Емоция

Емоция (на латински: emoveo – „вълнувам се“) е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително (възторженост, радост), така и отрицателно (покруса, скръб), но също така и състояние на безразличие (апатия). Емоцията е процес свързан с вътрешни състояния на организма и има външна наблюдаема страна.

Понятието емоция се използва като синоним на чувство в ежедневието, но от гледна точка на психологията се различава от него.[1] Емоцията е високо интензитетно състояние, на силна краткотрайна възбуда, временно и краткотрайно психическо състояние, а чувството може да бъде продължително, дълготрайно психично субективно-оценъчно отношение към определен обект. Преносно „емоция“ означава дори качество на човек, подобно на „емоционалност“.

Учените Джеймс и Ланге развиват теория, според която емоционалното преживяване е предимно резултат от промени в тялото. Функционалисти като Нико Фрейда и Арминду Фреиташ-Магаляеш твърдят, че емоциите са еволюирали със специфични функции – например, да предпазят човека.

Hannibal Poenaru - Nasty cat ! (by-sa)
Котка, показваща емоция

Характеристики

Валентност (тон)

Всички емоции се характеризират с валентност или тон[2], това означава, че могат да са или положителни (стенически, на старогръцки: σθένος), или отрицателни (астенически, на старогръцки: ἀσθένεια). Количеството на отделните видове отрицателни емоции превишава количеството на положителните емоции няколко пъти. Положителните дават на човек енергия и подсилват неговата воля, докато отрицателните отслабват волята и снижават активността.

Интензивност

Емоциите могат да се различават и по интензивност, наречена още сила. Колкото по-силна е емоцията, толкова по-силно е физиологическото проявление. На интензивността на емоцията във всеки конкретен случай влияят обикновено много фактори. Едни такива фактори са пълноценността и цялостността на централната нервна система и вегетативната нервна система. При хора с нарушения и повреждания на гръбначния мозък се наблюдава снижение на интензивността.

Съдържание

Емоциите биват различни по съдържание, отразяват различни аспекти на предизвикващите ги ситуации. Има десетки различни емоции, като отрицателните са значително повече от положителните. Всеки вид емоция се съпровожда с определена специфична физиологическа реакция. Някои учени в миналото изказват мнение, че емоциите са следствие на физиологическите реакции. Въпреки това тази теория е опровергана експериментално.

Класификация на емоциите

Основни емоции

Emotions - 3
Дигарама на основните емоции

Осемте основни емоции са:

  • Радост – положителна емоция, свързана с вътрешно задоволство, приповдигнато настроение, екзалтация, вълнение и възбуда
  • Страх – негативна емоция, свързана с чувство за заплаха, тревожност
  • Гняв – негативна емоция, може да бъде от слабо раздразнение до силна ярост
  • Тъга – отрицателна емоция, свързана с ниски нива на ентусиазъм, униние
  • Любов – положителна емоция или чувство на привързаност, грижа, привличане и симпатия
  • Отвращение – отрицателна емоция, която се асоциира с нещо нечисто, негодно, или противно
  • Изненада – емоция, която може да бъде както отрицателна, така и положителна и е резултат от преживяването на нещо неочаквано
  • Презрение – негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой

Има основни и комплексни категории, като някои основни емоции могат да бъдат съчетани по някакъв начин за да се образуват сложни емоции. В един от моделите, биха могли да възникнат сложни емоции от културно кондициониране или асоциация, или в съчетание с основните емоции. Алтернативно, аналогично на начина, по който основните цветове се съчетават, основните емоции могат да се слеят така че да формират пълния спектър на човешкото емоционално преживяване. Например гняв и отвращение могат да се слеят преминавайки в презрение.

Робърт Плутчик предлага триизмерен модел, който описва отношенията между емоциите. Този модел е подобен на цветовото колело. Вертикалното измерение представлява интензивност, а кръгът представлява степента на сходство между емоциите. Според него има осем първични (основни) емоции, подредени като четири двойки противоположности. Някои други твърдят, че съществуват мета-емоции, които са всъщност емоции за емоциите.

Някои теоретици (например, Клаус Шерер, 2005) поставят емоциите в по-общата категория на „афективни състояния“, където афективни състояния могат да включват и емоции, свързани с явления като удоволствие и болка, глад или любопитство, настроения, нагласи и черти.

Нервните корелати на омразата са били изследвани с процедурата магнитен резонанс. В този експеримент са сканирани мозъците на хората, докато преглеждат снимки на хора, които мразят. Резултатите показват повишена активност в отделни части на човешкия мозък. Изследователите заключават, че има специфичен модел на разпределение на мозъчната дейност, което се случва, когато хората изпитват омраза.

Еволюционна психология

Перспективи на емоции от еволюционната теория започват в края на XIX век с Чарлз Дарвин и книгата „Изразяване на емоциите при човека и животните“.[3] Първоначалната теза на Дарвин е, че емоциите еволюират чрез естествен подбор и поради това имат транс-културно универсални части. Освен това животните са подложени на емоции, сравними с нашите собствени.

В началото на 1970 г., Пол Екман и колегите му започват научни изследвания, които предполагат, че много от емоциите са универсални. Той намира доказателства, че хората имат най-малко пет основни емоции: страх, тъга, щастие, гняв и отвращение. Други изследвания в тази област се фокусират върху физическите прояви на емоциите, включително на езика на тялото на животните и човека. Възникват социални емоции, които мотивират социалното поведение. Гордост и срам например могат да определят мястото на един индивид в обществото.

Мимични проявления

Мимиката е универсален способ за проявление на емоциите между хората в зависимост от расовата и социална принадлежност. Центърът на разпознаване на емоциите е разположен в дясното полукълбо на главния мозък и е различно от мястото за разпознаване на лицето. Мимиките се извършват рефлекторно, но в отделни случаи това става и съзнателно и преднамерено.

Съществува название емоционално зареждане, което означава, че ако един индивид прояви някаква емоция, то това предизвиква сходни емоции в останалите. Този ефект е много добре наблюдаван в тълпа. Характерен е и за животните, особено в стада.

Теории

Теория на Джеймс-Ланге

Теорията на Джеймс-Ланге е свързана с хипотезата за произхода и природата на емоциите. Тя е развита от двама учени от XIX век Уилям Джеймс и Карл Ланге. Според нея, в човека като отговор на преживяванията в света автономната нервна система създава физиологични процеси като мускулно напрежение, ускоряване на пулса, потене и сухота в устата. Емоциите в този ред на мисли, са чувства, които се появяват по-скоро като резултат от тези физиологични промени, отколкото като тяхна причина. Джеймд и Ланге достигат до тази теория независимо един от друг. В наше време теорията не се приема почти от никого. Тя е оспорвана през 1920-те от психолози като Уолтър Кенън и Филип Бард, според които физиологичните промени са следствие на емоциите.

Теория на Кенън-Бард

Според теорията на Кенън-Бард се предполага, че хората чувстват емоции първо и после действат съответно. Тези действия включват промени в мускулното напрежение, потене, ускоряване на пулса или друга подобна реакция. Теорията е формулирана като отговор на теорията на Джеймс-Ланге за емоцията в края на XIX век. Последната предлага, че емоцията е резултат от реакцията на нечие възприятие или телесни промени.

Двуфакторна теория на емоциите

Двуфакторната теория на емоциите или също така наречена теория на Шахтер-Сингър разглежда емоциите на човек като функция два фактора: физиологични и когнитивни. Когнициите са използвани, за да обяснят значението на физиологичните реакции на външни събития.

Стенли Шахтер и Джеръм Сингър през 1962 година инжектират 184 студенти с един от два типа инжекции: адреналин (също наричан епинефрин) или плацебо. На студентите е казано, че им се дава инжекция с ново лекарство наречено супероксин, за да се види тяхното зрение. Адреналиновата инжекция предизвиква редица ефекти, включително повишено кръвно налягане, учестено дишане и повишен кръвен поток към мускулите и мозъка. Инжекцията с физиологичен разтвор няма такива ефекти. Теорията на Шахтер-Сингър произлиза от тези изследвания и открития и формира основата на двуфакторната теория на емоциите.[4]

Източници

  1. Потребности, мотивы и эмоции, Москва, 1971
  2. Эмоция
  3. Darwin, Charles (1872). The Expression of Emotions in Man and Animals. Note: This book was originally published in 1872, but has been reprinted many times thereafter by different publishers
  4. Schachter, S. and Wheeler, L. (1962). Epinephrine, chlorpromazine, and amusement. Journal of Abnormal and Social Psychology, 65, 121 – 128
  • Портал „Психология“
Апатия

Апатията (на гръцки: απάθεια – „безчувственост, безразличие, безучастност“) е състояние на безразличие или нечувствителост, неемоционалност, на потиснати емоции (напр. загриженост, вълнение, мотивация или страст).

Това е също чувство и/или емоция, при което психологически няма определено отношение към обект или обстоятелство. То не е нито положително, нито негативно. Може да бъде както отношение (или липсата на такова), така и състояние, а също така и качество. Понятието е чуждица и българския му еквивалент, който обаче няма смисъла на състояние, а по-скоро на отношение, е „безразличие“.

Благодарност

Благодарността е положителна емоция или нагласа, която идва в отговор на това, че някой е получил или ще получи нещо. Преживяването на благодарност исторически се фокусира върху няколко световни религии и е разглеждано обширно от философите на морала като Адам Смит.Систематичното изследване на благодарността в психологията започва около 2000 г., може би защото психологията традиционно се фокусира повече върху разбирането на нещастието, отколкото на разбирането на позитивните емоции. Все пак с идването на позитивната психология благодарността става главен фокус на психологическите изследвания. Изследването на благодарността в психологията е фокусирано върху разбирането на краткокрайното преживяване на емоция на благодарност, индивидуалните различия в това колко често хората изпитват благодарност и взаимоотношението между тези два аспекта.

Гордост

Гордостта е вътрешно насочена емоция, която носи две общи значения. С негативна конотация, гордостта или горделивостта се отнася до надуване вследствие чувство за личен висок статус или постижения, които често се използват като синоними с високомерие. С положителна конотация, гордостта се отнася до чувство на задоволеност от привързаността към собствени или на друг избор и действия, или към цяла група от хора и е продукт на похвали, независима оценка, или изпълнено чувство за дълг или принадлежност. Философи и социални психолози отбелязват, че гордостта е сложна вторична емоция, която изисква развитие на чувството за самия себе си и овладяването на съответните концепсуални различия (например, че гордостта е различна от щастие и радост) чрез езиково взаимодействие с другите. Гордостта може да бъде определена също така като несъгласие с истината. Една друга дефиниция на гордостта в първия смисъл идва от свети Августин: „Любов към собствените върхови постижения“. В този смисъл, обратното на гордост е смирение или вина, последното по-специално бидейки чувство за собствен провал за разлика от идеята на Августин за високи постижения и успех.

Докато някои философи като Аристотел и Джордж Бърнард Шоу, смятат гордостта за дълбока добродетел, повечето религии по света считат за грях, като Стария завет на Библията, използвана от християни и евреи.

Еротика

Еротиката (от Ерос - древногръцки бог на любовта) е изкуство за предаване на сексуалната емоция и чувство.Те се изразяват с художествено произведение – най-често изобразително изкуство и литература, понякога и музика. Еротичните произведения могат да са с искрено, почти божествено чувство на любов, но също така могат да показват полов акт, половите органи, вторичните полови белези и голи тела, изразяващи сладострастни изживявания.

За разлика от порнографията еротиката не акцентира на детайлите на половите органи и половия акт. Много често присъства елемент на незавършеност, недоизказаност, което оставя останалото на въображението на зрителя, читателя или слушателя. Понякога такива художествени произведения могат да са предмет на цензура.

Завист

Завистта е емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Тя е свързана с желанието или да притежаваш това, което другите имат, или да желаеш те да го загубят. Може да е пасивна или агресивна. Също така завистта е тясно свързана с чувството на ревност. Представлява един от седемте смъртни гряха в християнството.

Аристотел дефинира завистта като „мъката, причинена от благосъстоянието на други“, докато Имануел Кант дава определението „нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие защото е засенчено от това на другите по причина на стандарта за сравнение“.

В някои култури завистта се свързва със зеления цвят. На български например съществува израза „позеленя от злоба“. Счита се, че този израз е навлязъл в употреба от пиесите на Шекспир „Отело“ и „Венецианският търговец“, където писателят употребява съчетанието „зеленоока ревност“ (green-eyed jealousy).

Изненада

Изненадата е краткотрайно емоционално състояние, което е резултат от преживяването на неочаквано събитие. Изненадата може да има всякаква валентност, тоест неутрална, приятна или неприятна. Според някои изследователи изненадата сама по себе си не може да бъде категоризирана като емоция.

Изненадата се изразява на лицето чрез следните черти:

вежди, които са повдигнати, така че стават извити и високи;

опъната кожа под веждите;

хоризонтални гънки на челото;

отворени клепачи: горният клепач и долният клепач са широко отворени, често показващи бялата склера отгоре и отдолу на ириса;

увиснала челюст, така че устните и зъбите да се виждат отчасти без да има напрежение в устата.Спонтанната изненада е често изразена само за части от секундата. Може да бъде последвана от емоция на страх, радост или смущение. Интензивността на изненадата е асоциирана с това до каква степен челюстта увисва, но устата може да не е отворена изцяло в някои случаи. Повдигането на веждите, поне за момента, е най-отличителния и предвидим знак за изненада.

Любопитство

Любопитството е емоция, свързана с естествено поведение като проучване, изследване и учене, доказано от наблюдение у хората и животните. Терминът може да бъде употребен, за да обозначи поведение, което е предизвикано от емоцията на любопитство, като тази емоция представя желание да се знаят нови неща. Любопитството е гориво за науката и други дисциплини от човешкото познание.

Портал „Психология“

Надежда

Надежда е положителна емоция на очакването на положителни, позитивни резултати, добро развитие (на нещата), удовлетворение на търсения и потребности. Това е също така философска, религиозна и културна концепция, свързана с осмислянето на състоянието на човека, изпитващ тази емоция.

В областта на психологията, надеждата се различава от подходите за позитивното мислене, които се отнасят до терапевтичния или систематичен процес, използван в психологията за преодоляване на песимизма и песимистичните склонности или нагласи.

Надежда (емоция)

Надежда е положителна емоция на очакването на положителни, позитивни резултати, добро развитие (на нещата), удовлетворение на търсения и потребности. Тя е философска, религиозна и културна концепция, свързана с осмислянето на състоянието на човека, изпитващ тази емоция.

В областта на психологията надеждата се различава от подходите за позитивното мислене, които се отнасят до терапевтичния или систематичен процес, използван в психологията за преодоляване на песимизма и песимистичните склонности или нагласи. Надеждата често е резултат от положителна случка, след което човек започва да мисли позитивно.

При много хора надеждата е състояние на щастие и вяра в религиозни същества като Христос, Буда и други религиозни вярвания.

Омраза

За филма със същото име вижте Омраза (филм)Омразата е отрицателна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някого, чието зло се желае. Омразата е свързана с желание да се избегне, ограничи, спре или унищожи всичко, което се мрази. Тя е противоположност на любовта. Омразата е „страст на субекта, която цели разрушаването на своя обект“.Мразят се хора или различни организации, които застрашават благополучието или самото съществуване на хората, извършват психически или физически тормоз и нанасят щети или вреди.

Според психолозите омразата е ответна реакция към хора, чиито интереси са коренно различни или противоречат на нашите. Хората обикновено мразят всичко, което се противопоставя на здравето или благосъстоянието им, дори всичко, което не могат да обичат.

Често омразата е причина за насилие. Много престъпления са извършени именно под въздействието на омразата. Преди и по време на война например честа практика е да се манипулира населението да мрази друга нация или политически режим.

Омразата може да предизвика антипатия, отвращение, желание за унищожение и понякога самоунищожение, обаче повечето хора могат да мразят нещо или някого, без да изразяват тези чувства.

Омразата може да бъде насочена срещу една определена раса, религия, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, физически недъг, етнос, гражданство и т.н.

Отвращение

Отвращението е емоция, която обикновено се асоциира с неща възприемани като нечисти, негодни, инфектирани или противни по друг начин. Например: „Отвратен съм от нещата, които казваш“ или „Отвратен съм от поведението ти“. В „Изразяване на емоциите при човека и животните“ Чарлс Дарвин пише, че отвращението се свързва с нещо гадно.

Отвращението е преживявано основно във връзка с чувството за вкус (възприемано или въобразено) и вторично с всичко, което предизвиква подобни чувства чрез усещане на миризма, докосване или виждане. Отвращението е една от основните емоции според теорията на емоциите на Робърт Плътчик. То пробужда характерно лицево изражение, едно от шестте универсални лицеви изражения на емоции според Пол Екман. За разлика от емоциите на страх, гняв и тъга, отвращението се асоциира с понижаване на пулса.

Повръщане

Повръщането (на латински: Vomitus) е рефлекторно изпразване на съдържанието на стомаха, а понякога и на дванадесетопръстника през устата, често и през носа. Този процес се обуславя със съкращение на мускулите на корема. Изходната част на стомаха се затваря, а се отслабва гладката мускулатура на входа му и рефлекторно се отпуска и разширява хранопроводът. Целият този процес се регулира от центъра на повръщането, който се намира в продълговатия мозък. Обикновено преди самото повръщане се наблюдава гадене, учестено дишане, усилено отделяне на слюнка, често преглъщане и др. Освен хранителна маса повърнатото съдържание може да съдържа и жлъчни сокове, слуз, кръв и гной.

Повръщането най-често е признак на редица заболявания като скарлатина и тиф, признак на отравяния, бременност, при гастрит и язвена болест. То също може да се появи и при силна емоция и вълнение, при разстройство на ЦНС, а също така и при нарушения на вестибуларния апарат, каквото е например морската болест.

Разочарование

Разочарованието е чувство на неудовлетвореност от нереализирани очаквания или надежди. Общото с тъгата при разкаянието, съжалението от нещо вече направено е, че индивидуалните чувства при този вид тъга са насочени основно към личните избори, довели до слаби или лоши резултати, докато индивидуалните чувства при разочарованието са насочени към самия изход, особено при групови резултати. Източник е на психологически стрес. Изследването на причините за разочарованието, степента на цялостното влияние на тази емоция и степента, в която индивидуалните решения са мотивирани от желанието да се избегне, е фокуса на анализа на решенията, като разочарованието е една от двете основни емоции, включени при вземането на решения.

Ревност

Ревността е емоция и типично се свързва с негативни мисли и чувство на несигурност, страх и притеснение относно нежелана загуба на нещо, което човек цени, като например любовна връзка. Ревността често е смес от други чувства като гняв, тъга и дори отвращение. Ревността се различава от завистта по това, че ревността се отнася за нещо, което човек се страхува да загуби, докато завистта представлява желание на човек да има нещо, което не притежава, или да попречи на някого другиго да го получи.

Ревността е често срещана емоция в човешките отношения. Тя е наблюдавана при бебета на пет месечна възраст. Твърди се, че ревността се среща във всяка култура, обаче други имат мнение, че ревността представлява феномен, възникнал в отделните култури като специфична характеристика.Ревността като емоция или последиците от ревността са тема на много романи, песни, поеми, филми и други творби. Тя също представлява интересна тема за учени, хора на изкуството и теолози. Психолозите предлагат няколко модела на процесите, предизвикващи ревност. Те откриват фактори, които създават чувството ревност. Социолози демонстрират, че културните вярвания и ценности играят важна роля в определянето на това, което предизвиква ревността, и какво представляват социално приемливите изрази на ревност. Биолози определят фактори, които несъзнателно повлияват на изразяването на ревност. Хората на изкуството разглеждат темата за ревността в много свои творби, докато теолозите предлагат религиозни виждания за ревността, базирани на свещените книги на определените религии.

Режисьор

Режисьорът е човек, който наставлява и организира работата по артистичните и драматичните страни при създаването на театрална постановка, филм или друго сценично представление.Ролята му обикновено включва определяне на цялостната визия на филма, ръководене на съдържанието и развитието на сюжета, управление на играта на актьорите (поставяне в различни позиции, изискване на определена емоция), избор и организация на местата, където ще бъде заснет филмът, определяне на технически детайли като позиция на камерите, използване на осветление, дължина и съдържание на музиката към филма (т. нар. саундтрак), както и всякаква друга дейност, свързана с реализиране на художественото виждане на режисьора за филма.

На практика много от тези дейност режисьорът прехвърля на своя екип. Например, режисьорът би могъл просто да опише настроението, което очаква от дадена сцена, а да остави на своите подчинени задачите по осъществяването му.

Много режисьори, но не всички, са от своя страна подчинени на филмовото студио или продуцента. Това е особено вярно за периода на т. нар. „Златна ера“ на Холивуд от 1930-те до 1950-те години, когато студията разполагат със собствени режисьори, актьори и сценаристи на договор.

Голям брой режисьори внасят свой специфичен стил и художествено виждане във филмите си. Методите варират от определяне на основен сюжет и оставяне актьорите да импровизират (Робърт Олтман, Кристофър Гест) до контролиране на всеки аспект от работата и изискване на строго спазване на инструкциите (Алфред Хичкок, Чарли Чаплин, Стенли Кубрик). Някои режисьори пишат и сценариите към филмите си, например Джеймс Камерън, Франк Дарабонт и Куентин Тарантино, докато други разчитат на дългогодишни партньори-сценаристи за работата по сюжета на филма. Не на последно място, някои режисьори понякога участват като актьори в собствените си произведения, най-известните сред които – Орсън Уелс, Уди Алън, Клинт Истуд и Мел Брукс.

Много често се налага режисьорът да се съобразява с изискванията на продуцента, който отговаря за нехудожествената страна на даден филм, като финансиране, маркетинг и сключване на договори.

Срам

Срамът е лично преживяване – афект, емоция, възприятие, състояние, предизвикано от субективна или обективна ниска оценка на собственото поведение в дадена обективна ситуация; това е „недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка“. Срамът може да е както ситуативен, така и да присъства като трайна нагласа при интерпретация на реалността и поведението на индивида. Съществува и т.нар. пренесен срам – в конкретна ситуация човек може да изпита срам не от собствените си действия и поведение, а от тези на други хора, които могат да оценяват поведението си като адекватно.

Честите прояви на срам обикновено са следствие от ниска самооценка и са съпроводени от притеснителност, потиснатост, затвореност и избягване на социални контакти. Причините за срама могат да се търсят както в личностовата специфика, така и в характеристиките на социума. Притеснителността обикновено е неловкост преди извършване на дейност (като поява на сцената), докато срамът е резултат от извършени постъпки.

Тъга

Тъга е емоция, характеризираща се с чувства на неудобство, загуба и безпомощност. Когато са тъжни хората често стават тихи, по-малко енергични и затворени в себе си. Тъгата се смята за противоположност на щастието и е подобна на емоциите на скръб, мъка, нещастие и меланхолия. Философът Барух Спиноза определя тъгата като „придвижване на човека от по-голяма перфектност към по-малка.“

Тъгата може да бъде видяна като временно разваляне на настроението, докато депресията е характеризирана от непроменливо и интензивно лошо настроение, както и като разпадане на способността да се функционира във всекидневните неща.

Ужас

Ужасът е комбинация от страх, стъписване, отвращение и погнуса. Това е чувство на боязън и предчувствие или очакване, което се появява преди да се види, чуе или изпита нещо лошо. Това е също чувството, което се изпитва при или след осъзнаване или изживяване на някакво потресаващо, в негативен аспект, откритие. Ужас е и чувството, което последва след като един негативен опит се е случил.

Портал „Психология“

Учудване

Учудването е емоция сравнима с изненадата и при която хората почувстват нещо рядко или неочаквано. За разлика от изненадата, обаче, учудването е по-позитивно по своята валентност и може да продължи за по-дълги периоди. Също специфично се свързва с любопитството и желанието за научни открития. Учудването е често сравнявано с благоговението, но то съдържа в себе си по-скоро страх или уважение, отколкото радост. Докато учудването е емоция, която води до наука, благоговението често е асоциирано с чудеса и свръхестествени явления в религии на откровението като Християнството.

Емоции

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.