Жан-Клод Юнкер

Жан-Клод Ю̀нкер (на люксембургски: Jean-Claude Juncker, люксембургско произношение [ʒ̊ɑːŋ kloːd ˈjʊŋkɐ][1]) е люксембургски политик, председател на Европейската комисия от 1 ноември 2014 г.

Той е министър-председател на Люксембург от 20 януари 1995 г. до 4 декември 2013 г. и председател на Еврогрупата от 1 януари 2005 г. до 21 януари 2013 г. Юнкер е най-дълго управлявалият правителствен ръководител в Европейския съюз – 18 г. 10 мес. 14 дни.

Юнкер е кандидатът на Европейската народна партия, или още спиценкандидат, за президентския пост в Комисията. В изборите за Европейския парламент ЕНП печели 220 от общо 751 места. На 27 юни Европейският съвет прави официална номинация на Юнкер за поста, и той е утвърден от Европейския парламент с 422 гласа от общо подадени 729. Предшественикът му Жозе Мануел Барозо сдава поста на 1 ноември 2014 г. В официално изложените приоритети, Юнкер подчертава създаването на цифровизиран единен пазар, развитието на енергийните връзки в Европейския съюз, договарянето на трансатлантическо търговско споразумение, продължаване на реформите в икономиката и монетарните институции. Обявено е, че социалните въпроси ще бъдат взети предвид, и че ще се търси „планирана (целева) фискална способност“ в Еврозоната, както и че ще се водят преговори за ново споразумение с Великобритания. Юнкер е първият президент на ЕС, който провежда кампания за изборите, което е и съгласувано с новия Договор от Лисабон.

Жан-Клод Юнкер
Jean-Claude Juncker
люксембургски политик
Ioannes Claudius Juncker die 7 Martis 2014

Роден
Реданж, Люксембург

Религия Римокатолическа църква
Политика
Партия Християнска социална народна партия
Европейска комисия
Председател 1 ноември 2014 – ...
Семейство
Съпруга Кристиана Фризинг

Подпис
Jean-Claude Juncker signature
Уебсайт ec.europa.eu

Биография

Жан-Клод Юнкер е роден на 9 декември 1954 г. в градчето Реданж в западната част на страната, но израства в гр. Белво, Югозападен Люксембург. Баща му е работник в черната металургия. Учи известно време в Клерфонтен (дн. квартал на гр. Арлон), Белгия и завършва средното си образование в град Люксембург. След това следва „Право“ в Страсбургския университет, Франция, където получава магистърска степен през 1979 година. През 1980 година Юнкер получава адвокатски права, но никога не практикува професията, а се насочва към политическа дейност.

Политическата си кариера започва рано. През 1974 г. се присъединява към Християнската социална народна партия. През 1984 година, 30-годишен, за пръв път е избран за депутат, като става и министър на труда и делегиран министър по бюджета в правителството на Жак Сантер. От 14 юли 1989 година е министър на финансите в следващия кабинет на Сантер, която длъжност заема до 23 юли 2009 г. След избирането на Ж. Сантер за председател на Европейската комисия през 1995 г., Ж.-К. Юнкер оглавява правителството на Люксембург, като запазва министерските си длъжности. В качеството си на премиер на 2 пъти (през 1997 и 2005 година) председателства Европейския съвет и става първи председател на Еврогрупата (2005 – 2013).

Малко преди изборите през 1989 г. Юнкер е сериозно ранен при пътна катастрофа и прекарва 2 седмици в кома.

Юнкер е несменяем ръководител на правителството на страната в продължение на 18 години, както и финансов министър за 20 години. През юли 2013 г. връчва оставката си от премиерския пост на държавния глава – великия херцог Анри, след шумен медиен скандал, свързан с разкритията за редица нарушения и злоупотреби в разузнавателната служба SREL на страната, продължавали с години.

Flickr - europeanpeoplesparty - EPP Summit 15 December 2005 (17)
Юнкер заедно с Ангела Меркел и Жозе Мануел Барозу, 15 декември 2005 г.

На 27 юни официално е номиниран от Европейския съвет за председател на новата Европейска комисия[2][3], която предстои да бъде сформирана и гласувана.

EPP Congress Madrid - 22 October (22397586971)
Юнкер на конгреса на Европейската народна партия в Мадрид, 22 октомври 2015 г.

На 5 юли 2014 г. Европейският парламент с тайно гласуване избира Юнкер на длъжността председател на Европейската комисия. Встъпва в длъжност през ноември същата година.

Отличия

Почетни докторати

Източници

  1. Произношение на името
  2. Лидерите на ЕС одобриха Юнкер за председател на ЕК, vesti.bg, 27.06.2014
  3. EU backs Juncker to head Commission. // BBC, 27 юни 2014. Посетен на 27 юни 2014.

Външни препратки

Conservative Quarterly

„Conservative Quarterly“ е българско научно списание за политика и култура, с главен редактор Ирена Тодорова. Членове на редакционния съвет на списанието са Калин Янакиев, Огнян Минчев, Мартин Табаков, Горан Стойковски, Иван Стамболов – Сула и Христо Христов.Списанието е създадено в началото на 2015 г. като издание на Института за дясна политика и първият му главен редактор е Петър Николов-Зиков. През 2015 и първата половина на 2016 г. излиза на хартия, но впоследствие става само електронно издание. В средата на 2017 г. след като е назначен за заместник-министър на образованието и науката, Петър Николов се оттегля от поста на главен редактор и на негово място е избрана Ирена Тодорова. От редакционната колегия се оттегля и Нено Димов, който е назначен за министър на екологията. Малко по-късно, списанието става собственост на издателство Сиела и отново започва да излиза на хартия.

Изданието публикува научни разработки по проблеми на политиката, историята и културата. В него се поддържат рубриките: „Анализи“, „Политика“, „История“, „Култура“, „Свят“, „Личности“, „Наследство“, „Християнство“, „Либертарианство“, „Рецензии и отзиви“, и др.Периодичността на Conservative Quarterly е четири книжки годишно (пролет, лято, есен и зима). Всяка от тях съдържа като водещи материали: в рубриката „Свят“ – актуална публична реч на водещ световен политик от десния спектър, и в рубриката „Наследство“ – текст от значим консервативен политически деец или мислител от българската история:

2015, кн.1 – Ангела Меркел, Виктор Орбан и Иван Евстр. Гешов

2015, кн.2 – Дейвид Камерън, Никола Саркози и Марко Балабанов

2015, кн.3 – Тед Круз и Тодор Бурмов

2015, кн.4 – Марко Рубио и Константин Стоилов

2016, кн.1 – Росен Плевнелиев и Тодор Икономов

2016, кн.2 – Тереза Мей, Жан-Клод Юнкер и Иван Вазов

2016, кн.3 – Доналд Тръмп и Стефан ПоповСред авторите на списанието са популярни анализатори като Пламен Павлов, Веселин Методиев, Калин Манолов, Екатерина Михайлова, Андрей Ковачев, Ангел Джамбазки, Милен Радев, Александър Маринов, Андрю Бърнстийн, Милко Палангурски, Тома Биков и др.

Г-7

Групата на седемте, съкратено Г-7 (на френски: Groupe des sept; на английски: Group of Seven) е група от 7 икономически най-големи държави – Великобритания, Германия (Западна Германия до 1991 г.), Италия, Канада, САЩ, Франция, Япония, които заедно представляват около 65% от БВП в света.

Създадена е от Франция през 1975 г. като Г-6. През 1976 година се присъединява Канада и името се променя на Г-7. През 1997 г. групата става Г-8, като е включена Русия, която е изключена заради кризата в Крим през 2014 г. Европейският съюз също има представител от 1977 г.

Срещите на Г-7 са между правителствените ръководители на държавите участнички, както и между министри – например финансовите министри на държавите се срещат по 4 пъти на година, и председателите на централните банки.

Г-7 (финансови министри)

Г 7 или „Групата на седемте“ (на английски език - G7) е среща на финасовите министри от групата на седемте най-развити индустриални държави. Създадена е през 1976 година, когато Канада се присъединява към групата на шестте най-развити държави: Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания и САЩ.

Финансовите министри на тези държави се срещат няколко пъти в годината, дискутирайки икономически въпроси.

Доналд Тръмп

Доналд Джон Тръмп (на английски: Donald John Trump) е американски бизнес магнат, автор и медийна личност, четиридесет и пети президент на САЩ. Роден е на 14 юни 1946 г. в Куинс, Ню Йорк.

Тръмп е президент и главен изпълнителен директор на „Тръмп Организейшън“; основател на „Тръмп Ентертеймънт Ризортс“ – организация, която ръководи многобройни казина и хотели в целия свят. Eкстравагантният му начин на живот и маниери са го утвърдили като знаменитост – статус, засилващ се от успеха на неговото риалити шоу „Стажантът“ (The Apprentice), където е в ролята на водещ цели 14 сезона (в периода 2004 – 2015).

През септември 2010 г. Доналд Тръмп заявява, че „сериозно обмисля“ възможността да се кандидатира за президент на САЩ за 2012 г. На изборите през 2008 г. той поддържа кандидата на Републиканската партия Джон Маккейн, който губи от съперника си – демократът Барак Обама.

На 16 юни 2015 г. Доналд Тръмп обявява, че се включва в борбата за поста президент на САЩ на президентските избори през 2016 г. След традиционните за САЩ предварителни избори Тръмп е избран за кандидат на Републиканската партия. Негов основен съперник за президентския пост е Хилъри Клинтън.

Става вторият в историята кандидат за поста президент на САЩ от главните партии, който по начало е бил известен преди всичко като бизнесмен (първият е Уендъл Уилки през 1940 г.)На президентските избори на 8 ноември 2016 г. Тръмп печели победата, като си осигурява повече делегати в избирателната колегия, въпреки че получава по-малко гласове сред населението от кандидата на Демократическата партия Хилъри Клинтън. Това е четвъртият подобен случай в историята на САЩ.Тръмп е най-възрастният от избраните за първи път президенти на САЩ – на 70 години, подобрявайки рекорда на Роналд Рейгън, избран за първи път, когато е 69-годишен.

Еврогрупа

Еврогрупата е групата на министрите на финансите на страните от Еврозоната, събиращи се на ежемесечно неформално съвещание за координиране на тяхната икономическа политика.

Създадена от Европейския съвет през 1997 г., тя фактически изпразва от съдържание Съвета на европейските министри на финансите, чиито заседания се провеждат на следващия ден след заседанията на Еврогрупата, за да утвърдят нейните решения.

Ролята на Еврогрупата се усилва още повече с избирането на неин постоянен председател в лицето на Жан-Клод Юнкер - премиер и министър на финансите на Люксембург, доайен на Европейския съвет от 1 януари 2005 г.

Европейска комисия

Европейската комисия, известна още като Еврокомисия (съкратено ЕК), е изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС). Главната ѝ роля е да определя цели и приоритети за действие, да предлага закони на Парламента и Съвета, да управлява и прилага политиките на ЕС и бюджета, да налага спазването на европейското право (заедно със Съда на ЕС) и да представя ЕС извън Европа. Комисията управлява и ежедневната дейност на Съюза: прилагане на политиките, изпълнение на програмите, разходване на средствата и др.Комисията работи подобно на правителствен кабинет, състоящ се от 28 члена – по един от всяка държава-членка. За членове на ЕК, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава-членка, те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителства. Един от комисарите е и председател на Комисията и се назначава от Европейския съвет, след което заедно с него избира останалите комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на Европейския парламент, който изслушва кандидатите и одобрява цялостния състав. Председател на Комисията е Жан-Клод Юнкер от Люксембург, който започва мандата си на 1 ноември 2014 (комисия Юнкер).

Думата комисия може да се отнася както и за екипа от комисари (тяхното заседание е Колеж на комисарите), така и за самата институция в по-широк смисъл. За да осъществяват работата в различните направления в Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. еврочиновници, разпределени в т.нар. „генерални дирекции“ (ГД) и „служби“, всяка от които отговаря за определена област от политиката и се оглавява от генерален директор, който докладва направо на председателя на Комисията. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата Берлемон в Брюксел, която се е превърнала в символ на Европейската комисия като цяло. Работните езици в институцията са английски, немски и френски.

Европейска народна партия

Европейската народна партия (ЕНП) е европейска политическа партия, основана през 1976 г. от християндемократически партии, макар че по-късно партията увеличава членовете си, включвайки консервативни и други дясноцентристки политически партии.

ЕНП е най-голямата партия в Европейския парламент от 1999 г. Председателят на Европейския съвет и председателят на Европейската комисия са от ЕНП. Много от бащите основатели на Европейския съюз са от партии, които по-късно формират групата на ЕНП. Извън ЕС партията контролира мнозинството в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

ЕНП включва партии като германския Християндемократически съюз (ХДС), френските Републиканци (Р), испанската Народна партия (НП), полската Гражданска платформа (ГП), също така има партии членки в почти всички страни от ЕС. Тя няма партиен член от Обединеното кралство, тъй като британската Консервативна партия не е съгласна с федералистките политики на ЕНП и вместо това през 2009 година формира Алианс на консерваторите и реформистите в Европа.

Европейски съюз

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е международна организация, политически и икономически съюз между 28 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз, в сила от 1 декември 2009 г.

През 2012 г. на ЕС е присъдена Нобелова награда за мир, за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и правата на човека в Европа.

Държавите членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други – междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.

В икономически план със своето население от над 510 000 000 души през 2017 г. ЕС е създал приблизително 22% от номиналния световен брутен продукт.

Елжбета Бенковска

Елжбѐта Ева Бенко̀вска, с родово име Моихо (на полски: Elżbieta Ewa Bieńkowska) е полски държавен служител и политик.

В периода 2007 – 2013 година министър на регионалното развитие, сенатор VIII мандат (2011 – 2014), вицепремиер и министър на инфраструктурата и развитието (2013 – 2014), от 2014 година комисар в Европейската комисия (ЕК) председателствана от Жан-Клод Юнкер, с ресор „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятия (МСП)“.

Кирил Домусчиев

Кирил Петров Домусчиев е български бизнесмен и индустриалец, собственик на Лудогорец (Разград).На 27 януари 2012 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Разград“.

Комисия „Юнкер“

Комисията „Юнкер“ е краткото название на действащата от 1 ноември 2014 г. Европейска комисия с мандат до 2019. Неин председател е Жан-Клод Юнкер, а членове са 27 комисари (по един от всяка страна – членка на ЕС, с изключение на Люксембург, чийто представител е Юнкер). Юнкер е избран да наследи Жозе Мануел Барозо през юли 2014.

Тази комисия се отличава от предходните по заявеното от самото начало желание да възвърне доверието на редовите европейци. Дневният ред на комисията за първи път е организиран не само по отделните области на политиките, но и с групирането на отделните комисари в проектни екипи („Project Teams“), като всеки от тях се оглавява от един от заместник-председателите.Комисията Юнкер посочва следните три основни приоритета в работата си:

Заетост, растеж и инвестиции

Цифров единен пазар

Енергиен съюзНаред с тях има и други приоритети, общо 10 на брой, като заявената цел е възстановяване на доверието и доказване, че комисията ще работи по различен начин от предшествениците си

Ксавие Бетел

Ксавие Бетел (на люксембургски: Xavier Bettel) е люксембургски политик, настоящ министър-председател на Люксембург от 4 декември 2013 г.

Министър-председател на Люксембург

Това е списък на министър-председатели на Люксембург от 1959 г.

Председател на Европейската комисия

Председателят на Европейската комисия възглавява изпълнителния орган на властта на Европейския съюз. Председателят контролира цялата изпълнителна власт, нейните членове и европейските граждански институции. Комисията проектира новите закони и разглежда тяхното прилагане на практика в Съюза (опирайки се на бюджета при приемането на решения). Комисията също представлява ЕС в такива организации като Световната търговска организация и Г-7.Председателят формално се назначава от Съвета на Европейския съюз (на практика, Европейския съвет – държавните глави на държавите-членки) през пет години, като кандидадурата му се одобрява от Европейския парламент. Председателят избира другите европейски комисари, заедно със страните-членки на ЕС. До приемането им, те са длъжни да бъдат изслушани пред Европпарламента.Председател на Европейската комисия е Жан-Клод Юнкер, бивш министър-председател на Люксембург от 20 януари 1995 г. до 4 декември 2013 г., утвърден на поста от Европарламента на 15 юли 2014 г.

Председателство на Съвета на ЕС

Председателство на Съвета на ЕС, или кратко европредседателство е временното поемане от страна член на Европейския съюз на отговорността за общите решения на Съвета на Европейския съюз във всички аспекти от неговата работа. То се осъществява от правителството на съответната страна за период от 6 месеца по предварително приет списък на ротационен принцип (виж по-долу). От 2007 г. се въвежда практика на обединението на три поредни председателства в трио или тройка, утвърдено впоследствие в Договора от Лисабон. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма. Във всяка тройка има „стари“ и „нови“ страни членки.

За всяко заседание на някоя от формациите на Съвета постът „председател на Съвета на ЕС“ се поема от ресорния министър на страната-председател. Срещите на върха (т.е. заседанията на Европейския съвет) се председателстват от главата на правителството на страната-председател.

След резултатите от референдума за членството на Великобритания в ЕС през 2016 г., британското правителство се отказва от председателството, което трябва да поеме в периода 1 юли – 31 декември 2017 г. и на 26 юли 2016 г. Съветът на ЕС прави промени в заплануваните председателства, като ги изтегля с шест месеца напред. По този начин председателството на България, планувано за втората половина на 2018 г., се изтегля в първата половина на същата година. На същата среща е приет графикът до 2030 г.

Референдуми за приемане на Европейската конституция

Референдумите за приемане на Европейската конституция са проведени в няколко държави от Европейския съюз.

Във Франция и Нидерландия се гласува „не“ на ратификацията на проекта за конституция, което прави невъзможно влизането му в сила.

Ска Келер

Франциска (Ска) Мария Келер (на немски: Franziska (Ska) Maria Keller) е немски политик. Членка е на Съюз 90/Зелените. Активистка за правата на мигрантите и защитник на световното културно и природно наследство. В периода 2007 – 2009 г. е председател на Партията на зелените във федерална провинция Бранденбург. От 2009 г. е член на Европейския парламент от Европейската зелена партия. Специализира по въпросите на миграцията и отношенията на ЕС с Турция. Заедно с Жозе Бове възглавява списъка на партията на изборите за Европейски парламент през 2014 г. и е кандидат на зелените за поста Председател на Европейската комисия през април същата година.

Федерика Могерини

Федерика Могерини (на италиански: Federica Mogherini) е италиански политик и дипломат. От октомври 2014 година е Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Юнкер

Ю̀нкер е аристократическа титла или военно звание.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.