Икономика

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за сферата на човешка дейност. За науката вижте икономика (наука).

Икономиката се състои от икономическата система на дадена страна или определен регион, работните, капиталовите и земните ресурси, икономическите агенти, които социално участват в производството, обмяната, дистрибуцията и консумирането на стоки и услуги в тази област или регион. Дадена икономика е крайният резултат от прогреса, който включва техническа еволюция, история [1] и социална организация, както и нейната география, естествени ресурси и екология, като основни фактори. Тези фактори определят контекста, съдържанието и съвкупността от условия и параметри, при които икономиката функционира. Икономиката е неотделима част от историята и устройството на обществото, произходът на думата може да бъде проследено до Древна Гърция, като идващо от гръцкото οικονομία, „човек, ръководещ домакинството“, дума, производна на οικος, дом, и νέμω, „разпределям, управлявам“. Съвременния капитализъм е пазарна икономика, в която собствеността на производствения капацитет е притежаван и управляван от частния сектор. Ролята на държавата е ограничена, до голяма степен, и се свежда до определени задачи. От друга страна, традиционния социализъм е икономика, основана на команда, в която пазарите на свободния обмен на стоки и услуги, както и производството им, се заменят с производство, търговия и дистрибуция, направена от правителството на централното планиране или държавни предприятия. В тази икономика всички частни собственици на капитала (наречен капиталист) и на земя (наречени собствениците на земя) не са разрешени или забранени; разрешено само частната собственост е на потребителски стоки.

История

В древността

В древността, икономиката се е основавала почти изцяло на земеделието с цел прехрана. Повечето хора са обменяли стоки с близките им. Думата икономика се появява в Древна Гърция, при обмяната на роби между свободните граждани. Един от икономическите въпроси бил този за недостига на ресурсите. Аристотел е първият, който прави разлика между обменна стойност и полезна стойност на дадена стока (в съчинението му „Политика“, Книга I).

В Средновековието

През Средновековието, в центъра на икономическите дейности отново е била прехраната. Едва по време на Великите географски открития, завоевателите започнали да искат „рисков“ капитал - средства, чиито влагане ще бъде оправдано с богатствата, които ще бъдат донесени от Новия свят. Търговци като Якоб Фугер и Джовани ди Бичи (1360-1428) основали първите банки. Откритията на Марко Поло, Христофор Колумб (1451-1506) и Васко да Гама довели до създаването на първите глобални икономики. Първите предприятия се занимавали с търговия. Първата стокова борса била основана в Антверпен. По това време, смисъла на понятията икономика и търговия съвпадали.

Колониализацията

Виж още Колониализация.

Европейските завоевания ставали колонии. Силните нации-държави Испания, Португалия, Франция, Великобритания и Нидерландия се опитвали да контролират търговията чрез мита и такси, целящи да защитят собствените им икономики. Меркантилизъм е след първите опити да се намери баланс между частните и държавните интереси. Влиянието на аристокрацията намаляло, били образувани първите държавни икономически органи. Банкери като Ротшилд (1773-1855) започнали да дават заеми за държавни проекти, като войни и инфраструктура.

Индустриалната революция

Развитието на науката и техниката направило възможна индустриалната революция. Първият икономист в съвременния смисъл на думата бил Адам Смит (1723-1790). Той изказал хипотезата, че поддържането на свободна търговия е личен интерес на всеки човек, което се превърнало в антропологичната основа на икономиката. Много хора емигрирали от Европа в Америка в търсене на икономическа свобода. По същото време, в Европа, меркантилизмът (протекционизмът) започнали да отстъпват на свободния капитализъм, което довело до икономически растеж. Откритията в науката и тяхното приложение в техниката позволили масовото производство на стоки и разделянето на труда, които дали основа на индустриалната революция.

Капитализъм и комунизъм

Механизацията на труда и преразпределението на благата увеличило благосъстоянието на притежателите на капитали, но и увеличило бедността и глада. Това довело някои философи, като Карл Маркс (1818 – 1883) и Фридрих Енгелс (1820 – 1895) да опишат икономиката като „система на капитализма“. Експлоатацията на труда и природата от страна на капиталистите създава излишък. Така капиталът ще се натрупва, което с крайна сметка ще унижощи конкуренцията. Затова, комунизма е трябвало да унижощи капитала. Първата планова икономика е била установена след Октомврийската революция от Ленин, но бързо е заменена 1921 г. с Новата икономическа политика (на руски: Новая экономическая политика, НЭП) която по същество е либерализация на пазара. През 1925 година, след смъртта на Ленин, Николай Бухарин става основният поддръжник на НЕП. Според болшевишката партия НЕП е просто временно решение и капиталистическите ѝ черти представляват един вид предателство на комунистическите принципи. Политиката бива изоставена от Йосиф Сталин, който я замества с първия петгодишен план (петилетка). Въвежда се планираната централизирана икономика. Други държави започнали да прилагат мерки, с цел да ограничат безконтролния капитализъм, т.нар. Манчестърски капитализъм.

След Втората световна война

След хаоса на двете световни войни и Голямата депресия, хората започнали да търсят нови средства за контрол върху икономиката. Началото било дадено от икономистите Фридрих фон Хайек (1899-1992) и Милтън Фридман (1912-2006), които настоявали за създаване на механизъм за глобална световна търговия. Те са основоположници на т.нар. неолиберализъм. Предоминиращият възглед бил на Джон Мейнард Кейнс (1883-1946), който настоявал за по-строг контрол на пазара от страна на държавата — поставил началото на теорията, според която държавната намеса може да облекчи икономическите проблеми и да стимулира растежа. В края на 50-те години на 20 век икономическият растеж в Америка и Европа (т.нар. икономическо чудо, на немски: Wirtschaftswunder) — довел до нова форма на икономиката, в центъра на която била консумацията. През 1958 г. Джон Кенет Гълбрайт (1908-2006) започнал да говори за консуматорско общество. Икономическата система в повечето развити държави се определя като социална пазарна икономика.

Краят на 20 век – началото на 21 век

След падането на Желязната завеса и преминаването на страните от Източния блок, включително България, към демократично управление и пазарни икономики, започва да се налага идеята за постиндустриалното общество, идея, която трябва да означи едновременно налагането на сектора на услугите за сметка на индустриалното производство, а също и нарасналата необходимост и ценност на знанието и креативността в бизнеса. В действителност идеята за постиндустриалното общество възниква през 70-те на 20 век [2], но тя особено се налага, за да опише ръстът на икономики като Китай в този период и сегашния момент (терминът е например използван от Бил Клинтън за да опише икономическия ръст в Китай през 1998).

С масовото навлизане на интернет особено след 2000-2001 възниква идеята за интернет и информационна икономика, както и се налага значението на електронната търговия и бизнес, както и разбирането за глобалното информационно общество. Експанзията на икономики като китайската и бразилската в същото време отменят правилото за западно-доминираните (от типа САЩ и Западна Европа) икономически модели, макар че в действителност те съдържат много от характеристиките на тези модели.

Икономика на България

Икономиката на България е силно отворена пазарна икономика, на 70-то място в света в 2011 г. според външни оценки. Тя е сравнително индустриализирана, със средно развит частен сектор и запазени малък брой стратегически държавни предприятия.

Икономически критерии

Има множество начини за измерване на икономическата активност на една страна. Тези методи за измерване включват:

БВП

БВП или Брутният вътрешен продукт на дадена страна е мярка за големината на нейната икономика. Най-конвенционалният икономически анализ за страна разчита основно на икономически показатели като БВП и БВП на глава от населението. Макар това често да е удобно за използване, трябва да се има предвид, че БВП само включва икономическата активност, за която има размяна на пари.

Бележки

  1. Някои страни като Бразилия са пример за бързо икономическо развитие без сериозни традиции в икономическата област в миналото
  2. Съществува дебат около първото използване на термина, като едно от предположенията е, че терминът е изкован от Даниел Бел в книгата му от 1973 The Coming of Post-Industrial Society, а другото предположение възлага авторството на Иван Илич, латинско американски социален философ в книгата му Tools for Conviviality. Терминът също така е използван във философията, за да означи затихването на постмодернизма през 90-те.

Вижте също

Икономически сектори:

Гватемала

Република Гватемала (на испански: República de Guatemala) е страна в Централна Америка, на юг от Северна Америка, граничеща с Тихия океан и Карибско море. Граничи с Мексико на север, с Белиз на североизток и с Хондурас и Ел Салвадор на югоизток. Името идва от езика науатъл и означава „място с много дървета“ (Cuauhtēmallān).

Икономика (наука)

Икономиката е социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги.

Икономиката се опитва да обясни как икономиките работят и как икономическите агенти си взаимодействат. Тя е наука за субектите и обектите на икономическия живот, наука за рационалното използване на оскъдните земни ресурси , наука за поведението и решенията на стопанските субекти, които лежат в основата на икономическия живот на обществото.

Общи разграничения са правени между различни аспекти на икономиката: между позитивна икономика, описваща „какво е“ и нормативна икономика, защитаваща „как трябва да е“, между мейнстрийм икономиката или наричана „ортодоксална“, която се занимава с „връзката рационалност-индивидуализъм-равновесие“ и хетеродоксалната икономика, или „радикална“, която се занимава с „връзката институции-история-социална структура“ Все пак основното разграничение, което е налично в учебниците по икономика е между микроикономика, което разглежда икономическото поведение на агентите, вкл. индивиди и фирми, консуматори и производители, и макроикономика, която разглежда въпроси като безработица, инфлация, икономически растеж, монетарна и фискална политика за цялата икономика. Друго разграничение е например между теоретичната и приложната икономика.

Според традицията на науката икономическите процеси най-често се разглеждат като протичащи в пазарна среда. Съществуват и множество алтернативни подходи, като например политикономията.

Икономист

Икономист е специалист и/или професионалист в областта на икономиката като дисциплина от социалните науки. Икономистът може също така да изучава, разработва и прилага теории и концепции за икономиката и да пише за икономическата политика.

Камбоджа

Кралство Камбоджа (на кхмерски: ព្រះរាជាណាចក្រកម្ពុជា) е държава в Югоизточна Азия с население над 14 000 000 души. Столица на кралството е Пном Пен. Тя граничи на юг с Тайландския залив (известен още като Сиамски залив), на запад с Тайланд, на север с Лаос, и на изток с Виетнам.

Земеделието от дълго време е основният икономически отрасъл в Камбоджа, в който са заети 59% от населението (основно се отглежда ориз). Важни за икономиката са също така и текстилната промишленост, туризмът и строителството. Посетителите на Ангкор за 2007 г. са повече от 4 млн. През 2005 г. са открити залежи на нефт и природен газ в камбоджански териториални води, като се очаква извличането им да започне към 2011 г., което ще окаже благоприятен ефект върху слабата икономика на кралството.

Колумбия

Колумбия или Коломбия, официално Република Колумбия, е държава в северозападната част на Южна Америка. Граничи с Карибско море на север, Венецуела и Бразилия на изток, Еквадор и Перу на юг, Панама и Тихия океан на запад. Столицата е Богота. Населението на столицата е 6 834 000 души, което поставя града на 30-то място в света според големината на населението и на 4-то в Южна Америка след Сао Паоло (Бразилия), Буенос Айрес (Аржентина) и Лима (Перу).

Кот д'Ивоар

Република Кот д'Ивоар (на френски: République de Côte d'Ivoire; до 1986 г. названието официално се превежда на български като Бряг на слоновата кост) е държава в Западна Африка. Столица от 1983 г. е град Ямусукро.

Либерия

Република Либерия е държава, разположена на западното крайбрежие на Африка. Граничи със Сиера Леоне, Гвинея, Кот д'Ивоар и Атлантическия океан. Столицата е Монровия. Основана е през 1822 г. като колония на освободени роби от САЩ и поради това носи името Либерия (от англ. Liberty – „свобода“). Териториите, които те заемат обаче, са населени от местни етнически групи много столетия преди това. През 1847 г. колонията обявява независимост и това поставя началото на Република Либерия. През 1980 г. правителството е свалено след военен преврат, по-късно последван от две граждански войни (през 1989-96 и 1999-03), които се оказват катастрофални за икономиката и социалния живот в страната.

Ломбардия

Ломбардия (на италиански: Lombardia; на ломбардски: Lombardia) е административен регион в северна Италия. Площта на областта е около 24 000 km², а населението ѝ възлиза на 9,43 милиона души.

Мавриций

Република Мавриций (на френски: Maurice; на английски: Mauritius) е островна държава в югозападния Индийски океан, на около 900 km източно от най-големия африкански остров Мадагаскар. Освен остров Мавриций, републиката включва островите Св. Брендън, Родригес и Агалега.

Населението на Мавриций е мултиетническо, мултикултурно и многоезично. Правителството на острова е съставено по модел на Уестминстърската парламентарна система, а страната се радва на силна демокрация, както и на икономическа и политическа свобода. Индексът на човешкото развитие на Мавриций е сред най-високите в Африка. Това е най-конкурентноспособната и една от най-развитите икономики в Африка. Страната разчита основно на производството, финансовите услуги, туризма и информационните и комуникационните технологии. Правителството предоставя универсално здравеопазване, безплатно средно образование и безплатен обществен транспорт за ученици, пенсионери и инвалиди. Страната е известна с разнообразната си флора и фауна, с много ендемични видове. Островът е бил дом на вече изчезналата птица додо, както и на още няколко птичи вида, които са избити от човешката дейност малко след заселването на хората.

Мароко

Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

Панама

Панама е най-южната държава в Централна Америка. Тя граничи на северозапад с Коста Рика и на изток с Колумбия.

Северна Италия

Северна Италия също и Горна Италия (на италиански: Italia settentrionale; Alta Italia, Norditalia; Nord) е северната част на ботушовия полуостров Италия (Апенински полуостров), който се дели на Горна Италия, Централна Италия (Средна Италия) и Южна Италия.

Големият регион се смята като сърце на италианската икономика.

Сенегал

Сенегал (на френски: Senegal) е държава в Западна Африка. Граничи с Гвинея Бисау, Мали, Гамбия, Гвинея и Мавритания. На запад страната има обширна брегова линия с Атлантическия океан – 720 km. Столицата на Сенегал е Дакар. Други по-големи градове в страната са Тиес, Каолак, Зигиншор, Сен Луи.

Словения

Република Словения (на словенски: Slovenija) е държава в Централна Европа.

Граничи с Италия на запад, Адриатическо море на югозапад, Хърватия на юг и изток, Унгария на североизток и Австрия на север. Територията на страната е 20 273 km2 и има население от около 2,1 млн. души. Словения е парламентарна република и е член на ЕС и НАТО.До 1991 г. Словения е една от съставните републики на СФР Югославия.

Социализъм

Понятието социализъм се отнася до голяма група теории за организацията на икономиката и обществото, основана на активна намеса на държавата в икономиката и социалните отношения, защита на интересите на работниците или важна роля на публичната собственост и управление на средствата за производство и разпределение на благата. Понятието се отнася и до общество, характеризиращо се със свободен и равен достъп до ресурси за отделния индивид, с егалитарни методи за компенсация. В частност „социализъм“ се употребява като самоназоваване на обществено-политическата, икономическа и идеологическа система, изградена от тоталитарните режими в Съветския съюз и страните от неговата сфера на влияние.Най-общо социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства в малка част от обществото, която контролира капитала чрез експлоатация на труда на наемния работник, създава неравенство в обществото, не предоставя на всички равни възможности за увеличаване на собствения потенциал и не употребява технологиите и ресурсите в максимална степен в интерес на всички. Поради това социалистите се застъпват за създаване на общество, позволяващо широкото приложение на модерните технологии за рационализиране на икономиката, елиминирайки анархията в производството на капитализма, както и „по-равното“ разпределение на властта и богатствата на база на количеството работа, изразходвана за производството. Има значително разногласие сред социалистите как и до каква степен това може да бъде постигнато.

Социализмът не е конкретна философия с фиксирана доктрина или програма; разновидностите му, които понякога си противоречат, изповядват различна степен на социален интервенционизъм и икономическа рационализация, обикновено под формата на планова икономика. Друг белег на социалистическото движение е разделението между реформисти и революционери, различаващи се във възгледа си за това как трябва да бъде постигнато социалистическото общество. Някои социалисти изповядват идеята за цялостна национализация на средствата за производство, разпространение и обмен; други пък залагат на държавния контрол върху капитала в рамките на пазарна икономика. Социалистите, обикновено самоназоваващи се комунисти, вдъхновени от съветския модел, се застъпват за създаването на централно-планова икономика, ръководена от държавата, която притежава средствата за производство. Други, в това число югославските, унгарските, германските и китайските комунисти през 70-те и 80-те години на 20 в., въвеждат различни форми на пазарен социализъм, комбинирайки кооперативни модели и модели на обществената собственост със свободния пазар на обмяната и свободна ценова система (но не и свободни цени на средствата за производство).

Сърбия

Република Сърбия (на сръбски: Република Србија) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток – с Румъния и България, на юг – със Северна Македония и с частично признатата държава Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад – с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.

Страната е членка на ООН, Съвета на Европа и ЦЕФТА, стреми се към членство в Европейския съюз и пази военен неутралитет.

Уганда

Република Уганда е държава в централната част на Източна Африка. На югоизток граничи с езерото Виктория, на изток с Кения, на север с Южен Судан, на запад с Демократична република Конго (Заир) и на югозапад с Руанда и Танзания.

Хърватия

Хърватия (на хърватски: Hrvatska), наричана също и Хърватско, е държава в Югоизточна Европа.

Граничи със Словения и Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На югозапад има излаз на Адриатическо море. Площта ѝ е 56 613 km2, от които 56 500 km2 суша и 113 km2 водна площ.

Хърватия е член на Организацията на обединените нации, Съвета на Европа, НАТО, Световната търговска организация, ЦЕФТА, а от 1 юли 2013 и на Европейския съюз. Хърватската икономика е класифицирана като развиваща се от Международния валутен фонд.

Ямайка

Ямайка (на английски: Jamaica, [dʒəˈmeɪkə]) е островна държава в Северна Америка.

Заема част от архипелага на Големите Антилски острови в Карибско море. Разположена е на около 140 km южно от остров Куба и на 190 km западно от остров Испаньола, където са разположени Хаити и Доминиканската република.

Макроикономика
Микроикономика
Поддисциплини
Методологии
История
Известни
икономисти
Домодерни
Ранни модерни
Модерни
На 20-ти век
Свързани теми

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.