Идеология

Идеологията (на гръцки: ιδεολογία; на гръцки: ιδεα – образ, идея; и на гръцки: λογος – разум, учение) е организирана система от възгледи и идеи, характерна за определена социална група, класа или политическа партия и изразяваща нейните интереси. Идеологията обединява символично натоварени възгледи и ценности, които дават обяснение и оценка за света и обществото и които целят да мотивират определен тип обществени действия и да ги направляват. Идеологията не е наука, макар да използва научни знания.

Основната цел на повечето идеологии е да промени обществото или да създаде и се придържа към определени идеали чрез нормативен мисловен процес. Идеологията е система от абстрактни идеи, приложени към реално общество и обществени дейности и поради тази причина основано използвана в политиката. Всяка политика или икономика предполага някаква идеология зад тях, явно или неявно.

Hammer and sickle
Сърп и чук, символът на комунизма
Nazi Swastika
Свастика, символ на нацизма
Anarchy-symbol
Буквата A, символът на анархизма

История

Destutt de Tracy
Антоан Дестю дьо Траси въвежда термина идеология

Платон открива света на идеите. Идеята е смислов образец, на който вещите подражават. Наполеон пръв нарича идеолози група френски теоретици, тъй като според него те повече фантазират, отколкото изследват. Така терминът идеология започва да се различава и противопоставя на научна теория.

Терминът идеология е въведен от Антоан Дестю дьо Траси[1] в края на XVIII век. Той смята, че може да се създаде наука, която да се занимава с идеите и техния произход. Според него идеите възникват и се оформят под влиянието на сили от материалния свят. Идеологиите са идеи, които се стремят да променят света, без да имат достатъчно съответствие с него, докато научната теория е съвкупност от идеи, чиято истина зависи от това дали идеите съответстват на фактите. Следователно идеологиите са идеите, които променят фактите, а теориите са идеи, които обясняват фактите. Идеологиите са също така идеи, обвързани с ценности. Затова в тях има морални ценности и политически възгледи. Обикновено една идеология е свързана с конкретна социална група и изразява интересите, ценностите на тази група. Идеологията е заинтересована идея, докато научната теория не е обвързана с ценности (Макс Вебер). Науката се стреми да ни представи истини за света, независимо дали те ни харесват или не.

В началото на XX век немският социолог Карл Манхайм (1893 – 1947) предлага идеологиите да се делят на два вида: идеологии, изразяващи се в оформяне на нагласите от управляващата класа, която се стреми да съхрани властта си, и на идеологии-утопии, които систематизират идеи, насочени към някакво невъзможно и идеално бъдеще. В следващите две десетилетия фашизмът, нацизмът, комунизмът и демокрацията са определени като идеологии, тъй като представляват системна схема от убеждения, обединяващи конкретна политическа воля.

През 50-те години на XX век Даниел Бел определя идеологията като система от убеждения, насочена към мотивиране на хората да предприемат или да се въздържат от определени действия. Той обявява и краят на идеологиите, смятайки, че с победата на демокрацията и благоденствието след Втората световна война понятия като раса и класа например повече няма да могат да мотивират хората. Днес идеологията се възприема като система от идеи с конкретни политически цели, която служи за обосноваване и легитимиране на конкретен политически възглед.

Идеологии на капитализма

хронологически погледнато, основните идеологии на капитализма са:

Идеология според марксизма

Karl Marx
Според Карл Маркс идеологията е съществена част от надстройката на обществото

Виждането, че идеите са повлияни от материалното, се споделя и от марксизма[2]. Според него идеологията е оформяне и изопачаване на възгледите на хората от икономическите условия в интерес и с помощта на господстващата класа, която чрез идеологията се стреми да легитимира властта си. След това дълго време господства негативното разбиране за идеологията като насочваща схема, която не е рационална и няма прагматична стойност.

В марксисткия модел на обществото като база и надстройка, за база служат производствените отношения, а надстройката определя господстващата идеология (религиозна, политическа и законова системи). Икономическата база определя политическата надстройка. Управляващата класа контролира средствата за производство, а класовите интереси определят надстройката и естеството на дейностите, свързани с идеологията. Така например във феодалното общество религиозната идеология играе съществена роля в надстройката, докато капиталистическото общество е доминирано от идеите на либерализма.

Основната идея на марксизма е, че икономическите интереси на господстващата класа са представени като икономически интереси на цялото общество. Цялото общество има една идеология – тази на либерализма.

Благодарение на Карл Маркс, понятието „идеология" получава прераждане. По-късно понятието се превръща в едно от централните в марксистката традиция и е развито от Антонио Грамши, Луи Алтюсер и др. (Грамши използва за идеологията термина културна хегемония). Дьорд Лукач предлага на идеологията да се гледа като на проекция на класовото съзнание.

Идеологията според Славой Жижек:

…идеология. Това не е призрачна илюзия, изградена от самите нас за убежище от непоносимата реалност, тя по своята същност е фантасмагорична конструкция, служеща за опора на нашата „реалност": „илюзия", структурираща нашите конкретни, реални социални отношения и освен това „маскираща непоносимата, реална, недостижима същност" (това, което Ернесто Лакло и Шантал Муф наричат „антагонизъм", т.е. травматичното социално разделение, неподдаващо се на символизация).

Функцията на идеологията не се състои в това да ни предложи начин за бягство от реалността, а в това да ни представи самата социална действителност като убежище от дадена травмираща реална същност[3].

Франкфуртска школа

Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, основателите на Франкфуртската школа, приемат и развиват концепцията на Маркс за „критика на идеологията" („Диалектика на просвещението", 1947 г.). Теодор Адорно прави разграничение между „обобщената идеология" на субекта и неговите идеологии в различни области на обществения живот (като политика, икономика или религия). Идеологиите на различните епохи са продукти на историческите процеси. Поддръжниците на цялостните идеологически конструкции в по-голямата си част представляват малцинства, доколкото обикновено различните идеологически системи се абсорбират и адаптират в традиционните мисловни модели, приети от мнозинството. Критиката на „общата" идеология се реализира чрез отричането на така наречената „заслепеност" и не е ограничена само до отричане на „овеществяването", въведено от Маркс и Лукач. В „Диалектика на просвещението" икономическата рационалност се подчинява на исторически активния, инструментален разум.

Други определения

Съществуват доста голям брой дефиниции на понятието „идеология", които се различават по-специално по оценката на посочваното от тях явление.

  • Идеологията според Карл Манхайм е предубедено отражение на социалната действителност, изразяващо интересите на определени групи или класи, които са на власт, и по този начин се стреми да запази статуквото;
  • Идеологията според Ролан Барт е съвременен метаезичен мит, конотативна система, която приписва на обектите косвено значение и ги социализира.
  • Идеологията според Ерих Фром е готов „мисловен товар", разпространяван от преса, оратори, идеолози за манипулиране на масите за цели, които нямат нищо общо с идеологията и много често са ѝ напълно противоположни.

Принос към развитието на понятието имат също така Клифърд Гиърц, Анри Льофевр, Александър Зиновиев и редица други представители на социално-хуманитарните науки.

Съвременни анализи

Понастоящем има значителен брой анализи на различните идеологически модели. Този вид анализи са описвани като мета-идеология – изследване на структурата, формата, както и проявата на идеологиите. Метаидеологията постулира, че идеологията е взаимосвързана система от идеи, основана на няколко основни предположения за реалността, които могат да имат (или не) фактологична основа, но се явявят резултат на субективен избор, и служат за основа, от която могат да възникнат последващи размишления. Съгласно тази гледна точка, идеологиите са нито непременно правилни, нито непременно грешни, а са релативистично интелектуални стратегии за категоризация на света. Плюсовете и минусите на идеологията варират от енергията и плама на истинско вярващите до вярата в идеологическата непогрешимост и фундаменталните предразсъдъци в политиката и религията.

Трудовете на Джордж Уолфорд[4] и Харолд Уолсби[5] в областта на систематната идеология са насочени към изучаване на отношенията между идеологиите и социалните системи. В своят едноименен труд, Чарлз Блатберг различава политически идеологии и политически философии.[6]

Дейвид Минар[7] описва шест различни начина, по които се използва думата „идеология“:

  • Като набор от идеи с определено „съдържание", обикновено нормативно;
  • Като форма на вътрешната логическа структура, присъща на набор от идеи;
  • За ролята, която играят идеите в междуличностното взаимодействие;
  • За ролята, която играят идеите в структурата на организацията;
  • Значение, насочено към „убеждаване";
  • По възможност, като „локус" (лат.: място) на социалното взаимодействие.

За Уилард Мълинс[8], идеологията се състои от четири основни характеристики:

  • Трябва да властва над когнитивните способности;
  • Трябва да е в състояние да ръководи оценъчните съждения;
  • Следва да предоставя указания за действие;
  • Трябва да е логически последователна.

Мълинс подчертава, че идеологията не бива да се бърка със свързаните, но различни от нея, утопии и исторически митологии.

Немският философ Кристиан Дункер призовава за „критичен анализ на идеологическите концепции"[9]. В труда си, той се опитва да въведе концепциите на идеологията на преден план, както и тясно свързани с тях проблеми на епистемологията и историята. За Дункер, понятието „идеология“ се определя като система от методи за представяне на скрити или явни образи, претендиращи да бъдат абсолютна истина.

Макар, че думата „идеология“ е най-често срещана в политически дискурс, има много видове идеология: политическа, социална, епистемологична (научна), етична и др.

Въпреки всички последвали изменения на непосредственото значение на този термин, семантичните нюанси на първоначалното значение на понятието „идеология“ са:

  • Теоретично обобщение на първоначалните чувствени възприятия;
  • Изпълняване на най-важните компоненти на съществуващите познания;
  • Изпълняване на основните принципи за практически дейности[10].

Политически идеологии

Много политически партии основават своите политически действия и програма на някаква идеология. В социалните науки, политическа идеология е определен етичен набор от идеали, принципи, доктрини, митове, или символи на социално движение, институция, класа, или голяма група, която обяснява как обществото би трябвало да работи, и предлага политически и културен план за определен обществен ред. Една политическа идеология до голяма степен се занимава с това как да се раздели властта и за какви цели трябва да се използва. Някои страни следват определена идеология много стриктно, докато други взимат вдъхновение от голяма, широка група от свързани идеологии, без да се посветят на една от тях.

Политическите идеологии имат две измерения:

  • Цели: как обществото би трябвало да работи
  • Методи: най-подходящите начини, за да се постигне идеала

Идеология е колекция от идеи. Обикновено всяка идеология съдържа някои идеи за това, което тя смята за най-добрата форма на управление (напр. демокрация, теокрация, и т.н.), и най-добрата икономическа система (напр. капитализъм, социализъм, и т.н.). Понякога една и съща дума се използва за идентифициране както на идеологията, така и на основната ѝ идея. Например, социализъм може да отнесе към икономическа система, или може да се отнесе за една идеология, която поддържа тази икономическата система.

Идеологиите също така могат да се идентифицират от позицията си на политическия спектър (като лява, центристка или дясна), въпреки че това е много често противоречива класификация. И накрая, идеологиите могат да бъдат разграничени от политически стратегии (например популизъм), както и от отделни въпроси, върху които една партия може да бъде изградена (например легализация на марихуаната).

Политическите идеологии засягат много различни аспекти на едно общество, някои от които са: икономиката, образованието, здравеопазването, трудово право, наказателно право, правосъдната система, предоставянето на социално осигуряване и социално подпомагане, търговията, околната среда, имиграция, раса, използването на военните, патриотизъм, и установена религия.

Има много предложени методи за класификация на политическите идеологии. Всеки от тези различни методи генерира конкретен политически спектър.

Днес много коментатори твърдят, че ние живеем в пост-идеологическо време, в което изкупителните, или всеобхватните идеологии са се провалили и това често се свързва с „края на историята“, описан от Франсис Фукуяма.[11][12]

Идеология и общество

Идеология и наука

С развитието на Просвещението, разграничаването от идеологията става основна част от научния подход. За разлика от идеологията и вярата, науката се стреми да остане неутрална, интерсубективна и свободна от нормативни твърдения. Действителността в хипотезите и теориите се потвърждава по емпиричен път, с помощта на факти и опити (вж. Философия на науката).

Научните шаблони, парадигми и учения обаче могат да приобщават и негативистични идеологически подходи, като по този начин предотвратяват развитието на научното познание. Томас Кун, в своята книга „Структура на научните революции“, анализира научните парадигми като идейни школи и от гледна точка на идеологическата конкуренция. Така тези школи определят:

  • какво се наблюдава и проверява;
  • начинът на задаване на въпроси, свързани с темата;
  • направлението, в което се интерпретират резултатите от научното изследване.

Отделни теоретици на науката, например Бруно Латур, смятат, че противопоставянето на идеологията и обективната наука е похват, който може да се използва при борба за власт и скриване на факти. Тази позиция, на свой ред е подложена на ожесточена критика, като водеща към тотална ирационализация на науката (вж. Мистификация на Сокал).

Идеология и политика

Политиката, като практическа реализация на интересите на едни или други общества, социални класове и групи, винаги е тясно свързана с политическата идеология, като концептуално, теоретично отражение на тези интереси. Политическите програми се основават на определена ценностна система.[13]. Основните политически идеологии са либерализъм (уповаващ на свободата), социализъм (равенството) и консерватизъм (традиционните ценности).

В политическите дискусии често се среща обвиняването на противника в идеологизация. Такова обвинение има за цел да покаже, че позицията на политическия противник е неправилна, тъй като е основана на някаква политическа идеология. Собствената позиция в същото време (явно или неявно), се представя като основана на научен анализ на фактите, здравият разум или върху безсъмнени етични принципи. Подобен подход често е свързан с факта, че участниците в политическата дискусия не са наясно какви идеологеми (елементи на идеологиите) в действителност определят съдържанието на дискусията.

Идеология и религия

Наред с понятието политическая идеология, широко приложение в науката има и понятието религиозна идеология. Това е вид идеология, която благодарение на обръщението към духовността, свързва обществото и личността в концепция за единното съществуване и създава интеграционни, свързващи сили между различни социални групи[14]. Възникването на религиозни идеологии често е свързано с това, че религиозното вероизповедание започва да играе значима политическа роля[14]. Общоприети примери за религиозни идеологии са световните религии, и особено протестантството[15] и католицизма[16], независимо от това, дали първоначално са имали политически мотиви. В дадените случаи, под религиозна идеология се разбира не религията като цяло, а тези нейни религиозни и политически аспекти, които могат да породят религиозно движение. Понятието религиозна идеология се употребява и във връзка с понятията ортодоксия[17] и фундаментализъм[18].

Политологът Матиас Хилдебранд, който прави опит да приравни едно на друго понятията религиозна идеология и фундаментализъм, счита традиционализма за общ признак на религиозните идеологии: „те претендират за това, че се връщат към първоизточниците на собствената си традиция и я освобождават от изопачаването при историческото развитие, което често се възприема от тях като процес на дегенерация“[19]. Парадоксът на религиозните идеологии се състои в това, че въпреки претенциите им за възвръщане към истинското учение, „в голямата част от случаите, те създават съвременна религиозна идеология“[19].

Наред с понятието религиозна идеология в религиозната политология се разглежда понятието политическа религия. В него се подчертава тясната взаимовръзка между религиозните и политическите способи на мислене и действия.

Критика на идеологиите

Критиката на идеологиите има специална роля през епохата на Просвещението. Главната цел на Просвещението е освобождаването на човешкото съзнание от суеверия, заблуди и предразсъдъци, които съгласно просвещенческия мироглед са нужни на средновековите владетели за легитимиране на управлението им. Френските материалисти, сред които Холбах и Хелвеций, критикуват най-вече католическата църква и характеризат догмите ѝ (по тяхното мнение, насочени към удържанета на властта) като „клерикални лъжи“. Дейците на Просвещението настояват за практическа реализация на принципите на разума, науката, демокрацията и правата на човека.

Критиката на идеологията, в смисъла на Карл Попър, по-специално набляга на следните точки: догматично твърдение за абсолютната истина, тенденция да се имунизира срещу критиките, наличие на конспиративни теории, утопичните идеали на хармония и заявяването на оценъчни съждения като факти.[20].

Критика на тоталитарните идеологии на Карл Попър

В книгата си „Отвореното общество и неговите врагове“, Карл Попър критикува тоталитарния характер на определени идеологии, особено тези на нацизма и сталинизма. Тоталитарните политически идеологии често имат елементи на мит, изкривяване на историята и истината, отричане и дискриминиране на конкурентни идеи. След опита с националсоциализма и рухването на социализма, скептицизмът спрямо подобни осеяни с обещания и теории за спасение идеи се увеличава, особено когато те са свързани с призиви за действие или с потискането на различни идеи.

В книгата си, публикувана през 1945 г., сър Карл Попър (австрийско-британски философ и социолог) критикува платонизма, марксизма, тоталитаризма („затворено общество"), историцизма и се застъпва в подкрепа на демокрацията. В труда си, Попър излаг също така идеята за отворено общество – общество, основано на демокрация и критичното съждение на отделните индивиди. В такова общество хората са свободни от различни табута и вземат решения въз основа на напредъка, в резултат на споразумение, консенсус. Политическия елит в такова общество не разполага с неограничена власт и може да бъде отстранен без кръвопролития.
Попър твърди, че тъй като процесът на натрупването на човешкото познание е непредсказуем, то теория за идеално държавно управление по принцип не съществува, поради което политическата система трябва да бъде достатъчно гъвкава, така че правителството да може плавно да променя политиката си. Такова общество трябва да бъде отворено за множество гледни точки и различни култури, тоест да притежава признаци на плурализъм и мултикултурализъм.

Видове идеологии

Началото на основните съвременни идеологии е положено в началото на 19 век. Въпреки големия брой различни идеологии, в най-общ вид е прието те да се делят на:

Типология на идеологите на Курт Ленк

Политологът Курт Ленк в своята работа Народ и държава: структурни изменения на политическите идеологии през 19 – 20 век (1971 г.) предлага класификация на идеологиите. Той дели между идеологиите на апологични, комплиментарни, прикриващи и експресивни. Под апологични Ленк подразбира моделиращи идеологии, които се разпространяват върху обществените отношения. Основополагащ модел при това е тълкуването на реалността, апелиращо към рационалност и научност.

Предпоставки за появата на нова идеология

Предпоставките за появата на нова идеология са:

  • социално търсене на нови идеи;
  • наличие на активна аудитория;
  • наличие на институционални места и работеща мрежа за разпространение на идеите.[21]

Външни препратки

Източници

  1. Life and Works of Antoine Louis Claude, Comte Destutt de Tracy
  2. Ideology, Semiotics Encyclopedia Online
  3. Жижек, Славой. Возвышенный Объект Идеологии. – М.: „Художественный журнал“, 1999. – ISBN 5-901116-01-1 – с.52.
  4. Walford, George.. Beyond Politics / An Outline of Systematic Ideology. // Архивиран от оригинала на 1 юли 2013. Посетен на 27 юни 2013. (на английски)
  5. Walsby, Harold.. The Domain of Ideologies / A Study of the Development and Structure of Ideologies. // Архивиран от оригинала на 1 юли 2013. Посетен на 27 юни 2013. (на английски)
  6. Blattberg, Charles, Political Philosophies and Political Ideologies, Patriotic Elaborations: Essays in Practical Philosophy, Montreal and Kingston: McGill-Queen’s University Press, 2009.
  7. Minar, David.. Ideology and Political Behavior. // Архивиран от оригинала на 1 юли 2013. Посетен на 27 юни 2013. (на английски)
  8. Mullins, Willard Arnold.. The Concept of Ideology: An Analysis and Evaluation. // Посетен на 27 юни 2013. (на английски)
  9. Duncker, Christian. Kritische Reflexionen des Ideologiebegriffes: zur Bedeutung der Ideologien für den Menschen, вж. също Lammi, Walter. The Relevance of Hermeneutics to the Study of Ideology
  10. Бакулов В. Д. Социоклуьтурные метаморфозы утопизма. – Ростов н/Д: Изд-во Рост. ун-та. – 2003. – с.122. ISBN 5-9275-0073-0
  11. Bell, D. The End of Ideology: On the Exhaustion of Political Ideas in the Fifties (2000) (2nd ed.). Cambridge, Mass: Harvard University Press, pg. 393
  12. Fukuyama, F. (1992)The End of History and the Last Man. USA: The Free Press, xi
  13. Klaus von Beyme. Politische Theorien im Zeitalter der Ideologien: 1789 – 1945. VS Verlag, 2002, ISBN 3-531-13875-8, S. 49.
  14. а б Eberhard, Winfried. Monarchie und Widerstand. Zur ständischen Oppositionsbildung im Herrschaftssystem Ferdinands I. in Böhmen. München / Oldenburg 1985, S. 215 f., ISBN 3-486-51881-X.
  15. Coleman, James Samuel. Grundlagen der Sozialtheorie. Bd. 2.: Körperschaften und die moderne Gesellschaft. München / Oldenbourg 1992, S. 214, ISBN 3-486-55909-5.
  16. Büttgen, Philippe; Jouhaud, Christian. Zeitsprünge. Forschungen zur frühen Neuzeit. Bd. 12: Lire Michel de Certeau – Michel de Certeau. Frankfurt a.M. 2008, S. 241, ISBN 3-465-04047-3; Bahlcke, Joachim; Grulich; Rudolf (Hrsg.). Katholische Kirche und Kultur in Böhmen. Ausgewählte Abhandlungen. Münster / Berlin u. a. 2005, S. 110 f., ISBN 3-8258-6687-4
  17. Büttgen, Philippe; Jouhaud, Christian. Zeitsprünge. Forschungen zur frühen Neuzeit. Bd. 12: Lire Michel de Certeau – Michel de Certeau. Frankfurt a.M. 2008, S. 19 und 241.
  18. Hoyningen-Huene, Stefan von. Religiosität bei rechtsextrem orientierten Jugendlichen. Münster / Hamburg 2003, S. 49, ISBN 3-8258-6327-1. (Zugl.: Bielefeld, Univ., Diss., 2002.)
  19. а б Mathias Hildebrandt: Krieg der Religionen? In: Aus Politik und Zeitgeschichte. Ausg. 6 (2007)
  20. Kurt Salamun: Perspektiven einer Ideologietheorie im Sinne des kritischen Rationalismus. In: Karl R. Popper und die Philosophie der kritischen Rationalismus: zum 85. Geburtstag von Karl R. Popper (= Studien zur österreichischen Philosophie; Bd. 14). Verlag Rodopi, 1989, ISBN 90-5183-091-2, S. 263 f.
  21. Г.Дерлугьян. Идейная эволюция столетия крайностей, expert.ru, 2011.

Educación.svg : Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.

ВМРО – Българско национално движение

ВМРО – Българско национално движение (ВМРО–БНД) е националистическа българска политическа партия. Акронимът ВМРО идва от историческата Вътрешна македонска революционна организация, на която ВМРО – БНД се самоопределя като наследник. Лидер на партията е Красимир Каракачанов. Партийната централа се помещава в Македонския културен дом на улица „Пиротска“ №5 в София.

Германска империя (1933 – 1945)

Германска империя (на немски: Deutsches Reich) е официалното наименование на Германия между 1933 и 1945 г. През този период страната е наричана в историографията също Националсоциалистическа Германия, Нацистка Германия или Трети германски райх и е управлявана от Адолф Хитлер според принципите на националсоциализма. Този период се отличава с тоталитарен политически контрол върху всеки аспект на обществото, с което се търси расова, обществена и културна чистота, базирани на теорията за арийската раса. Националсоциалистическата идеология налага милитаризма, антикомунизма, антипарламентаризма, антисемитизма и технокрацията като водещи ценности в обществото.

Държавната машина под контрола на Националсоциалистическата партия преследвала онези, които били смятани по идеологически причини за непълноценни. Това били най-вече малцинства като евреите, циганите и хомосексуалистите, както и политическите опоненти. Това преследване достигнало своя връх през последните години от управлението на Райха, след изоставянето на Мадагаскарския план, когато около 6 милиона евреи са избити организирано. Геноцидът над евреите, известен под името Холокост или Шоах, е наричан от официалните власти по това време с термина на немски „Endlösung“ – „Окончателно решение на еврейския въпрос“.

Демократическа партия (САЩ)

Демократическата партия (на английски: Democratic Party) е американска партия, която е основана на 8 януари 1828 г., тя е една от двете основни политически партии в САЩ заедно с Републиканската партия. Демократическата партия е основана със сегашното си име от Андрю Джаксън, но води началото си от Томас Джеферсън и Демократическо-републиканската партия през 1792 г. Демократическата партия е със седалище Вашингтон.

Денацификация

Денацификация (на немски: Entnazifizierung) – лустрация, комплекс от мероприятия, извършени за изчистване на следвоенното немско и австрийско общество, култура, преса, икономика, образование, юриспруденция и политика от влиянието на нацистката идеология. Денацификацията се провежда по инициатива на съюзниците от антихитлеристка коалиция след победата над нацистка Германия и се основава на решенията, взети на Потсдамската конференция.

Денацификация (определение от учебник по история) – комплекс от мерки за разтурване на нацистките организации и отстраняване на нацистите от държавните и обществените постове.

Крайнодясна политика

Крайнодясно (съответно – крайнодясна политика), екстремно дясно, твърда десница, радикална десница и ултрадясно (на английски: Far-right, extreme right, hard right, radical right, ultra-right) са термини, определящи качествената или количествената позиция на група хора или отделни личности в дясната политика. Като такива се определят партиите, които преминават границите на общоприетите демократи. Крайнодесен или крайно ляв се използват, за да определят някого като политически екстремист.

Крайно дясната политика може да включва антиимиграционно или антиинтеграционно отношение спрямо групи, които смята за по-нисши или нежелани. В най-крайния си вариант екстремно десните движения провеждат политика на потисничество и геноцид срещу групи или отделни лица на основата на приписвана им малоценност.Крайно дясната политика обикновено включва авторитаризъм, нативизъм, расизъм и ксенофобия. Асоциира се с групи или отделни лица, които изповядват екстремно националистки, ксенофобски, расистки, религиозно фундаменталистки или реакционистки възгледи. Терминът обичайно се използва по адрес на фашисти и нео-нацисти, въпреки че съществуват противоречия по отношение на местоположението на фашизма в десно-левия политически спектър.

Македонизъм

Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.В науката се спори доколко през ранната античност е съществувало някакво отделно от елинското македонско самосъзнание, но населението на Антична Македония е било почти напълно елинизирано още преди Новата ера. Впоследствие, през Средновековието то е християнизирано и донякъде романизирано по време на Римската и Византийската империя и славянизирано по време на Българското и Сръбското царство. През Османската епоха на Балканите също няма следи от отделна македонска идентичност или език, а местното православно население е част от т. нар. рум миллет, в който султански ферман от 1680 г. различава гърци (рум), албанци (арнаут), сърби (сърф), власи (ефляк) и българи (булгар). В началото на XX век македонистките идеи започват да се разпространяват от шепа интелектуалци, които са активни основно извън самата Македония. Тези идеи започват да набират популярност в региона след Първата световна война, но до края на Втората световна война не са преобладаващи сред македонските славяни.

След Втората световна война македонистката идеология става официална доктрина в Социалистическа република Македония и налага там македонско национално съзнание и език.

Марксизъм

Марксизмът е икономически и обществено-политически възглед за света и метод за обществено-икономическо изследване, който се основава на материалистичната интерпретация на историята, на диалектически възгледи за обществените промени и на критичния анализ на развитието на капитализма. Той включва също марксистката икономическа теория, марксистката социология и идеите за революционни промени в обществото, които оказват силно влияние върху социалистическите политически движения по света. Основа на марксизма е творчеството на германските философи Карл Маркс (1818 – 1883) и Фридрих Енгелс (1820 – 1895).

Марксистката теория за обществото приема за изходна точка стопанските дейности, необходими на човешкото общество, за да задоволява своите материални нужди. Формата на икономическа организация („начин на производство“) се смята за основа, от която произтичат или поне са силно повлияни повечето други обществени явления – социални отношения, политическа и правна система, морал и идеология. Така според марксистите обществения живот се състои от „база и надстройка“ – съответно, икономическата система и производните обществени явления. Те смятат, че еволюцията на техниката и организацията („производителни сили“) правят заварените форми на обществена организация неефективни и те се превръщат в пречка за по-нататъшния напредък.

С такива несъответствия между базата и надстройката марксистите обясняват обществените противоречия, които наричат „класова борба“. В марксисткия възглед за капиталистическия начин на производство класовата борба е конфликт между малцинство, притежаващо т.нар. „средства за производство“ и наричано „буржоазия“, и голямото мнозинство от населението, което произвежда стоки и услуги и е наричано „пролетариат“. Според тази теория неизбежен резултат от тази борба би бил пролетарска революция.

В марксистката концепция за историята на човечеството с развитието на производителните сили капитализмът трябва да бъде заменен от нов начин на производство, наричан социализъм, при който частната собственост върху средствата за производство ще бъде заменена с някаква форма на обществена собственост. Хипотетичната система на социализма би трябвало да измести капитализма, когато натрупването на капитал стане невъзможно, заради намаляващите печалби и нарастващата производителност. При достигането на тези нива на свръхпроизводство, производството няма да се мотивира от натрупването на капитал, а от нуждите на потреблението. Краен етап в марксистката представа за историята е комунизмът – безкласова и бездържавна система, основана на обща собственост и свободен достъп до свръхизобилните ресурси.

Марксистката теория оказва силно влияние върху социалистическото политическо движение, най-вече върху неговото комунистическо разклонение, което си поставя за цел практическо изграждане на предвижданите в доктрината на ленинизма следкапиталистически общества. С тази цел комунистическите партии, взели властта в няколко десетки държави по света, изграждат силно централизирани тоталитарни режими. Централизацията на властта противоречи на марксистките демократични идеи и повечето от тези държави или напълно се отказват от комунизма, или са принудени да приемат частично възстановяване на частната собственост върху средствата за производство.

Марксистките възгледи за историята и обществото оказват значително влияние върху развитието на хуманитаристиката. Изцяло или частично възприемат марксизма учени от широк кръг дисциплини, като археология, антропология, медийни изследвания, политология, театрознание, история, социология, история на изкуството, изкуствознание, педагогика, икономика, география, литературна критика, естетика, психология, философия.

Мисионер

Мисионерите са членове на религиозна група, изпратени в район, за да прозелитират (разпространение на религия) и/или да изпълняват служба, като например образование, грамотност, социална справедливост, здравеопазване и икономическо развитие. Те обикновено работят с хора, които не са част от религиозната им общност. Думата „мисия“ води началото си от 1598 г., когато йезуити, изпратени в чужбина, я извличат от латинското missionem (означаващо „действие на изпращане“). Терминът най-често се използва за християнски мисии, но може да бъде използвал за всяка вяра или идеология.

Национално движение за стабилност и възход

Национално движение за стабилност и възход (НДСВ) е либерална и българска политическа партия. Тя е основана през 2002 г. (след неуспешен опит през 2001 г.) от последния български цар Симеон Сакскобургготски като Национално движение „Симеон Втори“. Името е променено на 3 юни 2007 г. на конгрес, чиято законност е оспорвана, и отново на 18 октомври 2008 г. Седалището на партията е на адрес София, ул. „Врабча“ № 23.

След като НДСВ дълго време е председателствано от Сакскобургготски, на 28 ноември 2009 година на 5-ия Извънреден конгрес Христина Христова е избрана за нов председател на партията. На 27 октомври 2013 г. на този пост е избрана Антония Първанова.

На 8-ия извънреден конгрес на НДСВ (27 юни 2015 г.) са избрани трима съпредседатели на партията. Това са Станимир Илчев, Олимпи Кътев и Съби Давидов.

Националсоциализъм

Тази статия разглежда идеологията на историческия националсоциализъм. За историята на Германия в периода от 1933 до 1945 г. вижте статията Германска империя (1933-1945). Разгледайте и историята на АвстрияНационалсоциализмът (на немски: Nationalsozialismus), също наричан и нацизъм, е тоталитарна идеология, която се оформя в Германия през 1920-те и 1930-те години След идването си на власт през 1933 година Националсоциалистическата германска работническа партия изгражда политически режим, който също се нарича националсоциализъм и представлява тоталитарна диктатура в държава, структурирана по националистически образец.

Възникването на националсоциализма се основава на отхвърлянето на Ваймарската република – установената в Германия след 1918 г. демократична държава, на претенциите за духовно ръководство на Църквата и на идеята за безкласовото общество. В основата му стоят преди всичко национализмът, расизмът, антисемитизмът и идеята за мир между класите, както и ревизионизмът срещу санкциите на Версайския договор, подписан след загубата на Първата световна война от Германия, наричани „Версайски позор“ или „Срамен диктат от Версай“. Националистическият мироглед предоставя идеологическа основа за Втората световна война, престъпните етнически убийства и лагери на смъртта.

Националсоциалистически блек метъл

'Националсоциалистическия блек метъл (НС блек метъл или NS black metal) е поджанр на блек метъла, на базата на националсоциалистическа тематика, както и текстовете, свързани с атрибути. От 1997 година насам е независим стил метъл.

Пънк

Пънкът (на английски: Punk) е младежка субкултура, зародена в САЩ, Великобритания и Австралия в края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век. Той има няколко елемента: музикалният стил пънк-рок, пънк модата и характерна идеология и философия, в основата на която стоят антиконформизмът, индивидуализмът и анархизмът. С думата „пънк“ освен музикалния жанр може да се означи и човек, който принадлежи към пънк субкултурата или просто изпитва удоволствие от музиката. В българския език често се използва и думата „пънкар“, за да се опишат почитателите на пънка.

В английския език, думата „пънк“ се използва и като пейоративна обида към някого с цел обиденият да бъде представен като дребен, незначителен. В други случаи думата бива използвана за оприличаване на млад престъпник.

В музикално отношение пънкът се характеризира с бърз равноделен ритъм, мелодичност и подчертаване на баса спрямо китарата. Пънк рокът е тясно свързан с изкуството на Анди Уорхол и продуцираната от него група Велвет Ъндърграунд.

Расизъм

Расизмът е предразсъдък, основан на вярата, че съществуват човешки раси, които да имат физиологични особености и ярко изразени характеристики, които да предопределят тяхната култура и способности. Обикновено расизмът включва идеята, че една от произволно дефинираните раси е по-висша и има правото да управлява и доминира над другите. Според друго речниково определение расизъм е вярата, че приписаната раса е основно определяща за човешките черти, способности и че произволно дефинираните расовите различия произвеждат наследимо превъзходство на едни хора над други.Произтичащи от термина расизъм са други понятия като институционален расизъм и расова дискриминация.

Реформаторски блок

Реформаторският блок е центристко-дясна политическа коалиция в България.

Основан е на 20 декември 2013 г. и при учредяването си включва партиите Демократи за силна България, Движение „България на гражданите“, Съюз на демократичните сили, Народна партия „Свобода и достойнство“ и Български земеделски народен съюз, както и безпартийни, организирани в граждански съвети.

Социалдемокрация

Социалдемокрацията е политическа идеология, която се заражда в края на XIX век от социалистическото движение. За разлика от марксизма, чиято цел е премахването на капитализма, то цел на социалдемокрацията е преобразуването му и премахването на неговите недостатъци. Напоследък се наблюдава все повече отдалечаване на социалдемократическите партии от техните корени. Модерната социалдемократическа мисъл разглежда демократичния социализъм като един дълъг и продължителен процес на социални промени, които включва цяла система от етапи, ценности и реформистки преобразувания на обществото.

Като цяло, съвременните поддръжници на социалната демокрация проповядват следните виждания:

Смесена икономическа система, съставена главно от частна собственост, но и от субсидирани или притежавани от държавата програми за образование, здравеопазване и други социални дейности.

Правителствени институции, които регулират частните компании с оглед опазване интересите на работещите, консуматорите и за защита на конкуренцията.

Широка система за социална защита (противодействие на бедността, помощи за безработица, развита пенсионна система).

Средно до високо данъчно облагане от прогресивен тип за осигуряване на финансиране на правителствените разходи.

Съюз на комунистите на Югославия

Съюзът на комунистите на Югославия или СКЮ (на сърбохърватски: Савез комуниста Југославије/Savez komunista Jugoslavije; на македонска литературна норма: Сојуз на комунистите на Југославија; на словенски: Zveza komunistov Jugoslavije), до 1952 г. Комунистическа партия на Югославия или КПЮ, е управляващата политическа партия в Социалистическа федеративна република Югославия в периода 1945 – 1990 година. До 1950 година нейната политическа идеология е сталинистка, а след това – титовистка.

Тоталитаризъм

Тоталитаризмът (или тоталитарно управление) е политическа система, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот, като цели преди всичко налагане на контрол и ограничения върху вътрешната свобода на индивида .

Фашизъм

Фашизмът (от италиански: fascismo) е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.Повлиян от националсиндикализма, фашизмът възниква в Италия по време на Първата световна война като алтернатива на либерализма, марксизма, анархизма и традиционния консерватизъм. В традиционния политически спектър фашизмът най-често е причисляван към крайната десница, но някои изследователи оспорват коректността на тази класификация.Фашистите определят Първата световна война като революция, довела до коренни промени в същността на войната, обществото, държавата и техниката – тоталната война и масовата мобилизация на цялото общество разрушават границата между цивилни и военни, в резултат на което се появява „военно гражданство“, чрез което всички граждани са въвлечени във военните усилия. Войната довежда до създаването на силна държава, способна да мобилизира милиони на фронтовата линия и във военната икономика и придобила безпрецедентни възможности за намеса в живота на гражданите. Според фашистите това е направило либералната демокрация излишна – те смятат тоталната мобилизация на обществото в тоталитарна еднопартийна държава за задължителна в подготовката за въоръжен конфликт. За да изпълнява ефективно функциите си такава тоталитарна държава трябва да бъде ръководена от силен лидер и военизирано правителство. Фашизмът не приема, че насилието само по себе си е нежелателно и гледа на политическото насилие, войната и империализма като на средства за постигане на национално обновление.Фашистите се застъпват за смесена икономика, чиято основна цел е постигането на автаркия чрез протекционистична и интервенционистична икономическа политика. След Втората световна война малко организации открито се определят като фашистки и наименованието често се използва пейоративно за политически опоненти. Крайнодесните партии с идеологическа близост или исторически корени във фашистките движения от XX век обикновено се описват като неофашистки.

Чучхе

Идеологията Чуч'е или Чучхе е партийна идеология на Корейската работническа партия, върху която е изградена политическата система на КНДР. Чучхе се различава от останалите леви течения заради национализма си и стремежа към автаркия.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.