Западна Европа

Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа. Макар че терминът има географски контекст, уникалността на Западна Европа е основно в исторически, политически и културен аспект.

Приетата дефиниция на концепцията за Западна Европа е създадена след Втората световна война, в резултат на Студената война (приблизително 1945 – 1991) и включва всички страни, които застъпват позицията на Съединените щати, противопоставящи се на комунистическия режим в Съветския съюз и страните от Източния блок. Някои от западните държави са станали демокрации едва наскоро – Испания и Португалия, например, са били под диктаторски режими до 1975 г. Други страни, които са влезли неутрална позиция по време на Студената война, като Швейцария и Швеция също се считат за част от Западна Европа. Те се присъединяват към западните икономически организации – европейската (ЕАСТ, например), а техните икономики определено са били далеч от комунизма в Източна Европа. Смисълът на понятието „Западна Европа“ в географски план започва да отстъпва с включването на Гърция в западноевропейските страни – Гърция се намира в действителност до някои страни от източноевропейския регион.

LocationWesternEurope
Западна Европа

Географско положение

Западноевропейският район включва 25 страни, от които 15 са членки на ЕС. Регионът има широк излаз на Средиземно море. Отворен е към Атлантическия океан, което улеснява стопанския контакт между региона и останалите страни в света, включително Япония и САЩ. Регионът е общ икономически механизъм с единен природен, демографски и стопански потенциал. Страните в него се стремят да премахнат границите помежду си (споразумението в Шенген), поради което размерът на територията им постепенно губи значението си. Процесът на интегриране доведе до формирането на Европейско икономическо пространство (ЕИП). След 1993 г. то се оформя като една от икономическите сили в света с около 46% от световната търговия. Три четвърти от тази търговия е в рамките на Европа, което е доказателство за отварянето на границите и за връзките между страните, формирали ЕИП. Движението на хора, стоки и капитали стимулира икономическото развитие на региона, изграждането на единна инфраструктура. За стопанското спояване на региона допринасят тунелът под Ла Манш, свързващ Великобритания с континента, и речният път Рейн-Майн-Дунав, чрез който се съединяват Северно и Черно море.

Релеф и полезни изкопаеми

Западна Европа обхваща европейската низина, част от Алпите, Британските острови и Централния масив. Релефът е равнинен със стари планини особено в Британските острови. Има много планински богатсва, най-срещани са въглища, желязна руда, уранова руда, медна руда и калиева сол. Областта е средно населена. Климатът е умерен като разбира се не включваме планините. Западна Европа е с плодородна почва, има много жители. Климата е благоприятен за повечето хора.

Селско стопанство и промишленост

Основния земеделски отрасъл е животновъдството и по-точно – едрият рогат добитък. Преобладават хранителната, химическата, текстилната и машиностроителната индустрия. Във Великобритания процъфтява корабостроенето и корабоплаването.

Страните, които са част от Западна Европа (Франция, Великобритания, Ирландия) са едни от най-развитите в света. Те са важна част от ЕС, тъй като Великобритания и Франция са едни от основателките му. В тези страни, както е споменато по-горе, индустрията се е развила, развива се и най-вероятно ще продължи да се развива с бързи темпове.

Население и демографски процеси

Населението на западноевропейския регион съставлява 9,3% от населението на света. Средната географска гъстота е 100 д./кв. км.

Най-гъсто населени са Малта (1267 д./кв. км) и Нидерландия (421 д./кв. км), а с най-малка гъстота е Норвегия (13,6 д./кв. км). С ниски стойности на географската гъстота са Шотландия, аграрните райони на Италия, Испания, Франция и Северна Ирландия.

Страните от Скандинавския полуостров се отличават с по-голяма географска гъстота в крайбрежните части.

Геополитическо определение на Обединените нации

За официалните си документи и публикации, Организацията на обединените нации групира страните в класификация по региони. Западна Европа по определението на ООН:

Вижте също

Абатство

Аба́тството (на латински: Abbatia) е католически манастир, принадлежащ на монашески орден.

Управлява се от абат (за мъжки манастир) или абатиса (за женски манастир). Подчинява се на съответния епископ, а в определени случаи – непосредствено на папата в Рим. Някои абатства, които не попадат под юрисдикцията на местния епископ, заедно със своята территория и духовенство образуват т.н. единични (на латински: abbas nullius) или териториални (на латински: abbas territorialis) абатства.

Първото католическо абатство е бенедиктинско – основано е през VІ век в Монте Касино (Италия).

Големите и богати абатства във феодална Западна Европа нерядко се ползват с голям авторитет в обществото, и оказват значително влияние на религиозната и светската политика. Абатствата са сред основните стожери и двигатели на западноевропейската култура, в тях се съхраняват и преписват древни ръкописи, водят се хроники, преподават се религия и свързани с религиозния живот науки. Абатствата оказват голямо влияние за развитието европейската живопис и архитектура: първите образци на романския стил се появяват в абатство Клюни, а първите образци наготическия стил – в абатство Сен Дени.

Най-известните католически абатства са Клюни, Сен Дени, Санкт Гален, Фулд, Монте Касино. В Свещената Римска империя най-големите и могъщи абатства имат статут на имперски абатства.

През XVI – XVII век абатствата постепенно губят своето влияние. Много абатства са разпуснати или разрушени, но една голяма част продължават да съществуват.

Католическият „Кодекс на каноничното право“ (на латински: Codex iuris canonici) от 1983 г. приравнява абатствата и манастирите.

Бургундия

Бургундия е историческа област в Западна Европа, наречена на германското племе бургунди. През различни периоди от историята с това име са наричани различни територии от днешна Югоизточна Франция до Нидерландия.

Галия

Галия е римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, западна Швейцария, и частите от Холандия и Германия на западния бряг на река Рейн.

Древните гърци наричат племената живеещи в тази област келти, а римляните - гали. От там идва името на областта - Галия. Гай Юлий Цезар през 58 г. пр.н.е. достига с войската си до тези земи. Неговата седемгодишна война довежда до завладяването на тези земи и превръщането им в римска провинция Галия Комата. Неговият труд De Bello Gallico е основен източник за географията и нравите в региона. В него завоевателят ѝ разказва, че

Източна Европа

Ѝзточна Евро̀па е термин, който се отнася за геополитически регион обхващащ източната част на Европейския континент.

Терминът е добре обособен по време на Студената война, като се е използвал като синонимен на Източен блок или Втория свят и все още се използва.

Император

Императорът е монарх и суверенен владетел на империя. Женската форма на титлата е императрица и може да се отнася както за съпругата на императора, така и за жена, която действително е монарх. През Средновековието в Западна Европа императорът на Свещената Римска империя е по-висшестоящ от кралете.

Думата император идва от латинското imperator (буквално - „подготвящ срещу“; по-общо - „пълководец“). Първоначално това е най-високата военна длъжност в древния Рим, приблизително отговаряща на пълководец, но постепенно започва да се използва за владетелите на Римската империя. По-късно така са титулувани някои от владетелите в Западна Европа, както и във Източната Римска империя (Византия), България, Русия, Африка, Азия.

Каролинги

Каролингите са династия, управлявала Франкската държава и нейните наследници от 7 до 10 век, наследявайки официално Меровингите през 751. Името ѝ идва от Карл Мартел (латинизирано Каролус Мартелус), но началото ѝ било поставено от Пипин Ланденски, бележит майордом на Австразия. През 687 г. внукът му Пипин Херисталски, майордом на Австразия, поел управлението на Франкската държава като единствен претендент за престола. Подкрепен от едрите земевладелци, той разгромил майордома на Нейстрия и застанал начело на кралството. Властта преминала в ръцете на нова династия, династията на Каролингите. Приемник на Пипин Херисталски станал неговият син Карл Мартел, застанал начело на държавата, като майордом - херцог. Той разгромил арабите при Поатие през 732 и предотвратил тяхното по-нататъшно нахлуване в Западна Европа. След проведения събор Concilium Germanicum Карл Мартел въвежда бенефициалната реформа, която поставя основите на рицарската институция - иззема земи от църквата и ги раздава на аристокрацията срещу задължителна служба в армията. Най-известният каролингски владетел е Карл Велики.

Литературна критика

Литературната критика е изучаването, дискусията, оценяването и интерпретирането на литературата. Литературната критика също така следи и оценява литературните процеси, промени, тенденции и течения. Модерната литературна критика (Западна Европа след 60-те, особено след 70-те на 20 век, в България едва през 90-те и после) се ползва от литературната теория в едно с философско дискутиране, ползване на лингвистични и психоаналитични, и други методи в анализирането на литературни текстове.

Макар, че много често литературна теория се прави на базата на литературната критика – дори едни и същи научни текстове могат да са едновременно критически и теоретически, двете не трябва да се бъркат. Все пак има автори, които смесват понятията, както се случва при Джон Хопкинс, който в своята книга „Пътеводител към литературната теория и критика“ ги употребява винаги заедно.

По-точно обяснение за отношението литературна критика и теория може да бъде съвсем принципната, но не винаги на практика реализираща се, идея, че критиката е приложение на теорията.

Модерната литературна критика обикновено представлява статии по определен литературен въпрос или тема, публикувани в книги, сборници, списания, а в чужбина и в големите вестници като Ню Йорк Таймс. .

Манастир

Манастир или обител (от средногръцки: μοναστήριον, в свободен превод място за самота) е религиозна общност от монаси или монахини, която има свой устав и се ръководи от игумен. Манастир се нарича и комплексът от богослужебни, жилищни и стопански сгради на тази религиозна общност.

Терминът на български има и по-близката до оригинала форма монастир, която днес е архаизъм и се използва предимно от църковни автори. Българският термин обител също е архаизъм.

В западна Европа и Англия се използва термина абатство (от лат. abbatia и арамейски abba, което означава „баща“), което по своята същност е синоним на манастир. Абатствата съществуват само в западна Европа. То се различава като устройство и управление от източноправославните манастири. Те са нерядко стопански комплекси с не малка промишлено-стопанска роля. Абатство е манастир под управлението един абат. Често думата Абатство се използва и за определянето на централната манастирска църква, като например Уестминстърско абатство.

Монако

Княжество Монако̀ (на френски: Principauté de Monaco; на италиански: Principato di Monaco; на окситански: Principat de Mónegue), е конституционна монархия и град-държава в Западна Европа.

Разположено е на Френската Ривиера между Средиземно море и Франция. То е сред 5-те европейски микродържави и втората най-малка държава в света. То е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 2,02 кв. км.

Патриций

Патриций (на латински: patricii, от pater – баща, т.е. „потомци на бащите“) е представител на аристократичното съсловие в Древен Рим. Във Византия, патриций е титла, давана на висши длъжностни лица и провинциални управители. Титлата е използвана и от готи, франки, бургунди, лангобарди в ранните варварски кралства в Западна Европа.

Православие

Православното християнство или Източно православие е една от трите деноминации в християнството и втората по численост, след католицизма. Наброява приблизително 260 милиона души. Неговите последователи смятат единствено православното християнство за истинна права вяра и считат църквата си за Единната, Свята, Съборна и Апостолска църква, основана от Иисус Христос и Неговите апостоли. Църквата се състои от няколко автокефални единици, различни по географски и национален белег, но единни в богословско отношение. Всички те признават първите седем Вселенски събора и споделят пълно общение, както и специфични доктрини и традиции.

Православието е масово разпространено в Беларус, България, Гърция, Грузия, Северна Македония, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Република Сръбска, Черна гора и Украйна, многочислени православни общности има в някои страни от Близкия изток, както и в Западна Европа, Северна Америка и Австралия, където последователи на православното учение са предимно потомци на имигранти от страните с традиционно православие.

Савоя

Савоя (на френски: Savoie; на италиански: Savoia) е историческа област в Западна Европа. Разположена в западните части на Алпите с център град Шамбери, днес тя обхваща части от територията на Франция и Италия. Обособява се през 11 век като Савойско графство (от 15 век – Савойско херцогство). Савойската династия постепенно увеличава своите владения и през 19 век успява да обедини цяла Италия под своя власт. Въпреки това през 1860 година основната част от историческата област Савоя е присъединена към Франция, където образува департаментите Савоа и От Савоа.

Сарацини

Сарацѝни означава прието в Западна Европа през Средновековието и излязло по-късно от употреба название за арабите и други мюсюлмански народи, населявали Арабския халифат, наричан съответно Сарацинска империя.

Произхожда (през гръцки) от арабската дума شرقيين („шаркиин“), означаваща източни хора. Използвало се отчасти с презрителен оттенък.

Сарацин в християнските писания означава тези, които не са от Сара (Исаак е от Сара, а Исмаил е от Агар), т.е. не са от родословието на Адам и Исак, а са от Исмаил (т.е. от Агар). Били са наричани още агарини или (хагарини), оттам и изразът агаряни, ползван от българите по адрес на турците.

Свещена Римска империя

Свещената Римска империя (на латински: Sacrum Romanum Imperium; на немски: Heiliges Römisches Reich) е многоетническо държавно образувание в Западна и Централна Европа, което се формира в Ранното Средновековие и съществува до разпускането си през 1806 година, по време на Наполеоновите войни. Най-голямата територия на Империята след 962 година е Кралство Германия, но с времето към нея са включени съседните Бохемско, Бургундско и Италианско кралство, както и множество други територии.На 25 декември 800 година папа Лъв III коронясва франкския крал Карл Велики за император, възстановявайки тази титла в Западна Европа повече от три века след края на античната Западна Римска империя през 476 година. Тя се предава в династията на Каролингите до 888 година и отново през 896 – 899 година, след което става предмет на спорове в поредица от граждански войни между местни владетели в Италия до смъртта на последния претендент Беренгар I през 924 година. Титлата е възстановена през 962 година, когато германският крал Отон I е коронясан за император, обявявайки се за наследник на Карл Велики и поставяйки началото на непрекъсната поредица императори през следващите осем столетия. Някои историци приемат коронацията на Карл Велики за начало на империята, докато други предпочитат коронацията на Отон I. Същевременно изследователите като цяло са съгласни, че институциите и принципите на империята еволюират постепенно в продължение на дълго време.За цялата история на своето съществуване Свещената Римска империя остава силно децентрализирана държава, със сложна феодална йерархична структура, обединяваща няколкостотин различни по религия, език, култура и степен на самостоятелност териториално-държавни образувания. Начело на империята стои император, чиято титла не е наследствена, а се дава на определен избраник от избирателната колегия на курфюрстите. Властта на императора никога не преминава в абсолютна и остава ограничена само до най-висшата аристокрация на Германия, а от края на 15 век – до Райхстага, представляващ интересите на основните съсловия на империята.

В ранния си период, Свещената Римска империя има характер на феодално-теократична държава, а владетелите ѝ претендират за върховната власт в християнския свят. Укрепването на Папския престол и многовековната борба за притежание на Италия, при едновременното увеличаване на властта на местните владетели в Германия, драстично отслабват централната власт в империята. В периода на Късното Средновековие надделяват процесите на разпадане, които заплашват да превърнат империята в общност от полунезависими държави. Все пак, извършената в края на 15 и началото на 16 век „имперска реформа“ успява да укрепи единството на страната и оформя нов баланс на властта между императора и съсловията, което позволява на империята да се конкурира успешно с националните държави в Западна Европа. Кризите на Реформацията и на Тридесетгодишната война са преодолени с цената на засилващо се ограничаване на властта на владетеля и превръщането на общосъсловния Райхстаг в основен елемент на имперската структура. В периода на Новото време, в империята съвместно съществуват няколко вероизповедания, запазва се самостоятелността на отделните владения, от които е съставена, както и традиционните права и привилегии на съсловията. За сметка на това, империята губи способностите си за експанзия, засилване на централната власт и водене на нападателни войни. Развитието на големите германски херцогства по пътя на вътрешната консолидация и формирането на тяхна собствена държавност влиза в противоречие с традиционната структура на империята, което довежда до застой на централните институции и разпадането на имперската система през 18 век. Свещената Римска империя просъществува до 1806 г. и е унищожена по време на Наполеоновите войни, когато е образуван Рейнския съюз, а последният император Франц II абдикира.

Северна Европа

Сѐверна Евро̀па е термин за северната част от Европа, макар че точните граници са неясни и размити и определянето варира. Ето и следните дефиниции:

Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция както и Аландските острови, Фарьорски острови, Ян Майен, Шпицберген.Макар политически и исторически да са близко до Северна Европа Гренландия въпреки това географски е по-близка до континента Северна Америка. Покрай това заедно с някои от по-долу изброените варира определянето за региона:

Прибалтийските републики: Естония, Латвия и Литва

Британските острови: Остров Великобритания, Нормандски острови, Остров Ман (виж също и Западна Европа)

Ирландия

Гранични зони или в близост до Балтийско море и Северно море т.е. Северозападна Русия (включително Калининград), Северна Полша, Северна Германия, Холандия, Белгия, Люксембург и френския регион Север-Па дьо Кале

Понякога и Ленинградска област, Република Карелия и Мурманска област (виж също и Източна Европа)Обединените нации определят Северна Европа като:

Дания

Фарьорски острови (Дания)

Естония

Финландия

Оланд (Финландия)

Исландия

Ирландия

Ман

Литва

Латвия

Норвегия

Шпицберген и Ян Майен (Норвегия)

Швеция

Великобритания

Гърнси и Джърси (Великобритания)

Преди 19 век терминът „Северен“ е бил обикновено със значение Северна Европа в смисъл, че включва скандинавсите страни, Европейска Русия, Прибалтийските републики (в това време Лифландия и Курландия) и Гренландия.

В ранната ера когато Европа била доминирана от Средиземноморския регион (т.е. Римската империя) всичко, което не е близо до това море е било Северна Европа включително Германия, Ниската земя (виж Холандия) и Австрия. Това значение е все още употребявано и днес в някой контекст като дискусията за Северния ренесанс.

Сръбска православна църква

Сръбската православна църква (на сръбски: Српска православна црква или Srpska pravoslavna crkva) е православна автокефална поместна църква, включваща около 11 милиона души, начело с патриарх Ириней (интронизиран на 23 януари 2010 г.). Тя включва православните епархии в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Италия и Унгария. Под нейна юрисдикция е и сръбската диаспора в Америка, Западна Европа и Австралия. Въпросът за православната юрисдикция в Северна Македония е предмет на спорове с Македонската православна църква.

Фогт

Фогт (на немски: Vogt; Voigt, Fauth; мн. ч.: Vögte; на латински: advocatus) е държавен чиновник в Централна и Западна Европа през Средновековието, в повечето случаи благородник. Отговаря на френски: bailli; на английски: bailiff или reeve.

Фогтът управлява и съди като наместник на феодалния владетел. Той ръководи съда и трябва да организира и ръководи защитата на страната в случай на война. Неговата територия се нарича Фогтай (Vogtei).

По време на Каролингите фогтът е държавен чиновник, наместник на епископа или на манастирския абат и на светския съд (advocatus ecclesiae).

От 802 г. Карл Велики започва да поставя в графствата фогти в манастирите и в епископските територии. През 11/12 век тази служба става наследствена за висшата аристокрация. С края на Свещената Римска империя на немската нация фогтаите загубват също своето значение.

Централна Европа

Центра̀лна Евро̀па е регион в Европа, разположен между Източна Европа и Западна Европа.

Под Централна Европа обикновено се разбира:

Австрия – 8 308 906 души (2007)

Германия – 82 314 900 души (2006)

Лихтенщайн – 33 717 души (2005)

Полша – 38 518 241 души (2007)

Словакия – 5 455 407 души (2008)

Словения – 2 009 245 души (2007)

Унгария – 10 064 000 души (2007)

Чехия – 10 306 709 души (2007)

Швейцария – 7 507 300 души (2006)

Хърватия – 4 190 669 души (2016)

Румъния – 19 759 968 души (2016)

Южна Африка

Южна Африка е регион на континента Африка и включва държавите:

Ангола

Ботсвана

Есватини

Замбия

Зимбабве

Лесото

Мавриций

Мадагаскар

Малави

Мозамбик

Намибия

ЮАР

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.