Идумея

Идумея или Едом (на иврит: אֱדוֹם) е древна държава в Близкия Изток.

Разположена между Мъртво и Червено море, тя е създадена около XI век пр. Хр. от местните семити. През следващите столетия се споменава многократно в различни източници, включително в Библията. През първата половина на II век пр. Хр. Идумейското царство е завладяно от Набатея, а по-късно влиза в границите на Римската империя.

Идумея
XI век пр. Хр. – II век пр. Хр.
Идумея (в жълто) около 830 година пр. Хр.
Идумея (в жълто) около 830 година пр. Хр.
Столица
Форма на управление Монархия
Предшественик
Наследник
Набатея
Днес част от Флаг на Израел Израел
Флаг на Йордания Йордания
Флаг на Египет Египет
18

18 (осемнайсета) година е обикновена година, започваща в събота по юлианския календар.

23 г. пр.н.е.

23 (двадесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в събота или неделя, или високосна година, започваща в петък, събота или неделя по юлианския календар.

Антипатър Идумейски

Антипатър Идумейски II (на латински: Antipatros, наричан Antipas "като неговия баща"; * ок. 100 пр.н.е.; † 43 пр.н.е.) от Идумея е баща на Ирод I Велики, родоначалникът на управляващата Юдея царска династия Иродиади.

Женен е за Кипрос, която е от царската фамилия на Набатея. Двамата са родители на Фазаел (* ок. 75 пр.н.е.; † 40 пр.н.е.), Ирод Велики (* 73 пр.н.е.; † март 4 пр.н.е.), Йосиф (* ок. 70 пр.н.е.; † 38 пр.н.е.), Ферор (* ок. 68 пр.н.е.; † 5 пр.н.е.) и на Саломе (* ок. 65 пр.н.е.; † 10 г.).

Антипатър е като баща си Антипа първо управител (strategos) на Идумея. Около 67 пр.н.е. е съветник на цар Йоан Хиркан II и става римски управител на Юдея (57–54 пр.н.е.) и клиент на Цезар.

Антипатър е отровен на банкет на Хиркан от служител, подкупен от Малих.

Береника (майка на Агрипа)

Береника (Berenike; * след 33 пр.н.е. в Йерусалим; † преди 23 г. в Рим) е майка на Ирод Агрипа I. Тя е племенница на Ирод Велики и баба на Береника, годеницата на римския император Тит.

Береника e дъщеря на влиятелната Саломе I и Костобар. Майка и́ е единствената сестра на Ирод Велики. Баща и́ е 34 пр.н.е. управител на Идумея и Газа и през 28 пр.н.е. е екзекутиран от Ирод.

Береника се омъжва (15-16 годишна) през 18/17 пр.н.е. за нейния братобчед, юдейския принц Аристобул IV (35–7 пр.н.е.), който е син на Ирод Велики и втората му съпруга Мариамна от династията Хасмонеи. Двамата са родители на:

Ирод Агрипа I (* 10 пр.н.е.; † 44 г.), от 37 г. до смъртта си цар на Юдея.

Ирод от Халки, по-късният владетел на царство Халки (44–48 г.).

Аристобул Младши († сл. 44 г.), женен за Йотапа, дъщерята на цар Сампсигерам II от Емеса

Мариамна III, омъжва се за чичо си Ирод Архелай.През 7 пр.н.е. нейният съпруг Аристобул IV и брат му Александър са обвинени от баща им за планове за преврат и екзекутирани.

Береника се омъжва през 6 пр.н.е. за Теудион, който е брат на Дорис, първата съпруга на Ирод Велики.

Теудион и Антипатър (най-голямият син на Ирод Велики) заради планове за заговор са екзекутирани през 5/4 пр.н.е.

След смъртта на Ирод Велики през 4 пр.н.е. Береника (вече 29-30-годишна), с майка си Саломе I придружа Ирод Архелай, съпруга на дъщеря и́ Мариамна, до Рим при император Август. Береника не се връща отново в Юдея, а остава в Рим, където се ползва с уважението на императорския двор. Тук расте и синът и́ Агрипа I, който е възпитаван заедно с Друз Младши (синът на Тиберий), и бъдещия император Клавдий. Береника се сприятелява особено много с Антония Млада, съпругата на Друз Стари.

Ирод

Ирод (иврит: הוֹרְדוּס‎ Hordus, на гръцки: Ἡρῴδης Hērōdēs; на латински: Herodes) е името на няколко от царете на Юдея:

Членове на династията Ирод Велики, Иродиади:

Ирод I Велики (73-4 пр.н.е.), цар на Юдея 40-4 пр.н.е.

Ирод Архелай (23 пр.н.е.-18 г.), етнарх на Самария, Юдея и Идумея

Ирод Боет (Ирод Филип I, * 22 пр.н.е.), съпруг на Иродиада, баща на Саломе (* 8 г.)

Ирод Антипа (* 20 пр.н.е.-39 г.), по времето на Иисус Христос тетрарх в Галилея

Ирод Филип (Ирод Филип II, 20 пр.н.е.-34 г.), от 4 г. тетрарх в Итурея и Трахонтис

Ирод Агрипа I (10 пр.н.е.-44 г.), цар на Юдея 37-44 г.; в Библията като цар Ирод

Ирод от Халки (Ирод II, 12-48 г.), тетрарх на Халки

Ирод Агрипа II (27-93 г.), цар на Юдея 50-70 г.Други:

Ирод Атик (101-177), гръцки ритор

Тиберий Клавдий Атик Херод (римски суфектконсул 132 г.)

Септимий Херодиан (226-267), съ-регент на Палмира

Херод, (Herodas, 3 век пр.н.е.), гръцки поет

Херодиан (Herodianus, 180-250 г.), гръцки историк

Ирод Агрипа I

Ирод Агрипа I (на латински: Herodes Agrippa I; * 10 пр.н.е.; † 44 г.) е от 37 г. до смъртта си цар на Юдея. Произлиза от Иродската династия. Внук е на цар Ирод Велики.

Син е на юдейския принц Аристобул IV (~35 – 7 пр.н.е., син на Ирод Велики и Мариамна, принцеса от Хасмонеите) и на Береника (дъщеря на Саломе I и Костобар). Баща му Аристобул е възпитаван пет години в Рим и има жилище в палата на император Август.

Брат е на Ирод от Халки, по-късният владетел на царство Халки (44 – 48 г.). Другият му брат Аристобул († сл. 44 г.) е женен за Йотапа, дъщерята на цар Сампсигерам II от Емеса. Сестра му Мариамна се омъжва за чичо си Ирод Архелай.

Ирод Агрипа расте в Рим, където след смъртта на Ирод Велики майка му Береника се заселва завинаги. Възпитаван е заедно с Друз Младши, синът на император Тиберий, и също с по-късния император Клавдий. След смъртта на майка му (преди 23 г.) той живее много на широко, напуска Рим, заради големите му задължения и живее в Идумея, Антиохия и Александрия. Богатият еврейн Тиберий Юлий Александър Старши му помага финансово и той се връща обратно в Рим през 35/36 г., където приятелката на майка му Антония Млада му помага.

През 37 г. император Калигула го прави цар на тетрархията на умрелия Ирод Филип и след две години на територията на изгонения му в Южна Галия роднина Ирод Антипа. През 41 г. Агрипа получава от Клавдий допълнително и тероториите на Ирод Архелай. Така неговото царство обхваща територията на Ирод Велики.

Външнополитически той търси добри контакти със съседите си. През 42 г. той свиква затова конференция в Тибериас, което не се харесва на сирийския управител Гай Вибий Марс

(42 – 44 г.).

Ирод Агрипа започва гонение против младата християнска община на Йерусалим, през което се стига до убийството на Яков Зеведеев и Апостол Петър e затворен през 42 г.

Ирод Агрипа I умира 44 г. Смъртта му е описана в библейската Апостолска история, в Деяния на апостолите, в Новия завет.

Ирод Агрипа е женен за Кипро (Kypros), която е правнучка на Ирод Велики.

Баща е на:

Ирод Агрипа II (* 27; † сл. 93)

Юлия Береника (* 28; † 79), съпруга на Марк Юлий Александър, Ирод от Халки, Полемон II от Понт и годеница на император Тит

Мариамна (* 34), съпруга на Гай Юний Антиох Епифан, син на Антиох IV (Комагена)

Друзила (* 38), съпруга на цар Азиз от Емеса и Марк Антоний Феликс, прокуратор на Юдея 52 – 60 г.

Ирод Архелай

Ирод Архелай (на латински: Herodes Archelaos, Archelaus; * 23 г. пр. Хр.; † 18 г.) е етнарх на Самария, Юдея, Идумея (библейски Едом) от 4 г. пр. Хр. до 6 г. сл. Хр.

Архелай е най-възрастният син на Ирод Велики и неговата четвърта съпруга самаритянката Малтака.

Брат е на Ирод Антипа и Олимпия (* 19 г. пр. Хр.). Полубрат е на Ирод II

Заедно с брат си е възпитаван в Рим.

Последното желание на баща му е той да стане цар на цялото царство. След смъртта на баща си през 4 г. пр. Хр. Архелай потушава брутално бунта на фарисеите и отива в Рим, за да му бъде призната титлата от император Август.

Август му отказва обаче царската титла и го назначава за етнарх на Юдея, Идумея и Самария.

Архелай управлява народа си обаче тирански и невъздържано. След връщането му от Рим той сменя Йоазар бен Боет и назначава брат си Елеазар за първосвещеник, като след кратко време го сменя с Йешуа бен Сие и скоро след това отново с Йоазар бен Боет.

Той прогонва първата си съпруга Мариамна (вероятно вдовицата на полубрат му Антипатър), за да се ожени за Глафира, съпругата на екзекутирания му брат Александър, въпреки че е още омъжена за Юба II (царят на Мавретания). Женитбата с вдовица на брат е обаче забранена.

Архелай получава годишно общо 600 таланта от данъци и от неговата собственост.

През 6 г. сл. Хр. Архелай e обвинен от знатните юдеи и самарити при Август, който чрез редовен съд го осъжда заради лошо управление, взема му титлата и собствеността и го заточава във Виен в Галия. Неговата Етнархия става римска провинция. Юдея се управлява след това от римския префект Копоний (6–9 г.).

Архелай живее в Галия от 6-18 г. За него няма повече сведения.

В Новия Завет Ирод Архелай e споменат един път (Мат. 2, 22 ). Неговото започване на управление служи за датиране на връщането на Исус, Мария и Йосиф от Египет в Назарет.

Ирод Велики

Ирод I Велики (на старогръцки: Ἡρῴδης), е от 37 пр.н.е. до 4 пр.н.е. цар на Юдея, Галилея, Самария и други територии. Той е поставен от Рим като проконсул. Той става родоначалник на династията на Иродиадите.

Иродиади

Иродиадите (Herodianer) са управляваща (царска) династия в Юдея, която под патронажа на древния Рим управлява Юдея, или част от нейната територия в периода 37 г. пр. Хр. - 76 г. сл. Хр.

Родоначалник дал и наименованието на царстващата династия е Ирод Велики, син на Антипатър Идумейски II, който през 47 г. пр. Хр. става прокуратор на Юдея. Ирод от своя страна в 37 г. пр. Хр. получава от Рим царски титул.

Най-малко единадесет от членове на управляващата Юдея и римската провинция Юдея династия са упоменати в Новия завет. Произходът на династията е идумейски.

Синове на Ирод I Велики: Ирод Архелай, управлява Юдея, Идумея и Самария от 4 г. пр. Хр. до 6 г. сл. Хр., Ирод Антипа, тетрарх на Галилея и Перея от 4 г. пр. Хр. до 39 г. сл. Хр., Ирод Филип II тетрарх на Итурея от 4 г. пр. Хр. до 34 г. сл. Хр.

Йордания

Хашемитското кралство Йордания, наричано за кратко Йордания, е държава в Близкия изток. Граничи със Сирия на север, с Ирак на североизток, със Саудитска Арабия на изток и юг, и с Израел и Западния бряг на запад. Заедно с Израел има граници по брега на залива Акаба и Мъртво море.

Йордания е модерна държава, йорданското общество е предимно урбанизирано. Кралството е класифицирано като развиващ се пазар със свободна пазарна икономика в книгата с факти за света на ЦРУ (CIA World Factbook). Страната има най-много свободни търговски споразумения, в сравнение с другите страни от региона. Режимът в страната е прозападен и поддържа близки взаимоотношения с Обединеното кралство и САЩ. Йордания става основен съюзник на НАТО през 1996 г. и е другата страна в региона, освен Египет, която поддържа дипломатически взаимоотношения с Израел. Йордания е учредителен член на Арабската лига, СТО, МВФ, Международния наказателен съд, ООН и др.

Куспий Фад

Куспий Фад (Cuspius Fadus) е политик и сенатор на Римската империя през 1 век. Той е първият прокуратор на Рим в провинция Юдея между 44 и 46 г.

Произлиза от италийскаta фамилия Куспии от Пергамон.

Между 41 и 44 г. Юдея е васална държава, управлявана от цар Ирод Агрипа I. След неговата смърт император Клавдий решава да възобнови отново римската провинция. Към Юдея, Идумея, Самария той присъединява още Галилея и Перея. Той издава заповед провинцията да се управлява не от префект, а от прокуратор. Куспий Фад става първият прокуратор на Юдея. Според заповедта на Клавдий той трябва да поеме отново пазенето на еврейските свещени дрехи, които са били дадени на евреите през 37 г. от тогавашния сирийски легат Луций Вителий. Куспий Фад поръчва свещениците и благородниците при себе си, за да им съобщи нареждането на императора. Заради очакваните протести в Иерусалим пристига сирийският легат Гай Касий Лонгин с голяма войска. Двамата разрешават на евреите да изпратят делегация до Клавдий, която успява да остави дрехите в техни ръце.

По време на службата си Куспий Фад успява да контролира територията чрез военна намеса. Според Йосиф Флавий той успява да залови и екзекутира през 45 г. обявилия се за месия Теудас.

През 46 г. Куспий Фад е сменен от новият прокуратор Тиберий Юлий Александър (син).

Набатея

Набатея (на арабски: مملكة الأنباط; на гръцки: Ναβαταίοι) или Набатейското царство е древно царство, създадено от група от арабски племена в Близкия изток, просъществувало в периода 3 век пр.н.е. – 106 г. Обхваща територии от днешните Йордания, Палестина, Израел, Сирия и Саудитска Арабия. Столицата ѝ е Петра – древен град, намиращ се в долината на Уади Муса (Йордания).

Набатея се формира върху голяма част от територията на Идумея, при съперничествата между диадохите – египетските Птолемеи и сирийските Селевкиди. Стратегическото ѝ местоположение на пътя между Двуречието и долината на Нил, както и това, че е отправен пункт за керванната търговия с Арабия (подправки и парфюми) бързо довеждат до просперитет на Набатея. В 312 г. пр.н.е. един от сирийските диадохи – Антигон I Монофталм - неуспешно атакува Петра с цел да я завладее, но не успява. През 2 век пр.н.е. Набатея остава в сферата на влияние на Древен Египет, като при отслабването на властта на Селевкидите над съседните ѝ територии успява да разшири владенията си.

Първият документиран владетел от наследствената монархия в Набатейското царство е Арета I през 169 г. пр.н.е.. В следващия период от историята Набатея си съперничи с Хасмонеите в Юдея, като при царуването на Арета III през 84 г. пр.н.е. успява да подчини под властта си Дамаск с част от Сирия. По време на римската експанзия в Леванта през 1 век пр.н.е. до 1 век Набатея успешно съхранява независимостта си, влизайки в съюзни отношения с Древен Рим. По време на обсадата на Ерусалим през 70 г. от Тит набатейците участват като римски съюзници.

В 105 г. след смъртта на Рабел II император Траян присъединява Набатея към Римската империя, оформяйки на нейната бивша територия римската провинция Арабия (лат. Arabia Petraea).

Псамтик II

Псамтик II е фараон от Двадесет и шеста династия на Древен Египет, син и наследник на Нехо II. Псамтик II управлява през 595 – 589/8 г. пр.н.е.

През управлението си Псамтик II води успешни кампании в Нубия (от 592 до 589 г. пр.н.е.) и в Палестина (591 г. пр.н.е.), където се подготвя въстание на Юдея съвместно с финикийските градове Тир и Сидон и васалните на Египет държави Едом (Идумея), Моав и Амон, срещу вавилонския цар Навуходоносор II.

През 590 г. пр.н.е. започва война в Мала Азия между царство Лидия, съюзник на Египет, и Медия, съюзник на Вавилон. В 589 г. пр.н.е. избухва въстанието на юдеите против вавилонското господство, но в същото време Псамтик II умира при завръщането от похода си в Нубия, без да успее да окаже помощ на въстаналите юдеи.

Псамтик II е известен и с мащабното строителство на храмове и монументи в Египет. Наследен от сина си Априй.

Саломе I

Саломе I (на латински: Salome; * 65 пр.н.е., † 10 г.) e единствената сестра на Ирод Велики от династията Иродиади.

Дъщеря e на идумееца Антипатър II и набатейката Кипрос. Тя има четири братя Фасаел, Ирод Велики, Йосиф и Ферорас.

Саломе се омъжва първо за чичо си Йосиф, брат на Антипатър. След екзекуцията на съпруга ѝ тя е омъжена от брат си за Костобар (34 пр.н.е. управител на Идумея и Газа).

Саломе и Костобар имат дъщеря Береника, която става майка на Ирод Агрипа I и още четири деца. Саломе успявa дa нaкaрa брат си дa екзекутирa Костобар

прeз 28/27 пр.н.е.

Влюбвa сe в бoгaтия aрaбин Syllaios, управител при цар Obodas III, нo нямa прaвo дa сe омъжи за нeгo, пoнeжe нe искaл дa сe oбрeжe. Oмъжвaт я за Alexas.

Саломе рaждa някoлкo дъщери (мeжду тях Береника) и eдин син – Антипатър.

Саломе управлява териториите Ямния, Phasaelis и плантациите до Archelais, които завещава на Ливия Друзила, третата съпруга на император Август.

След смъртта ѝ нейните територии се управляват от Марк Амбибул, вторият прокуратор на римска Юдея.

Сеньория Трансйордания

Сеньория Трансйордания (Oultrejordain, „От другата страна на Йордан“) е държава на кръстоносците през 12 век в региона източно от река Йордан като западна граница, наричан през древността Идумея и Моав. Трансйордания била най-голямото и важно господство Съществува до 1189 г.

Сирия Палестина

Сирия Палестина (на латински: Syria Palaestina) e римска провинция между 135 г. и 390 г.

Образувана е след Въстанието на Симон Бар Кохба през 135 г. от провинциите Сирия и Юдея. X Железен легион е стациониран в Елия Капитолина. (CIL XVI, 87).

През 193/194 г. Сирия Палестина е разделена на провинциите Коилесирия (Syria Coele), Финикия (Syria Phoenice) и Палестина (Palaestina).

През късната древност има още няколко преименувания. През 390 г. Сирия Палестина е разделена на Палестина I (Юдея и Самария с център в Цезарея), Палестина II (Галилея с център в Скитополис) и Палестина III (Идумея с център в Петра).

През 7 век територията е завладяна от арабите.

Хасмонеи

Хасмонеите (на иврит: חשמונאים‎) са династия, управлявала Юдея от средата на II век пр.н.е. до средата на I век пр.н.е.Те се утвърждават около 167 година като полунезависими владетели на областта в рамките на Селевкидското царство, а при неговото разпадане около 110 година пр.н.е. стават самостоятелни владетели. През следващите години те завладяват съседните области Галилея, Итурея, Перея, Идумея и Самария. През 63 година пр.н.е. Хасмонеите са разгромени от Римската република и продължават да управляват в няколко отделни княжества под римско върховенство. През 37 година всички те попадат под властта на Ирод Велики.

Цесис

Цесис ( произношение) (на латвийски: Cēsis) е град в Северна Латвия, намиращ се в историческата област Видземе. Градът е административен център на район Цесис. Цесис е разположен от двете страни на река Гауя.

Юдея (римска провинция)

Юдея (на гръцки: Ιουδαία; на латински: Iudaea) е римска провинция от I-II век.

Създадена е през 6 година с ликвидирането на Тетрархията на територията на историческите области Юдея, Самария и Идумея. След потушаването на въстанието на Бар Кохба през 135 година е преобразувана в провинция Сирия Палестина.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.