Естествознание

Естествознание (също природознание, естествена история на английски: natural history) е област на науката, изучаваща съвкупността на естествените науки, разглеждани като едно цяло.[1] Английският термин „natural history“ е превод на латински: naturalis historia. Значението на термина отначало е обозначавало всичко, свързано с природата (например Плиний Стари е известен с природонаучното си съчинение„ Naturalis historia“ („Естествена история“), което е единственият запазен до днес негов труд), но се е стеснявало постепенно с времето.

Съвременните определения на естествознанието имат най-разнообразен произход и поради това съществуват множество дефиниции. Например естествената история може да се дефинира както като тип наблюдение и неговият обект, така и като целият обем от натрупано знание, практики и умения, при което ударението се поставя повече върху наблюдателя, отколкото върху наблюдавания предмет[2].

Учените, които се занимават с естествена история се наричат натуралисти или естествоизпитатели.

Table of Natural History, Cyclopaedia, Volume 2
Илюстрация към статията „Естествена история“ от Cyclopaedia 1728 г.

История

Естествознанието се появява преди повече от 3000 години. Тогава не е имало разделение на физика, биология, география, а с наука се занимавали философите. С развитието на търговията и мореплаването започва развитието на географията, а с развитието на техниката се отделят физиката и химията. По този начин в по-съвременните разбирания естествознанието е научното изследване на растенията и животните и то предимно чрез наблюдения, а не чрез експерименти и научните резултати се публикуват по-скоро в популярни списания, отколкото в академични издания.[3]

В разбирането на европейците науката съдържа две основни области: хуманитарни науки (включително теология) и природни науки чак до късните десетилетия на 19 век. Природните науки на свой ред се профилират, като естествознанието прилага описателен подход към изучаването на природата, а натурфилософията прилага аналитичен подход. В съвременното разбиране, натурфилософията грубо съответства на съвременните физика и химия, докато естествознанието включва биологичните и геоложките науки. Двата клона са тясно свързани и по време на разцвета на естествознанието през 17 – 18 век, известни учени са допринасяли и в двете области, а докладите им са били четени на професионални събрания като например в Кралското научно дружество или Френската академия на науките – институции, водещи началото си от 17 век.

Естествознанието понякога се развива и с чисто практическа цел, например в случая на Карл Линей, мотивиран от желанието за подобряване на икономиката в Кралство Швеция.[4] По подобен начин индустриалната революция стимулира развитието на геологията поради необходимостта да се анализират скалните страти (слоеве) с оглед намирането на полезни изкопаеми.[5]

В наши дни

Днес естествознанието принадлежи към групата на природните науки и целта му е систематично изследване на всички природни обекти и организми.[6] Това е една много широка област на изследване сред доста по-тясно специализираните други науки. Докато в исторически план естествознанието датира от Античността и средновековния Арабски свят до европейските ренесансови учени, работещи в усамотение и изолация, днес полето на естествознанието е пример за интердисциплинарни научни изследвания и има допирни точки с много от по-специализираните науки. Например геобиологията е пример за такава мултидисциплинарност.

Музеи

Музеите по естествена история играят важна роля за появата на профилиране в професионалните биологични направления и научните изследвания. Особено в началото на 19 век учените започват широко да използват събраните колекции като инструмент за обучение и като основа за морфологични научни изследвания. Някои от най-известните музеи са Американският музей по естествена история в Ню Йорк, музеят по естествена история в Смитсоновия институт в САЩ, Музеят по естествена история в Лондон, Националният музей по естествена история в Париж и др. В България такива музеи са Национален природонаучен музей, музей „Земята и хората“ и др.

Източници

  1. Большая Советская Энциклопедия. Естествознание
  2. Thomas Lowe Fleischner, The Way of Natural History (Trinity University Press, 2011)
  3. Natural History WordNet Search, princeton.edu.
  4. Lisbet Koerner, „Linnaeus: Nature and Nation“, Harvard University Press, 1999.
  5. Barry Barnes and Steven Shapin, „Natural order: historical studies of scientific culture“, Sage Publications, 1979, Beverly Hills, London
  6. Brown, Lesley. The New shorter Oxford English dictionary on historical principles. Oxford [Eng.], Clarendon, 1993. ISBN 0-19-861271-0.

Вижте също

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Естествознание“ и страницата „Natural history“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
Biologia Centrali-Americana

Biologia Centrali-Americana е монументала енциклопедия по естествознание на Мексико и Централна Америка, издадена в периода 1879 – 1915 и написана от водещи учени под редакцията на Фредерик Дюкейн Годман и Осбърт Салвин. Енциклопедията е на английски език и е разделена на 63 тома, описващи 50 263 вида организми, от които 19 263 нови за науката. Съдържа 1677 литографии (повече от 900 от които цветни), изобразяващи 18 587 обекта. Освен ботанически и зоологически знания, енциклопедията включва и няколко тома, посветени на археологията. Днес всичките томове са дигитализирани и достъпни свободно благодарение на Смитсоновия институт.

Encyclopedia of Life

Encyclopedia of Life (EOL) е безплатна онлайн енциклопедия, чието предназначение е да се документират всички 1.9 милиона живи организма известни на науката. Тя обединява информация от съществуващи бази данни и приноси на доброволци. Целта и е да изгради една „безкрайно разширяема“ страница за всеки вид, включително видео, аудио, снимки, графики и текст. В допълнение EOL включва съдържание от Biodiversity Heritage Library, която се занимава с дигитализирането на милиони страници от печатна литература от най-големите библиотеки по Естествознание. Първоначално проектът е подкрепен от обещания за финансиране в размер от 50 милион долара водени от фондация МакАртър и фондация Слоун, които даряват съответно 20 и 5 милиона. Останалата част от сумата е осигурена от музея Фийлд, Харвардски университет, Marine Biological Laboratory, Missouri Botanical Garden и Smithsonian Institution. Първоначално проектът е воден от Джим Едуардс и екип от разработчици воден от Дейвид Патерсън.

Pour le Mérite

Pour le Mérite (на френски: За заслуги) е орден, бивше военно отличие на Кралство Прусия до края на Първата световна война. Неофициално той е бил наричан „Синия Макс“ (на немски: Blauer Max).

Наградата е учредена през 1740 от крал Фридрих Велики, който му дава френско наименование, тъй като по това време френският език е официален в пруския двор. В началото Pour le Mérite се е връчвал и за граждански и за военни заслуги, но през 1810 Фридрих Вилхелм III постановява, че отличието може да бъде присъждано само на военни.

В 1842 година Фридрих Вилхелм IV учредява разновидност на ордена, „Pour le Mérite за наука и изкуство“ (на немски: Pour le Mérite für Wissenschaften und Künste) в три области: естествознание, хуманитарни дисциплини и изобразително изкуство.

Анатомия

Анатомията (на гръцки: ἀνα – „обособявам“, „разделям “и на гръцки: τέμνω – „разрязвам“, „разчленявам“) е общобиологична наука, дял от морфологията и тясно свързана с медицината. Тя изучава макроскопския (видимия с просто око) строеж на организмите. Общото понятие включва анатомия на човека, анатомия на животните (зоотомия) и анатомия на растенията (фитотомия). Анатомията има сходни черти с редица други науки като ембриология, сравнителна анатомия и филогенетика, с които дели общ произход.

В исторически план анатомията може да се характеризира като постоянен процес на развитие на познанието за функционирането на органите и системите в тялото. С течение на времето методите се развиват значително, като в началото техниките са включвали дисекция на трупове или вивисекция на животни, а през края на 20 и началото на 21 век се стига до развитие на индиректно наблюдение с ултразвукови изследвания (диагностична сонография), ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография.

Анатомията е тясно свързана, но отделна дисциплина от патоанатомията, която изучава строежа на органите и системите поразени от определено заболяване.

Българско географско дружество

Българското географско дружество е най-старата съсловна организация на географите в България. Основано е на 9 ноември 1918 г. с пръв председател проф. д-р Анастас Иширков. Седалището му се намира в София, в сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Взаимно училище

Взаимното училище е светско начално училище през периода на българското възраждане, в което се прилага Бел-Ланкастърски метод на обучение. Съгласно този метод някои от по-напредналите ученици обучават част от своите съученици.

Обучението във взаимното училище продължава 2 години и се извършва на говорим български език. Учениците изучават граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.

Издръжката на училищата се поема от местното население.

Първото Взаимно училище е открито от Неофит Рилски в Габрово на 2 януари 1835 г. по инициатива на Васил Априлов. На 1 март 1841 г. просветителят Атанас Иванов (12 февруари 1810 г. – 5 юли 1897 г.) открива и в Стара Загора взаимно българско училище.

Известният просветен и църковен деец Неофит Рилски съставя и първите взаимоучителни таблици на български език, които служат за учебни пособия. В тях се съдържа целият учебен материал, предвиден за децата от взаимните училища.

В този си вид взаимните училища са важен етап в развитието на учебното дело на българските земи през Възраждането. През тях преминават мнозина дейци, които след това играят не малка роля в развитието на просветното дело.

Взаимното училище поставят началото и на новобългарското образование. В това се състои и неговата най-голяма заслуга.

Голям австралийски залив

-33, 130

Големият Австралийски залив (на английски: Great Australian Bight) е широк открит залив, простиращ се по протежение на централната и западната част на южната брегова линия на континентална Австралия.

Енциклопедия

Енциклопедията е вид справочник, съдържащ обобщение на цялата информация от всички области на знанието или от дадена негова област.Енциклопедиите включват набор от тематични статии, които обикновено са подредени по азбучен ред на заглавията и са по-дълги и по-подробни от дефинициите в речниците. Най-общо казано, за разлика от речниковите дефиниции, които се концентрират върху лингвистичната информация за съответния термин, енциклопедичните статии наблягат на фактологичната информация за обекта, означаван от термина.Енциклопедии съществуват от около две хилядолетия, като най-старата запазена е „Естествена история“ (Naturalis Historia) на Плиний Стари (1 век). Съвременните енциклопедии се появяват около 17 век като резултат от развитието на речниците. През следващите столетия се издават множество енциклопедии, като някои включват само един том, а други са многотомни. Някои съвременни енциклопедии са електронни и често са със свободен достъп.

Естествена история

„Естествена история“ (Naturalis Historia) е труд, съставен около 77 г. от Плиний Стари за императора Тит. Приема се за начало на енциклопедизма след въведения универсализъм с „Всеобщата история“ от Полибий.

Тя не е исторически труд, а универсална енциклопедия за природни и създадени от човека предмети и явления. Естествената история е единствената съхранила са до наши дни антична работа на Плиний и може би най-дългият латински текст от класическия античен период.

Естествознание и география

„Естествознание и география“ е илюстровано списание за деца. Издава се в София през 1914 г. Редактор на списанието е Д. Мавров, издател е Ив. Г. Игнатов.Списанието е предназначено за ученици от основните училища и прогимназиите. В него се дават сведения за природата, за Земята и за хората. Представят се художествени описания и картини на известни места в света и в България, разкази за животните, пътешествия, разкази и легенди за природата, природните явления, поминъка, нравите, вярванията, суеверията и общественото устройство на различни народи по света. В списанието се публикуват картини и фотографии на местности, животни, костюми на различни народи, жилища, поминък и стоки, с които търгуват.През 1921 г. в списанието е отпечатана първата научна статия на Иван Батаклиев „Оризовата култура в Татар-Пазарджишкото поле“.

Желю Желев

Желю Митев Желев е български учен (доктор на философските науки), дисидент и политик, държавен глава на България между 1 август 1990 и 22 януари 1997 г.

4-ти и последен председател (президент) на Републиката:

Народна република България (1 август – 15 ноември 1990);

Република България (15 ноември 1990 – 22 януари 1992).

1-ви президент на Република България (22 януари 1992 – 22 януари 1997).

Занзибарски леопард

Занзибарски леопард (Panthera pardus adersi) е хищен бозайник, член на семейство Котки, смятан за подвид на леопарда. Оригиналното му местообитание е остров Унгуджа от островната група Занзибар. През XX век животното е демонизирано и системно унищожавано. Предполага се, че днес леопардът е изчезнал.

Иван Джартазанов

Иван Якимов Джартазанов (1875 – 1942) е учител по естествознание, директор на класическата гимназия „Любен Каравелов“ в Копривщица.

На общо събрание на копривщенските граждани по предложение на Нейко Азманов и други ентусиасти през 1907 година се учредява първото в България „Дружество за залесяване“ и се приема уставът му. За председател е избран уважаваният от всички учител Иван Джартазанов. Той организира не само учениците, но и всички жители на града, които масово се включват в акциите по залесяването в продължение на почти 20 години.

Карел Шкорпил

Карел Шкорпил (на чешки: Karel Škorpil) е чешко-български археолог и музеен деец, академик на БАН (1918), създател (заедно с братята си Херман и Владислав) на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на останките от първата българска столица Плиска. Почетен консул на Чехословакия.

Карл Мьобиус

Карл Август Мьобиус на немски: Karl A.Möbius е немски зоолог, един от основоположниците на екологията, първи директор на Музея по естествознание (на немски: Museum für Naturkunde) в Берлин.

Полска академия на знанията

Полската академия на знанията (на полски: Polska Akademia Umiejętności, PAU; на английски: Polish Academy of Arts and Sciences; на френски: Académie Polonaise des Sciences et des Lettres; на немски: Polnische Akademie der Wissenschaften und Künste) е полска научна организация със статут на дружество. Седалището и се намира в Краков.

Рафаил Попов (археолог)

Проф. Рафаил Петров Попов (Троянски) е български историк, археолог, палеонтолог, спелеолог и музеен деятел.

Шарл Едуар Гийом

Шарл Едуар Гийом (на френски: Charles Édouard Guillaume) е швейцарски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1920 година „за заслуги в точните измервания във физиката – откритие на аномалии в никелови стоманени сплави“.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.