Изход (Библия)

Изход (на гръцки: ο Έξοδος; на латински: Exodus, а на на иврит: שְׁמוֹתШемот, Имената) е втората книга от Библията и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).

Изход
Moses041
Автор Моисей
Оригинален език Иврит
Поредица Стар завет
Предходна Битие
Следваща Левит

Съдържание и структура на книгата

Извеждането от Египет е централно събитие в книгата. Разказът обхваща периода от появата на израилтяните в Египет до сключването на Завета на Синай. В тази книга се разказва как Бог, който разкрива името си (3:14 и сл.; 6:2), избира за свой служител Мойсей и го призовава да действа, като представи пред фараона волята на Бог: „Пусни людете ми“ (5:1; 7:16; 10:3). С големи чудеса и бедствия Бог принуждава непреклонния фараон накрая да отстъпи. Израилтяните напускат Египет, Бог прави чудо, за да преминат безпрепятствено през Червено море и ги повежда през пустинята, където ги храни и се грижи за тях. От планината Синай, чрез Мойсей, им дава заповеди и закони и така сключва Завет с тях. По-късно, когато израилтяните се противопоставят чрез златния телец, Бог ги по молба на Мойсей и им осигурява водач и закрила по пътя към Обетованата земя.

Разказът се прекъсва от по-къси или по-дълги текстове на закони и заповеди. Особено обширни са главите с указания как да бъдат направени скинията (свещената шатра) и принадлежностите в нея, както и главите, в които се описва изпълнението на тези указания.

В Изход можем да различим следните седем основни раздела:

  1. От синовете на Яков възниква голям народ, който е експлоатиран жестоко от фараона; Бог избира Мойсей и в Мидиамската земя му разкрива името си и го призовава да стане водач на своя народ при спасение от робството (1:1 – 7:7).
  2. Мойсей посредничи пред фараона, а Бог изпраща над Египет бедствия, които да принудят фараона да се покори (7:8 – 11:10).
  3. Бог дава указания за празнуване на Пасха; след смъртта на първородните на египтяните и на добитъка им, израилтяните излизат от Египет и Бог чрез чудо побеждава войската на фараона край Червено море; Бог води израилтяните през пустинята, пои ги и ги храни; Мойсей назначава съдии (12:1 – 18:27).
  4. Бог сключва с израилтяните Завет; тук се намират ключовите юридически текстове: Десетте Божи заповеди (Декалог) и „Книгата на Завета“ (19:1 – 24:11).
  5. Указанията на Бог към Мойсей как да се направи светилище (24:12 – 31:18).
  6. Израилтяните нарушават завета с почитането на златния телец; следва наказание, но Мойсей посредничи и Господ отново възстановява завета (32:1 – 34:35).
  7. Разказ за това как израилтяните правят скинията и принадлежностите за нея, за да може Бог да „обитава между тях“ (25:8) по пътя към Обетованата земя (35:1 – 40:38).

Исторически фон

Книгата Изход е написана с цел да изрази вярата на израилтяните, но почива върху истински събития. Според политическите събития през този период, можем да ги подредим по следния начин:

  • През 16 век пр.н.е. новото египетско царство прогонва хиксосите, които идват от Азия 150 години преди Тутмос III, който през 15 век пр.н.е. значително укрепва своята власт в областта Ханаан.
  • За 14 век пр.н.е. е характерно силно отслабване могъществото на Египет, което е свързано с религиозната криза и преместването на столицата в Амарна. Това е периодът на царуване на фараоните Аменофис IV (променил името си в Ехнатон) и Тутанкамон. Техните васали от Ханаан по това време са заплашени от нарастващата мощ на хетите, както и от безредиците, предизвикани от скитащите племена хабиру.
  • Генерал Хоремхеб, в желанието си да въведе ред, поставя началото на 19-тата династия (13 век пр.н.е.), връща столицата в делтата на река Нил, започва да укрепва средиземноморския бряг и е принуден с Рамзес II да окаже отпор на натиска от страна на хетите. Предполага се, че именно по това време египтяните са използвали израилтяните като работна ръка. Обаче Мойсей, може би обучен подобно на други семити, за да изпълнява служба, свързана с работите в азиатските колонии на Египет, успява да изведе сънародниците си в пустинята и да ги организира в светско и религиозно отношение. Тези хора, под ръководството на Исус Навин пристигат в Ханаан.

Отзвук на Изход в други книги на Библията

В Псалм 114 (113) и Исус Навин (4:22 – 24) се възхвалява прехода през морето с Мойсей и преминаването на река Йордан с Исус Навин. В Псалм 81 (80) се призовават събралите се да празнуват: „Слушай, народе мой, и ще заявя пред теб“... „да няма всред тебе чужди богове“... „Аз съм Господ, твоят Бог, който те изведох из Египетската земя“, а в Псалм 95 (94): „Днес... да слушате гласа му“. В богослужението на евреите често се споменава избавлението от Египет, а по време на големи кризи те се обръщат към миналото си, например, пророк Илия пътува до планината Хорив (към извора на вярата) (Първа книга на царете 19) по време на цар Ахаав, който „върши зло пред Господа повече от всички, които бяха преди него“ (I Царе 16:30). Също така, по време на вавилонския плен Исая проповядва, че идва време за нов изход („Аз ще направя ново нещо... ще направя път в пустинята“, Исая 43:16 – 21), за чудотворно избавление от земята на робството (Исаия 48:20 – 49:26), че на израилтяните ще бъде изпратено опрощение на греховете (асоциация с времето на Мойсей: „Изличих като гъста мъгла престъпленията ти и като облак греховете ти“, Исая 40:2; 44:21 – 22).

Изрази от Изход са използвани многократно в Новия завет: последната вечеря, смъртта и възнесението на Исус Христос се разбират като неговата Пасха (Лука 22:14 – 20; Йоан 13:1; 19:36). За кръщението и причастието се използват думи като манна (хляб от небето), облак, пасха и безквасни (напр. Йоан 6; I Коринтяни 5:7; 10:2 – 4). Откровението представя Христос като пасхално агне (Откровение 5:6); в същата книга, върху „онези, които носеха белега на звяра“ се изсипват същите бедствия, каквито се стоварват върху египтяните (Откровение 15:5 – 16:21); онези, които се радват на победата на Христос, пеят песен на Мойсей (Откровение 15:3).

Ползвани източници

Външни препратки

Багдадски погром

Багдадският погром от 1941 г., известен също като Фархуд (на арабски: الفرهود – „експроприация“) е антисемитски погром, бушувал в Багдад на 1-2 юни 1941 г.

За избухването му допринася настъпилия вакуум във властта, защото британските окупационни сили се бият по това време срещу пронацисткото правителство на Ал-Гайлани и поддръжниците му. Когато британските и трансйорданските сили влизат в Багдад се установява, че са убити около 175 евреи и още около 1000 ранени. Имуществото на местната еврейска собственост е разграбено, а 900 еврейски домове са разрушени. Резултатът е масова емиграция на евреите от Ирак. До 1951 г. страната е напусната от 110 хиляди евреи, които емигрират в Израел, което съставлява близо 80% от общия брой на еврейското население на Ирак. Историците наричат Фархуда „забравения погром на Холокоста“ и „начало на края на еврейската общност в Ирак“, просуществувала повече от 2500 години , и може би от всички еврейски общности в света е най-важната. Това е така още от времето на вавилонския плен, когато най-просветените и ерудирани евреи пребивават в древната световна столица, а по-сетне създават именно там вавилонския талмуд и по-голямата част от наследството на юдаизма - виж и история на юдаизма. В този смисъл историята на евреите в Ирак, заедно с историята на евреите в Иран, е определяща за формирането на днешния юдаизъм.

През 1941 година броя на евреите в Ирак е около 150 хиляди души. Те играят важна роля в селското стопанство, търговията, банковото дело, и в държавния апарат на страната. В съвременната си история, Ирак е белязан от 2 погрома спрямо евреите – в Басра през 1776 г. и в Багдад през 1828 г., макар да са регистрирани и много други случаи на индивидуално насилие насочено срещу отделни евреи в контекста на провежданата официална политика на нетолерантност към юдаизма с цел евреите да бъдат принудени да преминат в лоното на исляма. След поражението на Османската империя в Първата световна война Обществото на народите установява британски мандат над Ирак. След смъртта на крал Гази през 1939 г. в автомобилна катастрофа британците определят за регент Абд ал-Илахи. Британците са непопулярни в страната, като расте броят на иракските политици, симпатизиращи на Нацистка Германия, като приятелска противотежест към подтисниците на иракския народ в лицето на британците.

В периода между 1932 и 1941 г. е открито германско посолство в Ирак, а посланик е известният ориенталист Гроби Фриц, оказващ значителна подкрепа за местните антиеврейски и профашистки движения. NSDAP в Германия кани местни офицери и интелектуалци в Германия да се запознаят с успехите на страната, което им дава възможност да публикуват антисемитски материали в местните вестници, контролирани от германски капитали. Посолството на Германия скрито спонсорира вестник „Ал-Алам ал-араби“ („Арабският свят“), където в допълнение към антисемитската пропаганда започват да излизат откъси от книгата на Хитлер „Моята борба“, преведена вече и на арабски. Германското посолство активно съдейства за създаването на младежката организация „Ал-Фатва“, принципите на която са сходни с тези на Хитлерюгенд.

На 1 април 1941 г. група пронацистки иракски офицери начело с генерал Ал-Гайлани извършва преврат сваляйки от власт назначения от британците регент Абдул Илахи. Новото иракско правителство заема антибритански позиции относно военния договор наложен на Ирак като условие за независимост. Този договор предоставя неограничено право на британците да вкарват и транзитират войски през Ирак. „В отговор на заплахата“ британското правителство изпраща голяма група войски от Британска Индия към Ирак. Новите иракски власти отказват да пропуснат доброволно британските войски в страната, вследствие на което избухват военни стълкновения с британските сили в Басра и на запад от Багдад, в близост до намиращата се там британска военна база. Луфтвафе изпраща 26 самолета да бомбардират британската база в Хабания, но то е безуспешно.

В този момент Уинстън Чърчил изпраща телеграма до Франклин Делано Рузвелт, предупреждавайки го, че ако Близкият изток премине в ръцете на германците, поражението на нацизма ще бъде дълъг, труден и малко вероятен да се случи геополитически процес, тъй като Хитлер вече ще има достъп до иракските петролни полета.

На 25 май 1941 г. Хитлер издава „Директива 30“, която гласи, че арабското освободително движение в Близкия изток е естествен съюзник срещу Англия. В тази връзка, особено внимание е отделено на освобождението на Ирак и затова фюрера е решен да се ангажира пряко в Близкия изток чрез подкрепа за Ирак.

На 30 май 1941 г. традиционно силните в региона британски сили, предвождани от бригаден генерал Джеймс Джоузеф Кингстон, достигат Багдад, поради което членове на „Златния квадрат“ се оттеглят от града и през Иран се прехвърлят в Германия. В състава на британските войски, влезли в Ирак, има и доброволци, организирани в Арабски легион.

На 31 май 1941 г. британският регент каца в Багдад, но с цел да избегне антибритански бунтове, е с лична охрана и не е съпровождан от британци. Точно в този момент избухва големият Багдадски погром. Няколко дни преди 1 юни домовете на местните евреи са белязани с червена боя, а магазините на мюсюлманите са „украсени“ с надпис „мюсюлмански“ с цел да не станат цели на запланувания антисемитски погром. През последните дни на власт на правителството на Ал-Гайлани из града започват да циркулират слухове, че евреите са подавали сигнали до британските самолети за бомбардировките. По време на погрома всички еврейски магазини са опожарени, а синагогите са разрушени.

На 2 юни британските войски налагат вечерен час. Виждайки, че не могат да удържат положението и да контролират ситуацията, британци откриват безразборна стрелба по вилнеещите тълпи без предупреждение. Това още повече предизвиква тълпата и положението излиза извън контрол. Излиза и информация, че от Лондон има нареждане британската армия да не взима страна в конфликта. Това още повече усложнява и без това обърканата ситуация и положение на британските части. Броят на жертвите на погрома е спорен до днес.

След Втората световна война, иракските евреи масово се изселват в Израел. Броя на местната еврейска общност намалява 5 пъти в началото на 1950 спрямо 1941 г. и до 2003 г. (т.е. до Войната в Залива) в Ирак е имало не повече от 100 евреи. През 2008 г. в Ирак по официални данни са живели само 7 евреи.

Принцът на Египет

„Принцът на Египет“ (на английски: The Prince of Egypt) е американски анимационен филм (драма, приключенски, мюзикъл, исторически) от 1998 година, и е първия традиционен анимационен филм, продуциран и разпространен от DreamWorks. Филмът е адаптация на Книгата на Изхода и разказва за живота на Мойсей от това да бъде египетски принц до крайната му съдба да изведе децата на Израел от Египет. Режисиран е от Бренда Чапман, Стив Хикнър и Саймън Уелс, филмът включва песни, написани от Стивън Шварц, и композирани от Ханс Цимър. Гласовите участия се състоят от Вал Килмър във двойна роля, Ралф Файнс, Мишел Пфайфър, Сандра Бълок, Джеф Голдблум, Дани Глоувър, Патрик Стюарт, Хелън Мирън, Стив Мартин и Мартин Шорт.

Джефри Катценберг често предложил анимирана адаптация на филма „Десетте божи заповеди“ през 1956 г., работейки за „Уолт Дисни“, и решил да вложи тази идея в производство след основаването на DreamWorks през 1995 г. За да направят този встъпителен проект, екипът на DreamWorks наемаше артисти, работещи за Walt Disney Feature Animation, и наскоро разпуснатата анимационна компания на Amblin Entertainment – Amblimation, която наброява 350 души от 34 различни нации. Филмът е съчетание от традиционна анимация и компютърно генерирани изображения, създадени с помощта на софтуер от Toon Boom Animation и Silicon Graphics.

Пуснат по кината на 18 декември 1998 г. и на домашно видео от DreamWorks Home Entertainment на 14 септември 1999 г., рецензиите бяха като цяло положителни, като критиците възхваляваха анимацията, музиката и гласовата работа. Филмът продължава да надхвърля 218 милиона долара в световен мащаб в кината, което го прави най-успешният анимационен филм на не-Дисни (non-Disney) по онова време. Успехът на филма е довел до предисловието „Йосиф: Господарят на сънищата“, в който е издаден за директно на видео през 2000 г. и разработването на сценична адаптация.Песента „Повярваш ли“ (When You Believe) се превърна в търговски успешен сингъл в поп версията, изпълнявана от Уитни Хюстън и Марая Кери и печели „Оскар“ за най-добра песен на 71-вата церемония на наградите „Оскар“ на 21 март 1999 г.

Хиксоси

Хиксосите са група азиатски племена от Предна Азия, които през 1720 г. пр.н.е. нахлуват в Древен Египет, използвайки колесницата и сложния лък като нови бойни оръжия.

Времето на тяхното управление е известно като Втори преходен период на Древен Египет. Те управляват Египет повече от век, докато накрая са победени от фараона Яхмос I.

Стар завет
Нов завет

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.