Икономика на Сърбия

Икономиката на Сърбия е на базата на различните отрасли на селското стопанство, индустрията и услугите, през 80 – 90 – те години на XX век се развиват благоприятно, макар и неблагоприятно влияние върху икономиката на страната, благодарение на икономически санкции на ООН между 1992 – 1995 година. Също неблагоприятно отношение към икономиката се оказва след бомбардировките през 1999 година от страна на НАТО, унищожени са част от инфраструктората и производството и са загубени много търговски отношения.

Central bank, Belgrade, Serbia
Сградата на централната банка в Белград
Perucac reservoir
ВЕЦ Перучац

Макроикономически тенденции

Брутен вътрешен продукт
година БВП (в милиарди USD) ръст на БВП БВП на човек (USD)(номинален) БВП на човек (USD)
2000 8.7 4,5% 1160 5713
2001 11.5 4,8% 1536 6177
2002 15.3 4,2% 2036 6512
2003 19.8 2,5% 2640 6857
2004 23.8 8,2% 3186 7638
2005 25.3 6,0% 3408 8357
2006 29.7 5,6% 4009 9141
2007 39.9 7,1% 5387 10 071
2008 50.0 5,6% 7054 10 792
2009 40.4 -2,0% 5478 10 679
Източник: МВФ, Световната икономическа перспектива, октомври 2008 [1]

Валута

Стойности на сръбския динар през януари 2009 година са равни на 0.0106 евро и 0.0137 американски долара.

Източници

  1. www.imf.org
.rs

.rs е Интернет домейнът от първо ниво за Република Сърбия.

С въвеждането му през март 2008 година се преустановява възможността за регистриране на сайтове на официалния домейн .yu. Старият домейн ще бъде активен до 30 септември 2009 година, когато е и крайният срок за прехвърляне на всички сайтове и сървъри към домейна .rs.

Той е предназначен да бъде използван с малко ограничения и е широко използван в Сърбия. Поради английски думи, завършващи с буквите "RS", този домейн се използва също и в изграждането на хаквани домейни, и проекти, написани на ръжда.

Автомобилна промишленост в Сърбия

Автомобилната индустрия на Сърбия е един от най-важните сектори на промишленост в страната, който е 15 % от цялата промишлена продукция на Сърбия и 18 % от целия износ към края на 2013 година.

Зайечарско пиво

Зайечарско пиво (на сръбски: Зајечарско пиво) е марка сръбска бира, тип лагер, която се произвежда в Зайчар.

Земеделие в Сърбия

Земеделието в Сърбия е важна част от сръбската икономика с годишна печалба от износ на стойност 12 млрд. евро. Общата площ на обработваемите земи надвишава 6,12 милиона акра. Селскостопанството производство в най-голяма степен е в Северна Сърбия, в плодородната Среднодунавска низина и в южните долини, които са в непосредствена близост до реките Сава, Дунав и Морава. Намаляването на селскостопанските дейности се наблюдава от 1948 г., когато почти три четвърти от населението на страната се занимава със земеделие, а в момента около една четвърт.

Пара (парична единица)

Пара̀ (на турски: para, от фарси para - къс, късче, парче) е османска, турска, албанска, черногорска парична единица, понастоящем използвана и в Сърбия.

Парата е сребърна монета, пусната в обращение през 1623 г. при управлението на султан Мурад IV и е номинал на основна османска монетна единица. Първоначално е с тегло 1.10 gr, като постепенно намалява до 0,22 gr в началото на ХХ век.Оттогава стойността ѝ непрекъснато пада, докато не остава 1/40 от гроша. По-късно в Османската империя парата е 3 акчета. В Турция парата е 1/40 от куруш, който на свой ред е 1/100 от турската лира. Сеченето на монетата от сребро се преустановява през 1857 г., когато се заменя с меден еквивалент. Новата турска лира е разделена единствено на куруши. В турския език днес "пара" (para) е нарицателно за пари.

След Освобождението в България съгласно закона за демонетизацията през 1887 г. 2 османски пари се равняват на 1 стотинка.

Парата е наследена от Османската империя в Сърбия - сръбският динар се дели на 100 пари. Съществувалият от 1906 до 1918 г. черногорски перпер се разделя на 100 пари. В сръбския освен новац нарицателно за пари може да е и паре, от пара.

В Албания преди установяването на албанския лек в 1926 година са пускани пари и грошове. Днешното албанско нарицателно за пари paraja, също произлиза от пара.

Също като в турски и албански името на тази парична единици в българския език и впоследствие и в македонския литературен език се превръща в нарицателно наименование на парите. Пара днес може да се употребява събирателно за пари, но по-често е схващано като единствено число и означава монета.

Свинска война

Свинската война е популярното наименование на търговската война водена между Кралство Сърбия и Австро-Унгария в периода 1906–1911 г.Майският преврат преобръща сръбската политика и скъсва обвързаностите ѝ с постановките на австро-сръбската конвенция от края на 19 век. Династията Обреновичи е завинаги отстранена от властта, а външната политика на Сърбия се пренастройва към тесен съюз с подкрепа от Русия, за сметка на дотогавашния австро-унгарски външнополитически курс, който в крайна сметка спасява страната от пълен разгром в сръбско-българската война. Този нов курс прави възможен и последвалия т.нар. Балкански съюз.

Непосредствено след майския преврат, на 21 юли 1905 г. между България и Сърбия е сключен митнически съюз. Според клаузите му, до приключването на преговорите за търговски договор между Сърбия и Австро-Унгария, този съюз трябва да се пази в тайна, но Народното събрание го ратифицира в края на годината и търговските преговори между Сърбия и Австро-Унгария се провалят и прекратяват на 12 януари 1906 г.

Още от 18 век основен стопански отрасъл в Смедеревския санджак, и в частност в Шумадия, която заема почти половината от територията му, е отглеждането на свине. Тези свине се изнасят и продават отвъд Дунава в пределите под властта на Австрийските Хабсбурги. Тази традиционна търговска практика продължава близо два века, като прави Сърбия с нейния износ и пазар зависима от Австро-Унгария и нейната политика.[източник? (Поискан преди 54 дни)]Австро-Унгария облягайки се на зависимостта на сръбския селскостопански износ и икономика въобще по това време от нейния внос, прекратява търговските преговори и вдига вносните мита, така че сръбския селскостопански износ да е неконкурентноспособен, надявайки се, че Сърбия много бързо ще се откаже от търговското си обвързване с България. Това не се случва, даже давайки обратния ефект – австро-унгарската икономика губи, а до 1911 г. Сърбия намира алтернативни и по-платежоспособни пазари за своя предимно селскостопански свински износ (Германия, Египет, Франция, Русия, Великобритания и Швейцария), в резултат на което търговската война е загубена от Австро-Унгария.[източник? (Поискан преди 54 дни)]На 9 януари 1911 г. влиза в сила ново търговско споразумение между двете страни и предишните търговски взаимоотношения са възстановени.[източник? (Поискан преди 54 дни)]

Сръбски динар

Динарът е официалната валута на Сърбия. Дели се на 100 пари.

Върху настоящите банкноти са показани портрети на хора, свързани с историята на Сърбия и Народната банка на Сърбия, а върху монетите са показани сръбски манастири.

Сърбия

Република Сърбия (на сръбски: Република Србија) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток – с Румъния и България, на юг – със Северна Македония и с частично признатата държава Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад – с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.

Страната е членка на ООН, Съвета на Европа и ЦЕФТА, стреми се към членство в Европейския съюз и пази военен неутралитет.

Икономика на страните в Европа

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.