Имиграция

Имиграция е доброволното преселване на хора от едно място на друго, най-често от една държава в друга. Под имигрант се разбира човек, който се заселва за постоянно или поне за дълъг период от време в друга страна и дори получава ново гражданство. Туристите и временните работници не се смятат за имигранти. Имиграцията може да бъде вътрешна и външна.

Countries by immigrant population
Карта на света, показваща имигрантите като процент от цялото население на съответната страна:
повече от 50% от 20% до 50% от 10% до 20% от 4% до 10% от 1% до 4% По-малко от 1% няма данни

Емигранти и имигранти

Мигриралите хора се наричат по различен начин:

  • емигранти – спрямо напуснатата страна или
  • имигранти – спрямо приемащата страна.

Причини

Най-често срещаните причини са:

  • икономически
  • политически
  • религиозни
  • военни
  • исторически
Александър Белов

Александър Анатолиевич Белов (с истинска фамилия Поткин) е руски крайно десен политик, националист. Той е бивш лидер на националистическата организация Движение против нелегалната имиграция (ДПНИ).

Араби в България

Арабите в България са предимно преселници от арабските страни, по-специално от Ливан, Сирия, Палестинската автономия, Ирак, Йордания и също малки групи от Египет, Алжир, Тунис, Мароко, Либия и Судан. По-голямата част от арабите в България са от ливански и сирийски произход, което е резултат на това, че са първите араби, стъпили в съвременна България. Арабската общност е една от най-старите общности на чужденци, избрали да живеят в България. Тя има над 40-годишна история в страната и се състои от около 11 400 души, включително и такива, които са сключили брак с български граждани. Според други данни, направени от два екипа антрополози и социолози, числеността на легално пребиваващите и работещи официално араби в България през 2004 г. е <17 000 души.

В допълнение в България има хора от арабските страни, които са със статут на бежанци (Бежанците от Сирийската гражданска война, но само 10% от тях са сирийски араби, а останалите 90% от тях са сирийски кюрди) или са нелегални имигранти (Алжирци, основно от берберски произход, и обикновено погрешно наричани араби), опитващи се да имигрират към западна Европа.

В България, по-точно в столицата София, има няколко арабски училища. Към момента училищата са три: ливанско (училище – „Джубран Халил Джубран“), иракско и най-новото палестинско, където децата на чуждестранни граждани с арабски произход се записват да учат, а също така и децата от смесени бракове.

Бохемия

Бохемия (на чешки: Čechy; на немски: Böhmen) е историческа област в западната и централната част на съвременнната държава Чехия (на чешки: Česko). Бохемия има площ от 52 750 km² и население от 6,25 милиона души и граничи с Германия на север, юг и запад, Полша на североизток, областта Моравия на изток и Австрия на юг.

Бохемия не е административна единица на днешна Чехия, а е поделена между Пражки столичен окръг, Средночешки, Пилзенски, Карловарски, Устецки, Либерецки и Краловохрадецки краеве, както и части от Пардубицки край, Височински край и Южночешки край.

Големи градове в областта са Прага, Либерец, Усти над Лабем, Ческе Будейовице, Пилзен.

Версай

Верса̀й (на френски: Versailles) е град в Северна Франция, предградие на Париж, разположено на 21 км югозападно от центъра на града.

През 17 – 18 век във Версай е основна резиденция на френските крале, а и днес градът е важен административен и съдебен център. Населението, преброено през 2007 г. е 86 979 жители. Версай се е превърнал в световноизвестен туристически обект благодарение на Версайския дворец. През 1919 г. там е сключен Версайският договор след Първата световна война.

Площта на града е 26,18 кв. км, най-високата му точка се намира на 132 метра надморска височина. Смятан е за луксозно предградие на Париж. Градът извънредно е разделен на големи авенюта (наследени от монархията), които създават впечатление за няколко малки града, отделени помежду си.

Движение против нелегалната имиграция

Движение против нелегалната имиграция (ДПНИ) е националистическа правозащитна организация в Русия, която се бори срещу нелегалната имиграция в страната. Призната от съда за екстремистка и забранена през април 2010 година, чието решение не е влязло в сила. Лидер на организацията е Владимир Ермолаев.

Европейски съюз

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е международна организация, политически и икономически съюз между 28 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз, в сила от 1 декември 2009 г.

През 2012 г. на ЕС е присъдена Нобелова награда за мир, за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и правата на човека в Европа.

Държавите членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други – междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.

В икономически план със своето население от над 510 000 000 души през 2017 г. ЕС е създал приблизително 22% от номиналния световен брутен продукт.

Имиграция в България

Имиграцията към България има около 100-годишна история.

Имиграция в Германия

Според официалната статистика на Германия през 2008 година имигрантите са 6 727 618 души, от тях 1 688 370 турци, 523 162 италианци, 393 848 поляци.

Мадрид

Мадрѝд (на испански: Madrid, [maˈðɾið]) е столицата на Испания. Населението на града е 3 141 991 души (2015 г.), а на градската агломерация – около 5 960 000 души (2003). По население в границите на града, Мадрид се нарежда на трето място в Европейския съюз след Лондон и Берлин, както и по големина на градската агломерация, където отстъпва на Париж и Лондон.Разположен на бреговете на река Мансанарес в централната част на страната, градът е административен център на автономната област Мадридска общност. Като столица на кралството, седалище на правителството и резиденция на краля, Мадрид е също политическият, стопански и културен център на Испания.

Македонска имиграция в България

Македонската имиграция в България е съставна част от населението в страната.

Формира се в продължение на дълги години, отначало като част от процесите на миграция в границите на Османската империя, но най-масовите преселения към България стават бежанските вълни от Македония в периода от края на XIX век до средата на XX век, които са в резултат на потушени въстания и масовите гонения срещу македонските българи.

Голяма част от имиграцията се съсредоточава в София и другите големи градове на България и активно се включва в културно-обществените и политическите дейности в страната. Много македонски имигранти заемат ръководни позиции в българската армия, политическите партии и вестникарски редакции, участват пряко в ръководството на страната, като така на практика влияят осезателно върху вътрешната и външната политика на България. Основното брожение е по решаването на Македонския въпрос, във връзка с което се провеждат войните за национално обединение на България (1912-1918). Голямата част от македонската емиграция запазва българската си национална идентичност, но в резултат на различни процеси малка част от нея участва във формиране на политическата идея за самостоятелна македонска идентичност.

След демократичните промени от 1989 г. наследниците на македонските имигранти продължават да имат обществено и политическо влияние в страната. Нейното наличие се разглежда от политическите и обществените кръгове в Северна Македония като доказателство за съществуване на македонско малцинство в България.

Мезорегиони в Бразилия

Мезорегионите в Бразилия са съставни на отделните щати региони, в чиито граници влизат няколко общини със сходни икономически, географски и демографски характеристики. Броят и границите на мезорегионите в Бразилия се определят от Бразилския институт по география и статистика за статистически нужди и не са административно-териториални единици на страната.

Микрорегиони в Бразилия

Микрорегионите в Бразилия според Конституцията на страната от 1988 г. са съставни на отделните мезорегиони единици, в чиито граници влизат няколко общини, граничещи помежду си. Целта на микрорегионите е да интегрират организацията, планирането и изпълнението на обществени функции от общ интерес. Броят и границите на микрорегионите в Бразилия се определят от Бразилския институт по география и статистика (IBGE) за статистически нужди и не са административно-териториални единици на страната.

Все пак малко са микрорегионите придържащи се към тази дефиниция. Поради това понятието е много по-добре познато от практическото му използване от IBGE който, за статистически цели и въз основа на икономическите и социалните сходства разделя различните щати на бразилската федерация на микрорегиони.

Нова Англия

Нова Англия (на английски: New England) е географски регион в североизточната част на САЩ, състоящ се от щатите Мейн, Масачузетс, Ню Хампшир, Върмонт, Роуд Айлънд и Кънектикът. Граничи с щата Ню Йорк на запад и с канадските провинции Ню Брънзуик и Квебек на североизток и север респективно. Атлантическият океан се намира на изток и югоизток, а Лонгайлъндският проток е на юг. Бостън е най-големият град в Нова Англия, както и столицата на щата Масачузетс. Най-големият метрополен регион е Голям Бостън с близо една трета от цялото население на региона, който също включва и Устър, Масачузетс (вторият най-голям град в Нова Англия), Манчестър, Ню Хампшър (най-големият град в Ню Хампшър) и Провидънс, Роуд Айлънд (столицата и най-големият град на Роуд Айлънд).

Физическата география на Нова Англия е разнообразна за такава малка област. Югоизточна Нова Англия е покрита от тясна крайбрежна равнина, докато в западните и северните райони преобладават хълмовете и износените върхове на северния край на Апалачите.

Нова Англия е първото място на американския континент, където се заражда американската литература и философия, и първият район, който се преобразява по време на Индустриалната революция. Районът е известен със строгата си индивидуалност от останалата част на Америка, доколкото могат да съжителстват пуританство наравно с либерализъм, аграрен и индустриален имидж, изолация и имиграция.

Цялото население на Нова Англия е 14 853 290 (2018).

Палестина

Палестина (на латински: Palæstina; на иврит: פלשתינה – „Палестина“; на арабски: فلسطين – „Филастин“) е името на регион в Близкия изток, граничещ със Средиземно море. В днешно време територията му е поделена между Израел и Палестинската автономия.

Прираст на населението

Прирастът на населението е промяната на числеността на населението за даден период от време. Състои се от сбора на естествения прираст (разликата между раждаемост и смъртност) и механичния прираст (разликата между имиграция и емиграция).

Руска църква (София)

„Свети Николай Чудотворец“ (на руски: Церковь святителя Николая Чудотворца), известна като Руската църква, е православна църква в българската столица София, посветена на Свети Николай Чудотворец. Тя е сред емблематичните сгради на града.

Градежът ѝ започва в края на 19 век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), и трае дълги години, като е осветена през 1914 година в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 m. Камбаните са дарение от руския цар Николай II.

Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. След Втората руска революция в него започват за служат свещеници и архиереи от т. нар. „Руска задгранична църква“, а обособеният вече храм става център на многобройната руска имиграция в страната.

След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го управлява и до днес. (Смята се за подворие, или ставропигия на тази патриаршия).

В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век – при запазени древноруски елементи – т. нар. „луковици“ (кубета), при съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис. Характерно за плана на храма е не-осевото разположение на входа (респ. притвора), спрямо олтара. Т.е. входът е откъм южната страна, а олтарът, според старинната традиция, сочи на изток – двата елемента образуват прав ъгъл.

В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев (Св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец). Хиляди вярващи и невярващи пристъпват към него с молба за чудодейна помощ преди изпити, важни решения в живота или във време на болест и нужда. Често те записват своите молитви на хартия и ги пускат в специална кутия до гроба му.

Руски марш

Руски марш (на руски: Русский марш) е ежегодно шествие и митинг от представители на руски националистически организации и движения, честван на 4 ноември, в Деня на националното единство. За първи път се провежда през 2005 година. Организиран е в различни градове на Русия, както и в останалите страни на ОНД.

Съединени американски щати

Съединѐните америка̀нски ща̀ти (САЩ) (на английски: United States of America (USA)), често наричани само Съединѐните ща̀ти (The United States (U.S.)), както и разговорно Ща̀тите (The States) или Амѐрика (America), е държава, разположена в континента Северна Америка. САЩ е една от най-големите по територия и население страни в света.

Официално, САЩ е федерална конституционна република, състояща се от 50 щата и един федерален окръг, представляващ столицата ѝ – Вашингтон. Четиридесет и осем от щатите и окръг Колумбия лежат последователно в средата на континента, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Щатът Аляска се намира северозападно от Канада, а Хаваи е архипелаг, разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в Карибско море. Съединените щати се нареждат трети по брой на населението (318 000 000 души), включващо в себе си различни етнически групи с разнообразни култури, продукт на интензивна имиграция от много други страни. Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни.

Палеоиндианците мигрират от Евразия до днешната територия на Съединените щати преди около 15 000 години. Европейската колонизация започва през 16 век. Съединените американски щати възникват от 13 британски колонии, разположени по протежение на атлантическото крайбрежие. Споровете между Великобритания и тези колонии води до Войната за независимост. На 4 юли 1776 г., по време на войната, делегати от 13-те колонии единодушно обявяват Декларацията за независимост. Войната приключва през 1783 г. с признаването на независимостта на Съединените американски щати от Британското кралство. Това е първата успешна война за независимост срещу европейска колониална империя. Сегашната конституция на САЩ е приета на 17 септември 1787 г. Първите десет поправки, единодушно наречени Закон за правата, са ратифицирани през 1791 г. и гарантират много основни граждански права и свободи.

Водена от доктрината за предопределение на съдбата, новата страна предприема енергично разширение на териториите си в цяла Северна Америка в 19 век. Това начинание изисква изместване на коренното население, придобиване на нови площи и постепенно приемане на други щати. Американската гражданска война прекратява легалното робство върху черното население. В края на 19 век Съединените щати продължават разширението си в Тихия океан, постигайки най-голямата икономика за времето си. Испано-американската война и Първата световна война потвърждават статута на държавата като глобална военна сила. Щатите излизат от Втората световна война като световна сила, първата страна, притежаваща ядрен арсенал, и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Краят на Студената война и разпадането на Съветския съюз оставя САЩ като единствената суперсила в света.

Водеща сред развитите страни в икономическо отношение, Съединените американски щати са с оценен БВП за 2013 г. 16,8 трилиона щатски долара. Това означава 23% от световния номинал на БВП и 19% от паритета на покупателната стойност. Икономиката се подхранва от изобилието на природни ресурси и високата производителност на труда. През 2010 г. Щатите се нареждат шести в света по БВП на глава на населението. Въпреки че икономиката на страната се счита за постиндустриална, САЩ продължават да бъдат едни от най-големите производители в света. Тя има четвъртия най-висок среден доход на ръка от домакинството в рамките на ОИСР, както и най-високата брутна средна заплата, въпреки че е и четвърта по най-неравномерно разпределение на доходите – около 16 % от населението живее в бедност, както е определило Бюрото за преброяване. Държавата отчита 36,6% от световните военни разходи, правеща я икономически и военен първенец. Съединените щати са също така видна политическа и културна сила и лидер в областта на научните изследвания и технологичните иновации.

Якути

Якутите (самоназвание: в единиствено число саха, в множествено число сахалар) са тюркски народ, свързан с руската република Якутия, разположена в далечния североизточен край на Русия. Живеят също така в огромните области, простиращи се до р. Амур, гр. Магадан и о. Сахалин и в Евенкски автономен окръг. В Якутия якутите са най-голямата етническа група (48% от населението).

По времето на Съветския съюз броят им намалява поради насилственото разселване на якутите и работническата имиграция, свързана с експлоатацията на природни богатства в руския север. Тъй като броят на якутите, говорещи на родния си език, е сравнително голям, якутският език засега не се смята за застрашен от изчезване. Известна част от старите руските заселници в Далечния изток са асимилирани от местното население и възприемат якутския език.

Якутите се разделят на две основни групи според географското си местообитание. Якутите в северните области са получергарски племена, които се занимават с рибарство, отглеждане на стада от якове и елени, докато якутите в южните области отглеждат и едър рогат добитък и коне. И двете групи водят получергарски начин на живот в юрти, като се придвижват между местата за лятно и зимно чергаруване всяка година.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.