Енциклопедия

Енциклопедията е вид справочник, съдържащ обобщение на цялата информация от всички области на знанието или от дадена негова област.[1]

Енциклопедиите включват набор от тематични статии, които обикновено са подредени по азбучен ред на заглавията и са по-дълги и по-подробни от дефинициите в речниците.[2] Най-общо казано, за разлика от речниковите дефиниции, които се концентрират върху лингвистичната информация за съответния термин, енциклопедичните статии наблягат на фактологичната информация за обекта, означаван от термина.[3][4][5][6]

Енциклопедии съществуват от около две хилядолетия, като най-старата запазена е „Естествена история“ (Naturalis Historia) на Плиний Стари (1 век). Съвременните енциклопедии се появяват около 17 век като резултат от развитието на речниците. През следващите столетия се издават множество енциклопедии, като някои включват само един том, а други са многотомни. Някои съвременни енциклопедии са електронни и често са със свободен достъп.

Enyclopedia Britannica International Chinese Edition
Многотомно китайско издание от 2007 година на Енциклопедия Британика

Наименование

Думата „енциклопедия“ се използва за пръв път на койне във формата ἐγκυκλοπαιδεία,[7] която от своя страна произлиза от класически старогръцки – „ἐγκύκλιος παιδεία“.[8] Тази фраза се превежда като „образование в пълен кръг“ или „общо познание“ – „ἐγκύκλιος“ означава „кръгъл“,[9], а „παιδεία“ – „образование, отглеждане на дете“.[10]

Понятие и дело

Понятието за енциклопедист се свързва с всестранно развитата личност (на латински: homo universalis). То се появява през Ренесанса под въздействието на Великите географски открития и опознаването на преди това непознати за западноевропейската цивилизация територии от земната повърхност и в частност на Новия свят. В този смисъл кръгозорът (т.е. кръгът от знания за заобикалящия го свят) на човека от западната цивилизация се разширява неимоверно, подтиквайки го към изучаване на заобикалящата го действителност. От Америка по това време (XVI-XVII век) са пренесени в Стария свят важни земеделски култури – виж Колумбов обмен.

Налагането на този нов тип култура и познание е продиктувано под въздействието на променилото се християнско европейско общество след Реформацията и особено Контрареформацията. В основата на енциклопедията и енциклопедизма, такива каквито ги различаваме и познаваме и днес, е Обществото на Исус. По-голямата част от първите енциклопедисти и съставители на енциклопедията във Франция по времето на класицизма и Просвещението (Дени Дидро, Волтер и др.) са получили образованието си от йезуитите. Особен тласък на това дело дава основателят на Френската академия на „безсмъртните“ – кардинал Ришельо и наследилия го на поста – кардинал Мазарини.

История на енциклопедизма

Енциклопедията във формата, в която я познаваме днес, се появява в XVIII век. Като образец при съставянето ѝ служи речникът. Речникът съдържа само думи и техните дефиниции, даващи на читателя минимална информация, която често не му позволява да разбере значението и смисъла на термина или как понятието се отнася в широкия спектър от знания. За преодоляване на този недостатък, енциклопедията прониква в дълбочината на всеки предмет, правейки прегледни натрупаните знания за него. Енциклопедията често съдържа много географски карти и илюстрации, както и библиография и статистика.

Енциклопедични произведения са съставяни още в периода на Средното царство на Древен Египет (2000 г. пр.н.е.), но едва след 16 век започва използването на термина енциклопедия.

Сводове на знанието са съставяни и в Древен Китай (XII-X век пр.н.е.). В античността за основоположници на енциклопедизма се сочат Демокрит, Аристотел и особено Варон с неговите „Дисциплини“.

Енциклопедиите са популярни в християнския свят през т.нар. ранно средновековие. В западните части на Римската империя, или на територията на Западната Римска империя, пример в това отношение е творчеството на Исидор Севилски, а на изток във Византия – византийския лексикон „Свидас“.

От същинското средновековие в Западна Европа са известни няколко енциклопедични труда:

  1. Огледало (на латински: speculum);
  2. Компендиум (на латински: compendium) и
  3. Сума (на латински: summa, мн.ч. summae),

Те служат за основни учебни пособия на студентите от „низшия“ общообразователен факултет в университетите. Ценен принос към енциклопедизма има доминиканският монах Винсент от Бове (в средата на XIII век) с неговата Bibliotheca Mundi („Световна библиотека“), или „Великото огледало“ (на латински: Speculum maius) – в 80 тома и три части. Преди XIII век всичките тези произведения са на латински, като постепенно възникват речниците за редки думи и изрази.

Огромен тласък енциклопедизмът получава по времето на Ренесанса, а след изобретяването на печатната преса от Йохан Гутенберг през XVI-XVII век се появява и налага и терминът „енциклопедия“ в съвременния смисъл на думата.

Известни енциклопедии са френската Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите, съставена от Дени Дидро и Жан Даламбер през 18 век, английската Енциклопедия Британика, чиито издания продължават и до днес, руският Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон, последван от съветската Большая советская энциклопедия, заменена от Голяма руска енциклопедия. Biologia Centrali-Americana е монументала енциклопедия по естествознание от началото на XX век.

Видове енциклопедии

Най-общо енциклопедиите могат да се разделят на:

По способ на организацията се различават:

  • азбучни – статиите и/или темите са подредени по азбучен ред;
  • йерархически или тематични – информацията е подредена логическо-тематично, разделена по дялове на познанието;
  • азбучно-тематични.

Според субекта или читателската аудитория за която са предназначени, енциклопедиите биват:

  • за специалисти;
  • за широк кръг читатели;
  • за определена категория читатели, например родилки и т.н.

Енциклопедиите могат да бъдат оригинални и преводни. Когато енциклопедичните статии са кратки по обем и предлагат само тълкуване на понятията, изданията се наричат енциклопедични речници.

Електронните енциклопедии позволяват търсене на информация по различен критерий. С постоянно усъвършенствуващия се интерфейс и мултимедийни услуги, те притежават много по-разширени функционални възможности от печатните издания.

Източници

  1. Encyclopedia. // Glossary of Library Terms. Riverside City College, Digital Library/Learning Resource Center. Архив на оригинала от 3 август 2007. Посетен на 17 ноември 2007.
  2. Hartmann, R. R. K. и др. Dictionary of Lexicography. Routledge, 1998. ISBN 0415141435. с. 48. Посетен на 27 юли 2010.
  3. Béjoint, Henri. Modern Lexicography. Oxford University Press, 2000. ISBN 0198299516. с. 30 – 31.
  4. Encyclopaedia. // Encyclopaedia Brittanica. Посетен на 27 юли 2010.
  5. Hartmann, R. R. K. и др. Dictionary of Lexicography. Routledge, 1998. ISBN 0415141435. с. 49. Посетен на 27 юли 2010.
  6. Cowie, Anthony Paul. The Oxford History of English Lexicography, Volume I. Oxford University Press, 2009. ISBN 0415141435. с. 22. Посетен на 17 август 2010.
  7. Liddell, Henry George и др. ἐγκυκλοπαιδεία. // A Greek-English Lexicon. Perseus Digital Library, 2010. Посетен на 27 август 2010.
  8. Quintilian. Institutio Oratoria 1 10.1. // Perseus Digital Library, 2010. Посетен на 27 август 2010.
  9. Liddell, Henry George и др. ἐγκύκλιος. // A Greek-English Lexicon. Perseus Digital Library, 2010. Посетен на 27 август 2010.
  10. Liddell, Henry George и др. παιδεία. // A Greek-English Lexicon. Perseus Digital Library, 2010. Посетен на 27 август 2010.
Encyclopedia of Life

Encyclopedia of Life (EOL) е безплатна онлайн енциклопедия, чието предназначение е да се документират всички 1.9 милиона живи организма известни на науката. Тя обединява информация от съществуващи бази данни и приноси на доброволци. Целта и е да изгради една „безкрайно разширяема“ страница за всеки вид, включително видео, аудио, снимки, графики и текст. В допълнение EOL включва съдържание от Biodiversity Heritage Library, която се занимава с дигитализирането на милиони страници от печатна литература от най-големите библиотеки по Естествознание. Първоначално проектът е подкрепен от обещания за финансиране в размер от 50 милион долара водени от фондация МакАртър и фондация Слоун, които даряват съответно 20 и 5 милиона. Останалата част от сумата е осигурена от музея Фийлд, Харвардски университет, Marine Biological Laboratory, Missouri Botanical Garden и Smithsonian Institution. Първоначално проектът е воден от Джим Едуардс и екип от разработчици воден от Дейвид Патерсън.

Lexikon des Mittelalters

Lexikon des Mittelalters (в превод на български език: Лексикон на средновековието, съкращения: LMA, LexMA) е енциклопедия на немски език съдържаща около 36 хиляди статии посветени на европейското средновековие и свързани с него теми. Обхванатият период се простира от късната античност до края на 15 век. Лексиконът е продукт на около 1000 редактори от 14 страни и 3000 автори. От България участват Иван Дуйчев, Васил Гюзелев, Иван Божилов и други.

Лексиконът обхваща 9 тома плюс показалец. Редакционната работа е завършена през 1977 г. (том 1) до 1999 г. (том 9). Първото издание е на Artemis-Winkler (том 1-6) и LexMA (Мюнхен, том 7-9). Съществуват още книжни издания на Metzler и dtv, както и издание на диск. Онлайн-достъп до лексикона предлага фирмата Brepols.

Глазгоу

Глазгоу (на английски: Glasgow, на галски език Glaschu на разговорен шотландски Glesca или Glasgae, произнася се [ˈglɑːzgəʊ], [ˈglæzgəʊ], за първи път в българска енциклопедия е записан като Глазгов в „Енциклопедия на братя Данчови“ от 1936 г. като германска транскрипция) е най-големият град в Шотландия и третият по численост на населението във Великобритания (след Лондон и Бирмингам). Център е на административната област Глазгоу. Разположен е в западната част на централна Шотландия, на брега на река Клайд на 32 km от нейното устие.

Основан в средата на VI век, през Средновековието Глазгоу е считан за един от важните религиозни и образователни центрове на Шотландия. Индустриалната революция през XVIII век го превръща в един от най-големите промишлени центрове на Великобритания (особено в областта на корабостроенето), а през следващото столетие разцветът на икономиката на града приема такива мащаби, че Глазгоу в тези времена е считан за втория град на Британската империя (след Лондон). В края на XX век, след преживeни години на криза от 1920 до 1970, вследствие на които населението намалява, а жизненият стандарт пада, властите в Глазгоу осъществяват ред програми, които допринасят за културното и икономическо възраждане на града.

Голяма енциклопедия „България“

Голяма енциклопедия „България“ е 12-томно издание на БАН от 2011 г. Съдържа общо 4992 страници с 12 840 статии за лица, обекти и събития свързани с България. Също съдържа над 12 хил. илюстрации, схеми и диаграми.Включва, в прередактиран вид, статиите от предишното, седемтомно издание Енциклопедия „България“, което излиза в продължение на 18 години от 1978 до 1996 г. За разлика от старото издание, томовете от новото издание се печатат наведнъж. Редактирането е завършено на 31 декември 2010 г.; направено е осъвременяване от 31 юли 2011 г. Първият том излиза на 10 ноември 2011 г.

Голяма руска енциклопедия

Голямата руска енциклопедия (Больша́я росси́йская энциклопе́дия, съкр. БРЭ) е руска универсална енциклопедия в процес на издаване.

Излиза от 2004 г. Към 2010 г. са излезли 16 от планираните общо 30 тома на енциклопедията. Издава се от едноименното издателство "Голяма руска енциклопедия", което е правоприемник на издателството "Голяма съветска енциклопедия", издавало Голямата съветска енциклопедия по времето на Съветския съюз.

Издаването на енциклопедията е съгласно Указ № 1156/14 октомври 2002 г. на президента на Руската федерация Владимир Путин. Отговорният редактор за издаването на енциклопедията Сергей Кравец смята, че пълното ѝ издание ще бъде факт през 2013 г. - шест години преди първоначално планирания срок, както и, че Голямата руска енциклопедия ще залегне в основата на предвидения интернет-портал "Знание"..

Енциклопедичен речник Кюстендил

„Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я)“ е енциклопедия на Кюстендилския край, издание на Българската академия на науките. Идеята за създаването му принадлежи на професор Асен Василиев. Излиза от печат през месец декември 1988 г.

Речникът съдържа 3455 статии за природата, историята, икономиката, културата и значимите личности, родени, израснали или свързани с Кюстендилския край, както и 1738 илюстрации с три цветни приложения и една карта.

Териториалното понятие за Кюстендилския край, възприето от съставителите на енциклопедичния речник, обхваща както територията на административната област Кюстендил, така и региона в исторически контекст – крайградската територия на антична Пауталия – Дентелетика, Велбъждското деспотство и Кюстендилския санджак. Това, според съставителите, е исторически коректното териториално разбиране за Кюстендилско, и съответства на обхвата на съдържанието му.

Енциклопедия Британика

„Британска енциклопедия“ или „Енциклопедия Британика“ (на латински, откъдето идва и нейното английско название Encyclopædia Britannica), първоначално публикувана с името Енциклопедия Британика, или Речник на изкуствата и науките, изготвен следвайки нов план (Encyclopædia Britannica, or, A dictionary of arts and sciences, compiled upon a new plan), е най-пълната обща англоезична енциклопедия, която отначало се издава от частната компания Инсайклъпидия Британика инкорпорейтид (Encyclopædia Britannica, Inc.)

Britannica е най-старата англоезична енциклопедия, която продължава да се преиздава. Нейното първо издание е отпечатано между 1768 и 1771 г. в Единбург, Шотландия. И днес тя остава сред най-използваните източници на информация.

От края на ХVІІІ до началото на ХХ век статиите на енциклопедията често се проверяват от най-авторитетните личности в разни дисциплини и дори включват изследвания, предназначени за научна аудитория. Това е периодът, през който Britannica печели днешния си авторитет в англоезичната, както и в световната култура.

По-късно Britannica се премества в САЩ, като неин собственик през 1901 г. става Х. Хупър (Horace Hooper) от Чикаго, който е измежду първите търговци, приложили системата за търговия с книги по пощата. В началото на 1920-те години Britannica изпада в сериозна финансова криза и нейните права на издаване са купени от фирмата „Sheers, Roobeck & Co“, която пък през 1941 г. безвъзмездно ги предава на Чикагския университет.

През март 2012 г. най-старата англоезична енциклопедия, публикувана в продължение на 244 години, се отказва от по-нататъшни печатни издания и преминава напълно в мултимедиен формат. Така 32-томното издание от 2010 г. става последното печатно издание на Britannica.

Енциклопедия на българския театър

„Енциклопедия на българския театър“ е еднотомно издание на секция „История и теория на театъра“ при Института за изкуствознание към Българска академия на науките. Издадена е през 2005 г. През 2008 г. е издадено второ преработено и допълнено издание, което съдържа 530 страници. Печата се от книгоиздателска къща „Труд“, собственост на Медийна група „България“.

Енциклопедия на правото

Енциклопедизмът в правото е отрасъл на правната наука в дореволюционна Русия.

Възниква освен под влияние на енциклопедистите в дореволюционна Франция, но и под натиска на теоретиците на естественото право, които не са юристи нито в съвременния, нито в тогавашния смисъл. Те са философи, поставили правото в центъра на своите изследвания. Потребностите от практически ориентирани правнотеоретични знания още от средновековието, а сетне и през Ренесанса, се удовлетворява напълно едва в края на XIX век, посредством съставянето на универсални юридически енциклопедии и изучаването на университетската дисциплина енциклопедия на правото.

Енциклопедията на правото е естествен стадий в правопознанието, която формулира и въвежда общите правни понятия и има конкретни практически цели. През средновековието правното образование се е изчерпвало с изучаването на римското право, а на запад и на каноническото право. Римското и каноническото право не са взаимно съгласувани и стиковани като правни системи, т.е. те не оформят самостоятелно завършени правни системи, поради което до Просвещението било затруднено развитието на правната мисъл. Тази празнота и липсата на обобщен поглед върху натрупаните правни знания до него момент били запълнени от делото енциклопедистите-юристи във Франция, които били с малки изключения философи по образование. В тази връзка и в исторически контекст, важна е завръзката и взаимовръзката между право→религия→право.

Целта на енциклопедистите-юристи била да представят главните раздели на правопознанието и същевременно да обосноват единството между правното явление и юридическия език. С това свое съдържание енциклопедията на правото формира правния мироглед на поколения юристи насетне. Под натиска на енциклопедията на правото е създадена първата модерна кодификация - Code de Civil. Именно като опозиция на френските естественоправници възниква и Германската историческа школа, допринесла най-вече за развитието на съвременното модерно право.

Енциклопедията на правото го откъсва от средновековната схоластика и издига разума като основание на правото посредством идеята за всеобщата законност.

Встъпвайки в наследството на правния енциклопедизъм, позитивистите през XIX век развиват учението за интелектуалното единство на правните понятия, извеждайки и закрепвайки на преден план доктрината на позитивното право, залегнала в основата на почти всички съвременни законодателства.

Енциклопедия „България“

Енциклопедия „България“ е енциклопедия в седем тома, издание на секция „Българска енциклопедия“ към Българската академия на науките, посветено на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Енциклопедията съдържа статии на историческа, географска, културна тематика, биографични статии за значими български държавници и революционери, политически, обществени, научни, културни, стопански и спортни дейци, статии за съществуващи и исторически населени места и административни единици, за културни и природни забележителности, ендемити и други. За основа при създаването ѝ е използвана излязлата в периода 1963 – 1969 г. Кратка българска енциклопедия.Първоначалният план е енциклопедията да излезе в 6 тома с главен редактор акад. Владимир Георгиев и да съдържа около 20 хиляди статии с над 10 хиляди черно-бели и цветни илюстрации и карти. Впоследствие последният том е разделен на два („С – Ти“, „Тл – Я“), като главен редактор на седмия том е акад. Ангел Балевски.

Сред членовете на главната редакция са акад. Димитър Ангелов, Георги Боков, акад. Кирил Братанов, проф. Живко Гълъбов, акад. Пантелей Зарев, проф. Димитър Косев, чл.-кор. Атанас Стойков, и други.

Километър

Километърът е единица за дължина, равна на 1000 метра. Означава се със символа km (съгласно международната система SI, приета и в България) или с км (допустимо в популярни издания).

Лиценз за свободна документация на ГНУ

Лицензът за свободна документация на ГНУ (на английски: GNU Free Documentation License (GNU FDL) е лиценз за отворено съдържание, създаден от Фондацията за свободен софтуер за проекта ГНУ и първоначално замислен за програмната документация на продуктите, създавани от обществото ГНУ.

Според него копията на основния документ, дори и променени, трябва да се разпространяват при условията на същия лиценз. Разрешава се продажбата на тези копия, но единствено във формат, който позволява по-нататъшна редакция.

Целта на Лиценза за свободна документация е свободното използване и разпространение на знанията. Това е в основата на цялата философия на ГНУ, както и на Уикипедия.

Лицензът е тясно свързан със законите за авторско право в различните държави, според които единствено авторът на дадено интелектуално творение може да разреши ползването, разпространението и/или промяната на това творение. Всяко произведение, публикувано с този лиценз, дава на всеки правото и техническата възможност да ползва, променя и разпространява произведението, стига новите версии да се предлагат със същия лиценз и условия. За Уикипедия това гарантира, че натрупаните знания ще останат достъпни – никой издател не може да откаже да даде правата за промяна и разпространение, защото според лиценза, в този случай самият той губи изключителните права за разпространение.

Лицензът дава правото за разпространение на съдържание, като всеки, който получи съдържанието, получава същото това право:

разпространението/публикуването (с или без търговска цел) може да става единствено, ако всеки купувач/получател получи същите права като търговеца/подателя, тоест:

прикрепено копие на лиценза GNU FDL;

съдържанието в обикновен текстов формат, подходящ за използване и промяна (например в печатните копия на Уикипедия издателите трябва задължително да предоставят свободен достъп до изходния текст, който са използвали, примерно на компакт-диск)

правото той също да го разпространява при тези условия;

ако се правят промени, те трябва да се отбелязват като такива и да са подчинени на същия лиценз.Уикипедия е най-големият проект, използващ този лиценз. Всички, които пишат за свободната енциклопедия, автоматично публикуват своите произведения и при неговите условия.

Македонска енциклопедия

„Македонска енциклопедия“ (на македонска литературна норма: Македонска Енциклопедија), издание на Македонската академия на науките и изкуствата, е първото подобно крупно издание в Република Македония. Издадена е в два тома през 2009 година с финансови средства на правителството на Република Македония. Главен и отговорен редактор на изданието е академик Блаже Ристовски, а освен него в редакцията влизат академиците Илия Васков, Георги Филиповски, Владо Камбовски, Цветан Грозданов, Благой Попов, Гане Тодоровски и проф. д-р Симо Младеновски.

Енциклопедията съдържа близо 9000 статии, като по думите на министър-председателя на Република Македония Никола Груевски „този труд представя македонската визия за националното политическо и културно минало и съвременност и дава обективна и цялостна информация за нас и нашата страна“. Спорното съдържание на енциклопедията предизвиква негативни реакции в България, Гърция, Албания, Косово, Великобритания и САЩ. Част от тиража на енциклопедията е изтеглен, след което енциклопедията е частично преработена. Започва подготовка на ново издание на енциклопедията с главен редактор академик Митко Маджунков.

Македонска литературна норма

Македонската литературна норма, назовавана също македонска езикова норма, македонски литературен език или просто македонски език , е официалният език на Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група. Изразената през 1993 г. позиция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (ИБЕ) към Българската академия на науките (БАН) е, че македонската литературна норма е една от трите книжовни норми на българския език (т.нар. македонска писмена норма). В официалните си контакти с представителите на Република Северна Македония държавните органи на Република България не зачитат македонската езикова норма за самостоятелен език. В декларацията от 22 февруари 1999 г. и в договора от 14 февруари 2018 между България и Северна Македония, литературната норма е указана като „македонски език съгласно Конституцията на Република Македония“.Македонският език, без да е кодифициран, е обявен формално за официален на 2 август 1944 г. от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), което тогава заседава нелегално в анексираната от Царство България зона от бившото Кралство Югославия.

Кодифицираната норма на македонските диалекти, утвърдена през периода 1945 – 1950 г., или така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български а-говор.Македонският език е припознат като самостоятелен от Енциклопедия Британика и Езиковата енциклопедия на Кембридж, както и учени от международната общност. В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.

Македонистиката се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова норма. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Северна Македония, от македонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж аусбау-парадигма).

Македонският език се ползва от около 2 млн. души (от които 1 297 981 македонци; 509 926 албанци; останалите – турци, цигани, сърби, бошняци, власи).

Според международния стандарт ISO-639 официалното име на македонския е Macedonian. Под натиск от страна на Гърция Съветът на Европа е обсъждал, без официално да публикува, решение и препоръка да се използва названието Macedonian (Slav), но поради широка обществена мобилизация в републиката това обсъждане е изоставено и в документите на съвета се използва названието Macedonian language. Друго, понякога срещано, наименование е FYR Macedonian, макар че и то не е подкрепено от никакъв международен акт или стандарт, а е изработено по аналогия с временното име на английски език, с което Северна Македония членува в ООН, а именно the former Yugoslav Republic of Macedonia (бивша югославска република Македония), което неофициално се съкращава като FYROM.

В лингвистиката не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно.

Николай Мичев

Никола̀й Мѝчев Никола̀ев е български географ, доктор на географските науки, професор.

Подполковник

По̀дполковник (във флота: капитан II ранг) в съвременните военни структури е военно звание на старши офицер, между майор и полковник. Съответства на званието lieutenant colonel в останалите армии по света.

Званието се появява в Русия като ранг за длъжността заместник-командир на полка в стрелковите войски в края на 15 – началото на 16 век. В стрелковите полкове като правило подполковниците изпълнявали всички административни функции вместо полковника. През 17 век и началото на 18 век званието и длъжността в Русия се наричали полуполковник, защото подполковникът обикновено освен своите задължения командвал и втората половина на полка – задните редове в строя и резерва (до въвеждането на батальонния строй).

Уики

Уики (на английски: wiki) представлява уебсайт, свързан с база знания, който ползва мрежова технология за създаване и организиране на свързани помежду си уеб страници, всяка от които може да бъде посетена и редактирана от потребителите по всяко време, като историята и всички версии на страниците се запазват. За оформлението се използват команди, които са по-интуитивни и по-лесни от съответния маркиращ език на HTML. Сбирка от такива страници също се нарича уики или, по-рядко (и не съвсем правилно), Уики или УикиУикиУеб (транслитерация от WikiWikiWeb).

Понятието „уики“ (на хавайски: бързо) и първоначалната програмна реализация са създадени от Уорд Кънингам в неговия проект WikiWikiWeb през 1995 година. Честото използване на двойния вариант УикиУики идва от там, че в хавайския език редупликацията (повторението) се използва за усилване на значението на думата. Въпреки това, Уики (с главна буква) и Уики Уики Уеб се използват правилно само при назоваване на първоначалното уики-пространство, основано от Уорд Кънингам.

Съществуват много различни системи за организация на съдържание на принципа уики. Подробен списък на различни такива програми може да се намери на Уики Уики Уеб.

Уикипедия

Уикипедия (на английски: Wikipedia, произнася се [ˌwiˑkiˈpidi.ə] или [ˌwɪki-], както и [-ɐ]) е многоезична, мрежово-базирана енциклопедия със свободно съдържание. Тя е динамичен продукт на сътрудничещи си доброволци от целия свят, позволяваща на всеки човек с достъп до Интернет да участва в редактирането ѝ. Проектът започва на 15 януари 2001 г. като допълнение към Нюпедия, която се съставя от експерти. Понастоящем Уикипедия се управлява от организацията с нестопанска цел Фондация Уикимедия. В Уикипедия има над 20 милиона статии, включително над 200 000 в българоезичната ѝ версия, създадени от над 100 000 доброволци. През годините на своето съществуване Уикипедия завоюва голяма популярност, насърчавайки зараждането на други сродни проекти като Уикиречник, Уикикниги и Уикиновини.

Статиите в Уикипедия често са цитирани както от масмедиите, така и в академичните среди: големите ѝ предимства са нейното свободно разпространение и списване, както и широкият ѝ обхват на теми. Редакторите са насърчавани да се придържат към политиката на „Неутрална гледна точка“, съгласно която основните възгледи по даден проблем се обобщават без опит да се изведе обективна истина. Така или иначе, славата на Уикипедия като достоверен справочник е оспорвана. Отворената ѝ природа позволява вандализъм, неточности, непридържане към приети норми, ниско качество и лично мнение. Уикипедия – в сравнение с традиционните енциклопедии – е критикувана също и за системна пристрастност, предпочитане на консенсуса пред личния авторитет и предполагаема липса на конкретна отговорност за статиите.

Съществуват над 270 разноезични версии на Уикипедия, около 100 от които сравнително активни. Към март 2011 г. англоезичната, немскоезичната, рускоезичната и френскоезичната версии са единствените, разполагащи с над 1 милион статии. Над 100 000 статии имат и 33 други – на: полски, японски, италиански, нидерландски, португалски, испански, шведски, български, китайски, корейски, норвежки (букмол), фински, каталонски, волапюк, румънски, украински, турски, унгарски, чешки, есперанто, датски, индонезийски, словашки, арабски, виетнамски, сръбски, литовски, иврит, малайски, словенски и уарай-уарай.

Съществуват раздели на Уикипедия, написани на мъртви езици (например Уикипедия на латински език и Уикипедия на старобългарски), както и раздели на изкуствени езици (на есперанто, на волапюк, на идо, на интерлингва, на новиал, на окцидентал и на ложбан).

Немската версия е разпространявана и на DVD-ROM, а много от версиите ѝ са дублирани или разклонени на други уеб-сайтове.

Швейцарски исторически лексикон

Швейцарският исторически лексикон (на немски: Historische Lexikon der Schweiz; на френски: Dictionnaire historique de la Suisse; на италиански: Dizionario storico della Svizzera), съкратено HLS, е швейцарски проект, започнат през 1988 г., който представя състоянието на знанието за историята на Швейцария във вид на енциклопедия.

Издателската къща на HLS е Stiftung Historisches Lexikon der Schweiz, която се намира под патронажа на Швейцарската Академия за духовни и социални науки и Швейцарското общество за история. Проектът се финансира от дарения чрез Конфедерация Швейцария. Редакцията наброява около 40 сътрудници, а общо върху проекта работят над 2500 автори. Главен редактор е историкът Марко Жорио.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.