Загреб

Загреб (на хърватски: Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария[1][2]), е столицата на Хърватия.

През 2005 г. населението му е от 973 667 жители, като в столичната област живеят 1 609 525 души (Загребска, Крапинско-загорска и Сисашко-мославска жупания), разположена по склоновете на планина Медведница (височина 1035 м) и покрай бреговете на река Сава (височина 120 м). Благоприятното географското положение – в северозападната част на Панонския басейн, простиращ се до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони – предоставя възможност за търговски обмен между Централна Европа и Адриатическо море.

Транспортно-търговското местоположение, индустриалната концентрация (металообработване, производство на електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика, дървообработване, кожарска, хартиена промишленост, печатарство и др.) и научноизследователските институти са в основата на икономическия живот на града. Считан е за напреднал град (в Източна Европа), като средните доходи и цените са под нивата на Запад.

В Загреб са разположени централни държавни учреждения – законодателни, съдебни, изпълнителни, парични, отбранителни, здравни, културни, транспортни и др.

Загреб
Zagreb
Знаме
      
Герб
Montage of major Zagreb landmarks
Relief map of Croatia
45.8° с. ш. 15.95° и. д.
Загреб
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
Жупания Загребска жупания
Площ 641 km²
Надм. височина 158 m
Население 802,588 души (2018)
1,25 души/km²
Основаване 1094 г.
Пощенски код 10 000
Телефонен код +385 1
МПС код ZG
Часова зона UTC+1
Официален сайт zagreb.hr

История

Макар че има следи от обитаване на територията на днешния град още от неолита, включително римския град Андаутония, с днешното си име Загреб е споменат за пръв път през 1094 г. Тогава унгарският крал Ласло I основава епископство на хълма Каптол. На съседния хълм Градец се развива отделна светска общност. Заселниците са тежко засегнати от монголското нашествие през 1242 г., но след оттеглянето им крал Бела IV обявява Градец за свободен град с цел да привлече чужди занаятчии.

През 14 и 15 век тези 2 общини активно се съревновават, икономически и политически. Епископството отлъчва Градец, който в отговор изгаря Каптол. Те си сътрудничат само при важни търговски начинания, като организирането на панаири. Тези средновековни общини – Градец и Каптол, в крайна сметка се сливат в град Загреб в началото на 17 век. Днес те са културният център на града. Каптолското епископство е преобразувано в Загребска архиепископия.

Построяването на железница (1860) дава възможност на старите предградия, които дотогава не представляват едно цяло, постепенно да се слеят в Долни град, характерен с ортогоналната си планировка. През австро-унгарския период градът е наричан с немското име Аграм. От 1868 г. провинция Хърватия и Славония получава автономия във вътрешните си дела, а в Загреб е седалището на управителя на провинцията с титлата бан, хърватското народно събрание (Сабор) и местното правителство, което име три министерства: на вътрешните работи, на правосъдието и отдел за вероизповедение и образование[3]. Сборникът „Български народни песни“ на братя Миладинови е издаден в Загреб през 1861 г.

След Втората световна война на Югославия са предадени 9 от българските самолети ДАР-9 Синигер. Като в музея в Загреб се съхранява последния останал представител от тях.

Между световните войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река Сава, както и жилищни квартали на средната класа по южните склонове на Медведница. След Втората световна война са построени нови квартали между железопътната линия и Сава, последвани в средата на 1950-те години от нови жилищни райони южно от реката, създавайки така наречения Нови Загреб. Градът се разраства също и на запад и на изток, поглъщайки села като Дубрава, Подсусед, Ярун, Блато и др. Урбанизирани ивици свързват Загреб с близките селища: Сесвете, Запрешич, Самобор, Дуго село и Велика Горица.

Южно от река Сава е построена голяма товарна железопътна гара и международното летище Плесо. Най-голямата промишлена зона Житняк на югоизток е продължение на промишлените зони в източните покрайнини на града, между Сава и района Пригорие. Изграден е околовръстен път през 1977 г.

Култура

Туризъм

Загреб е важен туристически център, не само по отношение на пътниците, пътуващи от останалата част на Европа към Адриатическо море, но и като туристическа дестинация. От края на войната града привлича близо един милион посетители годишно, главно от Австрия, Германия и Италия, а през последните години и много туристи от далечния изток (Южна Корея, Япония, Китай и последните две години от Индия). Той се превърна във важна туристическа дестинация не само в Хърватия, но и в Югоизточна Европа. Има много интересни забележителности и събития, които туристите могат да посетят в Загреб, например, двете статуи на Свети Георги, едната се намира на площад Република Хърватия, а другата на Каменита врата, за която се казва, че образът на Дева Мария е единственото нещо оцеляло при пожара от XVII век. Също така има и арт инсталация, която започва от улица Bogovićeva и представлява умален модел на Слънчевата система. Повечето хора не знаят за какво е предназначена статуята „Приземно Слънце“, а само драскат графити и подписи върху нея, но всъщност Слънцето е в умален мащаб, с много планети, разположени по целия Загреб в мащаб със Слънцето. През годината има и много фестивали и събития, което прави Загреб целогодишна туристическа дестинация.

През 2010 г. над 600 000 туристи[4] са посетили града, с 10% увеличение спрямо 2011 г.[5] През 2012 г. общо 675 707 туристи посетиха града.[6] Рекордният брой на туристите посети Загреб през 2017 г. – 1 286 087, което е с 16% повече в сравнение с предходната година.

Музеи

Многобройните музеи в Загреб отразяват историята, изкуството и културата не само на Загреб и Хърватия, но и на Европа и света. Около тридесет колекции в музеи и галерии съставляват над 3,6 милиона различни експонати, като тази бройка изключва експонатите в църковни и частни колекции.

Икономика

Най-важните отрасли на промишлеността са производството на електрически машини и устройства, както и химическата, фармацевтичната, текстилната, хранително-вкусовата промишленост. Загреб е международен търговски и бизнес център, както и важен транспортен център, разположен на кръстопътя на Централна Европа, Средиземноморието и Югоизточна Европа.[7] Почти всички от най-големите хърватски и централноевропейски компании и конгломерати имат централно управление в града.

Neboder Ilica Zagreb
Офис сграда

Известни личности

Родени в Загреб
Починали в Загреб
Други личности

Побратимени градове

Източници

  1. Загреб. // Яндекс.Словари. Архивиран от оригинала на 21 август 2012. Посетен на 19 август 2012. (на руски)
  2. БСЭ (2 издание)
  3. София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016, с.10 – 11.
  4. www.poslovni.hr
  5. www.kigo.hr
  6. www.mint.hr
  7. www.zagreb.hr

Външни препратки

Анте Чорич

Анте Чорич (на хърватски: Ante Ćorić) е хърватски футболист, полузащитник, който играе за Рома.

Българи в Хърватия

Българите в Хърватия са етническо малцинство в страната. Според преброяването на населението през 2011 година са 350 души. Според самооценка на общността ни гражданите с български произход в бившата югославска република са около 8000 души. Получават статут на национално малцинство през 2002 година.

Загребски триод

Загребският триод e среднобългарски книжовен паметник от началото на XIII век. Ръкописът е постен и цветен триод (триод-пентикостар). Според езиковите особености произхожда от Охридската книжовна школа. Има 196 пергаментни листа. Спада към значимите тита ръкописи. Има много отбелязани тити и тита съчетания в ръкописа, както и съчетания на други знаци, като двойна вария (пиазма) и клазма и апострофос с тита и двойна вария. Тези две съчетания се намират в Богородичната стихира от службата за Велики четвъртък.Ръкописът се съхранява в библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата в Загреб под № IV.d.107.

Загребски университет

Загребският университет (на хърватски: Sveučilište u Zagrebu) е държавен университет в Загреб, Хърватия. Той е най-старият университет в цяла югоизточна Европа и най-големият университет в Хърватия.Според Academic Ranking of World Universities (Arwu), съставян от изследователи на Шанхайския университет, Загребският университет попада сред 500-те най-добри университета в света.От 1874 г. над 200 хиляди студенти са получили бакалавърска степен, повече от 18 хиляди – магистърска степен и повече от 8 хиляди са защитили успешно докторати в Загребския университет.

Кралство Югославия

Кралство Югославия (на сръбски: Краљевина Југославија; на хърватски: Kraljevina Jugoslavija) е име на държава на южнославянски народи в северозападната част на Балканския полуостров, съществувала в периода от 1918 до 1945 г. Тази статия обхваща историята на Югославия от 1918 до 1941 г.

Лука Модрич

Лу̀ка Мо̀дрич (на хърватски: Luka Modrić), роден на 9 септември 1985 г. в Задар, Хърватия) е хърватски футболист и национал. От лятото на 2012 г. е играч на испанският Реал Мадрид.

Майка Тереза

Анеза Гонджа Бояджиу (на албански: Anjezë Gonxhe Bojaxhiu), по-известна с монашеското си име майка Тереза, а от 4 септември 2016 г. – Света Тереза от Калкута, е индийска католическа монахиня и светица от албански произход. Тя е основателка на ордена Мисионери на милосърдието (1950), известен със своята мисионерска и благотворителна дейност сред бедните по света. Обявена е за блажена от папа Йоан Павел II през 2003 г. и за светица от папа Франциск през 2016 г.

Марио Манджукич

Ма̀рио Ма̀нджукич (на хърватски: Mario Mandžukić) е хърватски футболист, нападател. Играе за отбора на Ювентус.

Марцело Брозович

Марцело Брозович (на хърватски: Marcelo Brozović) е хърватски футболист, полузащитник, който играе за италианския Интер.

Матео Ковачич

Матео Ковачич (на сърбохърватски: Mateo Kovačić) е хърватски футболист, национал. Състезава се за английския Челси.

Национален отбор по футбол на Хърватия

Националният отбор по футбол на Хърватия представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Хърватската футболна асоциация.

Хърватия играе за пръв път на световно първенство по футбол през 1998 г. във Франция и достига до третото място, като това е първият голям успех на шахматистите. Класира се и за следващите 2 световни първенства през 2002 и през 2006 г., но отпада след мачовете в групата. През 2018 г. е най-големият успех на Хърватия на световни първенства - финал загубен от Франция, а капитанът на шахматистите Лука Модрич печели наградата за най-добър играч на първенството

При дебюта си на европейски първенства през 1996 г. във Великобритания Хърватия отпада на четвъртфинала от бъдещия шампион Германия. Четвъртфинал играят и през 2008 г., губейки от отбора на Турция, а през 2004 и през 2012 г. отпадат след мачовете в групата. през 2016 Хърватия отново достига до четвъртфинал, но отново отпада от бъдещия шампион Португалия след гол в края на продълженията.

Първа хърватска футболна лига

T-Com Първа хърватска футболна лига (на хърв. T-Com Prva hrvatska nogometna liga, още T-Com Prva HNL или T-Com 1.HNL) е най-високото ниво на националния футболен шампионат на Хърватия. Лигата е основана през 1991 г. За момента шампиони са ставали само 4 клуба - Динамо (Загреб), Хайдук, Загреб и НК Риека. В лигата участват 12 отбора, като 11 и 12-ия изпадат във Втора лига.

Радомирово евангелие

Радомировото евангелие e среднобългарски книжовен паметник от средата на XIII век. Написан е на кирилица и съдържа 182 пергаментови листа. Представлява пълен апракос (изборно богослужебно евангелие). Спада към ръкописите, написани в северната част на Македония. Лист 169а съдържа бележка от преписвача: "Помени мя, Христе. Аз грешни Радомир писах. Велика ми бе тъга на срдци." Този Радомир и едноименният преписвач на Радомировия псалтир явно не са едно и също лице, понеже почерците им значително се различават помежду си.Ръкописът се пази в библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата (ХАЗУ), Загреб под сигнатура III.b.24, сбирка на Миханович.

Сава (река)

Сава (на босненски: Sava; на словенски: Sava; на сръбски: Сава или Sava и на хърватски: Sava) е река в Европа, десен приток на Дунав.

Дълга е 745 километра, а водосборният ѝ басейн е 95 719 квадратни километра. Реката мие бреговете на 4 държави: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина (очертава северната ѝ граница) и Сърбия.

Сисак

Сисак (на хърватски: Sisak) е град в Хърватия, административен център на Сисашко-мославската жупания. Сисак е с население от 47 768 жители (2011 г.) и обща площ от 422,75 км². Намира се на 100 м н.в. и е разположен на 57 км югоизточно от столицата Загреб при сливането на реките Одра, Сава и Купа.

Търновско евангелие

Търновското евангелие е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата (сигнатура III.a.30) в Загреб.

Частично запазена бележка в края му назовава цар Константин Асен, неговия син Михаил и българския патриарх Игнатий. Това отговаря на дата около 1273 г. Пак според същата бележка книгата била преписана от презвитер (свещеник) Драгия по поръка на йеромонах Максим в "цариград Трнов" (оттам наименованието ѝ).

Писана на смес от пергамент и хартия, тя е най-старият хартиен славянски ръкопис. Съдържа 4-те евангелия, всяко от които започва с плетенична заставка и украсена заглавна буква.

ФК Динамо (Загреб)

ГНК „Динамо“ (Загреб) (на хърватски: Građanski nogometni klub Dinamo Zagreb, Граджански ногометни клуб Динамо Загреб, в превод Граждански футболен клуб Динамо Загреб) е един от най-популярните хърватски футболни отбори. Основан е през 1945 г. в град Загреб. Отборът е наследник на футболния клуб ХАШК (Hrvatski akademski športski klub).

ФК Хайдук (Сплит)

Хърватски футболен клуб Ха̀йдук (на хърватски: Hrvatski nogometni klub Hajduk – Хрватски ногометни клуб Хайдук) е футболен клуб от Сплит, Хърватия.

Основан е на 13 февруари 1911 г. Сред най-успешните футболни клубове в първенството на Югославия и в първенството на Хърватия.

Оригиналните домакински екипи на клуба са бели фланелки със сини гащета и чорапи. Стадион на Хайдук от 1979 г. насам е Полюд с капацитет от 35 000 зрители. Хайдук има много дербита, най-известното от които е с Динамо Загреб, известно още като Вечното дерби.

На 27 май 2011 г. е съобщено, че новият треньор на Хайдук Сплит е бившият български национал Красимир Балъков.

Хърватия

Хърватия (на хърватски: Hrvatska), наричана също и Хърватско, е държава в Югоизточна Европа.

Граничи със Словения и Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На югозапад има излаз на Адриатическо море. Площта ѝ е 56 613 km2, от които 56 500 km2 суша и 113 km2 водна площ.

Хърватия е член на Организацията на обединените нации, Съвета на Европа, НАТО, Световната търговска организация, ЦЕФТА, а от 1 юли 2013 и на Европейския съюз. Хърватската икономика е класифицирана като развиваща се от Международния валутен фонд.

500 000+
100 000+
50 000+
25 000+
10 000+
5000+
На независими държави
На зависими територии
На непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.