Екологичен отпечатък

Екологичният отпечатък е мярка за човешкото търсене на екосистеми на Земята. Това е опит да се определи количествено и да се дефинира като мерна единица площта на земята и водата необходими за задоволяване на нуждите и абсорбиране на отпадъчните материали на дадено население с даден начин на живот. Индексът е част от индекса „Ден на екологичния дълг“ на мозъчния тръст Global Footprint Network, който приравнява човешкото търсене с възможността за възстановяване на ресурсите на Земята и дава точна дата, когато търсенето надвишава възможността за възобновяване. Докато концепцията за екологичен отпечатък е широко използвана, методите за измерване варират. Тази концепция е критикувана например, защото не е добре определена научно. [1] Моделите на екологичния отпечатък са в постоянен процес на усъвършенстване и много от тях не се възприемат като точен критерий.

Вижте също

Източници

  1. J.C.J.M. van den Bergh and H. Verbruggen (1999). "Spatial sustainability, trade and indicators: an evaluation of the ‘ecological footprint’" (PDF). Ecological Economics
Биоземеделие

Биоземеделието е земеделие, подчинено на естественото обработване на почвата с намалено използване на пестициди, синтетични торове, регулатори и стимуланти. Чрез биоземеделието се запазват естествените взаимоотношения между почвата, растенията, животните и човека. По този модел, освен създаване на една здравословна и висококачествена продукция, биологичното земеделие става важен фактор за опазването на околната среда.

Основните цели на биопроизводството са постигането на биологично равновесие в производството, стимулиране и увеличаване на биологичното разнообразие, както и цялостното изграждане на устойчива земеделска система

Биохимическо разлагане

Биохимическото разлагане е химическото разграждане на материали извършвано от бактерии, гъбички, или чрез други биологични средства. Терминът често е използван във връзка с екологията, управлението на отпадъците и биомедицината и в днешно време често се асоциира с екологичносъобразни продукти, които могат да се разграждат до естествени елементи. Органичните материали могат да бъдат разложени аеробно, с кислород, или анаеробно, без кислород. Био-повърхностно активни вещества, извънклетъчни вещества отделяни от микроорганизми, засилват биоразлагането.

Биохимическоразложима материя е обикновено органична материя, която служи като хранително средство за микроорганизми. Микроорганизмите са толкова много и разнообразни, че огромен обсег от съединения са биоразложими, включително въглеводороди.

Компостирането е биохимическо разлагане при което органични материали се рециклират и се превръщат в почвени добавки, включително тор.

Бързо хранене

Бързо хранене (на английски: Fast food) е бързо приготвена храна, която е готова и има нужда само от подгряване или е полуготова и става готова след кратка термична обработка.

Бързото хранене е един от символите на модерния Запад и задоволява нуждата от хранене за максимално кратък период от време, повлиян от забързаният начин на живот в развитите държави.

Повлиявайки върху културата на страните, най-напред в САЩ, а по-късно из цял свят се изграждат заведения за бързо хранене, които стават много популярни и посетени, особено от младите хора.

Аналог в България са традиционните баничарници и мекичарници, като и съвременните заведения „Бърза закуска“, „Пица на парче“, „Дюнер“ и др.

Въглероден отпечатък

Въглероден отпечатък е общото количество емисии парникови газове, което се отделя от организация, продукт или процес.След като веднъж бъде установен размера на въглеродния отпечатък на отделен индивид, организация или нация, може да бъде определена стратегия за неговото намаляване. Например чрез технологични нововъведения, оптимизация на производствения и технологичен процес, въглеродно улавяне и съхранение, консуматорски стратегии и други.

Един от начините за намаляване на въглеродния отпечатък е чрез въглероден офсет (carbon offset). При този процес се постига компенсиране на въздействието върху околната среда чрез осъществяване на алтернативни проекти, в които се използват слънчева или вятърна енергия, залесяване и т.н.

Голямо тихоокеанско сметище

Голямото тихоокеанско сметище (на английски: Great Pacific garbage patch), също Тихоокеанският боклуковъртеж (на английски: Pacific trash vortex), е циркулиращ морски боклук в централната част на Северния Тихи океан.

Открита е между 1985 и 1988 г. Размерът му е неизвестен, но оценките за площта му варират от 700 000 km2 до над 15 000 000 km2.

Сметището се простира на 500 морски мили от брега на Калифорния, през северната част на Тихия океан, покрай Хаваите и достига Япония. Тихоокеанското сметище се характеризира с изключително висока концентрация на пелагични пластмаси, химически утайки и други отломки, които са попаднали в сметището от тихоокеанското течение. Независимо от размера и плътността на това сметище, то не може да бъде снимано от сателит. Пластмасите плават във водата на дълбочина от 1 до 100 метра. Над 70% от цялата пластмаса се утаява в дънните слоеве, заради което никой не може да определи точно колко боклук има в Тихия океан. Пластмасите са прозрачни и са под повърхността на водата и именно това затруднява наблюдението им от спътници.

Смята са че, както останалите зони на концентриран морски боклук в световния океан, така и Голямото тихоокеанско сметище се е образувало постепенно в резултат на океанско и морско замърсяване, натрупвано от океанските течения. Зоната с боклук заема голям и относително стационарен регион от Тихия океан. Циркулацията на петното привлича допълнително боклуци от океана, включително от крайбрежните води на Северна Америка и Япония. След това материалът постепенно бива изтласкван към центъра на боклуковъртежа чрез повърхностни течения.

Изследване от 2017 г. на учени от Калифорнийския университет в Санта Барбара и Университета Джорджия заключва, че от 9,11 милиарда тона пластмаси, произведени след 1950 г., около 7 милиарда тона вече не се използват. Авторите оценяват, че едва 9% от тях са рециклирани през годините, а други 12% са изгорени, оставяйки 5,5 милиарда тона пластмасов боклук, замърсяващ океаните и земята.

Дегроут

Дегроут (на английски: degrowth; на френски: décroissance) е политическо, икономическо и социално движение, основано върху екологична икономика, анти-консуматорски и антикапиталистически идеи. Също така се счита за съществена икономическа стратегия, която отговаря на дилемата за Границите на растежа. Мислители и активисти на дауншифтинг се застъпват за намаляване на производството и потреблението – свиването на икономиките – като твърдят, че свръхпотреблението е в основата на дългосрочните екологични проблеми и социалните неравенства. Ключът към концепцията за дегроут е, че намаляването на консумацията не изисква индивидуално мъчение или намаляване на благосъстоянието. По-скоро поддръжниците се стремят да максимизират щастието и благосъстоянието чрез не-консумативни средства – споделяне на работа, изразходване на по-малко, докато отделят повече време за изкуство, музика, семейство, природа, култура и общност.

Екология

Екологията (от гръцки: οἶκος, „къща“, и -λογία, „изследване на“) е наука, раздел на биологията, която изучава взаимоотношенията между организмите, както и взаимоотношенията между организмите и средата, в която живеят. Основен предмет на изследване на екологията са екосистемите, взаимно свързани мрежи от растения, животни и други организми в даден географски район, които зависят едни от други. Екологията е наука за икономиката на живата природа.

Екологията се обособява от останалите природни науки в края на 19 век. Тя е тясно свързана с други области, като физиология, теория на еволюцията, генетика и етология. За разлика от тях предмет на екологията са по-общите процеси и принципи, на които се основава функционирането на биосферата, сред които:

жизнените процеси, обясняващи адаптациите

разпространението и числеността на организмите

движението на материалите и енергията в живите съобщества

сукцесионното развитие на екосистемите

биоразнообразиетоСъществуват четири основни среди на живот – водна, сухоземна, почвена и организмова. Организмите, които ги обитават, имат редица приспособления, позволяващи им да живеят с тях. Тези приспособления се формират под влияние както на специфичните условия на средата, които наричаме абиотични екологични фактори (светлина, топлина, вода, соли, разтворени във водата, и др), така на сложните взаимодействия между организмите – биотичните екологични фактори (конкуренция, хищничество, взаимопомощ и т.н.). Тези връзки са предмет на екологията.

Екологията има множество практически приложения в области като консервационна биология, управление на природните ресурси (селско, горско и рибно стопанство), градоустройство, здравеопазване, икономика и дава принципната основа за изследване на обществените взаимодействия при хората.

Йерархия на отпадъците

Йерархията на отпадъците описва желан приоритет в различните начини за управление на отпадъците според това как и какво те привнасят към околната среда. Шестте общи стъпки за управление на отпадъците са: предотвратяване, намаляване, повторна употреба, рециклиране, производство на енергия и изхвърляне/образуване на сметище. След повишаването на екологичната осведоменост и устойчивото развитие са разработени различни версии за йерархията на отпадъците, но основната идея остава същата в повечето стратегии за намаляване на отпадъците. Целта на дейностите за третиране на отпадъци е да се увеличат максимално ползите от продуктите, а създаденото количество отпадъци да се сведе до възможния минимум.

Предотвратяването и намаляването на отпадъците е възможно чрез промяна на производствените технологии, промяна на суровините и производствените формули.

Още през 70-те години, когато осведомеността за околната среда започва да нараства, били формулирани първоначални идеи за създаване на система за управление на отпадъците. През този период започва да се появява осъзнаването, че отпадъците, генерирани по време на човешка дейност, не са еднороден „боклучен“ материал, който е бил изхвърлен в депото и че различните материали, които съставляват отпадъците, трябва да бъдат третирани по различен начин: трябва да се правят опити за предотвратяване на производството на някои от отпадъчните материали, други рециклируеми материали, някои от които могат да бъдат изгаряни за производство на енергия, а други от тях не си струва да се изгарят. През 80-те и 90-те години се акцентираше върху предотвратяването на образуването на промишлени отпадъци с оглед спестяване на ресурси, насочени до този момент за справяне с изхвърлянето на отпадъци. Срещу тази тенденция бяха положени усилия за разработване на по-чисти методи за производство. Например пренасочването на електроцентралите да използват гориво с по-малко замърсяване.

Клийнтех (изложение)

Изложението Клийнтех („Clean Tech“ до 2008 г. се нарича изложение „Аква Израел“) е годишно международно изложение, заедно с конференция, създадено през 1997 г., което се занимава с въпроси свързани с водата. От 2008 г. насам са представени зеленото строителство, рециклирането, зеленият транспорт, възобновяемата енергия и енергийната ефективност.

Изложението, организирано от групата Машов, е създадено по инициатива на Хайм Алуш и всяка година представя технологии, които спомагат за решаването на проблема с глобалното затопляне, нарастващия глобален недостиг на вода, замърсяването на въздуха и други подобни. Целевата аудитория на изложението се състои от специалисти (инженери и изследователи), инвеститори в областта, ръководители на местни власти, мениджъри на екологични отдели в местните власти и ръководители на заводи. Като цяло тя привлича десетки хиляди хора всяка година.

Намаляване при източника

Намаляването при източника е понятие, което се отнася до намаляване на потреблението, особено на нови продукти, чието производство включва замърсяване от различни видове. Намаляването на потреблението има за цел да намали екологичния отпечатък (виж също: Опазване на околната среда) и да спести пари. Намаляването на потреблението е първият приоритет в йерархията на отпадъците.

Опазване на околната среда

Опазването на околната среда е човешка дейност за поддържане на устойчиво равновесие в биосферата. Това означава съхраняване на биологичното разнообразие, като не се допуска да се влошават параметрите на абиотичните фактори и не се съкращава числеността на видовете в природата.Първоначално понятието се свързва само с консервацията на природната среда и създаването на защитени територии. В съвремеността се приема и рационалното използване на природните ресурси, съхраняване на биологичното разнообразие, провеждане на мониторингови изследвания, провеждане на дейности за намаляване замърсяването на околната среда, намаляване риска за здравето на хората, запазване на културно-историческите паметници.

Пермакултура

Пермакултурата (на английски: permaculture, от permanent agriculture или permanent culture), понякога наричана на български и вечноделие (съкратено от вечно земеделие), е приложна наука за дизайн на човешки местообитания и продуктивни земеделски системи, наподобяващи максимално естествените.

Пермакултурата е съвкупност от методи за устойчив дизайн на земята. Тя се основава на екологични и биологични принципи, като използва повтарящи се природни модели (образци), за да максимизира ползите и да минимизира усилията. Целта ѝ е да създаде устойчиви, продуктивни системи, които задоволяват човешките нужди и хармонично интегрират хората и земята. Взима предвид екологичните процеси на растенията и животните, техните хранителни цикли, климатичните фактори. Нуждите на обитателите от храна, енергия, подслон и инфраструктура се удовлетворяват от изпитани технологии. Елементите в системата се разглеждат заедно с взаимодействията помежду им, като продуктите на един елемент са ресурс за друг. В типична пермакултурна система работата е сведена до минимум, отпадъците са превърнати в ресурси, продуктивността и добивите са увеличени и околната среда е възстановена. Пермакултурните принципи могат да бъдат прилагани във всякаква среда и мащаб – от градски жилищни комплекси до селски къщи, от малки ферми до големи региони.

Първото документирано съвременно практикуване на пермакултурата като систематизиран подход е на австрийския фермер Сеп Холцер през 60-те години на XX век, но е разработена научно от австралийците Бил Молисън и Дейвид Холмгрен с техните сътрудници през 70-те години на миналия век.

Думата първоначално е създадена като комбинация от английските думи за вечно земеделие – permanent agriculture, от Молисън, но по-късно той предпочита да я описва като „постоянна, вечна култура“ – permanent culture, като набляга на идеята, че едно общество, може да съществува неограничено само ако се съобразява с природата и не я унищожава.

Планирано остаряване

Планираното остаряване (понякога известно като планирано прекъсване) в индустриалния и икономическия дизайн е политика за изкуствено съкращаване на живота на даден продукт, така че той да остарее - неизползваем или извън модата - след определен период. Това действие има за цел да увеличи потреблението чрез разпределяне на време до следващата дата на покупка. Компаниите, които използват тази политика, изчисляват, че печалбите им от допълнителни продажби ще бъдат по-големи от разходите за изследвания и разработки и алтернативната цена на новия продукт. Тази оценка не винаги е валидна, тъй като има възможност потребителят да закупи новия продукт от друга компания.

Потребителска култура

Потребителската култура или консуматорство (на английски: Consumerism) е социална и икономическа система, която насърчава потреблението на продукти и услуги като основна ценност. Терминът потребителска култура се използва от различни социални критици за описание на типичното потребителско поведение, особено в западния свят. Потребителската култура е не просто описание на културата на потреблението на определено място, а критично понятие, което включва критика на идеологията и практиката на капитализма и поведението на корпоративния сектор. Това твърдение е част от социален анализ, който показва, че съвременната потребителска култура се насочва от големите корпорации към прекомерно и сляпо лично потребление. В допълнение, критиката показва, че основният инструмент на тези корпорации за промяна на съзнанието на потребителите е рекламата, която създава изкуствено търсене. За да се ограничи културата на потребление, възможно е също така първоначално да се намали консумацията на продуктите и те да се използват отново.

Рециклиране

Рециклирането (още сметопреработване) е процес, при който отпадъците се преработват така, че да се произведе суровина, която да бъде използвана за производство на нови продукти. Процесът на рециклиране допринася за спестяване на необработените суровини, от една страна и намаляване на количествата отпадъци и замърсяване на околната среда, от друга и поради това технологиите за рециклиране са важни както във финансов, така и в екологичен аспект.

Устойчиво земеделие

Устойчивото земеделие е тенденция в земеделието, която адресира множество екологични и социални промени и предлага иновативни, природосъобразни и икономически oсъществими методи за земеделска обработка и продукция. Устойчивото земеделие има три основни цели - опазване на околната среда, икономическа печалба и социална и икономическа справедливост. Идеята за устойчивост се базира на схващането, че трябва да се удовлетворят настоящите нужди на човечеството, без да се прави компромис с възможността на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди.

Устойчиво развитие

Устойчивото развитие е постигане на баланс между социалните и екологичните принципи, като социално оправдано и екологосъобразно икономическо развитие.През 1987 г. Световната комисия по околна среда и развитие изготвя доклад, наречен „Нашето бъдеще”, който днес е известен като Доклада Брунтланд. Според него , устойчиво е развитието, което „удовлетворява нуждите на настоящето, без да подлага на риск способността на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди”.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.