Естонски език

Естонският език (eesti keel) принадлежи към балто-финската група на угро-финското езиково семейство. Говорен е от около 1 150 000 души. Освен в Естония, значителни естонскоговорещи общности има също в Русия, Швеция, Финландия, Съединените щати и Латвия.

Естонски език
eesti keel
Страна Естония
Регион Източна Европа
Брой говорещи 1 150 000
Писменост латиница
Систематизация по Ethnologue
-Уралски
.-Фински
..→Естонски
Официално положение
Официален в Flag of Estonia.svg Естония
Flag of Europe.svg Европейски съюз
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 et
ISO 639-2 est
ISO 639-3 est
Уикипедия Уикипедия на Естонски език

История

Първите писмени паметници с текстове на естонски датират от 16 век. Съвременният естонски книжовен език се базира на северноестонския книжовен език (16 – 19 век). Наследник на южноестонския книжовен език, съществувал между 17 и 19 век, е езикът въро.

Една от широко разпознаваемите особености на езика е наличието на звука [ɤ], записван с буквата Õ. Този звук е почти еднакъв с българското Ъ [ɤ̞].

Азбука

Съвременната естонската писменост е изградена въз основа на латиницата, като за записването на някои присъщи звукове се използват букви, пригодени с диакритични знаци.

Буква: A B D E F G H I J K L M N O P R S Š Z Ž T U V Õ Ä Ö Ü
МФА: [ɑ] [b̥] [d̥] [e] [f] [ɡ̊] [h] [i] [j] [k] [l] [m] [n] [o] [p] [r] [s] [ʃ] [z] [ʒ] [t] [u] [v] [ɤ] [æ] [ø] [y]
Съответствие:[1] а б д затворено „e“ ф г английско h и ѝ к като в лимон м н като в колие п р с ш* з* ж* т у в ъ силно отворено „е“ немско schön немско über
  • Õ [ъ] не трябва да се бърка с еднаквата по вид Õ (о с тилда) в португалския, където тя обозначава носовия звук [он]. Знакът също така наподобява по облик унгарското Ő [øː] (дълго о-умлаут)
  • F, Š, Z и Ž не са присъщи за естонския език, но въпреки това присъстват в азбуката. Употребяват се основно в заемки и чуждици
  • C, Č, Q, W, X, Y не присъстват в официалния облик на естонската азбука, но се използват за правилното изписване на чужди имена

Източници

  1. Asu 2009, с. 368.
Използвана литература
  • Asu, Eva Liina и др. Estonian. // Journal of the International Phonetic Association 39 (3). 2009. с. 367 – 372.

Външни препратки

P.W.A.

P.W.A. e естонска RAC група, основана през 1988 година като P.V.A. (Perverts Versus Angels). От 1999 година се преименува на P.W.A., което означава Preserve White Aryans, на български – запазете белите арийци. Изпълненията на групата са на английски и естонски език.

Айме Мяеметс

Айме Антонова Мяеметс (на естонски: Aime Mäemets) е естонска и съветска хидробиоложка.

Бети Алвер

Елизабет „Бети“ Алвер (на естонски: Elisabet „Betti“ Alver) (от 1937 г. е Елизабет Талвик, а от 1956 г. Елизабет Лепик) е една от най-известните естонски поетеси. Преводачка е на естонски език на романа на Александър Пушкин „Евгений Онегин“.

Въро

Езикът въро (võro kiil) е смятан по традиция за диалект на естонския.

През последните години получава собствена книжовна форма и е смятан от много изследователи за отделен език.Говори се от около 60 000 души живеещи в Южна Естония. Съвременният литературен въро език може с известна уговорка да се смята за наследник на южноестонския книжовен език, съществувал между 17 и 19 век.

Естонска телевизия

Естонска телевизия (на естонски: Eesti Televisioon, ETV, ЕТВ) е най-големият обществен телевизионен канал в Естония.

Излъчва се от 19 юли 1955 г. и в продължение на десетилетия е единственият канал, чиято програма се изготвя в страната. Целите, които си поставя са да подпомага и разпространява естеонските национални култура и записи, да представя и запазва най-добрите ѝ постижения, взвемайки под внимание интересите на малцинствени групи. Целевата група на канала обхваща всички възрастови групи, а програмата включва образователни, научни и културни програми, както и програми за начина на живот, новинарски емисии, забавни програми и отразяване на спорта. От 1 юли 2007 г. каналът е контролиран от обществената институция „Естонски обществени съобщения“ (Eesti Rahvusringhääling).

Решението за създаването на естонски телевизионен канал е взето през 1953 г. от правителството на Съветския съюз. Програмата на канала е предимно на естонски език, като по време на Съветската окупация включва и материали на руски език. След Перестройката и по време на Пеещата революция ЕТВ дава платформа за представяне на критика срещу съветския режим и призиви за естонска независимост от ред естонски интелектуалци и мислители.

След възстановяването на естонската независимост, телевизионният канал получава конкуренция от новите частни канали ТВ3 (TV3) и Канал 2 (Kanal 2), поради което започва да излъчва реклами. Преустановява излъчването им през 2002 г. Междувременно ЕТВ става член на Европейския съюз за радио и телевизия, а през 2002 г. е домакин на Евровизия.

Естофилия

Естофилията (от гръцки: φίλος – скъп, обичащ) обхваща идеи и дейност на хора, които не са от естонски произход и подкрепят и/или се интересуват от естонския език, естонска литература, естонска култура, естонска история и страната като цяло. Такива хора се наричат естофили. Антонимът на естофилия е естофобия.

Терминът се отнася най-вече за дейността на естофилското движение от края на XVIII и началото на XIX век, когато балтийско-германски учени започват да записват и популяризират естонските култура и език. Това движение играе решителна роля в започването на Естонската ера на пробуждането почти 100 години по-късно, която вследствие води до Естонската декларация на независимост през 1918 г., Естонската война за независимост и основаването на Република Естония.

Култура на Естония

Културата на Естония комбинира местно наследство, представено от уралския език на страната със северноевропейски културни аспекти. Поради историята и географията си естонската култура е повлияна от традициите на народите от съседните земи – финландски, балтийски, славянски и германски – както и от културното развитие в бившите доминирали я страни – Швеция и Русия. Традиционно Естония е област на съперничество между западна и източна Европа на много нива. Пример за това геополитическо наследство е изключителната комбинация от различни национално признати християнски традиции – западни (католическа и протестантска) и източна (православна). Символизмът на границата на изтока и запада в Естония е добре илюстриран на обратната страна на банкнотата от 5 кроони. Както преобладаващите култури в останалите северноевропейски страни, естонската култура може да бъде разглеждана като основана на аскетични реалности на околната среда и традиционни средства за препитание, наследство от относително широко разпространен егалитарианизъм, породен от практически подбуди (вж. „право на свободно придвижване“ и „право на глас“) и идеалите за близост до природата и самодостатъчност.

Мамон (бог)

Мамонът е олицетворение от Новия завет на Библията на материалното богатство и алчносттта. Най-често се персонифицира като божество, а понякога се включва и като един от седемте демона на Баал.

Понякога за евреите, тъй като най-често с олицетворяването на Мамона си служи в евангелския текст Матея, е прелъстител за нарушаването на първата и втората от Десетте Божи заповеди. Възприема се двуяко – и като символа на властта, т.е. на Цезаря или императора (комуто се плащат налозите и който го въвежда в обращение, макар и парите сами по себе си да нямат собственост), и на собственото сребролюбие. В този смисъл според евангелист Матея, Спасителят си служи с алегорията в проповедта на планината:

(Мат. 6:24)

Етимологията на думата в късния латински идва от койне „μαμμωνάς“ – в който е възприет от сирийски и арамейски (семитската лингва франка или езикът на Исус Христос), където значи „богатство, пари“. В същия смисъл е значението на „мамон“ и на иврит в смисъл на пари и/или богатство и/или вещи .

Християните използват името на Мамона в пейоративен смисъл и като описание на лакомията и несправедливата светска печалба. Той е олицетворение на фалшивият бог в Новия Завет (Мат. 6:24; Лука 16:13). Мамонът символизира прекомерния материализъм, трупането на материално богатство, т.е. на парите и алчността, но като негативно обществено явление с пагубно социално влияние.

Мамон е семитска дума за означението на пари или богатство и по-принцип се свързва с Древна Сирия. Няма данни в древносирийският пантеон да е съществувал такъв Бог, а като „фалшиво“ божество е въздигнат и персонализиран от средновековната християнска литература. Тома Аквински метафорично описва греха на сребролюбието като „Мамон“. По този начин и самата дума е преминала и във фински и естонски език – като синоним на парите.

Мъйзакюла

Мъйзакюла (на естонски Mõisaküla) е град и община в област Вилянди, Естония. Придобива статут на град на 1 май 1938 г. Населението му е 1018 души към 1 януари 2008 г., а територията му 2,3 km2. Основен отрасъл в икономиката на града е машиностроенето.

Пярну (област)

Пярну (на естонски: Pärnu maakond, Пярну мааконд) е област в югозападна Естония с площ 4804 кв. км и население 91 667 към 1 януари 2006 г. Административен център е град Пярну. Пярну е най-голямата по площ област в Естония

Талин

Та̀лин (на естонски Tallinn, исторически Reval, Ревель) е столица и най-голям град на Естония. Главен административен център на област Харю. Разположен е на южния бряг на Финския залив на около 80 km от Хелзинкии има площ от 159,2 km². След 1991 г., благодарение на високотехнологичната индустрия и на потока от туристи, Талин се е превърнал в един от най-важните градове за Източна Европа и Прибалтика. Населението наброява около 400 000 души (2004).

Угро-фински народи

Угро-финските народи са общност от няколко народа в Евразия, които говорят угро-фински езици от уралското езиково семейство.

Най-многобройните угро-фински народи са унгарците (13 – 14 милиона), финландците (6 – 7 милиона), естонците (1,1 милиона) и мордовците (744 000). Първите три си имат независими държави.

Някои угро-фински народи имат автономни републики в границите на Руската федерация: карели (Република Карелия), коми (Република Коми), удмурти (Удмуртия), марийци (Марий Ел) и мордовци (Мордовия).

Уикипедия на естонски език

Уикипедия на естонски език (на естонски: Eestikeelne Vikipeedia) е раздел на естонски език в Уикипедия. Проектът започва работа на 24 юли 2002 година. На 25 август 2012 година създава 100 000-та си статия.

Уралски езици

Уралските езици образуват езиково семейство от около 20 езика, говорени от приблизително 20 милиона души. Името на семейството сочи към предполагаемото място на формиране на езиците в близост до планината Урал. Значителен брой говорещи на уралски езици има в Естония, Финландия, Унгария, Норвегия, Румъния, Русия, сръбската провинция Войводина и Швеция. Най-говорените уралски езици са естонският, финският и унгарският.

Фински език

Фѝнският езѝк ( suomi, или suomen kieli, още финландски език) е един от основните угро-фински езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство. Той е един от двата официални езика на Финландия (наред с шведския) и е широко употребяван в Карелия. Говори се от около 6 милиона души във Финландия и съседните части на Швеция и Русия.

Финският език спада към угро-финския клон на уралските езици. Той е аглутиниращ и склоняем език, който мени и съществителното, и глагола според ролята им в изречението.

Присъща за финския е езиковата диглосия, т.е. съществуването на две езикови норми – литературна (kirjakieli) и разговорна (puhekieli). Литературната се използва в администрацията, в религията, в художествената литература, в официалните телевизионни емисии, а разговорната – в обществени радио- и телевизионни шоута, в ежедневието, на работното място и в лични писма.

Хендрик Адамсон

Хендрик Адамсон (на испански: Hendrik Adamson, 6 октомври 1891 – 7 март 1946) е естонски поет и педагог.

Хирмусе (река)

Хирмусе (на естонски език: Hirmuse jõgi) е река в Северна Естония, Oбласт Ляяне-Виру, приток на Пуртсе. Дължината ѝ е 21,9 km.

Реката извира от блатите на природен резерват Сиртси. Влива се в Пуртсе при село Хирмусе.

Площта на водосборният басейн на реката е 110,6 km³.

Южноестонски език

Южноестонският език (на естонски: lõunaeesti keel) е език, говорен в миналото в южните части на Естония, както и в части от днешна Латвия и днешна Русия. Днес се говори от малка група хора в Южна Естония, както и в някои населени места в Русия.

Езикът се обособява като самостоятелен през 17 век в тогавашната Шведска Ливония, независимо от северноестонския език, говорен в Шведска Естония, обхващаща територията на днешна Северна Естония.

Първата граматика на южноестонски език е издадена от Йохан Гутслаф през 1648 г.

угърски
пермски
волго-фински
саамски
балто-фински
Следните езици имат статут на официални в
отделни райони, но не са официални езици за ЕС:

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.