Израел

Държавата Израел[1] (на иврит:  מְדִינַת יִשְׂרָאֵל) е съвременна частично призната държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Въпреки че географски се намира изцяло в Азия, поради проблемите, които има със съседите си, често политически е приемана и като част от Европа. Страната членува в различни европейски структури, включително и при всички спортни прояви тя участва в квалификации или турнири като европейска държава.

Израел е демократична парламентарна република. Тя е единствената еврейска държава в света.

Израел граничи с Ливан, Сирия, Йордания и Египет, но има мирни договори само с последните две държави. Има излаз на Средиземно море, залива Ейлат/Акаба на Червено море, и Мъртво море. В Израел живеят главно евреи. Най-многобройните малцинства в страната са израелските араби – мюсюлмани, християни и друзи. В Израел има Палестинска автономия на територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, която е на път да се превърне в отделна държава. В Израел има и много източноправославни неараби, предимно имигранти от бившия Съветски съюз. Там живеят и около 50 хил. български евреи.

Държава Израел
на иврит: מְדִינַת יִשְׂרָאֵל
— частично призната държава —
      
Герб
(герб)
Национален химн: הַתִּקְוָה‬
Местоположение на Израел

Местоположение на Израел
География и население
Площ 20 770 km²
(на 150-то място)
Води 2.1%
Столица Йерусалим (де факто)
31°47′ с. ш. 35°13′ и. д. / 31.783333° с. ш. 35.216667° и. д.
Най-голям град Йерусалим
Официален език иврит
Население
(пребр., 2018)
8,886,450
(на 96-то място)
Гъстота на нас. 428 души/km²
(на 33-то място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Реувен Ривлин
Министър-председател Бенямин Нетаняху
История
Независимост 14 май 1948
Членство в ООН 11 май 1949
Икономика
БВП (ППС, 2018) $334.328 млрд.
(на 54-то място)
БВП на човек (ППС) $37,673
(на място)
БВП (ном., 2018) $373.751 млрд.
(на 33-то място)
БВП на човек (ном.) $42,115
(на място)
ИЧР (2015) Повишение 0.899 (висок)
(19-то)
Коеф. на Джини (2013) 42.8 (среден)
Валута Израелски шекел (ILS)
Други данни
Часова зона UTC+2
Код по ISO IL
Интернет домейн .il
Телефонен код +972

Име

Преди създаването на днешната държава името Израел се използва, както за Ерец Израел – страната, обитавана от евреите през Древността – така и в преносен смисъл за общността на всички евреи по света.[2] То има корен в Стария Завет, където Яков, който е родоначалник на евреите, е преименуван на Израил, след като се бори с ангел или самия Бог (никой не побеждава).[3] Самото име Израил означава „който се бори с Бога“.[4][5]

Най-старото археологическо свидетелство за използването на думата Израел, освен като лично име, е Стелата на Мернептах от Древен Египет. Тя е датирана към края на 13 век пр. Хр. и споменава народ с това име.[6]

География

View from Rosh Hanikra mount
Северното крайбрежие на страната
PikiWiki Israel 4295 sunset in Negev
Залез над пустинята Негев

Израел се намира на източния бряг на Средиземно море, между Ливан на север, Сирия на североизток, Йордания на изток и Египет на югозапад. В най-южния си край има ограничен излаз на Червено море. Територията на Израел, без да се включват областите, завладени през Шестдневната война от 1967 г., е около 20 770 km².[7][8] Общата територия под израелска юрисдикция включва още Източен Йерусалим и Голанските възвишения и е с площ 22 072 km².[9] С включване на зоните на Западния бряг, които са част от Палестинската автономия, но на практика са под военен и частичен граждански контрол на Израел, територията на страната е 27 799 km².[10]

Въпреки малкия си размер, в Израел има множество различни природногеографски области – от пустинята Негев на юг до планините в Галилея, Кармел и Голан на север. В Израелската крайбрежна равнина до Средиземно море живеят около 70% от жителите на страната. На изток от централната хълмиста област се намира Йорданската рифтова долина, малка част от дългата 6500 km Голяма рифтова долина. Река Йордан тече по Йорданската рифтова долина от планината Хермон през долината Хула и Галилейското езеро до Мъртво море, най-ниската точка на световната суша.[11]

Уникални за Израел и съседния Синайски полуостров са ерозионните образувания, подобни на циркуси, наричани махтеш.[12] Най-големият махтеш в света е Рамон в пустинята Негев,[13] който има размери 40 на 8 km. Според доклад за състоянието на околната среда в Средиземноморието, в Израел има най-голям брой растителни видове на единица площ.[14]

Температурите в Израел варират в широки граници, особено през зимата. В планинските райони времето може да бъде ветровито и студено, понякога дори с валежи от сняг. В Йерусалим обикновено сняг вали поне веднъж годишно.[15] В същото време крайбрежните градове, като Тел Авив и Хайфа, имат типичен средиземноморски климат, с хладна и дъждовна зима и дълго горещо лято. Най-високата температура, измервана в Азия, е 53,7 °C, отчетени през 1942 г. в кибуца Тират Цви в северната част на долината на река Йордан.[16] Между май и септември валежите в Израел са рядкост.[17][18] Поради оскъдността на водните ресурси, в страната са развити различни технологии за спестяване на вода, като капковото напояване.[19] Израелците се възползват от топлия и сух климат на страната, за да произвеждат слънчева енергия, като страната е най-големият производител в света на глава от населението.[20]

История

Израел е създадена през 1948 г. с резолюция на ООН. Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Две произведения изиграват значителна роля за утвърждаването на ционистката идея – „Рим и Йерусалим“ на Мозес Хес и „Еврейската държава – опит за модерно разрешение на еврейския въпрос“ на Теодор Херцел. [2]

Kingdom of Israel 1020 map
Давидото царство около 1020 пр. Хр.

Основаването на държавата Израел е част от хилядолетната история на евреите. Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според повечето историци, то е съществувало между 1020 и 930 г. пр. Хр. и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Съдии на Израил, образуват съюз. Саул, от племето на последния според книгата Битие син на Яков – Венямин, става първият цар на държавата (разказано е в Библията, Първа книга на царете). Вторият цар – Давид, определя за столица Йерусалим и укрепва царството. Към 930 г. пр. Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство. Към 720 пр. Хр. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.

През 538 пр. Хр. цар Кир Велики дава свобода на всички покорени народи и така евреите се завръщат в първоначалните си територии. Впоследствие териториите на днешен Израел попадат под властта на Александър Велики, а впоследствие и на Римската империя. Създават се васални на Рим еврейски полудържави в рамките на провинция Сирия. През 66 сл. Хр. евреите организират въстание, но то е смазано от римляните, а през 70 г. император Тит нарежда Йерусалим и Храмът на Соломон да бъдат разрушени. От този момент нататък римляните започват активни гонения на евреите. Около 617 г. византийският император Ираклий официално забранява еврейската религия (която вече е приемана за отделна от християнството). От 636 г. сл. Хр. започва арабското нашествие, продължило до 1099 (Първи кръстоносен поход). До 13 век Израел е владян от християните-кръстоносци, но към 13 век те го напускат и мюсюлманите завладяват тези територии. До 1517 г. управляват Мамелюците, а от 1517 до 1917 – Османската империя. До 19 век в Израел почти не са останали евреи – населението е предимно от арабски мюсюлмани и християни, а евреите са под 10%.[21]

Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 г., целящо създаване на „Еврейски национален дом“ (държава). В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на Теодор Херцл към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не бива осъществена. Смъртта на Херцл през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи.

След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 г. и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава,[22] с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт.

Държавно устройство

PikiWiki Israel 7260 Knesset-Room
Кнесетът – израелският парламент

Характерно за израелската система е, че страната няма писана конституция, като тази функция се изпълнява от 14 отделни закона, известни като Основни закони на Израел. Парламентът се нарича Кнесет и има 120 депутати, избирани за 4 години. Заседава в Йерусалим.

Държавният глава на Израел се избира от Кнесета за срок от 7 г. Президентът има задачата да посочи министър-председателя на страната.

Израел има многопартийна система, в която се открояват две големи политически партии – десният блок Ликуд и лявата Партия на труда. Често за съставянето на правителство е необходима помощта на малките партии – Национал-религиозната партия, ортодоксалната религиозна партия Шас, партиите Наш дом е Израел, или Мерец.

Административно деление

Съществуват 57 общини с повече от 20 000 жители, 145 местни съветници, които управляват агломерации с население от 2000 до 20 000 човека и 55 областни съвета, обединяващи 845 села. Местната власт е контролирана от министъра на вътрешните работи, който подготвя законопроектите, отнасящи се до общините, одобрява данъците, бюджета им и вътрешните им правилници.

Страната е разделена на 6 административни области: Йерусалим, Север (Назарет), Хайфа, Център (Рамла), Тел Авив, Юг (Беер Шева)

Външна политика и въоръжени сили

На практика в състояние на постоянен конфликт, Израел води изключително сложна външна политика, ограничавайки контактите с проарабски страни от една страна, и постоянно търсейки партньори от друга.

Външна политика

Lebanese flags at Montreal protest July 22 2006
ProIsraelRallyLondon
Реакции към войната в Ливан (2006):
Горе: Проливанско шествие в Монреал;
Долу: Произраелско шествие в Лондон

Израел се присъединява към ООН на 11 май 1949 г. Оттогава насам страната поддържа дипломатически отношения със 163 от 191 държави-членки на организацията.[23] От 1967 г. Израел поддържа отношения и с арабските и мюсюлмански страни, а от 1979 и 1994 съответно има споразумения за свободно преминаване на границите с Египет и Йордания. Някои държави първоначално са поддържали дипломатически отношения с еврейската държава, но впоследствие ги прекратяват (напр. Боливия, Венецуела, Мавритания през 2009; Нигер; Иран през 1979; Никарагуа през 2010); други не признават изобщо суверенитета ѝ (напр. Северна Корея, Сирия, Ирак, Тунис). Израел е в добри отношения със страните от Европейския съюз, Китай, Русия, Сингапур, Етиопия, Мианмар и е в отлични взаимоотношения с Индия и САЩ.

Израел се намира в центъра на т.нар. Израелско-арабски конфликт, който е определящ за цялата му външна политика. Началото и причините на този конфликт са обект на множество спорове, но като цяло има две оформени гледни точки:

  • Израелско-арабският конфликт започва след създаването на ционисткото движение и последвалите го вълни от еврейски имигранти към т.нар. Обетована земя;
  • Израелско-арабският конфликт е предизвикан от арабския национализъм, чиято основна цел е да обедини всички арабски народи в единна нация, сплотени от общ език, религия и култура.

Земите на днешен Израел, вкл. Палестина, са възприемани от евреите като „национален дом за еврейския народ“, докато панарабистите ги считат за изконна територия на палестинските араби.

Въпросният Израелско-арабски конфликт е причина за редица войни между държавата Израел и заобикалящите я мюсюлмански страни – най-вече Египет и Сирия. Такива са Арабско-израелската война от 1948, Суецката криза (1956), Шестдневната война (1967), Война на Йом Кипур (1973), операция Отбранителен щит срещу Интифадата ал-Акса (2002) и войната с Ливан (2006). Израел побеждава във всички тези войни (с изключение на Суецката криза, където въпреки египетската победа спечелва Синайския полуостров).

F-15I Ra'am
F-15 Раам на израелските ВВС

Въоръжени сили

Израелските отбранителни сили (ИОС) (иврит: צבא הגנה לישראל Цъва Агана Ле-Исраел („Войскови сили за отбрана на Израел“), често наричана Ца'ал или ЦА'АЛ, е името на израелските въоръжени сили (сухопътни сили, военновъздушни сили и военноморски флот).

Създадени са на 31 май 1948 г. (след основаването на Израел) за да „защитават съществуването, териториалната цялост и суверенитета на израелската държава“ и да „предпазват жителите на Израел и да се борят срещу всички форми на тероризма, които застрашават всекидневния живот.“ Предшествениците на ИОС са Агана (най-вече операционното му крило Палмах), Иргун и британските въоръжени сили (най-вече еврейската бригада, която се бие по време на Втората световна война). Тайните организации Иргун (Ецел) и Лехи действат съвместно с ИОС до края на Арабско-Израелската война от 1948, след което са разпуснати.

В Израел военната служба е 24 месеца за жените и 36 месеца за мъжете. Освободени от военна служба са само ултрарелигиозните евреи, израелските араби, всички неевреи, бременните или омъжени жени. До навършването на 42-та си година всички мъже подлежат на едномесечен запас всяка година, а жените – до навършването на 24-годишна възраст. Числеността на редовната войска е 187 000 души,[24] а военният резерв се изчислява на 445 000 души,[24] по данни от края на 2010 г. Това прави Израел една от най-милитаризираните страни в света, имайки предвид малкото ѝ население от 8 милиона души. Военният бюджет също е много голям – $ 14,31 млрд.[25] за 2009 г., включвайки помощите от САЩ.

Страната има над 4000 съвременни танка и над 10 000 бронирани машини, както и над 2000 бойни самолета и вертолета. Техниката на Израел е последно поколение, като страната освен внос осъществява и разработка на пълен спектър въоръжения – безпилотни самолети, броня, лазерно оръжие, космически спътници и балистични ракети. Цялата територия на Израел е защитена от т.нар. Железен купол (ракетен щит). Вероятно още от 1967 г. страната разполага със собствено атомно оръжие, разработено в изследователския център край Димона, в пустинята Негев. По неофициални данни ядреният арсенал наброява не по-малко от 80 бойни глави,[26] като Израел разполага с междуконтинентални ракети тип Йерихон-3 с обсег до 11 500 km.[27]

Икономика

Израел е технологично силно развита пазарна икономика със значителен държавен сектор. През 2014 г. Израел е на 55-о място в света по брутен вътрешен продукт (268 милиарда долара) и на 34-то по брутен вътрешен продукт на глава от населението (32 691 долара/човек) по паритет на покупателната способност.[28]

Въпреки ограничените природни ресурси на страната, интензивното развитие на селското стопанство дава възможност на Израел да задоволява нуждите си от храни, с изключение на зърно и месо. Други основни продукти от вноса, достигащ 47,8 милиарда долара (2006), са изкопаемите горива, суровините за промишлеността и военното оборудване.[7] Израелският износ, в размер на 42,9 милиарда долара (2006), е главно на плодове и зеленчуци, фармацевтични продукти, софтуер, химически продукти, военно оборудване и обработени диаманти.[7]

Туризмът, особено религиозният, е много добре развит отрасъл с добра инфраструктура. Годишно страната се посещава от 3 милиона туристи (2008).[29]

Население

Население – 8 345 000 жит (2015). Гъстота – 323,2 д/km². Естествен прираст – 15. Средна продължителност на живота – мъже – 80 г., жени – 84 г.

Етнически състав – евреи – 75%, палестински араби – 17%, други – 8%.

Официални езици – иврит (староеврейски) и арабски. Други – руски, английски, френски, испански, идиш.

PikiWiki Israel 15922 Unity park in Bar-Ilan University
Университетът „Бар-Илан“

Конфесионален състав – юдаисти – 75%, мюсюлмани – 16% (от тях сунити – 86,9%, шиити-друзи – 13,1%), християни – 2,7% (от тях православни – 30,5%, гръко-католици (униати) – 38,1%, католици – 15,2%, протестанти – 5,6%, други – 10,6%).

В Израел живеят около 50 000 български евреи.

Образование

В Израел образованието има средно очаквана продължителност 15 години [30] и процент на грамотност от 97,1%, според ООН.[31]

Образованието е задължително за деца между 3 и 18 години.[32][33]

Култура

HoraIsraeliDance
Израелски национален танц, 1948 г.
Jerusalem Theater night
Театърът в Йерусалим през нощта

Културата в Израел е представена по различен начин. Тя бива „местна“ и „вносна“. Въпреки факта, че е сравнително млада държава, на територията на Израел има вече създадени традиции в различните направления на културата – изградени са модерни зали – галерии, в които са представени евреи – творци от цял свят. Един от известните театри е театър „Гешер“ – т.н. руски театър. През 1995 г. идват хиляди руски имигранти – музиканти, които сформират състава на държавния театър и филхармония, стават „ядрото“ на културния живот в по-големите градове. Част от тях не са с еврейски произход, но поради големия принос за културния живот на страната те приемат юдаизма и биват признати за евреи.

Световни знаменитости в днешно време правят задължителна „спирка“ в Тел Авив и Йерусалим по време на световните си турнета. По време на национални празници и тържества на евреи, дошли от различни краища на света, се провеждат качествени концерти и тържества, на които се канят чуждестранни състави – театрални, балетни, фолклорни, музикални, които неизменно спомагат за повишаване нивото на местните културни прояви. Изявите са изключително прецизно подбрани – както за задоволяване интересите на „местните – изселилите се от дадена страна евреи и носталгичните им спомени“, така и за представяне на чужди култури пред по-широка публика. Т.е. работи се на принципа „Всичко, което ни липсва, можем да си го внесем от чужбина!“ Прави се всичко в полза на развитието на творческите наклонности на младото поколение – изградени са модерни центрове за деца и възрастни, желаещи сами да се докоснат до „голямото изкуство“. Те са посещавани целогодишно – провеждат се уърк-шопове, правят се инсталации… Провеждат се спектакли на открито, сцените са направо на улицата и в тях публиката неусетно става участник в представлението. Старият квартал Неве Цедек на Тел Авив е територия, „запазена“ за творци. Те живеят и творят в своите ателиета, част от които са галерии или превърнати в малки магазинчета за сувенири ръчна изработка. Самите стени на част от къщите сами по себе си представляват една галерия на открито – изрисувани са и са обявени за „световно наследство“ на Юнеско. За тяхното поддържане се отпускат средства, въпреки че земята е изключително скъпа и е „по-рентабилно“ на тяхно място да се построят високи здания. Този квартал е нещо като съвременен оазис сред небостъргачите, които го ограждат. Въпрос на време и спазване на заповедта за ограничение на строежите там, за да се опази тази територия само като исторически паметник на първите заселници и съвременната израелска култура.

Други

Вижте също

Бележки

  1. Употреба на главни букви – Видеоурок на ТВ предаване Езикова култура
  2. ((en)) Levine, Robert A.. See Israel as a Jewish Nation-State, More or Less Democratic. // The International Herald Tribune. Посетен на 29 юли 2008.
  3. Противникът е „Бог“, според Битие 32:24 – 30; в Осия 12:4 този странник е разпознат като „ангел“.
  4. Робърт Бакхус. Библейски личности. С. 2000
  5. И. Н. Лосева и др. Библейские имена: люди, мифы, история. Ростов-на-Дон 1997
  6. ((en)) Barton & Bowden 2004, с. 126 . „The Merneptah Stele… is arguably the oldest evidence outside the Bible for the existence of Israel as early as the 13th century BCE.“
  7. а б в ((en)) Israel. // The World Factbook. Central Intelligence Agency, 19 юни 2007. Посетен на 20 юли 2007.
  8. BBC Jewish nation state: Israel approves controversial bill
  9. ((en)) Area of Districts, Sub-Districts, Natural Regions and Lakes (pdf). // Statistical Abstract of Israel. Централно статистическо бюро на Израел, 2006.
  10. Israel (Geography). // Country Studies. The Library of Congress. Посетен на 20 юли 2007.
  11. ((en)) The Living Dead Sea. // Министерство на външните работи на Израел Israel Ministry of Foreign Affairs, 1 април 1999. Посетен на 20 юли 2007.
  12. ((en)) Makhteshim Country. // UNESCO. Посетен на 19 септември 2007.
  13. ((en)) Jacobs 1998, с. 284 . „The extraordinary Makhtesh Ramon – the largest natural crater in the world…“
  14. ((en)) Rinat, Zafrir. More endangered than rain forests?. // Haaretz. 2 юни 2008. Посетен на 29 юли 2008.
  15. Goldreich 2003, с. 85
  16. ((en)) Watzman, Haim. Left for dead. // 8 февруари 1997. Посетен на 29 юли 2008.
  17. ((en)) Average Weather for Tel Aviv-Yafo. // The Weather Channel. Посетен на 11 юли 2007.
  18. ((en)) Average Weather for Jerusalem. // The Weather Channel. Посетен на 11 юли 2007.
  19. ((en)) Sitton, Dov. Development of Limited Water Resources – Historical and Technological Aspects. // Министерство на външните работи на Израел, 20 септември 2003. Посетен на 7 ноември 2007.
  20. ((en)) Grossman, Gershon и др. Solar energy for the production of heat. // Samuel Neaman Institute. Архивиран от оригинала на 28 юни 2012. Посетен на 7 ноември 2007.
  21. ((en)) The Population of Palestine Prior to 1948. // MidEastWeb.org, 2005. Посетен на 4 октомври 2006.
  22. Appendix IX-B, 'The Arab Expeditionary Forces to Palestine, 15/5/48, Khalidi, 1971, стр. 867.
  23. U.S. Department of State
  24. а б „The Institute for National Security Studies“, chapter Israel, 2010, [1] 20 септември 2010.
  25. The SIPRI Military Expenditure Database. // SIPRI.
  26. Federation of American Scientists: Status of World Nuclear Forces. // Fas.org. Посетен на 4 май 2010.
  27. Andrew Feickert. Missile Survey: Ballistic and Cruise Missiles of Foreign Countries. // Congressional Research Service. The Library of Congress, 5 март 2004. Посетен на 21 юни 2010.
  28. ((en)) Израел. // Международен валутен фонд, 14 април 2015.
  29. Pope to visit Holy Land. // Haaretz.com. Посетен на 13 март 2009.
  30. ((en)) Comparing Education Statistics Across the World. UNESCO Institute for Statistics, 2004. с. 75, 77. Посетен на 4 август 2007.
  31. ((en)) Human Development Report 2009 (PDF). // United Nations Development Programme, 2009. Посетен на 20 март 2012.
  32. ((en)) Kashti, Or. Knesset raises school dropout age to 18. // Haaretz, 18 юли 2007. Посетен на 20 март 2012.
  33. ((en)) Summary of the Principal Laws Related to Education. Министерство на външните работи на Израел, 26 януари 2003. Посетен на 4 август 2007.

Библиография

Външни препратки

.il

.il е Интернет домейн от първо ниво за Израел. Администрира се от Израелската интернет асоциация.

Домейнът .il е един от първите регистрирани. Когато Израел го регистрира на 24 октомври 1985, той е третата регистрация на домейн в света, след .us и .uk, които са регистрирани година по-рано.

Акра (Израел)

Акра или Ако (на латиница: Akkon, също Akko, в древността Akers, Acre, Accho, Acco, Hacco и St. Jean d’Acre, в по-стари български източници Акя ) е град в Северен Израел, в областта Галилея, споменат още в Библията.

Близък Изток

Близкият Изток е политически термин, с който се обозначават различни географски райони около южните и източни части на Средиземно море – от източната част на Средиземно море до Персийския залив. Близкият Изток е трансконтинентален подрегион на Африка-Азия, и в отделни части – Африка. Трите влиятелни култури в региона са арабската, тюркската и персийската. Те имат три генетично различни езици и етноси – араби, тюрки и перси.

Терминът някога се е отнасял за държавите на Балканския полустров, но в наши дни под Близък Изток се разбират държавите от Западна Азия, разположени между Средиземно море и Иран. Близкият Изток може да бъде разделен на няколко историко-географски района – Анадол (Турция), Левант (Сирия, Ливан, Йордания, Кипър, Израел и Палестинската територия), Месопотамия (Ирак), Арабия (Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Кувейт, ОАЕ и Катар), Персия (Иран) и в някои случаи Задкавказието (Грузия, Армения и Азербайджан).

Евреи

Евреите (на иврит: יְהוּדִים, йеудим; на идиш: ייִדן, иден) са последователи на юдаизма или по-общо, съставят еврейския народ (еврейската нация, известна още и като децата на Израел), етно-религиозна група, наследници на древните израилтяни. Понятието включва и тези, които са преминали през официална форма на смяна на религията към юдеизъм. Понастоящем евреите наброяват над 13 милиона, повечето от които живеят в Израел и САЩ.

Иврит

Иврит (עִבְרִית, [ʔivˈʁit]/[ʔivˈɾit]) е семитски език, говорен днес от около 7800 000 души, главно в Израел. Традиционно иврит се приема за езика на евреите, макар че в еврейската диаспора се използват и други еврейски езици, а самият иврит се говори и от нееврейски групи, като самаритяните.

Най-ранните свидетелства за езика иврит са от 10 век пр.н.е. като Петокнижието и основната част от Стария завет са написани на иврит. Това е и богослужебният език на юдаизма, наричан от евреите лешон хакодеш (לשון הקודש, „свещен език“). Към V век пр.н.е. говорим език на евреите вече е арамейския и по-стари текстове на иврит от Библията трябва да им бъдат превеждани.Съвременният иврит се формира в хода на движението Хаскала в средата на 19 век на основата на класическия иврит, който датира от 6 век пр.н.е. С появата на ционизма в края на 19 век се засилват усилията за съживяване на иврит като съвременен говорим и писмен език, общ за всички евреи по света. Важна роля в този процес има лингвистът Елиезер Бен Йехуда. Иврит постепенно се превръща в основен език сред еврейските общности, измествайки езици като идиш и ладински. През 1921 година той става официален език в Палестина, наред с английския и арабския, а след 1948 година е официален език на Израел, заедно с арабския.

Ицхак Рабин

Ген. Ицхак Рабин (на иврит: יצחק רבין) е израелски политик и военен деец. Министър-председател на Израел от 1974-77 и от 1992 г. до убийството му през 1995 г. Той е първият израелски премиер, роден в Палестина. Носител на Нобелова награда за мир от 1994 г. заедно с Ясер Арафат и Шимон Перес.

Йерусалим

Йерусалим (на иврит: ירושלים, [jeruˈʃalajim]; на арабски: القدس, [ˈaːɫ ˈquːdsˤ]) или Ерусалим е град в източен Израел, административен център на Йерусалимски окръг. Населението му е около 890 000 души (2013).Разположен на плато в Юдейските планини между Средиземно и Мъртво море, Йерусалим е един от най-древните градове в света и е смятан за свещен от трите главни авраамически религии – юдаизъм, християнство и ислям. И Израел, и Палестина смятат града за своя столица, като основните израелски държавни институции действително са разположени в града, а палестинците се стремят също да преместят своите там. Претенциите и на двете страни нямат широко международно признание, като повечето държави смятат Тел Авив за столица на Израел и затова техните посолства са в този град.

Йордания

Хашемитското кралство Йордания, наричано за кратко Йордания, е държава в Близкия изток. Граничи със Сирия на север, с Ирак на североизток, със Саудитска Арабия на изток и юг, и с Израел и Западния бряг на запад. Заедно с Израел има граници по брега на залива Акаба и Мъртво море.

Йордания е модерна държава, йорданското общество е предимно урбанизирано. Кралството е класифицирано като развиващ се пазар със свободна пазарна икономика в книгата с факти за света на ЦРУ (CIA World Factbook). Страната има най-много свободни търговски споразумения, в сравнение с другите страни от региона. Режимът в страната е прозападен и поддържа близки взаимоотношения с Обединеното кралство и САЩ. Йордания става основен съюзник на НАТО през 1996 г. и е другата страна в региона, освен Египет, която поддържа дипломатически взаимоотношения с Израел. Йордания е учредителен член на Арабската лига, СТО, МВФ, Международния наказателен съд, ООН и др.

Ливан

Ливан (на арабски: لبنان), официално Ливанска република (الجمهوريّة البنانيّة), е държава в Близкия изток, разположена на източния бряг на Средиземно море и граничеща на север и изток със Сирия и с Израел на юг.

Менахем Бегин

Менахем Волфович Бегин (на иврит: מְנַחֵם בְּגִין) е политически деятел на Израел, шести министър-председател на Израел от юни 1977 до 1983, лауреат на Нобелова награда за мир (1978).

Мъртво море

Мъртво море (на иврит: יָם הַ‏‏מֶ‏ּ‏לַ‏ח; на арабски: ألبَحْر ألمَيّت) е езеро в Близкия изток, в което се влива река Йордан. Граничи с Израел, Палестина (Западния бряг на р. Йордан) и Йордания, между които страни се разделя неговата акватория.

Разположено е на 430 m под морското равнище (към 09.2015), което го прави най-дълбоката депресия в света, и спада с около 1 m за година. Има площ от около 1020 km2. Дълго е около 76 km и широко 18 km, като най-дълбоката точка е на 400 m.

Съдържанието на сол във водата достига до 330‰ (за сравнение солеността на Черно море е около 17‰).

Езерото е разделено на 2 части – северна, която е и по-дълбока, и южна – по-плитка (едва 6 m) и по-бързо пресъхваща, в която се намират и големи стълбове сол, приличащи на айсберги.

През лятото температурите там достигат 50 °C и водите на р. Йордан и няколкото по-малки потока се изпаряват бързо, оставяйки утайки от глина, пясък, каменна сол и гипс на дъното на езерото.

През по-влажните зими в Мъртво море се вливат ежедневно над 6,5 милиона тона вода. Установено е, че ако липсва изпарение, нивото ще се покачва с 3 m годишно. Тенденцията обаче е към спадане на морското ниво с 1 m годишно, предимно заради икономическа дейност – добиване на лечебна сол и отклоняване на водите на река Йордан, която се влива в морето.

През 2011 г. учени от университета на „Бен Гурион“ в Израел откриват най-различни организми. Условията им за живот се осигуряват от кратери с диаметър от около 15 и дълбочина от 20 m, от които тече прясна вода по морското дъно. Дотогава са познати само микроорганизми.

Палестина

Палестина (на латински: Palæstina; на иврит: פלשתינה – „Палестина“; на арабски: فلسطين – „Филастин“) е името на регион в Близкия изток, граничещ със Средиземно море. В днешно време територията му е поделена между Израел и Палестинската автономия.

Палестинска автономия

Палестинската автономия е автономно държавно образувание в рамките на Израел, което обхваща част от Западния бряг и Ивицата Газа. Временна столица е град Рамала.

Палестинската автономия се администрира от правителството на частично признатата Държава Палестина, но има само ограничени правомощия върху част от територията, за която претендира тя.

Свети земи

Светите земи (на иврит: ‏ארץ הקודש‎, Éreẓ haQodeš; на латински: Terra Sancta; на гръцки: Άγιοι Τόποι, Agioi Topoi; на арабски: ‏الأرض المقدسة‎, al-Arḍu l-Muqaddasa) са историко-географска област в Близкия Изток, обхващаща приблизително териториите между Средиземно море и река Йордан. В тази област се развиват голяма част от събитията в Библията, поради което в нея има множество места, смятани за свещени от евреи, християни и мюсюлмани.

Сирия

Сирия (на арабски: سوريا‎) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север. Тя получава своята независимост от Френския мандат за Сирия през 1946 г., но историята ѝ започва още през четвъртото хилядолетие пр.н.е. Нейната столица, град Дамаск, е била седалището на Умаядската империя и провинциалната столица на Мамелюкската империя. Исторически, Сирия често е включвала земите на Ливан, историческа Палестина и части от Йордания. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам (на арабски: بلاد الشا). След Шестдевната война през 1967 г., Израел окупира Голанските възвишения на югозапад от страната. Съществува и диспут с Турция за притежанието на провинция Хатай.

Сирия има население от 22 000 000 души. Повечето от тях са сунити, също и 16% други мюсюлмански групи като алауити, шиити и друзи, както и 10% процента християни. От 1963 г. страната се управлява от партията Баас. Сегашният президент на Сирия е Башар ал-Асад, син на Хафез ал-Асад, който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г.

Тел Авив

Тел Авив, също и Тел Авив-Яфо (на иврит: תֵּל־אָבִיב-יָפוֹ, преведено на български език „Пролетен хълм“; на арабски: تل أبيب, Тал ʼАбиб) е вторият по големина град в Израел, дълги години изпълнявал функциите на столица на страната.

Сравнително млад град – едва на 100 години, с характерна за Южна Европа архитектура, той е обявен през 2003 г. от ЮНЕСКО за обект на световното наследство. Тел Авив включва и Яфо, един от най-старите градове в Близкия изток, намиращ се на възвишение предлагащо неоценима гледка към брега на Тел Авив с неговите плажове. Градът е родина на израелската филхармония, на много музеи и разполага с университет (намиращ се в северната част на града).

Почти цялата световна общност разглежда Тел Авив за столица на Израел. Поради тази причина повечето посолства се намират в този град, вместо в Ерусалим. Изключение правят само Коста Рика и Салвадор, чиито посолства са в Ерусалим.

Шимон Перес

Шимон Перес (на иврит: שמעון פרס), фамилно име по рождение Перски, е виден израелски държавник и политик, лидер на Израелската партия на труда.

През 2007 година, на 83-годишна възраст, е избран за президент на Израел за 7-годишен мандат до 2014 г. Той е 2 пъти министър-председател на Израел – през периодите 1984 – 1986 и 1995 – 1996 година. В началото на 2005 година става вицепремиер в коалиция с Ариел Шарон.

Заема също редица министерски постове: на външните работи (3 пъти: 1986 – 1988, 1992 – 1995, 2001 – 2002), на отбраната (2 пъти: 1974 – 1977, 1995 – 1996), на вътрешните работи (1984), на финансите (1988 – 1990), на развитието на Негев и Галилея (2005 – 2007), на регионалното развитие (1999 – 2001), на транспорта (1970 – 1974), на съобщенията (1970 – 1974), на информацията и диаспората (1974), на абсорбирането на имигрантите (1969 – 1970), на религията (1984).

През 1994 година получава Нобелова награда за мир, заедно с Ясер Арафат и Ицхак Рабин, за активния му принос в сключването на Договорите от Осло.

Юдея

Юдея (Judea, Judæa, иврит: יהודה, съвременен иврит Yəhuda тибериански иврит Yəhûḏāh, означаващо „прославена, знаменита“; гръцки: Ιουδαία, Ioudaía; на латински: Iudaea) е името, под което е позната планинската южна част на историческия Ерец Израел (на иврит: ארץ ישראל Eretz Yisrael).

Тази територия сега е разделена между държавата Израел и Западния бряг на река Йордан (частично под палестинско управление, но в условията на израелско военно присъствие).

Смята се, че названието Юдея е от гръцки произход и с романска адаптация на името „Юда“. Отнася се за териториите, първоначално обхващащи земите, населявани от племето израелити (Колената на Израил) и по-късно на древното Юдейско царство. Тук са се разполагали и държавата на Хасмонеите, Юдейското царство като васално на римляните, както и множество по-малки държави (вж. илюстрацията по-долу). В съвременната си употреба Юдея („Yehudah“) се отнася към обширната южна територия на Израел и Западния бряг на река Йордан, или съчетаното название Юдея и Самария като алтернативно име за Западния бряг.

Ясер Арафат

Ясер Арафат (на арабски: محمد عبد الرحمن عبد الرؤوف عرفات القدوة الحسيني, /Muhammad ’Abd ar-Rahman ’Abd ar-Ra‘ūf ‘Arāfat al-Qidwa al-Ḥussaynī/), роден като Мухаммад ’Абд ар-Рахман ’Абд ар-Ра‘ӯф ‘Ара̄фат ал-Кхидуа ал-Хус̣с̣айнӣ и известен още с партизанския псевдоним Абу Амар, е президент на Палестинската автономия (неин водач става през 1993 г., а през 1996 г. е избран за петгодишен мандат); водач на Фатах и ръководител на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от 1969 г., и един от тримата нобелови лауреати за мир за 1994 година. Партизански водач, Арафат е смятан от палестинците и техните поддръжници за борец за свобода, а от САЩ, Израел и техните поддръжници — за терорист.

Страни и територии в Азия
Държави
Зависими територии
Непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.