука за земята, метеорология и инженерна наука), но също и в социалните науки (като икономика, психология, социология и политология); физици, инженери, изследователи по компютърни науки и икономисти използват математически модели най-обширно. Процесът на развитие на математически модел има терминологичното наименование математическо моделиране (също моделиране).

Ейкоф (1974) дефинира математическия модел като „представяне на основните аспекти на съществуваща система (или система, която трябва да се изгради), което представя знанието за системата във форма, която може да бъде използвана”

Машиностроене

Машиностроенето е класическа инженерна наука, която не се ограничава само до чистото изграждане на машини, мотори, скоростни кутии и пр. Много специални области от машиностроенето са свързани с области от други науки като ги допълват, разширяват и доказват на практика техни теоретични постижения.

Машиностроенето е комбинация от изследване на основни принципи и развитието на технологични методи за изработване и серийно производство – типична област на техниката. Използват се физичните закономерности, особено от областите на механиката и термодинамиката, при проектирането, изследването, в т. ч. и чрез използване на симулирането на среда и принцип на действие при изработването на технически устройства. В днешно време чрез инженерните науки машиностроенето е основната област за изработването на производствени машини и за развитието на други отрасли които ги използват – земеделие, транспорт, производство и консервиране на храни, строителство.

Машиностроенето се извършва от специалисти с инженерна подготовка. Според производствените възможности на предприятието те работят върху идеята, проекта, изчислението, конструкцията, изграждането, изследване и развиването, производството и продажбата на машините от всички видове и техните градивни елементи под формата на резервни части, свързани с експлоатацията на произвеждания продукт. Не всяко машиностроително предприятие произвежда завършен за експлоатация продукт. В съвременния свят за сложни машини или производствени съоръжения се осъществява т. нар. процес на коопериране. Заводи, специализирани за производство на отделни агрегати, градивни елементи или спомагателни устройства като част от сложни производствени съоръжения, транспортна техника или машини, може да постигнат високо качество на произвеждания продукт, висока производствена ефективност и приемлива за потребителите цена. Така специализацията за проектиране и производство в дадена област на отделни единични градивни елементи позволява изграждане на много сложни обекти с висока надеждност, производствена ефективност и експлоатационна сигурност.

Широко използвани помощни средства при проектирането са CAD (Computer Aided Design) (Компютърно проектиране, проектиране посредством специализиран проектантски софтуер) и CAM (Computer Aided Manufacturing) (Производство, което се управлява посредством компютри и съответните програмни средства) – програмите, чиито изходящи файлове могат да се използват директно за симулация или за провеждане на проверовъчни изчисления, обикновено по метода на крайните елементи. Автоматизацията на производството и на регулационните механизми развиват нови подразделения на машиностроенето като измервателни, управляващи и регулационни устройства.

Машиностроенето е промишлен отрасъл с най-много подотрасли. На първо място е транспортното машиностроене. То включва производството на автомобили, влакове, вагони, самолети, кораби и др. Около 50 млн автомобила се произвеждат годишно, като водещи страни са Япония, САЩ и Германия. Като втори успешно развиващ се подраздел на машиностроенето може да се посочи корабостроенето, който е един от най-старите промишлени отрасли.

Пресли Харт

Пресли Харт (на английски: Presley Hart) е американска порнографска актриса, родена на 1 декември 1988 г. в град Норко, Калифорния, САЩ.Посещава колеж и учи архитектура и инженерна наука, но не успява да завърши.Започва кариерата си в порноиндустрията през 2011 г. Първата ѝ сцена е от поредицата „Cum Fiesta“ на компанията „Reality Kings“.Избрана е за любимка на месец март 2013 г. на списание Пентхаус.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.