Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви са разположени на 18 км от град Русе. Имат отличително запазени стенописи в сравнение с други комплекси в България. За разлика от традиционните манастири, състоящи се от 1 – 2 църкви, монашеска и стопанска част, в Иваново има разнообразие от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом.

Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.

Ивановски скални църкви
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Ivanovo Monastery
В регистъра Rock-Hewn Churches of Ivanovo.
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Флаг на България България
Тип Културно наследство
Критерии vii, viii, ix
Вписване 1979  (3та сесия)
Координати 43°43′ с. ш. 25°58′ и. д. / 43.716667° с. ш. 25.966667° и. д.
Bulgaria Ruse Province relief location map
43.7167° с. ш. 25.9667° и. д.
Местоположение в България Област Русе

История и обща информация

Църквите и всички помещения край месността Писмата образуват скалния манастир „Свети архангел Михаил“. Основан през XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През периода на Второто българско царство манастирът поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови дарители били царете Иван Асен II, Иван Александър и други представители на владетелски семейства.

Tsar John Alexander of Bulgaria
Ктиторски портрет на цар Иван Александър

Манастирът има сложно устройство обединяващо комплексите от скални помещения край т. нар. „Затрупана“ църква „Св. архангел Михаил“. Най-богато украсени със стенописи са „Съборената“ църква и църквата „Св. Богородица“. В манастирските храмове е запазен стенен живопис от 13 и 14 век, сътворен от столични майстори и представя развитието на живописните стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“ от XIV век, които са едни от върховете в развитието на средновековното изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво Граматик. През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект.

Галерия

Ivanovo rocks

Скалите около Ивановските църкви

Entry of church

Снимка от църквата „Света Богородица“

Ivanovo gesamt

Снимка от църквата „Света Богородица“

Ivanovo kirche

Снимка от църквата „Света Богородица“

Ivanovo kapelle

Снимка от църквата „Света Богородица“

Ivanovo kirche2

Снимка от църквата „Света Богородица“

Ivanovo decke2

Снимка от църквата „Света Богородица“

Ivanovo decke

Снимка от църквата „Света Богородица“

Стенопис в Ивановската скална църква

Снимка от църквата „Света Богородица“

Библиография

  • Василиев, А. Ивановските стенописи, С. 1953.
  • Бакалова, Е. Ивановските стенописи и идеите на исихазма. – Изкуство, 1976, № 9,
  • Бакалова, Е. Принос към изследването на царската идеология в Средновековна България (Стенописите в църквата „Архангел Михаил“ край Иваново). – Проблеми на изкуството, 1988, № 3, 31 – 45.
  • Мавродинова, Л. Ивановските скални църкви. С., 1989.
  • Йорданов, Стоян. Скалният манастир „Свети архангел Михаил“ при село Иваново, София, 2004.
  • Асен Чилингиров. Кой е дарителят на Ивановските стенописи. С., Алфаграф, 2011.
  • Бичев, М. Стенописите в Иваново, С., 1965

Вижте също

Външни препратки

Аргирокастро

Аргирокастро (на албански: Gjirokastër, Гирокастър, членувано Gjirokastra, Гирокастра, на гръцки: Αργυρόκαστρο, Аргирокастро, катаревуса: Αργυρόκαστρον, Аргирокастрон) е град южните части на Албания, център на едноименната административна област Аргирокастро. Аргирокастро е главният град на историческата област Северен Епир.

Името на града означава Сребърна крепост на гръцки. Градът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Берат

Бера́т (от старобългарското Бѣлградъ, на албански: Berat или Berati) е град в Южна Албания, административен център на област Берат и окръг Берат.

Има население около 45 500 души (2003).

Бутринт

Бутринт (на албански: Butrint) е античен и средновековен град, чиито останки са разкрити в Южна Албания, на около 15 км южно от град Саранда. Античното селище се намира на територията на Национален парк „Бутринт“ и е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Грачаница (манастир)

Грачаничкият манастир, наричан и само Грачаница, е действащ женски православен манастир в Косово, гр. Грачаница, на 2 км югоизточно от столицата Прищина.

Най-известен е с кралската църква „Успение Богородично“.

Дакийски крепости в планините Оръщие

Дакийски крепости в планините Оръщие, Румъния са построени в стил мурус дакикус между 1 век пр.н.е. и 1 век като защита срещу римските нашествия.

6-те крепости – Сармизеджетуса, Блидару, Пятра Рошие, Костещ, Къпълна и Бъница - формират отбранителната система на Дечебал. Техните обширни и добре запазени останки дават представа за силна и новаторска древна цивилизация.

Те са част от Световното наследство на ЮНЕСКО. Днес местността често е обект на иманярство, тъй като в Румъния няма закони за борба с него.

Дурмитор

Дурмитор е планина в Черна гора с най-висок връх Боботов кук 2522 m.

Котор

Котор е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора. Намира се в най-изолираната част на Которския залив. Населението на града е 13 510, като град Котор е център на община Котор.

Обекти на световното наследство в България

Общо 10 материални обекта от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, включително 7 културни и 2 природни обекта, се намират в България. Нематериалните обекти в страната са хорът на Бистришките баби, ритуалът "нестинарство", традицията на производство на "Чипровските килими" и ритуалът "Сурова/Сурва".

Печка патриаршия (манастир)

Манастирът на Печката патриаршия е група църкви обединени в ансамбъл край Печка Бистрица, в близост до град Печ в Косово, на входа на дефилето-каньон Ругова.

Русенски Лом

Русенски Лом (в античността на латински Tїbisis, Тибизис) е река в Северна България, област Русе – общини Иваново и Русе, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 50 km, която ѝ отрежда 86 място сред реките на България. Заедно с дясната съставяща я река Бели Лом дължината на Русенски Лом става 197 km и заема 12-то място по дължина в България. Русенски Лом е последната река, вливаща в Дунав на българска територия (на изток има още 5 реки, водите на които периодично достигат до Дунав).

Свещарска гробница

Свещарската гробница се намира в Североизточна България, област Разград, Община Исперих, на 2,5 км югозападно от село Свещари на турски: Мумджилар, на 42 км североизточно от Разград. Тя е обект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически обекта.

Села с укрепени църкви в Трансилвания

Седем трансилвански села с техните укрепени църкви предават картинно културния пейзаж на Южна Трансилвания, поради и което са вписани в списъка на ЮНЕСКО.

7-те села с техните укрепени църкви са основани от трансилвански саксонци, наричани по българските земи саси. Характеризират се със специфична система на земеползване, селищна структура и организация на семейните ферми, наследени от средновековието. Укрепените църкви, които доминират над селата, са илюстрация за строителните стилове от XIII до XVI век.

Скален манастир

Скалните манастири са манастири, изкопани в труднодостъпни скали.

Предпочитани са от аскети, избрали по-суров начин на живот и по-голямо уединение, които спомагат за молитвеното настроение, мисловната и душевна чистота, които те търсят като път към постоянното богообщение – целта на живота, който те водят. По този начин аскетите също скриват от очите на хората добродетелите, които са постигнали в резултат от аскетизма, но не за да лишат хората от добър пример, а за да не се възгордеят и така да обезсмислят положения труд в служба на Бога.

Стари Рас

Стари Рас, или само Рас, е средновековен град-крепост в Сърбия.

Заедно с други средновековни обекти в района е включен под името Стари Рас и Сопочани в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Всички обекти се намират в община Град Нови пазар, Рашки окръг.

Студеница (манастир)

Студеница е православен манастир на Сръбската православна църква. Разположен е в едноименната местност на река Студеница. Намира са на 39 km югозападно от Кралево в полите на планината Голия в района на Поибрието. Основан през 1190 г. от Стефан Неманя.

Тиринт

Тиринт (на старогръцки: Τίρυνς, на гръцки: Τίρυνθα Tíryntha; на латински: Tiryns) е древен град на полуостров Пелопонес на 7 км югоизточно от Аргос и няколко километра на север от Навплио в Арголида, един от най-важните центрове през бронзовата епоха в Европа.

Тиринт заедно с Микена са обявени за обект на Световното културно наследство през 1999 г..

Хорезу

Манастирът Хорезу във Влахия е построен в бранковянски стил. Отличава се богатство на резбовани архитектурни декорации и изографисване. Осветен през 1690 г.

Единствената църква на манастира е посветена на Свети Константин и Елена, и е изографисана от зографа Константин, който е работил в Хорезу.

В момента манастирът е един от основните поклоннически центрове на Румъния, символизиращ старата предфанариотска епоха от историята на Влахия.

Църкви на Молдова

Църквите на Молдова се намират в района на Сучава. Не всички църкви са включени в списъка на ЮНЕСКО.

Манастирските църкви на Драгомирна (1609) и Слатина (1554 – 1561) не са включени в списъка на ЮНЕСКО.

Построени са между 1487 г. и 1532 г. при управлението на княжеството от управляващата фамилия Мушати (1374 – 1546). Църквите са строени за погребални, подобно на османските тюрбета.

Червен (област Русе)

Червен е село в Северна България. То се намира в община Иваново, област Русе, Северна България.

В землището му попада Археологическият резерват “Средновековен град Червен”.

Обекти от световното културно и природно наследство в България
Скални църкви и манастири в България

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.