Жан-Клод Трише

Жан-Клод Трише (на френски: Jean-Claude Trichet) е френски финансист.

Той е роден на 20 декември 1942 година в Лион. Дългогодишен служител на френското министерство на финансите, през 1987 година той става член на Групата на тридесетте. От 1993 до 2003 година е управител на Френската банка, централната банка на Франция. През 2003 година оглавява Европейската централна банка, като мандатът му изтича на 31 октомври 2011 година.

Почетен доктор на Университета за световно и национално стопанство в София (2009)[1].

Жан-Клод Трише
Jean-Claude Trichet
френски финансист
Jean-Claude Trichet1

Роден

Образование Национално училище за администрация
Институт за политически изследвания
Подпис
Trichet signature

Източници

  1. Удостоени с почетни звания на УНСС на сайта на УНСС.
Вим Дойсенберг

Вилем Фредерик Дойсенберг (на нидерландски: Willem Frederik Duisenberg) е нидерландски финансист и политик от Партията на труда.

Той е роден на 9 юли 1935 година в Херенвен, Фризия. През 1973-1977 година е министър на финансите в правителството на Йоп ден Ойл.

От 1982 до 1997 година е председател на Нидерландската банка - централната банка на Нидерландия. Оглавява Европейския паричен институт, преобразуван през 1998 година в Европейска централна банка. Остава на този пост до 2003 година, като играе важна роля при въвеждането на еврото.

Вим Дойсенберг умира на 31 юли 2005 година във Фокон, Южна Франция.

Европейска централна банка

Европейската централна банка (съкратено ЕЦБ) е централната банка на държавите от еврозоната.

Банката е базирана във Франкфурт, най-големия финансов център в еврозоната. Това е определено от Амстердамския договор.

ЕЦБ емитира единната европейска валута – еврото; следи за нормалното функциониране на платежните системи; осъществява паричната политика на Европейския съюз (ЕС) и има правомощия независимо да взема решения относно тази политика; осъществява валутните операции на държавите-членки в съюза и извън него.

Институт за модерна политика

Институтът за модерна политика (ИМП) е независима научноизследователска организация, съгласно Регламент 800/2008 г. на Европейската общност, регистрирана в обществена полза. Включва широк интердисциплинарен екип от юристи, социолози, политолози, общественици и представители на академичните среди с подчертан интерес в областта на доброто управление, конституционализма и парламентаризма, развитието на законодателството и защитата на гражданските права.

Институтът за модерна политика определя като своя обществена мисия осъществяването на:

научни изследвания в областта на правото, социологията, историята и културно-историческото наследство;

разработване на независими анализи, препоръки и предложения по въпроси, свързани с прилагането на принципите на добро управление, конституционализма и парламентаризма и гражданските права и свободи;

активно участие в дебати по важни промени в законодателството;

разработване на нови идеи как да се реализират в пълен обем принципите на добро управление на национално и на местно ниво и предоставянето им на органите на властта.Според обявените си цели мисията на Института за модерна политика е да насърчава плуралистичната обществена дискусия и да предлага иновативни, практически ориентирани препоръки за по-пълно прилагане на принципите на доброто управление, за утвърждаване на ценностите на съвременния конституционализъм и парламентаризъм и защитата на човешките права в България.

Лион

Лион (на френски: Lyon) е третият по население град във Франция и втората по население агломерация след Париж. Намира се в югоизточна Франция и е център на региона Оверн-Рона-Алпи и на департамента Рон. Разположен е в северния край на Ронската низина, при вливането на реките Сона и Рона.

Населението му е около 521 098 души, а на градската агломерация – 2 291 763 души (2015). Градът е известен с кухнята си и често е наричан гастрономическата столица на Франция и света. Старият град на Лион е регистриран в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В Лион е изобретен кинематографа от братята Люмиер.

В Лион са разположени международните щабове на Интерпол, Евронюз и Международната агенция за изследване на рака. В градът е силно развита софтуерната индустрия с фокус върху видео игри. През 2014 г. е на второ място във Франция и 19 в света за иновации. През 2016 г. е на второ място във Франция и на 38 в света в класацията на Mercer за най-добро място за живот.

Марио Драги

Марио Драги (на италиански: Mario Draghi) е италиански финансист.

Роден е на 3 септември 1947 година в Рим.

От 1984 до 1990 година е изпълнителен директор в Световната банка, а през 1991-2001 година - генерален директор в италианското министерство на правосъдието, като участва активно в проведените по онова време реформи на регулациите на финансовите пазари в страната. От 2002 до 2005 година работи в банката „Голдман Сакс“.

От 2006 година е управител на Италианската банка - централната банка на Италия. През 2011 година е избран за председател на Европейската централна банка, считано от 1 ноември 2011 година.

Парижки клуб

Парижкият клуб е неформална междуправителствена организация, отпускащи кредити на държавно ниво. Съставен е от представители на 20-те най-богати държави в света.

Клубът извършва финансови услуги, сред които преструктурирания и опрощаване на външните дългове на нуждаещите се страни. Длъжниците най-често са препоръчвани от Международния валутен фонд, когато останалите възможности за решаване на финансовите задължения са изчерпани.

Първото събиране на Клуба се организира през 1956 г. по идея на Франция за провеждане на консултации и преговори с Аржентина. Оттогава до 2004 г. Клубът е подписал 383 договора по задълженията на 79 държави на обща сума от 427 млд. долара.

Срещите на Клуба са с честота 10 – 11 пъти за календарна година. Те се провеждат в Министерството на финансите на Франция. Технически Клубът се обслужва от секретариат назначен и финансово обезпечен от домакините.

Подобна организация, но на частните кредитори, е Лондонският клуб.

Университет за национално и световно стопанство

Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) е най-големият икономически университет в Република България и Югоизточна Европа. Правоприемник е на Свободния университет за политически и стопански науки, институционализиран със заповед № 2155 от 05.VII.1920 г. на министъра на народното просвещение Това го прави вторият университет, създаден след Освобождението и първият бизнес университет в България.

Възниквайки като частно висше учебно заведение, специализирано в областта на икономическите, политическите и юридическите науки, университетът претърпява няколко значими трансформации. Днес УНСС е държавен университет, в който се изучават икономически, юридически, политически, административни, информационни и социални науки, в 43 бакалавърски и 108 магистърски програми на български и английски език. Това го прави и най-големият икономически университет в Югоизточна Европа.

Университетът издава Алманах, Годишник, Сборник „Научни трудове“, научно списание „Икономически и социални алтернативи“, научно списание „Economic Alternatives“, научно списание „Бизнес и право“ и „Вестник на УНСС“.

Носители на почетното звание „доктор хонорис кауза“ на УНСС са авторитетни личности от Европа и САЩ, сред които проф. Джоузеф Стиглиц, лауреат на Нобелова награда за икономика, Франц Фишлер, еврокомисар по земеделието, проф. Вацлав Клаус, президент на Чешката република, проф. Данута Хюбнер, еврокомисар, проф. Франсис Гъри, генерален директор на Световната организация по интелектуална собственост, Жан-Клод Трише, управител на Европейската централна банка и др.

Емблема на Европейската централна банка  Председател на Европейската централна банка (1 ноември 2003 – 31 октомври 2011)

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.