Зеле

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за растението. За селището в Белгия вижте Зеле (Белгия).
Зеле
Witte kool
Brassica oleracea0
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Brassicales
семейство: Brassicaceae Кръстоцветни
род: Brassica Зеле
вид: Brassica oleracea
вариетет: B. o. var. capitata Зеле
Научно наименование
Уикивидове Brassica oleracea var. capitata

Зелето (Brassica oleracea var. capitata) е многолистно растение от семейство Brassicaceae (или Cruciferae), които се използват като зеленчук.

Зелето е тревисто, двугодишно, двусеменно цъфтящо растение, което се отличава с къси стебла, обикновено със зелени листа, но в някои сортове червени или пурпурни, формиращи характерен компактен, кълбовиден вид (зелка).

Зеле
Cabbage, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 103 kJ (20 kcal)
Въглехидрати 5.8 g
      Нишесте 0 g
      Захари 3.2 g
      Сукроза 0.08 g
      Глюкоза 1.67 g
      Фруктоза 1.45 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0.01 g
      Галактоза 0 g
   Влакна 2.5 g
Мазнини 0.1 g
   Наситени 0.034 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.017 g
   Полиненаситени 0.017 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 1.28 g
Вода 92.18 g
Пепел 0.64 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 33 μg
   β-каротин 42 μg (5%)
Тиамин (B1) 0.061 mg (5%)
Рибофлавин (B2) 0.04 mg (3%)
Ниацин (B3) 0.234 mg (1%)
Пантотенова к-на (B5) 0.212 mg (4%)
Пиридоксин (B6) 0.124 mg (10%)
Фолиева к-на (B9) 43 μg (11%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 36.6 mg (41%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.15 mg (1%)
Витамин K 76 μg (63%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 40 mg (4%)
Желязо, Fe 0.47 mg (6%)
Магнезий, Mg 12 mg (3%)
Фосфор, P 26 mg (4%)
Калий, K 170 mg (4%)
Натрий, Na 18 mg (1%)
Цинк, Zn 0.18 mg (2%)
Мед, Cu 0.019 mg (2%)
Манган, Mn 0.16 mg (7%)
Селен, Se 0.3 μg (1%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Източници

  1. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
Ауденарде

Ауденарде (на нидерландски: Oudenaarde) е град в Северна Белгия, окръг Ауденарде на провинция Източна Фландрия. Населението му е около 28 500 души (2006).

Баница

Ба̀ница е традиционно българско тестено ястие. Състои се от навити или наредени на пластове листи разточено тесто или готови кори за баница с плънка. Обикновено се пече във фурна. Използват се различни плънки – най-често сирене или извара, със или без добавка на яйца. Правят се баници и със зеленчуци, месо, плодове.

Българска кухня

Българската кухня е условно понятие, с което се подразбират традиционните български ястия и модерните приноси, заимствани отвън. Най-общо под понятието „българска кухня“ се разбира основният комплект от ястия и съставки, които присъстват в бита на българския народ. Едни от най-характерните продукти, използвани в българската кухня са бялото саламурено сирене и киселото мляко.Рецептите са формирани в продължение на векове, с традиции в овкусяването и изградени методи и техники за приготвяне, представляващи синтез от европейската и азиатска кухня.

Витамин

Наименованието витамин се появява през 1912 г., след като американския биохимик от полски произход Казимир Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество (витамин В1), което лекува болестта бери-бери и го нарича „витамин“.

Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните. Необходимостта от тях е обоснована през 1880 г. от руския учен Николай Лунин. Днес са известни около 30 витамина. Влияят (пряко или като активни съставки на ензими, нуклеотиди) на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и др. Съдържат се предимно в растенията. Някои витамини се синтезират от чревните бактерии. Могат да се образуват в организма от провитамини (каротини, стерини). Биват мастноразтворими (А, D, Е, К) и водноразтворими (С и група В). Потребностите от витамини са по-големи при бременност, кърмене, интензивна физическа и умствена работа, инфекциозни болести и др. Недостигът или липсата им води до болестни състояния – хиповитаминоза и авитаминоза, прекомерният прием (главно на А и D) – до хипервитаминоза. Много витамини, използвани като лекарства, се получават чрез химичен и микробиологичен синтез.

Зеле (Белгия)

Зеле (на нидерландски: Zele) е селище в Северна Белгия, окръг Дендермонде на провинция Източна Фландрия. Населението му е около 20 763 души (2011).

Зеленчук

Зеленчуците са голяма група храни, включваща различни части от ядивни растения, с изключение на сладките плодове, зърнено-житните и зърнено-бобовите храни и ядките. Разграничението между зеленчуците и някои други храни, най-вече плодовете, не винаги е отчетливо и често се основава на кулинарната и културна традиция. Така към зеленчуците най-често се отнасят листа, стъбла или корени на определени растения, но също и плодове с по-ниско захарно съдържание, като доматите, или семена, като зеления фасул.

Първоначално зеленчуците са събирани от праисторическите хора от диворастящи растения, като началото на тяхното култивиране в някои части на света е между X и VIII хилядолетие пр. Хр. Първите зеленчукови култури са характерни за съответната област растения, но с времето се пренасят и видове от отдалечени части на света. Днес повечето зеленчукови култури се отглеждат навсякъде по света, където климатичните условия позволяват това, а понякога в защитена среда и в по-неподходящи райони. Китай е най-големият производител на зеленчуци в света, а международната търговия дава възможност на потребителите да купуват зеленчуци, отглеждани в отдалечени части на света. Мащабът на отглеждане на зеленчуковите култури варира в широки граници от производство за лична употреба до големи предприятия с обширни монокултурни насаждения. В зависимост от вида на зеленчука, събирането на реколтата може да бъде последвано от оценяване, сортиране, обработка и предаване на продукта към търговската мрежа.

Някои зеленчуци се консумират сурови, а други задължително трябва да претърпят термична обработка, обикновено варене. Обикновено зеленчуците се влагат в основни ястия и супи, а много рядко и в сладки ястия. Не играят важна роля в храненето на хората, като обикновено имат ниско съдържание на мазнини и въглехидрати, а високо на витамини, минерали и баластни вещества.

Зомергем

Зомергем (на нидерландски: Zomergem) е селище в Северна Белгия, окръг Гент на провинция Източна Фландрия. Населението му е около 8000 души (2006).

Ивайло

Ива̀йло е български цар в периода 1278-1279 година.

Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Думата „лахана“ произлиза от гръцкото „λαχανον“, което означава „зеле“, в някои случаи „кисело зеле“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг – Кордокувас, който произлиза от думата „бърдоква“ – маруля, зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: „само с хляб и диви зеленчуци“ (Георги Пахимер). Истинското му име е известно благодарение на една приписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г.

За произхода на Ивайло има предположение, че е от най-бедните слоеве на населението.

Капама

Капама̀ е балканско ястие. Думата е с турски произход. и означава „затворен“.

Приготвя се от кисело зеле, ориз, подправки – черен пипер, дафинов лист и чесън, различни видове месо (свинско, телешко, кървавица, наденица, пиле, заек и др.). В разложко се добавя и така нареченото „чекъне“ (червено цвекло) или туршия от цвекло.

Капрейке

Капрейке (на нидерландски: Kaprijke) е селище в Северна Белгия, окръг Екло на провинция Източна Фландрия. Населението му е около 6100 души (2006).

Кисело зеле

Киселото зеле е хранителен продукт, получен при ферментацията на зеле в приготвена саламура, основно под въздействието на естествени дрожди.

Кръстоцветни

Кръстоцветни (Brassicaceae) е семейство покритосеменни растения, включващо около 3000 вида. Те са предимно тревисти растения и растат в райони с различна надморска височина. Преобладават видове, които са приспособени към сухи и засушливи места. В България се срещат боянка, горва, зъбник, лопатка, лъжичина, овчарска торбичка и други.

Стъблата на видовете от семейство Кръстоцветни са най-често са тревисти и изправени.

Листата са без прилистници, разположени са спирално. При много видове (пролетна гладница) има приосновна розетка. Много често листата се различават по форма и размери от останалите листа – разнолистие.

Цветовете на кръстоцветните са двуполови и правилни. Обикновено са събрани в съцветия – най-често грозд или щит. Околоцветникът е двоен, с радиална симетрия. Чашелистчетата са в два кръга по две. Венчелистчетата са четири, разположени на кръст (оттук и наименованието на семейството). Тичинките са шест, като две от тях са външни (с по-къси дръжки) и четири с по-дълги. Плодникът е един. Опрашват се от насекоми. Цветната формула за семейство Кръстоцветни е: П 1 Ч 4 В4 Т2+4.

Плодът е сух, разпуклив. Когато е по-дълъг, се нарича шушулка (черен синап), а когато е по-къс – шушулчица.

Преколница

Преколница е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил.

Пуйка

Пуйката (Meleagris gallopavo) е домашна птица от семейство Фазанови (Phasianidae). Други наименования: мисирка, фитка, биба, пипа.

Произхожда от американската пуйка. Одомошена е в Мексико в края на 15 век. В Европа е пренесена в началото на 16 век. В България се разпространява по време на османското владичество. Климатичните и стопански условия са много благоприятни за отглеждането ѝ, но е сравнително слабо застъпена, предимно в личните стопанства.

Пуйката е най-едрата домашна птица. На горната част на човката има кожен израстък, а на главата и шията специфични брадавици (корали). Има добре развита гръдна мускулатура. Главата и горната половина на шията не са оперени. Цветът на човката и краката хармонира с оперението.

Пуйката е скорозряла топлолюбива птица. Отглежда се предимно за месо. Угоява се бързо и натрупва качествени мазнини. Месото и е ценен диетичен продукт, който се отличава с добри вкусови качества. Живото тегло на пуйката е от 7 до 9 кг, а на пуяците от 12 до 24 кг. Пронася на 28 – 30 седмична възраст. Снася годишно 90 яйца с тегло 80 – 85 гр., при определена цикличност. Инкубационният период е 28 дни. Основната ѝ храна е растителна. Живее 5 – 6 години, но стопански се използва само до 2-годишна възраст.

Пуйката е много добра мътачка. Използва се за производство на пуйчета-бройлери, които на 4 месечна възраст достигат до 4 – 7 кг. Създадени са много породи, които се отличават по едрина, носливост, интензитет на растежа, качество на мускулатурата и др., В България е обособена породната група черна новозагорска пуйка. Внасят се породите Бронзова, Бяла, Холандска, Императорска и др, които добре се приспособяват към местните условия и имат висока продуктивност.

Пуешкото месо има отлични вкусови и диетични качества. Приготвянето на печена пуйка е традиция при посрещането на коледните празници в много страни по света.

Популярно ястие е печена пуйка с кисело зеле, както и шунката от пуешко месо.

Сарми

Сармите (често погрешно изписвани сърми, от тур. Sarma dolma) е ястие от завита в листа оризова плънка, което е част от националната кухня на много европейски и азиатски народи. Има много различни варианти в зависимост от вида на листата и от начина на приготвяне на плънката. Някои народи разглеждат собствения си национален вариант и чуждите като различни ястия.

Свинско със зеле

Свинско със зеле е традиционно ястие от българската кухня, много популярно и обичано основно ястие.

Трънково (област Ямбол)

Трънково е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, област Ямбол. До 1934 година името на селото е Курмушлии.

История на Трънково – Слави Желев Вълев по предание от Желю Илчев Грудев починал на 107 години

Туршия

Туршия (на арабски: مخلل; на персийски: ترشى; на кюрдски: ترشى; на турски: turşu; на гръцки: τουρσί; на български: туршия; на босненски, хърватски и на сръбски: turšija или туршија; на албански: turshi) се наричат маринованите зеленчуци от кухнята на много държави от Балканите и Близкия изток. Името туршия идва от „торш“, което означава кисело на персийски и кюрдски. В тюркските езици като турския и азербайджанския означава същото, но се произнася „туршу“.

В българската кухня най-популярните видове са царска туршия и селска туршия. Туршията е традиционно мезе за ракия или узо. В някои райони на Турция туршиената вода се пие.

Туршията има разнообразни видове в кухните на Близкия изток, като например в арабската, турската и иранската. Иран има голямо разнообразие от стотици различни видове туршия, в зависимост от местните обичаи и различни събития. В някои семейства яденето се счита за непълно, ако няма купа с туршия на масата.

Приготвянето на туршия в домашни условия е широко разпространена традиция през есенните месеци, дори и в градовете. Често се сервира и в ресторанти или може да бъде закупена и от магазина за директна консумация.

Хрян

Хрянът (Armoracia rusticana) е род многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), в което са и синапът и различните видове зеле. Растението вероятно произлиза от югоизточна Европа и западна Азия, но в наши дни се отглежда по целия свят. Достига 1,5 m на височина и се отглежда главно заради големия си бял заострен корен, въпреки че и листата могат да се ядат.

Коренът му се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности. Хрянът, понякога смесен със сметана се сервира често с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба. Използва се и в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача. Също така, много от това, което минава за уасаби е всъщност обикновен хрян, оцветен в зелено.

Самият корен на хряна почти няма аромат. Когато се нареже или настърже обаче, ензими от разрушените клетки на растението разлагат синигрина (вид глюкозинолат) на алилизотиоцианат (горчично масло), който дразни синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и губи острите си миризма и вкус и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.

Казват, че повече от една трета от производството на хрян в САЩ се отглежда в един малък район около Колинсвил, Илинойс, самонарекъл се „Хрянова столица на Света“, поради което дори се изнася в чужбина като луксозна версия на продукта в места, известни повече с яденето на корена. Най-голямото производство за вътрешни нужди в САЩ идва от О Клер, Уисконсин.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.