Енциклопедия Британика

„Британска енциклопедия“ или „Енциклопедия Британика“ (на латински, откъдето идва и нейното английско название Encyclopædia Britannica), първоначално публикувана с името Енциклопедия Британика, или Речник на изкуствата и науките, изготвен следвайки нов план (Encyclopædia Britannica, or, A dictionary of arts and sciences, compiled upon a new plan), е най-пълната обща англоезична енциклопедия, която отначало се издава от частната компания Инсайклъпидия Британика инкорпорейтид (Encyclopædia Britannica, Inc.)

Britannica е най-старата англоезична енциклопедия, която продължава да се преиздава[1]. Нейното първо издание е отпечатано между 1768 и 1771 г. в Единбург, Шотландия. И днес тя остава сред най-използваните източници на информация.

От края на ХVІІІ до началото на ХХ век статиите на енциклопедията често се проверяват от най-авторитетните личности в разни дисциплини и дори включват изследвания, предназначени за научна аудитория. Това е периодът, през който Britannica печели днешния си авторитет в англоезичната, както и в световната култура.

По-късно Britannica се премества в САЩ, като неин собственик през 1901 г. става Х. Хупър (Horace Hooper) от Чикаго, който е измежду първите търговци, приложили системата за търговия с книги по пощата. В началото на 1920-те години Britannica изпада в сериозна финансова криза и нейните права на издаване са купени от фирмата „Sheers, Roobeck & Co“, която пък през 1941 г. безвъзмездно ги предава на Чикагския университет.

През март 2012 г. най-старата англоезична енциклопедия, публикувана в продължение на 244 години, се отказва от по-нататъшни печатни издания и преминава напълно в мултимедиен формат[2]. Така 32-томното издание от 2010 г. става последното печатно издание на Britannica.

„Енциклопедия Британика“
Encyclopædia Britannica
„Ново американско издание на Енциклопедия Британика“ от 1899 г.
„Ново американско издание на Енциклопедия Британика“ от 1899 г.
Първо издание 1768 г.
Великобритания (1768 – 1900)
САЩ (1901 – 2010)
Издателство Encyclopædia Britannica, Inc.
Оригинален език английски
ISBN ISBN 1593392923

Източници

  1. Encyclopedias and Dictionaries, Encyclopædia Britannica, 15-то издание, Издателство Encyclopædia Britannica, Inc., 2007, том 18, стр. 257 – 286
  2. След 244 години енциклопедия „Британика“ спря да излиза на хартия

Външни препратки

Вижте също

6 декември

6 декември е 340-ият ден в годината според григорианския календар (341-ви през високосна). Остават 25 дни до края на годината.

Аполодор

Аполодор (на гръцки: Ἀπολλόδωρος ὁ Ἀθηναῖος) е древногръцки писател, филолог и архитект, работил в средата на 2 век пр.н.е., известен преди всичко с трудовете си „Хроника“ (Chronika) и „За боговете“ (Peri theon). Син е на Асклепиад от Атина. Учи при родоския философ Панетий Родоски, както и при Аристарх Самотракийски. Работи в Александрийската библиотека, а след 146 г. пр.н.е. – в Пергамон. Живота си завършва в Атина след 120 г. пр. Хр.Макар да се води автор на „Митологическа библиотека“ (позната и само като „Библиотека“) – единственият пълен древен труд по древногръцка митология, той се датира едва след 61 г. пр.н.е.

Арка

Арка в архитектурата е елемент, който като конструкция представлява дъга, оформяща врата, прозорец и други отвори в стени, както и самостоятелно разположени дъгови декоративни съоръжения – например триумфални арки. Арката е в основата на развитието на свода

Архонт

Архонт (άρχων, мн.ч. άρχοντες) е гръцка дума, която означава приблизително „владетел“. Използвана е като управленска титла за различни постове в различни исторически периоди. По своята форма думата е просто сегашно деятелно причастие в мъжки род на глаголния корен αρχ- управлявам, т.е. управляващ. Същият корен се използва и в производни думи като монарх и йерархия и други.

Вярност

Вярност, също и преданост, лоялност (от английското: loyalty) може да се отнася до вярност в любовта, в обещание или клетва, в службата, към суверен, кралско семейство, държавно управление (Енциклопедия Британика, 11-издание, 1911).

В Християнството това е лоялността към Бога, която предшества и е по-висша, има първенство над лоялността към някого (човек), като християнството отрича дуалната лоялност, в Евангелие от Матей 6:24 Исус казва „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“

Според Джосая Ройс в неговата книга Философия на верността той определя верността като основна ценност и „основно задължение към всички други задължения“.

Енциклопедия

Енциклопедията е вид справочник, съдържащ обобщение на цялата информация от всички области на знанието или от дадена негова област.Енциклопедиите включват набор от тематични статии, които обикновено са подредени по азбучен ред на заглавията и са по-дълги и по-подробни от дефинициите в речниците. Най-общо казано, за разлика от речниковите дефиниции, които се концентрират върху лингвистичната информация за съответния термин, енциклопедичните статии наблягат на фактологичната информация за обекта, означаван от термина.Енциклопедии съществуват от около две хилядолетия, като най-старата запазена е „Естествена история“ (Naturalis Historia) на Плиний Стари (1 век). Съвременните енциклопедии се появяват около 17 век като резултат от развитието на речниците. През следващите столетия се издават множество енциклопедии, като някои включват само един том, а други са многотомни. Някои съвременни енциклопедии са електронни и често са със свободен достъп.

Енциклопедия Британика (11-о издание)

Единадесетото издание на енциклопедия „Британика“ излиза през 1910-1911 година в 29 тома.

Някои от статиите в нея са написани от най-добрите учени по това време и все още представляват интерес за съвременната наука в качеството си на свидетелства на своята епоха.

Понастоящем единадесетото издание е обществено достояние, не подлежи на защитата на авторските права и е публикувано онлайн както самоястоятелно, така и частично в други онлайн енциклопедии и произведения.

Индивидуализъм

Индивидуализмът (на латински: individuum — неделим) е морално гледище, политическа философия, идеология, социален възглед и учение, утвърждаващо индивида, отделната личност като най-висша ценност. Индивидуализмът насърчава преследването на лични цели и желания, независимостта и самоувереността, докато се противопоставя на външните фактори на влияние като: обществото, семейството и всяка друга група или институция.Индивидуализмът поставя индивида в центъра на своето внимание, „с фундаменталната предпоставка, че човешкият индивид е от първостепенно значение в борбата за освобождение“. Класическият либерализъм (включитлно либертарианството), екзистанциализмът и анархизмът (особено индивидуалният анархизъм) са пример за движения, възприемащи човешкия индивид като основна единица за анализ. Индивидуализмът разбира обществените явления като резултат от дейността на различни личности.Използва се също като термин, обозначаващ „качеството да бъдеш индивид; индивидуалност“ свързана с притежаването на „индивидуална характеристика, особеност“. Индивидуализмът като такъв е свързван с артистични и бохемски интереси и начин на живот с наклонност към самоформиране и самооценка, различни от традицията и общоприетите разбирания и начини на поведение. Свързван е също така с хуманистичните философски позиции и етика.

Македония (област)

Македония (на гръцки: Μακεδονία; на македонска литературна норма: Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 67 000 км² и население 4 750 000 души. Разположена е на басейните на реките Бистрица (Алиакмон), Вардар, Струма, Места, Караазмак и отчасти Черни Дрин.

Македонска литературна норма

Македонската литературна норма, назовавана също македонска езикова норма, македонски литературен език или просто македонски език, е официалният език на Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група. Изразената през 1993 г. позиция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (ИБЕ) към Българската академия на науките (БАН) е, че македонската литературна норма е една от трите книжовни норми на българския език (т.нар. македонска писмена норма). В официалните си контакти с представителите на Република Северна Македония държавните органи на Република България не зачитат македонската езикова норма за самостоятелен език. В декларацията от 22 февруари 1999 г. и в договора от 14 февруари 2018 между България и Северна Македония, литературната норма е указана като „македонски език съгласно Конституцията на Република Македония“.Македонският език, без да е кодифициран, е обявен формално за официален на 2 август 1944 г. от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), което тогава заседава нелегално в анексираната от Царство България зона от бившото Кралство Югославия.

Кодифицираната норма на македонските диалекти, утвърдена през периода 1945 – 1950 г., или така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български а-говор.Македонският език е припознат като самостоятелен от Енциклопедия Британика и Езиковата енциклопедия на Кембридж, както и учени от международната общност. В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.

В лингвистиката не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно.

Македонистиката се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова норма. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Северна Македония, от северномакедонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж аусбау-парадигма).

Македонският език се ползва от около 2 млн. души (от които 1 297 981 македонци; 509 926 албанци; останалите – турци, цигани, сърби, бошняци, власи).

Пезаро

Пѐзаро (на италиански: Pesaro) e град и община, административен център на провинция Пезаро и Урбино, в региона Марке, Италия.

Пезаро има 94 197 жители (1 януари 2009 г.) и заема площ от 126 km². Той е важен туристически център на италианската Адрия.

В града се намира родната къща на композитора Джоакино Росини.

През древността e етруски град с името Пизаурум, където е роден поетът Луций Акций (170 пр.н.е. – 90 пр.н.е.).

Град Пезаро, заедно с Равена и още три града, е формирал прочутият в Италия „Равенски Пентаполис“.

Саманиди

Саманиди са ислямска иранска династия от периода (819 – 999 г.), известна с културни и просветителски начинания . При тях процъфтяват занаятите и търговията в Трансоксиана и Хорасан, а Бухара и Самарканд стават културни и ислямски центрове.

Селджуци

Селджуците, среща се и като Селджукски турци са тюркско племе (Kınık), клон на огузите.

Сенат

Сенат (лат. senatus, от senex – Съвет на старейшините) е един от висшите държавни органи в древен Рим.

Нито един законопроект не постъпвал за разглеждане в Народното събрание, ако преди това не е бил обсъден от Сената. Но дори закон, приет от народното събрание, влизал в сила, само след одобряването му от Сената. Така Сенатът се явявал контролиращ по отношение на Народното събрание и водел дейността му в исканото от него направление.

Избраните магистрати също се отчитали за дейността си на Сената и по този начин също са зависими от него.

Тимуриди

Тимуридската империя (на персийски: تیموریان, Timuriyān), самоназоваваща се Гуркани (на персийски: گورکانیان, Gurkāniyān) или накратко тимуриди, е персизирана тюрко-монголска империя на територията на днешните Иран, Афганистан, Ирак, Кавказ и значителни части от Централна Азия, Мала Азия, Индия и Пакистан.

Тимуридите водят началото си от военачалника Тимур Куция, или Тамерлан, който започва серия от военни походи в централна Азия през 1363 година и установява контрол върху Чагатайското ханство. През 1370 той основава своята империя и започва да я укрепва до смъртта си през 1405 година, възприемайки себе си като приемник на Чингис хан. Династията отслабва в средата на 15 век, когато по-голямата част от Персия е завладяна от Ак Коюнлу, а след 1500 г. от сафавидите, които завземат и Месопотамия, Кавказ и източна Анадола. Узбеките на Мохамед Шайбани слагат край на тимуридите през 1507. Един от наследниците на Тимур – Бабур – създава Моголската империя през 1526.

Тиран

Тираните са хора, които притежават абсолютна (неограничена) власт. Думата идва от гръцкото τυραννος ('тюраннос'). Днес думата тиран се използва в смисъл на жесток гонител, диктатор, който потъпква благополучието на своя народ, тъй като някои тирани наистина притежават тези черти. Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Пол Пот, Саддам Хюсеин, Робърт Мугабе и Ким Чен Ир са примери за доскорошни и бивши тирани. Тираните са жестоки владетели, които са изгубили правото да управляват.

Уики

Уики (на английски: wiki) представлява уебсайт, свързан с база знания, който ползва мрежова технология за създаване и организиране на свързани помежду си уеб страници, всяка от които може да бъде посетена и редактирана от потребителите по всяко време, като историята и всички версии на страниците се запазват. За оформлението се използват команди, които са по-интуитивни и по-лесни от съответния маркиращ език на HTML. Сбирка от такива страници също се нарича уики или, по-рядко (и не съвсем правилно), Уики или УикиУикиУеб (транслитерация от WikiWikiWeb).

Понятието „уики“ (на хавайски: бързо) и първоначалната програмна реализация са създадени от Уорд Кънингам в неговия проект WikiWikiWeb през 1995 година. Честото използване на двойния вариант УикиУики идва от там, че в хавайския език редупликацията (повторението) се използва за усилване на значението на думата. Въпреки това, Уики (с главна буква) и Уики Уики Уеб се използват правилно само при назоваване на първоначалното уики-пространство, основано от Уорд Кънингам.

Съществуват много различни системи за организация на съдържание на принципа уики. Подробен списък на различни такива програми може да се намери на Уики Уики Уеб.

Хронология

Хронология (на латински: chronologia; на старогръцки: χρόνος – време и на старогръцки: λογία – логия) е наука за миналото, установяваща точните дати (датиране) на исторически събития и документи. Тя ги подрежда по реда на тяхната последователност.

Изучава също летоброенето и календарите на различните народи. Хронологията може да бъде относителна и абсолютна.

Чубу

Чубу (на японски: 中部地方, Chūbu-chihō) е регион в Япония. Наричан още Централна Япония (на японски: 中部日本), Чубу обхваща девет префектури в централната част на основния японски остров, Хоншу. По официални данни от 2010 година, населението на Чубу е 21 715 822 души, а площта му е 66 786 квадратни километра.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.