Еквадор


Еквадор, официално Република Еквадор (на испански: República del Ecuador, букв. Република на екватора), е демократична република в северозападната част на Южна Америка.

Граничи с Колумбия на север, с Перу на изток и юг и с Тихия океан на запад. Тя е една от двете страни в Южна Америка, заедно с Чили, която не граничи с Бразилия. Републиката включва и Галапагоските острови, които се намират на около 1000 km от континента.

Еквадор се намира от двете страни на екватора, откъдето произлиза и името ѝ. Столицата на страната е град Кито.

Република Еквадор
на испански: República del Ecuador
      
Герб
(герб)
Девиз: Dios, patria y libertad
Бог, родина и свобода
Национален химн: Salve, Oh Patria
Наименование на местния жител: еквадорец
Местоположение на Еквадор

Местоположение на Еквадор
География и население
Площ 283 560 km²
(на 71-во място)
Столица Кито
Най-голям град Гуаякил
Официален език испански(1)
Население
(пребр., 2015)
16,144,000
(на 65-то място)
Гъстота на нас. 55,5 души/km²
Управление
Президент Ленин Морено
Вицепрезидент Хорхе Глас
История
Независимост
24 май 1822
13 май 1830 г.
Икономика
БВП (ППС, 2005) $ 53 195 млн
(на 96-то място)
БВП на човек (ППС) $ ?
Валута Щатски долар(2) (USD)
Други данни
Часова зона CET (UTC-5)
Интернет домейн .ec
Телефонен код 593
(1):Втори неофициален език в страната е кечуа
(2):До 2000 г. се използва сукре
(3):На островите Галапагос -6

История

  • 15 век – индианските племена, живеещи на територията на Еквадор, са покорени от инките
  • 15321533 – установено е испанско господство и се въвежда използването на робски труд на негри, докарани от Африка
  • 1717 – Еквадор влиза в състава на вицекралство Нуева Гранада под името Кралска аудиенсия Кито
  • 1822 – Еквадор е в хода на Войната за независимост на испанските колонии в Америка
  • 18101826 – страната е освободена от армиите на Симон Боливар и А. Х. де Сукре.
  • 1824 – включена е във Федеративна република Велика Колумбия.
  • 1830 – Кито се отцепва от Велика Колумбия и се обявява за независима държава Еквадор
  • 1852 – В страната е премахнато робството.
  • 18531859 – Държавата се управлява от военни.
  • 18591875 – Г. Морено установява диктатура, модернизира и обновява икономиката на Еквадор
  • 19441946 – Управлява коалиционно правителство на Х. М. Веласко Ибара
  • 19631966 – Военна диктатура.
  • 19721976 – Военно правителство на генерал Г. Родригес Лара, което отстоява националния суверенитет и богатство
  • 1988 – Президент става Р. Борха Севальос
  • 1992 – Президент става С. Дуран Бален, който наследява тежко икономическо състояние на страната.
  • 2003 – президент Л. Гутиерес Борбуа.
  • 2007 – президент Рафаел Кореа.

Еквадор е член на ОАД (1948), на ООН (1945), ОПЕК (2007), Андска общност (1969).

Държавно устройство

Административно деление

Еквадор е разделен на 24 провинции, а провинциите съставляват 199 кантона. Провинциите са: Боливар, Карчи, Чимборасо, Ел Оро, Есмералдас, Галапагос, Гуаяс, Имбабура, Лоха, Лос Риос, Манаби, Напо, Постаса, Пичинча, Сукумбиос, Самора Чинчипе, Асуай, Каняр, Котопакси, Морона Сантяго, Ореляна, Тунгурауа, Света Елена и Санто Доминго де лос Цачилас.

География

Ec-map
Карта на Еквадор

Еквадор може да бъде разделен на три главни географски региона плюс един островен регион в Тихия океан:

  • Ла Коста („крайбрежието“) – крайбрежната западната част на страната
  • Ла Сиерра („високите земи“) – високопланински регион в централната част на страната; тук се намират Андите
  • Ел Ориенте („изтокът“) – амазонски дъждовни гори в източната част на страната; заема почти половината от площта на страната и едва 5% от населението.

Островният регион включва островите Галапагос в Тихия океан, на 1000 km от еквадорският бряг.

Ecuador cajas national park
Изглед от национален парк Кахас

Столицата на Еквадор е Кито, разположен в провинция Пичинча, а най-големият град в страната е Гуаякил в провинция Гуаяс. Вулканът Котопакси, разположен на юг от Кито, е един от най-активните вулкани в света. Върхът на вулкана Чимборасо (6 130 m) е смятан за най-отдалечената точка от центъра на земята.

Въпреки че страната не е голяма по площ (приблизително колкото американския щат Колорадо), има голямо климатично разнообразие, определено от надморската височина. Западните крайбрежни части имат тропичен климат, с тежък дъждовен сезон. Във високопланинската част на Еквадор, климатът е умерен и относително сух. Климатът в източните части на страната, в зоната с дъждовните гори, е влажен тропичен.

Население

Населението на Еквадор е съставено от много и различни етноси. Най-голяма част от населението (55%) заема етническата група местизо – потомци на испански колонизатори и местни индианци. Индианците заемат около 25% от населението. Белите хора, главно от етноса криоло, потомци на испански колонизатори и емигранти от Европа, заемат около 15% от населението. 5% са малцинствата като мулати и замбо, живеещи най-вече в провинциите Есмералдас и Имбабура.

Стопанство

Развити са нефтодобив, рудодобив и земеделие. В държавата се отглеждат банани, кафе, какао, картофи, захарна тръстика. Обработваемите площи са 10% от територията на страната.

Еквадор е първата страна от южноамериканския континент и първата нация в света от 1948 г. насам, приложила концепцията за „омразен дълг“, и по-точно „политически и технически отказ да върне на международната общност държавните си дългове, тъй като те са поети от предишните правителства чрез корупция, нарушаване на законите и нарушаване на конституцията“. На 12 декември 2008 г. Рафаел Кореа – новоизбраният президент на Еквадор (БВП около 50 милиарда евро, съизмерим с този на България) официално декларира в директно излъчване по телевизията пред целия американски континент, че „изтрива националния дълг, считайки го за омразен, тъй като е неморален. Създаден е в разрез с конституцията, потискайки народа, чрез измама. Убеждават ни, че което е закон, тоест е легитимирано, значи е правилно. Не е така: от днес в земята на Еквадор важи новият конституционен принцип, според който само което е правилно за населението, може да бъде закон.

Външни препратки

.ec

.ec е Интернет домейн от първо ниво за Еквадор. Администриран е от EcuaNet. Представен е през 1991 г.

1809

1809 (MDCCCIX) година е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.

Амазонска екваториална гора

Амазонската екваториална гора или просто Амазония (на испански: Amazonia, на португалски: Amazônia, Floresta Amazônica или Selva Amazônica), често наричана Амазонска джунгла, е огромен горски пояс от екваториални гори, разположен във водосборния басейн на река Амазонка в Южна Америка.

Заема територия от около 5,5 милиона кв. км, което я прави най-обширната екваториална гора на планетата. Обхваща територии от 8 държави – Бразилия, Колумбия, Перу, Венецуела, Еквадор, Боливия, Гвиана и Суринам, както и на Френска Гвиана (със статут на отвъдморски департамент на Република Франция).

Амазонската екваториална гора притежава най-голямото биоразнообразие на планетата. Значителна част от територията и все още е слабо проучена. През Амазония протичат някои от най-дългите и пълноводни реки на Земята, сред които и най-пълноводната – Амазонка, която е дала наименованието на целия регион.

Анди

Андите са планинска верига, разположена в Южна Америка, естествено продължение на планинската верига Кордилери от Северна Америка.

Простират се от най-северните части на континента до най-южните при остров Огнена земя. Най-висок връх е Аконкагуа – 6960 m, разположен на държавната граница между Чили и Аржентина. Части от Андите, освен в тези две държави, се намират и в Боливия, Перу, Еквадор, Колумбия и Венецуела. В Андите са съсредоточени едни от най-големите находища в света на мед, боксит, селитра, сребро.

Геоложкият им произход е свързан с движението на тектонските плочи и конкретно взаимодействието между Тихоокеанската тектонска плоча, Южноамериканската тектонска плоча и Плочата Наска.

Андите са важна орологична преграда, предопределяща редица особености на климата и природния свят от двете страни на планината. Високите части спират влиянията на Перуанското студено течение и валежите, което обуславя влажността над пустинята Атакама и Андите. На изток от планината Тихия океан не влияе на климата. В Андите са разположени множество активни и неактивни вулкани, най-известни от които са Чимборасо, Коропуна, Йерупаха, Котопакси, Уаскаран. В Андите се намира и най-високопланинското езеро от големите езера на света – Титикака.

Галапагоски острови

Гала̀пагоските острови (на испански: Islas Galápagos или Archipiélago de Colón) са архипелаг в Тихия океан, намиращ се на 965 km на запад от Еквадор.

Състои се от 13 основни вулканични острова, 6 неголеми острова и 107 скали, които образуват територията му.

Счита се, че първият остров е формиран преди 5 – 10 милиона години в резултат на тектонична активност. Най-младите острови са Изабела и Фернандина, на които и при последните изследвания вулканичната дейност продължава (2005).

Галапагоските острови териториално принадлежат на Еквадор. Населението на архипелага наброява около 12 000 жители (неофициално около 30 000). Разположен е на площ от 7880 km².

Архипелагът е известен с уникалните местни видове фауна и особено с видовете галапагоски чинки, които са един от най-известните примери за еволюцията още от времето на Чарлз Дарвин, който ги споменава в „Произход на видовете“.

Империя на инките

Империята на инките (на кечуа: Tawantinsuyu, „Четирите района“) е най-голямата и могъща империя в Доколумбова Америка. Нейната политическа и административна структура е смятана от повечето учени за най-добре развитата в Америка преди пристигането на Колумб. Административният, политически и военен център на империята е в Куско в днешно Перу. Цивилизацията на инките възниква в планините на Перу в началото на XIII век, а последните и крепости са превзети от испанците през 1572 година.

От 1438 до 1533 година инките установяват контрол над значителна част от западните области на Южна Америка с център в Андите, използвайки завоевания и мирна асимилация. При най-голямото си разширение империята им обединява Перу, голяма част от съвременен Еквадор, западна и централна Боливия, северозападна Аржентина, северно и централно Чили и малка част от югозападна Колумбия в държава, сравнима с историческите империи на Евразия. Неин официален език е кечуа. В обширната империя съществуват множество религиозни форми, повечето свързани с локални свещени места, наричани уака, но властите насърчават култа към слънчевото божество Инти, опитвайки се да го наложат като висшестоящ спряма другите култове. Инките смятат своя владетел, носещ титлата сапа инка, за „син на слънцето“.За Империята на инките е характерно отсъствието на много елементи, свързвани с цивилизацията в Стария свят, като познания за колелото и желязото, използването на ездитни и теглителни животни и наличието на писменост. Въпреки това те изграждат държава с континентални размери, изграждат монументални строежи и мащабна пътна мрежа и въвеждат редица селскостопански нововъведения.Икономиката в Империята на инките функционира без пари и организирани пазари, на основата на разменна търговия. Поданиците са подложени на принудителен труд в полза на държавата, в замяна на което получават достъп до обработваема земя и стоки, както и до финансирани от властите празненства. Заради ограничените и трудни за интерпретация сведения различни автори определят тази икономическа система противоречиво – като феодална, робовладелска или социалистическа.

Испански език

Испанският език (самоназвание: español, произнесено [espaˈɲol]), наричан и кастилски език (castellano, [kasteˈʎano]) е иберо-романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок. 548 млн души (2014). Той е вторият по разпространение (след китайски) роден език (за ок. 470 млн души той е роден език) и третият най-говорим език в света (след английски и китайски). По-голямата част от испаноговорещите групи живеят в Латинска Америка.

Произхождащ от Испания, откъдето по-късно е бил пренасян от испанските изследователи и колонизатори в западното полукълбо и други части на света през последните пет столетия, испанският е един от петте най-говорими езика в света и един от шестте официални езика на Обединените нации. Той е един от най-важните световни езици (заедно с английския и френския), който се говори на всички континенти: най-вече в Северна и Южна Америка, Европа и някои части на Африка и Азия. Голямото му заначение се дължи и на международното разпространение и признатост на испаноезичната литература, филмова индустрия, телевизионна индустрия (най-вече теленовели) и музикална индустрия в глобализирания пазар.

Кито

Кѝто (на испански: Quito) е столицата на Еквадор. Кито е с население от 1 978 376 жители (2019), което го прави вторият по население град в страната след Гуаякил. Има обща площ от 290 km². Средната надморска височина, на която е разположен градът, е 2800 m, с което се нарежда като втората най-високо разположена столица в света след Ла Пас, Боливия. Градът е основан от испанския конкистадор Себастиан Беналкасар през 1534 г.

Централният площад на града е разположен на около 25 km южно от екватора, но самият град се простира в рамките на около 1 km от екватора. На точното място, където минава екваторът (популярно с името „la mitad del mundo“ – „центърът на света“, за да се различава от името Ecuador, което на испански означава „Екватор“), са построени паметник и музей.

Колумбия

Колумбия или Коломбия, официално Република Колумбия, е държава в северозападната част на Южна Америка. Граничи с Карибско море на север, Венецуела и Бразилия на изток, Еквадор и Перу на юг, Панама и Тихия океан на запад. Столицата е Богота. Населението на столицата е 6 834 000 души, което поставя града на 30-то място в света според големината на населението и на 4-то в Южна Америка след Сао Паоло (Бразилия), Буенос Айрес (Аржентина) и Лима (Перу).

Копа Америка

Копа Америка е футболен турнир, в който участват националните отбори на страни от Южна Америка и поканени отбори от други континенти. Представлява първенство по футбол на Южна Америка и има характер на континентален шампионат (съответства на Европейското първенство по футбол).

Първото състезание се състои през 1910 г. в Аржентина, още преди основаването на КОНМЕБОЛ, затова не е бил признато официално. Първият признат турнир се провежда през 1916 г., като домакин е отново Аржентина, а победител е тимът на Уругвай. Това е най-старият футболен турнир за национални отбори. От 1917 г. турнирът получава названието „Шампионат на Южна Америка за национални отбори“ (исп. Campeonato Sudamericano de Selecciones). Изключение от това име са турнирите през 1935, 1941, 1945, 1946, 1956 и вторият през 1959 г., но и те са признати официално от КОНМЕБОЛ.

От 1916 до 1975 година шампионатите се играят нередовно. Понякога е имало случаи, когато държави изпращат на турнира вторите си състави или младежките отбори. Най-често се провеждат първите 12 турнира – всяка година или през година до 1929 г., когато следва втората по големина пауза в историята на турнира – 6 години. Най-малкият интервал е между март и декември 1959 г., когато се провеждат 2 турнира. Най-голямата пауза е 8 години между турнирите през 1967 и 1975 г. До тогава всеки следващ турнир се е състоял в различна държава. От 1975 г. състезанието има ново име „Копа Америка“. Първенствата през 1975, 1979 и 1983 година се провеждат по друга система: не се играе турнир в някоя определена страна, а на всички стадии съперниците се срещат два пъти при разменено гостуване – като домакини и гости. От 1987 година отново се провежда турнир в една страна.

Най-много домакинства на състезанието има Аржентина – 9, следвана от Уругвай и Чили по 7 и Перу – 6 пъти.

До 1935 г. в шампионата участват от 3 до 5 отбора, най-често 4. Броят им постепенно нараства. От 1975 г. в Копа Америка участват 10 страни от КОНМЕБОЛ: Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Еквадор, Колумбия, Парагвай, Перу, Уругвай, Чили. През 1993 г. за пръв път участват поканени страни извън континента Южна Америка – САЩ и Мексико, която става постоянен участник до 2016 г. От 1993 година участват 2 поканени отбора. На турнира са играли също така Япония (1999), Хондурас (2001), Коста Рика (1997, 2001, 2004) и САЩ (1993, 1995, 2007, 2016 г.)

Турнирът през 2016 г. се провежда след интервал 1 година от предходния за втори път след 59 години (от 1957) и за първи път извън Южна Америка (в САЩ) по случай 100-годишнината на състезанието. В него участват и 6 поканени отбора от Северна и Централна Америка (КОНКАКАФ): САЩ, Мексико, Коста Рика, Хаити, Панама и Ямайка. Така юбилейният турнир, наречен Копа Америка Сентенарио, се превръща в първенство на Америка. Печели се от Чили.

До 2017 г. са проведени 45 първенства. С най-много участия е тимът на Уругвай – 43, следван от Аржентина – 41, Чили – 38, Парагвай – 36, Бразилия – 35 и др. Уругвай е изиграл най-много мачове – 197, пред Аржентина – 189. Въпреки че е участвал на 2 турнира по-малко и е изиграл 8 мача по-малко от Уругвай, отборът на Аржентина има 40 точки повече от него и е спечелил най-много точки в Копа Америка – 398, втори е Уругвай с 358, а трета – Бразилия с 332. Отборът на Аржентина е с най-много победи – 120, пред Уругвай – 108 и Бразилия с 99; той е отбелязал рекордните 455 гола, следван от Бразилия – 405 и Уругвай – 399; има най-добра голова разлика – (+282), пред Бразилия (+205) и Уругвай – (+181) както и най–висока успеваемост в мачовете – 70,19 %, втора е Бразилия – 62,17 %, а трети – Уругвай с 60,58 %.

Настоящият носител на купата е отборът на Бразилия, който я спечелва като домакин на 46-то първенство през 2019 г. Следващите турнири са предвидени в Аржентина и Колумбия през 1920 и в Еквадор през 2024 г.

Рекордьор по титли е отборът на Уругвай с 15 титли. Последната е на „Копа Америка 2011“ с домакин Аржентина, където тимът на Уругвай отстранява Аржентина с 6:5 след дузпи (1:1 в редовното време). Пропускът за Аржентина прави Карлос Тевес, като дузпата му бива спасена от стража на „урусите“ Фернандо Муслера. На финала Уругвай побеждават с 3:0 Парагвай.

Рекордът за най-много спечелени медали е на Аржентина – 33 (14 златни, 15 сребърни и 4 бронзови), следвана от Уругвай – 30 (15 зл., 6 ср. и 9 бр.) и Бразилия – 27 (9 зл., 11 ср. и 7 бр.).

Копа Либертадорес

Копа Либертадорес (на испански: Copa Libertadores или Copa Libertadores de América, на португалски: Copa Libertadores da América или Taça Libertadores da América, на английски: Liberators Cup) е ежегоден фтболен турнир, в който участват най-добрите отбори от Южна Америка, а в последните години – и от Мексико. Турнирът се организира от КОНМЕБОЛ – Южноамериканската футболна федерация – и е еквивалент на европейската Шампионска лига.

Турнирът е кръстен на Освободителите (Libertadores) – лидерите на освободителните войни в Южна Америка, довели до независимостта от Испания и Португалия: Симон Боливар, Педро Първи, Хосе де Сан Мартин, Антонио Хосе де Сукре, Бернардо О'Хигинс, Хосе Мигел Карера и Хосе Гервасио Артигас.

Официалното име на турнира се променя според главния спонсор, от 2012 г. то е Копа Бриджстоун Либертадорес, заради новият генерален спонсор – световния производител на гуми „Бриджстоун“.

Победителят в турнира получава правото да играе в Световното клубно първенство, а също така се изправя и срещу носителя на Копа Судамерикана в спор за Рекопа Судамерикана, еквивалент на Европейската суперкупа.

Коста Рика

Коста Рика (на испански: Costa Rica, в превод богато крайбрежие), официално Република Коста Рика (на испански: República de Costa Rica) е държава в Централна Америка, граничеща на север с Никарагуа, на югоизток с Панама, на югозапад с Тихия океан, на североизток с Карибско море и Еквадор на юг от остров Кокос. Известна е като една от 22-те страни в света, които не разполагат със собствени въоръжени сили. Коста Рика премахва въоръжените си сили през 1949 г. Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе.

Тя има население от около 5 милиона с площ от 51 060 квадратни километра (19,714 квадратни мили). Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе, където живеят около 333 980 души и около 2 милиона души с околностите на столичния район.

Суверенната държава Коста Рика е единна президентска конституционна република. Известна е с дългогодишната си и стабилна демокрация, както и със своята високо образована работна сила, повечето от които говорят английски. Страната изразходва приблизително 6,9% от бюджета си (2016 г.) за образование, в сравнение със средната стойност в световен мащаб от 4,4%. Нейната икономика, някога силно зависима от селското стопанство, е диверсифицирана и включва сектори като финанси, корпоративни услуги за чуждестранни компании, фармацевтични продукти и екотуризъм. Много чуждестранни компании за производство и услуги действат в зоните за свободна търговия в Коста Рика, където се възползват от инвестиционни и данъчни стимули.

През 2017 г. Коста Рика е изправена пред криза на ликвидност на пазара поради нарастващия дълг и бюджетен дефицит. До август 2017 г. Министерството на финансите изпитва затруднения с изплащането на задълженията си. Други предизвикателства, пред които е изправена страната в опитите ѝ да подобри икономиката чрез увеличаване на чуждестранните инвестиции, включват лоша инфраструктура и необходимост от подобряване на ефективността на публичния сектор.

Коста Рика е рядко заселена от коренно население преди идването на испанското управление през 16-ти век. Тя остава периферна колония на империята до независимостта си като част от Първа мексиканска империя, последвана от членство в Съединените провинции на Централна Америка, от които официално обявява независимост през 1847 г. От тогава Коста Рика остава сред най-стабилните, проспериращи нации в Латинска Америка.

Страната постоянно се представя благоприятно в Индекса на човешкото развитие (ИЧР), бидейки на 69-то място в света през 2015 г., сред най-високите в Латинска Америка. Програмата за развитие на Организацията на обединените нации също така посочва, че Коста Рика постига много по-висок индекс на човешко развитие от други страни с еднакви равнища на доходи, по-добър от средния за региона.

Коста Рика също има прогресивни екологични политики. Това е единствената страна, която отговаря на всичките пет критерии на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации, определени за измерване на екологичната устойчивост. Класирана е на 42-то място в света и на трето място в Америка, в Индекса за екологична ефективност за 2016 г. Два пъти е класирана като най-добре представящата се страна в индекса на щастие на Нова икономическа фондация, който измерва устойчивостта на околната среда и е идентифицирана от като най-зелената страна в света през 2009 г. Коста Рика планира да стане въглеродно неутрална страна до 2021 г. До 2016 г. 98,1% от електроенергията е генерирана от зелени източници, по-специално хидро, слънчева, геотермална и биомаса.

Латинска Америка

Латинска Америка обхваща 38 държави, разположени в Северна и Южна Америка. Тя е събирателно понятие за културните региони, където се говорят романски езици, т.е. езици производни на латинския. Говорими езици са испанският и португалският. Повечето страни от региона имат благоприятно транспортно-географско положение. Само две държави, Боливия и Парагвай, нямат излаз на море или океан. Страните от Латинска Америка имат общи черти в историческото, демографското и стопанското си развитие. Повечето от тях принадлежат към Третия свят. Те са наследници на стари цивилизации – на ацтеките, маите и инките. Запазени са неповторими архитектурни паметници от тези цивилизации.

Национален отбор по футбол на Еквадор

Нацоналният отбор по футбол на Еквадор представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Еквадорската футболна федерация. Най-доброто постижение на отбора е класирането на две световни първенства и достигането до 1/8 финал през 2006 г.

Перу

Перу, официално Република Перу (на испански: República del Perú, на кечуа и аймара: Piruw) е държава в северозападната част на Южна Америка, граничеща с Еквадор и Колумбия на север, с Бразилия на изток, с Боливия на югоизток и юг, с Чили на юг и с Тихия океан на запад. На територията на Перу има богат материал за културна антропология. Там се е зародила и империята на инките. Република Перу е с площ 1 285 220 km². Столица е гр. Лима (6,4 млн. жители). На 28 юли 1821 г. Хосе де Сан Мартин провъзгласява независимостта на Перу.

Световно първенство по футбол 2006

Световното първенство по футбол Германия 2006 е международен футболен турнир, който започва на 9 юни 2006 г. и завършва на 9 юли 2006 г. Във финалния мач световен шампион става Италия, побеждавайки Франция след изпълнение на дузпи. Това е 18-ото в историята Световно първенство по футбол. През юни 2000 г. Германия спечелва правото на домакинство, побеждавайки кандидатурите на Бразилия, Англия, Мароко и РЮА (която е домакин на Световното първенство по футбол през 2010 г.).

Играчи, които получат жълт картон в два мача, биват наказани за един мач. На играчите с един от двата жълти картона преди полуфиналния мач този жълт картон бива опростен.

Чили

Чили, официално Република Чили, (на испански: Chile или República de Chile, Чиле или Република де Чиле) e държава, разположена в югозападната част на Южна Америка. Тя покрива дълга и тясна ивица земя между Андите и Тихия океан. Граничи с Перу на север, с Боливия на североизток, с Аржентина на изток и с Проток Дрейк на юг. Една от двете страни в Южна Америка, заедно с Еквадор, е, които не граничат с Бразилия.

Южна Америка

Южна Америка е континент, по-голямата част от който се намира в Южното полукълбо. Пресича се от екватора. Намира се между два океана – Тихия и Атлантическия. Свързан е със Северна Америка от сравнително скоро време (в геологичен смисъл), когато се образува Панамският провлак. Андите, които са сравнително млада и неспокойна планинска верига, се простират покрай западния бряг на континента. По-голямата част от земите в Южна Америка на изток от Андите са тропични дъждовни гори; там е огромният водосборен басейн на река Амазонка.

Южна Америка е на четвърто място по площ и на пето по население сред континентите.

Страни и територии в Южна Америка
Държави
Зависими територии

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.