Иврит

Иврит (עִבְרִית, [ʔivˈʁit]/[ʔivˈɾit]) е семитски език, говорен днес от около 7800 000 души, главно в Израел. Традиционно иврит се приема за езика на евреите, макар че в еврейската диаспора се използват и други еврейски езици, а самият иврит се говори и от нееврейски групи, като самаритяните.

Най-ранните свидетелства за езика иврит са от 10 век пр.н.е. като Петокнижието и основната част от Стария завет са написани на иврит. Това е и богослужебният език на юдаизма, наричан от евреите лешон хакодеш (לשון הקודש, „свещен език“). Към V век пр.н.е. говорим език на евреите вече е арамейския и по-стари текстове на иврит от Библията трябва да им бъдат превеждани.[1]

Съвременният иврит се формира в хода на движението Хаскала в средата на 19 век на основата на класическия иврит, който датира от 6 век пр.н.е. С появата на ционизма в края на 19 век се засилват усилията за съживяване на иврит като съвременен говорим и писмен език, общ за всички евреи по света. Важна роля в този процес има лингвистът Елиезер Бен Йехуда. Иврит постепенно се превръща в основен език сред еврейските общности, измествайки езици като идиш и ладински. През 1921 година той става официален език в Палестина, наред с английския и арабския, а след 1948 година е официален език на Израел, заедно с арабския.

Иврит
עברית
/[ivˈʁit]/
Страна Израел
Регион Югозападна Азия
Брой говорещи 5,3 милиона (2009)
L2: 2,5 милиона (2009)
Общо: 7,8 милиона (2009)
Писменост еврейска писменост
Систематизация по Ethnologue
-Афро-азиатски
.-Семитски
..-Централносемитски
...-Северозападни семитски
....-Ханаански
.....→Иврит
Официално положение
Официален в Flag of Israel.svg Израел
Контролиран от Академия на иврит
Кодове
ISO 639-1 he
ISO 639-2 heb
ISO 639-3 heb
Уикипедия Уикипедия на Иврит

История

Ранни свидетелства

Silwan-inscr
Надпис върху камък на иврит от 7 век пр.н.е., открит в Йерусалим

Най-ранният известен до момента текст на иврит е открит в Хирбет Кеяфа през 2008 година.[2][3] Керамичен отломък на възраст 3 хиляди години съдържа пет реда избледнели букви, които показват, че библейските текстове за царството на Давид може би са базирани на по-древни писмени свидетелства.[4]

Календарът от Гезер също датира от 10 век пр.н.е., началото на монархическия период – традиционно приеманото време на управление на Давид и Соломон. Езикът на календара, включващ списък на сезоните и свързаните с тях селскостопански работи, е класифициран като архаичен библейски иврит. Използвана е стара семитска писменост, подобна на финикийската азбука, без използване на гласни, нито обозначаване на гласните със съгласни, както е прието в по-късния правопис на иврит.

В региона са открити множество древни надписи с подобни азбуки, като протосинайската, написани на други семитски езици. Смята се, че първоначалната форма на писмеността произлиза от египетските йероглифи, като фонетичните стойности са присвоени на акрофонен принцип. Общият предшественик на иврит и финикийския език е протоханаанският, който е и първият език, използващ семитска азбука, различна от египетската писменост.

Класически иврит

В най-широк смисъл под класически ивирт се разбира говоримия език на Древен Израел в периода от 10 век пр.н.е. до 4 век.[5] Той включва няколко еволюиращи и застъпващи се във времето форми, обикновено носещи името на ключови литературни паметници:

  • Архаичният библейски иврит съответства на монархическия период до Вавилонския плен, между 10 и 6 век пр.н.е., и е представен от няколко текста от Танах, като Песен на Моисей (Изход 15) и Песен на Девора (Книга на съдиите 5). Този етап от развитието на езика понякога се нарича и староеврейски или палеоеврейски. Използван е вариант на финикийската писменост.
  • Стандартният библейски иврит се използва в края на монархическия период и по време на Вавилонския плен (8 – 6 век пр.н.е.). Представителен за този етап е основният текст на Стария завет, който до голяма степен достига съвременния си вид през тази епоха. Понякога е наричан раннобиблейски иврит, класически библейски иврит или класически иврит в тесния смисъл на понятието.
  • Късният библейски иврит се използва през персийската епоха (5 – 3 век пр.н.е.) и е представен в някои текстове на Стария завет, като книгите на Ездра и Неемия. Тази форма е много близка до стандартния библейски иврит, като включва известен брой нови заемки, главно от областта на държавното управление, както и някои синтактични нововъведения, като използването на частицата за притежание „шел“. Късният библейски иврит вече използва арамейската азбука.
  • Кумранският иврит, използван през Елинистичнита и Римската епоха до разрушаването на Йерусалимския храм (2 век пр.н.е. – 1 век), е типичен за Кумранските ръкописи. Първоначално се използва арамейската азбука, заменена към края на периода от съвременната еврейска писменост.
  • Мишнаическият иврит, използван Римската епоха след разрушаването на Йерусалимския храм (1 – 4 век), е известен от основната част от текстовете на Мишна и Тосефта. Понякога е наричан също танаитически или ранен равинически иврит.

Понякога описаната класификация на класическия иврит се опростява до разделянето на библейски (10 – 2 век пр.н.е.) и мишнаически иврит (3 век пр.н.е. – 3 век),[6] но в наши дни преобладава мнението, че кумранския иврит еволюира от къснобиблейския и преминава в мишнаическия, като съдържа елементи от тези два етапа, но се отличава от тях.[7] В началото на Византийската епоха през 4 век класическият иврит престава да се използва в ежедневието, като упадъкът му вероятно започва още след разгрома на евреите във Втората юдейско-римска война.

Писменост

Еврейската азбука се състои от 22 букви плюс 5 букви (софити), които се пишат само в края на думата. Всички букви са съгласни с изключение на 3 – Алеф (א), Хей (ה) и Айн(ע). Съвременно произношение на иврит:[8]

  • Алеф – א
  • Бет/вет - ב
  • Гимел – ג
  • Далет – ד
  • Хей – ה
  • Вав – ו
  • Зайн – ז
  • Хет – ח
  • Тет – ט
  • Йод – י
  • Каф/хаф – כ
  • Хаф софит – ך
  • Ламед – ל
  • Мем – מ
  • Мем софит – ם
  • Нун – נ
  • Нун софит – ן
  • Самех – ס
  • Айн – ע
  • Пей/фей – פ
  • Фей софит – ף
  • Цади – צ
  • Цади софит – ץ
  • Ков – ק
  • Рейш – ר
  • Шин/син – ש
  • Тав – ת

Граматика

Ивритът е език, в който липсват спомагателни глаголи като глагола „съм“. Въпросите се образуват с въпросителна дума или само с промяна в интонацията. Глаголите могат да бъдат мъжки и женски род и множествено и единствено число. Прилагателните и притежателните местоимения стоят винаги след съществителното.

Бележки

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 45.
  2. 'Oldest Hebrew script' is found. // news.bbc.co.uk. BBC News, 2008. Посетен на 7 август 2011. (на английски)
  3. Kalman, Matthew. 'Proof' David slew Goliath found as Israeli archaeologists unearth 'oldest ever Hebrew text'. // Mail Online. Daily Mail, 2008. Посетен на 7 август 2011. (на английски)
  4. 'Oldest Hebrew inscription' Discovered in Israelite Fort on Philistine border. // Biblical Archaeology Review. March/April 2010. p. 52. (на английски)
  5. Schniedewind, William M. Prolegomena for the Sociolinguistics of Classical Hebrew. // The Journal of Hebrew Scriptures 5 (6). (на английски)
  6. Segal, M. A Grammar of Mishnaic Hebrew. Oxford, Clarendon Press, 1927. (на английски)
  7. Qimron, Elisha. The Hebrew of the Dead Sea Scrolls, Harvard Semitic Studies 29. Atlanta, Scholars Press, 1986. (на английски)
  8. Еврейската азбука – произношение. // youtube.com. Посетен на 26 януари 2014. (на иврит)

Външни препратки

Абат

Аба́т (на латински: abbas, от на иврит: אבּא – отец) е католическа духовна титла, която от V век се дава на настоятелите на католическите абатства. Аналогично звание със женско окончание – абатиса (от на латински: Abbatissa) впоследствие започват да дават на настоятелките на женските манастири.

Арабски език

Арабският език (العَرَبِيَّة‎) е семитски език, говорен от около 225 000 000 души в Близкия изток и Северна Африка. Той е част от централносемитската подгрупа, в която влизат също иврит и новоарамейските езици. Най-близък до арабския е малтийският език, определян понякога като арабски диалект.

Близък Изток

Близкият Изток е политически термин, с който се обозначават различни географски райони около южните и източни части на Средиземно море – от източната част на Средиземно море до Персийския залив. Близкият Изток е трансконтинентален подрегион на Африка-Азия, и в отделни части – Африка. Трите влиятелни култури в региона са арабската, тюркската и персийската. Те имат три генетично различни езици и етноси – араби, тюрки и перси.

Терминът някога се е отнасял за държавите на Балканския полустров, но в наши дни под Близък Изток се разбират държавите от Западна Азия, разположени между Средиземно море и Иран. Близкият Изток може да бъде разделен на няколко историко-географски района – Анадол (Турция), Левант (Сирия, Ливан, Йордания, Кипър, Израел и Палестинската територия), Месопотамия (Ирак), Арабия (Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Кувейт, ОАЕ и Катар), Персия (Иран) и в някои случаи Задкавказието (Грузия, Армения и Азербайджан).

Вавилон

Вавилон (на вавилонски: babili; на иврит: בבל) е столицата на Вавилония – е един от най-важните антични градове. Разположен е до Ефрат, на около 90 км южно от Багдад в днешен Ирак (провинция Babil). Руините от този град са открити отчасти в началото на 20 век (от Роберт Колдевей и други).

Евреи

Евреите (на иврит: יְהוּדִים, йеудим; на идиш: ייִדן, иден) са последователи на юдаизма или по-общо, съставят еврейския народ (еврейската нация, известна още и като децата на Израел), етно-религиозна група, наследници на древните израилтяни. Понятието включва и тези, които са преминали през официална форма на смяна на религията към юдеизъм. Понастоящем евреите наброяват над 13 милиона, повечето от които живеят в Израел и САЩ.

Еврейска писменост

Еврейската писменост е позвукова писмена система, използвана за нуждите на иврит и другите еврейски езици като идиш, ладински и юдео-арабски. Въпреки че названието еврейска азбука се използва в българския език, технически погледнато еврейската писменост се класифицира като абджад, така че терминът еврейски абджад също е правилен. На иврит писмеността се нарича алефбет 'иври (אָלֶף-בֵּית עִבְרִי‎) от наименованията на първите 2 букви от азбуката.

Идиш

Идиш (ייִדיש, Yiddish, Jiddisch) е германски език, на който говорят около четири милиона евреи ашкенази по целия свят. Названието идиш означава еврейски (нем.: Jüdisch) и означава съкращение от yidish daytsh (ייִדיש־דײַטש), еврейски немски. Езикът възниква в Централна Европа между IX и XII век като смесица от среднонемски диалекти (70 – 80% от думите имат немски произход) с множество заемки от иврит и арамейски, а също и от романските, и славянските езици.

Според петнадесетото издание на Ethnologue, идиш биват два езика:

Идиш, западен (yih), понастоящем говорен предимно в Германия

Идиш, източен (ydd), понастоящем говорен предимно в Израел и Латвия

Израел

Държавата Израел (на иврит: מְדִינַת יִשְׂרָאֵל) е съвременна частично призната държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Въпреки че географски се намира изцяло в Азия, поради проблемите, които има със съседите си, често политически е приемана и като част от Европа. Страната членува в различни европейски структури, включително и при всички спортни прояви тя участва в квалификации или турнири като европейска държава.

Израел е демократична парламентарна република. Тя е единствената еврейска държава в света.

Израел граничи с Ливан, Сирия, Йордания и Египет, но има мирни договори само с последните две държави. Има излаз на Средиземно море, залива Ейлат/Акаба на Червено море, и Мъртво море. В Израел живеят главно евреи. Най-многобройните малцинства в страната са израелските араби – мюсюлмани, християни и друзи. В Израел има Палестинска автономия на територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, която е на път да се превърне в отделна държава. В Израел има и много източноправославни неараби, предимно имигранти от бившия Съветски съюз. Там живеят и около 50 хил. български евреи.

Михаил (архангел)

Михаил (на иврит: מיכאל, Micha'el или Mîkhā’ēl; на гръцки: Μιχαήλ; на латински: Michael или Míchaël) е главният архангел, главният пазител на небесното царство и главен страж на Божия закон.

Освен това според вярванията архангел Михаил пази тялото на Моисей и превежда душите на мъртвите до ада или рая. Самото име Михаил буквално преведено означава „Кой е като Господ?“ (miyka'el бил бойния вик на небесните армии на иврит).

Архангел Михаил е един от четиримата архангели в Стария завет (заедно с Гавриил, Рафаил и Уриил) и един от седемте архангели в Библията. Смята се, че той е помогнал на Господ при сътворяването на Земята. Архангел Михаил е още водач на ангелите и светец-покровител на войниците. Някои смятат, че архангел Михаил е превъплътеният Адам. Като началник на небесните войнства, архангел Михаил е наричан също и „архистратиг“.

В Откровението на Йоан е описана битката на архангел Михаил и неговите ангели със седемглав и десеторог Дракон, в резултат на което Змея, наричан още Дявол или Сатана, е прогонен от царството небесно на земята.

Обикновено ликът му се намира на входа на православните храмове, изобразен с меч и писание, подканващо ни да влизаме в църковния храм с чисто сърце и чисти мисли. Счита се, че може да възприема човешки или животински облик и да помага на хората. Играе важна роля в ежедневната битка на хората с демоните на злото и може да съживява.

В кабала се смята, че на Дървото на живота – Сефирос, аспекта Ход – слава, величие, там стои архангелът Михаил. Преди Месията да дойде, Михаил ще поведе армиите на Небесата срещу Антихриста и ще ги победи. Именно той ще засвири на шофара и ще възвести края на Света.

Палестина

Палестина (на латински: Palæstina; на иврит: פלשתינה – „Палестина“; на арабски: فلسطين – „Филастин“) е името на регион в Близкия изток, граничещ със Средиземно море. В днешно време територията му е поделена между Израел и Палестинската автономия.

Тел Авив

Тел Авив, също и Тел Авив-Яфо (на иврит: תֵּל־אָבִיב-יָפוֹ, преведено на български език „Пролетен хълм“; на арабски: تل أبيب, Тал ʼАбиб) е вторият по големина град в Израел, дълги години изпълнявал функциите на столица на страната.

Сравнително млад град – едва на 100 години, с характерна за Южна Европа архитектура, той е обявен през 2003 г. от ЮНЕСКО за обект на световното наследство. Тел Авив включва и Яфо, един от най-старите градове в Близкия изток, намиращ се на възвишение предлагащо неоценима гледка към брега на Тел Авив с неговите плажове. Градът е родина на израелската филхармония, на много музеи и разполага с университет (намиращ се в северната част на града).

Почти цялата световна общност разглежда Тел Авив за столица на Израел. Поради тази причина повечето посолства се намират в този град, вместо в Ерусалим. Изключение правят само Коста Рика и Салвадор, чиито посолства са в Ерусалим.

Уикипедия

Уикипедия (на английски: Wikipedia, произнася се [ˌwiˑkiˈpidi.ə] или [ˌwɪki-], както и [-ɐ]) е многоезична, мрежово-базирана енциклопедия със свободно съдържание. Тя е динамичен продукт на сътрудничещи си доброволци от целия свят, позволяваща на всеки човек с достъп до Интернет да участва в редактирането ѝ. Проектът започва на 15 януари 2001 г. като допълнение към Нюпедия, която се съставя от експерти. Понастоящем Уикипедия се управлява от организацията с нестопанска цел Фондация Уикимедия. В Уикипедия има над 20 милиона статии, включително над 200 000 в българоезичната ѝ версия, създадени от над 100 000 доброволци. През годините на своето съществуване Уикипедия завоюва голяма популярност, насърчавайки зараждането на други сродни проекти като Уикиречник, Уикикниги и Уикиновини.

Статиите в Уикипедия често са цитирани както от масмедиите, така и в академичните среди: големите ѝ предимства са нейното свободно разпространение и списване, както и широкият ѝ обхват на теми. Редакторите са насърчавани да се придържат към политиката на „Неутрална гледна точка“, съгласно която основните възгледи по даден проблем се обобщават без опит да се изведе обективна истина. Така или иначе, славата на Уикипедия като достоверен справочник е оспорвана. Отворената ѝ природа позволява вандализъм, неточности, непридържане към приети норми, ниско качество и лично мнение. Уикипедия – в сравнение с традиционните енциклопедии – е критикувана също и за системна пристрастност, предпочитане на консенсуса пред личния авторитет и предполагаема липса на конкретна отговорност за статиите.

Съществуват над 270 разноезични версии на Уикипедия, около 100 от които сравнително активни. Към март 2011 г. англоезичната, немскоезичната, рускоезичната и френскоезичната версии са единствените, разполагащи с над 1 милион статии. Над 100 000 статии имат и 33 други – на: полски, японски, италиански, нидерландски, португалски, испански, шведски, български, китайски, корейски, норвежки (букмол), фински, каталонски, волапюк, румънски, украински, турски, унгарски, чешки, есперанто, датски, индонезийски, словашки, арабски, виетнамски, сръбски, литовски, иврит, малайски, словенски и уарай-уарай.

Съществуват раздели на Уикипедия, написани на мъртви езици (например Уикипедия на латински език и Уикипедия на старобългарски), както и раздели на изкуствени езици (на есперанто, на волапюк, на идо, на интерлингва, на новиал, на окцидентал и на ложбан).

Немската версия е разпространявана и на DVD-ROM, а много от версиите ѝ са дублирани или разклонени на други уеб-сайтове.

Уикипедия на иврит

Уикипедия на иврит (на иврит: ויקיפדיה העברית) е раздел на иврит в Уикипедия. Проектът започва работа на 8 юли 2003 година.

Хайфа

Хайфа на иврит: חֵיפָה е град в Северен Израел.

Християни

Християнин е човек, изповядващ християнството, монотеистична религия основана на живота и учението на Исус Христос, описани в четирите Евангелия от Новия завет.

Ционизъм

Ционизмът (на иврит: צִיּוֹנוּת, МФА:t͡sijo̞ˈnut, от Цион) е национално движение на евреите, обявяващо се за възстановяване на еврейската държавност на територията на древния Ерец Израел (приблизително съответстващ на Ханаан, Светите земи или Палестина).Съвременният ционизъм възниква в края на XIX век в Централна и Източна Европа като движение за национално възраждане и като реакция на антисемитските и изключващо националистически движения в Европа. Малко по-късно повечето водачи на движението приемат за негова основна цел създаването на държава в Палестина, която по това време е част от западащата Османска империя.

Шахар Пеер

Ша̀хар Пѐер (на иврит: שחר פאר) е професионална тенисистка от Израел.

Шмуел Йосеф Агнон

Шмуел Йосеф Агнон (на иврит שמואל יוסף עגנון, на латиница Shmuel Yosef Agnon), е израелски писател, един от първите представители на съвременната литература на иврит. През 1966 г. получава Нобелова награда за литература, заедно с поетесата Нели Закс.

Юдея

Юдея (Judea, Judæa, иврит: יהודה, съвременен иврит Yəhuda тибериански иврит Yəhûḏāh, означаващо „прославена, знаменита“; гръцки: Ιουδαία, Ioudaía; на латински: Iudaea) е името, под което е позната планинската южна част на историческия Ерец Израел (на иврит: ארץ ישראל Eretz Yisrael).

Тази територия сега е разделена между държавата Израел и Западния бряг на река Йордан (частично под палестинско управление, но в условията на израелско военно присъствие).

Смята се, че названието Юдея е от гръцки произход и с романска адаптация на името „Юда“. Отнася се за териториите, първоначално обхващащи земите, населявани от племето израелити (Колената на Израил) и по-късно на древното Юдейско царство. Тук са се разполагали и държавата на Хасмонеите, Юдейското царство като васално на римляните, както и множество по-малки държави (вж. илюстрацията по-долу). В съвременната си употреба Юдея („Yehudah“) се отнася към обширната южна територия на Израел и Западния бряг на река Йордан, или съчетаното название Юдея и Самария като алтернативно име за Западния бряг.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.