Евростат

Евростат (на латиница: Eurostat) (Statistical Office of the European Communities) е статистическа служба към Европейската комисия, която събира информация за страните в Европейския съюз и хармонизира статистическите методи за събиране на данни в различните страни членки. Първоначално е създаден през 1958 към Европейската общност.

История и функции

Евростат е основан през 1953 г. като статистическа служба на Европейското обединение за въглища и стомана. С времето списъкът от задачи на службата се разширява и през 1958 г. на нейна база е сформиран генерален директорат. Основна задача на директората е да захранва другите генерални директорати на Европейската комисия и различни европейски институти със статистическа информация, необходима за формиране, реализация и анализ на провежданите от тях политики.

С развитието на Европейския съюз голямо значение придоби унификацията на статистическите методи, използвани от страните-членки и кандидат-членки на ЕС. Евростат не се занимава с непосредствен сбор на статистически данни – това е задача на статистическите служби на съответните страни. Събраната от националните служби информация се обработва от Евростат, привежда се към единни стандарти и се публикува. Евростат си сътрудничи тясно с националните служби по статистика на страните от ЕС с цел да се изработят единни статистически стандарти.

Сега генерален директор на службата е Гюнтер Ханрайх (Günther Hanreich). Неговия предшественник – Michel Vanden Abeele – установи през 2004 г., че статистическата информация, предоставена от правителството на Гърция е подложена на силни манипулации. На базата на тези неверни данни Гърция бе приета през 2000 г. в еврозоната.

На Генералния директор на Евростат се подчиняват седем директори, отговарящи за различни сектори:

  • ресурси
  • статистически методи и инструменти; публикации
  • държавна и общоевропейска статистика
  • икономика и регионална статистика
  • селско стопанство и екология; сътрудничество
  • социална статистика и информационно сътрудничество
  • бизнес-статистика

Управление

От 1 април 2017 г. генерален директор на Евростат е българката Мариана Коцева.[1] Списък на главните директори на Евростат:

Име Националност Мандат
Ролф Вагенфюр (на немски: Rolf Wagenführ)  Западна Германия 1952–1966
Реймон Дюма (на френски: Raymond Dumas)  Франция 1966–1973
Жак Майер (на френски: Jacques Mayer)  Франция 1973–1977
Оге Дорнонвил де ла Кур (на датски: Aage la Cour)  Дания 1977–1982
Питер де Гюйс (на нидерландски: Pieter de Geus)  Нидерландия 1982–1984
Силвио Ронкетти (на италиански: Silvio Ronchetti)  Италия 1984–1987
Ив Франше (на френски: Yves Franchet)  Франция 1987–2003
Мишел Ванден Абеле (на нидерландски: Michel Vanden Abeele)  Белгия 2003–2004
Гюнтер Ханрайх (на немски: Günther Hanreich)  Австрия 2004–2006
Ерве Каре (на френски: Hervé Carré)  Франция 2006–2008
Валтер Радемахер (на немски: Walter Radermacher)  Германия 2008–2016
Мариана Коцева (и.д.)  България 2017–понастоящем

Вижте също

Източници

  1. Българка е новият генерален директор на Евростат, „dir.bg“

Външни препратки

NUTS

NUTS (на френски: Nomenclature des unités territoriales statistiques;) „Обща класификация на териториалните единици за

статистически цели" е йерархична систематика за еднозначна класификация на териториални единици в официалните статистики в страните членки на Европейския съюз.Тази систематика е развита от Евростат в Люксембург през 1980 г. за да улесни международното статистическо сравнение на европейските региони. Категоризирането по тази номенклатура е в основата за разпределянето на помощните средства от фондовете за регионална политика на ЕС.

Армения

Армения е древна страна от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.

Граничи с Турция на запад, Грузия на север. Има общи граници и с Азербайджан на изток и с Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. От 1922 до 1991 г. страната е в СССР като съставна част от Закавказката съветска федеративна социалистическа република и после като съюзна Арменска съветска социалистическа република. Площта ѝ е 29 743 км², от които 28 342 км² суша и 1401 км² водна площ.

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Разположена е в източната част на Балканския полуостров и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Северна Македония; на юг с Гърция и на югоизток с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Със своите почти 111 хил. km² площ и 7,153 милиона души, България се подрежда на 11-о и 16-о място съответно по площ и по население в Европейския съюз.Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От Античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през 6 век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя. През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на монархия и се освобождава от петвековното османско владичество с помощта на Руската империя. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с Германия по време на двете световни войни. На 15 септември 1946 г. монархията е заменена с народна република, от съветски тип и държавата се преименува на Народна република България, ръководена от Българската комунистическа партия. Социалистическият строй съществува до 1990 г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. През 2004 г. страната се присъединява към НАТО, а на 1 януари 2007 г. – към Европейския съюз.

В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на корупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; освен това страната членува в ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. През 2015 г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield, в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.

Европейски съюз

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е международна организация, политически и икономически съюз между 28 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз, в сила от 1 декември 2009 г.

През 2012 г. на ЕС е присъдена Нобелова награда за мир, за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и правата на човека в Европа.

Държавите членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други – междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.

В икономически план със своето население от над 510 000 000 души през 2017 г. ЕС е създал приблизително 22% от номиналния световен брутен продукт.

Икономика на България

Икономиката или стопанството на България е силно отворена пазарна икономика, на 70-то място в света през 2011 г. според външни оценки. Тя е сравнително индустриализирана, със средно развит частен сектор и запазени малък брой стратегически държавни предприятия. По равнище на икономическо развитие България днес е попаднала в групата на развиващите се страни след Сирия и преди Тунис.

Ползва собствена валута, емитирана от БНБ – българския лев. Българският лев е свободно конвертируема валута и от 1997 г. е свързан с германската марка в съотношение 1:1, а от въвеждането на еврото като единна валута 1 лев се разменя за 0,511 евро (1 евро е 1,95 лв.). Членството на България в ЕС я прави част от най-големия единен пазар в света. Стремежите на страната са да получи членство в Еврозоната и Шенген, но дълговата криза (2010) и тази с мигрантите (2015) засега отлагат тези цели.

Страната е на 40-то място от 152 страни в световната класация „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2014“, изготвен от канадския институт „Фрейзър“. По БВП на глава от населението е 92 от 228 и на 160 по ръст на БВП в света за 2011 г.

Икономика на Германия

Икономиката на Германия е най-голямата икономика в Европа.

Икономика на Полша

Икономиката на Полша е децентрализирана, диверсифицирана и тясно обвързана с тази на ЕС. След настъпването на икономическата криза от 2008 г., тя става и единствената икономика, избегнала рецесията на Стария континент.

След влизането си в ЕС през 2004 г., структурните фондове на съюза до голяма степен подпомагат силния растеж, но въпреки това БВП на глава от населението все още е под средното равнище за ЕС.

Икономиката на Полша заема 50-то място по свобода в света през 2014 г., коеото е подобрение в сравнение с предходната година. Отчетени са положителни промени в свободата за правене на бизнес, търговия и осъществяване на инвестиционна дейност.

След падането на Желязната завеса, Полша възприема модела на свободната пазарна икономика, стремейки се да я либерализира. От 1989 г. до 2007 г. растежът ѝ достига 177 %, задминавайки всички съседни държави от региона и почти се утроява. Премахната е контролът върху цените, държавните заплати са замразени, търговията бива либерализирана, а полската злота става конвертируема. От своя страна предприетите мерки оставят милиони хора без работа, но това спомага държавата да се отърси от лошите практики на комунистическото управление и централизираната планова икономика.

Икономика на Румъния

Румъния е държава с развиваща се пазарна икономика и един от най-скорошните членове на Европейския съюз. След разпада на Съветския блок, тя е една от най-бедните страни в Европа, дължащо се главно на провала на икономическата политика на Николае Чаушеску през 70-те години на XX век. Въпреки това през настоящия век тя се развива с бързи темпове, предимно заради членството си в ЕС и силното търсене на неговите държави-членки, отбелязвайки един от най-бързите растежи на БВП в рамките на Стария континент до 2009 г. Нейната икономика е на 11-то място по номинален БВП в ЕС, и на 8-мо по паритет на покупателната способност.

Добрите макроикономически показатели спомагат за създаването на средна класа в последните години, както и за намаляването на широкоразпространената бедност. Общият размер на преките чужди инвестиции от 1989 г. насам възлиза на над 170 млрд долара. Корупцията и бюрокрацията обаче продължават да са спънка за добрата бизнес среда.

Увеличеното вътрешно търсене, вдигането на заплатите, покачването на цените на енергията и влошената фискална дисциплина, довеждат до рязко покачване на инфлацията в периода 2007-2008 г.

С настъпването на глобалната финансова криза, БВП на Румъния се свива с повече от 7% през 2009 г. Това принуждава правителството да търси международна помощ от МВФ, ЕС и други финансови институции, в размер на 26 млрд. долара. От 2011 г. държавата отново отчита положителен растеж, генериран основно от стабилния износ.

Икономика на Франция

Франция е една от икономическии най-мощните държави в света. По обем на БВП тя е на второ място в Европа и на пето в света. Важни особености на стопанството на страната са силното влияние на големите френски банки и на транснационалните компании, както и високият дял на държавния сектор (около 30 %).

Коефициент на Джини

Коефициентът на Джини или Индекс на Джини се използва за статистическа характеристика на разпределенията на благата в едно общество, т.е. на (паричната) разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество. Приема се че той изразява тяхната 'неравномерност' като стойността 0 показва пълна еквивалентност или равнопоставеност, а стойност 1- абсолютната ѝ липса. Особено често този коефициент се прилага за охарактеризиране на доходи или благосъстояние; така например за разпределението на доходите той варира в световен мащаб от 0.547 (Япония) до 0.847 (Намибия). В САЩ от през последните 75 години стойността му устойчиво е нарaствала до 0.801. По данни на Евростат за 2012 г. България е с коефициент 0.336, което я нарежда на 27-мо място, сред 30 европейски държави, подали данни за 2012 г.

За 2009 г. оценката на стойностите на коефициента според Световния справочник на ЦРУ е представена графично.

Коефициентът на Джини носи името на италианският икономист и социолог Корадо Джини, който го предлага за първи път в 1912 г.

Национален статистически институт (България)

Националният статистически институт на Република България (съкратено НСИ) се занимава с набиране, обработване и предоставяне на точна информация за цялостното социално и икономическо състояние и развитие на България. Приравнен е на държавна агенция, пряко подчинена на Министерския съвет.

Националния статистически институт е част от Националната статистическа система на България (заедно с органите на статистиката и Българска народна банка), както и на Европейската статистическа система начело със статистическата служба на Европейския съюз, известна като Евростат.

Район

Район (на френски: rayon; на руски: район) е френска заемка в българския език.

На френски език думата има редица значения, главно лъч и радиус, както и пчелна пита. В българския език заемката се разпространява под влиянието на съветското понятие за административно-териториална единица.

Региони в Англия

Регионите в Англия (на английски: Regions или Government Office Regions) са административно-териториални единици от най-високо ниво в страната. Между 1994 г. и 2011 г. девет региона имат официално деволвирани функции в рамките на правителството. Въпреки че вече не изпълняват тази роля, те продължават да се използват за статистически и някои административни цели. Те определят области (избирателни райони, на английски: constituencies) за целите на изборите за Европейския парламент. Евростат също така ги използва, за да разграничи Обща класификация на териториалните единици за статистически цели в рамките на Европейския съюз. Регионите като цяло следват границите на бившите стандартни региони, установени през 1940 г. за статистически цели.

Всеки регион включва едно или няколко графства. Делението на региони е въведено през 1994 г. от правителството на Джон Мейджър.

Румъния

Румъ̀ния (на румънски: România) е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад – с Унгария и Сърбия, а на юг – с България. На изток има излаз на Черно море. Площта ѝ е 238 391 km², от които 231 244 km² суша и 7 152 km² водна площ.

Списък на страните в ЕС по население

Този списък съдържа държавите членки на ЕС по население.

Списък на страните в Европа

Европа географски се ограничава от Северния ледовит и Атлантическия океан, Средиземно и Черно море, планините Кавказ и Урал. По исторически и културни причини, геополитическите граници на континента са значително по-широки и обхващат територии от Азия (Русия, Турция, Кипър, Кавказки републики), Африка (Испански владения), Арктика (Руски и Норвежки владения) и Северна Америка (Датски владения).

Европа (един от най-малките континенти на Земята) е политически поделен на около 50 независими държави, 6 непризнати или полупризнати държави и голям брой територии с особен статут. Според формата на държавно устройство, на континента съществуват 5 федерални държави и една Конфедерация, а според формата на държавно управление – 38 републики и 12 монархии.

Всички страни на континента са членове на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Организацията на обединените нации (с изключение на Ватикана), Съвета на Европа (с изключение на Беларус). 28 страни членуват в Европейския съюз, три са официалните кандидати за членство.

Списък на страните по население

Това е списък на страните (независимите държави и зависимите територии), подредени по население.

Статистически региони на Сърбия

Статистическите райони или региони (на сръбски: Статистички региони) на Сърбия според "Номенклатурата за статистически териториални единици" (NUTS от френски: Nomenclature des unités territoriales statistiques) на Евростат - статистическата агенция на Евросъюза, са обособени с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на Евростат.

Народното събрание на Република Сърбия (Скупщината) гласува „Закон за регионалното развитие“ (на сръбски: Закон о регионалном развоjу), обнародван в „Държавен вестник“ на Република Сърбия (в. „Службени гласник РС“) в №51 от 2009 г., чрез който са образувани 2 статистически района от ниво NUTS 1, 7 статистически региона на ниво NUTS 2 и съществуващото административно деление от 29 окръга на ниво NUTS 3.

Законът е допълнен и изменен през 2010 г. (обнародван в „Държавен вестник“ на РС в №30/2010), чрез който районите на ниво NUTS 2 чрез сливане стават 5, вместо 7, поради статистически изисквания за минимален брой на население в отделен район от това ниво. Според последните разпоредби на същия закон територията на Република Сърбия се дели на следните райони, обозначени със специфичен код.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.