Европейски съвет

Внимание: Европейският съвет, Съветът на Европейския съюз и Съветът на Европа са различни организации, като последната не е институция на ЕС.
Council of the EU and European Council
Лого

Европейският съвет (European Council; неформалното название е „среща на върха на ЕС“, EU summit) се състои от ръководителите на правителствата на страните членки, който подпомага Съвета на Европейския съюз в разработването на общите политики на високо ниво. Европейският съвет определя общите политически насоки и приоритети на Европейския съюз.

Статут

Съгласно Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г. и влязъл в сила на 1 декември 2009 г., Европейският съвет е с ранг на институция – той е една от 7-те водещи институции на ЕС наред със: Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент, Европейската комисия, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата и Европейската централна банка. Според член 15 от Договора за Европейския съюз (1-ва част от Договора от Лисабон) Европейският съвет дава на Съюза необходимите импулси за неговото развитие и определя общите политически цели за това развитие. В този смисъл срещите на върха са предимно с политически характер.

Компетенции и функции

Представлява орган, който е разположен над 3-те стълба, който ги обединява и поема централни ръководни функции. Той се занимава с централни теми за Общността, отнасящи се главно до така нареченото Европейско политическо сътрудничество (ЕПС), с което се прави опит за съгласуване във външната политика. На основата на своя състав той се развива в най-високата колегия за вземане на решения, към която институциите се обръщат, когато не са могли да постигнат съгласие по даден въпрос на по-ниско равнище. Като важна особеност следва да се отбележи фактът, че Европейският съвет не изпълнява законодателни функции. Приетите решения нямат задължителен характер, а определят най-общите насоки и политики. Обсъждат се всички важни въпроси на ЕС, политически декларации, важни назначения и др. След срещата се публикува официално съобщение с решенията.

Състав и действие

Европейският съвет се състои от държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, председателя на Европейския съвет и председателя на Комисията. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност също участва в неговата работа. Когато дневният ред го налага, членовете на Европейския съвет могат да решат да бъдат подпомагани от по 1 министър – на външните работи, а понякога и на финансите и на икономиката, а що се отнася до председателя на Комисията – от 1 член на Комисията. Европейският съвет избира своя председател с квалифицирано мнозинство. Мандатът му е 2 г. и половина и може да бъде подновен еднократно. Настоящ председател на Европейския съвет е Доналд Туск.

Европейският съвет обикновено се произнася с консенсус. В някои случаи той се произнася с единодушие или с квалифицирано мнозинство, в зависимост от разпоредбите на Договора. Заседава 2 пъти на 6 мес., като се свиква от неговия председател. Когато обстоятелствата го налагат, председателят свиква извънредно заседание на Европейския съвет.

Място на провеждане

Първият европейски съвет е в Дъблин през март 1975 г. по време на ирландското председателство. В началото срещите се провеждат в края на всяко председателство на територията на съответната страна, поела председателството. Има и редица неформални срещи. От 2000 г. насам срещите на върха постепенно започват да се провеждат само в Брюксел, където се строи специална сграда – „Justus Lipsius“. Срещу това решение обаче, прието в Ница през 2000 г., има сериозна съпротива, предимно от страна на по-малките страни членки. Особено противопоставяне има от страна на Латвия, която е прекалено далеч.

История

Европейският съвет е създаден с решение на конференцията на главите на правителствата на тогавашната Европейска общност през декември 1974 г. в Париж. Инициативата е на Валери Жискар д'Естен и Хелмут Шмит, които предлагат да се институционализират срещите на най-високо ниво на страните членки, които дотогава са провеждани нередовно, по молба на някоя от страните. Първоначално е решено срещите на върха да се провеждат 2 пъти годишно, понастоящем те се провеждат 4 пъти годишно и се организират от председателството на Съвета.

Европейският съвет е споменат за първи път в правната рамка на Европейския съюз в Договора от Амстердам, а Договорът от Маастрихт му отделя специална глава.

Вижте също

Външни препратки

2018

2018 (MMXVIII) е обикновена година, започваща в понеделник според григорианския календар. Тя е 2018-ата година от новата ера и след Христа, осемнадесетата от третото хилядолетие и деветата от 2010-те.

Обявена е от Европейския съвет и Европейския парламент за Европейска година на културното наследство.Съответства на:

1467 година по Арменския календар

6769 година по Асирийския календар

2969 година по Берберския календар

1380 година по Бирманския календар

2562 година по Будисткия календар

5778 – 5779 година по Еврейския календар

2010 – 2011 година по Етиопския календар

1396 – 1397 година по Иранския календар

1439 – 1440 година по Ислямския календар

4714 – 4715 година по Китайския календар

1734 – 1735 година по Коптския календар

4351 година по Корейския календар

2771 години от основаването на Рим

2561 година по Тайландския слънчев календар

107 година по Чучхе календара

29 септември

29 септември е 272-ия ден в годината според григорианския календар (273-ти през високосна). Остават 93 дни до края на годината.

Валери Жискар д'Естен

Валери Жискар д'Естен (на френски: Valéry Giscard d'Estaing) е френски политик и президент на Франция от 27 май 1974 до 21 май 1981 г.

От 2001 г. Валери Жискар д`Естен е председател на Конвента за бъдещето на Европа. Той е и основната фигура в изготвянето на проекта за конституцията на ЕС. От 11 декември 2003 е член на Френската академия.

Договор от Лисабон

Договорът от Лисабон, известен като Лисабонския договор, Договор за реформи, е международен договор между 27-те държави - членки на Европейския съюз (ЕС), подписан на 13 декември 2007 година в Лисабон по време на португалското председателство на ЕС и влязъл в сила на 1 декември 2009.

Договорът от Лисабон реформира Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) и последния Договор от Ница от 2001 година. При това Договорът от Лисабон поема и една съществена част от Договора за Европейска конституция, която е отхвърлена през 2005 година на референдуми във Франция и Холандия. За разлика от конституционния договор, Лисабонския договор не заменя ДЕС и ДЕО, а ги променя. Официалното название на договора е „Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност“.Сред нововъведенията на Лисабонския договор, са юридическото сливане на ЕС и ЕО, разширяването на процедурата на съвместно вземане на решения в областта Полицейско и съдебно сътрудничество при наказателни дела, по-големи права на националните парламенти в законодателството на ЕС, въвеждането на Инициатива на европейските граждани, увеличаване на компетенциите на Върховния представител за външна политика и политика на сигурност, обвързан с „Хартата на основните права“.

Европейска зелена партия

Европейската зелена партия („Европейските зелени“ или „ЕЗП“) е лява европейска политическа партия, играеща ролята на федерация на партии от страните – членки на Европейския съюз, изповядващи зелени политики и ценности. Тя е четвъртата по големина партийна фамилия в Европа. Притежава относително слабо влияние в новите демокрации, но все пак има значително голямо влияние в по-голямата част от държавите в ЕС.

Европейската зелена партия е транснационална политическа партия. Най-важните органи са Съвет от 120 представители и Комитет от 9 члена. ›Партийните членове осъществяват ефективен контрол върху парламентарните представители и партийното ръководство. За да се избегне възможността от диктат на ръководството, партията има не един, а двама съпредседатели, които се сменят през определен период от време.

Европейската зелена партия има обща парламентарна група в Европейския парламент с Европейския свободен алианс и образуват Група на Зелените/ Европейски свободен алианс (Европейският свободен алианс се състои от партии, представляващи „бездържавните нации“. Тези партии изповядват регионализма и гражданския национализъм и са лявоцентристки). Стремежът на тази политическа група е да преориентира ЕС от икономическата насоченост към социални, културни и екологични ценности. Групата е създадена през юли 1999 г.

Европейска народна партия

Европейската народна партия (ЕНП) е европейска политическа партия, основана през 1976 г. от християндемократически партии, макар че по-късно партията увеличава членовете си, включвайки консервативни и други дясноцентристки политически партии.

ЕНП е най-голямата партия в Европейския парламент от 1999 г. Председателят на Европейския съвет и председателят на Европейската комисия са от ЕНП. Много от бащите основатели на Европейския съюз са от партии, които по-късно формират групата на ЕНП. Извън ЕС партията контролира мнозинството в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

ЕНП включва партии като германския Християндемократически съюз (ХДС), френските Републиканци (Р), испанската Народна партия (НП), полската Гражданска платформа (ГП), също така има партии членки в почти всички страни от ЕС. Тя няма партиен член от Обединеното кралство, тъй като британската Консервативна партия не е съгласна с федералистките политики на ЕНП и вместо това през 2009 година формира Алианс на консерваторите и реформистите в Европа.

Европейска общност за атомна енергия

Европейската общност за атомна енергия, Евратом (на англ. European Atomic Energy Community, EAEC или Euratom) е международна организация, основана с цел създаване на общ пазар за атомна енергия в Европа, развитие на атомната енергетика и разпределение между страните-членки, както и продажба на нечленове. В правно отношение е различна от Европейския съюз (ЕС), но има същите страни-членки и се управлява от институциите на ЕС. От 2014 Швейцария е асоцииран член.Създадена е на 25 март 1957 г. с Договора от Рим, заедно с Европейската икономическа общност (ЕИО).

Европейска организация за ядрени изследвания

Европейската организация за ядрени изследвания (на френски: Organisation européenne pour la recherche nucléaire), съкратено ЕОЯИ или ЦЕРН (CERN), край Женева, Швейцария е най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици.

CERN е съкращение от Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire (Европейски съвет за ядрени изследвания) – организацията, която през 1952 – 1954 г. подготвя създаването на ЕОЯИ и се саморазпуска при нейното създаване.

Европейска служба за външна дейност

Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е административна структура на Европейския съюз (ЕС) която, от създаването си през 2010 г. изпълнява функции на външно министерство и дипломатически корпус на ЕС, водейки общата външна политика и политика на сигурност и други външни дейности на Евросъюза. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) се създава след влизането в сила на Договора от Лисабон. ЕСВД е под ръководството на Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Постът също е създаден с Договора от Лисабон, който службата подпомага. ЕСВД действа в областта на управлението на кризи и разузнаването. Сътрудничи си с Европейската комисия в области с общи компетенции.ЕСВД е независима от другите институции на ЕС. Образувана е в резултат на сливането на външните отдели на Европейския съвет и на Европейската комисия, а също така разполага със самостоятелен бюджет.

Европейски съвет за научни изследвания

Европейският съвет за научни изследвания (на английски: European Research Council, ERC) е публична организация, създадена от Европейската комисия през 2007 г., за финансиране на фундаментални научни изследвания, провеждани в Европейския съюз (ЕС). Състои се от независим Научен съвет и Изпълнителна Агенция (ERCEA). Научният съвет е управляващият орган на ERC, определящ стратегията и методологията за научно финансиране, съставен от 21 видни учени. Настоящият президент на ERC, който е и председател на Научния съвет, е проф. Жан-Пиер Бургиньон (Jean-Pierre Bourguignon). Изпълнителната агенция е изпълнителният орган, който управлява поканите за предложения за проекти и следи за нормалното протичане на финансираните проекти. Европейският съвет за научни изследвания функционира като част от рамковата програма на наука и иновации на ЕС – Хоризонт 2020. Бюджетът на ERC е част от бюджета на ЕС и в частност този на Хоризонт 2020. За периода 2014-2020 той е малко над 13 млрд. евро.

Учени от всички държави-членки на ЕС, както и от страните, асоциирани към Хоризонт 2020, могат да кандидатстват за грантовете на Европейския съвет за научни изследвания. От основаването му през 2007 г. над 5000 учени са получили грантове. Освен ръководителите в научните екипи, работещи по финансирани от ERC проекти, работят над 40 000 души като докторанти, пост докторанти, млади учени и други професионалисти.

Основен принцип на функциониране на Европейския съвет за научни изследвания е липсата на приоритети за финансиране, което означава, че се допускат за кандидатстване предложения от всяка научна област. Проектните предложения се оценяват от експерти и учени в съответната област, като единственият критерий за оценка е научната стойност и потенциала за постигане на научен пробив.

Европейски съюз

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е международна организация, политически и икономически съюз между 28 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз, в сила от 1 декември 2009 г.

През 2012 г. на ЕС е присъдена Нобелова награда за мир, за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и правата на човека в Европа.

Държавите членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други – междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.

В икономически план със своето население от над 510 000 000 души през 2017 г. ЕС е създал приблизително 22% от номиналния световен брутен продукт.

Западноевропейски съюз

Западноевропейският съюз (ЗЕС, на английски: Western European Union (WEO), на френски: Union de l'Europe occidentale (UEO)) е бивша слабо активна международна организация в Европа. Създадена е по силата на Договора от Брюксел през 1948 г., а по-късно въз основа на Променения договор от Брюксел от 1954 г., в организацията се допускат Западна Германия и Италия. Западноевропейският съюз е военно-политически съюз само на западноевропейски страни, насърчавайки също икономическа, културна и социална взаимопомощ. Щабквартирата на ЗЕС е в Брюксел. Не трябва да се бърка с Европейския съюз.

Западноевропейският съюз бива създаден по време на студената война, с цел взаимопомощ при евентуална военна заплаха. След края на войната, целите и задачите, както и съответните институции се прехвърлят към общата политика за сигурност и отбрана на географски по-всеобхватния Европейски съюз. Процесът на консолидация е завършен през 2009 година, когато е създадената клаузата за солидарност в Договора от Лисабон, силно подобна (но не е идентична) с клаузата за взаимна отбрана на договора, създал западноевропейския съюз. Впоследствие, страните подписали Променения договор от Брюксел решават да прекратят договора на 31 март 2010 година, като всички дейности на западноевропейския съюз постепенно се прекратяват до юни 2011 година . На 30 юни 2011 официално е обявено прекратяване на съществуването на Западноевропейския съюз .

Йошка Фишер

Йозеф Мартин (Йошка) Фишер (на немски: Joseph Martin (Joschka) Fischer) е германски политик, от сдружението на Съюз 90 и Зелените. Вицеканцлер и външен министър на Германия (1998 – 2005), както и председател на Съвета на Европейския съюз от 1 януари 1999 до 30 юни 1999 г.

Министър-председател на Белгия

Това е списък на министър-председателите на Белгия.

Обща политика за сигурност и отбрана

Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) е основен елемент на Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз.

Тя отговаря за военната политика на Европейския съюз.

Разширяване на Европейския съюз

Разширяването на Европейския съюз е процес на разрастване на Европейския съюз, при който се приемат нови държави членки.

Началото на процеса се поставя от шест държави, които основават Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. Оттогава броят на държавите членки на ЕС се е увеличил до 27, след като България и Румъния стават членове на ЕС на 1 януари 2007 г. На 1 юли 2013 г. Хърватия се присъединява към ЕС.

Понастоящем Евросъюзът има 5 официални страни, кандидатки за присъединяване – Турция, Хърватия, Северна Македония, Исландия и Черна гора, от които първите две вече са започнали преговори с ЕС. За в бъдеще броят на страните членки може да достигне 30 или повече, тъй като на Европейския съвет в Солун държавите от Западните Балкани получиха обещание за бъдещо членство, когато изпълнят копенхагенските критерии. Процесът на разширяване обаче засега е замразен, след като Франция и Холандия казаха "не" на Европейската конституция, която регламентира институционалната реформа в ЕС, позволяваща влизането на повече държави в Общността.

За да бъде присъединена към ЕС, желаещата страна трябва да отговори на икономически и политически условия, познати още като „копенхагенски критерии“ (установени след срещата на високо равнище в Копенхаген през юни 1993), които изискват наличието на стабилно демократично управление, което зачита правото на закона, и съответните свободи и институции. Съгласно Маастрихтския договор всяка страна членка на Европейския съюз, както и Европейския парламент, трябва да одобрят всяко едно разширяване.

Процесът на разширяване е основният двигател на друг по-общ европроцес, известен като „европейска интеграция“, който представлява засилване на сътрудничеството между държавите-членки на ЕС, с цел постепенно хармонизиране на техните закони.

Съвет на Европа

Внимание: Европейският съвет, Съветът на Европейския съюз и Съветът на Европа са различни организации, като последната не е институция на ЕС.

Съветът на Европа (СЕ) е политическа международна организация на страните от Европа (т.нар. „Голяма Европа“ – 47 страни членки, за разлика от 28 страни членки на Европейския съюз), която работи за целите на европейската интеграция. Организацията насърчава сътрудничеството между всички държави в Европа в областта на правото, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество. В организацията членуват 47 държави с 800 милиона души население и тя е напълно самостоятелен орган, съществуващ отделно от ЕС. За разлика от ЕС, Съветът на Европа няма правомощия да създава закони. Двете организации споделят общ флаг и химн.

Два от най-известните органа на Съвета на Европа са Европейският съд по правата на човека, който прилага Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Съветът на европейската фармакопея, който залага стандартите за фармацевтичните продукти в Европа. Съветът на Европа е създал множество стандарти, харти и конвенции, които улесняват сътрудничеството между европейските държави.

Най-важните органи на Съвета на Европа са Комитетът на министрите, съставен от министрите на външните работи на всички държави-членки, Парламентарната асамблея, съставена от представители на парламентите на държавите-членки и Генералният секретар, който оглавява секретариата на Съвета на Европа. Комисарят по човешките права в рамките на съвета има задача да спомага за спазването на човешките права.

Седалището на Съвета на Европа е разположено в Страсбург, Франция. Официалните езици са английски и френски език. Комитетът на министрите и Парламентарната асамблея използват за работни езици също немски, италиански и руски език.

Цено Ценов (борба)

Цено Ценов е български и международен деец по спортна борба.

Роден е на 9 септември 1939 г. в с. Марково, Пловдивско. Завършва Софийския университет със специалност „Българска филология и история“.

Работи в Българската федерация по борба като секретар. По-късно става неин заместник-председател (до 1989 година) и председател през периода от 1990 до 1991 г.Член е на Бюрото на Международната федерация по борба (на френски: Fédération Internationale des Luttes Associées, FILA - ФИЛА), както и 5-ти мандат (от 1996 г.) председател на нейния Европейски съвет по борба (Conseil d'Europe des Luttes Associées, CELA - СЕЛА)

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.