Европейски съюз

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е международна организация,[2] политически и икономически съюз между 28 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз, в сила от 1 декември 2009 г.

През 2012 г. на ЕС е присъдена Нобелова награда за мир, за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и правата на човека в Европа.

Държавите членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други – междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.

В икономически план със своето население от над 510 000 000 души през 2017 г. ЕС е създал приблизително 22% от номиналния световен брутен продукт.

Европейски съюз
Flag of Europe
European Union (blue)
Информация
Друго име
Списък
Акроними ЕС, Евросъюз
Мото In varietate concordia
Единни в многообразието
Предшественик Европейска общност
Основана Римски договори (1 януари 1958)
Договор от Маастрихт (1 ноември 1993)
Договор от Лисабон (1 декември 2009)
Правно положение действаща организация
Седалище Брюксел, Белгия
Официални езици вижте официални езици на Европейския съюз
Ръководител Жан-Клод Юнкер (Председател на Европейската комисия)
Доналд Туск (Председател на Европейския съвет)
Давид Сасоли (Председател на Европейския парламент)
Председател Flag of Finland.svg Финландия[1]
Членове 28 държави-членки
Химн Ода на радостта
Отличия Nobel prize medal.svg Нобелова награда за мир (2012)
Сайт europa.eu

История

Постоянните опити за обединение на различните европейски народи предхождат самите държави. Преди 3 000 години със силата на меча над Европа властват келтите, а след тях и римляните. Империята на Карл Велики и Свещената Римска империя в продължение на стотици години обединяват под слаб контрол големи области от континента. В по-ново време митническият съюз на териториите под Наполеонова власт в началото на 19 век и инвазията на нацистка Германия през 40-те години на 20 век са примери за мимолетно обединение на значителни части от Европа.

Като се има предвид многообразието от езици и култури на Стария континент, опитите за обединение обикновено били насилствени. Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави е направено от Виктор Юго през 1851 г. Катастрофалната за континента Първа световна война е последвана от Втора световна война, която оставя след себе си Европа в разруха. Съюзниците победители във войната твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят Европа, редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз. Идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) е на служителя във френското външно министерство Жан Моне. Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман дава гласност на тази идея на 9 май 1950 г. (това е и причината този ден да се чества като Ден на Европа). Първоначалният замисъл на политиците, основали ЕОВС, е да гарантират контрол над военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва Западна Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април 1951 г., а влиза в сила през юли 1952 г.

Впоследствие се създават още две общности – Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Създадени са с Договорите от Рим от 1957 г., влезли в сила на 1 януари 1958 г. В продължение на няколко десетилетия Европейската икономическа общност (наричана и Общ пазар) стимулира сътрудничеството между тези западноевропейски държави. Общият пазар има свое огледално подобие и в Източна Европа – Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ).

Европейският съюз (ЕС) е създаден с договора от Маастрихт (официално – Договор за Европейския съюз) от 1992 г. При учредяването си той се основава на вече съществуващите две общности: Европейска икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на Европейска общност, и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Основни цели на Договора за Европейския съюз са насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, постигане на висока степен на заетост, в частност посредством създаване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство и посредством създаването на икономически и паричен съюз и впоследствие на единна валута еврото, осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност, въвеждане на гражданство на Съюза, създаване на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица, обвързано с прилагането на подходящи мерки за контрол на външните граници, предоставяне на убежище, имиграцията, както и превенция и борба с престъпността. Съществуващият до този момент Общ пазар е възприет като „първи стълб“ на новосъздадената храмова структура (по подобие на гръцки храм) с три стълба.

Европейската общност окончателно отива в историята с Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г. Той влиза в сила на 1 декември 2009 г. и според него Европейският съюз става правоприемник на Европейската общност. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция.

Статут преди Договора от Лисабон

За да обяснят припокриването на организациите на Европейските общности с Европейския съюз, сред европейските политици и в литературата се е наложило понятието „храмова структура на Европейския съюз“, която си служи с модела на гръцки храм с три стълба (устои), поддържащи общ „покрив“, въплътен в целите и принципите на Съюза, формулирани в общите разпоредби на Договора от Маастрихт (ДЕС). Съгласно този модел Европейските общности са първият стълб от тази храмова структура. Вторият и третият стълб са двете форми на междудържавно сътрудничество, предвидени в ДЕС, а именно „Обща политика в областта на външните работи и сигурността“ (дял V от ДЕС) и „Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни дела“ (дял VI от ДЕС). „Основите“ на храма са общите и заключителни разпоредби на ДЕС, отнасящи се до влизането му в сила, времевия и териториален обхват на неговото действие (ДЕС е безсрочен), възможността за изменения и условията за присъединяване на нови страни към него. Към тази основа се отнася и т.нар. „засилено сътрудничество“, предвидено както в разпоредбите на ДЕС за втория и третия стълб, така и в по-старите разпоредби на Договорите от Рим за създаване на Европейска Общност (ДЕО). Наред с това трите стълба на Съюза се ползват от обща институционална рамка.

Въпреки че Европейският съюз и Европейските общности често се възприемат като едно и също нещо, към момента на своето учредяване (и преди влизането в сила на Договора от Лисабон) Европейският съюз съвсем не е правоприемник на Европейските общности и техния наднационален характер. За разлика от тях, съгласно ДЕС Европейският съюз не е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави. Новите форми на сътрудничество, които ДЕС предвижда да се осъществят извън рамките на старите Европейски общности, имат подчертан междуправителствен характер.

От друга страна, всяка една от Европейските общности е самостоятелно юридическо лице и може да влиза в договорни отношения с трети страни и други международни организации. Правомощията им произтичат от Римските договори, с които са създадени, и са им „предоставени“ от страните членки. Това позволява да се твърди, че страните членки на ЕС са прехвърлили част от своя суверенитет и че ЕС започва да наподобява федерация или конфедерация. Все пак, от правна гледна точка, ЕС няма право да изземва допълнителна власт от държавите членки без предварително предоговаряне на подписаните споразумения. Липсата на това „правомощие да създава правомощия“, което се счита за същностна характеристика на една държава, е сериозен аргумент срещу това на ЕС да се гледа като на държава. Същевременно да се нарече ЕС обикновена международна организация не би било точно, особено по отношение на „първия стълб“ на Съюза – Европейските общности, който има наднационален характер.

За дефинирането на юридическия статут на европейското обединение огромна роля играе Съдът на Европейските общности (понастоящем Съд на Европейския съюз). В прословутото си решение по делото Ван Генд ен Лос 27/72 съдът определя общността като нов правов ред, различен от международния, който предоставя права и задължения не само за членуващите в него държави, но и за техните граждани, физически и юридически лица. Това първо и основополагащо за определянето на характера на Общностите решение създава представата за европейското обединение като „sui generis“ (уникално). Днес, когато процесът на „конституционализиране“ на Европейския съюз е далеч по-напреднал, се налага новото понятие за Европейския съюз като „полития от държави и народи“.

На 13 октомври 2004 г. европейските лидери подписват договор за Европейска конституция. Тя е ратифицирана от 13 страни членки, но след нейното отхвърляне на последователни референдуми във Франция и Нидерландия през пролетта на 2005 г. проектът е замразен. Основна последица от приемането на конституция трябваше да бъде премахването на храмовата структура и Общностите и Съюзът да се обединят в едно единствено юридическо лице.

След провала на Конституцията, по време на тържественото честване на 50-годишнината на ЕС в Берлин е приета декларация, с която се определят срок за изработване на нов договор до 2009 г. В крайна сметка, на 13 декември 2007 г. е подписан Договорът от Лисабон, който въпреки големите трудности, свързани с неговата ратификация (договорът е подложен на референдум на два пъти в Ирландия, а полският президент отказва да го ратифицира), влиза в сила на 1 декември 2009 г.

След Договора от Лисабон

Договорът от Лисабон реформира Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) и последния Договор от Ница от 2001 година. При това Договорът от Лисабон поема и една съществена част от Договора за Европейска конституция, която е отхвърлена през 2005 година на референдуми във Франция и Холандия. За разлика от конституционния договор, Договорът от Лисабон не заменя ДЕС и ДЕО, а ги променя. Официалното название на договора е „Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност“.[3]

Сред нововъведенията са юридическото сливане на ЕС и ЕО, разширяването на процедурата на съвместно вземане на решения в областта на полицейското и съдебно сътрудничество при наказателни дела, по-големи права на националните парламенти в законодателството на ЕС, въвеждането на Инициатива на европейските граждани, увеличаване на компетенциите на Върховния представител за външна политика и политика на сигурност, обвързан с Хартата на основните права.

Подписан
В сила
Договори
1948
1948
Брюксел
1951
1952
Париж
1954
1955
Променен договор от Брюксел
1957
1958
Рим
1965
1967
Договор за сливане
1975
непр.
Решение на Европейски съвет
1985
1985
Шенгенско споразумение
1986
1987
Единен европейски акт
1992
1993
Маастрихт
1997
1999
Амстердам
2001
2003
Ница
2007
2009
Лисабон
Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif
                         
Три стълба на Европейския съюз:  
Европейски общности:  
Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ)
Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) Договорът изтича през 2002 Европейски съюз (ЕС)
    Европейска икономическа общност (ЕИС)
        Правила от Шенген   Европейска общност (ЕО)
    ТРЕВИ Правосъдие и вътрешни работи (ПВР)  
  Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (СОПВР)
          Сътрудничество в европейската политика (СЕП) Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)
Неорганизирано тяло Западноевропейски съюз    
Договорът е прекратен през 2010  
                       

Държави от ЕС и държави със статут на кандидат за членство в Общността

През 1951 г. в Париж е подписан учредителен Договор от Белгия, Франция, ФРГермания, Италия, Люксембург и Нидерландия за създаване на Европейската общност за въглища и стомана. Договорът влиза в сила през 1952 г., след което по-късно през годините още 22 други страни са се присъединили към Съюза.

Настоящи държави от ЕС

В Европейския съюз има 28 държави. ЕС се простира на площ от 4 325 675 km² и има над 500 млн. граждани. Ако Европейският съюз бе една държава, той би бил 7-ма по територия (след Русия, Канада, Китай, Бразилия, САЩ и Австралия) и 3-та по население (след Китай и Индия) страна в света.

EC-EU-enlargement animation
Разширение на ЕС
Година Държава
1952 Белгия, Франция, ФРГермания, Италия, Люксембург, Нидерландия (основателки)
1973 Дания, Ирландия, Великобритания
1981 Гърция
1986 Португалия, Испания
1990 ГДР и Западен Берлин се присъединяват към ФРГ и териториите им влизат в рамките на ЕС[4]
1995 Австрия, Финландия, Швеция
2004 Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия
2007 България, Румъния
2013 Хърватия

Бележки:

  • Алжир получава независимост от Франция през 1962 г. и напуска Европейската общност.
  • Гренландия получава право на самоуправление от Дания през 1979 г. и напуска Европейската общност през 1985 г. след референдум.

Специални територии

Някои части на територията на страните от Европейския съюз, поради своята географска отдалеченост или специално разположение, както и някои от владенията на страните от Общността, имат специален статут по отношение на прилагането правните норми на ЕС.

Виж подробно: Специални територии на Европейския съюз.

Преговаряни разширения

Към октомври 2017 година 5 държави имат официален статут на страни, кандидатки за влизане в ЕС.

EU map BG-v-
Карта на ЕС и страни кандидатки
  • Черна гора – На 29 юни 2012 г. официално започват преговорите за членство на Черна гора в Европейския съюз. Черна гора се стреми към изпълняване на условията за присъединяване до 2020 г. и да може да влезе в Съюза за следващия финансов период, започващ от 2022 г.[5]
  • Сърбия – На 21 януари 2014 г. официално започват преговорите за членство на Сърбия в Европейския съюз. Сръбската държава се стреми към изпълняване на условията за присъединяване до 2022 г. и да може да влезе в Съюза за следващия финансов период, започващ от 2024 г.[6]
  • Турция – опитите да се присъедини към съюза датират още от Анкарската спогодба от 1963 г., но започна реални разговори по откриване на преговорния процес на 3 октомври 2005 г. Този процес е отворен, т.е. водят се преговори, без да е дадена ясна перспектива за членство в Съюза. Ново развитие получава процесът на преговори във връзка с мигрантската криза в Европа от 2015 г. Започват разговори за възможността за отпадане на визите при пътуване от Турция към ЕС и също така Турция да участва годишно два пъти на срещи на високо равнище на ЕС.
  • Северна Македония – има статут, признат от 17 декември 2005 г., под името Бивша югославска република Македония, но все още не е започнала присъединителния процес.
  • Албания – статут на кандидат за членство от 24 юни 2014 г.[7]

Както държавите, получили статута на официална страна кандидатка, така и всички потенциални държави членки трябва да изпълнят Копенхагенските критерии.

Потенциални разширения

През 2003 г. на срещата на високо равнище в Солун ЕС взема решение за европейска перспектива на всички западнобалкански държави, като евентуалното им приемане зависи от самите потенциални кандидатки, както и от изпълнението и прилагането на копенхагенските критерии.

Държави, които са потенциални кандидати за приемане в ЕС, са Босна и Херцеговина и Косово.

На срещата на върха между страните членки на ЕС и държавите участнички в програмата „Източно партньорство“ (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна), състояла се на 28 и 29 ноември 2013 г. в литовската столица Вилнюс, се подписват документи за стартиране процедура за асоцииране към ЕС на Грузия и Молдова. Отказът на правителството на Украйна да подпише подобно споразумение предизвиква масови безредици в страната и многохилядни митинги на опозицията, която настоява за оставката на кабинета и възстановяване на процеса за приобщаване към ЕС. Оставката на кабинета и бягството на президента водят до агресия, от страна на Русия – анексията на Крим и разгарянето на дирижирана от Русия сепаратистка война в Източна Украйна.

След изборите за нов президент и парламент през май 2014 г. Украйна успешно финализира преговорите с ЕС за асоцииране като на 1 ноември 2014 г. подписва с ЕС Споразумението за асоцииране. Това споразумение влиза в сила изцяло на 1 септември 2017 г.

Институции на Европейския съюз

Институции на ЕС

В рамките на Европейския съюз функционират седем институции, изброени в чл. 13, т. 1 от ДЕС, които имат обща компетентност и вземат общозадължителни решения:

Органи на ЕС

Финансови органи

Консултативни органи

  • Европейски икономически и социален комитет – представлява гражданското общество по въпроси свързани с икономическата и социалната политика на ЕС
  • Комитет на регионите – представлява регионалните и местни власти
  • Научен и технически комитет на Евратом – консултативен орган за контрол на работата с радиоактивни материали (изследвания и експлоатация) и за изработване на единни стандарти за защита при работа с йонизиращи лъчения
  • Агенция на Евратом – контролира добива на радиоактивни руди и други материали и търговията с тях на територията на Съюза
  • Европейски омбудсман

Децентрализирани агенции

За тясно дефинирани научни, технически и управленчески задачи отговарят множество специализирани агенции, създадени от Европейския съюз или от Европейската общност.

Седалище на европейските институции

ЕС няма официална столица. Институциите на съюза се намират в няколко града:

Икономика

От своето създаване ЕС предлага единен икономически пазар на територията на своите страни членки. Към 2015 г. 19 от страните, членки на еврозоната, използват единна валута.

Място в световната икономика

ЕС и следващите седем по големина икономики в света
измерени по стойност на БВП в долари, през 2011 г. (МВФ, 2011).[11][12]

Европейският пазар, като единна икономика, създава през 2011 г. Брутен вътрешен продукт (БВП) с номинална стойност от около €12,6 трилиона ($17,578 трилиона), което е над 25% от световния икономически продукт. През 2017 г. този дял спада до 22% (16% измерен по ППС), като тенденцията е да продължава да се понижава, особено след излизането на Великобритания, което ще доведе до спадане на дела до около 14% ППС[13]

ЕС е най-големият износител,[14], а от 2008 г. и най-голям вносител, на стоки и услуги[15], както и най-значим търговски партньор на някои големи страни като САЩ, Индия и Китай. ЕС осигурява и икономическа помощ на изоставащите страни в ЕС като така се стимулира икономиката.

170 от 500-те най-големи в света компании (по Форчън Глобал 500) са с главни седалища в ЕС.[16] Началото на Световната икономическа криза от 2007 г. бележи обрат в дълго продължилата тенденция на намаляване на безработицата в ЕС, като през 2010 г. тя достига връх от 9,7%, след което се стабилизира и намалява до 9,3% през 2011 г., преди да се покачи до 10,2% през февруари 2012 г. През 2010 г. годишната инфлацията в съюза достига 2,2%, докато инвестициите са 18,5% от БВП. Съществува голяма разлика в годишния доход на глава от населението на отделните страни членки, която варира от 7000 до 69000 щатски долара. [17][18]

Вътрешен пазар

Две от първоначалните цели на Европейската икономическа общност са създаване на общ пазар, наречен впоследствие единен пазар, а понастоящем вътрешен пазар и създаване на митнически съюз между страните членки. Единният пазар включва: свободно движение на стоки, капитал, хора и услуги на територията на ЕС, а митническия съюз: създаването на обща митническа тарифа, приложима за стоки на страни, извън Общността (днес Съюза). След като стоките се допуснат на европейския пазар, те не могат да бъдат обект на митнически тарифи, дискриминационни такси или квоти за внос, докато пътуват между държавите членки. Страните, които не членуват в ЕС, като Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария, участват на единния пазар, но не и в митническия съюз. Около половината от търговията в ЕС е хармонизирана със законодателството на ЕС.

Съгласно Директивите на Европейския съюз, стоките произведени в него, трябва да отговарят на изискванията, задължителни за Вътрешния пазар, и да са обозначени с CE маркировка.

EU-GDP-PPP-pc-map
БВП (ППС) на жител за 2006 г., показващ държавите над и под средното равнище за ЕС
Държави членки БВП (2010)
милиони
евро
БВП (2010)
на жител
евро
БВП (2010-ППС)
на жител
евро
Flag of Europe.svg Европейски съюз 12 268 387 24 500 24 500
Германия Германия 2 476 800 30 300 28 700
Франция Франция 1 932 802 29 800 26 100
Великобритания Великобритания 1 696 583 27 800 27 400
Италия Италия 1 548 816 25 600 24 300
Испания Испания 1 062 591 23 100 24 700
Нидерандия Нидерландия 591 477 35 600 32 800
Полша Полша 354 316 9 300 15 300
Белгия Белгия 352 914 32 400 28 900
Швеция Швеция 346 667 37 000 30 100
Австрия Австрия 284 410 33 900 30 700
Дания Дания 234 005 42 200 30 400
Гърция Гърция 230 173 20 400 21 700
Финландия Финландия 180 253 33 600 28 300
Португалия Португалия 172 699 16 200 19 800
Ирландия Ирландия 155 938 34 900 31 100
Чехия Чехия 145 049 13 800 19 500
Румъния Румъния 121 941 5 700 11 000
Унгария Унгария 98 446 9 800 15 700
Словакия Словакия 65 905 12 100 18 100
Хърватска Хърватия 45 899 10 400 15 000
Люксембург Люксембург 41 597 69 100 82 100
България България 36 033 4 800 10 600
Словения Словения 35 974 17 300 20 900
Литва Литва 27 410 8 300 14 200
Латвия Латвия 17 971 8 000 12 600
Кипър Кипър 17 465 21 700 24 000
Естония Естония 14 501 10 800 15 900
Малта Малта 6 233 15 000 20 400
Страни кандидатки:
Турция Турция 1 357 734 10 666 18 348
Сърбия Сърбия 29 379 4 000 -
Черна гора Черна гора 3 032 4 800 -
Северна Македония Северна Македония 6 921 3 400 9 400
Албания Албания 8 886 2 800 -
Потенциални кандидати:
Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина 12 703 3 500 -
Икономически партньори:
САЩ САЩ 10 957 607 35 300 36 500
Япония Япония 4 122 320 32 500 26 000

Ценови разлики

Цените на стоките в различните страни от ЕС се различават. Таблицата показва данни към 2012 г., представени от Евростат[19]

Държава Храни и безалкохолни напитки (общо) Хляб и зърнени продукти Месо Мляко, сирене и яйца Алкохолни напитки Табак
ЕС27 100 100 100 100 100 100
Австрия 120 134 132 101 96 86
Белгия 110 108 118 111 97 95
България 68 57 59 92 67 57
Великобритания 104 89 100 107 143 194
Германия 106 104 128 92 82 102
Гърция 104 115 91 132 131 74
Дания 143 159 132 117 140 115
Естония 87 84 79 88 102 62
Ирландия 118 110 110 119 162 199
Испания 93 111 83 95 87 83
Италия 111 114 115 126 98 99
Кипър 109 121 89 141 110 82
Латвия 77 75 63 90 94 55
Литва 87 80 75 96 111 64
Люксембург 116 117 129 119 90 81
Малта 98 94 80 113 109 88
Нидерландия 96 90 117 93 96 108
Полша 61 58 55 63 93 58
Португалия 90 98 75 105 89 84
Румъния 67 63 57 93 75 68
Словакия 87 82 71 97 91 73
Словения 97 101 93 101 101 67
Унгария 81 74 72 88 79 52
Финландия 119 130 119 114 175 102
Франция 109 106 123 100 88 129
Чехия 84 74 73 91 96 69
Швеция 124 135 126 112 161 132

Население

По оценка на Евростат към 1 януари 2017 г. населението на 28-те държави – членки на ЕС наброява около 511 522 671 души [20]. Населението на Европейския съюз представлява 7,3% от това на целия свят, въпреки това то се побира на едва 3% от световната суша. ЕС е един от най-гъсто населените райони в света със своите 116 д/km².

Урбанизация

Около 80% от населението живее в градове, като около една трета от хората са в градове с над 1 млн. население. Тук се намират 16 града с население над един милион.

Население на 5-те най-големи града в ЕС
Град Население
(2006)
Плътност д/km²
(население)
Метрополис
(2005)
Лондон 7 556 900 4 761 13 945 000
Берлин 3 429 900 3 845 5 000 000
Мадрид 3 213 721 5 293 7 061 748
Рим 2 726 539 2 118 3 700 000
Париж 2 188 500 24 948 12 672 000

В ЕС има най-много глобални градове, отколкото във всеки друг регион. Освен големите градове, в рамките на Европейския съюз се разполагат няколко гъсто населени региона, които нямат обособен център, а по-скоро се формират при сливане на няколко града. Тези метрополни региони заемат голяма площ, като най-гъсто населените са Рейн - Рур с население от около 11,5 милиона (Кьолн, Дортмунд, Дюселдорф, Есен, Дуйсбург, Мьонхенгладбах, Вупертал, Бон и Нойс), Рандстад с население от около 7 милиона (Амстердам, Ротердам, Хага, Утрехт и по-малки градове), Франкфурт на Майн - Рейн с около 5,8 милиона население (Франкфурт, Висбаден, Дармщат и други), Фламандски ромб с население от около 5,5 милиона (Антверпен, Брюксел, Льовен и Гент), регионът около Йоресун с население от около 3,7 милиона (при сливане на Копенхаген и Малмьо), Горносилезкия промишлен регион с население от около 3,5 милиона (Катовице, Сосновец и по-малки градове) [21].

Нелегална имиграция

За периода от ноември 2013 до февруари 2014 г. броят на незаконните преминавания на границите на Европейския съюз е 25 936 случая, което е 96% повече от броя през предишната година. Най-големият брой незаконни преминавания на границите са в България, Италия, Гърция, Унгария и Испания. [22]

Официални езици

В Европейския съюз са приети 24 официални езика, наричани още „работни“[23][24]. Те са: английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, финландски, френски, хърватски, чешки и шведски. Важните документи, като законодателството, се превеждат на всички официални езици. Европейският парламент осигурява превод на всички езици на всичките документи по време на своите пленарни заседания.[25] Не всички документи, издавани от ЕС, обаче, се превеждат на всичките 24 езика. Институциите на ЕС имат правото да избират за вътрешни цели свои собствени езикови разпоредби. Например, Европейската комисия използва за работни при вътрешната си дейност три езика – английски, немски и френски. Другите езици ЕК използва само при нужда да информира и комуникира със съответната страна.

Религия

По данни на официалното допитване от 2005 г., 52 % от населението на ЕС вярват в съществуването на Бог, 27 % допускат съществуването на свръхестествена „духовна жизнена сила“, а 18 % не вярват в Бога.[26]

EU belief in God

Вярващи в Бог по страни (според допитване през 2005 г.)

Europe belief in Spirit Life Force

Допускащи висша сила по страни (според допитване през 2005 г.)

Europe No Belief

Невярващи в Бог по страни (според допитване през 2005 г.)

Бележки

  1. Ротационно председателство на Съвета на ЕС
  2. www.britannica.com
  3. Текст на договора в Официалния вестник на Европейския съюз
  4. Източна Германия никога не става част от ЕС, а при обединението ѝ с ФРГ Общностните договори не търпят промени, единствено Общностното право се съобразява към новата ситуация. Обединението на двете държави се приема от гл. т. на ЕС (тогава Общност) за обикновена териториална промяна на ФРГ. Така обхватът на територията на ЕС се съобразява към териториалните промени на държавите от Общността (Жаке, Ж. П., „Институционно право на Европейския съюз“, УИ „Св. Климент Охридски“, Институт по Европейско право, София, 2007, с. 80). Източна Германия никога не става част от Съюза, а се присъединява към ФРГ и престава да съществува, единствено ФРГ е член на Общността.
  5. Darmanović: Montenegro becomes EU member in 2022. // 20 април 2017. Посетен на 9 юли 2017.
  6. Busse, Nikolas. Serbien drängt es in die europäische Familie. // www.faz.net. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH 2014, 21 януари 2014. Посетен на 5 февруари 2014. (на немски)
  7. Албания вече е кандидат за член на ЕС
  8. Договорът от Лисабон променя предишното наименовеание Съд на Европейските общности на Съд на Европейския съюз
  9. Получава статут на институция на ЕС с Лисабонския договор.
  10. Получава статут на институция на ЕС с Лисабонския договор.
  11. International Monetary Fund, World Economic Outlook Database, April 2012: Nominal GDP list of countries. Data for the year 2011. // Imf.org, April 2012. Посетен на 17 април 2012.
  12. International Monetary Fund, World Economic Outlook Database, April 2012: Nominal GDP list of countries. Data for the year 2010. // Imf.org, April 2012. Посетен на 17 април 2012.
  13. Is the EU becoming less important to the world economy?. // 17 ноември 2017. Посетен на 29 ноември 2017. (на английски)
  14. Rank Order – Exports. // The World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 21 август 2007.
  15. Rank Order – Imports. // Eurostat. Посетен на 5 септември 2011.
  16. Fortune Global 500: Countries. // CNN, 23 юли 2007. Посетен на 24 август 2007.
  17. European Union. // World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 13 март 2009.
  18. Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх. // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.
  19. Consumer price levels. Price levels of food ranged from 61% of the EU27 average in Poland to 143% in Denmark in 2012. // eurostat.ec.europa.eu. Европейски съюз, 21 юни 2013. Посетен на 22 юни 2013. (на английски)
  20. Статистика на Евростат
  21. Eurostat. Indicators for larger urban zones 1999 – 2003. // Europa web portal. Посетен на 25 януари 2007.
  22. Еврокомисията продължава да подкрепя влизането на България и Румъния в Шенген. // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 27 май 2014. Посетен на 28 май 2014.
  23. europa.eu
  24. ec.europa.eu
  25. EuroparlTV, официалната уебтелевизия на Европейския парламент, е на разположение на всички официални езици. //
  26. Social values, Science and Technology. Directorate General Research, European Union, 2005. с. pp 7 – 11.

Външни препратки

Официални:

Справочни:

.eu

.eu е национален Интернет домейн от първо ниво на Европейския съюз и организациите и гражданите на страните членки. Въведен е на 7 декември 2005 г.

Административно деление на Франция

От 1 януари 2004 г. административно Франция е разделена на европейска или още континентална част на страната (метрополия Франция) и отвъдморски територии, включващи региони, всеки от които се подразделя на департаменти.

Аристид Бриан

Аристид Бриан (на френски: Aristide Briand) е френски политик и историк, 23 пъти министър, от които 18 пъти на външните работи. Дипломат номер 1 на Франция в периода 1925 – 1932 г.

Носител на Нобелова награда за мир за 1926 г. Бриан вярва, че чрез интегрирането на Германия в европейската икономическа и дипломатическа система тя няма да си позволи агресия и конфликт с Франция.

Българска национална телевизия

Българската национална телевизия (БНТ) е обществената телевизия в България. Открита е официално на 26 декември 1959 г. в резултат от осемгодишна разработка и изпитания на екип от учени от Машинно-електротехническия институт в София.

БНТ осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията, обнародван в бр. 138 от 1998 г. на „Държавен вестник“. БНТ е юридическо лице със седалище град София. Тя е национален обществен телевизионен и далекосъобщителен оператор. Тя излъчва една 24-часова програма с национален обхват – „БНТ 1“, програма с културна насоченост – „БНТ 2“, програма със спортно-развлекателна насоченост – „БНТ 3“, програма за българите в чужбина – „БНТ 4“.

БНТ е член на „Интервизия“ и партньор на „Евровизия“ (до 2019 г.), както и е член на Европейски съюз за радио и телевизия, EGTA, IMZ, CIRCOM Regional, FIAT и BBLF.

Договор от Маастрихт

Договорът от Маастрихт или Маастрихтският договор (официално Договор за Европейски съюз) е подписан на 7 февруари 1992 г. в град Маастрихт, Холандия между членовете на Европейската икономическа общност и влиза в сила на 1 ноември 1993 г. по време на комисията Делор. Договорът доведе до създаването на Европейския съюз (ЕС) и бе резултат от отделни дискусии относно икономическия и политическия съюз. Променен е с влезлия в сила на 1 май 1999 Договор от Амстердам.

По своята същност Европейският съюз представлява обща рамка за развитието на интеграция между държавите, членуващи в него. Тя включва 2 основни направления:

общ (единен) пазар, ръководен от съществуващите и по-рано общности – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Европейската икономическа общност (ЕИО)

въвежда Общата външна политика и политика на сигурност (ОВПС) и Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешния ред (СОПВР)Договорът регламентира дейността на органите на Европейския съюз (Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Съд на Европейските общности, Сметна палата на Европейския съюз и други) и определя минималните компетенции на Съюза в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и други. Решено е и да се създаде Европейски валутен съюз с обща парична единица, по-късно наречена евро.

С договора ЕИО се преименува в Европейска общност (ЕО), а година по-късно става ЕС

ЕКЮ

ЕКЮ (на английски: ECU, съкратено от European Currency Unit –- Европейска Валутна Единица) е разчетна парична единица, въведена в рамките на европейската валутна система през 1979 г. и заменена от еврото през 1999 г. ЕКЮ-то де факто никога не е било законно платежно средство и от него не са сечени монети или печатани банкноти. Използва се само като платежен инструмент на централните банки и като изчислителна единица в бюджета на Общността. То представлява така наречената валута-кошница, която се изчислява спрямо стойността на валутите на страните участващи в Европейската валутна система. Тежестта на съответната валута при определяне стойността на ЕКЮ-то на свой ред зависи от дела на държавата в БВП на Общността и във вътрешната търговия между държавите-членки.

Евровизия 2009

Евровизия 2009 (на английски: Eurovision Song Contest 2009; на френски: Concours Eurovision de la chanson 2009; на руски: Конкурс песни Евровидение 2009) е 54-тото издание на Конкурса за песен на Евровизия, който се провежда от 12 до 16 май 2009 г. на стадион „Олимпийски“ в Москва, Русия.

В конкурса участват 42 държави. Словакия обявява, че ще се завърне в състезанието, а Сан Марино, че ще се оттегли поради финансови причини. Латвия и Грузия първоначално обявяват намерение да се оттеглят, но по-късно Европейски съюз за радио и телевизия (ЕСРТ), съобщава, че и двете страни ще вземат участие. Впоследствие Грузия решава да не участва, след като ЕСРТ отказва да регистрира нейната песен с мотива, че нарушава конкурсните правила.Победител става норвежецът Александър Рибак с песента „Fairytale“ с 387 точки. Това е трета победа за Норвегия (след 1985 г. и 1995 г.). На второ място е Исландия с 218 точки, а на трето - Азербайджан. Страната-домакин Русия е на 11-то място с 91 точки. На първия полуфинал Чехия полуава 0 точки.

Европейска общност

Европейската икономическа общност (на български: ЕИО; на английски: European Economic Community EEC), е международна организация, създадена след Договора от Рим от 1957 г.

Нейната цел е да доведе до икономическа интеграция, включително до общ пазар между шестте основополагащи страни членки: Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия и Западна Германия. Организацията е известна също като Common Market в англоговорящия свят, а понякога и като European Community (на български: Европейска общност), дори още преди да е официално преименувана като такава през 1993 г.

След влизането в сила на Договора от Маастрихт през 1993 г. Европейската икономическа общност се преименува на Европейска общност (ЕО), за да покаже, че организацията обхваща по-широк кръг от политики, основаващи се на принципа на наднационалността. Също така, Европейската общност става първият от 3-те стълба на Европейския съюз, които договорът постановява.

Европейска общност за въглища и стомана

Европейската общност за въглища и стомана (съкратено ЕОВС) е създадена с договор в Париж през 18 април 1951 г от Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия с цел да се обединят въглищните и стоманени ресурси на нейните държави членки. Организацията е първата по рода си, в която присъства наднационална институция, и поради това се счита за първата стъпка в европейската интеграция. ЕОВС е предложена на 9 май 1950 г. от френския външен министър Робер Шуман, но идеята за интеграционния подход принадлежи на Жан Моне, известен неофункционалист. Договорът за организацията влиза в сила на 23 юли 1952 г. и е за срок от 50 години. През 2002 г. изтича давността на договора и след като не е подновен, всички активи на ЕОВС са абсорбирани от Европейската общност. По време на съществуването си ЕОВС успява да създаде общ пазар, но не успява да предотврати западането на въглищната и стоманената индустрия. Въпреки това, общността поставя основите на Европейския съюз.

Европейски общности

Европейските общности са три международни организации, които се управляват от едни и същи институции. Тези организации са: Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), Европейска икономическа общност (ЕИО), Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ или Евратом).

Те споделят общи институции на управление (тези на ЕИО) от 1967 г. до момента, в който тези институции стават част от Европейския съюз (ЕС). ЕИО става част от ЕС като Европейска общност, а ЕОВС е интегрирана в Общността през 2002. Терминът "Европейски общности" все още се използва в някои области, но с развиването на Европейския съюз, и скромната роля на ЕОАЕ, употребата му става все по-рядка.

Европейски съюз за радио и телевизия

Европейският съюз за радио и телевизия (на френски: Union Européenne de Radio-Télévision, UER; на английски: European Broadcasting Union, EBU), съкратено ЕСРТ, известен също като „Евровизия“, е международна организация на радио- и телевизионни оператори от Европа и Средиземноморието. Той е най-голямата професионална организация по рода си в света.

Създаден е през 1950 г. Към 2015 г. включва 73 активни члена от 56 страни и 34 асоциирани члена от други 20 държави. Известен е с организирането на телевизионни музикални конкурси (песенни, танцови), често наричани „Евровизия“. ЕСРТ е домакин на обсъжданията, свързани с кандидатите за председател на Европейската комисия по време на парламентарните избори през 2014 г., въпреки че не се свързва пряко с институцията.

Литва

Литва, официално Република Литва, (на литовски: Lietuva или Lietuvos Respublika) е държава в Североизточна Европа. Тя е най-голямата от трите балтийски държави. Граничи с Латвия на север, с Беларус на югоизток, с Полша на юг, с Балтийско море на северозапад и с Русия на югозапад посредством Калининградска област. Литва е държава членка на Европейски съюз от 1 май 2004 г.

Площта ѝ е 65 300 km², от които 64 418 km² суша и 882 km² водна площ.

Лятно часово време

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина.

При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните, летните и ранните есенни месеци /септември и октомври/. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат, поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част на денонощието, в зависимост от сезона на годината.

През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан – 9 от 14 области (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011) Египет (2014), Азербайджан (2015). В периода 2011 – 2014 Русия остава целогодишно на лятното часово време, но след недоволство от жители в различни региони на Руската федерация заради късния изгрев, правителството взема решение през 2014 страната да остане за постоянно на зимното часово време, като това важи за цяла Русия и части от Украйна (п-в Крим, областите Донецк и Луганск). Държавите, които се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, са Аржентина (2009), Беларус (2011), Чили, Турция и Севернокипърската турска република (2016), също така Сингапур, Узбекистан и част от Малайзия (в останалата част действа т.нар. „Малайзийско часово време“).

През 2007 Венесуела въвежда собствена часова зона като с декрет на тогавашния президент Уго Чавес, времето се измества с половин час назад. Канадската провинция Нюфаундленд също има половин часова разлика спрямо другите провинции по атлантическото крайбрежие на страната.

В началото на 2018 г. в Европейския парламент се водят дебати по отмяна сезонната смяна на часовото време на територията на целия Европейски съюз, като се обсъждат икономическите ползи, но и вредите за здравето от смяната на времето.

Метростанция „Европейски съюз“

Метростанция „Европейски съюз“ е станция на Софийското метро под бул. Черни връх, между музея „Земята и хората“ и кръстовището с бул. „Св. Наум“ и бул. „Арсеналски“. Намира се в близост до хотел Хемус, Сити център София и музея „Земята и хората“.

Официални езици на Европейския съюз

Европейският съюз има 28 страни-членки, а 24 езика са обявени за официални езици на съюза.В своята работа ЕС ползва езици, които всяка страна при присъединяването си обявява, че желае да ползва за официални. Многоезичната политика на съюза е уникална по своя род и допринася за ефикасността, легитимността и прозрачността в работата на общността.

ЕС провежда политика за насърчаване на употребата на всички официални езици на територията на целия съюз. Европейският комисар по многоезичието следи за следването на многоезичната политика на Евросъюза.

Словашки език

Словашкият език (slovenčina) е славянски език, говорен от около 5600 000 души в Словакия, Сърбия, Унгария.

Списък на градовете в ЕС по население

Този списък съдържа данни от последните преброявания на 100-те най-големи града в ЕС. Изведените данни са само за градските части на градовете, без да се включват агломерациите.

Градовете, отбелязани със *, са столици.

Хомофобия

Хомофобия (от гръцкия префикс ομο-, означаващ еднаквост и думата φόβος – ‚страх‘) е термин, отнасящ се до страх, враждебност или дискриминация срещу хомосексуалността и хомосексуалните. Използва се още да означи омраза или пренебрежително отношение към хомосексуалните, сексуалното им поведение и като цяло служи, за да означи проява на отричане или нетърпимост.Според доклади на Европейската агенция за основни права (FRA), България е държавата с най-ниска търпимост към ЛГБТ-хората в целия Европейски съюз през 2009 и 2011 година.

Държави - членки на Европейския съюз Знамето на Европейския съюз
Държави - членки
Преговарящи кандидати
Кандидати
Потенциални кандидати
Членове
Допълнително представени
Нобелова награда за мир Nobel prize medal.svg Лауреати на наградата

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.