Източна Европа

Ѝзточна Евро̀па е термин, който се отнася за геополитически регион обхващащ източната част на Европейския континент.

Терминът е добре обособен по време на Студената война, като се е използвал като синонимен на Източен блок или Втория свят и все още се използва.[1]

LocationEasternEurope
Източна Европа

Държави в Източна Европа

Както и страните от Югоизточна Европа:

И трите кавказки държави:

Географско положение, граници и големина

Източна Европа е название, използвано след Втората световна война за комунистическите държави в Европа, попаднали в зоната на влияние на СССР под което е била и България. Ето защо Финландия, Гърция и Турция никога не са били смятани за част от Източна Европа, макар че чисто географски се намират в източната част на Европа.

Важното им географско положение се определя от междинното им положение между страните от Западна Европа и държавите от ОНД и Близкия изток.

Природно ресурсният потенциал на страните от региона е недостатъчен. Изключение е Русия, която е осигурена с всички основни енергийни и минерални ресурси и изнася значителна част от тях.

На север страните от региона имат обширен излаз към Бяло море, Балтийско море и студения Арктичен океан, а на юг опира до Черно море и Каспийско море. Източната граница е с континента Азия.

Население

Броят на населението без Русия е около 130 млн. души. По-голямата част от тях са славянски народи. Почти във всички страни има нисък, нулев или отрицателен естествен прираст, т.е., тези страни са в демографска криза, а населението е застаряващо. Демографската политика е насочена към насърчаване на раждаемостта. Проблем за всички страни от региона е емиграцията на млади, образовани и квалифицирани хора. Урбанизацията е твърде различна – варира между 35 (Албания) и 72% (Чехия). За България този процент е 68. Градските агломерации са по-малко на брой, с по-малко население и площ в сравнение със Западна Европа.

Стопанство

Характерен е процес на преход от централизирана към пазарна икономика. Въвеждат се пазарни механизми. Увеличава се делът на частната собственост чрез приватизация, реституция и разкриване на нови фирми. Извършват се структурни промени в националното стопанство. Възстановява се собствеността върху земята. Изброените промени се извършват най-бързо в Чехия, Полша и Унгария. Преходът към пазарна икономика се съпровожда с голям спад в БВП (Брутен Вътрешен Продукт), с масово обедняване на основната част от населението, с голяма инфлация и безработица, с раздробяване на земята, намаляване на обработваемите земи и намаляване на производителността на труда. Признание за напредъка на страните от Източноевропейския регион е присъединяването на Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Словения към Европейския съюз през 2004 г. и на Румъния и България през 2007 г.

Проблеми и тенденции за развитие

Основни проблеми, които стоят пред страните от Източна Европа са демографският, екологичният, енерго-суровинният, икономическият, социалният и др.

Източници

  1. Q&A: US missile defence BBC

Външни препратки

1989

Падането на Берлинската стена през нощта на 9 ноември 1989 г., е символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите, която свали комунистическите правителствата в Централна и Източна Европа, знак за обединението на Германия година по-късно.

Бригаден генерал

Бригаден генерал е първото генералско военно звание в Българската армия. Съответства на званието флотилен адмирал от флота.

Званието се присвоява с указ на президента на Република България на офицери със звание полковник (във флота: капитан I ранг) завършили успешно генерал-щабен курс във военна академия. Предложението е на Министерския съвет. Следващото след него по ранг звание е генерал-майор. Пагонът на бригадния генерал е с една голяма четирилъчна звезда. Съответства на званието brigadier general в останалите армии по света.

С изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2000 г. са въведени нови звания. Дотогавашното звание генерал-майор (с 1 генералска звезда) се преименува на „бригаден генерал“. В страните, в които няма звание бригаден генерал (повечето страни от Източна Европа), аналогичното звание е генерал-майор.

Пределната възраст за кадрова военна служба на офицерите със звание „бригаден генерал“ и флотилен адмирал е 58 г.

Власи

Власи е общо наименование на няколко отделни романски народа, произлизащи от романизираното население на Югоизточна, Централна и Източна Европа. Народи, наричани власи, са днешните румънци, арумъни, сърбо-власи, мъгленорумъни и истрорумъни, но след създаването на държавата Румъния терминът се използва главно за живеещите на юг от река Дунав. В някои случаи терминът „власи“ няма етническо значение.

Произходът на власите е спорен, както и хипотезата, че всички влашки групи имат общ корен. Повечето учени смятат, че те произлизат от римски колонисти и/или романизирани местни жители (даки, траки и илири). Някои изследователи включват сред възможните предшественици още гърците и дарданите (тракийско племе). От романизиран балкански произход са източноримските императори Маркиан, Лъв I, Юстин I, Юстиниан І Велики, Юстин II и навярно Фока.

Власите често се асимилират в общностите, сред които живеят или преминават от една общност към друга. Има посърбени власи – например известният сръбски писател-хуморист Бранислав Нушич. Тази мобилност често води до противоречиви мнения относно произхода на това население.

Генерал-майор

Генерал-майор (във флота: контраадмирал) е генералско военно звание.В Българската армия званието се присвоява с указ на Президента на Република България. Офицер с такова звание е по-висшестоящ от бригаден генерал и по-нисшестоящ от генерал-лейтенант. Пагонът на генерал-майора е с две големи генералски звезди с по четири лъча. Съответства на званието major general в останалите армии по света. Еквивалентното звание във ВМС е контраадмирал.

С изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2000 г. са въведени нови звания. Дотогавашното звание генерал-майор, с една генералска звезда) се преименува на бригаден генерал. Новото звание генерал-майор е с две звезди и е равностойно на генерал-лейтенант отпреди промяната. В повечето страни от Източна Европа), в които няма звание бригаден генерал, това звание е най-ниското от генералските звания.

Пределната възраст за кадрова военна служба на офицерите със звание генерал-майор е 58 г.

По времето на третото българско царство званието генерал-майор е първото генералско звание, като офицер с такова звание е по-висшестоящ от полковник и по-нисшестоящ от генерал-лейтенант.

Гражданска война в Русия

Гражданската война в Русия от 1917 – 1922 г. (на руски: Гражда́нская война́ в России) представлява военен конфликт между политически, етнически и социални групи на територията на бившата Руска империя в резултат от Февруарската революция и Октомврийската революция от 1917 г.

Граф

Граф (от нем. graf), или конт – прието по времето на Карл Велики от византийското комит (от лат. comes през фр. comte), е висша благородническа титла на поземлен феодал през Средновековието, която в различните периоди е имала различна стойност. Възниква като служебно наименование на назначените от Карл Велики военно-административни управители и отначало няма смисъла на наследствена аристократична титла. Жената на графа се нарича графиня или контеса. В ранното Средновековие тя се дава от суверена – император или крал на член на неговия двор, който управлява дадена територия (графство) от негово име. Впоследствие титлата и владението стават наследствени, а графовете управляват от свое име.

В хералдическата история на Славянска Източна Европа през ранното средновековие се среща титлата жупан, съответстваща по степен на графската на Запад.

В йерархията на титлите граф е по-ниска от маркиз и по-висока от виконт. Английският вариант на титлата е ърл (earl), макар че на английски език за графовете от континентална Европа се използва думата count.

Във Великото литовско княжество титлата е нямала номинална стойност, и е била само въпрос на престиж . В Русия титлата е въведена от Петър I също като почетна и е съществувала до 1917 г.От основната титла се оформят различни производни форми:

ландграф – управител на подвластна страна (land) в Свещената Римска империя;

маркграф – управител на гранична област (от нем. mark – граница);

пфалцграф (граф-палатин) – управител на централната столична област (от нем. Pfalz – дворец);

виконт – вице-конт (вместо граф), впоследствие става самостоятелна титла.

Западна Европа

Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа. Макар че терминът има географски контекст, уникалността на Западна Европа е основно в исторически, политически и културен аспект.

Приетата дефиниция на концепцията за Западна Европа е създадена след Втората световна война, в резултат на Студената война (приблизително 1945 – 1991) и включва всички страни, които застъпват позицията на Съединените щати, противопоставящи се на комунистическия режим в Съветския съюз и страните от Източния блок. Някои от западните държави са станали демокрации едва наскоро – Испания и Португалия, например, са били под диктаторски режими до 1975 г. Други страни, които са влезли неутрална позиция по време на Студената война, като Швейцария и Швеция също се считат за част от Западна Европа. Те се присъединяват към западните икономически организации – европейската (ЕАСТ, например), а техните икономики определено са били далеч от комунизма в Източна Европа. Смисълът на понятието „Западна Европа“ в географски план започва да отстъпва с включването на Гърция в западноевропейските страни – Гърция се намира в действителност до някои страни от източноевропейския регион.

Източноевропейско време

Източноевропейско часово време (на английски: Eastern European Time, EET) е едно от имената на часова зона UTC+2. С това време се ползват някои страни в Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Повечето от тях използват и източноевропейско лятно време UTC+3 (на английски: Eastern European Summer Time, EEST) като лятното часово време.

В по-тесен смисъл под източноевропейско време се подразбира система за изчисляване на времето в онези страни от Източна Европа (Финландия, Естония, Латвия, Литва, Украйна, Молдова (също непризнато Приднестровие), Румъния, България, Гърция, Кипър, Турция), където през зимата се използва часова зона UTC+2, а през лятото – часова зона UTC+3.

Инокентий IV

Папа Инокентий IV (на латински: Innocentius.PP.IV), роден Синибалдо Фиеши (на италиански: Sinibaldo Fieschi) е папа от 1243 г. до смъртта си през 1254 г.

Инокентий IV е роден в Генуа около 1195 г. Получава образованието си в Болоня, където завършва канонично право. Въвеждането му в духовен сан става през 1227 г., след което бързо се изкачва по стълбата на църковната йерархия: през 1237 г. става кардинал, а през 1247 г. е избран за папа.

Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на Ватикана за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на своите предшественици срещу отлъчения от църквата император Фридрих II и я довежда докрай. Дори след като през 1245 г. Вселенски събор провъзгласява смъкването на императора, папа Инокентий IV го обявява за еретик и остава отявлен враг на Хоенщауфените до края на живота си, което има фатални последствия за папската политика в Египет и допринася за неуспеха на Седмия кръстоносен поход. След свалянето на императора между рицарите в Египет настъпват разногласия и раздори, което става причина за завладяването на Египет от селджукските турци през 1244 г. Седмият кръстоносен поход е организиран от Инокентий IV през 1248 г. и завършва през 1254 г. с пълен разгром на рицарите начело с френския крал Луи IX при Мансура.

По време на монголската инвазия в Русия папа Инокентий IV не само проявява пълно равнодушие към съдбата на Източна Европа, но се опитва да използва ситуацията за разпространяването на папското влияние в Източна Европа и в Монголската империя чрез дейността на мисионери. Целта на папата е насочването на монголците срещу селджуксите турци и Никейската империя, които заплашват кръстоносците на Изток.

Като носител на идеята, че римският папа е представител на духовното единство на църквата, Инокентий IV полага големи усилия за осъществяването на това духовно единство. През 1253 г. той основава първото мисионерско общество на „peregrinantes propter Christum“, които в по-голямата си част са францисканци и доминиканци, със задача да пропагандират католицизма по пътя на убеждението.

Запазените от негово време писма и извлечения от решения събори хвърлят обилна светлина върху усилията на папа Инокентий IV за приобщаването на България към Римокатолическата църква и върху дейността на францисканските и доминиканските мисионери на нейна територия, а също и върху борбата на папството срещу богомилите в Босна.

Княз

"Княз" е аристократична титла на славянски владетел или феодал без вселенски характер.

Произходът на думата идва от праславянското "кънѧѕь" (kъnędzь), което съответства на българското "кнeз", на руското "князь", на полското "książe", чешкото "kníže", сръбското "кнез" и хърватското и словенското "knez". По западните български територии, както и сръбско, по време на османското владичество "кнез" има значение на селски велможа/първенец, значение близо до това на думата "кмет". Книжовната българска дума княз (заедно със сегашното значение на думата) са заемки от руски, с характерното за този език произношение на "ѧ" като "я". Етимологията на думата е свързана с английското "king", немското "König" и скандинавското "konung". Смята се, че в праславянски "kъnędzь" е много ранна заемка от вече съществуващото прагерманско "Kuningaz". Титлата означава местен владетел и отстъпва йерархически на "цар", тъй като в юридическия мир на късната Римска империя "царят" (цезар/кесар) е втори по ранг след "августа" (императора). "Княз" е типична титла за славянските християнски монарси от Източна Европа (приели през Средновековието религията от Константинопол). Първият български княз е Борис I (852-889), като титула той приема през 864 г., когато официално започва покръстването на българския народ.

В двете царства на славяните – българското и руското, титлата носят висши благородници и царските синове и братя (принцовете).

Княз се ползва и като превод на османските титли бей и паша – например княз Александър Богориди – Aleko Paşa и баща му княз Стефан Богориди – Stefanaki Bey.

На руски дъщерята на княз е княжна, а жената или сестрата на княз – княгиня. важно е да се прави разграничение между придворното титла княз създадена през 17 в. напр. за князете Долгорукий и Голицини, или Велик княз – титла твърде близка до цар и император. Иван Грозни е била Велик княз на Великото Московско княжество, преди да се обяви за цар на цяла Русия.

Кримска война

Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) е военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство.

Войната е част от дълъг конфликт между Великите европейски сили за влияние върху териториите на западащата Османска империя. Основната част на конфликта се развива на Кримския полуостров, но военни действия се провеждат и на Балканите, в Кавказкия регион, Балтийско море и Тихия океан.

В Русия е известна като Източната война (на руски: Восточная война), в Англия като Руската война (Russian war), в земите на Османската империя – като Севастополското мурабе.

Кримската война се разглежда като първата „модерна война“ с използване на технологични новости като железници и телеграф. Тя е и първата война, широко документирана с фотография.

Кумани

За селото в Област Габрово вижте Куманите

Куманите (наричани още половци и кипчаци) са номадски тюркоезичен народ, който се е формирал в степите на Азия и е нахлул в Европа през 10 век. Първоначално те се появяват в земите на Източна Украйна и Среднодунавската низина.

Падане на комунистическите режими в Източна Европа

Падането на комунистическите режими в Източна Европа, революциите от 1989 г., падането на комунизма и есента на народите, са термини, описващи поредица от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 г.

По време на тези събития редица комунистически правителства от Съветския блок падат в рамките на няколко месеца.

„Есен на народите“ е израз, заимстван от израза „пролет на народите“, с който са известни демократичните революции и войни от 1848 г. Есента на народите са ненасилствени революции, започнали в Полша. След това се разпространява вълна на ненасилствена революция в Източна Германия, Чехословакия, Унгария и България. В Румъния обаче комунистическият режим е свален чрез насилие и Николае Чаушеску, румънски диктатор, дори e екзекутиран.

Тези революции значително променят баланса на световните сили, а заедно с разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г. отбелязват края на Студената война.

Руснаци

Руснаците (на руски: русские), наричани в исторически контекст и руси, са източнославянски народ – най-многолюдния славянски народ, и основно население на Руската федерация. Съставляват значителна част от населението на Казахстан, Украйна, Беларус, Молдова, прибалтийските и останалите постсъветски държави.

Руският народ се сформира в Източна Европа (Руската равнина) след смесване на източнославянските племена илмени, кривичи, вятичи и др., а по-късно и след асимилация на угро-фински племена, живеещи в Руската равнина – веси, муроми и др. Консолидацията се извършва по времето на династията на Рюриковичите (ІХ – ХVІ век). В края на Х век обединената източнославянска държава Киевска Рус приема православието, след като започва покръстването (988) при княз Владимир I Святославич. Езичеството обаче изчезва едва в края на ХІ век. През ХV век започват да се разселват в степните райони на Поволжието и в Северен Кавказ, а през ХVІІ век се заселват в Сибир.

Общият им брой по света е около 134 млн. души, от тях в Русия живеят 115,9 млн. руснаци (2002). Говорят на руски език, най-разпространения от всички славянски езици. Основната религия е православието.

Славянски езици

Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група. Народите, които ги говорят, са наречени на името им - славянски народи. Те обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия.

Разпределение на славянските езици:

Индоевропейски езици

Праславянски език

Западнославянски езици

Лехитска група

Полабски език †

Поморянски (Померански) езици

Кашубски език

Словински език †

Полски език

'Силезийски език'

Лужишка група

Долнолужишки език

Горнолужишки език

Чехо-словашка група

Чешки език

Словашки език

Южнославянски езици

Източна група (според българската класификация и като част от т.нар. балкански езиков съюз: „българска група“)

Старобългарски език †; Църковнославянски език †

Български език (Новобългарски език):

Съвременен български език (официален език в Република България) (развитие на новобългарския език след 1945 г.)

Македонски език (официален език в Република Македония) (македонска езикова норма от 1945 г.)

Банатски български език (Банатска книжовна норма на българския език с употреба на латиница) (писмена норма в Румъния)

Западна група (според българската класификация: „сърбохърватска група“)

Словенски език

Сърбохърватски език

Сръбски език

Черногорски език

Хърватски език

Босненски език

Източнославянски езици

Кривички език †

Староруски език †

Древноновгородски език † (всъщност – диалект на Староруския език)

Руски език

Старобелоруски/староукраински (наричан Рутенски)

Беларуски език

Украински език

Русински езикОзначения:

† – отмрели езици или езици, запазени само в литургична или миноритарна форма.

в италик – група oт близки езици (и/или диалекти), които могат да се разглеждат в единство, като език

Словакия

Словакия (на словашки: Slovensko) е република в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Чехия на северозапад, с Полша на север, с Украйна на изток, с Унгария на юг и с Австрия на югозапад. От 2004, Словакия е страна-членка на Европейския съюз, и НАТО. Последните реформи на правителството, достъпът до средства на Европейския съюз, както и целенасочените инвестиции в инфраструктурно и благоустройствено развитие, правят Словакия една от най-бързо развиващите се икономики в Централна и Източна Европа.

Студена война

Студената война е термин, с който се означава продължителното напрежение и борба между Източния блок, начело със Съветския съюз, и Западния блок, доминиран от САЩ и НАТО, започнало след Втората световна война и продължило до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 г. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете. Така се популяризира терминът „студена война“ от американския политолог Бърнард Барух.

Въпреки това, борбата е между двете суперсили, които защитават различен подход по отношение на икономиката, политиката и т.н. – социалистическите страни от Източния блок срещу капиталистическите страни от Западния блок.

Успоредно с двете суперсили се събират различни страни, които поддържат едната или другата позиция – на страната на САЩ застават няколко страни от Западна Европа, включително Великобритания, Франция и други, които заедно учредяват Организацията на Северноатлантическия договор НАТО (1949). На страната на Съветския съюз са страните от Източна Европа, които са под контрола на Съветския съюз, включително Унгария, Чехословакия, Полша, България и други, които формират Варшавския договор.

Противопоставянето или „студената война“ между двата лагера е придружено с взаимни подозрения, конкуренция за власт, сила и военни заплахи, икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции и пълномащабни войни. Основните действащи лица в конфликта са разузнавателните служби като ЦРУ и КГБ. Продължава от 1947 до разпадането на Съветския съюз през 1991.

Съюз на съветските социалистически републики

Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики (СССР) (на руски: Сою́з Сове́тских Социалисти́ческих Респу́блик, СССР), наричан още Съвѐтски съю̀з (Сове́тский Сою́з) е първата социалистическа държава в света. СССР съществува от 1922 до 1991 година в северната част на Евразия. Представлява съюз на 15 отделни съветски републики, има силно централизирано управление, еднопартийна система (единствена партия – КПСС) и планова икономика.

Образуването на Съветския съюз е последица от Октомврийската революция от 1917 г., когато болшевиките начело с Владимир Ленин свалят Временното правителство. На мястото на Руската република е създадена Руска социалистическа федеративна съветска република (по-късно преименувана на Руска съветска федеративна социалистическа република) и започва гражданска война между революционните „червени“ и контрареволюционните „бели“. Червената армия навлиза в територии на бившата Руска империя и помага на болшевиките по места да завземат властта чрез образуване на революционни съвети на работниците и селяните. През 1922 г. комунистите успяват да обединят няколко съветски социалистически републики – Руската, Закавказката, Украинската и Белоруската – в единен Съюз на съветските социалистически републики (накратко Съветски съюз). След смъртта на Ленин през 1924 г. настъпва кратък период на борба за надмощие в партията. В средата на 20-те години на XX век начело застава Йосиф Сталин. Той унищожава политическите си противници чрез масови арести на военни лидери, членове на комунистическата партия и обикновени граждани, които са изпратени в поправителни трудови лагери или са осъдени на смърт. СССР създава и прилага идеологията марксизъм-ленинизъм. След национализация на частната собственост и насилствена колективизация на земята започва развиването на планова икономика. В резултат на това страната преминава през период на бърза индустриализация и колективизация, постигайки експлозивен икономически растеж.

В началото на Втората световна война е подписан пактът Рибентроп-Молотов, който забавя конфронтацията между СССР и Германия. Въпреки това през юни 1941 г. германците нахлуват в СССР и започва Великата отечествена война. Съветските жертви по време на Втората световна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на конфликта. Краят на военните действия на Източния фронт води до унищожаването на Третия райх, разделянето на Германия на две отделни държави и издигането на СССР като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната започва противопоставяне между Източния и Западния блок, станало известно като Студената война.

Смъртта на Сталин през 1953 г. е последвана от период на политическа и икономическа либерализация, известен като десталинизация и размразяване при Хрушчов. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. СССР взема преднина в космическата надпревара, изпращайки в околоземна орбита първия изкуствен спътник „Спутник-1“ и първия космонавт Юрий Гагарин. През 1970 г. настъпва кратко разведряване на отношенията със САЩ, но напрежението се възобновява, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 г. Управлението на Леонид Брежнев от 1964 г. до 1982 г. често е критикувано като период на застой в СССР. За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният съветски лидер Михаил Горбачов започва реформи и либерализация на икономиката чрез политика на гласност и перестройка. Целта е да се запази ръководната роля на Комунистическата партия, но да се преодолее сериозната икономическа и социална стагнация. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредица от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 г., довели до падането на комунистическите режими в Източна Европа в рамките на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки движения се появяват и вътре в СССР. През март 1991 г. централната власт провежда референдум (бойкотиран от прибалтийските републики, Армения, Грузия и Молдова), на който мнозинството гласува за запазването на Съюза като обединение на суверенни държави. Това обаче не става поради последвалите събития през август 1991 г., когато е направен опит за държавен преврат, а голяма роля в организирането на съпротива на преврата изиграва Борис Елцин. Горбачов се завръща на власт, но тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за забраната на КПСС, като в крайна сметка водят до разпадане на Съветския съюз. На 25 декември 1991 г. Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават независими държави, обединени в регионална организация Общност на независимите държави. Руската федерация поема правата и задълженията на бившия Съветски съюз и е призната за негов правоприемник.

Украинци

Украинците (на украински: українці) са славянски народ, населяващ Източна Европа, в частност Украйна и части от околните страни.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.