Екология

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за науката за съжителство между видовете. За опазването на околната среда вижте Опазване на околната среда.
Vegetation-no-legend
Предметът на науката екология е широк – от глобални процеси (1) през функционирането на морските и сухоземни хабитати (2 и 3) до междувидовите отношения, като хищничество и опрашване (4 и 5).
Blue Linckia Starfish
Male lion on savanna
Hawk eating prey
European honey bee extracts nectar
Blue Linckia Starfish
Male lion on savanna
Hawk eating prey
European honey bee extracts nectar

Екологията (от гръцки: οἶκος, „къща“, и -λογία, „изследване на“) е наука, раздел на биологията, която изучава взаимоотношенията между организмите, както и взаимоотношенията между организмите и средата, в която живеят.[1] Основен предмет на изследване на екологията са екосистемите, взаимно свързани мрежи от растения, животни и други организми в даден географски район, които зависят едни от други. Екологията е наука за икономиката на живата природа.

Екологията се обособява от останалите природни науки в края на 19 век. Тя е тясно свързана с други области, като физиология, теория на еволюцията, генетика и етология.[2] За разлика от тях предмет на екологията са по-общите процеси и принципи, на които се основава функционирането на биосферата, сред които:[1][3][4]

Съществуват четири основни среди на живот – водна, сухоземна, почвена и организмова. Организмите, които ги обитават, имат редица приспособления, позволяващи им да живеят с тях. Тези приспособления се формират под влияние както на специфичните условия на средата, които наричаме абиотични екологични фактори (светлина, топлина, вода, соли, разтворени във водата, и др), така на сложните взаимодействия между организмите – биотичните екологични фактори (конкуренция, хищничество, взаимопомощ и т.н.). Тези връзки са предмет на екологията.

Екологията има множество практически приложения в области като консервационна биология, управление на природните ресурси (селско, горско и рибно стопанство), градоустройство, здравеопазване, икономика и дава принципната основа за изследване на обществените взаимодействия при хората.[5][6][7][8]

История

Екологията е обособена като биологична наука едва през 19 век от Ернст Хекел, който пръв употребява понятието. Заслуга за развитието ѝ има В. Вернадски, който обосновава становището, че организмите и средата, в която живеят са едно цяло и че помежду им се извършва кръговрат на веществата. Благодарение на този кръговрат животът на Земята не е застрашен от изчезване. Според американския учен Ю. Одум (1977) екологията е междудисциплинна област на знанието, която свързва физичните и биологичните явления и образува мост между естествените и обществените науки. Въпреки че е сравнително млада наука, екологията бързо заема важно място в живота на човека. Днес с нея се занимават не само биолозите, но и хората с най-различни професии. Причината за този интерес е важността на явленията, които тя изследва.

В България екологията се е развила като раздел на ботаниката и зоологията. Изучават се влиянията на различните екологични фактори върху растенията и животните. Истинското развитие на екологията като самостоятелна биологична наука започва около началото на 60-те години на ХХ век.

Нива на организация

Екологията изучава системи от надорганизмово ниво – индивид, популация, съобщество, екосистема. Във връзка с тях, най-употребяваните термини и понятия са следните:

  • Биотични компоненти (фактори) на системата: Съвкупността от всички видове организми във функционалната система. Класифицират се съобразно функцията на различните видове организми: производители, консуматори и разложители. Според начина си на хранене с минерален или органичен въглерод се разделят съответно на автотрофни и хетеротрофни. Според начина си на дишане, с кислород или без кислород се разделят на аеробни и анаеробни.
  • Абиотични компоненти (фактори) на системата: атмосфера, хидросфера и литосфера. Частите в тях, които съдържат живот се обединяват в понятието биосфера.
  • Индивид: всеки отделен организъм.
  • Популация: група от индивиди от даден вид обитаващи определена територия.
  • Съобщество: група от съвместно обитаващи определена територия различни популации от автотрофни и хетеротрофни организми.
  • Екосистема: съвкупността от съобществата на организмите и неживата среда в която те функционират единно и взаимно зависят. Дефинира се още като най-малката основна функционална единица на природата включваща биотична и абиотична съставки. Или още, всяка природна площ или природен обем съдържаща двете абиотични и биотични компоненти се нарича екосистема. Доминиращата компонента определя каква е екосистемата т.е тя може да бъде горска екосистема, полска екосистема, планинска екосистема, почвена екосистема, водна екосистема и т.н.
  • Околна среда: Всички условия (фактори) обуславящи съществуването на организмите (биотични и абиотични).
  • Екологични фактори: Елементите на околната среда, които са необходими за съществуването на организмите или действащи отрицателно върху тях се наричат екологични фактори. Те се класифицират на:
    • Абиотични фактори на околната среда. Включват се всички компоненти на неживата природа. Те са светлината, температурата, относителната влажност на въздуха и други компоненти на климата и околната среда, каквито са аерирането на почвата, нейното плодородие, естествената радиация и т.н.
    • Биотични фактори на околната среда. Това е съвкупността от въздействието на жизнената дейност на едни организми върху съществуването и развитието на други организми. Едни организми служат за храна на други организми. Растенията (продуценти) служат за храна на тревоядните животни (консументи от първи порядък). Те от своя страна служат за храна на хищниците (консументи от втори порядък). Или едни организми са среда за обитаване на други организми (гостоприемник – паразит).
    • Антропогенни фактори на околната среда. Съвкупността от човешки дейности, които причиняват промяна на околната среда. Една от последиците на въздействието на антропогенните фактори е промяната на местообитанията на организмите, което застрашава тяхното съществуване. Историята на човечеството е история на неговия труд. Негово начало е ловът следван от възникването на земеделието, промишлеността, транспорта и т.н., което води до силно изменение на природата на Земята. Тези модификации упражняват въздействие върху човешкото здраве и икономическата активност. С това възниква проблемът за опазването на околната среда чрез рационализиране на човешката дейност и преди всичко рационалното използване на природните ресурси. Идентифицирането на антропогенните фактори като своеобразен вид екологични фактори осмисля връзката на екологията с опазването на околната среда и придава на тази наука приложен характер в различни изражения – геоекология, инженерна геоекология, агроекология, медицинска екология и др.
    • Ареалът е пространството, в пределите на което е разпространен определен вид или група таксономична единица от растения или животни. Големината на ареала на различни видове е най-различна – от цялата суша или Световен океан до съвсем ограничени участъци. Организми с органичен ареал се наричат ендимити, а тези които са разпространени на големи пространства, са космополити. Например колорадския бръмбар отна1ало е имал ограничен ареал. Във връзка с отглеждането на картофа той бързо е разширил ареала си – отначало по цялата територия на САЩ, а след това по цяла Северна Америка, Европа и Азия и се превърнал в космополит. Космополит е и сивият плъх. Границите на ареалите се определят от естествени прегради (планини, морета, океани), а също и от особеностите на климата, почвата, особеностите на биотичните фактори (възможност за изхранване, наличието на конкурентни взаимоотношения и др. Анторогенните въздействия оказват влияние върху ареалите на много видове. Например България бяха внесени норки, чинчили, щрауси и др. и по такъв начин бяха разширени техните ареали. Антропогенната дейност може да предизвика и стесняване на ареалите обикновено чрез замърсяване и ли унищожаване на естествените им местообитания.
    • Биотоп или екотоп е географски район с различна площ или обем, който се отличава с приблизителна еднородност на преобладаващата част на екологичните фактори. Характерният за всеки биотоп комплекс от условия определя както видовия състав на организмите, така и особеностите на формиране, съществуване и развитие на популациите. От друга страна, биоценозата въздейства върху биотопа и го променя. Всичко това определя единството на биоценозата и биотопа. Биотопът може да бъде и жив организъм – такава е жизнената среда на паразитиращите видове. В този случай паразитът и гостоприемникът формират система и са продукт на съвместна еволюция, като при паразита тази еволюция е регресивна, а при гостоприемника се формират приспособителни реакции, които се включват в сборното понятие имунитет. Биоценозата и екотопът са взаимно свързани и взаимно зависими. Екотопът е източник на ресурси и жизнената среда на биоценозата, а биоценозата непрекъснато променя екотопа. При тези промени е в сила обективен екологичен закон: живото вещество въздейства активно върху жизнената среда като промените са в насока подобряване на условията на съществуване.

Основни поддисциплини

Приложна екология – Екология на човека – Социална екология – Геоекология – Биоекология – Геохимическа екология – Химическа екология – Физична екология – Космическа екология – Теоретична (математическа) екология

Вижте също

Бележки

  1. а б Begon 2006.
  2. Huffaker 1999.
  3. Allee 1949.
  4. Smith 2000.
  5. Omerod 1999, с. 847 – 855.
  6. Phillipson 2009, с. 261 – 264.
  7. Pickett 2008, с. 139 – 150.
  8. Aguirre 2009.

Източници

  • Aguirre, A.A. Biodiversity and Human Health. // EcoHealth. 2009. DOI:10.1007/s10393-009-0242-0.
  • Allee, W. C и др. Principles of Animal Ecology. W. B. Saunders Company, 1949. ISBN 0721611206.
  • Begon, M и др. Ecology: From individuals to ecosystems. (4th ed.). Blackwell, 2006. ISBN 1405111178.
  • Huffaker, C. B. (ed.) и др. Ecological Entomology. 2nd. John Wiley and Sons, 1999. ISBN 9780471244837.
  • Omerod, S.J и др. Communicating the value of ecology. // Journal of Applied Ecology 36. 1999. с. 847 – 855.
  • Phillipson, J и др. Navigating the social sciences: interdisciplinarity and ecology. // Journal of Applied Ecology 46. 2009. с. 261 – 264.
  • Pickett, Steward T. A и др. Beyond Urban Legends: An Emerging Framework of Urban Ecology, as Illustrated by the Baltimore Ecosystem Study. // BioScience 58. 2008. с. 139 – 150.
  • Smith, R. и др. Ecology and Field Biology. (6th ed.). Prentice Hall, 2000. ISBN 0321042905.
Ареал

Ареалът е територията, населявана от представителите на определен таксон. Този таксон може да бъде от всякакъв ранг (вид, род, семейство и т.н.), така че се говори за ареал на човека, ареал на бозайниците и пр. Ареалът на едни таксони е цялостен, а при други е накъсан от естествени прегради, които индивидите не могат да преодолеят — море, голям океан, пустиня. В границите на ареала си индивидите от един вид живеят в групи, наречени популации.

Видовете с много малък ареал се наричат ендемити, а тези с обширен, често обхващащ почти цялата Земя, ареал — космополити.

Биоразнообразие

Биоразнообразието или биологичното разнообразие е научен термин с който се обединяват всички живи форми на Земята. То може да има и локален характер, като напр. да обединява всички растителни и животински видове в дадена екосистема.

Съществуват 3 вида биологично разнообразие:

Генетично разнообразие – разнообразие на гените при отделните видове. То включва т.нар. популационна генетика. Може да отговаря и за популацииите на различните видове.

Видово разнообразие – разнообразие на видовете флора и фауна в отделна екосистема или Земята като цяло.

Разнообразие на екосистемите – обединява различните екосистеми на планетата.

Гора

Гората е местност, в която има множество дървета, които растат на голяма площ.

В зависимост от културните традиции по света, това, което се разбира под гора, може да се различава значително като размери, а самите гори могат да бъдат класифицирани по различни начини според своя състав. Обикновено гората е местност, запълнена с дървета, но понякога гори се наричат и местности с гъста и висока недървесна растителност, включително подводна, или дори обрасли гъсто с гъби или бактерии.

Горите са една от основните екосистеми на Земята. Дървесните гори покриват около 9,4% от нейната площ и 30% от площта на сушата, като в миналото те са достигали около 50% от площта на сушата. В тях са концентрирани около 90% от цялото биоразнообразие на сушата.

Най-новото изследване за състоянието на горите на планетата ни, публикувано в сп. Nature (бр. 525 от 10.09.2015 г., стр. 201) сочи, че броят на дърветата към 2016 г. е около 3 трилиона (3.1012), т.е. надвишава броя на звездите в Млечния път. Този брой е над 7 пъти по-голям от досегашната оценка от 400 милиарда. Цифрата е впечатляваща, но това не е непременно добра новина. Проучването също сочи, че 15 милиарда дървета се изсичат всяка година. Отпреди 12 000 години, откакто се е появило земеделието, броят на дървета на нашата планета е намалял почти наполовина.

Горските екосистеми обхващат цялата съвкупност от горски организми (дървета, храсти, треви, гъби, бактерии, животни, включително хората), заедно с техния естествен субстрат (заобикалящите ги въздух, вода, почви, органична материя и скали), които си взаимодействат в рамките на определени териториални (пространствени) граници. Те формират местообитание за организмите, модулират водните потоци и защитават почвата, което определя голямото им значение за биосферата.

Горите играят важна роля в живота на хората като източник на разнообразни ресурси – те натрупват въглерод, регулират климата, пречистват водите и възпрепятстват природни бедствия, като наводненията.

Гостоприемник

Гостоприемник е термин в паразитологията, който описва организъм, върху когото паразитират други организми. Това е вторият нужен партньор в паразитната симбиоза, който служи за храна, а и като среда за обитаване.

Дроздови

Дроздови (Turdidae) са семейство врабчоподобни птици, разпространени из цял свят. Семейството някога е било много по-голямо, преди биолозите да определят, че подсемейството им Saxicolinae всъщност са от семейство Мухоловкови. Днес класификацията на семейството се намира в стадии на преразглеждане – различните таксономични системи дават различно определение на семейството. Дроздови са земно живеещи птици с малък до среден размер, които се хранят с насекоми, други безгръбначни и плодове. Представителите на семейството са известни с мелодичните си песни, които ги отличават сред останалите птици.

Екосистема

Екосистема е биосистема, съставена от съвместно функциониращи живи организми или биотично съобщество (биоценоза) на дадена територия (биотоп), което взаимодейства с физическата среда по такъв начин, че се осъществява кръговрат на веществата и чрез потока на енергията се създава ясно определена биотична структура. Припокрива се с понятието биогеоценоза (геобиоценоза).

Екосистемата е съвкупност от биоценоза и биотоп, които си взаимодействат по между си. Екосистемата, като понятие е въведена през 1935 г. от английския еколог и ботаник Артър Тенсли.

Глобалната планетарна екосистема се нарича биосфера и може да се разглежда като съставена от четири сфери – биосфера, литосфера, хидросфера и атмосфера. Основен принцип, който управлява функциите на биосферата е принципът на ограничаващите (лимитиращите) фактори. Този принцип е израз на съвместното действие на екологичните фактори, тъй като те си взаимодействуват и означава, че нивото на жизнената дейност на организмите се определя от онзи екологичен фактор, който е в минимум спрямо останалите т.е. най-далеч от своя оптимум.

Ендемит

Ендемитите са биологични видове, разпространението на които (ареалът) се ограничава върху определен район – географска област, планина, водоем и т.н, а също така и държава или друга административна единица. Най-богати на ендемични видове са океанските острови (Мадагаскар, Галапагоски о-ви, Канарски о-ви, о-в Света Елена и др.). Видове, на които по-голяма част от популацията се среща на дадена територия, но има и малка част извън тази територия се наричат субендемити. Космополитите, от друга страна, са видове разпространени из цялата Земя.

Биологичното понятие за означаване на екологичното състояние на ендемитните видове се нарича ендемизъм.

Съответно за България съществуват:

балкански ендемити – растения или животни, срещащи се единствено на Балканския полуостров;

български ендемити – растения или животни, срещащи се единствено в България, напр. Elachista slivenica;

локални ендемити – видове с много ограничено разпространение; например родопски ендемит – когато съответния вид се среща само в Родопите, рилски ендемит – вид разпространен само в Рила и т.н.В хронологичен аспект, ендемитите биват:

палеоендемити – останки от някога живели организми върху определен, ограничен район;

неоендемити – видове с ограничено разпространение, за които се смята, че са възникнали скоро.

Земеделие

Земеделието е системата от процеси за отглеждане на културни растения.С понятието земеделие се означава също и голяма група аграрни науки, които изследват различните страни на системата културно растение – абиотични екологични условия – биотични екологични условия. Изследвания по аграрни науки в България се провеждат в системата на Националния център за аграрни науки (НЦАН) – София, някои институти към Българската академия на науките (БАН) и в няколко университета: Аграрен университет – Пловдив, Лесотехнически университет – София, Тракийски университет – Стара Загора.

Икономика

Икономиката се състои от икономическата система на дадена страна или определен регион, работните, капиталовите и земните ресурси, икономическите агенти, които социално участват в производството, обмяната, дистрибуцията и консумирането на стоки и услуги в тази област или регион. Дадена икономика е крайният резултат от прогреса, който включва техническа еволюция, история и социална организация, както и нейната география, естествени ресурси и екология, като основни фактори. Тези фактори определят контекста, съдържанието и съвкупността от условия и параметри, при които икономиката функционира.

Икономиката е неотделима част от историята и устройството на обществото, произходът на думата може да бъде проследено до Древна Гърция, като идващо от гръцкото οικονομία, „човек, ръководещ домакинството“, дума, производна на οικος, дом, и νέμω, „разпределям, управлявам“.

Съвременния капитализъм е пазарна икономика, в която собствеността на производствения капацитет е притежаван и управляван от частния сектор. Ролята на държавата е ограничена, до голяма степен, и се свежда до определени задачи.

От друга страна, традиционния социализъм е икономика, основана на команда, в която пазарите на свободния обмен на стоки и услуги, както и производството им, се заменят с производство, търговия и дистрибуция, направена от правителството на централното планиране или държавни предприятия. В тази икономика всички частни собственици на капитала (наречен капиталист) и на земя (наречени собствениците на земя) не са разрешени или забранени; разрешено само частната собственост е на потребителски стоки.

Коралов риф

Коралов риф се нарича геологическа структура, образувана от колонии от коралови полипи и някои видове водорасли, можещи да извличат калциев карбонат от морската вода. Образуват се в плитчините на тропическите морета. Общата площ на кораловите рифове в света превишава 27 млн. км². Намират се основно в Тихия и Индийския океан.

Малки Зондски острови

Малките Зондски острови (на индонезийски: Kepulauan Nusa Tenggara) са група острови в южната и югоизточната част на Малайския архипелаг в Югоизточна Азия. Заедно с Големите Зондски острови образуват Зондския архипелаг.

Групата обхваща островите на изток от Ява, които се редуват в тази посока като броеница. Най-големият по площ от Малките Зондски острови е Тимор (30 975 km2).

Местообитание

Местообитание или хабитат (от латински "in inhabitas") е естествената околна среда, в която индивидите от един конкретен вид или популация живеят. За растения се употребява и термина месторастене. Терминът ареал е с подобно значение, който обаче, може да се използва за таксони от всякакъв ранг (вид, род, клас и т.н.); например „ареал на бозайниците“.

Хабитатите на микроорганизмите се определят и като микрохабитати. По този начин се акцентира върху различното им естество – микрохабитати могат да бъдат дори представителите на други видове, например кората на дърветата, червата на човека и др.

Нова Каледония

Нова Каледония е остров в Тихи океан, бивше владение на Франция. Островът, заедно с архипелазите Луайоте и Честърфийлд, образуват френската отвъдморска административна единица Нова Каледония.

Административен център е град Нумеа (100 хил. жители, в агломерацията 166 хил. жители).

Паша дере

43.106, 27.924

Паша дере е местност в България. Намира се във Варненска област, в близост до варненския квартал „Галата“. Известна е с дивата си природа, незасегната от туризма, чистите си и широки плажове и липсата на урбанизация. Познат е като място, което се посещава от млади хора, които лагеруват и нощуват там през лятото, както и с нудисткия си плаж, какъвто на север от Стара планина има само на Иракли, Кара дере и на Златни пясъци.

През XIII-XIV век в района е разположено морското пристанище Росто.

Популация

Популацията е група индивиди от един биологичен вид, които населяват трайно част от ареала на вида, имат сходни екологични изисквания, кръстосват се свободно помежду си и оставят плодовито поколение.

Регион

Регион е най-често географско понятие, което се използва по различни начини между различните клонове на географията. Като цяло регионът е област от сушата или водата със средна големина. Регионът може да се разглежда като съвкупност от малки единици или като част от по-голямо цяло. Регионите могат да бъдат определени от физически характеристики, човешки характеристики, както и функционални характеристики.В областта на физическата география, екология, биогеография, зоогеография и география на околната среда, регионите се базират върху природните характеристики като екосистема и биотопи, биоми, водосборни басейни, планински вериги, видове почва и др.

Урбанизация

Урбанизацията е продължителен процес на нарастване на броя, ролята и големината на градовете. Последиците от нея са увеличаване на относителния дял на градското население, променяне на функциите на градовете и разпространяване на градския начин на живот. Урбанизацията влияе главно върху: развитието на селищата по страни и региони; връзките между различните по-големи градове и цялостния живот на населението. Ето защо проучването на същността и териториалните ѝ особености има голямо научно, познавателно и приложно значение.

В по-широкото разбиране за урбанизация се съдържат 2 процеса:

количествено увеличаване и разширяване на градовете по брой, площ и население – както абсолютно, така и дялово (в отношение със селското население и селските селища);

урбанизация – обществено разпространение и засилване на градския начин на живот, икономика и поведение.

Устойчиво развитие

Устойчивото развитие е постигане на баланс между социалните и екологичните принципи, като социално оправдано и екологосъобразно икономическо развитие.През 1987 г. Световната комисия по околна среда и развитие изготвя доклад, наречен „Нашето бъдеще”, който днес е известен като Доклада Брунтланд. Според него , устойчиво е развитието, което „удовлетворява нуждите на настоящето, без да подлага на риск способността на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди”.

Хордови

Хордови (Chordata) са тип животни, обединени в една група поради наличието на хорда. Представляват голяма група вторичноустни животни със своеобразна биология, екология, етология и произход, представляваща връх в еволюцията на организмовия свят. Включват всички представители на подтип Гръбначни, както и няколко подтипа родствени на гръбначните животни, които в определен етап от своето развитие притежават хорда, нервна тръба по гръбната страна, хрилни дъги, ендостил и опашка, намираща се зад аналния отвор. Така хордовите организми се делят на три подтипа: Главохордови, Опашнохордови и Гръбначни – единственият подтип животни притежаващи череп. В по-стари систематики към хордовите са причислявани и Полухордовите, които са отделени в самостоятелен тип.

Примитивните хордови животни са се появили по време на Камбрийския взрив преди около 540 милиона години. Днес представителите на типа наброяват повече от 60 000 вида като около половината от тях са костни риби. Хордовите държат и рекорда по най-едрото животно – синият кит и най-бързото – соколът скитник.

Устойчивост
Ключови понятия
Екологични стратегии
Отпадъци
Инфраструктура и строителство
Градинарство и земеделие
Енергия
Икономика
Венчърс
Организации
Главни клонове на биологията
Основни раздели на природните науки

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.