Закон

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Закон.
Code Napoleon - Copy in Military Museum - Dresden - Germany
Титулната страница на Наполеоновия кодекс, 1808.

Законът е нормативен акт на компетентен орган на законодателната (държавна) власт.

Той съдържа общи (абстрактни) правила за поведение, насочени към неопределен брой субекти и имащи задължителна сила за тези субекти. Могат да се различат много видове правни норми, но основните видове са следните:

  1. задължаващи;
  2. забраняващи (императивни, повелителни);
  3. оправомощаващи;
  4. даващи права, свободи и привилегии на гражданите и техните организации.

Органът, който приема закони, се нарича с общото понятие "легислатура". Законите се приемат със специални процедурни правила, описани най-често в конституцията или вътрешния акт за организацията и дейността на парламента.

България

В България законите се приемат по усложнена процедура, която е гаранция за приемането на адекватни правни норми, които да уреждат или преуреждат обществените отношения и процеси.

Според сега действащата Конституция на Република България право на законодателна инициатива (т.е. на внасяне на законопроекти за обсъждане в Народното събрание) имат само 2 вида субекти:

Веднъж, след като законопроект е внесен в деловодството на Народното събрание, председателят на парламента определя водеща комисия измежду постоянните комисии на парламента. Критерий за това е предметът на законопроекта – ако например законопроектът касае образователната реформа, водеща комисия ще бъде Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.

След като е определена водеща комисия, е възможно законопроектът да бъде разглеждан и от други комисии, които биха могли да имат интерес от законопроекта. Например за Закона за министерството на вътрешните работи водеща комисия ще бъде Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, но проектозаконът ще бъде разгледан и от Комисията по бюджет и финанси (защото министерството по определение е съвкупността от материални активи и физически лица, назначени по служебно правоотношение в държавната администрация и притежаващи статута на държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител), Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите (защото в законопроекта са посочени начини за ограничаване на свободата на придвижване, както и на други права и привилегии на гражданите и чужденците на територията на Република България) и др.

При разглеждане на законопроекта в комисиите се следва следната процедура: - разглеждане на законопроекта като цяло, - разглеждане на законопроекта по текстове.

Ако законопроекта бъде отхвърлен като цяло, той бива връщан за поправки на вносителя, след което процедурата започва отначало. Ако законопроектът бъде приет като цяло, започва дискусия за отделните текстове. След това комисията излиза с решение, където се посочват текстовете, които комисията подкрепя, внесените предложения за изменения на текстовете и техните вносители, подкрепените от комисията предложения за изменение, както и неподкрепените предложения и текстовете, които комисията не подкрепя. Решението се изчита от председателя на комисията на пленарното заседание, насрочено от Председателския съвет на НС (съставен от председателя на НС, неговите замествици и председателите на парламентарните групи).

След това започват разискванията по законопроекта, като се следва процедурата на чл. 59 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:

"Чл. 59. (1) Гласуването се извършва по следния ред:
  • 1. предложения за отхвърляне;
  • 2. предложения за отлагане на следващо заседание;
  • 3. предложения за заместване;
  • 4. предложения за поправки;
  • 5. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече поправки;
  • 6. предложения за допълнения;
  • 7. основното предложение.
(2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им."

След като законопроектът бъде приет на първо четене (по принцип като цяло), председателят определя дата за второ четене. Тогава той се резглежда по текстове по процедурата на чл. 59. След това законопроектът се гласува и, ако се приеме, се подписва от председателя на НС и се изпраща на президента на Република България.

Президентът има правото да върне законопроекта в НС, без да мотивира това си решение. След като е върнат, законопроектът се приема само с едно четене и президентът е длъжен да издаде указ за публикуване на законопроекта в „Държавен вестник“.

Законопроектът влиза в сила 3 дни, след като е публикуван в „Държавен вестник“, освен ако не е посочено друго в самия законоппроект.

Външни препратки

Водоизместимост

Водоизместимост (на кораб или плавателен съд) – количеството вода, изместено от подводната част на корпуса на кораба (съда). Масата на това количество вода е равна на теглото на целия кораб, независимо от неговия размер, материал и форма, както гласи Архимедовия закон.

Има обемна и масова водоизместимост. Според натоварването на кораба е: стандартна, нормална, пълна, максимална, празна водоизместимост.

При подводниците се дели на подводна водоизместимост и надводна водоизместимост.

Oбемна водоизместимост

водоизместимост, равна на обема на подводната част на кораба (съда) до водолинията.

Масова водоизместимост

водоизместимост, равна на масата на масата на кораба (съда).

Стандартна водоизместимост (standard displacement)

водоизместимост при напълно окомплектован кораб (съд) с екипаж, но без запасите от гориво, смазочни материали и прясна вода в цистерните.

Нормална водоизместимост (normal displacement)

водоизместимост, равна на стандартната водоизместимост плюс половината запаси от гориво, смазочни материали и питейна вода в цистерните.

Пълна водоизместимост (loaded displacement, full load displacement, designated displacement)

водоизместимост, равна на стандартната водоизместимост плюс пълните запаси от гориво, смазочни материали, питейна вода в цистерните и товар.

Максимална водоизместимост

водоизместимост, равна на стандартната водоизместимост плюс максималните запаси от гориво, смазочни материали, питейна вода в цистерните и товар.

Празна водоизместимост (light displacement)

водоизместимост на опразнен кораб (съд), т.е. кораб (съд) без екипаж, гориво, запаси и т.н.

Подводна водоизместимост

водоизместимост на подводница (батискаф) и други подводни съдове в подводно положение. Превишава надводната водоизместимост с масата на водата, поемана при потапяне в главните баластни цистерни.

Надводна водоизместимост

водоизместимост на подводница (батискаф) и други подводни съдове в положении на поверхността на водата преди потапянето или след изплуване.

Газ

Газ е едно от четирите агрегатни състояния на веществото, при което частиците са свързани с много слаби връзки помежду си.

Тези частици може да са молекули, атоми или йони, които се движат свободно и хаотично и запълват равномерно предоставения им обем. Газ (мъжки род – членувано газът, мн. число газовете) в по-тесен смисъл означава вещество над критичната си температура, което не може да се кондензира при каквото и да е налягане. .

Газообразни вещества при температура по-ниска от критичната температура се наричат па̀ри и могат да преминат в течно или твърдо състояние при по-високи налягания. Газовете (и па̀рите) нямат собствен обем и форма, а заемат формата и обема на съда (или пространството) в който (което) се намират. При атмосферно налягане обемът на едно вещество в газообразно състояние е около 1000 пъти по-голям от обема на течността. Ако температурата на газа е значително по-висока от критичната, а налягането – значително по-ниско от критичното за съответния газ, то той се приема за идеален газ.

Де факто

Де факто (лат. de facto) е израз който означава "на практика", "всъщност", "на дело" или фактически. Често се използва за разграничаване от де юре (лат. de jure - по закон), по отношение на закони, управление или техника (като стандартизация), които се възприемат като създадени или развити без официални правила или в противоречие с тях.

По отношение на правна ситуация, де юре означава написаното в закона, а де факто означава какво се случва на практика.

Терминът де факто може да се използва и когато няма съответен закон или стандарт, но има установена практика, дори и да не е универсална.

Десетте Божи заповеди

Десетте Божи заповеди или Десетословие, Декалог (asäret ha-dibrót – „Десетте думи“ или на гр. he dekálogos nomothesia – „от десет думи състоящият се закон“, накратко „декалог“ от гр. δεκα – десет и λoγoς – дума) са еднакво важни в юдаизма и християнството. Те се намират на две места в Библията – (Изход 20, 2 – 17 и Пета книга Моисеева – Второзаконие, 7 – 21) и представляват списък от религиозни и морални заповеди, които Господ Бог Яхве (Йехова) на Синай планина (Хорив) изсред огън, написва на две каменни скрижали и ги предава на пророка Моисей, за да научи на тях израилтяните: „И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст.“ (Изход 31,18).

Доктор

Доктор е образователна и научна степен, която в България се присъжда от научно жури (между 1949 и 2010 г. от Висшата атестационна комисия) за защитен докторантски труд, наречен още дисертация. По силата на промяна в тогава действащия и вече отменен Закон на научните степени и звания, образователната и научна степен доктор до 1995 г. се е наричала кандидат на науките.

Подготовката на такъв труд става чрез обучение, наречено докторантура, а обучаваното лице се нарича докторант. Докторантът се обучава под научното ръководство на хабилитирано лице (доцент, професор, старши научен сътрудник II или I степен, член-кореспондент на БАН).

В България са възприети 3 форми на докторантура – редовна (с продължителност минимум 3 години), задочна (минимум 4 години) и свободна. Редовна и задочна докторантура започват лица, издържали конкурс за докторант по научната специалност и чужд език. В свободна докторантура се записва лице, частично извършило изследователска работа по темата на докторантурата и представило доклад за тази работа, който съответно е разгледан и одобрен от първично научно звено.

В зависимост от научната област по време на докторантурата, докторантът извършва специфичната изследователска работа, заложена в неговия индивидуален план, подготвя се теоретично в областите, залегнали в същия план, явява се на докторантски изпит по научната специалност и разработва дисертационния си труд.

Докторантският труд се разглежда в научната организация, което се нарича „вътрешна защита“ и при положителна оценка се насочва към публична защита пред научното жури. До месец преди защитата, рецензиите и становищата от членовете на научното жури се публикуват на сайта на научната организация.

Правилната употреба на степента е „доктор по ... (научно направление)“, например „доктор по икономика/математика“ и т.н. Съкратено степента се изписва като „д-р“.

Доктор на науките е научна степен, която в България също се присъжда от научно жури (до 2010 г. от ВАК) за защитена докторска дисертация. По-рано е била задължителна за получаването на научната степен професор на учените, но според действащия Закон за развитие на академичния състав това изискване е отпаднало. Най-често дисертационният труд е резултат от самостоятелна подготовка на дисертанта. Процедурата в общи линии съответства на описаната по-горе процедура за подготовка и защита на дисертация за степен „доктор“.

Точната употреба на степента е „доктор на ...(философските/биологическите/историческите/икономическите/др.)“. Съкращението на степента предшества името на удостоения и се състои от началните букви на думите в израза (съответно за тези примери: д.ф.н., д.б.н., д.и.н. и д.ик.н.).

Доктор хонорис кауза (или почетен доктор) е почетно звание, което в България се присъжда от висше училище за заслуги към развитието на науката и висшето образование на български и чуждестранни граждани. Носителите на званието имат право ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило званието.

Енергия

Енергията (на старогръцки: ἐνέργεια – активност, работа) е скаларна физична величина, която характеризира способността на дадена система да променя състоянието на заобикалящата я среда или да извършва работа. Често се среща опростената дефиниция, че енергията на дадена система е способността ѝ да върши работа. Тази опростена дефиниция е удобна в класическата механика. Енергията е величина, която може да бъде приписана на всяка частица, предмет или система от тела. Съществуват различни форми на енергия, които често носят името на съответната сила.

Немският физик Херман фон Хелмхолц установява, че всички форми на енергия са еквивалентни и само се превръщат една в друга. При всички тези трансформации цялата енергия остава непроменена. Енергията не може да бъде създавана или унищожавана. Този принцип е известен като Закон за запазване на енергията, валиден е за всяка изолирана система и е директно следствие от това, че физичните закони не се променят с времето. Възможно е обаче енергията да зависи от отправната система.

Мерната единица в SI е джаул, но в някои други системи се ползват киловатчас или килокалория.

Закон за защита на държавата

Законът за защита на държавата (ЗЗД) е изключителен наказателен закон в България, който е бил в сила от януари 1924 до октомври 1944 г. Гласуван е от 21 Обикновено Народно събрание на 4 януари 1924 г., влязал в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. Изменян и допълван четири пъти чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД).

Кмет

Кметът е местен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

Той ръководи изпълнителната дейност в рамките на общината. Кметът е орган на изпълнителната власт, а не на местното самоуправление (Общинския съвет), олицетворение на принципа на децентрализацията – прехвърляне на правомощия от центъра към органите по места по силата на закон.В световен мащаб съществуват разнообразни местни обичаи и закони за правомощията и отговорностите на кмета, както и за начина, по който той бива избран. Нарича се още градоначалник.

Конституция

Конституцията (или основен закон) е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат.

Значението на термина конституция се е променяло (развивало) през вековете.

Конституция се нарича основният закон на държавата, който установява принципите на управление – формата, структурата и процедурите на държавните и местните органи, икономиката и обществото и отношенията между държавата и гражданите. В този (формален) смисъл всяка държава има конституция. Поначало тези принципи са подредени в писмен документ.

Систематизирано и обобщено може да се каже, че конституцията:

е систематизирана съвкупност от правни норми, имащи най-висок ранг;

регулира основния правов ред в държавата относно нейната форма, структура и организация;

установява и урежда отношението „държава-гражданин“.

е създадена на основата на общественото съгласие и по особен ред.Конституцията е правно нормативно произнасяне с най-висока сила по основните ценности и по основните принципи за упражняването на властта в държавата.

Материалното понятие за конституция посочва двата задължителни елемента на конституцията – разделение на властите и гаранция на правата на гражданите. Това съвременно разбиране се изгражда едва от края на 18 век с движението за конституционализъм.

Конституциите могат да се отнасят до различни типове политическо организиране – както на наднационално ниво (Европейски съюз), така и на федерално (САЩ), на държавно, на щатско ниво (Конституция на Масачузетс) или на други вътренационални нива.

Понякога, особено в англоезичния свят, където липсват по-подходящи думи, се говори за „конституция“ на търговски обединения, корпорации, доброволчески асоциации.

Маса

Масата е скаларна физична величина, една от основните във физиката. Първоначално тя характеризира количеството вещество в едно тяло, което е мярка на способността на това тяло да оказва съпротива на приложена сила (инертна маса) или свойството му на гравитационно въздействие върху друго тяло (гравитационна маса или тегло). Тя е основно понятие в класическата механика и е тясно свързана с понятията импулс и енергия. Масата е общо свойство на всички тела, всяко макро тяло има маса. Колкото повече вещество се съдържа в едно тяло, толкова неговата маса е по-голяма.

Съвременната физика има малко по-различно понятие за маса. В класическата механика масата на системата е равна на сумата от масите на съставящите я тела. В релативистката механика масата не е адитивна физична величина, тоест масата на системата в общия случай не е равна на аритметичната сума на масите на компонентите, защото включва в себе си както енергията на свързване, така и енергията на движението на частиците една спрямо друга.

Масата като научен термин е въведена от Исак Нютон като мярка на количеството материя. В книгата си „Математически принципи на натуралната философия“ (1687 г.) Нютон определя „количеството материя“ във физическото тяло като продукт на неговата плътност и обем. Освен това той посочва, че в същия смисъл трябва да се използва термина маса и показва, че теглото е пропорционално на масата.

Нютон всъщност използва само две концепции за маса – като мярка за инерцията и като източник за силата на тежестта. Тълкуването ѝ като мярка за количеството материя е по-скоро нагледна илюстрация и това тълкуване е критикувано още в 19 век като нефизично и безсмислено.

Дълго време за един от основните закони на природата е смятан закона за запазване на масата. Въпреки това в 20 век става ясно, че този закон е ограничена версия или ограничен вариант на закона за запазване на енергията и при отделни обстоятелства не е спазен (например в квантовата механика и специалната теория на относителността).

Национален статистически институт (България)

Националният статистически институт на Република България (съкратено НСИ) се занимава с набиране, обработване и предоставяне на точна информация за цялостното социално и икономическо състояние и развитие на България. Приравнен е на държавна агенция, пряко подчинена на Министерския съвет.

Националния статистически институт е част от Националната статистическа система на България (заедно с органите на статистиката и Българска народна банка), както и на Европейската статистическа система начело със статистическата служба на Европейския съюз, известна като Евростат.

Плебеи

Плебеи или Плебс (на латински: plebs – множество, народ) са хората, които по времето на римската Република не принадлежат към аристокрацията – патрициите (lat. patres – бащи, предци). Това са предимно селяни земеделци и занаятчии. Не са обаче и роби, които по това време били две трети от римското население.

През 494 пр.н.е. плебеите за първи път се вдигат на протест за повече права (secessio plebis). През 449 пр.н.е. за втори път се стига до вълнения на плебса в Рим, а през 445 пр.н.е. им се дава правото да се женят за патриции (lex Canuleia). Вследствие на това плебеите изграждат собствени граждански структури (Народно събрание и магистратури, народни трибуни и плебейски едили). Проблемите са обаче окончателно решени едва през 287 пр.н.е.. По това време, произхождащият от плебса римски диктатор Квинт Хортензий, издава закон, според който решенията на Народното събрание важат не само за плебеите, но и за римските граждани (lex Hortensia).

По времето на късната република понятието плебс търпи смислово изменение. То сочи вече само социалната диференциация на съсловията – между сенаторите и конниците. Освен това се прави разлика и между градските (има се предвид само град Рим) плебеи (plebs urbana) и селските – plebs rustica. При това plebs urbana имат особено значение, защото на базата на местоживеенето си имат правото да взимат участие в Народното събрание, а с това – да избират магистратите. Спорно е дали са били истински политически фактор или играчка в ръцете на популярните политици.

Днешното значение на думата плебс е по-скоро негативно и се отнася най-често до „простия народ“, „необразованото мнозинство“.

Предприятие

Предприятие е термин за организация с променливо значение, главно според обхвата и сферата на използване. Често неправилно е заместван от термини като компания, дружество и фирма.

Селище

Сѐлище е географски определимо място (местност), където хора живеят заедно в трайни или временни сгради. По големина то може да има както няколко жилищни постройки при малки селища, така и стотици, и хиляди – при по-големи селища.

Известни са и праисторически пещерни селища в една или съседни пещери. Такова в България е, например, Самуилица северно от село Кунино в община Роман, област Враца.

Сенат

Сенат (лат. senatus, от senex – Съвет на старейшините) е един от висшите държавни органи в древен Рим.

Нито един законопроект не постъпвал за разглеждане в Народното събрание, ако преди това не е бил обсъден от Сената. Но дори закон, приет от народното събрание, влизал в сила, само след одобряването му от Сената. Така Сенатът се явявал контролиращ по отношение на Народното събрание и водел дейността му в исканото от него направление.

Избраните магистрати също се отчитали за дейността си на Сената и по този начин също са зависими от него.

Температура

Температурата (означава се със символа T) (на латински: temperatura – правилно смесване, нормално състояние) е физична величина, характеризираща средната кинетична енергия на частиците от дадена макроскопична система, намираща се в състояние на термодинамично равновесие. Тя е свързана също със субективните усещания за топло и студено, а количествено се измерва с термометри, които могат да бъдат калибрирани да показват температурата в различни температурни скали.

Температурата е физично свойство на материята, което количествено изразява общите понятия за горещо и студено. Предмети с ниска температура са студени, а с различни степени на по-високи температури са по-топли или горещи. Когато пътя за пренос на топлина между тях е отворен, топлината спонтанно тече от тела с по-висока температура към тела с по-ниска температура. Дебитът се увеличава с температурната разлика, а не с топлинна енергия, тя ще се обменя между тела със същата температура, които след това се казва, че са в „топлинно равновесие“. В термодинамичната система, в която ентропията се счита за независима външна контролираща променлива или константа, термодинамичната температура се определя като производната на вътрешната енергия по отношението на ентропията. В един идеален газ, съставните молекули не показват вътрешни възбуждания. Те се движат по първия закон на Нютон за движението, свободно и независимо един от друг, освен по време на сблъсъци, които продължават пренебрежимо кратко време. Температурата на идеален газ е пропорционална на средната транслационна кинетична енергия на молекулите.

Амплитудата на температурните вибрации се увеличава с температурата. Температурата играе важна роля във всички области на природните науки, като физика, геология, химия, атмосферни науки и биология.

В равновесно състояние температурата има еднаква стойност за всички макроскопични части на системата. Ако в системата две тела имат еднаква температура, кинетичната енергия на техните частици не се предава между телата. Ако има разлика между температурите, то определено количество топлина се предава от тялото с по-висока температура към тялото с по-ниска температура, до изравняване на температурите. Това количество топлина се определя от Първия закон на термодинамиката и свойствата на температурата се изучават от раздела термодинамика. Температурата също така играе важна роля в много области на науката като физиката, химията и биологията.

Температурата е едно от основните понятия в областта на термодинамиката. Особено важни в тази област са разликите в температурата между различни части, защото тези различия са движещата сила за топлина, а топлината е пренос на топлинна енергия от места с по-висока температура към места с по-ниска температура.

Топлина

Топлината (или количеството топлина) е физична величина, дефинирана от Първия закон на термодинамиката, който гласи следното:

Изменението на вътрешната енергия на една термодинамична система е равно на извършената върху нея работа и обмененото количество топлина с други термодинамични системи.

Количеството топлина обикновено се бележи с Q и има измерение на енергия (джаул).

където U е вътрешната енергия, а W е работата, извършена от външни сили над термодинамичната система. В диференциална форма той се записва:

.

Много често се прави грешка, като топлината (или количеството топлина) се интерпретира като топлинна енергия на тялото. Защо топлината (или количеството топлина) не е форма на енергията? Защото за топлината, както и за работата, не съществува "закон за запазване на топлината" или "закон за запазване на работата". Най-общо казано, топлината не е енергия, която се предава от термодинамична система с по-висока температура към термодинамична система с по-ниска температура вследствие на температурната разлика. Топлината е мярка за въздействие (или взаимодействието) между две термодинамични системи с различни температури. По тази си характеристика топлината има повече сходни характеристики с физическата величина работа, а не с физическата величина енергия. В историята на физиката топлината първоначално некоректно е била възприемана именно като вид енергия.

Химия

Химията е наука, която изучава състава, структурата и свойствата на веществата (химичните елементи и техните съединения), както и превръщането на едни вещества в други в хода на различни химични реакции. Като природна наука химията изучава строежа на веществото, съставено от атоми, молекули и йони, и обяснява химичните процеси с помощта на понятията енергия и ентропия.

Дяловете на химията се групират според вида на изучаваните вещества или според начина на изследване. Така неорганичната химия изучава неорганичните вещества, органичната химия – органичните съединения, биохимията – веществата и химичните процеси в живите организми, физикохимията – трансформациите на енергията при химичните процеси, аналитичната химия – състава и структурата на веществата. През последните години се обособяват множество специализирани и интердисциплинарни области, като неврохимията – химичното изучаване на нервната система.

Теория на правото
Други въпроси
Система на правото
Юриспруденция
Свързани теми

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.