Ендемит

Ендемитите са биологични видове, разпространението на които (ареалът) се ограничава върху определен район – географска област, планина, водоем и т.н, а също така и държава или друга административна единица. Най-богати на ендемични видове са океанските острови (Мадагаскар, Галапагоски о-ви, Канарски о-ви, о-в Света Елена и др.). Видове, на които по-голяма част от популацията се среща на дадена територия, но има и малка част извън тази територия се наричат субендемити. Космополитите, от друга страна, са видове разпространени из цялата Земя.

Биологичното понятие за означаване на екологичното състояние на ендемитните видове се нарича ендемизъм.

Съответно за България съществуват:

  • балкански ендемити – растения или животни, срещащи се единствено на Балканския полуостров;
  • български ендемити – растения или животни, срещащи се единствено в България, напр. Elachista slivenica;
  • локални ендемити – видове с много ограничено разпространение; например родопски ендемит – когато съответния вид се среща само в Родопите, рилски ендемит – вид разпространен само в Рила и т.н.

В хронологичен аспект, ендемитите биват:

  • палеоендемити – останки от някога живели организми върху определен, ограничен район;
  • неоендемити – видове с ограничено разпространение, за които се смята, че са възникнали скоро.
Benny Trapp Pelophylax cerigensis
Карпатоската жаба (Pelophylax cerigensis) е ендемит на Гърция

Заплаха за ендемитите

Някои основни заплахи за тези специални екосистеми са:

Вижте също

Али ботуш (резерват)

Али ботуш е резерват разположен в югозападна България в планината Славянка.

Андреев еуполиботрус

Андреев еуполиботрус (Eupolybothrus andreevi) е вид многоножка локален за България ендемит.

Ареал

Ареалът е територията, населявана от представителите на определен таксон. Този таксон може да бъде от всякакъв ранг (вид, род, семейство и т.н.), така че се говори за ареал на човека, ареал на бозайниците и пр. Ареалът на едни таксони е цялостен, а при други е накъсан от естествени прегради, които индивидите не могат да преодолеят — море, голям океан, пустиня. В границите на ареала си индивидите от един вид живеят в групи, наречени популации.

Видовете с много малък ареал се наричат ендемити, а тези с обширен, често обхващащ почти цялата Земя, ареал — космополити.

Борнейски слон

Борнейският слон (Elephas maximus borneensis) е подвид на Азиатския слон (E. maximus), който е ендемит за остров Борнео, т.е. среща се само тук.

Бяла река (приток на Луда река)

Бяла река (до 1942: Акче хисар) е река в Южна България, област Кърджали, община Крумовград и област Хасково, община Ивайловград, ляв приток на Луда река от басейна на Марица. Дължината ѝ е 69,6 km, която ѝ отрежда 52-ро място сред реките на България. Тя е най-големият приток на Луда река. Отводнява големи части от ридовете Мъгленик, Ирантепе и Сърта в Източните Родопи.

Бяла река извира под името Коджадере на 660 м н.в. от планинския рид Мъгленик в Източните Родопи, на 2,2 km южно от село Черничево, община Крумовград. Първите около 15 km тече в северна посока в дълбока и гъсто залесена долина между рида Ирантепе на запад и Черна планина (северно разклонения на рида Мъгленик) на изток. На 3,6 km североизточно от село Тинтява, община Крумовград прави остър завой на югоизток и долината ѝ става асиметрична – със стръмни десни склонове и полегати леви. В района на село Гугутка има малко долинно разширение, след което долината ѝ отново се стеснява и започват красивите меандри на Бяла река със стръмни скалисти брегове. Те са част от едноимената защитена територия с площ от 1532 ха. След село Долно Луково реката завива на североизток, като меандрите ѝ стават по редки и с по-голям радиус. Северно от село Мандрица долината на реката значително се разширява, при село Одринци завива на изток и на 2,7 km източно от селото се влива отляво в Луда река на 52,5 m н.в.

Реката има широк водосборен басейн с по дълги леви и по-къси десни притоци, като площта му е 594 km2. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

→ Корудере

→ Дермендере

→ Сулджандере

← Мусадере

→ Коджадере

← Сюргюлийско дере

→ Кокарджадере

← Зърненица (Хамбардере)

→ Ечемишка река (Арпадере, най-голям приток)

← Чифликдере

← Чукурска река

← Юруклерска река

→ Сухи дол

← Казълчалдере

→ Кондовска река

→ Костилковска река

→ Козлуджанско дереБяла река е с основно дъждовно подхранване, като максимумът е през февруари, а минимумът – септември. Среден годишен отток при село Долно Луково 7,53 m3/s.

По течението на реката са разположени 7 села:

Област КърджалиОбщина Крумовград – Черничево;Област ХасковоОбщина Ивайловград – Бялградец, Гугутка, Меден бук, Долно Луково, Мандрица, Одринци.Реката е известна е с красотата и чистата си вода и е един от най-незасегнатите от промишлени замърсявания райони в България. През 90-те години на 20 век в нея е открит българският ендемит родопски щипок.

В близкото минало, когато в района през който протича реката е имало поминак и се е развивало земеделие, макар и екстензивно, водите ѝ са се използвали за напояване.

На протежение от 16 km между селата Одринци и Мандрица преминава участък от Републикански път III-598 от Държавната пътна мрежа Ивайловград – Мандрица, а след това нагоре по течението ѝ, до село Меден бук, на протежение от 11,5 km участък от Републикански път III-5908.

Веждата

Веждата e защитена местност в България. Намира се в землището на село Челопек.

Защитената местност е обявена на 21 февруари 2003 г. с цел опазвяне на находище на българския растителен ендемит келереров центрантус (Centranthus kellereri) и на характерния ландшафт, състоящ се от скален венец и сипеи. Има площ от 62,6 хектара.

Горно Къпиново

Горно Къпиново е село в Южна България. То се намира в община Кирково, област Кърджали. Селото отстои на 13 км от общинския център Кирково.

Най-близки градове са: Джебел на 39 км, Момчилград и Златоград на 43 км и областният център Кърджали на 58 км. Селото се намира на 26 км от ГКПП Маказа - Нимфея.

Долно Къпиново

Долно Къпиново е село в Южна България. То се намира в община Кирково, област Кърджали. Селото е на 9 км от общинския център Кирково.

Най-близки градове са: Джебел на 35 км, Златоград и Момчилград на 39 км, Комотини на 46 км, Крумовград на 52 км и областният център Кърджали на 54 км. Селото се намира на 21 км от ГКПП Маказа - Нимфея и на 44 км от ГКПП Златоград - Термес.

Жълт равнец

Жълт равнец или Струмски равнец (на латински: Achillea clypeolata) е многогодишно растение от семейство Сложноцветни. Видът е балкански ендемит.

Каспийски тюлен

Каспийският тюлен (Phoca caspica) е вид от групата на същинските тюлени. Ендемит е за Каспийско море. През зимата, ранната пролет и късната есен тюленът мигрира към северната част на морето, където ледът е по-дебел, особено към устиетата на Волга и Урал, до Волгоград и на до 200 km по течението на Урал. През пролетта той живее на юг. Той е застрашен от изчезване. Един от основните фактори за намаляването на вида е замърсяването на Каспийско море.

Пиринска гъшарка

Пиринска гъшарка или Фердинандова гъшарка (Arabis ferdinandi-coburgii) е многогодишно тревисто растение от семейство кръстоцветни, български ендемит. Вписано е в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие като застрашен вид. Описано е от Йохан Келерер и Франц Зюндерман през 1903 г. и е кръстено в чест на цар Фердинанд I.

Птицечовка

Птицечовката (Ornithorhynchus anatinus) е малък плаващ бозайник. Ендемит на територията на Австралия, като се среща само в източната част на континента. Един от четирите оцелели представителя на разред Еднопроходни, като видовете от този разред са единствените бозайници, които дават потомство, като снасят яйца. Птицечовката е единственият оцелял представител на семейство Птицечовкови (Ornithorhynchidae) и на рода Птицечовки (Ornithorhynchus). Намерени са обаче фосили на близки нейни роднини, като някои от тях са класифицирани в род Птицечовки (Ornithorhynchus). Отровна, снасяща яйца и с човка, тя е смятана за един от най-странните видове бозайници.

Рилска иглика

Рилската иглика (Primula deorum) е вид многогодишно тревисто растение от семейство Игликови, български ендемит и глациален реликт. Вписано е в Червената книга на България, Закона за биологичното разнообразие и Бернската конвенция като уязвим вид.

Родопско лале

Родопско лале (Tulipa rhodopaea) е многогодишен растителен вид от род Лалета, български ендемит, защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на Република България. Открито е от чешкият ботаник Йосиф Веленовски през 1899 година при екскурзия из Родопите.

Славянка

Славянка (до 23 ноември 1951 г. Алиботуш, на гръцки: Όρβηλος, Орвилос) е планина в Югозападна България и Северна Гърция и е част от Рило-Родопския масив.

Таксон

Таксонът (или таксономична единица) е термин, с който се обозначава един организъм или съвкупност от организми. В класификацията на организмите на Карл Линей, на всеки таксон съответства определено таксономична категория, с което се определя мястото му в систематичната йерархия, отразяваща еволюционните връзки.

Докато таксоните са конкретни, реално съществуващи организми (например обикновен бук (Fagus sylvatica), род бук (Fagus), семейство букови (Fagaceae) и т.н.), то таксономичната категория е абстрактно понятие, показващо мястото на таксона в класификационната система. Таксономични категории са "вид", "род", "семейство", "клас" и др. Основната таксономична категория, на която се гради класификацията, е видът.

Таксонът е група организми в класификацията на органите с таксономична единица.

Вид-най-малката таксономична единица в класификацията.

Вид-група индивиди със сходни външни белези и анатомичен строеж с еднакви изисквания към средата и сходно поведение, които могат да се размножават

помеждуси и потомството им е плодородно(може да има свои деца)

Ако даден вид е представен от малък брои индивиди, които живеят заедно в една група, то такъв наричаме Ендемит (витошко лале).

Теменуга

Теменуга (Viola) е род растения от семейство Теменугови. Състои се от около 400-500 вида, разпространени основно в умерения пояс на северното полукълбо. Могат да бъдат намерени също на Хаваите, в Австралазия и в Андите.

Повечето видове са многогодишни тревисти растения, има малко едногодишни, а няколко са дребни храсти. Имат асиметрични цветове с едно голямо долно, две странични и четири горни венчелистчета. При повечето видове цветът на вечелистчетата е лилав, но има сини, жълти, бели и шарени. Цъфтят основно през пролетта и лятото.

Урумово лале

Урумово лале (Tulipa urumoffii) е растителен вид от род Лалета, наречен на името на българския ботаник Иван Урумов. Урумовото лале е български ендемит, защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на Република България. Заплахи за вида представляват безразборното късане на цветовете, изкореняването на луковиците и унищожаването на местностите, в които той вирее.

Широколистна гора

Широколистните гори са биом, характерен с преобладаващи букови и дъбови представители на флората.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.