Ибрахим паша

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ибрахим паша.
Ибрахим паша
Валия на Египет, Судан, Палестина, Сирия, Хиджаз, Мореа, Тасос и Крит
IbrahimBaja
Лични данни
Управление 2 март 1848 – 10 ноември 1848
Роден
Починал
Погребан в Мавзолей на имам Ал-Шафи, Кайро, Египет
Предшественик Мохамед Али паша
Наследник Абас I
Семейство
Династия Мохамед Али
Баща Мохамед Али паша
Майка Емина Носратлийска
Брак Хадиджа
Чивекиар
Хошиар
Юлфет
Калзар
Саарет
Потомци Мохамед бей
Исмаил паша
Ахмед Рифаат
Мустафа Бахгат Али Фазил
Coat of arms of the Egyptian Kingdom 2

Ибрахим паша (на османски турски: إبراهيم باشا; на турски: Kavalalı İbrahim Paşa) е валия (османски губернатор) на Египет, управлявал през 1848 година (юли – ноември), непризнат хедив на Египет и Судан. Египетски фелдмаршал. Губернатор на Кайро (1805 – 1806) и Горен Египет (1812 – 1816), Джида и Хиджаз (1817 – 1840), Дамаск (1832 – 1840) и Морея (1825 – 1828). Осиновен син, съ-управител и приемник на Мохамед Али паша.

Детство и ранна кариера

Ибрахим е роден в град Драма, тогава в османската провинция Румелия, в семейството на гръцка християнка и мъж на име Турмацис.[1]

След като родителите му се развеждат, майка му се омъжва за Мохамед Али паша, който осиновява детето и му дава името Ибрахим, въвеждайки го в османската култура и ислямската вяра.

Когато е на 16 години, Ибрахим е изпратен от баща си да служи на османския адмирал. По-късно самият той достига тази позиция и е изпратен да спре опитите на генерал-майор Александър Макензи-Фрейзър да превземе Египет.

Когато през 1813 г. отива в Арабия, той участва във войната срещу Саудитите. По-късно получава управление над Горен Египет. Продължава и завършва войната срещу мамелюците в Египет, а през 1816 г. сменя своя брат Тусун паша като командир на египетските сили в Арабия.

През 1844 г. става съ-управител на Египет поради заболяване на Мохамед Али паша и го наследява на поста през 1848 г., но скоро умира.

Източници

  1. Maravelea, G.A.: „Sketch of the 1821 Revolution“, Gamma Editions, Salonika 1959
  • Edouard Gouin, L'Egypte au XIX' siècle (Paris, 1847)
  • Aimé Vingtrinier, Soliman-Basha (Colonel Sève) (Paris, 1886)

Външни препратки

Мохамед Али паша валия на Египет (1848 – 1848) Абас I
Агия Лавра

Агия Лавра (на гръцки: Αγία Λαύρα Καλαβρύτων) е гръцки православен манастир, разположен на 5 км югозападно от град Калаврита, Пелопонес. Той е посветен на Успение на Пресвета Богородица. Намира се в подножието на планината Веля. Основан е в 961 г., а на сегашното си местоположение – около 1689 г. Агия Лавра е един от най-старите манастири в Пелопонес, и същевременно е символ на раждането на съвременна независима Гърция.

Старият манастир е опожарен в 1585 г., според легендата – от турците. През 1600 г. манастирът е възстановен наново и изографисан до 1645 г. от зографа Анфимом. През 1689 г. манастирът е построен на настоящото си от игумена Евгениосе. Манастирът търпи големи изпитания през 1715 г., а през 1826 г. е изгорен от армията на Ибрахим паша. През 1828 г. е отново възстановен с издигнат в базилика с купол, но през 1844 г. е разрушен от земетресение. През 1850 г., след създаването на съвременното и независимо кралство Гърция, манастирът е изграден пак и отново.

Манастирът е известен най-вече с това, че на 20 март 1821 г. патренският митрополит Герман освещава началото на въстанието, станало известно като гръцка война за независимост, и подготвено от Филики Етерия. На 25 март 1821 г. пред знамето с образа на Успение Богородично полагат клетва въстаниците с думите „Елефтерия и танатос“ (свобода или смърт).

Днес манастирът е исторически музей, в която се съхраняват редица ценни предмети от средновековната и османска история на Пелопонес и Гърция.

Апостолос Василиу

Апостолос Василиу, известен като Апостоларас Мадемлис или Мадемохоритис (на гръцки: Απόστολος Βασιλείου, Αποστολάρας Μαδεμλής, Μαδεμοχωρίτης), е гръцки революционер, участник в Гръцката война за независимост.

Битка при Бъйлещ

Битката при Бъйлещ е сражение между турски и руски войски по време на войната от 1828-1829 година.

За разлика от повечето сражения на Дунавския оперативен театър през тази война това се води на север от реката. След завземането на Букурещ през април и Браила през юни 1828 година руското командване прехвърля основните си сили през Дунав и Добруджа към Цариград. За прикритие на фланга и тила им във Влахия са оставени сравнително малобройни войски. Османците решават да нанесат контраудар именно в този сектор през септември, когато руското настъпление е блокирано пред крепостите Силистра, Шумен и Варна.

Операцията е оглавена от коменданта на Видин Ибрахим паша. Според руската историография войските му наброяват между 26 000 и 35 000 души, половината от които са кавалерия. Настъплението им от Калафат към Крайова прегражда отряд от 4 000 пехота и кавалерия с 14 оръдия начело с генерал Фьодор Гейсмар. Съгласно една от версиите за битката, на 14 септември Ибрахим паша атакува Гейсман в района на село Чорой (около 35 km. източно от Калафат), но е отблъснат и се оттегля за нощувка в района на Бъйлещ (в руските източници: Боелешти), където е контраатакуван. Според друга версия инициативата още в самото начало е на Гейсмар. Руският командир атакува османците, за да използва умората им след продължителния им преход от Калафат. С помощта на многобройната си конница обаче Ибрахим паша задържа атакуващите, а през това време пехотата му укрепява лагера си край и в самото село. През нощта срещу 15 септември руснаците подновяват атаката, с което предизвикват паника сред турците. Голяма част от османската армия се разбягва, изоставяйки оръжието си, но друга се сражава до последно в селото, което е опожарено.

В битката руснаците губят 600 души. Турските загуби в жива сила са петорно по-големи. Победата осигурява тила на руските войски, обсаждащи Варна. Веднага след нея Гейсмар завзема Калафат и прогонва турците на десния бряг на Дунав. След Бъйлещ османците се отказват от нови набези във Влахия до края на войната.

Битка при Незиб

Битката при Незиб (в днешни дни Низип) се провежда на 24 юни 1839 г. между Египет и Османската империя. Египтяните са водени от Ибрахим паша, докато османците от Хафиз паша, заедно с Молтке, който командва артилерията.. Османците са позиционирани в Мезар, югоизточно от Незиб. Ибрахим напредва със силите си под тежък артилерийски обстрел право към османските линии. В същото време османската линия започва да получава египетски артилерийски огън и претърпява загуби. По това време пехотата на Ибрахим се сблъсква с армията на Хафиз, която търпи пълно поражение..

Вели паша

Вели паша е османски военен деец, син на Али паша Янински от жена му Ефросина, християнка.

Вели паша е кръстен на дядо си Вели бей, който е прославен османски пълководец, командващ османската армия в битката при Ставчани, и в руско-турската война (1735 – 1739) /заедно с Илияс Колчак паша и Генч Али паша/. Женен за дъщерята на Ибрахим паша. Управител на санджак Трикала (1804 – 1807 и 1812 – 1819, т.е. на Османска Тесалия). В годините 1814 – 1816 издига свой сарай в Тирнавос (в южния му край), който изгаря изцяло в 1822 г. Предходно командва османските еничарски сили по време на т.нар. сулиотска война през 1803 г. Командва и османските еничарски сили през 1806 г. по време на инвазията срещу Републиката на седемте острова, след османо-руския разрив. По време на военната кампания превзема Воница, Превеза и Бутринт.

Командва и еничарите от Нишкия отряд по време на похода им срещу въстаниците по време на т.нар. първо сръбско въстание.

Епоха на лалетата

Епохата на лалетата (на турски: Lâle Devri; на османски турски: لاله دورى) е период в историята на Османската империя (21 юли 1718 – 28 септември 1730) получил името си заради модата за отглеждане на лалета, която е пренесена от Нидерландия. През този краткотраен период в османската столица са селектирани 839 вида лалета по пренесени холандски луковици.

Началото на този период се слага след Пожаревския договор, а края му е белязан от въстанието на Патрона Халил. Тази епоха се характеризира с началото на общоевропейското Просвещение, а в Османската империя се регистрира засилен интерес и приобщаване към достиженията в областите на науката, културата, икономиката и архитектурата на Европа, включително и сред улемата.

При управлението на султан Ахмед III и Великия везир Невшехирли Дамат Ибрахим паша, Османската империя започва да провежда политика на културни реформи. Отваря посолства в големите европейски градове – Париж, Лондон, Виена и Москва, което води до развитието на картографията и интерес към книги и преса на френски, английски, немски и руски език. В Константинопол са преведени редица произведения на европейски автори по история, география, астрономия. По ред причини книгопечатането в Османската империя не се развива до тази епоха. Саид ефенди и Ибрахим Мютеферик (секей) отварят първата османска печатница в която през 1719 и 1724 г. са отпечатани карти на Мраморно и Черно море, предоставени от великия везир. Развитието на типографията е възпрепятствано до този момент обаче от използваната арабска азбука, като това препятствие е успешно преодоляно благодарение на техническа помощ от посолството на Франция.

През тази епоха градоустройството и градинарството бележат рязък тласък в развитието си. В Константинопол се строят много нови обществени сгради, както и вили за везирите и османския управляващ елит. В покрайнините на столицата никнат нови паркове и градини с мраморни басейни и фонтани. Построен е новият дворец Топкапъ за султана – по пригодените и ревизирани проекти на дворците във Версай и Фонтенбло.

Ибрахим паша (пояснение)

Ибрахим паша може да се отнася за:

Ибрахим паша – валия (османски губернатор) на Египет;

Ибрахим паша Паргалъ – велик везир на Османската империя при управлението на султан Сюлейман I;

Ибрахим паша Дамат - три пъти велик везир на Османската империя при управлението на султан Мехмед III

Ибрахим паша Дамат

Ибрахим паша Дамат (на турски: Damat İbrahim Paşa) (ок.1560 - 10 юли 1601) е велик везир на Османската империя на три пъти (от 4 април до 27 октомври 1596, от 5 декември 1596 до 3 ноември 1597 и от 6 януари 1599 до 10 юли 1601 г.). Става известен като покорителят на Надканижа. Носи титлата „дамат“ (зет), тъй като е женен за дъщерята на султан Мурад III Айше.

Според турските източници Ибрахим е с босненско или хърватско потекло и е взет за еничар. Негов покровител става Соколлу Мехмед паша, също бивш еничар, благодарение на когото се издига и прави кариера.

През май 1586 г. Ибрахим се жени за Айше Султан, дъщерята на Мурад III, и е назначен за бейлербей на Египет. С отдалечаването му от столицата на империята влиянието му в двора на Мурад отслабва. През 1585 г. той смазва въстанието на друзите в Ливан.

През 1596 г. по молба на Айше Ибрахим е назначен за велик везир от нейния брат Мехмед III, който междувременно става султан. През юни същата година османската войска настъпва към Унгария, за да завладее Егер на североизток от Будапеща. В успешно проведената военна кампания Дамат Ибрахим паша се отличава, завземайки града, и султанът, който оглавява похода, му оставя командването, а самият той се връща в Истанбул. Ибрахим паша неохотно приема това назначение, тъй като не е поддръжник на активни действия срещу Хабсбургите, а това става причина на два пъти (през 1596 и през 1597 година) да бъде свалян от поста велик везир.

През 1599 г. Ибрахим паша отново е назначен за велик везир с условието да започне война с Австрия. Той се отправя с войската към Естергом (завладян от османците при султан Сюлейман I през 1543 г. и впоследствие отново загубен), но не успява да го превземе и с войската си изкарва зимата в Белград. След това се насочва на юг и обсажда замъка Надканижа. Обсадените получават помощ от 20 000 бойци под командването на френския херцог Филип Емануел Лотарингски, но османците ги побеждават и замъкът се предава.

Ибрахим паша Дамат умира през 1601 г. в Белград.

Ибрахим паша Паргалъ

Ибрахим паша Паргалъ (тур. Pargalı İbrahim Paşa, произн. Паргалъ) (1494 – 1536), известен и като Ибрахим паша Френк (Европеецът), Ибрахим паша Макбул (Любимецът) и по-късно злъчно като Мактул Ибрахим паша (Екзекутираният) след екзекуцията му в двореца Топкапъ сарай, е първият Велик везир (1520 – 1566) на Османската империя при управлението на Сюлейман I Великолепни. През 1523 г. заема мястото на Пири Мехмед паша – Велик везир на Селим I. Ибрахим паша се радва на авторитет и власт почти без паралел в историята на империята, но през 1536 г. е екзекутиран по заповед на султана и имотите му са конфискувани в полза на държавата.

Ибрахим паша Сирозлу

Ибрахим паша Сирозлу (на турски: İbrahim Paşa, Sirozlu) е османски офицер и администратор.

Ибрахим паша джамия

Магбул Ибрахим паша джамия е мюсюлмански храм в Разград, включен в каталога на ЮНЕСКО, като 3-тата по големина джамия на Балканите.

Построена между 1614 и 1616 година по поръчка на местния феодал Ибрахим паша по времето на управлението на султан Сюлейман I, джамията е един от най-красивите образци на класическата османска архитектура. Храмът е централнокуполен като долната му част е куб, който във височина преминава в осмостен, а после в цилиндър. Хоризонталните сили от купола се поемат от четири контрафорсни ъглови кули и от пиластрите по цилиндричния тамбур. На фасадата има четири реда островърхи прозорци. Минарето е от дялан камък с пластични орнаменти под викалото. Във вътрешността има богати оригинални стенописи.

Към настоящия момент джамията, която е обявена за паметник на културата с категория “от национално значение”, е затворена за посетители и вярващи и от 30 години не е реставрирана.

Исмаил паша Хекимбашъ

Исмаил паша Хекимбашъ Сакъзлъ или Хеким Исмаил паша (на турски: İsmail Paşa, Hekimbaşı Sakızlı Sotori) е османски офицер и чиновник.

Невшехирли Дамат Ибрахим паша

Невшехирли Дамат Ибрахим паша (на турски: Nevşehirli Damat İbrahim Paşa; 1666 - 16 октомври 1730) е велик везир на Османската империя. Един от най-дълго управлявалите велики везири в историята на империята. Баща му е войвода на анадолския Зейтун. Управлението му се характеризира с увеличаване на корупцията, шуробаджанащина и повсеместно лансиране на креатури. Икономическата, и най-вече финансовата, му политика е пълен провал.

Паметник

Паметникът е обикновено триизмерен обект, чиято цел е чрез художествено-историческо, политическо, техническо или архитектурно значение, да почете човек или събитие, съотносими към социална група като част от спомена за исторически времена или културно наследство.

Парга

Парга е малък курортен град, разположен амфитеатрално над Йонийско море в югозападната част на Епир.

Парга е живописен курорт, разположен по йонийското крайбрежие между Превеза и Игуменица на уникално място съчетаващо живописни планини и кристално чисто море. Достъпен е от север.

Парга е известна на света като селище от началото на XIII век. Родом от Парга е великият везир на Османската империя и Сюлейман Великолепни – Ибрахим паша Паргалъ.

Разград

Ра̀зград е град, разположен в Североизточна България. Той е административен център на община Разград, област Разград. Според последното преоброяване на НСИ към 31.12.2018 година населението на град Разград е 30 575 жители.

Свети Николай (Кавала)

„Свети Николай“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου) е православна църква в град Кавала, Егейска Македония, Гърция, част от Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Вселенската патриаршия. Храмът е построен като мюсюлмански храм в ΧVI век и носи името Ибрахим паша джамия. Превърнат е в църква в 1926 година.

На мястото на храма е имало християнска базилика, вероятно посветена на Свети Лазар или Свети Апостол Павел. Ибрахим паша джамия е изградена в средата на XVI век и носи името на великия везир Ибрахим паша Паргалъ. Джамията е централен мюсюлмански храм в Стария град и заема доминираща позиция на пазара, като част от голям комплекс от медресе, ханове и магазини.Храмът е превърнат в църква в 1926 година и е осветен в 1945 година. Старото минаре е надстроено като камбанария. Добавени са и параклисите „Свети Йоан Златоуст“ и „Свети Димитър“, както и пронаосът.До църквата е мястото, където се смята, че Апостол Павел за пръв път е стъпил в Европа. Там в 2000 година е издигнат паметник.

Списък на великите везири на Османската империя

Това е списък на великите везири на Османската империя.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.