Изкуство

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Изкуство.
Art-portrait-collage 2
По часовниковата стрелка горе вляво: автопортрет на Винсент ван Гог; древна женска фигура на племето чокве; детайл от Раждането на Венера от Сандро Ботичели; и глава на окинавски лъв.

Изкуството (на старобългарскиискоусъ – опит, изпитание)[1][2] е разнообразна гама от човешки дейности и произведения, създадени с естетична цел, но също така и комуникативна чрез визуални, слухови или изпълнителни материали, изразяващи въображаемите и техническите умения на автора, предназначени да бъдат оценени заради тяхната красота и емоционален заряд[3]. В най-общата си форма тези дейности включват създаването на произведения на изкуството, критика към вида изкуство, изучаването на историята на изкуството и естетическото разпространение на изкуството.

Изкуството е компонент на културата, което отразява разбирането за икономическите и социални основи, както и предаването на идеи и ценности, присъщо на всяка човешка култура в пространството и времето. Обикновено се смята, че с появата на хомо сапиенс, изкуството първоначално придобива ритуална функция, магическа или религиозна (палеолитното изкуство), но тази функция се променя с развитието на човешките същества, придобива естетически компонент и социална функция, както и образователна, търговска или просто декоративна.

Определение и неговата еволюция

Идеята на изкуството остава предмет на дълбоки спорове, тъй като неговото определение е отворено за многобройни интерпретации, които варират в зависимост от култура, време, движение, или общество, за които срокът има специфично значение. Думата изкуство има широк смисъл – кулинарно изкуство, медицинско изкуство, бойни изкуства и т.н. В този смисъл то е синоним на способности, умения, талант и опит. Изкуството обаче по-често се разглежда като творческа дейност на човешкото същество, с което произвежда серия от предмети (произведения на изкуството), които са еднозначни и чиято цел е предимно естетическа. Изкуството се разбира като средство за човешко изразяване на творчески характер.

Най-старата документирана форма на изкуство е изобразителното изкуство, което включва създаването на изображения и обекти в области като живопис, скулптура, графика, фотография и други визуални медии. Архитектурата е едно от визуалните изкуства заедно с декоративното изкуство и рекламата, при които се създават творби, където практическото им прилагане е от съществено значение, където те не са част от картина. Например музиката, театърът, филмите, танците и други сценични изкуства заедно с литературата и други медии, като например интерактивни медии са включени в по-широкото определение за изкуство и за сбор от изкуства[4]. До 17 век изкуството е всяко човешко умение или майсторство и не се отличава от занаятите и науките.

В модерното използване след 17 век, когато естетическата гледна точка е от първостепенно значение, художествените изкуства са отделени и се отличават от придобитите умения на човека като цяло, като декоративното или приложното изкуство. Изкуството може да бъде характеризирано с понятия като мимезис (образ на реалността), разказване (разказване на истории), израз, комуникация на емоции или други качества. По време на Романтизма изкуството се възприема като „специална способност на човешкия ум да бъде разделен по религия и наука“[5]. Въпреки че определението за това, какво е изкуство се оспорва[6][7][8]и се е променило с течение на времето, общите описания споменават идеята за творчески и технически умения, произтичащи от човешкия индивид[9] и творчество.

Естеството на изкуството и свързаните с него понятия, като творчество и тълкуване се изследват в философски отрасъл, познат като естетика[10].

Ролята на художествените и изящни изкуства в света

Teke bottle
Руандска бутилка от 20 век. Художествените произведения имат и практична функция, в допълнение към тяхната декоративна стойност.

В перспективата на историята на изкуството[11] художествените творби съществуват почти толкова дълго, колкото човечеството: от ранното праисторическо изкуство до съвременното изкуство.

Няколко диалога на Платон разглеждат въпросите за изкуството. Във „Федър“ (265а-в) Сократ говори за поезията, която е вдъхновена от музите, а не е рациовална. Той се изказва с одобрение за тази и други форми на божествена „лудост“ (пиянство, еротика и сънища), но пък в „Държавата“ счита, че изкуството на Омир и смехът трябва да се обявят извън закона. В „Йон“ обаче Сократ не дава намек за подобно неодобрение към Омир, напротив: Омировата „Илиада“ е описана като боговдъхновено литературно изкуство, което може да служи като морално напътствие, стига да се извърши правилно тълкуване (подобно на Библията днес в съвременния християнски свят).

По отношение на литературното и музикалните изкуства Аристотел смята, че епическата поезия, трагедия, комедия, хвалебствената поезия и музиката са миметични и имитативни изкуства, всяко от което имитира чрез различни среда, различен обект и по различен начин[12]. Например музиката имитира чрез ритъм и хармония, докато танцът имитира само чрез ритъм, а поезията само чрез езика. Формите на изкуството се различават и според обекта на имитация. Комедията например е имитация на хора, по-лоши от обикновено, а трагедията имитира хора, които са малко по-добри от обикновено. Формите се различават и по начина им на имитация – чрез разказ или характер, чрез промяна или без промяна, чрез драма или без драма[13]. Аристотел счита, че имитацията е естествена за човечеството и е едно от предимствата на хората пред животните[14].

Вторият, доста по-скорошен смисъл на думата изкуство, касае творческото изкуство или изящното изкуство и възниква в началото на 17 век[15]. Изящното изкуство е умение, използвано за изразяване на творчеството на художника и за ангажиране на естетическата чувствителност на аудиторията, а и за привличане вниманието на публиката към по-изтънчено и по-фино произведение на изкуството.

В този естетичен, втори смисъл думата изкуство се отнася за няколко неща: (i) изследване на творческо умение, (ii) процес на използване на творческите умения, (iii) продукт на творческото умение, и (iv) опита на аудиторията с уменията на творчеството. Креативните изкуства (които разглеждат изкуство като дисциплина) са колекция от дисциплини, които произвеждат произведения на изкуството, които произтичат от вътрешния човешки стремеж и изразяват послание, настроение и имат символика за възприемащия да ги тълкува. Изкуството е нещо, което стимулира мислите, емоциите, вярванията или идеите на индивида чрез сетивата. Произведения на изкуството могат да бъдат направени изрично за тази цел и са тълкувани въз основа на изображения и предмети. За някои учени, като Кант науката и изкуството се различават помежду си, като науката е представлява областта на знанието, а изкуството представлява областта на свободата на художественото изразяване.

Ако творческото умението се използва по общ и практичен начин, хората го считат за занаят, а не за изкуство. Също така, ако умението се използва по търговски и промишлен начин, то то е изкуство на търговията, а не изобразително изкуство. От друга страна, занаята и дизайна понякога се считат за приложно изкуство. Някои почитатели на изкуството твърдят, че разликата между изобразителното изкуство и приложното изкуство е свързана повече със стойностните преценки за него, отколкото с конкретна определена разлика[16]. Въпреки това, дори изобразителното изкуство се цели извън чистото творчество и самоизразяване. Целта на произведенията на изкуството е споделянето на идеи, както се случва при политическо, духовно и философско мотивирано изкуство, а също и да се създаде усещане за красота (вижте естетика). Също така и да изследва естеството на възприятието за удоволствие и да генерира силни емоции. Целта може и да е несъществуваща.

Природата на изкуството е описана от философа Ричард Уолхайм като „един от най-неуловимите традиционни проблеми на човешката култура“[17]. Изкуството е определено като средство за изразяване или общуване на емоции и идеи, за изследване и оценяване на формални елементи заради самите тях като мимезис или представителство. Изкуството като мимезис има дълбоки корени във философията на Аристотел [18]. Лео Толстой определя изкуството като директно средство за общуване на един човек с друг. Бенедето Кроче и Р.Д.Колингруд разширяват идеала за изкуство, защото според тях то изразява емоции и по същество то съществува в ума на създателя му[19][20]. Теорията на изкуството като форма има своите корени във философията на Емануел Кант и е разработена в началото на 20 век от Роджър Фрай и Клайв Бел. По-късно мислители, повлияни от Мартин Хайдегер, тълкуват изкуството като средство, чрез който дадена общност развива за себе си свой начин за себеизразяване и интерпретация[21].

История на изкуството

Праистория

Willendorf-Venus-1468
Вилендорфска Венера, на около 22000 години

Най-старите документирани форми на изкуството достигнали до наше време са визуалните изкуства[22], малки статуетки, пещерни рисунки, скални рисунки и петроглифи от времето на Палеолита, датиращи преди около 40 000 години[23]. Те представляват предимно ловни сцени и сцени от ежедневието. Тъй като отсъстват писмени документи от това време, е трудно да се дефинира и интерпретира значението на този вид изкуство.

Най-старите предмети на изкуството в света са серия от малки, пробити черупки от охлюви преди около 75 000 години, открити в пещера в Южна Африка[24]. Контейнери, които са били използвани за съхраняване на бои са открити и те датират още отпреди 100 000 години[25]. Гравирани черупки на 430000 и 540000 години са открити през 2014 г.[26]

Антично изкуство

Много велики традиции в изкуството имат своята основа в изкуството на поне една от най-големите древните цивилизации: Древен Египет, Месопотамия, Персия, Индия, Китай, Древна Гърция, Рим, както и на инките, маите и олмеките. Всеки от тези центрове на ранна цивилизация развива уникален и характерен стил в своето изкуство. Поради размера и продължителността на тези цивилизации повечето от творбите им са оцелели и тяхното влияние е предадено на други култури по-късно. Някои също предоставят първите записи за начина, по който художниците работят, поради наличието на писменост. Например в периода на гръцкото изкуство се наблюдава уважение към човешката физика и развитието на умения, за да се покажат мускулите, позата, красотата и анатомично правилните пропорции.

  • Древен Египет

Поради силно религиозната същност на древноегипетското изкуство, то представя основно богове, богини и фараони (които също са се считали за богове).[27]. То се характеризира със строг ред. Линиите са ясни и обикновени, а формите изчистени и прости. Използват се хоризонтални и вертикални линии за да се постигнат верните пропорции и ред. За отбелязване на социалната йерархия се използва размера на фигурите, те са по-големи за стоящите по-високо в йерархията. Изкуството на Египет употребява също така символизъм, особено в цветовете. Синьото и зеленото символизират река Нил и живота. Жълтото е за Ра – богът на слънцето, а червеното е олицетворение на власт и сила. Освен това лицата на мъжете са се изобразявали с по-тъмен цвят, а на жените с по-светъл. Цветовете са се запазили значително добре през вековете поради сухия климат на Египет. Животните също имат символично значение.

  • Месопотамия

Месопотамия много често е считана за люлка на цивилизацията. В нейните граници се раждат и развиват едни от най-известните антични цивилизации, оставили писменост и изкуство. Шумерите например (считани за една от първите цивилизации) се занимават с грънчарство и бижутерия. Във Вавилон започват да използват плочки и тухли като градивен материал най-вече поради изобилието на глина. Асирийците изработват изящна бижутерия от мед и злато, както и различни статуетки и съдове от порцелан и стъкло. Персийците строят най-вече палати и предмети, изработени от метал.

  • Древен Китай и Индия

Планирането и строежа на градовете е свидетелство за силно развита култура и дълбоко разбиране на понятието пространство в архитектурата. Различни предмети на изкуството показват, че индийците са познавали анатомията на човешкото тяло. Индийското изкуство е много своеобразно и специфично. През бронзовата епоха са изработени множество артистични предмети от бронз за практически нужди, но също така и за религиозни ритуали. Китайското изкуство и промените в него се свързват с царуването на отделните династии. Една от най-големите забележителности на древен Китай остава Теракотената армия, която представлява ансамбъл от 8099 индивидуални статуи в действителен размер. Освен статуи на войни могат да се видят такива и на коне, карети, лъкове.

  • Древна Гърция и Древен Рим

Една от най-древните цивилизации е Минойската цивилизация, зародила се на остров Крит. Хората от тази епоха са изработвали красива керамика и стенописи. Известни са и с маските от злато. Находките от Микена свидетелстват, че голяма част от това изкуство е взаимствано от Минойското. Ярък пример е известната маска на Агамемнон. Принципно, античното гръцко изкуство се състои от 3 периода: архаичен период, класика и елинизъм. Това, което е достигнало до нас са различните видове глинени съдове, архитектурни забележителности и статуи. Древноримското изкуство започва като имитация на древногръцкото. Основните форми са архитектура, рисуване, скулптура и мозайка. Много от техните красиви мозайки са се запазили и до днес. Те също така изработват бижутерия и малки фигурки от стъкло и глина.[28]

Западно изкуство

Западно изкуство се нарича изкуството основно на Европа и някои други части на света с предимно европейско влияние. То обхваща огромен период от време и много различни жанрове – музика, литература, живопис, скулптура, архитектура, балет, театър, кино. Във византийското и готическото изкуство на средновековието влиянието на църквата, която настоява на изображението на библейската истина. Не се счита за нужно да се изобразява действителността и материалния свят. Лицата по рисунките обикновено са бледи, изпити, неизразителни. С раждането на Ренесанса изкуството се връща към живот с пространствени фигури и пейзажи. Разделя се на няколко основни периода, макар те да се припокриват и смесват един с друг в много от случаите.[29]

  • Италиански ренесанс – XIV до XVI век, който от своя страна се дели на ранен ренесанс, зрял ренесанс и късен ренесанс. Основните характеристики на Ренесанса са връщането към методите и формите на гръцката и римската Античност, виждайки в нея пример за хуманистични и неаскетични отношения. Ренесанс настъпва в почти всички сфери на живота, включително и в изкуството. Терминът Ренесанс – възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство. Макар че има различни мнения, преобладаващото е, че Ренесансът започва във Флоренция през XIV век[30]. Творчеството през Ренесанса е със светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи, и изобразяват човека като реално земно същество. Северен ренесанс е периодът на Ренесанса на територията на Нидерландия, Германия и Франция и се приема като отделно стилово направление, имащо някои различия с Ренесанса в Италия. За разлика от Италия, тук дълго се съхраняват традициите и обичаите на готическото изкуство, по-малко внимание се отделя на античното наследство и познанието на анатомията на човека.
  • Маниеризъм – XVI век, развива се около 1520 г. като продължение на зрелия ренесанс. Продължава до около 1580 г. в Италия, когато го измества барокът. Стилистиката му обхваща различни подходи повлияни от хармоничните идеали, свързвани с художници като Леонардо да Винчи, Рафаело Санцио и Микеланджело Буонароти. Маниеризмът се отличава с интелектуалната си изтънченост и дава предимство на композиционното напрежение и нестабилност и отхвърля баланса и яснотата на ранната ренесансова живопис.
    Estói Palace, Estói, Portugal
    Дворецът Естой в Португалия, стил барок
  • Барок – XVII до XVIII век, стил в изкуството в Европа в продължение на почти два века, зародил се след Ренесанса в края на XVI век в Рим и изместен от Класицизма в края на 18 век. Популярността и успехът му са насърчавани от Римокатолическата църква, която решава, че в изкуството трябва директно да бъдат третирани религиозни теми. Характерни за Барока са преувеличените действия и лесната интерпретация на детайла, създавайки драматичен ефект, напрежение и великолепие. Наблюдава се величественост в скулптурата, картините, архитектурата, литературата, танците и музиката. Този стил е призван да прославя и пропагандира могъществото на властта, на аристокрацията, на църквата, но заедно с това и да изразява прогресивните за своето време идеи за сложността на мирозданието, за безграничността и многообразието на света, за неговата изменчивост. Човекът в стила барок е сложна личност, преживяваща драматични конфликти. Барокът не се стреми да съблюдава ренесансовата хармония – той търси по-емоционален контакт с публиката. Архитектурата по това време се отличава с пространствен размах, обтекаемост на криволинейните форми, сливане на обемите в динамична маса, богата скулптурна декорация, неразривно свързана с околното пространство.
    George Gordon Byron, 6th Baron Byron by Richard Westall (2)
    „Лорд Байрон“, Ричард Уестал, период на романтизма
  • Рококо – средата на XVIII век, е стил в изобразителното изкуство и архитектурата, възникнал във Франция. Разпространява се главно в Западна и Централна Европа, но също така и в Русия. Намира широко приложение. Отличава се с грациозност, лекота и интимно-кокетен характер. Докато барокът въплъщава монументалната тържественост, рококото предпочита изяществото и лекотата. Тъмните, пищни цветове, тежката позлата на бароковия декор се сменят със светли тонове – розово, синьо, зелено и бяло.
  • Неокласицизъм – XVII до XIX век, отличава се от барока с някои специфични особености. Художниците се вдъхновяват от идеите на Просвещението. Разумът, общественото начало, рационализмът на новото време са определящи за художниците на неокласицизма. Те черпят вдъхновение от гръцката и римската история като примери за граждански добродетели и за стремежа на изкуството да облагородява човешкия дух. Има голям брой архитектурни достижения от този период като библиотеката Мейтланд Робинсън и библиотеката Саклер на Робърт Адам в Англия.
  • Романтизъм – XVIII до XIX век, интелектуално движение в изкуството и други сфери на живота, което се заражда от края на XVIII век в Европа и достига своя апогей в периода 1800 – 1850 г. Свързан е с индустриалната революция и бунта срещу аристократичното общество и нормите на Просвещението и срещу прекомерното научното рационализиране на природата. Романтизмът се свързва също така с либерализъм и радикализъм. Набляга върху емоциите и издига народното творчество и древните обичаи до нещо благородно, прави спонтанността желана черта и защитатва „естествената“ епистемология, например език и обичаи. Погледът се насочва към екзотичното, непознатото и азиатското изкуство. По този начин се цели овладяване на силата на въображението да предвижда и да се освобождава от действителността. Романтизмът възхвалява героичната индивидуалност и узаконява личното въображение като критична власт, която позволява свобода от класическите понятия за форми в изкуството. Има силна насоченост към историческа и природна неизбежност в представянето на идеите.
    Buzludzha-03
    Монументът Бузлуджа, социалистически реализъм.
  • Реализъм – XIX век, характеризира се със стремежа към обективно и адекватно отразяване на социалната, психологическа, икономическа и политическа действителност в дадена страна. Терминът се заражда през XIX век и представителите на реализма отхвърлят идеализацията като се фокусират върху всекидневния живот на обикновените хора и го изобразяват такъв, какъвто е. Това е артистично движение, започнало във Франция след Революцията от 1848 г. Реалистите отхвърлят романтизма, който е доминиращ във френското изкуство преди това. Те въстават срещу екзотичните и изкуствени теми, както и преувеличената емоционалност и драма. Тяхната цел е да се опитат честно и точно да представят истински, типични свои съвременници и ситуации, без да избягват неприятните и неудобни аспекти на живота. Реалистичните творби изобразяват хора от всички класи. Социалистическият реализъм е вид нов художествен стил, появил се през XX век. с появата на СССР. Той има силна политическа насоченост и основната му задача е да насърчава и задълбочава идеите на социализма и комунизма. Стилът е представен при всички форми на изкуството: архитектура, литература, сценичните и визуалните изкуства.
Estói Palace, Estói, Portugal
Дворецът Естой в Португалия, стил барок
George Gordon Byron, 6th Baron Byron by Richard Westall (2)
„Лорд Байрон“, Ричард Уестал, период на романтизма
Buzludzha-03
Монументът Бузлуджа, социалистически реализъм.

Източно изкуство

The Great Wave off Kanagawa
Голямата вълна край Канагава – Хокусай

Под източно изкуство се разбира изкуството на Далечния изток, по-специално Китай, Индия, Япония, Лаос, Виетнам и Корея. То е повлияно от голямо разнообразие на култури и религии.

Източното изкуство като правило е близко до средновековното западно изкуство. То е израз на стремежа за красота и вътрешния ритъм на живот. От трите основни метода на художествен израз – линия, форма и маса – източното изкуство използва предимно масата.[31]. Характерно за това изкуство е че използва контури (нещо подобно на анимацията в наше време) и не отразява играта, пречупването и отражението на светлината. Обикновено основният цвят е монотонен, без нюанси и светлосенки. Но от друга страна то държи първенство по богатство и разнообразие от орнаменти. Колоритът в източното изкуство е условен, а в западното – естествен.

Съвременно изкуство

Съвременно изкуство е изкуството, което се прави в настоящето. Разбира се, с течение на времето настоящето става минало и с това се променя съдържанието на думата съвременно изкуство. Някои считат за съвременно изкуството след Втората световна война, но други считат, че това определение е остаряло и за съвременно трябва да се счита изкуството след 1970 година. Седемдесетте години на ХХ век са избрани за отправна точка поради драстичните промени в културния и политически живот и възникването на постмодернизма.

Дялове и категории на изкуството

Разграничението на изящно и пластично изкуство се установява окончателно в средата на XVIII век. Изящното изкуство обхваща графиката, скулптурата, живописта и мозайката от изобразителните изкуства, а в общ изкуствоведски план – още музиката, поезията, красноречието и танца. Пластичното изкуство обхваща архитектурата, приложното изкуство, декоративното изкуство, дизайна и неконвенционалните форми на изкуство.

Изкуството обаче често се разделя на по-специфични категории, като декоративни изкуства, визуални изкуства, сценични изкуства или литература. По този начин живописта е форма на визуално изкуство, а поезията е форма на литература. Някои примери са:

Визуални изкуства

  • Архитектура е изкуството на проектиране и изграждане на сгради. Понякога наричана „изкуство на пространството“ тя е технически процес и дизайн, който се опитва чрез различни материали и структури да организира пространството за използване от хора. Първоначално свързана с жилищно строителство, с течение на времето става разнообразна и специфична в различни видове за различни цели, от места за поклонение до военни съоръжения, от обществени сгради (кметства, училища, университети, болници, библиотеки, музеи) до фабрики, спортни съоръжения, мостове, пътища, транспортни станции (железопътни линии, пристанища, летища) и др.
  • Бодиарт е изкуство в което човешкото тялото се използва като основа и служи за изразно средство. Включва рисуване върху тялото, татуировки, пиърсинг, грим, костюми, фризьорство и други. Бодиарт е възможност за използване на тялото за артистично себеизразяване и изследване на психо-социални територии.
  • Дигитално изкуство, понякога наричано и компютърно изкуство се осъществява чрез дигитални медии, като например видео или компютър, свързани с интернет. Дигиталната технология трансформира много традиционни дейности като рисуването, скулптурата и музиката, докато нови форми като интернет изкуство, дигитално инсталационно изкуство и виртуалната реалност стават артистични практики.
  • Графични изкуства са тези, които се правят чрез печатарски процес. По този начин към графичните изкуства се причисляват гравюрата, фотографията, калиграфията, компютърната графика, карикатурата или комиксите, както и всяка художествена дейност, която използва печатни носители. В неговото изпълнение са включени от една страна, създаването на дизайн и от друга страна, печат, обикновено на хартия. Графичните изкуства се появяват с изобретяването на печатарската преса от Йоханес Гутенберг около 1450 г. По-късно необходимостта от генериране на по-качествени продукти води до появата на предпечатна или фотомеханична техника.

Вижте също

Източници

  1. Искусство, в Этимологический словарь русского языка (М. Фасмер).
  2. Искусство (История слов. Часть 3) Виноградов, Виктор Владимирович.
  3. "Art: definition"
  4. „Art, n. 1“. OED Online. December 2011. Oxford University Press. [1]
  5. Gombrich, Ernst. (2005). "Press statement on The Story of Art". The Gombrich Archive. Архивирано от оригинала на 6 октомври 2008
  6. Stephen Davies (1991). Definitions of Art. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-9794-0.
  7. Robert Stecker (1997). Artworks: Definition, Meaning, Value. Pennsylvania State University Press. ISBN 978-0-271-01596-5.
  8. Noël Carroll, ed. (2000). Theories of Art Today. University of Wisconsin Press. ISBN 978-0-299-16354-9.
  9. Dr. Robert J. Belton. "What Is Art?"
  10. Kennick, William ed. and W. E. Kennick, Art and philosophy: readings in aesthetics New York: St. Martin's Press, 1979, pp. xi–xiii. ISBN 0-312-05391-6.
  11. "art". Encyclopædia Britannica.
  12. Aristotle, Poetics I 1447a
  13. Aristotle, Poetics III
  14. Aristotle, Poetics IV
  15. The New Shorter Oxford English Dictionary. Oxford University Press, Oxford 1993, p. 120
  16. David Novitz, The Boundaries of Art, 1992
  17. Richard Wollheim, Art and its objects, p. 1, 2nd ed., 1980, Cambridge University Press, ISBN 0-521-29706-0
  18. Jerrold Levinson, The Oxford Handbook of Aesthetics, Oxford University Press, 2003, p. 5. ISBN 0-19-927945-4
  19. Jerrold Levinson, The Oxford Handbook of Aesthetics, Oxford University Press, 2003, p. 16. ISBN 0-19-927945-4
  20. R.G. Collingwood's view, expressed in The Principles of Art, is considered in Wollheim, op. cit. 1980 pp. 36 – 43
  21. Martin Heidegger, „The Origin of the Work of Art“, in Poetry, Language, Thought, (Harper Perennial, 2001). See also Maurice Merleau-Ponty, „Cézanne's Doubt“ in The Merleau-Ponty Aesthetics Reader, Galen Johnson and Michael Smith (eds), (Northwestern University Press, 1994) and John Russon, Bearing Witness to Epiphany, (State University of New York Press, 2009).
  22. Matthew. Art History and Visual Studies in Europe: Transnational Discourses and National Frameworks. BRILL, 22 юни 2012. ISBN 90-04-21877-7. с. 222 – 223. Посетен на 23 юни 2018.
  23. World's oldest art found in Indonesian cave. // nature.com. 8 октомври 2014. Посетен на 12 октомври 2014.
  24. Radford, Tim. "World's Oldest Jewellery Found in Cave". Guardian Unlimited, 16 April 2004. Посетен на 18 януари 2008.
  25. African Cave Yields Evidence of a Prehistoric Paint Factory. // The New York Times. 13 октомври 2011.
  26. Shell 'Art' Made 300,000 Years Before Humans Evolved. // New Scientist. Reed Business Information Ltd, 3 декември 2014.
  27. findarticles.com
  28. Toynbee, J. M. C.. Roman Art. // The Classical Review 21 (3). Декември 1971. с. 439 – 442. Посетен на 11 декември 2007.
  29. James J. Sheehan, „Art and Its Publics, c. 1800,“ United and Diversity in European Culture c. 1800, ed. Tim Blanning and Hagen Schulze (New York: Oxford University Press, 2006), 5 – 18.
  30. Burke, P., The European Renaissance: Centre and Peripheries (Blackwell, Oxford 1998)
  31. Източно и западно изкуство Николай Райнов

Външни препратки

Асен Василиев

Асен Василиев Петров е виден български изкуствовед и художник, професор, народен деятел на изкуството, герой на социалистическия труд, почетен гражданин на Кюстендил, член на Съюза на българските художници.

Барок

Барокът е стил в изкуството, доминирал в Европа почти два века: зародил се след Ренесанса в края на 16 век в Рим, той е изместен от Класицизма в края на 18 век. Стилът се разпростира в голяма част от Европа, но твърде слабо в Холандия, където художници като Рембранд и Халс се придържат към вкуса на местните меценати, предпочитащи по-реалистичен стил и по-семпли архитектурни форми. Популярността и успехът на Барока са насърчавани от Римокатолическата църква, която решава на Трентския събор, в отговор на протестантската Реформация, че в изкуството трябва директно да бъдат третирани религиозни теми.

Характерни за Барока са преувеличените действия и лесната интерпретация на детайла, която създава драматичен ефект, напрежение и великолепие. Наблюдава се и особена величественост в скулптурата, картините, архитектурата, литературата, танците и музиката. Този стил е призван да прославя и пропагандира могъществото на властта, на аристокрацията, на църквата, но заедно с това и да изразява прогресивните за своето време идеи: за сложността на мирозданието, за безграничността и многообразието на света, за неговата изменчивост. Човекът в стила барок влиза като част от света, сложна личност, преживяваща драматични конфликти.

Барокът не се стреми да съблюдава ренесансовата хармония – той търси по-емоционален контакт с публиката. Архитектурата по това време се отличава с пространствен размах, обтекаемост на криволинейните форми, сливане на обемите в динамична маса, богата скулптурна декорация, неразривно свързана с околното пространство.

Британска академия за филмово и телевизионно изкуство

Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (на английски: British Academy of Film and Television Arts, съкратено BAFTA) е британска организация, която е домакин на годишни награди за филми, телевизия, детски филми и телевизия и интерактивна медия.

Географски речник на България

„Географски речник на България“ е справочник, издаден през 1980 г. от издателство „Наука и изкуство“. Съставители са Иван Вапцаров, Светлин Кираджиев, Цветко Михайлов и Николай Мичев.Автори на „Географски речник на България“ са: Иван Вапцаров, Велю Велев, Здравко Борисов, Христо Ганев, Милан Георгиев, Гешо Гешев, Здравко Дерменджиев, Антон Динев, Васил Дойков, Дончо Дончев, Лука Зяпков, Тянко Йорданов, Марина Йорданова, Диню Канев, Светлин Кираджиев, Кръстю Кръстев, Тодор Кръстев, Лазар Лаков, Игнат Пенков, Петър Петров, Владимир Попов, Йордан Савов, Иван Стефанов, Надя Стефанова, Кирил Стойчев, Евгения Терзийска, Тодор Христов и Стоянка Чукова.

Живопис

Живописта е вид изящно изобразително изкуство чрез нанасяне на боя, пигмент и други оцветители върху дадена повърхност.

Изразното средство на живописта е цветът. Боята обикновено се нанася с четка, но може да се ползват и други инструменти като шпатули, гъби и пистолет за боядисване.

Живописта е начин на творческо изразяване и може да се направи в многобройни форми. Рисуването, движението с ръка (в екшън пейнтинга), композицията, сюжета (в наративното изкуство) и абстракцията (в абстрактното изкуство) освен другите естетитични жанрове служи за изразяване на идейното намерение на художника. Картините могат да бъдат натуралистични и природни (както е в натюрморта и пейзажната живопис), фотографски, абстрактни, исторически, символични (в символичното изкуство), емоционални в експресионизма или от политически характер (както е в артивизма).

Част от историята на живопистта в източното и западното изкуство е доминирана от духовни мотиви и идеи. Примери за този вид живопис варират от произведения на изкуството, изобразяващи митологични фигури в грънчарството, до библейски сцени, изрисувани върху вътрешните стени и таван на Сикстинската капела и до сцени от живота на Буда или други образи от източен религиозен произход.

в живопистта основата на картините включва различни повърхности: стени, хартия, платно, дърво, стъкло, глина и бетон. Освен това към рисунката могат да се добавят и множество други материали: пясък, глина, хартия, гипс, позлата като и различни по-малки предмети.

Кино

Кинематографията или накратко кино (от гръцки: kinesis (движение) и graphos (запис)) е вид изкуство, възникнало в края на 19 век. Основава се на фотографиране на движещи се изображения изложени на светлина или друго електромагнитно излъчване и записването им в аналогов вид върху фотографски филм или по електронен начин чрез сензор в цифров вид.

Музика

Музика (от гръцки: μουσική, „изкуство на музите“) е вид изкуство, в което средството за изразяване е звукът. Основни елементи на музиката са тонът (който определя мелодията и хармонията), ритъмът (и свързаните с него темпо, размер и артикулация), динамиката, тембърът и текстурата.

Създаването, изпълнението, значимостта и дори определението за музика варира в различните култури, както и в зависимост от социалния контекст. Музиката обхваща както строго организирани композиции (и тяхното представяне пред публика), така и импровизационната музика и дори различни алеаторни форми. Тя може да се раздели на жанрове и поджанрове, но често разграничението и връзките между различните жанрове са трудноопределими, а понякога и спорни.

Награда на БАФТА

Наградите на БАФТА (Британска академия за филмово и телевизионно изкуство) се дават всяка година във Великобритания.

Наука и изкуство

„Наука и изкуство“ е българско издателство, специализирано в издаване на речници, енциклопедии, граматики и преводна литература в областта на психологията. Основано е през 1948 г. Издава нови български и двуезични речници, учебни помагала за обучението по български език.

Национална академия за театрално и филмово изкуство

Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (известна и с широко използваното съкращение НАТФИЗ) е специализирано висше училище в гр. София. До 1995 г. академията е носила името „Висш институт за театрално изкуство“ и съответно е била известна с абревиатурата ВИТИЗ.

Писател

Писател e човек, който се занимава със създаването на писмени произведения, предназначени за обществена, а не лична употреба. Човек, който пише литературни текстове непрофесионално, в името на своя лична нужда, за която няма читатели и аудитория, се нарича графоман. За някои писатели това е професия и когато основната част от доходите им идва от писането на литературни произведения, те обикновено са наричани „професионални писатели“. Като синоними могат да се използват автор или литератор, макар значението им да не съвпада напълно със значението на думата. Така например автор има малко по-широк смисъл и се използва за предаване на юридическа отговорност.

Трябва да се отбележи също така, че понятието писател е нееднозначно в различните култури и различните епохи. Възможно е авторите на научни или журналистически статии също да бъдат наречени така, макар да е общоприето писатели да се наричат само авторите на художествена литература. Литературата е изкуство, което използва словото като инструмент, а писателят работи с този инструмент, за да го доведе до професионално и художествено ниво.

Писателите използват писменото слово, за да комуникират идеи. Те създават различни форми на литературно изкуство и творчество като романи, разкази, поезия, пиеси, вестникарски статии, сценарии, пътеписи или есета. Висококвалифицираните писатели са в състояние да използват език, който допринася съществено за обогатяване на културата на едно общество

Професор

Професор (на латински: professor „някой, който е приет за експерт в някое изкуство или наука, учител, преподавател от най-висок ранг“ ) е университетски преподавател и научен изследовател, това е най-високата университетска академична титла и степен, която се присъжда в академичните институции . За разлика от университетите в научните академии това е академик. В някои страни в чужбина под асоцииран професор се разбира българската академична степен доцент.

Реализъм

Реализмът е направление в изкуството, характеризиращо се с обективно отразяване на социалната, психологическа, икономическа и политическа действителност. Отсъстват добавените допълнително или умишлено пропуснатите елементи. Терминът се заражда през XIX век и се използва за творбите на Гюстав Курбе и група художници, които отхвърлят идеализацията, а се фокусират върху всекидневния живот.

По-конкретно, Реализмът е артистично движение, започнало във Франция през 30-те години на XIX век, след Революцията от 1848 г. Реалистите отхвърлят Романтизма, който е доминиращ във френското изкуство от края на XVIII век. Те въстават срещу екзотичните теми и преувеличената емоционалност и драма. Вместо тях, те се опитват честно и точно да представят истински и типични свои съвременници и ситуации, без да избягват неприятните и мръсни аспекти на живота. Реалистичните творби изобразяват хора от всички класи в ситуации от обикновения живот, често отразяващи промените, предизвикани от Индустриалната революция. Популярността на тези реалистични творби нараства с въвеждането на фотографията – нов визуален източник, който подтиква желанието на хората да създадат изображение, което изглежда „обективно реално“.

В по-общ план, реалистичните творби са тези, които разкриват истината, като може да наблягат на грозното и низкото, като например Социалният реализъм, Регионализмът и Кухненският реализъм. Движението оказва определено въздействие дори върху операта, където е наречено Веризъм и се характеризира с героини от работническата класа, като например Кармен от едноименната опера и Мими от „Бохеми“.

Ренесанс

Ренесансът (от френски: Renaissance, „възраждане“), наричан също Възраждане, е културно движение, продължило приблизително от 14 век до 17 век. То възниква във Флоренция в края на Средновековието, а през следващите столетия се разпростира в Западна, Централна и Северна Европа. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се използва и за историческия период.

Основните характеристики на културното развитие през Ренесанса са връщането към ценности и форми на гръцката и римската Античност в литературата, философията, науката и най-вече изкуството и архитектурата, развитието на линейната перспектива в живописта и постепенното реформиране на образователната система. Традиционно се смята, че тези промени в интелектуалния живот превръщат Ренесанса в рязък преход от Средновековието към Новото време.

Според преобладаващото мнение сред изследователите Ренесансът започва във Флоренция през 14 век. Съществуват различни хипотези за предпоставките, довели до това събитие, като повечето от тях го свързват с обществените и граждански условия в града, с политическото му устройство, с меценатската дейност на влиятелната фамилия Медичи, или с имиграцията на византийски учени след Падането на Константинопол.Историографията, свързана с Ренесанса, е обширна и сложна, като сред историците се води и спор за целесъобразността на използването на самото понятие Ренесанс. Някои изследователи поставят под въпрос възгледа за Ренесанса като за период на културен напредък, разглеждайки го като време на песимизъм и носталгия по класическата Античност, докато други акцентират върху приемствеността между Средновековие и Ренесанс. Някои направо призовават за спиране на използването на понятието, като проява на презентизъм, използване на историята за възхваляване на съвременните ценности.

Скулптура

Скулптурата е вид изящно изкуство, чиито произведения се изработват в обемна пространствена форма от твърди или пластични материали. Те се създават чрез оформяне или комбиниране на твърди материали, предимно от камък, като мрамор, метал, стъкло или дърво, или пластични материали като глина, плат, полимери и по-меки материали. Терминът може да се отнася и до произведения, включващи звук, текст и светлина.

Отлети обекти могат да бъдат представени като скулптури. Материалите могат да бъдат третирани чрез отстраняване, например резба. Могат да бъдат сглобявани, например чрез спояване, или правени по-твърди, например изпичани, формовани или отливани. Може да бъде прилагана декорация на повърхността, например оцветяване. Скулптурата е пластично изкуство, изразното средство е пластиката. Включва използването на материали, които могат да бъдат отливани или моделирани.

Скулптурата е важна форма на общественото изкуство.

Ваенето е изкуството на оформяне на обекти, които могат да са с всякакъв размер и от най-различен материал. Може да бъдат изработени по два начина: чрез извайване (с твърд материал – камък, бронз, дърво и др.) и чрез моделиране (с пластичен материал – восък, глина и др.)

Човекът, изработващ скулптури, се нарича скулптор. Скулпторите обикновено учат в художествени школи, както повечето художници, и в даден момент се насочват към този вид изкуство.

Измежду най-известните скулптори са Фидий, Лизип, Праксител, Мирон, Поликлет Стари, Микеланджело Буонароти, Бернини, Огюст Роден и др.

Някои известни български скулптори са Андрей Николов, Иван Лазаров, Любомир Далчев, Асен Пейков, Марко Марков, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Величко Минеков, Павел Койчев, Крум Дерменджиев, Емил Попов, Ангел Станев, Иван Русев, Георги Чапкънов, Красимир Рангелов, Петко Москов, Спас Киричев, Вежди Рашидов, Константин Симеонов – Костика, Убавка Тончев и др.

Театър

Театърът (от гръцки: θέατρον – място за зрелища) е вид сценично изкуство, което се състои от изиграване на сценарии или истории пред публика, при което се използва съчетание от реч, жестове, музика, танц, звук и зрелище. В допълнение към стандартния разказвателен диалог, театърът може да се види под формата на опера, балет, мимика, кабуки, китайска опера, куклен театър и пантомима. В основата на драматичното действие стои конфликт, чието разрешение или неразрешение провокира размисъл. Целта на театъра е да предизвика у зрителите катарзис. Като всяко изкуство, той представлява покана за разговор – елемент от един безкраен диалог.

Трилър

Трилърът е доста широк жанр в литературата, киното, телевизията и някои реалити шоута.

Най-характерното за трилъра е доминиращите остри чувства, които предизвиква – тревожно очакване, силно напрежение, безпокойство, безпомощност, страх, стигащ до ужас. В творбите от този тип задължително присъства някаква тегнеща заплашителна атмосфера или непреодолима животозастрашаваща опасност, която в повечето случаи се превъзмогва по-скоро благодарение на шанса, отколкото на личните умения на героите. Жанрът няма ясно очертани граници и елементи от него присъстват в много произведения от различни жанрове.

В киното черти на трилъра включват предимно гангстерските, шпионските, криминалните филми, филмите на ужасите и филмите ноар, а в малки дози и приключенските.

Фантастика

Фантастиката е художествен стил в литературата, киното, музиката, изобразителните и други изкуства, който се характеризира със съществената роля на фантастични елементи – тоест елементи, които не се наблюдават в реалния свят около нас, или дори са принципно невъзможни.Често „фантастика“ и „научна фантастика“ се разбират като взаимозаменяеми понятия. В повечето езици, обаче, има еквивалент на думата „фантастика“ и научната фантастика, фентъзито, ужасите и другите фантастични жанрове се класифицират като нейни подстилове.

Художник

За българското двумесечно списание, излизало в София от 1905 до 1909 година вижте Художник (1905 – 1909).

За село Зограф в Област Добрич вижте Зограф (село).

Художник е деятел на изкуството, който се занимава с изобразително изкуство, а в икономически план това е професия, осигуряваща доход посредством гореописаните действия.

Думата художник е заимствана от старославянското хѫдогъ – „опитен, сръчен“, произлизащо от готското handags – „сръчен, изкусен“, производно на handus – „ръка“. В този смисъл, от етимологическа гледна точка „художник“ в съвременния български език (както и в руския) означава майстор-живописец, но думата се използва и като по-общо определение за създатели на творби с естетически качества: скулптура, резба и др. В контекста на съвременното изкуство (където смесването на техники е често срещано) практиката в България е да се използва и думата артист (от лат. artist).

Липсата на производен глагол от съществителното „художник“ в българския, а и в други езици, води до известни трудности, когато трябва да се обозначи работенето с бои при създаване на картина като произведение на изкуството. „Рисувам“ означава всъщност „правя рисунка“, „скицирам“ (например с молив), а глаголът „боядисвам“ има в наше време различно значение („багря, покривам нещо с боя“). Тромавите изрази „турам бои“ (Cod. D. Slavo 39, Самоков, ок. 1836 – 1838), „полагам бои“ (20 век) не са добили гражданственост. Единствен що-годе точен вариант за изразяване на дейността на художника с глагол е книжовното „живописвам“.

Видове изкуство
Изобразително изкуство
Приложно изкуство
Музикално изкуство
Сценично изкуство
Архитектура

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.